Решение № 23 от 17.6.2026 г. на Районен съд - Павликени по дело № 83/2026 г.

наказателно дело № 20264140200083 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по депозирана от “•••“ ЕАД жалба против НП № •••/18.03.2026 г., издадено от Началник ТО към ГД „•••“ при КЗП, с което на дружеството на основание чл. 50, ал. 1 ЗПК е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2560 евро за нарушение по чл. 32, ал. 4, вр. чл. 32, ал. 1 ЗПК. Жалбоподателят не оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит № •••/02.12.2025 г. с лицето Хр. К. в качеството му на кредитополучател. Поддържа, че изявлението на последния за предсрочно погасяване на дължимите по договора за кредит суми не било отправено до „•••“ ЕАД, а до посредник, който не бил страна по договора. Сочи, че възраженията на кредотополучателя относно размера на сумата, подлежаща на погасяване били насочени основно към гарантиращото дружество, а договорът за кредит и договорът за гаранция уреждали самостоятелни и независими едно от друго правоотношения. Твърди още, че на 22.12.2025 г. по договора била погасена сума в размер на 1042,76 евро, включваща главница от 1022,58 евро и възнаградителна лихва от 20,18 евро, които суми постъпили по сметка на кредитния посредник, а не на дружеството кредитодател, в какъвто смисъл били условията на договора за кредит. Поддържа, че кредитодателят и кредитният посредник не попадат в категорията „свързани лица“ и функционират като самостоятелни обекти. Излага доводи и за формирания ГПР, като правилен. Към съда е отправил искане за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не изпраща представител. Депозирана е молба, с която се поддържа подадената жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Административнонаказващият орган също не изпраща представител. В депозирано становище, застъпва че по договора за кредит е извършено предсрочно погасяване на сума в размер от 2380 лева, а общото задължение, което е следвало да бъде предсрочно погасено възлизало на 2039,45 лева. Разликата от 340,55 лева, която е следвало да бъде възстановена на жалбоподателя съставлявала поискано от кредитодателя обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погаасената сума, с което на практика била нарушена разпоредбата на чл. 32, ал. 4 вр. с чл. 32 ал. 1 ЗПК. Развити са доводи, че нарушението е безспорно установено и доказано, както и че АУАН и НП са съставени при спазване изискванията за форма и съдържание, и в съответствие с процесуалните правила и норми. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 79,69 евро. Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирана страна, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 02.12.2025 г. лицето Хр. К. отправило до дружеството „•••“ ЕАД искане за отпускане на потребителски кредит, заведено под № ••• при дружеството кредитодател, като искането касае сума от порядъка на 2000 лева, възстановима за срок от 4 месеца. Искането съставлява бланков формуляр на дружеството кредитодател и съдържа данни за потребителя – кредитополучател и декларации - съгласия относно обработката на лични данни. Въз основа на това искане на 02.12.2025 г. между посочените по-горе лица е сключен договор за потребителски кредит тип „•••“ с № •••, по силата на който „•••“ ЕАД е предоставило на Хр. К. сумата от 2000 лева със задължения последният да я върне ведно с възнаградителна лихва на 4 равни месени вноски, всяка по 538,05 лева, или общо 2152,20 лева. Годишният лихвен процент, посочен в договора е 36 %, а ГПР – 42,59 %. Тези параметри фигурират и в Преддоговорна информация при предоставяне на финансови услуги по ЗПФУР, както и в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, като и в двата документа, както и в приложимите към договора за кредит Общи условия фигурира изявление, отнасящо се до правото на кредитополучателя да погаси предсрочно задълженията по договора, като заплати разходи и лихви само за времето, през което кредитът е използван. В преддоговорната информация – т. 1 е посочено, че доставчик на услугата е „•••“ ЕАД с основна дейност отпускане на кредити и друга дейност, представляваща форма на финансиране, а потребителят имал установени търговски отношения с „•••“ ЕАД. В чл. 3 от договора е посочен начин на погасяване на задълженията по него, а именно чрез заплащане по следната банкова сметка •••, като в ал. 2 на същата разпоредба е уточнено, че всички плащания се считат за извършени в момента на получаването им в брой или на посочената банкова сметка. Безспорно е, че договорената заемна сума е усвоена от кредитополучателя, а и се установява по несъмнен начин от приложената по делото разписка за получена сума, подписана саморъчно от кредитополучателя К.. На 02.12.2025 г. между „••• ЕООД и Хр. К. е сключен Договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дружеството поръчител се задължава да отговаря солидарно по договор за потребителски кредит тип „•••“ с № •••, сключен с „•••“ ЕАД, за което клиентът дължи възнаграждение за поръчителя в размер на общо 715,80 лева, платими на 4 равни месечни погасителни вноски, по 178,95 лева всяка, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. В договора е посочена банковата сметка, на която следва да се внасят сумите, идентична напълно с тази, посочена по договора за кредит. На 20.12.2025 г. кредитополучателят посетил офис на „•••“ ЕАД в гр. П.и поискал информация за размера на задължението си по договора за кредит, тъй като възнамерявал да го погаси предсрочно, но му била съобщена завишена цена на използвани от него услуги, в това число и поръчителство. С писмо от 21.02.2025 г. кредитополучателят отправил запитване до кредитодателя за начина на формиране на остатъка от дължимите по договора за кредит суми, включващи и дължимите суми по този за възлагане на поръчителство. С преводно нареждане от 22.12.2025 г. по сметка с IBAN ••• била преведена сума в размер на 2380,00 лева. Като основание за превода било посочено „пълно предсрочно погасяване по кредит № •••/02.12.2025 г.“. На 06.01.2026 г. кредитополучателят К. депозирал жалба, заведена с вх. № •••/06.01.2026 г. при КЗП, ТО – В. Т.– П.. Във връзка с постъпилата жалба е предоставена възможност на дружеството кредитодател за становище, изискана е относимата към договорното правоотношение документация. Със становище от 22.01.2026 г. „•••“ ЕАД е застъпило позиция, че сумата от 2380 лева постъпила по сметка на „•••“ ЕАД, който имал роля на кредитен посредник, а не по сметка на кредитодателя и тъй като не им било предоставено платежното нареждане не можели да формират преценка за възстановяване на суми, които по твърдения в жалбата били недължимо платени. Въз основа на представените от кредитора документи, актосъставителят е приел, че дължимата сума при предсрочно погасяване на кредита към 22.01.2025 г. възлиза на 2039,45 лева, а не на поисканите от кредитора 2380,00 лева, с което последният не е намалил общите разходи по кредита съгл. чл. 32, ал 1 ЗПК и е изискал обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума. Обезщетението, което кредиторът е начислил и събрал било в размер на 340,55 лева. При горните констатации бил съставен АУАН № •••/25.02.2026 г., с който е прието осъществено нарушение на чл. 32, ал. 4 ЗПК. Въз основа на посочения АУАН било издадено и оспореното НП при същите фактически обстоятелства и правна квалификация на нарушението, както посочените в АУАН и на основание чл. 50, ал. 1 ЗПК на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2560 евро, за нарушение чл. 32, ал. 4, вр. чл. 32, ал. 1 ЗПК. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на свидетелите С. Н. и Р. К., осъществили контрол върху предоставената във връзка с жалбата до КЗП от Хр. К. писмена документация, в това число касаещата кредитното правоотношение. Тези показания съдът цени като достоверни, тъй като не констатира противоречие помежду им, а и са в унисон с писмените доказателства, приложени в преписката. В разпита си тези две свидетелки дават необходимите сведения за протеклата проверка, предприетите действия, изискана документация и пр. Съставът на този съд дава вяра и на заявеното от свид. Хр. К., по чиято инициатива е образувано производството пред КЗП, който в разпита си пред съда съобщава за основните параметри на сключения от него договор за паричен заем, намерението си да погаси предсрочно задълженията по него и поведението на дружеството кредитор, исканата като дължима сума. Показанията на този свидетел намират опора в приложените по делото писмени доказателства, в това число депозирания сигнал до КЗП, разписка за погасена сума от 22.12.2025 г., писмо до „•••“ ЕАД, договор за кредит № •••/02.12.2025 г., ведно с приложенията към него и договор за възлагане на поръчителство от 02.12.2025 г., заедно с приложенията към него. Няма основание да не бъдат кредитирани и останалите приложени по делото и писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Изложените в АУАН и НП фактически констатации досежно начислената лихва за периода след 02.12.2025 г. до 22.12.2025 г. не се оспорват от дружеството жалбоподател. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, а както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство, поради и което и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема и кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, тъй като всички доказателства по делото се намират в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти, изложени в АУАН и НП досежно това нарушение. Материалната компетентност на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган, съответно за съставянето на АУАН и издаването на НП, следват от длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на Заповед № •••/30.12.2025 г. и Заповед № •••/21.10.2015 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество и дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на представител на дружествотожалбоподател. Наред с това съдът прецени, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, включително място и дата на извършването му, а обстоятелствата по осъществяването му са пълно и ясно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то. Налице е съответствие между фактическото му описание и дадената правна квалификация. Фактическата обстановка е всеобхватно и обективно изяснена от наказващия орган, поради което възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни. Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единствения възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 32, ал. 4 ЗПК, за което е ангажирана неговата отговорност. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 32, ал. 4 ЗПК при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е помалък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0, 5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит. В настоящия случай вземанията на кредитора по договор за кредит, който е със срок 4 месеца, като първата погасителна вноска е с падеж 02.01.2026 г., а последната – 02.04.2026 г., и с фиксиран лихвен процент – 36,00 %, са предсрочно погасени на 22.12.2025 г., респективно оставащия период на договора е по-малък от една година, поради и което кредиторът има право на обезщетение, съгласно чл. 32, ал. 4 ЗПК, в размер на до 0,5 на сто от задължението. Нормата на чл. 32, ал. 1 ЗПК предоставя възможност на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Кредитът е погасен на 22.01.2026 г. По делото се установи, че на 02.12.2024 г. за обезпечаване на задълженията по Договора за кредит, кредитополучателят е сключил Договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дружеството поръчител се задължава да отговаря солидарно по договор за потребителски кредит тип „•••“ с № •••, сключен с „•••“ ЕАД, за което клиентът дължи възнаграждение за поръчителя в размер на общо 715,80 лева, платими на 4 равни месечни погасителни вноски, по 178,95 лева всяка с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. В конкретния случай разпоредбите на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство следва да се разглеждат в съвкупност, с оглед разпоредбите на ЗЗП. Действително, двата договора са сключени с две различни търговски дружества, първото от които по занятие осъществява търговска дейност по предоставяне на потребителски кредити - „•••“ ЕАД, а второто - по предоставяне на гаранционни сделки, т.е. обезпечаване на чужди задължения. Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен именно с „•••“ ЕООД като гарант, защото същият има договор с кредитора „•••“ ЕАД за извършване на посредническа дейност, свидетелство за което е даденото в т. 3 от Преддоговорната информация, относима за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгл. ЗПФУР описание. С оглед изложеното твърденията в жалбата, че гарантът/поръчителят и кредиторът са страни по отделни договори принципно са правилни, но не може да се сподели изразеното, че кредиторът не разполагал с информация относно начина на формиране на дължимите към гаранта суми, възнаграждения и други, тъй като точно с това лице той е обвързан чрез посредника „Кеш Кредит“, а последното е свързано лице по смисъла на ТЗ с „•••“ ЕАД и е въпрос на вътрешна организация размяната на информация за размера на задължения, произтичащи по договор за кредит, сключен с някоя от страните. Освен изложеното неоснователни за възраженията за правилно формиран ГПР, тъй като заплащането на възнаграждение за гарант има характер на допълнителна услуга, произтичаща от договора за кредит - разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. В този смисъл и на основание чл. 22 ЗПК, договорът за кредит се явява недействителен, а на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, в случая 2000 лева, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Със заплащането на 2380,00 кредитополучателят е заплатил над дължимото, съобразно гореизложеното, но за разликата от възстановената сума от 340,55 лева до 380,00 лв. отношенията между кредитор и потребител подлежат на уреждане по друг ред, посредством предявяване на иск по общите правила на ГПК. Не се споделя и възражението, че сумата заплатена по договора не била преведена по сметка на кредитополучателя, а по такава на посредника и това препятствало заемодателя да прецени дължи ли връщане на някаква сума. Видно от приложените по делото договори, сметката за погасяване на задълженията, както по договора за кредит, така и по този за възлагане на поръчителство е една и това е сметка с IBAN •••. Друга сметка не е посочена. Нещо повече, видно от информацията във приложенията към договора за кредит, в него действително фигурира „•••“ ЕАД като посредник, но предвид данните за идентичен адрес на упражняване на дейността на двете дружества, уговорките в договора, че сумата предмет на договора за кредит се предоставя на кредитодателя от „•••“ ЕАД, то следва и извод за свързаността на тези лица. Към 22.12.2025 г. по кредита при предсрочно погасяване е дължима главницата в размер на 2000 лева и договорна лихва за периода на използване на паричните средства – 02.12.2025 г. – 22.12.2025 г. в размер от 39,45 лева, или общо дължима сума от 2039,45 лева (както бе отбелязано по-горе и начислената договорна лихва се явява недължима предвид недействителността на договора, но редът за упражняване правото на длъжника да я възстанови е гражданскоправен). Максималният размер на обезщетението, което може да получи кредитора за разходи, свързани с предсрочно погасяване на кредита е 10,20 лв. Дружеството жалбоподател е получило сумата в общ размер на 380,00 лева, от които 340,55 лева обезщетение по чл. 32, ал. 4 ЗПК и 39,45 лева лихва за периода от 02.12.2025 г. до 22.12.2025 г., с което е осъществило състава на нарушението по чл. 32, ал. 4 ЗПК, като е начислило и получило обезщетение в размер по-голям от нормативно установения в чл. 32, ал. 4 ЗПК размер. Правилно е приложена и съответстващата на това нарушение санкционна норма, като на дружеството е наложена имуществена санкция, съгласно чл. 50, ал. 1 ЗПК, индивидуализирана в минималния размер, предвиден за това нарушение. В случая се споделят изводите в НП за липса на предпоставки за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Точно обратното, в случая се касае за порочна практика, засягаща неопределен кръг субекти, което само по себе си завишава значително обществената опасност на извършеното деяние. Обстоятелството, че сума от 340.55 лева е възстановена на потребителя също не се цени от съда като изключително смекчаващо такова, тъй като кредитодателят е извършил това възстановяване едва след започнала проверка от АНО по повод подадения от Хр. К. сигнал до КЗП, а не на един по-ранен етап, когато е било отправено искане в тази насока до него от длъжника. По изложените мотиви, съдът намира, че ангажираните с жалбата доводи са неоснователни, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно и при липса на основания за неговата отмяна или изменение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 79,69 евро. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът