Решение № 32 от 20.3.2026 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 494/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6961/13.08.25г. по описа на РС - Силистра от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес гр.Силистра, ул. „Кукуш“ №1, офис №2 срещу решение №477/21.07.25г., постановено по гр.д. №2088 по описа за 2023 година на Силистренски районен съд. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Конкретно се сочи, че липсва анализ и обсъждане в цялост на представените доказателства по делото. Абонатите подписват всички документи дигитално, чрез таблет пред касата на магазина, поради което не се разпечатват за подпис с химикална паста. Оспорване от насрещната страна относно липсата на подпис върху таблета също липсва. Предвид, че това е единственото основание за отхвърляне на исковите претенции излага, че представя дигитален вариант на вече представените писмени доказателста /такива обаче не се представят с ВЖ/. Съгласно чл.260, ал.2 от ЗЕС се издава детайлизирана сметка, заедно с данъчна фактура, като абонатът не е възразил срещу тяхното ползване. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция бъде уважена. В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор. В о.с.з. въззивникът не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която поддържа позицията по спора. В о.с.з. въззиваемата страна се представлява от назначения особен представител. Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното: Производството пред РС –Силистра е образувано по предявени от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес гр.Силистра, ул. „Кукуш“ №1, офис №2 срещу Д. К. А., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Силистра, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79 ЗЗД з а приемане за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 748.35лв. по Договор № 504014354/19.03.2021г., от които 461.93лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода 09.04.2021г. до 17.10.2021г., 159.57лв. – неустойки, начислени на 02.09.2021г., от които 90лв. – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, 7.47лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, 29.97лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и 32.13лв. – неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, ведно със законната лихва от 15.08.2023г. до окончателното изплащане, 126.85лв. – мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен документ /25.04.2021г./ до датата, предхождаща депозиране на заявлението /14.08.2023г./, за които суми е издадена Заповед по чл.41 0 ГПК по ч.гр.д. № 1337/2023г. на РС – Силистра. Излага се в исковата молба, че между страните е сключен договор от 19.03.2021г. за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с № 504014354 със системен партиден номер М6686388. Към договора са сключени Приложения №1, с които са уговорени следните услуги – домашен телефон А1 фикс с номер 35986239977, тарифен план 2.99лв. и мобилна услуга А1 без граници Специален S с номер 359893788317, тарифен план 11.99лв. Към договора е закупено устройство Cordless phone A121OK. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за период повече от 124дни, поради което договорът е прекратен, съгласно ОУ и са начислени неустойки, както следва: 90лв. – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, 7.47лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, 29.97лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и 32.13лв. – неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира разноски. В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът , чрез назначен особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Конкретно излага, че не става ясно как са формирани сумите, претендирани от ищеца. Представени са само приложения, няма данни и за стойността на устройството. Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №823/10.12.2025г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество. Предмет на въззивна проверка e решението, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ги е отхвърлил изцяло. За да постанови решението си РС – Силистра е приел, че от представените писмени доказателства не се установява наличие на договорни отношения между страните, а оттам и основание за начисляване на неустойка. Липсва подпис на ответника в представените от ищеца договор и приложения и въпреки указанията на съда не са ангажирани доказателства за стойността на закупеното устройство и издадените фактури. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете са предявени в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №1337/2023г. на РС - Силистра, произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция, поради което решението се явява и допустимо. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Във въззивната жалба оплакванията се концентрират върху това, че процесния договор е подписан дигитално, чрез таблет пред касата в магазина, което е причина да не е представен по делото, подписан с химикална паста. Липсват и такива възражения от страна на ответника. Видно от Определение №331 от 03.04.2025г. по гр.д. 2088/2023г. РС – Силистра е дал указания по чл.146, ал.2 ГПК, че липсват доказателства за стойността на закупените устройства, както и че не е представил издадените фактури, в които е отразена стойността на използваните услуги. По така поставеният въпрос настоящияст състав намира следното: В процеса не е оспорено валидното общо договаряне между страните по договор за мобилни услуги, във връзка с което е представено Приложение №1 към Договор №504014354 – цени и условия за тарифни планове за фиксирана телефонна услуга А1 фикс специален от 19.03.2021г. за тел. •••••••••• и Приложение №1 към Договор №504014354 – Условия за ползване на тарифен план за мобилни услуги А1 без граници Специален за тел. ••••••••••. Договорът е сключен за срок от 24 месеца при договорен месечен абонамент от 2.99 лева за първата и 11.99лв. за втората услуга. Видно от съдържанието на приложенията към договора абонаментната такса в уговорения размер се дължи за предоставения пакет от услуги, включващ разговори, вкл. в роуминг и мобилен интернет. Индивидуализирани са параметрите на предоставяните услуги. Това договорно съдържание сочи, че определената абонаментна такса е дължима срещу възможността потребителят да ползва посочените услуги. Дали в действителност абонатът е ползвал мрежата на оператора е обстоятелство, което няма отношение към възникването на правото на последния да получи договореното възнаграждение. Доставчикът няма задължение да доказва конкретно потребление за установяване на вземане за абонаментни такси. Само при допълнително потребление, извън параметрите на абонамента, на ищеца следва да се укаже такава доказателствена тежест. Въпреки дадените указания ищецът не е ангажирал доказателства в тази връзка. Фактури не са приобщавани в хода на производството. Тук е мястото да се посочи, че въпреки че се установява представянето на такива с исковата молба, както и на ОУ и др. /видно от електронното първоинстанционно дело/, то сщите не са приобщени надлежно. Последното може да се квалифицира като допуснато процесуално нарушение, което от своя страна да даде основание за доказателствено искане от въззивника за приобщаването му от въззивната инстанция, на основание чл.266, ал.3 ГПК. Такова, обаче не е направено пред въззивната инстанция и не може да бъде отстранено служебно. Потребителят не е възразил относно надлежното изпълнение на задълженията на оператора да достави услугите, за които е получил абонамент. Ето защо и на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищеца се следват абонаментни такси за отчетен период 09.04.21 г. - 10.08.2021 г. по цитирани фактури, попадащ в общия период на действие на договора в размер на 26.94лв. /13.77 евро/. От съвкупния анализ на доказателствата ищецът не доказва надлежно да е прекратил облигационната връзка. Липсата на приобщени ОУ възпрепятстват съда да направи преценка за необходимостта от уведомяване, респ. извърщване на такова. Оттук недоказани остават претенциите за неустойка. Що се отнася до акцесорната претенция за мораторна лихва, то настоящият състав изчислява същата в размер на 17.06лв. /8.72евро/ с помощта на общодостъпен калкулатор - calculator.bg за периода от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен документ /25.04.2021г./ до датата, предхождаща депозиране на заявлението /14.08.2023г./, за които суми е издадена Заповед по чл.41 0 ГПК по ч.гр.д. № 1337/2023г. на РС – Тутракан. От особения представител е направено възражение за погасяване на вземането по давност в о.с.з. от 15.05.2025г., което е извън срока по чл.131 ГПК, на това основание е преклудирано и не следва да се обсъжда понастоящем. По разноските: Въззивната страна своевременно е поискала присъждане на разноски. Не са налице доказателства обаче, обосноваващи правото на „А1 България” ЕАД да му бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Липсват доказателства и за връзката между „А1 България“ ЕАД и „Кол пойнт“ ЕООД. В случая не е налице хипотезата и на чл.73 от ЗЗД. С оглед изхода на спора, настоящият съд намира, че в тежест на въззиваемия следва да се възложат разноските за заплатени държавни такси за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство и депозит за особен представител, съобразно изхода на спора, а именно в размер на 14.23 евро. Мотивиран от изложеното, съдът