Решение № 3372 от 19.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6896/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 6106 от 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 30278/204 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, е признато за установено по предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Д. К., че М. Д. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата от 720,61 лева , представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 29.12.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №7, находящ се в гр. София, ул. ••••, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1133,64 лева и за сумата от 413,03 лева, и за периода от 01.05.2019 год. до 29.12.2019 год, като погасен по давност, и сумата от 25,30 лева /двадесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.12.2019 год. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 238,96 лева /двеста тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 год. до 22.11.2022 год. и за сумата от 5,69 лева /пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 год. до 22.11.2022 год., като неоснователни.

С решението М. Д. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 488 лева, представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 41,49 лева , представляваща дължимите разноски по гр.д. №71042/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в.

Със същото решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Д. К. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 351,43 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за лихва върху главница за доставена топлинна енергия и главница за дялово разпределение, е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано изпадането на ответника в забава, доколкото изпадането в забава възниквало въз основа на влезлите в сила общи условия от 2016 г., които били представени по делото. Моли съда да отмени решението в отхвърлитената част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата М. К..

Депозирана е и въззивна жалба от ответницата срещу решението, в частта, с която се уважават предявените искове. Въззивникът ответник твърди, че процесните вземания са заплатени преди започване на исковото производство, като в преводните нареждания ясно е посочен клиентът и периодът, за който се отнася плащането. Счита, че съгласно действащите общи условия заплатената сума е следвало да бъде отнесена за погасяване на задължения за процесния период. Намира, че решението е необосновано, доколкото съдът се е позовал единствено на твърденията на ищеца и на заключението по съдебносчетоводната експертиза, както и поради това, че съдът не е обсъдил в решението т.нар. съдебна сметка. Позовава се на нарушения на материалноправните норми на чл. 75 и чл. 76 ЗЗ. Оспорва заключението на изслушаната съдебносчетоводна експертиза. Посочва, че не става ясно дали извършените плащания в размер над 1295,35 лева са отразени в счетоводството на ищеца. Сочи, че вещото лице е ползвало данни от информационния масив, но липсват данни да е ползвало документи в оригинал. Твърди, че по делото са приети две справки от информационната система на ищцовото дружество, съгласно които фактура № 1013859543 от 31.07.2021 г. е заплатена, както и фактура № 1019323803 от 31.07.2022 г. е платена, като в ССчЕ вещото лице е посочило различно стойности на тези фактури. Акцентира, че по делото липсват данни за създаването на съдебна сметка. Видно от приложеното по делото преводно нареждане от 29.01.2023 г. било, че за сумата от 1300 лева е посочено основание „ДС2100105317 по ф-ри до декември 2021 г.“, като вещото лице не е цитирало годината за плащането, което било индиция, че заключението на вещото лице било непълно и необосновано. Навежда оплаквания за нарушения, свързани с неуведомяването на ответницата за дължимите суми. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност и се моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Третото лице помагач на страна на ищеца не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивно обжалване, поради което жалбите са допустими.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно иобективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,

присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответницата в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, страна по което е и ищцовото дружество.

Спорен по делото се явява въпросът за дължимите суми за заплащане на стойността на доставеното количество топлинна енергия с оглед релевираните от ответницата възражания за погасяване на процесните вземания поради плащане. По делото е изслушано и прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав намира за обективно, обосновано и компетентно дадено, поради което го кредитира с доверие. Според вещото лице общо дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 1133,64 лева. С оглед представените от ответника 3 броя платежни документи вещото лице е отчело, че със заплатената сума от 272,21 лева с основание „ДС2100105317 ФО01200671573" е погасено задължението по фактура №1200671573/31.12.2020, в това число и 126,10 лева главница за топлинна енергия и 2,53 лева главница за дялово разпределение, а с остатъка е погасено задължението по фактура №1300417587/30.11.2020, в т.ч. 141,05 лв. главница за ТЕ и 2,53 лв. главница за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че плащането е отнесено за процесния период, като същото е отчетено и приспаднато своевременно и с него не следва да се намалява предявената от ищеца сума. По отношение на заплатената сума от 128,63 лева от 13.06.2022 г., доколкото по фактура №1200671573 към дата на плащането, е имало остатък 0,01 лв. лихва за ДР, която е погасена с плащането. Тъй като към дата на плащането фактура №1200671573 е погасена, платената сума (без 0,01 лв., отнесена по посочената фактура) е разпределена за плащане на 128, 62 лв. главница по Обща фактура № 1005337955/31.07.2020 г. Експертът е посочил, че плащането е отнесено за процесния период, като същото е отчетено и приспаднато своевременно и с него не следва да се намалява предявената от ищеца сума. На 29.01.2023 г. е извършено плащане в размер на 1300 лева с основание „ДС2100105317“ по ф-ри до декември“. Експертът посочва, че към датата на плащането от 1300 лева процесните суми са били прехвърлени в съдебна сметка с ID178171 и с плащането няма погасени суми за процесния период. Вещото лице е посочило, че при плащане по банков път на съдебни суми следва да се посочи номер на дело и/или на съдебна сметка, в противен случай плащането се отнасяло за погасяване на текущи вземания. Вещото лице е посочило, че всички плащания са отчетени и разпределени своевременно. След преглед на документите и какво е погасено с тях, не се установяване разминаване. От изчисленията в таблиц № 4 се установява, че общият размер на платените суми преди датата на завеждане на исковата молба възлиза на 1015,16 лева.

При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание същото разяснява, че в сметка 411 се водят текущите вземания на ищеца, като при предявено по съдебен спор, това вземане се отделя в нарочна сметка, която се нарича „вземания по съдебни спорове“, като всички вземания по съдебни спорове излизат от сметка 411, махат се от там и отиват в другата сметка, поради което в съдебната сметка са отразени всички плащания, които са направени, но сумите, които са дължими, стоят в съдебната сметка. Ако междувременно някой е поискал да плати, то не може да плати с едно платежно нареждане по абонатен номер, а трябва да каже номера на съдебната сметка или дело и да даде по-подробна информация. Във връзка с представените от ответницата платежни нареждания в откритото съдебно заседание вещото лице разяснява, че това, което е написано, че е за конкретен период, е отразено като плащане.

По отношение на платежно нареждане от 18.12.2019 г. за сумата от 295,35 лева е посочено като основание за плащане „аб н 40020 по фактури с вкл 10,23“, а на още пояснения е посочено „дялово разпр до 11.2019“. На 12.06.2019 г. е извършено плащане в размер на 500 лева с основание „аб н 40020 по фактури с вкл 24,86 лв“, а на още пояснения – „дялово разпр до 4.2019“. На 03.09.2019 г. е извършено плащане в размер на 500 лева, като в основание е посочено „аб н 40020 по фактури с вкл. 7.39“, а на още пояснения – „дялово разпр до 4.2019“.

По отношение на платежно нареждане от 29.01.2023 г., с което е заплатена сумата от 1300 лева като основание за плащането е посочено „ДС2100105317 по ф-ри до декември 2021“ вещото лице е посочило, че към датата на плащането процесните суми са били прехвърлени в съдебна сметка и с плащането няма погасени суми за процесния период. Според констатациите на експерта със сумата от 1300 лева са погасени:

-0,02 лв. лихва за ДР по фактура №1400376017/30.09.2020

• 0,03 лв. лихва за ДР по фактура №1300417587/30.11.2020 - 0,05 лв. лихва за ДР по фактура №1300536247/31.01.2021

• 2,53 лв. главница за ДР и 0,17 лв. лихва по фактура №1701362968/28.02.2021

• 2,53 лв. главница за ДР и 0,35 лв. лихва по фактура №1700845718/31.05.2021 - 2,53 лв. главница за ДР и 0,29 лв. лихва по фактура №••••••••••/30.06.2021

• 2,53 лв. главница за ДР и 0,29 лв. лихва по фактура №1900588090/31.07.2021

• 2,53 лв. главница за ДР и 0,29 лв. лихва по фактура №1900637322/31.08.2021

• 2,53 лв. главница за ДР и 0,23 лв. лихва по фактура №1800917336/30.09.2021

• 2,54 лв. главница за ДР и 0,23 лв. лихва по фактура №1900773727/31.10.2021 - 2,53 лв. главница за ДР и 0,23 лв. лихва по фактура №1801033919/30.11.2021

• 2,53 лв. главница за ДР и 0,17 лв. лихва по фактура №••••••••••/31.12.2021

• 2,54 лв. главница за ДР и 0,17 лв. лихва по фактура №1900937063/31.01.2022

• 2,53 лв. главница за ДР и 0,11 лв. лихва по фактура №••••••••••/31.03.2022

• 1 025,00 лв. главница и 32,84 лв. лихва по Обща фактура

№1019323803/31.07.2022

• 0,06 лв. главница ТЕ по фактура №••••••••••/31.07.2022 - 0,03 лв. главница за ТЕ по фактура №1901349672/31.08.2022

• 50,92 лв. главница за ТЕ и 2,925 лв. главница за ДР по фактура №1901397096/30.09.2022

• 50,92 лв. главница за ТЕ и 2,92 лв. главница за ДР по фактура №1301709470/31.10.2022

• 100,98 лв. главница за ТЕ и 2,92 лв. главница за ДР по фактура №1501779033/30.11.2022

Настоящият съдебен състав намира, че със заплатената сума от 1300 лева неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД са погасени задължения извън процесния период. Както е изложено в мотивите на ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. В конкретния случай това означава, че при наличието на множество еднородни задължения на ответницата и извършено плащане на суми, без конкретен избор или уговорка между страните, погасяването следва да извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД - първо се погасяват най-обременителните задължения, респ. най-старите. В този смисъл, отделянето на конкретни задължения в счетоводна сметка „Съдебни“ е без всякакво правно значение - при плащане без избор или уговорка между страните, кредиторът е длъжен да погасява задълженията по посочения в закона начин и не може чрез включването на вземанията в счетоводна сметка по негов избор да пристъпи към погасяване на по-нови задължения, а да не погаси по-старите, които да продължават да генерират лихви само поради факта, че за тези задължения е образуван съдебен процес.Наред с това, следва да се посочи, че в платежното нареждане изрично е посочено, че се погасяват сумите по фактури до декември 2021 г., поради което и топлофикационното дружество е следвало да се съобрази с избора на длъжника да бъдат погасени тези задължения. Ето защо съдът намира, че с извършеното плащане на 29.01.2023 г. изцяло са погасени задълженията на длъжника за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.

Освен сумата от 1300 лева се установява, че е заплатена и сумата от 1015 лева, следователно общият размер на извършените плащания за процесния период възлиза на 2315 лева, която сума е достатъчна за покриване и на задълженията за такса дялово разпределение, както и за дължимите лихви. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не са налице неплатени задължения, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Касателно оплакванията на въззивника ищец за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за законна лихва върху главницата за топлинна енергия, следва да се посочи, че за процесния период са приложими общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., публикувани през м. 07.2016 г. и влезли в сила през м. 08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на "Топлофикация София" ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период. За изравнителните сметки по чл. 32 ал. 3 от ОУ /2016 г./ е необходимо отчитане и на ИРРО, както и издаване на обща фактура за отчетен период, а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава. По-късното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите, тъй като едва след изтичане на 45- дневен срок от фактурата започват да се начисляват - както и в процесния случай - лихви за забава. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Независимо от извода на въззивния съд, че ответникът е изпаднал в забава, решението следва да бъде потвърдено в тази част поради извършеното погасяване на задължението за лихва поради плащане.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на СРС за недължимост на лихва върху таксата за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за изплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

Поради несъвпадение с изводите на първоинстанционния съд решението следва да бъде отменено в уважителната му част, както и в частта, с която на ищцовото дружество са присъдени разноски в производството, като исковете следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да бъде присъдената сумата от още 398,57 лева или 203,79 евро разноски в производството пред Софийски районен съд.

На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 275 лева или 140,60 евро – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът