Решение № 490 от 11.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16854/2025 г.

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „•••••”АД, гр. София срещу наказателно постановление № Р-10- 169/02.10.2025 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8 000 (осем хиляди лева) лв. на основание чл.647, ал.2, във вр. с чл.637, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с §1, т.2 от ДР и чл.648, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за извършено нарушение на чл.637, ал.1 от КЗ. С жалбата се моли за отмяна на процесното наказателно постановление, както и наложената с него санкция, тъй като не била посочена конкретна правна разпоредба, която е нарушена, а именно материалноправна такава, с която да се сочи конкретно задължение и конкретен времеви срок, алтернативно се моли за изменение на НП като се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение с по-ниска санкция и в условията на евентуалност да се приеме, че е налице маловажен случай и се приложи чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че частично неизпълнение не следвало да се приравнява на пълно неизпълнение, както и се твърди, че е налице изпълнение, но със закъснение, което е минимално. Претендират се сторени разноски. За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Доказателствата не кореспондирали с описаната фактическа обстановка и е налице противоречие, допуснато е съществено процесуално нарушение от наказващия орган при прилагане на материалния и процесуалния закон. Алтернативно се моли за изменение на НП като се приложи чл.637, ал.1 от КЗ, в условията на евентуалност да се приложи чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски в размер на 1000 лв., договорен и заплатен хонорар. Депозирани са писмени бележки. За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно, твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и е приложен правилно материалния закон, като нарушението се установява от всички доказателства и липсва противоречие между тях, а доколкото нарушението е повторно не се касае за такова с пониска степен на обществена опасност, поради което правилно е наложено административно наказание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско. Представят се писмени бележки. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства: Със Заповед №З-73/21.03.2025 г., с която е отменена Заповед №З- 197/22.08.2024 г. са определени длъжностните лица от управление „Застрахователен надзор”, които могат да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането (КЗ). С писмо изх. №РГ-10-79-60 от 19.02.2025 г. на КФН отправено до дружеството-жалбоподател са изискани да представи подробно описаните документи и информация, а именно: подробна разбивка на позиция „Вземания (търговски, различни от застраховки) от справка №01.04: „Отчет за финансовото състояние“ към 31.12.2024 г.; описание на характера на нововъзникнали през четвъртото тримесечие на 2024 г. вземания, както и и копия на всички относими документи, доказващи отчетеното увеличение с 47 686 хил. лв. спрямо трето тримесечие на 2024 г. на вземанията на дружеството; подробна разбивка на позицията „Други задължения“ от справка № 01.04: „Отчет за финансовото състояние“ към 31.12.2024 г.; подробна информация относно отпуснат на 28.06.2024 заем на „•••••••••••“АД (по разбивки); актуална информация за предоставени заеми на парични средства след 31.12.2024 г. С писмо вх. №РГ-10-79-60 от 21.02.2025 г. ЗАД „•••••••••“ АД е предоставило на КФН част от изисканите документи и не е представило друга част, а именно: копия на всички относими документите, доказващи отчетеното увеличение с 47 686 хил. лв. спрямо трето тримесечие на 2024 г. на вземанията на дружеството, вкл. договор за цесия на вземания на НЗОК и болници, договор за прехвърляне на активи на •••••; подробна разбивка на т. нар. др. вземания в размер на 9 591 хил. лв., които са част от отчетените търговски вземания; падеж на всяко конкретно вземане, отчетено като търговско; стойност в оригинална валута и съответно в лева на прехвърлените ценни книжа, с които към 31.12.2024 г. е уредено погасяването на остатъчната главница и/или дължимата лихва по заема, предоставен на „•••••“ АД. Като е отчел, че от изисканите документи е предоставена само част то с писмо изх. №РГ-10-79-60 от 27.02.2025 г. на КФН е открито производство по издаване на индивидуален административен акт (ИАА) по прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.587, ал.2, т.2 от КЗ спрямо дружество и му е разпоредено в срок от един работен ден да предостави на комисията целия набор от документи. В отговор ЗАД „•••••••••“ АД е изпратило писмо вх. № РГ-10-79-60 от 27.02.2025 г., че срокът е недостатъчен и противоречащ на принципа на реципрочност на чл.6 от Административно процесуалния кодекс (АПК) и ще предостави исканата информация в кратък срок. С Решение №118-ОЗ от 05.03.2025 г. на изпълняващия правомощията на зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ спрямо ЗАД „•••••••••“ АД е приложена ПАМ с която са изискани в срок от 15 дни отново следните документи: копия на документите, доказващи отчетеното увеличение с 47 686 хил. лв. спрямо трето тримесечие на 2024 г. на вземанията на дружеството, вкл. договор за цесия на вземания на НЗОК и болници, договор за прехвърляне на активи на •••••; подробна разбивка на т. нар. др. вземания в размер на 9 591 хил. лв., които са част от отчетените търговски вземания; падеж на всяко конкретно вземане, отчетено като търговско; стойност в оригинална валута и съответно в лева на прехвърлените ценни книжа, с които към 31.12.2024 г. е уредено погасяването на остатъчната главница и/или дължимата лихва по заема, предоставен на „•••••“ АД. Решението за постановената ПАМ е изпратено на 06.03.2025 г. и е постъпило потвърждение на същата дата за доставянето му на ЗАД „•••••••••“ АД по електронен път, като задължението е следвало да бъде изпълнено до 27.03.2025 г. На 27.03.2025 г. е предоставено от ЗАД „•••••••••“ АД част от изисканите му документи. Било констатирано, че ЗАД „•••••••••“ АД не фигурирал в предоставените от него пред КФН „Asset transfer agreement“, „Notes subscription agreement“ и „Term sheet“; в договора за вземане на цесия с НЗОК между „•••••“ АД и имало несъответствия в списъка на болниците по чл.1, ал.1 и ал.2 от същия договор от 31.12.2024 г.; в предоставената по т.3, която е посочена в ПАМ липсвал падеж на вземанията; по отношение на т.4 е предоставена стойност в оригинална валута и съответно в лева на прехвърлените ценни книжа, с които към 31.12.2024 г. е уредено погасяването на заема, предоставен на „•••••“АД. Предвид което е прието частично изпълнение на изисканата информация от ЗАД „•••••••••“ АД с Решение №118-ОЗ от 05.03.2025 г. Едва с писмо вх. № РГ-10-79-60 от 23.04.2025 г. ЗАД „•••••••••“ АД е предоставил всички изискани от КФН на същия документи и информация. На 15.05.2025 г., от оправомощеното длъжностно лице Я. Р. П.: финансов анализатор в отдел „Дистанционен контрол на застрахователи и застрахователни групи”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” при КФН е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-131/15.03.2025 г. срещу ЗАД „•••••••••“ АД, за това, че дружеството е извършило нарушение на чл.637, ал.1 от КЗ, което се твърди, че е осъществено на 28.03.2025 г. в гр. София. АУАН е връчен на упълномощено лице на 15.05.2025 г. Въз основа на този цитиран по-горе АУАН е съставено наказателно постановление № Р-10-169/02.10.2025 г. от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Същото е връчено с обратна разписка на 08.10.2025 г. Срещу ЗАД „•••••••••“ АД е било издадено и НП №Р-10-226/13.11.2024 г., което е влязло в сила на 03.12.2024 г. затова, че е извършило нарушение на чл.637, ал.1 от КЗ, осъществено на 18.05.2024 г. в гр. София. Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля П.. Доказателствата са пълни, логични и непротиворечиви, поради което и се кредитират. Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал.1 от КЗ е предвидено задължение за застрахователя – ФЛ или ЮЛ да изпълни приложената му принудителна административна мярка от комисията или от заместник-председателя на комисията. Законодателят е предвидил задължение за застрахователя, с оглед изложеното по-горе да спазва определено поведение при наложена му от надзорния орган ПАМ. Неизпълнението на наложената му ПАМ както относно конкретно действие, като както е в процесния сучай за предоставяне на документи и информация, които са конкретизирани, така и относно срокът за това предоставяне на надзорния орган, независимо от това частично или със закъснение, съставлява нарушение. Налице е осъществено от застрахователя бездействие по отношение на приложената спрямо него ПАМ, която в срока, който му е посочен е изпълнена частично и едва след това в цялост. Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита, поради следното: АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В случая, доколкото се твърди, че административното нарушение е извършено на 28.03.2025 г. то към датата на съставяне на АУАН на 15.05.2025 г. не е изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН и това е станало в двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото същото касае КЗ, какъвто е случая. Предвид което не са налице основания административно-наказателното производство да бъде прекратено, съобразно посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. НП е издадено в посочения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок от съставянето на АУАН. Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено, време и място на извършването му. Посочен е от административно-наказващия орган правилно и правния субект ЗАД „•••••••••“ АД, който е привлечен като нарушител и следва да носи административно-наказателна отговорност. Административно-наказващият орган при налагане на административното наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна на ЮЛ към държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в атакуваното наказателно постановление. Доколкото подведеното под административно-наказателна отговорност е ЮЛ то същата е обективна и безвиновна. Посочено е, че нарушението е осъществено при условията на повторност, съгласно §1, т.52 от ДР на КЗ, с оглед наличие на административно наказване на ЗД с НП №Р-10-226/13.11.2024 г. Това е така, тъй като съгласно посочената норма §1, т.52 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение“. В случая с НП №Р-10- 226/13.11.2024 г., което е влязло в сила на 03.12.2024 г., ЗД е административно наказано за нарушение по чл.637, ал.1 от КЗ, осъществено на 18.05.2024 г. в гр. София. Нарушението по настоящето НП е осъществено на 28.03.2025 г., т.