Решение № 267 от 22.5.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 392/2026 г.

Производството е по Закона за защита от домашното насилие. Съдът е сезиран от Н. А. А., ЕГН ••••••••••, с адрес •••••••••• с молба за защита от домашно насилие против р.р.р., ЕГН •••••••••• с адрес ••••••••••, който е бащата на общото им дете А.Р.Р.., ЕГН •••••••••• и с който живее на семейни начала. В молбата се твърди, че с ответника р.р.р. живеят на семейни начала и имат общо дете. Сочи, че на ••••• г. около 19:00 часа в дома й в •••••••••• ответникът р.р.р. дошъл пиян, при което тя искала той да си тръгне. Молителят заявява, че Р. се ядосал за това и й ударил шамар по лицето и насилствено й взел пръстена от ръката, като детето по това време било в друга стая в жилището и не е станало очевидец на твърдяното насилие. Молителят заявява, че и друг път ответникът й е посягал като я удрял с юмруци и ритници по главата, че подавала сигнали в полицията, но се отказвала да се възползва от ЗЗДН и от заповед за защита. Сочи, че ответникът има зависимост към алкохол. Моли да бъде издадена заповед за защита по ЗЗДН. Ответникът не представя отговор, не взема отношение по молбата, не сочи докзателства. В съдебно заседание молителката редовно призована не се явява, не се представлява. Ответникът редовно призован не се явява, не се представлява. Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Съдът, като обсъди представеното по делото писмено доказателство по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за осъществена проява на домашно насилие намира следното: молбата е предявена в срока по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес съгласно чл. 3 от ЗЗДН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно ЗЗДН, когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето на пострадалите лица, районния съд издава заповед за защита. От представените писмени доказателства и неоспорени от ответника в настоящото производство се установява, че ответникът р.р.р. е баща на общото с молителката дете А.Р.Р.., ЕГН •••••••••• и с когото молителката живее на семейни начала. От събраните писмени може да се направи категоричен извод за хронологията на събитията на ••••• г. Следва да бъде посочено, че преценявайки представената пред районният съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, лично от пострадалото лице и съдържаща описание на действията на ответника по време, място и начин на извършване, в съвкупност със събраните гласни и писмени докателства в това число и справки за съдимост за ответника, събрани по реда на чл. 14, ал. 1 ЗЗДН , настоящият съдебен състав приема за доказано, че ответникът е осъществил описаните в молбата и декларацията действия спрямо молителката, с което са осъществили домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН . Следва да се отбележи, че доказателствената стойност на декларацията не е оборена от останалите събрани по делото докзателства, поради което е годно доказателствено средство в процеса и въз основа на нея срещу ответника следва да бъде издадена заповед за защита. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение, като в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В случач освен декларацията съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства включително свидетелство за съдимост. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила, което не беше сторено от ответниците в настоящия случай. В случая декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН кореспондира и се допълва от останалите събрани по делото доказателства, в това число и тези, събрани по реда на чл. 14, ал. 1 ЗЗДН . На основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН съдът извършва оценка на риска по методика, определена в правилника за прилагане на закона. По делото са събрани писмени доказателства включително справка за съдимост за ответника, които доказват, че по АНД •••••о описа на РС-Кърджали, приключило с одобрено от съда споразумение •••••••••• ответникът е признат за виновен за причиняване на телесна повреда на молителката в условията на домашно насилие при условията на продължавно престъпление в периода ••••• и обосновават високо ниво на риск ответникът да извърши бъдещо насилие над пострадалата със сериозни последици от такова насилие. С цел защита на пострадалата от ескалация и превенция на насилието, съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за защита в полза на молителя със следните мерки: да се забрани на ответницка да извършва прояви на домашно насилие спрямо молителя, която мярка е безсрочна. Предвид обстоятелството, че ответникът е признат за виновен за причиняване на телесна повреда на молителката в условията на домашно насилие при условията на продължавно престъпление в периода ••••• съдът намира, че е необходимо налагане на други мерки по ЗЗДН, а именно забрана за приближаване на молителя на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 (осемнадесет) месеца, забрана да приближава жилището на молителя за срок от 18 (осемнадесет) месеца, забрана за приближаване на местата за социални контакти и отдих на молителя за срок от 18 (осемнадесет) месеца и забрана за осъществяване на контакт с молителя под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 (осемнадесет) месеца. Преценката на съда относно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН следва да е в рамките на предвидения от закона такъв /от три до осемнадесет месеца/, като в случая следва бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца. Съдът намира, че така определения срок от осемнадесет месеца, за който са наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, съответства на целта за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. При определяне вида на мерките, както и срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, съдът съобразява, че извършените от ответника действия спрямо молителя са дръзки по своя характер и уронват достойнството на човек. При този изход на делото, следва ответникът да заплатят по сметка на РС-Кърджали държавна такса от 12,78 евро за образуване на делото. Така мотивиран, съдът