Присъда № 7 от 25.3.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 263/2025 г.

дело от общ характер № 20253620200263 по описа за 2025 година Мотиви към Присъда № 7 от 25.03.2026г. по НОХД № 263 от 2025г., по описа на РС Н.П. Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура гр. Ш. срещу И. С. К., с ЕГН ••••••••••, роден на ••• г. в гр. С. З с постоянен адрес в гр. В., ул.“•••“ № 26, ет. 4, ап. 8, ••• в гр. В. •••, за това, че на •••г. в с. Л., обл. Ш. е причинил на Т. А. Д. с ЕГН: •••••••••• лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК. В производството е конституирана като частен обвинител и граждански ищец – Т. А. Д. с ЕГН: ••••••••••. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Ш. поддържа обвинението спрямо подсъдимия във вида, в който е внесено с обвинителния акт (ОА). Поддържаното обвинение счита, че се доказва по несъмнен начин в хода на съдебното следствие от събраните по делото доказателства, а именно чрез разпита на множество свидетели в производствата (досъдебна и съдебна фаза), най-вече очевидец на деянието, който е сина на пострадалата и на подсъдимия, съседите на пострадалата, а и от нейните обяснения, приетите заключения на ВЛ и видео запис, на който е направен оглед в съдебно заседание, които кореспондират с фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА. С оглед на изложеното предлага на съда да признае подсъдимия да виновен и за престъплението по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК да му наложи наказание „Пробация“ в предвидения от закона среден размер, като предлага да е за една година и половина, с периодичност факултативните мерки, които се взимат – срещи с пробационен служител и регистрация по настоящ адрес в техния предвиден в закона минимум, а именно два пъти седмично. Представителят на Районна прокуратура гр. Ш., счита, че подсъдимия К., следва да бъде включен в програми за обществено въздействие. Моли да бъдат присъдени на подсъдимия направените по делото разноски. Изразява становище по отношение на гражданския иск и счита, че същият следва да бъде уважен като основание, съответно и уважен в по-голямата му част. Повереникът на частния обвинител и гр. ищец – адв. С. Н., от АК В., сочи, че обвинението е доказано и подс. следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Пробация“. Посочва, че деянието е извършено в присъствието на малолетното дете на страните. Сочи, че при постановяване на присъдата следва да бъде взето предвид, че подс. е осъждан, както и процесуалното му поведение. Моли да бъде уважен в цялост предявения граждански иск, ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние. Счита, че в хода на производството е установено, че в резултат на извършеното престъпление, пострадалата е изживяла негативни преживявания, които са се отразили на психичното й състояние, като безсъние, тревожност, страхове, същата е била злепоставена пред своите съседи и близки. Моли да бъдат присъдени и направените в хода на производството, съдебно деловодни разноски. Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. К. К., от АК В., сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи подсъдимият по безспорен начин да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление. Сочи, че от док. по делото се установило само, че на процесната дата, майката (частен обв. и гр. ищец) не е имала никакво намерение да изпълни съдебното решение и да предаде детето на неговия баща, както и че поведението й било агресивно и целяло да предизвика подсъдимия. Твърди, че разпитаните свидетели не били очевидци на случилото се, а били от обкръжението на бащата на г-жа Д., кмет на селото и им казано какво да говорят пред съда. Сочи, че съгласно показанията на един от свидетелите – М., същият страдал от далекогледство и че на процесната дата е бил без очила и наблюдавал инцидента от 5-6 метра, като бил е видял подс. да удря пострадалата с ръка в областта на главата, но това нямало как да е истина, тъй като разстоянието между свидетеля и подс. и пострадалата било поголямо. По отношение на показанията на св. И. били противоречиви, като излага съображенията си в тази насока. Сочи, че обясненията на „молителката“ също били противоречиви, доколкото по нея нямало никакви следи от удари, нито синини, нито белези, не било доказано твърдението й, че била паднала на земята. Посочва, по негова преценка, че ако подс. „120 кг. човек“, че не три удара, а само един удар би бил достатъчен да остави видим белег по главата на пострадалата. Твърди, че от изгледаните видеоклипове (един) не се видяло нанасяне на удари от страна на подс. ми върху главата на пострадалата, а единствено враждебно поведение от страна на майката (пострадалата) и на детето, спрямо подс., както и попадение на камъни върху колата му, хвърлени от детето. С оглед изложеното, моли подс. да бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение, поради това, че деянието не съставлява престъпление на основание чл. 304 от НПК, в алтернатива – моли деянието да бъде квалифицирано като извършено в състояние на раздразнение на основание чл. 132, ал. 1, т.4 от НК и на подс. да се наложи наказание „Глоба“. По отношение на предявеният граждански иск счита, че сумата е изключително завишена и при евентуална осъдителна присъда моли да бъде редуцирана до размер от 1000,00 лева. Прави възражение и срещу размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатила пострадалата (ЧО и ГИ). Подсъдимият заявява, че датата •••г. е дата, съвпадаща с режима му на лични контакти с детето (общо с пострадалата, конституирана като ЧО и ГИ). Подс. сочи, че вместо да вземе детето, бива посрещнат с нападки, обиди, ритане, плюене, хвърляне на камъни по него. Сочи, че детето го е драло и посочва сумите „•••“, „•••“, „•••“, без да посочва от кого са изхождали, както и че г-жа Д. проявявала задоволство от поведението на детето. Твърди, че свидетелите, съседи на пострадалата Д., разпитани по делото са дали показания под страх от бащата на пострадалата, който бил дългогодишен кмет на село Л.. Посочва, че св. С. Х. е давал разминаващи се показания в ДП и в хода на съдебното следствие, както и, че никой от двамата свидетели – св. С. Х. и св. Р. М. (съседи на г-жа Д.) не бил казал, дали е видял другия свидетел, никой от двамата не се виждал и на огледания видеозапис. Пострадалата също не ги била видяла. Излага съмнения, че показанията на свидетелите С. Х. и Р. М. са лъжливи. Заявява, че не е удрял пострадалата, като добавя, че е възможно в израза си на недоволство да я е докоснал. Сочи, че до месец Март срещу него е имало „ограничение“ по незабавна защита, като веднага след това е посетил дома на пострадалата, за да се извини на нея и на детето и да им занесе цветя и подаръци, ако случайно съм я е обидил или ако случайно я е ударил. Сочи, че нарушената връзка между него и детето се отразява на психическото и здравословното му състояние, както и че усеща, че е сприхав, че понякога е неконтролируем, но това се дължало на поведението на другата страна. Твърди, че детето трябва да има лични отношения и преки контакти редовно и с двамата родители и че пострадалата постоянно го провокирала и търсела повод за нови дела. Подс. изтъква, че всички негови опити да видя детето си завършват със съдебни дела срещу него и отново заявявам, че не е ударил пострадалата, а ако е имало докосване, това е било несъзнателно. Излага твърдения, че за последните седем години здравословното му състояние се е влошило. В последната си дума, подсъдимият, моли да бъде признат за невинен и да отпаднат всички обвинения срещу него, както и всички финансови претенции. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият – И. С. К., с ЕГН ••••••••••, роден на ••• г. в гр. С. З с постоянен адрес в гр. В., ул.“•••“ № 26, ет. 4, ап. 8, ••• в гр. В. •••. Подсъдимият и пострадалата Т. А. Д. са бивши съжители. От съвместното съжителство на И. С. К. и Т. А. Д. се родило детето Е. И. К.. След като се разделили през 2020г. Т. Д. се върнала да живее при родителите си в с. Л., обл. Ш.. Отношенията между И. С. К. и Т. А. Д., спрямо тяхното дете, са уредени с Решение №*/10.01.2022г, по в.гр. дело № •••/2021г., по описа на ОС Ш.. След раздялата отношенията между двамата се влошили. К. и Д. водили гражданско дело за родителските права спрямо общото им дете, като съда присъдил то да живее при майка си в с. Л., а на подс. К. е определен режим на лични контакти с детето Е. К.. На •••г. (събота), около 12:45ч. подс. К. отишъл до дома на пострадалата Д., в с. Л., ул.“•••“10, с цел да види сина си, съгласно определения режим на лични отношения. Първоначално същият отворил външната врата на двора и започнал да вика сина си по име. В това време подс. снимал с камера. Пострадалата и ЧО – Т. Д. заявила на подс., че не желае да снима, и че ще излязат с Е. навън. Подсъдимият обаче продължил да снима. След настояване от страна на пострадалата Д. и детето, подс. излязъл навън – на улицата пред дома на Д.. Минути по-късно Д., също заснемайки срещата, заедно с детето Е. излезли пред къщата, при подсъдимия К.. Тогава обвиняемият се опитал да обясни на сина си, че е дошъл да го види. Обяснявал му, че искал да го целуне, че му липсва. Синът му обаче не отвръщал на чувствата му, а напротив – държал се лошо с него. На няколко пъти Е. Кърусуфов дори посегнал към баща си с ръце и крака – за да го удари и дере. Е. Кърусуфов дори започнал да обижда подсъдимия, негов баща, както и да хвърля камъни по личния автомобил на последния, паркиран в близост до къщата на пострадалата. Започнал словесен спор между пострадалата и ЧО – Т. Д. и подс. К. по повод държанието на общото им дете спрямо последния и колата му. Подсъдимия е обърнал към пострадалата с обвинения, че го тормози чрез детето им, както и че са съсипали колата му, по която имало посегателства и от предишни посещения. По време на словесния спор Е. отново хвърлил камък по колата на баща си. Тогава подс. К. се ядосал, приближил се към пострадалата Д. и я ударил с дясната си ръка в областта на главата. След удара пострадалата се обърнала към подс. с думите „•••“. От удара Д. почувствала болка и започнала да крещи, а детето да плаче. Свидетели на нанесеният удар от страна на обвиняемия по пострадалата Д. били свид. Р. М. и С. И., които били нейни съседи. В това време св. М. бил на двора на дома си, но като чул викове излязъл навън. В същото време към дома си се прибирал св. И., който също видял нанесеният удар от обвиняемия по Д.. След случилото се, пострадалата сигнализирала на телефон 112, като пред дома й дошъл полицейски екип, пред които дала обяснения за събитията, разиграли се пред дома й. Отзовал се и екип от ЦСМП гр. Ш., филиал гр. ••• – свидетелите З. К. Й. и Г. А. Л.. Същите били посрещнати от пострадалата на центъра на селото, който е в близост до дома й. Те също не констатирали травма или кръвотечение. В хода на ДП е назначена съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която, на пострадалата Д. била причинена болка, без разстройство на здравето. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства по делото, събрани в хода на проведеното съдебно следствие, разпит на подсъдимия, разпитаните свидетели, които са били посочени в списъка по чл. 246, ал. 4 от НПК, разпитани свидетели – при режим на довеждане и призоваване, заключението на ВЛ по служебно назначена съдебна видеотехническа експертиза, приложените по досъдебното производство писмени доказателства, вкл. СМЕ и протокол за оглед на ВД (флаш памет, предоставена от обв. по ДП), както и от допълнително събраните писмени доказателства в хода на следствието, всички приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира писмените сведения и от протоколите за разпит на св. Р. М. и св. С. И., тъй като те са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства, същите са ясни, последователни и еднопосочни, като взаимно се допълват, същите са били разпитани по ДП в кратък период след датата на деянието. И двамата свидетели по убедителен начин сочат, че са видели подсъдимия да нанася удар с ръка – по лявата част на лицето на пострадалата Д., конституирана като ЧО и ГИ. И двамата свидетели посочват, че общото на подс. и пострадалата дете – Е. е било с тях и е заплакало след удара, като след това майката – пострадалата Д. и детето са избягали към къщата, а бащата – подс. К. се качил на колата си и тръгнал през поляната. Разпитан в хода на съдебното следствие св. Р. М. сочи, че бил в двора на къщата си (до къщата на пострадалата) и чул мъжки глас – „бившия мъж на Т. Д.“, да вика „•••“, като чутото го предизвикало да излезе на улицата, тъй като и неговата кола била паркирана навън. Отворил вратата и видял как подс. удря пострадалата с дясната си ръка по лявата буза, като сочи, че те не са го видели. След удара детето започнало да вика „•••“ , като пострадалата и детето тръгнали към техните порти, а подс. се качил в колата си и тръгнал през поляната, в посока с. Д.. Същите показания е дал св. М. и по гр. дело № •••/2024г. по описа на РС Н.П, протоколи от което дело, по проведени съдебни заседания – са приложени към ДП № ••• от 2024г., по описа на РУ •••. Същото се установява и от разпитите на най-малкия свидетел – Е. К., син на подсъдимия и пострадалата, който е бил разпитан по ДП № ••• от 2024г., по описа на РУ •••, както и в хода на съдебното следствие. В хода на съдебното следствие е разпитан и св. А. Д., баща на пострадалата, при режим на довеждане, който споделя, че същата е била разтроена и обидена след случилото се, като около месец след това не искала да излиза от дома им, а при запитване защо не излиза Т. Д. е започвала да плаче. По ДП № ••• от 2024г., по описа на РУ ••• е приложен протокол от оглед на веществено доказателство, представляващо USB флаш памет, предоставено от К. и съдържащо 8 видеофайла. От огледаните шести и седми файл се установява, че между пострадалата и подсъдимия действително е възникнал спор, по повод поведението на детето Е., спрямо подсъдимия и личния му автомобил. От същите видеозаписи се установява, че пострадалата се е опитала да парира действията на детето, но не е успяла, както и че между „мъжа“ и „жената“ е имало физическо съприкосновение, след което „жената“ е казала „•••“, а детето се разкрещява. В хода на съдебното дирене е служебно назначена съдебна видео-техническа експертиза, по повод на представено ВД (лилава U S B флашка), от страна на пострадалата Д.. В заключението си ВЛ е отбелязало звуковото съдържание на единствения видеофайл, намерен на флашката, което кореспондира със съдържанието на огледаната в ДП U S B флаш памет, предоставена от К.. Представеното от пострадалата ВД (лилава USB флашка) е било огледано и в съдебно заседание, в присъствието на страните и вещото лице, като съдържанието му кореспондира с вписаното в заключението на ВЛ. ВД (лилава USB флашка) и заключението на ВЛ по служебно назначената съдебно съдебна видеотехническа експертиза са неоспоредни от страните и приети по делото. На коментираните доказателства противостоят обясненията на подсъдимия, но само до една определена степен. Подсъдимия не оспорва, че е посетил дома на пострадалата на посочената дата, нито, че между тях е възникнала словесна размяна, по повод поведението на детето, както и че е проявил силна загриженост за състоянието на личния си автомобил. Подсъдимият твърди, че не е ударил пострадалата Д. – умишлено. Съдът не намира основания да ги кредитира, поради тяхната противоречивост на фона на останалите събрани доказателства. Няма как да не се вземе под внимание и твърдението, че подсъдимият е 120- килограмов мъж и ако той бе ударил пострадалата, със сигурност е щяло да има последици. Същото е било изтъкнато от самия подсъдим в хода на съдебното следствие, при разпитите му по ДП •••г. на РУ •••, включително и от защитника на подсъдимия. ОТ ПРАВНА СТРАНА: От обективна страна – От гореизложеното се установява, че подсъдимият К. удряйки с шамар в областта на лицето – пострадалата Д., негова бивша съжителка и майка на детето му, й е причинил телесно увреждане, обуславящо наличието на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание , като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК. По отношение на възражението на защитата, касателно обясненията на „молителката“ , за които сочи, че били противоречиви, доколкото по нея нямало никакви следи от удари, нито синини, нито белези, не било доказано твърдението й, че била паднала на земята, съдът не възприема същите. Пострадалата не е твърдяла, че по нея е имало синини, белези или следи от удари, както и че била паднала на земята. Такива твърдения не се намират нито в разпитите, извършени в хода на ДП, от •••г., 10.09.2024г. и 07.03.2025г., нито в хода на съдебното следствие. Такива сведения не са давани и от свидетелите разпитвани по ДП и в съдебни заседания по следствието. Съдът не възприема и евентуалното искане на защитника – деянието да бъде квалифицирано като извършено в състояние на раздразнение на основание чл. 132, ал. 1, т.4 от НК. Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от НПК предвижда, че за телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което с а настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Налице е изключение за случаите на чл. 131а, но настоящият не е такъв. С оглед събраните доказателства по делото, не бе установено от страна на пострадалата да е извършено насилие спрямо подсъдимия, да са му нанасяни обиди от нейна страна, да го е клеветила или да е извършила противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. От субективна страна – Престъплението е извършено от подс. К. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Деянието е извършено чрез действие, като са засегнати обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на пострадалата Д.. При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият И. С. К . е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК и е признал същия за виновен. Причините за извършване на престъплението са обусловени – от липсата на самоконтрол, относно спазване на установения правен ред, определящ правото телесната неприкосновеност на пострадалата Д., което е било добре известен на подсъдимия. Мотивите за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни правила свързани с отношения, осигуряващи и гарантиращи телесната неприкосновеност на друго лице, явна проява на първичност и незачитане на правовия ред. ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО: При определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на закона от една страна и от друга с установеното по делото относно личността на дееца. Съдът отчете предвиденото в чл.131, ал. 1, т.5а от НК, който предвижда, че за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, нанесена в условията на домашно насилие, се налага наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“ по чл. 130, ал. 2. Съдът отчете и особеностите на личността на подсъдимия, които имат значение за неговата наказателна отговорност, като обремененото му съдебно минало, поради предишното му осъждане, по престъпление против личността, за което е освободен от наказание, поради взаимна размяна на обиди. Подсъдимият е биологичен родител на детето Е. К., което очевидно проявява негативно поведение към баща си, по причини, които не подлежат на изследване в настоящото производство. Съдът, за целите на наказателното преследване приема, че семейната ангажираност на подс. с единия от свидетелите детето Е. К. и поведението на същото – представлява смекчаващо вината обстоятелство, но НЕ представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство, тъй като такава ангажираност би следвало дори да въздейства възпиращо на подсъдимия. Още повече, предвид факта, че връзката между него и детето е вече меко казано недобра и всякакви негативни прояви от подсъдимия само биха могли да засилят отрицателната реактивност на детето спрямо него. Смекчаващо вината обстоятелство представлява добрия характеристичен очерк на подсъдимия, предвид факта, че същият упражнява хуманна професия и не нарушава обществения и правов ред по други направления. В рамките на следствието не бяха установени многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Предвид обстоятелството, че подсъдимия е осъждан за друго престъпление против личността на лице, свързано с пострадалата, но НЕ е наказван (поради наличието на реторсия), съдът приема, че поведението на същия не е повлияно, нито поправено. Наблюдава се модел на повтаряемост, който обаче е ограничен и се отнася само до отношенията му с пострадалата и нейното семейство. Поради тези причини, настоящия състав е приел, че целта на наказанието би била достигната и реализирана, а именно подсъдимия да бъде поправен и превъзпитан, но не чрез налагане на по-тежкото наказание – „лишаване от свобода“, а чрез „пробация“. Предвид на горното, съдът намери, че с цел постигане на личната превенция, на подсъдимия следва да се наложи наказание за извършеното от него престъпление над минималния размер. Съдът намери, че следва да се наложи наказание „пробация“, със следните пробационни мерки: 1) На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 10 (десет) месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2) На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 10 (десет) месеца. ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК: По своята специфика, деянието по обвинителната теза съставлява деликт. При установени по безспорен начин автор, деяние, противоправен резултат и причинноследствена връзка (то ест исковете са доказани по основание), актуален е въпросът с размера на обезщетението, като съдът определя размера по справедливост, а не по изрични математически алгоритми. Касателно обвинението за причинени телесни увреждания, изразяващи се в болка, без разстройство на здравето, в условията на домашно насилие, по делото са налични данни извършено физическо посегателство. От друга страна, посегателството се отличава с относителна краткотрайност и интензитет и с най-лекия възможен съставомерен резултат (леки телесни повреди по чл. 130, ал. 2 НК). В този смисъл и за справедлив размер на претенцията съдът намира средния такъв на предявената, а именно 1022,58 евро/2000,00 лева, ведно със законната лихва от •••г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за претърпените от Т. А. Д., неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК, като е отхвърлил гражданския иск до пълния предявен размер от 4090,34 евро/ 8000 лева, като недоказан ПО РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И. С. К., да заплати направените по делото разноски в размер на 200,35 евро / 391,86 лева,. по сметка на ОД МВР Ш., както и разноските по наст. производство, дължими по сметка на РС Н.П, в размер на 40,90 евро / 79,99 лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважената част от граждански иск и 200 евро/ 391,17 лева, представляваща направени в съдебното производство разноски. Съдът осъди подсъдимия И. С. К., да заплати гражданския ищец сумата от 383,47 евро / 750,00 лева, възнаграждение за повереник, съразмерно на уважената част от гражданския иск, като отхвърля искането за размер над 383,47 евро / 750,00 лева до 1533,88 евро/3000 лева. Така мотивиран, съдът постанови присъдата си. Мотивите изготвени на 14.04.2026г. Районен съдия: ……………………… Десислава Маринова