е. в случая в едногодишния срок по предходното наказване. Като нарушенията по чл.637, ал.1 от КЗ са от един и същ вид, регламентират едни и същи права и задължения. Извършването на нарушението в условията на повторност е свързано с определяне размера на наказанието по смисъла на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН и не е необходимо това обстоятелство да се сочи в АУАН. Касае се за дейност на административно-наказващия орган по определяне на вида и размера на наказанието в НП, за което няма изискване в чл.42 от ЗАНН да бъде посочено още със съставянето на АУАН. Предвид което и не е налице допуснато нарушение на правото на защита, още повече, че административно-наказаното лице е наясно с предходното влязло спрямо него НП за същото по вид нарушение и това не се явява нов за него факт. Предвид обстоятелството, че е налице повторност на извършеното нарушение не може да се приеме наличие на маловажност на случая: едното изключва другото. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и предвид степента на обществена опасност на конкретното нарушение, която не е ниска, не само предвид наличието на признаците да се приеме, че е налице повторност, но и с оглед периода от време, който значително надхвърля посочения в ПАМ, като срока на закъснението за представяне на изисканите документи и информация е почти месец. При преценка на всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение и като взе предвид изискванията, посочени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН: липсват данни за настъпили вредни последици от конкретното деяние, при преценка на конкретния размер на административното наказание намира, че определения в наказателното постановление размер на имуществена санкция от 8 000 лв., което е минимума предвиден в санкционната разпоредба: чл.637, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ е правилно и законосъобразно, като в случая са спазени изискванията на закона. С така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. По тези съображения наказателното постановление на изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения. С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на КФН, който се е явил в съдебно заседание, делото се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евростотинки) евро или 130 (сто и тридесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „••••••••”АД, гр. София срещу наказателно постановление № Р-10- 169/02.10.2025 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8 000 (осем хиляди лева) лв. на основание чл.647, ал.2, във вр. с чл.637, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с §1, т.2 от ДР и чл.648, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за извършено нарушение на чл.637, ал.1 от КЗ. С жалбата се моли за отмяна на процесното наказателно постановление, както и наложената с него санкция, тъй като не била посочена конкретна правна разпоредба, която е нарушена, а именно материалноправна такава, с която да се сочи конкретно задължение и конкретен времеви срок, алтернативно се моли за изменение на НП като се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение с по-ниска санкция и в условията на евентуалност да се приеме, че е налице маловажен случай и се приложи чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че частично неизпълнение не следвало да се приравнява на пълно неизпълнение, както и се твърди, че е налице изпълнение, но със закъснение, което е минимално. Претендират се сторени разноски. За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Доказателствата не кореспондирали с описаната фактическа обстановка и е налице противоречие, допуснато е съществено процесуално нарушение от наказващия орган при прилагане на материалния и процесуалния закон. Алтернативно се моли за изменение на НП като се приложи чл.637, ал.1 от КЗ, в условията на евентуалност да се приложи чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски в размер на 1000 лв., договорен и заплатен хонорар. Депозирани са писмени бележки. За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно, твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и е приложен правилно материалния закон, като нарушението се установява от всички доказателства и липсва противоречие между тях, а доколкото нарушението е повторно не се касае за такова с пониска степен на обществена опасност, поради което правилно е наложено административно наказание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско. Представят се писмени бележки. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства: Със Заповед №З-73/21.03.2025 г., с която е отменена Заповед №З- 197/22.08.2024 г. са определени длъжностните лица от управление „Застрахователен надзор”, които могат да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането (КЗ). С писмо изх. №РГ-10-79-60 от 19.02.2025 г. на КФН отправено до дружеството-жалбоподател са изискани да представи подробно описаните документи и информация, а именно: подробна разбивка на позиция „Вземания (търговски, различни от застраховки) от справка №01.04: „Отчет за финансовото състояние“ към 31.12.2024 г.; описание на характера на нововъзникнали през четвъртото тримесечие на 2024 г. вземания, както и и копия на всички относими документи, доказващи отчетеното увеличение с 47 686 хил. лв. спрямо трето тримесечие на 2024 г. на вземанията на дружеството; подробна разбивка на позицията „Други задължения“ от справка № 01.04: „Отчет за финансовото състояние“ към 31.12.2024 г.; подробна информация относно отпуснат на 28.06.2024 заем на „••••••“АД (по разбивки); актуална информация за предоставени заеми на парични средства след 31.12.2024 г. С писмо вх. №РГ-10-79-60 от 21.02.2025 г. ЗАД „•••••“ АД е предоставило на КФН част от изисканите документи и не е представило друга част, а именно: копия на всички относими документите, доказващи отчетеното увеличение с 47 686 хил. лв. спрямо трето тримесечие на 2024 г. на вземанията на дружеството, вкл. договор за цесия на вземания на НЗОК и болници, договор за прехвърляне на активи на•••••; подробна разбивка на т. нар. др. вземания в размер на 9 591 хил. лв., които са част от отчетените търговски вземания; падеж на всяко конкретно вземане, отчетено като търговско; стойност в оригинална валута и съответно в лева на прехвърлените ценни книжа, с които към 31.12.2024 г. е уредено погасяването на остатъчната главница и/или дължимата лихва по заема, предоставен на „•••••“ АД. Като е отчел, че от изисканите документи е предоставена само част то с писмо изх. №РГ-10-79-60 от 27.02.2025 г. на КФН е открито производство по издаване на индивидуален административен акт (ИАА) по прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.587, ал.2, т.2 от КЗ спрямо дружество и му е разпоредено в срок от един работен ден да предостави на комисията целия набор от документи. В отговор ЗАД „•••••“ АД е изпратило писмо вх. № РГ-10-79-60 от 27.02.2025 г., че срокът е недостатъчен и противоречащ на принципа на реципрочност на чл.6 от Административно процесуалния кодекс (АПК) и ще предостави исканата информация в кратък срок. С Решение №118-ОЗ от 05.03.2025 г. на изпълняващия правомощията на зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ спрямо ЗАД „•••••“ АД е приложена ПАМ с която са изискани в срок от 15 дни отново следните документи: копия на документите, доказващи отчетеното увеличение с 47 686 хил. лв. спрямо трето тримесечие на 2024 г. на вземанията на дружеството, вкл. договор за цесия на вземания на НЗОК и болници, договор за прехвърляне на активи на •••••; подробна разбивка на т. нар. др. вземания в размер на 9 591 хил. лв., които са част от отчетените търговски вземания; падеж на всяко конкретно вземане, отчетено като търговско; стойност в оригинална валута и съответно в лева на прехвърлените ценни книжа, с които към 31.12.2024 г. е уредено погасяването на остатъчната главница и/или дължимата лихва по заема, предоставен на „•••••“ АД. Решението за постановената ПАМ е изпратено на 06.03.2025 г. и е постъпило потвърждение на същата дата за доставянето му на ЗАД „•••••“ АД по електронен път, като задължението е следвало да бъде изпълнено до 27.03.2025 г. На 27.03.2025 г. е предоставено от ЗАД „•••••“ АД част от изисканите му документи. Било констатирано, че ЗАД „•••••“ АД не фигурирал в предоставените от него пред КФН „Asset transfer agreement“, „Notes subscription agreement“ и „Term sheet“; в договора за вземане на цесия с НЗОК между „•••••“ АД и имало несъответствия в списъка на болниците по чл.1, ал.1 и ал.2 от същия договор от 31.12.2024 г.; в предоставената по т.3, която е посочена в ПАМ липсвал падеж на вземанията; по отношение на т.4 е предоставена стойност в оригинална валута и съответно в лева на прехвърлените ценни книжа, с които към 31.12.2024 г. е уредено погасяването на заема, предоставен на „•••••“АД. Предвид което е прието частично изпълнение на изисканата информация от ЗАД „•••••“ АД с Решение №118- ОЗ от 05.03.2025 г. Едва с писмо вх. № РГ-10-79-60 от 23.04.2025 г. ЗАД „•••••“ АД е предоставил всички изискани от КФН на същия документи и информация. На 15.05.2025 г., от оправомощеното длъжностно лице Я. Р. П.: финансов анализатор в отдел „Дистанционен контрол на застрахователи и застрахователни групи”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” при КФН е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-131/15.03.2025 г. срещу ЗАД „•••••“ АД, за това, че дружеството е извършило нарушение на чл.637, ал.1 от КЗ, което се твърди, че е осъществено на 28.03.2025 г. в гр. София. АУАН е връчен на упълномощено лице на 15.05.2025 г. Въз основа на този цитиран по-горе АУАН е съставено наказателно постановление № Р-10-169/02.10.2025 г. от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Същото е връчено с обратна разписка на 08.10.2025 г. Срещу ЗАД „•••••“ АД е било издадено и НП №Р-10-226/13.11.2024 г., което е влязло в сила на 03.12.2024 г. затова, че е извършило нарушение на чл.637, ал.1 от КЗ, осъществено на 18.05.2024 г. в гр. София. Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля П.. Доказателствата са пълни, логични и непротиворечиви, поради което и се кредитират. Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал.1 от КЗ е предвидено задължение за застрахователя – ФЛ или ЮЛ да изпълни приложената му принудителна административна мярка от комисията или от заместник-председателя на комисията. Законодателят е предвидил задължение за застрахователя, с оглед изложеното по-горе да спазва определено поведение при наложена му от надзорния орган ПАМ. Неизпълнението на наложената му ПАМ както относно конкретно действие, като както е в процесния сучай за предоставяне на документи и информация, които са конкретизирани, така и относно срокът за това предоставяне на надзорния орган, независимо от това частично или със закъснение, съставлява нарушение. Налице е осъществено от застрахователя бездействие по отношение на приложената спрямо него ПАМ, която в срока, който му е посочен е изпълнена частично и едва след това в цялост. Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита, поради следното: АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В случая, доколкото се твърди, че административното нарушение е извършено на 28.03.2025 г. то към датата на съставяне на АУАН на 15.05.2025 г. не е изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН и това е станало в двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото същото касае КЗ, какъвто е случая. Предвид което не са налице основания административно-наказателното производство да бъде прекратено, съобразно посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. НП е издадено в посочения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок от съставянето на АУАН. Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено, време и място на извършването му. Посочен е от административно-наказващия орган правилно и правния субект ЗАД „•••••“ АД, който е привлечен като нарушител и следва да носи административно-наказателна отговорност. Административно-наказващият орган при налагане на административното наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна на ЮЛ към държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в атакуваното наказателно постановление. Доколкото подведеното под административно-наказателна отговорност е ЮЛ то същата е обективна и безвиновна. Посочено е, че нарушението е осъществено при условията на повторност, съгласно §1, т.52 от ДР на КЗ, с оглед наличие на административно наказване на ЗД с НП №Р-10-226/13.11.2024 г. Това е така, тъй като съгласно посочената норма §1, т.52 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение“. В случая с НП №Р-10- 226/13.11.2024 г., което е влязло в сила на 03.12.2024 г., ЗД е административно наказано за нарушение по чл.637, ал.1 от КЗ, осъществено на 18.05.2024 г. в гр. София. Нарушението по настоящето НП е осъществено на 28.03.2025 г., т.е. в случая в едногодишния срок по предходното наказване. Като нарушенията по чл.637, ал.1 от КЗ са от един и същ вид, регламентират едни и същи права и задължения. Извършването на нарушението в условията на повторност е свързано с определяне размера на наказанието по смисъла на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН и не е необходимо това обстоятелство да се сочи в АУАН. Касае се за дейност на административно-наказващия орган по определяне на вида и размера на наказанието в НП, за което няма изискване в чл.42 от ЗАНН да бъде посочено още със съставянето на АУАН. Предвид което и не е налице допуснато нарушение на правото на защита, още повече, че административно-наказаното лице е наясно с предходното влязло спрямо него НП за същото по вид нарушение и това не се явява нов за него факт. Предвид обстоятелството, че е налице повторност на извършеното нарушение не може да се приеме наличие на маловажност на случая: едното изключва другото. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и предвид степента на обществена опасност на конкретното нарушение, която не е ниска, не само предвид наличието на признаците да се приеме, че е налице повторност, но и с оглед периода от време, който значително надхвърля посочения в ПАМ, като срока на закъснението за представяне на изисканите документи и информация е почти месец. При преценка на всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение и като взе предвид изискванията, посочени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН: липсват данни за настъпили вредни последици от конкретното деяние, при преценка на конкретния размер на административното наказание намира, че определения в наказателното постановление размер на имуществена санкция от 8 000 лв., което е минимума предвиден в санкционната разпоредба: чл.637, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ е правилно и законосъобразно, като в случая са спазени изискванията на закона. С така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. По тези съображения наказателното постановление на изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения. С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на КФН, който се е явил в съдебно заседание, делото се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евростотинки) евро или 130 (сто и тридесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото. РАЙОНЕН СЪДИЯ: