Решение № 166 от 4.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 158/2026 г.

наказателно дело № 20262120200158 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на „П.“ЕАД ЕИК •••• срещу Наказателно постановление № BG2025/1000-1945/НП от 18.11.2025 г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Бургас, с което:

-за нарушение на чл.234,ал.1,т.1 ЗМ и на основание чл.234,ал.2,т.1, вр.чл.234,ал.1,т.1 ЗМ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 8939,03 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Със жалбата се иска отмяна на НП с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, фокусирани около тезата,че датата на откриване на правнорелевантните дебитно известие и фактури, обуславящи твърдяната съставомерност по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ е 05.02.2025 г., а АУАН е съставен на 19.05.2025 г. и извън тримесечния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН. Поддържа се материалноправна незаконосъобразност отново с референции за съществено процесуално нарушение поради алогично определяне датата на нарушението -27.05.2023 г. като съвпадаща с датата на подаване на ОМД, без да бъде отчетен фактът,че разходите по процесните фактури и дебитни известия са извършени след подаване на МД, а именно на дати 24.07.2023г., 06.07.2023 г., което корелира с генералния извод,че при деклариране дружеството не е разполагало с възможност да включи тези разходи в митническата стойност. Като изключващо отговорността обстоятелство се акцентира и върху факта на самоначисляване и деклариране на ДДС по реда на чл.117 ЗДДС, който е включен в дневниците и в справка-декларацията на дружеството,респ. не е избегнато плащане на публични задължения.

В о.с.з., жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Т., който поддържа и доразвива аргументите в жалбата. Моли за присъждане и на адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк.Д., която настоява за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно,предвид и подробно развита аргументация в писмена защита, в която е формулирано и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН/НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.12.2025 г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН на 22.12.2025 г./, изхожда от легитимиран субект и е срещу годен за обжалване акт, подадена е предвид пред материално и териториално компетентен съд.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.05.2023 г. с ОМД с MRN 23BG001007055340R6 „П.“ ЕАД декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание „СТОМАНЕНИ ЗАГОТОВКИ С КВАДРАТНО СЕЧЕНИЕ/ОТ НЕЛЕГИРАНА СТОМАНА/, СЪДЪРЖАЩИ ТЕГЛОВНО ПОД 0,25% ВЪГЛЕРОД;

РP:150x150x12000ММ 4SP MOD - 210 БР.; 1422128 КГ.; Р-Р:160x160x12000MM 3SP MOD - 852 БР.; 7692593 КГ.“, като на 05.06.2023 г. към опростената декларация е подадена допълнителна декларация с MRN 23BG001007055718R4.

Декларираното нетно количество на стоката било в размер на 9 114 721,00 кг.,а посочената „брутна маса“ била в размер на 9 136 695,00 кг. Изпращач/износител на стоката било Р, У и същата била превозена с моторен кораб P по коносамент № 1/20.05.2023 г.,като общата митническа стойност на стоката съобразно приложените към МД фактури, издадени от Р., У възлизала на сума в размер 8 523 555,49 лв.

Декларираната действително платена или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки е била коригирана с направените транспортни разходи в размер на 311 789,72 USD до мястото на въвеждане на стоката на митническата територия на Съюза, съгласно приложената към МД фактура № 16022023-025/16.02.2023 г., издадена от F /преизчислени в BGN в размер на 557 766,87 лв. спрямо курса за митнически цели 1,78892 USD/BGN към датата на приемане на ОМД с MRN 23BG001007055340R6 в съответствие с разпоредбата на чл. 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013/.

Митническата стойност на внасяната стока била увеличена и със свързаните с вноса разходи в размер общо на 147 865,01 лв., в това число:

• Разходи на стойност 76 126,01 лв., съгласно приложената към МД фактура № 0000047633/31.05.2023 г., издадена от „Б“ АД;

-Разходи на стойност 71 739,00 лв., посочени в декларация от 05.06.2023 г. на Р.П. в качеството й на представител на „П.“ ЕАД.

Съобразно така направените корекции в МД с вклю чване в митническата стойност на транспортни разходи до мястото на въвеждане на стоката на митническата територия на Съюза, и разходи,свързани с вноса, дружеството жалбоподател „П.“ЕАД определило митническа стойност на стоките в размер на 9 081 322,36 лв. и декларирало данъчна основа в размер на 9 229 187,37 лв.

Констатирано било в хода на проверката, че разходи в размер на 16 918,83 лв. представляват разходи за застраховка на стоката по дебитно известие № 6866978/355004*331 от 01.08.2023 г., издадено от А, които са разходи до мястото, на което стоката е въведена на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 71, § 1, буква д), подбуква і), във връзка с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и същите следва да бъдат включени към декларираната реално платена или подлежащата на плащане цена за внасяната стока при определяне на митническата й стойност.

