Решение № 1812 от 20.12.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 2180/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр.чл.4 ЗМДТ. Предмет на делото е жалбата, подадена от Я.М.Я., ЕГН ••••••••••, съдебен адрес-•••, адв.П.А. против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3800-1/10.06.2023 г., с който са му установени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2020 г. – 2022 г. и за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г. - 2022 г. в размер общо на 1448, 15 лв. главници, и лихви в размер на общо 421, 45 лв. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, не съдържа всички реквизити по чл. 59, ал.2 АПК, не е обоснован както от фактическа, така и от правна страна, и не е издаден от материално компетентен орган. Счита, че допълнително начислените задължения са определени в нарушение на материалния закон и са недължими. Твърди, че коректно е подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № МД-Т23002345ВН от 01.03.2023г., като в шестмесечният срок е декларирал данните за недвижимите имоти, които е получил в наследство от баща си, починал на 28.08.2022г. След подаване на документите органът по приходите е констатирал неточно деклариране от страна на наследодателя му през 2015г., което е счел, че е довело до неточно изчислен данък върху недвижимите имоти и прави корекция като доначислява ДНИ и ТБО. Счита изводите на органа по приходите за неправилни, тъй като установяването е извършено след като наследодателят му е починал и тези му задължения не са установени по размер и основание към момента на откриване на наследството. Счита, че единственият процесуален способ, предвиден в ДОПК, за определяне на задължения за ДНИ и ТБО в случая е извършването на ревизия. Счита и че ако с акта се установяват задължения би следвало да се начисляват лихви след установяването им, а не както е извършено в случая с оспореният АУЗ със задна дата. Същото важи и относно задълженията за ТБО. Прави възражение и за изтекла давност. Моли да бъде отменен оспореният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Обжалва се Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-3800-1/10.06.2023 г., с който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2020 г. – 2022 г. и за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г. - 2022 г. в размер общо на 1448, 15 лв. главници, и лихви в размер на общо 421, 45 лв. От представената декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от М Я.М., се установява, че на 10.08.2015г. с декларация вх. №Ж 5305021421/10.08.2015г. е деклариран имот в гр. ••• земя и сграда, обект 1 в таблица 3- къща, РЗП- 478.90 кв.м., дата на придобиване/на промяна в обстоятелствата/ - 2015г. със собственици М Я.М. - ид. част и С.И.М.- ид. част. Към декларацията са приложени нот.акт за собственост №73/2009г., с който деклараторите са признати за собственици на недвижим имот-поземлен имот, находящ се в район „Вл. Варненчик“ с площ 1865 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор •••, скица на имота, удостоверение №14/13.03.2015г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж: „Надстройка и нова сграда за шоурум и автомобилно обслужване- I етап- нова двуетажна сграда“. От представената декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от Я.М.Я., се установява, че с декларация вх. № МД- Т23002345ВН/01.03.2023г. е декларирал имот в гр.•••- сграда, начин на придобиване- наследство от М Я.М., починал на 27.08.22г., обект 1 в таблица 3- жилище, РЗП на обекта- 246.01 кв.м., дата на придобиване/на промяна в обстоятелствата/ - 27.08.22г. със собственици Я.М.Я. ид. част и С.И.М.– ид. част. Към декларацията са приложени нот.акт за собственост №73/2009г., схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.3.2, разрешение за промяна на предназначението №35/18.03.2022г., с което е разрешено на М и С.М. като собственици да извършат на основание чл.147а, ал.1 ЗУТ промяна предназначението на самостоятелен обект с идентификатор •••.••„За офис“ в „Жилище“, удостоверение №14/13.03.2015г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж: „Надстройка и нова сграда за шоурум и автомобилно обслужване- I етап- нова двуетажна сграда“. С оспореният акт органът по приходите като е взел предвид декларираните данни, собствени данни, данни получени от трети лица и организации за характеристиките на имотите е установил размера на задълженията за данъци и такси по видове/ДНИ и ТБО/ и периоди /2020- 2022г. за ДНИ и 2018-2022г. за ТБО/ и след приспадане на внесените суми е определил за довнасяне за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2020 г. – 2022 г. и за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2018 г. - 2022 г. задължения общо в размер на 1448, 15 лв. главници и за лихви в размер на общо 421, 45 лв. Видно от писмо рег.№МД23001396ВН_001ВН/03.11.23г. на директор УЧРАУ Б.Д. - органът, издал обжалваният АУЗ заема длъжност „инспектор „Контролно-ревизионни дейности“. Съгласно заповед №2888/15.07.2019г. АУЗ е издаден от компетентен орган. АУЗ е обжалван пред директора на дирекция „МД“ при община Варна, който с писмо рег.№МД-Т23006584ВН_001ВН/27.07.2023г. е приел, че задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци са дължими и следва да бъдат платени ведно със законната лихва до датата на плащане. В мотивите си е приел, че съгласно удостоверение №14/13.03.2015г. за регистриране и въвеждане в експлоатация сграда с идентификатор •••. • не е жилищен обект, както е била декларирана от М М., а представлява сграда за шоурум и автомобилно обслужване, което води до преизчисляване на ДНИ и ТБО и са доначислени задължения за ДНИ и ТБО за М. за периода 2018-2022. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 ЗМДТ неплатените задължения на починалия М М. са прехвърлени на наследниците му, поради което не е налице основание за отмяна на акта и отпадане на задълженията по него. Представена е справка за начина на изчисляване на данък недвижими имоти и за ТБО за имотите, видно от която задълженията на имота, деклариран през 2015г., партида 5305Н131791, като жилище с площ 478.90 кв.м., за собствената му ид.ч. за ДНИ и ТБО са платени от М Я.М. с отстъпка. От справката са видни доначислените задължения за М. за ДНИ и ТБО за имотите, партида ••, представляващи търговски обект /склад/ и офис с площ 246.01 кв.м./идентификатори •••.••и •••. • /, с оглед предназначението им /от жилище до търговски обект/. Видно от справката на жалбоподателя са установени задължения за довнасяне на ДНИ и ТБО в размер на от тези на наследодателя му/ от дължимите ДНИ и ТБО за целия имот/. От представените заповеди №3446/15.10.2021г., № 3689/15.10.2020г., № 4500/24.10.2019г., № 3989/29.10.2018г. и № 3660/30.10.2017г. на кмета на община Варна се установява, че със същите са определени границите на районите, в които през 2022г., 2021г., 2020г., 2019г. и 2018г. община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и честотата на сметоизвозване. При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното: Съгласно чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, както и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на ДОПК. По същия ред се извършва и установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон, както и обжалването на свързаните с тях актове- чл.9б ал.2 вр. чл.4 ал.1-5 ЗМДТ. При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че издаденият АУЗ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Актът е издаден от компетентен орган, а именно служител на общинската администрация при община Варна, който има правата и задълженията на орган по приходите, съгласно ал.3 на чл.4 ЗМДТ, определен със заповед на кмета- чл.4 ал.4 ЗМДТ. Издаден е в предписаната от закона писмена форма. Съдържа фактически и правни основания. С издадения АУЗ на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ и ТБО за неговата ид.ч. от недвижими имоти, придобити в наследство от наследодателя му М М.. С АУЗ са установени като дължими за внасяне задължения за ДНИ и ТБО за имот, деклариран от М и С.М. през 2015г. като жилище, който видно от приложените документи е търговски обект- съгласно приложено удостоверение е въведен в експлоатация като „Надстройка и нова сграда за шоурум и автомобилно обслужване- І етап- нова двуетажна сграда“. Не се спори относно предназначението на имота преди подаването на декларацията от жалбоподателя по чл.14 ЗМДТ, с която е декларирал придобиване на ид.ч. от имота по наследство, както и че е променено предназначението на обект офис с площ 246.01 кв.м. с идентификатор •••.••в жилище, съгласно разрешение за промяна на предназначението №35/18.03.2022г. Жалбоподателят счита, че неправилно са му установени задължения за ДНИ и ТБО за имота вследствие неправилно деклариране от неговия наследодател на предназначението на имота, тъй като задълженията не са били установени по основание и размер към момента на откриване на наследството. Счита, че единственият процесуален способ, предвиден в ДОПК, за определяне на задължения за ДНИ и ТБО в случая е извършването на ревизия и че ако с актът се установяват задължения би следвало да се начисляват лихви след установяването им, а не както е извършено в случая с оспореният АУЗ със задна дата. Прави възражение и за изтекла давност. Съгласно чл.11 данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. При придобиване на имот се подава декларация по чл.14 ЗМДТ. Съгласно чл.64 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11. Задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците или ползвателите на недвижими имоти. Нормата на чл. 14, ал.1 ЗМДТ/в редакцията към процесните периоди/ възлага в задължение на придобилия имота собственик да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл. 14, ал. 6 ЗМДТ при придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32-шестмесечен от откриване на наследството. В случая се установи, че жалбоподателят е придобил по наследство от недвижимите имоти, декларирани от М и С.М. през 2015г. Установи се, че през март 2022г. е извършена промяна на предназначението на имот с идентификатор •••.••от офис в жилище. През 2015г. М и С.М. са декларирали имота като жилищен. Наследодателят на жалбоподателя е заплатил дължимите ДНИ и ТБО, изчислени за имота като жилищен. Доначислените ДНИ и ТБО са дължими с оглед предназначението на обекта за периодите, за които са начислени. Съгласно чл.30 ал.1 ЗМДТ наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Към момента на откриване на наследството безспорно д оначислените ДНИ и ТБО са дължими с оглед предназначението на обекта/търговски, а не жилищен/ за периодите, за които са начислени. Същите са определени в оспорения акт в размер съответен за частта на жалбоподателя от наследеният имот-, съгласно чл.5, чл.9 ЗН и чл.60 ал.1 ЗН. В случая жалбоподателят е данъчно задължено лице за установените за довнасяне ДНИ и ТБО като наследник на М М., ведно с начислените лихви. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че правилно са определени задълженията за ДНИ и ТБО за процесните данъчни периоди за този имот, съобразно данъчната оценка, предназначението му, установените размери на ДНИ и ТБО, като са съобразени и извършените плащания, както и че жалбоподателят е собственик на ид.ч. от имота. АУЗ е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Задълженията не са погасени по давност, предвид разпоредбата на чл.171 ДОПК. Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът