Решение № 303 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 24/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на директора на ОДБХ – Враца срещу Решение № 206/28.07.2025 г. на Районен съд – Враца, с което е отменено НП № 28/17.10.2024 г., издадено на основание чл. 469, ал. 1 Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), с което на И. Х. Б. от [населено място] е наложена глоба в размер на 200 лв. В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се аргументи, че първоинстанционния съд неправилно е приел за съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в АУАН и в наказателното постановление не е посочена изрично календарна дата на извършване на нарушението, а е отбелязана датата на констатирането му – 02.10.2024г. Според касатора от съдържанието на предписанието №74/13.09.2024г., в което е определен срок за изпълнение до 27.09.2024г.,времето на извършване на нарушението е обективно определимо, а неизпълнението представлява нарушение чрез бездействие, реализиращо се с изтичане на срока и продължаващо до момента на установяването му, в тази връзка счита че поради характера на нарушението не е необходимо фиксиране на конкретен календарен ден. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно. Ответникът не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Враца моли касационната жалба да бъде уважена като основателна и доказана. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, доказателствата по делото и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения: Предмет на касационния контрол в настоящото производство е законосъобразността на Решение № 206/28.07.2025 г., постановено по АНД № 20251420200044 по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 28/17.10.2024 г., издадено от директора на ОДБХ – Враца на основание чл. 469, ал. 1 Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), с което на И. Х. Б. от [населено място] е наложена глоба в размер на 200 лв. От фактическа страна с Предписание № 74/13.09.2024 г. на санкционираното лице е разпоредено в срок до 27.09.2024 г. да регистрира животновъден обект по чл. 137 ЗВД и да идентифицира отглежданите дребни преживни животни. На 02.10.2024 г. е извършена проверка, при която е констатирано неизпълнение на предписанието. Съставен е АУАН № 060581/02.10.2024 г., а въз основа на него — НП № 28/17.10.2024 г. При осъществения контрол за законосъобразност на санкционния акт районният съд е приел, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение и с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 28/17.10.2024 г.. Първоинстанционният съд е счел, че както в АУАН № 060581/02.10.2024 г., така и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление, не е посочена изрично датата на извършване на нарушението, а е отбелязана единствено датата на проверката и констатирането му – 02.10.2024 г. Съдът е приел, че съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН времето на извършване на нарушението е задължителен реквизит както на акта за установяване на административно нарушение, така и на наказателното постановление, и че липсата на този реквизит представлява съществен порок, водещ до незаконосъобразност на санкционния акт. Районният съд е изложил съображения, че при неизпълнение на предписание със срок за изпълнение до 27.09.2024 г. нарушението следва да се счита извършено с изтичане на срока, респективно в първия работен ден след това, поради което е било необходимо изрично да бъде индивидуализирана датата на извършването му. Приел е, че посочването единствено на датата на установяване не може да замести задължението на наказващия орган да конкретизира времето на извършване. Поради това съдът е намерил, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и препятстващо съдебния контрол, и на това основание е отменил наказателното постановление, без да обсъжда въпросите относно материалната съставомерност на деянието. Решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е неправилно. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, но не е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал неправилни изводи за материална незаконосъобразност на НП, които касационната инстанция не възприема. В теорията и съдебната практика се прави разграничение между еднократно нарушение, продължено нарушение, продължаващо нарушение и нарушение чрез бездействие. Настоящият случай попада в категорията „продължаващо нарушение чрез бездействие“. Продължаващото нарушение се характеризира с едно противоправно състояние поддържано във времето, прекратяващо се с настъпване на определено събитие (изпълнение или установяване). При неизпълнение на предписание със срок противоправното състояние възниква с изтичането на срока и продължава до неговото преустановяване. В този смисъл е установената практика на ВАС (Решение № 13579/2016 г. по адм. д. № 10468/2016 г.; Решение № 4744/2019 г. по адм. д. № 14161/2018 г.; Решение № 10441/2020 г. по адм. д. № 4585/2020 г.) В тези актове се приема, че при неизпълнение на нормативно или административно задължение нарушението има продължаващ характер и не се свежда до един фиксиран календарен момент. Разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изискват посочване на дата на извършване, но тълкуването на този реквизит следва да бъде функционално, а не формалистично. Целта на изискването за посочване на дата на извършване е да индивидуализира нарушението, да гарантира правото на защита, да позволи проверка на сроковете по чл. 34 ЗАНН. В процесния случай когато от описаните факти безспорно се установява срокът за изпълнение (27.09.2024 г.), както и фактът на неизпълнение към 02.10.2024 г., то времевият обхват на нарушението е напълно определим. ВАС последователно приема, че не всяка формална непълнота води до незаконосъобразност, ако не засяга съществено правото на защита (Решение № 5171/2018 г.; Решение № 7317/2017 г.). Принципът на правната сигурност изисква яснота на обвинението. В случая обвинението е ясно конкретно предписание, конкретен срок, конкретно неизпълнение, конкретна дата на проверка. Съдът намира, че не е налице неопределеност относно предмета на обвинението. Лицето е било напълно наясно за кои задължения и за кой срок отговаря. Съдът следва да упражнява контрол за законосъобразност, но не и да абсолютизира формализма. Прекомерният формализъм, водещ до отмяна на актове при липса на реално засегнато право на защита, противоречи на целите на административнонаказателното право и на принципа на пропорционалност. В Решение № 10441/2020 г. ВАС подчертава, че съдът следва да изследва дали процесуалното нарушение е довело до ограничаване на правото на защита, а не да приема автоматично неговата същественост. Безспорно е установено, че към момента на проверката липсва регистрация на животновъдния обект, както и липсва идентификация на животните. С констатирането на това е осъществен съставът на чл. 469, ал. 1 ЗВД. Наложената санкция е в минимален размер и съответства на обществената опасност на нарушението. Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Липсата на изрично посочена календарна дата не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като времевият момент на нарушението е обективно определим от съдържанието на акта и не е ограничено правото на защита. Районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца