Решение № 2032 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 405/2026 г.

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, във връзка с общите правила на АПК за съдебен контрол върху индивидуални административни актове. Образувано е по жалба на Х. Ф. Я., с адрес: гр. Търговище, [улица],...., против Заповед № ЗСПД/Д-Т/3226/03.09.2026 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, с която е отказано отпускане на месечни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за децата М. М. С. и Ф. Х. Ф.. В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на акта и се иска неговата отмяна. Ответникът – директорът на ДСП – Търговище, не взема становище. Жалбата е подадена е от лице с правен интерес – адресат на отказа, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, за който законът изрично предвижда съдебен контрол и е допустима. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено следното: Жалбоподателката е подала заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Т/3226/28.08.2026 г. за отпускане на месечни помощи за деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Към същото е приложила документ удостоверяващ дохода. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 4а от ЗСПД, административният орган е отказал отпускането на помощите с мотив, че средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца е 474,06 евро, при нормативно определен доход 466,00 евро, т.е. надвишава допустимия праг. По делото е представено удостоверение № 211/08.08.2026 г., от което се установява брутно трудово възнаграждение/осигурителен доход в размер на 16 925,99 евро., респ. нетно възнаграждение в размер на 13 142,27 евро. Жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – директора на ДСП, какъвто е предвиден в чл. 10, ал. 4 от ЗСПД. Актът е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановения отказ, с което е спазено изискването отказът да бъде мотивиран по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. За разлика от хипотезите, в които отказът не съдържа конкретни данни за доходите и математически изчисления и поради това е немотивиран, в случая административният орган е посочил конкретно както приетия средномесечен доход на член от семейството, така и приложимия праг. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а от ЗСПД и живеят постоянно в страната, при наличие и на останалите законови предпоставки. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от ЗСПД право на помощ имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен в закона за държавния бюджет за съответната година. Редът за отпускане на помощта е чрез заявление-декларация, към което при необходимост се прилага удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението – чл. 17, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ППЗСПД. При определяне на средномесечния доход се вземат предвид доходите на всички членове на семейството към датата на подаване на заявлението-декларация – чл. 20, ал. 1 от ППЗСПД. Спорът по делото е ограничен до това налице ли е доход като предпоставка по чл. 4а, ал. 1 от ЗСПД. От събраните доказателства съдът приема, че не е налице. Самият административен орган е приел, че средномесечният доход на член от семейството е 474,06 евро, тоест надвишава законово определения праг от 466,00 евро. Представеното удостоверение № 211/08.08.2026 г. не опровергава този извод. Налице е известно несъответствие между числата в преписката и удостоверението, но от всички данни се налага еднозначен извод, че реално полученият доход е малко над 466,00 евро. Следователно материалноправната предпоставка за отпускане на помощта не е налице. Дори да се приеме, че в административната преписка съществува неточност при част от междинните сметки, тя не е от естество да обоснове по-благоприятен за жалбоподателката краен резултат. Не се установява доход под или равен на прага по чл. 4а, ал. 1 от ЗСПД, а точно обратното – доказателствата сочат надвишаването му, което е незначително по принцип. Ето защо материалноправната предпоставка за отпускане на помощите по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД не е налице и отказът е правилен. Съдът съобразява и трайното разбиране в съдебната практика, че при надвишаване на нормативно определения доход правото на помощ не възниква, дори превишението да е минимално, а в случая то е с около 4 евро на член от семейството. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Водим от горното, съдът