В хода на извършения последващ контрол чрез проверка на съхраняваните първични счетоводни документи в счетоводната отчетност на „П.“ ЕАД, контролният митнически орган е установил некоректно определяне от въззивното дружество в отклонение от разпоредбата на чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на митническата стойност на стоките и незаконосъобразно в нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС деклариране на данъчната основа при внос на стоките, допуснати за свободно обращение с ОМД с MRN 23BG001007055340R6 (ДД с MRN 23BG001007055718R4), с оглед следните неотразени в митническата стойност /данъчната основа транспортни разходи и разходи за претоварни операции:

-съгласно Дебитно известие № 0000048363/24.07.2023 г., издадено от „Б“ АД към фактура № 0000047633/31.05.2023 г., в което са включени разходи за претоварни операции, относими към стоката от ОМД с MRN 23BG001007055340R6 (ДД с MRN 23BG001007055718R4) в размер на 12 541,49 лв. Формиран е извод,че посочените разходи се приравняват на свързани с вноса транспортни разходи по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ,като не е изпълнено задължението за тяхното деклариране и не са включени в данъчната основа на внасяната стока;

-съгласно Фактура № 06072023-006/06.07.2023 г. на стойност 12 299,89 EUR /24 056,49 лв./, издадена от F за демюрейдж в пристанище на разтоварване Бургас, България във връзка с превоза на стоката с моторен кораб P по коносамент № 1/20.05.2023 г. Формиран е извод от контролния орган относно логическата същност и правно значение на тези разходи, които се приравняват на свързани с вноса транспортни разходи по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, и по отношение на тях не е изпълнено задължението за тяхното деклариране и включване в данъчната основа на внасяната стока;

-съгласно Фактура № 06072023-007/06.07.2023 г. на стойност 4 140,00 EUR /8097,14 лв./, издадена от F за допълнително начислено навло за превоза на стоката с моторен кораб P по коносамент № 1/20.05.2023 г. По отношение характера и значението на тези разходи е посочено,че по смисъла на чл. 71, § 1, буква д) във връзка с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са свързани с превоза на внасяната стока към митническата територия на Съюза, като не са декларирани пред митническите органи и не са прибавени към декларираната реално платена или подлежащата на плащане цена за внасяната стока при определяне на митническата й стойност.

При това фактическо установяване в рамките на последващия контрол митническият орган определил нова митническа стойност на стоката, допусната за свободно обращение с ОМД с МRN 23BG001007055340R6 (ДД с MRN 23BG001007055718R4), а именно 9 106 338,33 лв., която включва и разходите за застраховка размер на 16 918,83 лв. на стоката по дебитно известие № 6866978/355004*331 от 01.08.2023 г., издадено от А и разходите за международен транспорт по Фактура № 06072023-007/06.07.2023 г., издадена от F за допълнително начислено навло за превоз на стоката- 8097,14 лв. Същевременно и на осн. 55,ал.1 ЗДДС била установена нова данъчна основа при внос по см.на чл.16 ЗДДС в размер на 9 273 882,49 лв., която включвала разходите, свързани с вноса по Фактура № 06072023-006/06.07.2023 г. на стойност 24 056,49 лв., издадена от F и по Дебитно известие № 0000048363/24.07.2023 г., издадено от „Б“ АД към фактура № 0000047633/31.05.2023 г. на стойност на 12 541,49 лв.

Формиран е крайният извод на проверяващите органи,според който размерът на установения в хода на проверката дължим ДДС при внос (B00) е по-висок от взетия под отчет и заплатен ДДС при внос (B00) към датата на поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение с общо 8 939,03 лв.

При така установеното от фактическа страна отговорността на „П.” ЕАД, ЕИК ••••, е ангажирана за осъществен състав на административно нарушение по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ, за това, че дружеството е поставило под режим допускане за свободно обращение с ОМД с MRN

23BG001007055340R6 (ДД с MRN 23BG001007055718R4) стока, за която е декларирало митническа стойност, определена в нарушение на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и данъчна основа определена в нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като не е декларирало всички направени транспортни разходи до мястото на въвеждане на стоката на митническата територия на Съюза и всички транспортни разходи до първото местоназначение на стоката на територията на страната, в това число не е предприело действията, предвидени в чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в пряка причинно-следствена връзка с което неправомерно поведение е избегнало частично заплащане на ДДС в размер на 8 939,03 лв.

Изрично е прецизирана от актосъставителя датата на извършване на нарушението като съвпадаща с датата на приемане на ОМД с MRN 23BG001007055340R6 (ДД с MRN

23BG001007055718R4), а именно 27.05.2023 г.

В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН е постъпило писмено възражение от „П.“ЕАД, съгласно което се твърди,че жалбоподателят е самоначислил 20% ДДС с протокол № 1000004259 от 06.07.2023 г. върху сумата в размер на 24 056,49 лева по чл. 117 от ЗДДС.

При спазването на реда на чл. 84к, ал. 1 от ЗМ , на 01.04.2025 г. е проведено заключително обсъждане с представители на „П.“ЕАД, сред които изпълнителния директор Д.З., който бил уведомен за направените в хода на последващия контрол констатации на проверяващите, а именно: извършена проверка и установяване на основата на събрани и проверени доказателства за определяне на нова митническа стойност и нова данъчна основа на стоките по процесната митническа декларация. След проведеното заключително обсъждане е изготвен и писмен констативен доклад от 14.04.2025 г.

При така изяснените несъмнено факти и описаното противоправно поведение на въззивното дружество, квалифцирано като административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 8 939,03 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл. 234, ал. 2 т. 1, във връзка с чл. 234, ал. 1 т. 1 от ЗМ.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават хармонично цяло от безспорни факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи

наказателни постановления е за законосъобразност, като пред принципа на ревизионното служебно начало не стоят ограничения, поставени с логическия минимум възраженията, поставени в жалбата (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), т.е. съдът е суверенен в преценката си по пътя на разкриване на обективната истина и относно приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 ЗМ – Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“, в ТД „Митница“ Бургас , който към дата 18.11.2025 г. е бил упълномощен да издава НП, видно от приложената Заповед № 3АМ-502/32-817160 /15.04.25 г.на Директор на Агенция Митници и Заповед за преместване от 14.08.2025 г. /л.504 от т.2/ на Д.С.А. на длъжността Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“, в ТД „Митница“ Бургас за периода 15.08.2025 г. до 14.02.2026 г. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице по арг.на чл.230 ЗМ и представените заповед за изменение на служебно правоотношение от 08.08.2024., длъжностна характеристика.

Съдът приема и,че АУАН е съставен на 19.05.2025 г. и в указания чл.34,ал.1 ЗАНН 3-

месечен срок от откриване на нарушителя, който е започнал да тече от датата на съставяне на писмения констативен доклад №BG001000/1/12/14.04.2025 г. Несподеляемо е възражението за неспазване срока по чл.34,ал.1 ЗАНН,чийто начален момент жалбоподателят свързва с датата на представяне с Приемо-предавателен протокол от 05.02.2025 г. на процесните фактури, издадени от F и Дебитно известие, издадено от „Б“ АД. Съгласно специалната разпоредба на чл.84к,ал.1 ЗМ когато в хода на проверката в срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Същевременно с разпоредбата на 84л ЗМ се предвижда,че проверката в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 и който съдържа:т. 7: направените констатации; и т.9 предложения за определяне размера на митата и другите публични държавни вземания и за образуване на административнонаказателно производство. Тези две разпоредби са в правна симетрия и логическа хармония с нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН,според която административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, с който следва да е установено, дали извършеното деяние съставлява административно нарушение, датата и мястото на извършването му, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Ето защо съдът приема,че с оглед задължителния междинен характер и процесуална роля на писмения констативен доклад, с който се подлага на анализ значителен обем документация, в т.ч. издадени фактури за доставки на стоки и услуги за конкретен период, начина на отразяването им в аналитични оборотни ведомости, без да се дерогират разпоредбите на чл.34,ал.1 и ал.3 ЗАНН, законодателят е заложил формално задължителен, действен механизъм за анализ и оценка на значителен обем доказателства,в резултат на което единствено въз основа обобщените от проверката резултати в писмен констативен доклад, може да се направи извод, дали е извършено административно нарушение, неговата правна квалификация, лицето, което го е извършило. Съгласно изричната разпоредба на чл.84л,ал.4 ЗМ, докладът, с доказателствата приложени към него, в 7-дневен срок се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия, каквото действие е и съставяне на АУАН. В този именно контекст срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от момента на съставяне на констативния доклад -14.04.2025 г., поради което АУАН е съставен при спазване сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН . /в т.см. са Решение № 1912 от 21.10.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 350/2024 г. Решение № 1909 от 21.10.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 352/2024 г. Решение № 1460 от 1.08.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 272/2024 г. Решение № 1459 от 1.08.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 270/2024 г. Решение № 911 от 27.11.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 817/2018 г.и мн.др./ Дори да се приеме,че срокът по чл.34,ал.1 ЗАНН е започнал да тече от датата на протокола за заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства - 01.04.2025г., и в този случай АУАН, съставен на 19.05.2025 г. е в срока по чл.34,ал.1 ЗАНН. Именно писменият констативен доклад по чл. 84л от ЗМ притежава достатъчно по информативен капацитет правоустановяващо действие, т.к. съдържа окончателните констатации за дължимите публични държавни вземания /основани на анализ на цялостната, а не на представяна на части и на различни дати доказателствена съвкупност/ и е изготвен след даване възможност на проверяваното лице да изрази становище по предварителните констатации и да представи нови доказателства. Доколкото представянето на нови доказателства, би могло да има правоизменящо значение за окончателните констатации относно дължимите публични вземания, необосновано е разглежданият срок да започне да тече в момент, по-ранен от посочения. /в т.см.е и касационната практика, обективирана в Решение № 932 от 18.06.2025 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 185/2025 г. Решение № 923 от 17.06.2025 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 428/2024 г. Решение № 920 от 17.06.2025 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 32/2025 г./. Не на последно място, законът сам е отредил правоустановителна функция на писмения констативен доклад с изричната норма на чл. 84л, ал. 1, т. 9 от ЗМ, която предвижда,че с доклада се прави и предложение за образуване на административнонаказателно производство. Разпоредбата на чл.84л,ал.1,т.9 ЗМ въвежда специален коректив относно началния момент на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН, т.к. систематично следва задължителните етапи на заключителното обсъждане, свързани с евентуално представяне на допълнителни доказателства и писмено становище от проверяваното лице, които са с потенциал да внесат корекция или да прецизират фактите от обхвата на доказване. Всичко изложено мотивира извод за спазване допустимите времеви рамки, в които е възможно проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. С тези аргументи, съдът счита,че не е налице забавено, извън срока на чл.34,ал.1 ЗАНН изграждане на релевантни фактически и правни извод,което да е резултирало, както се настоява в жалбата, в отклоняване на административно-наказателния процес от формалните изисквания на чл.34,ал.1 ЗАНН. В т.см. са и Решение № 151 от 9.01.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 10147/2016 г. Решение № 5435 от 20.09.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 12413/2016 г. Решение № 1049 от 21.02.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 10075/2016 г.: „Следва да бъде отбелязано, че найранният момент, в който митническите служители са установили нарушението и нарушителя, е именно моментът на съставяне на доклада, в който са обективирани резултатите от проверката. /…/ В конкретната хипотеза митническият служител, съставил АУМН, е участвал в последващата проверка и в съставянето на доклада за нея, но той е узнал за извършеното нарушение и за нарушителя, когато проверката е приключила. За най-ранна дата на откриване на нарушителя следва да се смята датата на съставяне на доклада“

АУАН и НП не са засегнати от съществени съдържателни дефицити, предвид което съдът приема за спазени изискванията на чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН. В НП са изложени съдържателни констатации относно вида, и обективната съставомерност на нарушението, касаещо бланкетния състав на разпоредбата на чл.234,ал.1,т.1 ЗМ и запълващите тази правна рамка правила на чл.70 и чл.71, пар.1, , б.“д“ и подбуква i) Регламент /ЕС/ №952/2013г. с оглед пояснението словно и цифрово, както и в табличен вид за невключени в митническата стойност разходи за транспорт , свързани с превоза на внасяната стока към митническа територия в размер 8097,14 лв. по см. на чл.71, пар.1, , б.“д“ Регламент /ЕС/ №952/2013г. и предвид невключените в митническата стойност разходи за застраховка в размер на 16 918, 83 лв., до мястото на което стоката е въведена на митническа територия на съюза по см. на чл.71, пар.1, , б.“д“ подбуква i) Регламент /ЕС/ №952/2013г.

Прецизирано е и неправилното, в нарушение на чл.55,ал.1,т.2 ЗДДС определяне на данъчната основа поради липса на вклю чени разходи за транспорт,направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната съответно в размер на 12 541,49 лв. по дебитно известие на „Б“АД, и в размер на 24 056,49 лв. по изрично конкретизирана фактура, издадена от F.

Съгласно общото правило на чл. 234, ал.1 ЗМ, наказва се за митническа измама лице, което избегне или направи опит да избегне:1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.Съгласно правилото на чл.70 пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. А съгласно чл.71, пар.1, б.“д“ Регламент /ЕС/ №952/2013г.: „При определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.“ Възражението за противоречие между два основни момента във възприетите в АУАН и НП фактически констатации относно датата на нарушението, която според тезата в жалбата не може да съвпада с датата на подаване на митническата декларация, предвид хронологично следващите я дати на издаване на процесните фактури и дебитни известия, обосноваващи невключени в МД разходи за застраховка и транспорт до мястото на въвеждане на стоката на митническа територия на съюза, както и транспортни разходи, свързани с вноса по см. на чл.55,ал.1,т.2 ЗДДС, са несподелими. Тези възражения не намират опора в закона и в правната доктрина, предвид което не биха могли да намерят изключващо отговорността универсално приложение към разглежданото в настоящото производство нарушение. Следва да се има предвид,че датата на която за „П.“ЕАД е възникнало задължение за коректно определяне на митническата стойност съгласно правилата на чл.70 и чл.71, пар.1, б.“д“ Регламент /ЕС/ №952/2013г. и за включване на транспортните разходи, свързани с вноса в данъчната основа на внасяната стока по чл.55,ал.1,т.2 ЗДДС, съвпада с датата на подаване на митническата декларация ОМД с MRN 23BG001007055340R6, а именно 27.05.2023 по арг. на чл.167,ал.4 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. Съгласно посочената разпоредба: „Опростената декларация по член 166, или вписването в отчетността на декларатора съгласно член 182, както и допълнителната декларация, се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие съответно на датата, на която опростената декларация се приема в съответствие с член 172 и на датата, на която стоките се вписват в отчетността на декларатора.“

И това е така, т.к. водещият аргумент, който обуславя приложимостта на правото по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ, се свързва с въпроса относно механизма на частичното избягване плащането на публични вземания. В случая фактите относно механизма на деянието не компрометират верността на основния за процеса извод, че датата на извършване на нарушението съвпада с датата на подаване на митническата декларация. Следва да се спомене,че за да наложи необходимост от изследването й, една хипотеза относно възможния начин, време, способ на реализиране на съставомерното деяние, освен че трябва да е в рамките на административно-наказателното обвинение, тя трябва да притежава и поне минимум качествена адекватност. В случая по-късната /след подаване на МД/ дата на фактуриране на услугите , свързани с транспорт и застраховка до мястото на въвеждане на стоките на територията на страната и на услуги, във вр.с транспорт до мястото на първото местоназначение, би обосновала по-късно осъществяване състава на нарушението по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ, в случай, че „П.“ЕАД е направило искане за поправка на декларацията с цел изпълнение на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим и в резултат на допуснатата от митническия орган поправка, дружеството отново е подало декларация с невярно определен /по-нисък размер/ на митническата стойност, респ. несъответстваща и некоректно определена данъчна основа. Определянето на допълнителни митнически задължения несъмнено е част от задължението, произтичащо от митническия режим, под който е поставена стоката по конкретните митнически декларации, поради което единствено при възникване на основания за искане и допускане на поправка и установимо след нея несъответствие в декларираната митническа стойност и взетия под отчет и платен ДДС , би имала значение датата на по-късно фактурираните услуги и направените за тях разходи. Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи,че съгласно чл.173,ал. 1 Регламент /ЕС/ №952/2013г.: „По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета.“ Съгласно § 2 на чл. 173 не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са: ‚а" информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките; "б" установили, че данните в митническата декларация са неверни; "в" разрешили вдигането на стоките. В § 3 на чл. 173 е предвидена възможност за поправка на декларацията и след вдигане на стоките, като в този случай заявлението следва да е подадено в срок от три години от датата на приемане на митническата декларация и поправката да е с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. В настоящата хипотеза противно на правните съждения на наказващия орган съдът счита,че не намира приложение чл. 173, § 2, буква "а" от Регламент № 952/2013 г., доколкото същата е свързана с извършване на проверка на стоките по чл. 188 от Регламента, а не с извършване на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ , за който вече има данни, че лицето е било информирано. В случая обаче изначално е липсвала позитивна инициатива в поведението на жалбоподателя и в хипотезата на чл. 173, § 3 от Регламент № 952/2013 г. преди момента на установяване от митническия орган,че данните в митническата декларация са неверни по арг. на чл.173,пар.2, б.б, предвид което безпредметно е да се обсъждат изобщо възможността, да не е осъществен съставът на чл.234,ал.1,т.1 ЗМ или осъществяването му да не съвпада с датата на подадената митническа декларация.

В конкретния случай задължението за точно деклариране на митническа стойност и коректно определяне на данъчна основа се реализира еднократно в обективната реалност и то съвпада с момента на подаване на митническата декларация,както правилно е решил този правен въпрос наказващият орган. Изводът за процесуално изрядно и законосъобразно определяне датата на нарушенията възниква и в контекста на обикновената съпоставка на настоящата процесуална ситуация с разпоредбите на чл.77,пар.1, б.а и чл.77,пар.2 от Регламент № 952/2013 г. Съгласно чл.77,пар.1, б.а: „Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под митнически режим: а) допускане за свободно обращение.“ А съгласно чл.77,пар.2 митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. В този смисъл следва да се отбележи,че при внос данъчното събитие и изискуемостта на данък добавена стойност възникват на датата на осъществяване на вноса, т. е. - когато възниква митническото задължение, съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 6 във връзка с чл. 16 от ЗДДС. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Така и разпоредбата на чл. 54, ал.1 ЗДДС регламентира,че данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. В този смисъл правно значение има не датата на издаване на фактурите, съотносима с момента на подаване на митническата декларация, а въпросът, дали административният орган е имал основание да увеличи митническата стойност и данъчната основа в процесната митническа декларация за досъбиране на допълнително ДДС при правилно установяване на факта, че транспортните и митническите услуги са извършени в контекста на международния превоз на стоките до внасянето им на митническа територия на Съюза, респ. транспортните разходи, свързани с вноса са извършени преди "първото местоназначение" на стоките съгласно дефиницията дадена в параграф 1, т. 72 от ДР на ЗДДС " Ето защо съдът приема,че в АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за минимално описание фактическите елементи и обективни характеристики на нарушението, при запазено хармонично единство между фактически и юридически параметри, с което са изпълнени критериите за пълнота и информативност–чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН.

Не е нарушено и правото на превод за изпълнителния директор на „П.“ЕАД:

Според подробните показания на актосъставителя и участвалата при проверката

свидетелка комуникацията при проверката се е осъществявала вербално безпрепятствано, като изпълнителният Захарченко е разговарял свободно на български език, подписвал е и е изготвял декларации и възражения на български език, предприемал е адекватни действия в цялостния процес на проверката. Според разпита на актосъставителя при връчване АУАН изпълнителния директор е бил придружен от юрисконсулт на „П.“ЕАД с българско гражданство. Независимо от изложеното, по възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с нарушаване на правото на информираност на санкционираното лице чрез законния си представител да узнае естеството и изискванията при проверката, основанията за извършването й, респ. характера на нарушението,за което е санкционирано, чрез превод на говоримия език, съдът намира следното: Съгласно ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, чл. 16 "... В някои държави-членки орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. /…/ В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.“Цитирането на този текст съдът прави с оглед на това, че е възможно и да не се гарантират всички права на санкционираното ЮЛ. Въпреки, че Директивата е за правото на устен и писмен превод в наказателното производство, а

производството по издаване на НП е административно-наказателно, съдът няма как да игнорира предвиденото в нея допустимо отклонение от гарантиране на правото на устен и/или писмен превод по отношение на основанията за налагане на санкция за леки нарушения, в случая административно наказание.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Процесната ОМД с MRN 23BG001007055340R6 е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ . За целите на последващия митнически контрол митническите органи могат след вдигане на стоките да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.

В случая в резултат на извършената проверката, предвид установените дебитно известие № 6866978/355004*331 от 01.08.2023 г., издадено от А, обективиращо извършени разходи за застраховка на стоката в размер на 16 918,83 лв. контролният орган формирал извод,че в декларираната от наказаното лице митническа стойност по посочената МД, не са включени в унисон с изискването на чл.71,пар.1,б.д), подбуква i ) вр. чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 разходите за застраховка, представляващи разходи до мястото, на което стоката е въведена на митническата територия на Съюза. Проверяващият екип формирал и извод,че в декларираната от наказаното лице митническа стойност по посочената МД, жалбоподателят не е прибавил съгласно чл.71,пар.1,б.д) Регламент (ЕС) № 952/2013 г. разходите по Фактура № 06072023-007/06.07.2023 г. на стойност 4 140,00 EUR /8097,14 лв./, издадена от F за допълнително начислено навло за превоза на стоката с моторен кораб P по коносамент № 1/20.05.2023 г.,представляващи разходи свързани с превоза на внасяната стока към митническа територия на Съюза.

Общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност е установен в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. - въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно тази разпоредба, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 71, § 1, б. "д" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки, както и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. В случая при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката не са били включени направените разходи за застрахова и разходи, свързани с превоза на внасяната стока към митническа територия на Съюза, установими от приложените по преписката писмени доказателства дебитно известие № 6866978/355004*331 от 01.08.2023 г., издадено от А, /л.74/ и Фактура № 06072023-007/06.07.2023 г. на стойност 4 140,00 EUR /8097,14 лв./, издадена от F /л.404 от делото/.Видно от приложения на л.403 документ, изходящ от А,става ясно че разходите за застраховка касаят именно посочени стоманени заготовки с идентична нетна маса 9 114 721,00 кг.,и посочена „брутна маса“ 9 136 695,00 кг., превозени с моторен кораб P. И от съдържанието на Фактура № 06072023-007/06.07.2023 г. издадена от F /л.404 от делото/ се идентифицират извършени разходи в размер общо на 4 140,00 EUR / 8 097,14 лв./ за допълнително начислено навло за превоза с моторен кораб P на индивидуализираната с брутна теглова стойност 9 136 695,00 кг идентична стока „стоманени заготовки“. Към момента на поставянето на стоките под режим дружеството е следвало да включи и направените разходи за застраховка и разходи, свързани с транспорта на въвежданата стока към митническа територия на Съюза. Задължението произтича от разпоредбата на чл.71,пар.1,б.д) , подбуква i) вр. чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Разходите за застраховка са отразени в счетоводната дейност на дружеството – по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставка на заготовка“, срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по партидата на А.Посоченото доказва осъществено плащане на сума за застраховка по отношение на разглежданите стоки. Доставката по Фактура № 06072023-007/06.07.2023 г. издадена от F също е отразена по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставка на заготовка“, срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“.

Изводите за така изложените релевантните обстоятелства и факти, формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, аргументират правния извод,че „П.“ЕАД, невключвайки посочените разходи за застраховка и превоз в митническата стойност до въвеждане на стоката на митническа територия на Съюза, е избегнало заплащането на мита и ДДС в пълния дължим размер.

Съдът намира,и че в цялост е спазен принципът на чл.52,ал.4 ЗАНН, като изследването на фактическите обстоятелства от страна на наказващия орган е протекло при строго спазване на законовите изисквания, чрез коректен анализ на относимите документи, гарантиращи достоверност на резултата и пълна реализация на принципа за разкриване на обективната истина.

Видно от мотивната част на НП, наказващият орган приема, че в данъчната основа за ДДС на стоките от цит. МД, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, следва да бъдат включени относимите за стоките транспортни разходи, свързани с вноса, в това число направените разходи за претоварни операции в размер на 12 541, 49 лв., съгласно дебитно известие № 0000048363/24.07.2023 г., издадено от „Б“ АД към фактура № 0000047633/31.05.2023 г.,както и разходи в размер на в размер на 24 056,49 лв. за демюрейдж в пристанище на разтоварване Бургас, България във връзка с превоза на стоката с моторен кораб P по коносамент № 1/20.05.2023 г. по фактура № 06072023-006/06.07.2023 г. на стойност 12 299,89 EUR, издадена от F Тези разходи са съотносими към ОМД с MRN 23BG001007055340R6 с оглед съпоставимост между описаните в дебитното известие и фактурите количество на стоките,наименование на плавателен съд и пристанище на претоварване. Задължението за ДДС е определено по процесната МД в размер на 1 854 776,50 лв., който е по-висок от размера на взетия под отчет и платен ДДС (В00) към датата на поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение 1 845 837,47, поради което за вземане под отчет и плащане е определено задължение за ДДС при внос (В00) в размер 8 939,03 лв. Съгласно ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула или при внос на стоки по чл. 16, ал. 3 ЗДДС, при приключване на митническите формалности. Данъчната основа по силата на чл. 55, ал. 1 е митническата стойност, увеличена доколкото вече не са включени в нея мита, акциз и други такси, както и свързани с вноса разходни като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. С нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС не се въвежда нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а само се внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС. /Решение № 1932 от 21.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2022 г., I о./

Относно същността на понятието демюрейдж съдът съобразява даденото определение в § 1, т. 8 от ДР на Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), според което това е парично възмездяване за престоя на кораба при товаро-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора по море. Това плащане не е свързано с доставка, различна или отделна от тази по доставката на стоката. Демюрейджът представлява вид неустойка за забавяне престоя на кораба при товарноразтоварните работи и тя има санкционен характер, поради това разходите за демюрейдж не са освободени доставки, нито такива, облагаеми със ставка нула. Така и в Решение № 1432 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2010 г., I о., се приема,че: „След като демюрейджът е неустойка със санкционен характер по смисъла на чл. 92 ЗЗД във връзка с § 1, т. 8 от ДР на КТК , то с размера му се увеличава данъчната основа на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.)“

Съдът по аргумент от чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС приема, че предпоставките за включване на изброените в разпоредбата разходи в данъчната основа са три - разходите да са свързани с вноса, тези разходи да не са вече включени в митническата стойност и те да са направени до първото местоназначение на стоката на територията на страната.В тази връзка настоящият съд приема за установено по категоричен начин, че разходите по дебитно известие № 0000048363/24.07.2023 г., издадено от „Б“ АД към фактура № 0000047633/31.05.2023 г. в размер на 12 541,49 лв., както и по фактура № 06072023-006/06.07.2023 г. – 24 056,49 лв., издадена от F, представляват разходи за услуги (транспортни разходи, свързани с вноса) и същите са извършени до първо местоназначение на стоките. С оглед изложеното и предвид установеното обстоятелство, че цитираните фактура и дебитно известие не са приложени към ОМД с MRN 23BG001007055340R6, а задължението по тях е платено от "П." ЕАД, съгласно установената счетоводна отчетност /доставките на услуги по тях са отразени по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по партидата на съответния доставчик/ съдът приема за правилен обоснования от митническия орган извод, че разходите са свързани с вноса и изпълняват изискванията на първата предпоставка по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, както и втората предпоставка на посочения текст, тъй като тези разходи не са включени в митническата стойност на внесената стока. По отношение на третата предпоставка съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС на понятието "първо местоназначение" на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2, се приема мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Не е спорно и,че във вр. с превоза на стоката с моторен кораб P е издаден коносамент № 1/20.05.2023 г.с изпращач „К” У и получател „П.“ЕАД с пристанище по разтоварване Бургас, РБ. При това положение, съдът обосновава извод, че е налице и третата предпоставка, предвидена в чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС,с оглед което нарушението се явява доказано от обективна страна и в частта на предявените на „П.“ЕАД факти, според които при съставяне на процесната МД и определяне на данъчната основа не са включени извършените за превоза при вноса на стоката разходи по дебитно известие № 0000048363/24.07.2023 г., издадено от „Б“ АД към фактура № 0000047633/31.05.2023 г. в размер на 12 541,49 лв., както и фактура по фактура № 06072023-006/06.07.2023 г. – 24 056,49 лв., издадена от F. Същевременно цените по посочените фактура и дебитно известие са заплатени от дружеството „П.“ЕАД и са относими към процесната декларация. И от съдържанието на фактура № 06072023-006/06.07.2023 г. , издадена от F се установява обстоятелството, че пристанището на разтоварване на процесните количества стоманени изделия, за които се дължи неустойка „демюрейдж“ е в гр. Бургас, Р. България, т. е първото местоназначение, което е първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго на територията на държавата-членка на вноса по смисъла на чл. 86, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. / в т.см. е Решение № 3741 от 6.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2022 г., I о./, Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоките, допуснати за свободно обращение с ОМД с MRN 23BG001007055340R6 е определено в размер общо на 8 939,03 лв.

На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно на датата на приемане на митническата декларация. Това означава, че с невключване на всички транспортни разходи,свързани с вноса „П.“ЕАД е нарушило изкисванията на чл.55,ал.1,т.2 ЗДДС за коректно определяне на дължимия ДДС при внос,предпоставящо в съотношение на причинноследствена връзка настъпили вредоносни последици за фиска от категорията на визираните в чл.234,ал.1,т.1 ЗМ- частично избягване заплащането на публични държавни вземания.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.234,ал.2,вр.ал.1,т.1 ЗМ, за митническа измама наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от: размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1. Предвид този санкционен диапазон законосъобразно наказващият орган е определил имуществена санкция за нарушението в минималния размер,съответстващ на разликата между установения при проверката по-висок размер на дължим ДДС и взетия под отчет и заплатен ДДС при внос /В00/, представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания по всяка от трите МД.

Що се отнася до възражението относно извършено от „П.“ЕАД по реда на чл.117,ал.1 ЗДДС самоначисляване на 20 % ДДС с Протокол №1000004259/06.07.2023 г. върху заплатените разходите в размер на 24 056,49 лв. за демюрейдж в пристанище на разтоварване Бургас, България по Фактура № 06072023-006/06.07.2023 г., както и с Протокол №1000004260/06.07.2023 г. върху заплатените разходи в размер на 8 097,14 лв. по Фактура № 06072023-007/06.07.2023 г., издадена от F, съдът намира следното:

С цел да се ограничат възможностите за субективизъм и произволност,в т.ч. от категорията на незаконосъобразната самоинициатива към самоначисляване на ДДС по реда на чл.117 ЗДДС, законодателят синтезирано е указал в чл.57,ал.1 насоките, които следва да се търсят при преценка допустимостта на самостоятелно определяне размера на ДДС от вносителя при внос. Начинът, по който законодателят разглежда предвидената в чл.57,ал.1 ЗДДС правна възможност като средство за самостоятелно определяне и начисляване на ДДС от вносителите, показва че съдържанието й е нормирано като интегрално цяло от два фактора. На първо място е изискването вносителят да е регистрирано лице.На следващо място, законът поставя изискване за разрешение, обвързано с определен предметен критерий – вносителят д а притежава разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

По делото няма доказателства такова разрешение да е давано на „П.“ЕАД, както и дружеството да е лице, реализиращо инвестиционен проект, по реда на чл. 166 от ЗДДС.Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1 ЗДДС, независимо от чл. 56, данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.В конкретния случай, анализ изисква и разпоредбата на чл.166,ал.2 ЗДДС, съгласно която вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:

1. декларира в подадения митнически документ за внос, че ще ползва този режим;

Не са представени доказателства за начисляване, по реда на чл.164,ал.2 ЗДДС - деклариране пред митническите органи, че въззивното дружество ще ползва този вид начисляване, наред с представено пред митническите органи разрешение на Министъра на финансите и одобрен списък на стоките, за които има право да ползва този вид начисляване. Извършеното самоначисляване на ДДС е в нарушение на нормите на закона и е направено незаконосъобразно. В чл. 56 ЗДДС е предвидено, че само митническите органи могат да начисляват ДДС при внос, както и че начисленият ДДС се взема под отчет по реда определен за митническото задължение. Жалбоподателят, в нарушение на ЗДДС и ЗМ, е самоначислил ДДС върху данъчна основа, формирана само от фактурната стойност на платените разходи по Фактура № 06072023- 006/06.07.2023 г., и по Фактура № 06072023-007/06.07.2023 г., издадена от F, които са с различна насоченост /разходи, свързани с вноса и разходи,свързани с превоза на стоките към митническа територия на Съюза/,без да е добавено дължимото мито. По делото са представени само процесните два протокола във вр. с упоменатите фактури, като липсва представен протокол във вр.с разходите за претоварни операции,свързани с вноса по дебитно известие от „Б“АД. В допълнение следва да се отбележи, че самоначисляването на ДДС, по реда на чл. 117 ЗДДС е само за стоки и услуги от вътреобщностни доставки. Този извод следва и от разпоредбата на чл.82,ал.2,т.3 ЗДДС: „Когато доставчикът е данъчно задължено лице , което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

3. доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6“

В случая, фактурите, във вр. с които е предприето незаконосъобразно начисляване по реда на чл.117 ЗДДС са с доставчик F, от които е видно, че доставчикът е лице извън ЕС - Британските Вирджински острови, задморска територия на Великобритания, т. е не е налице хипотезата за вътреобщностна доставка нито на стоки, нито на услуги. Този доставчик няма качеството на данъчно –задължено лице по см. на чл.82,ал.2 ЗДДС и съгласно чл.9,пар.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. По тази причина, дори да се приеме за установено, евентуално извършеното от жалбоподателя частично самоначисляване на ДДС с протоколи по чл. 117 ЗДДС, същото не може да послужи като логическа предпоставка, обслужваща претендираната последица за изключване съставомерността на нарушението по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ.

Следва да се има предвид,че дори да е направено самоначисляване, то е в нарушение на императивни разпоредби на ЗДДС, направено е пред орган, който не е компетентен и по ред, който не съответства на предвидената в закона процедура. Изцяло в т.см. е касационната съдебна практика, обективирана в Решение № 7846 от 16.12.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 9144/2014 г.

В т.см. е и Решение № 2875 от 30.04.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 5844/2013 г. : „Дори тези фактури,протоколи за самоначисляване и дневници за покупки по ЗДДС да бяха представени на митническите органи същите могат да ги вземат предвид единствено в хипотезата на чл. 57 от ЗДДС,която в случая не е налице.Не съществува възможност

митническите органи да изземат компетентността на органите на НАП и да зачетат платения ДДС по роялти,комисионни и застраховки.Това не би могъл да направи и съда в настоящето производство, доколкото спрямо новата митническа стойност определена по специалния ред на чл. 84а и сл. от ЗМ във вр. чл. 29 и чл. 32 от регламент 2913/1992г, се определя и дължимия ДДС.Ако жалбоподателят счита,че два пъти е заплатил едно и също държавно вземане-това за ДДС по роялти,комисионни и застраховки досежно внесените стоки,то следва да инициира производство по чл. 129 от ДОПК и да поиска органите по приходите да му извършат възстановяване на сумите по двойно платения ДДС, ако се окаже,че същият е бил правомерно начислен във връзка с чл. 117 от ЗДДС.“

Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото макар и да представлява фактическа и правна сложност, производството е приключило в рамките на едно о.с.з., съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е в действащата актуална редкация /в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата, а именно за сумата от 130 лева. /66,47 евро/ По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Агенция „Митници“, със седалище гр. София. Водим от горните съображения, съдът