Решение № 490 от 15.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2080/2024 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място] срещу т.1 и т.2.1 от приложение № 8.2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП), с които определени входни цени за Градска художествена галерия – Пловдив и за екскурзоводска беседа. Според жалбоподателя оспорената част от наредбата е незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно тълкуване на материалноправните разпоредби, алтернативно счита същата за нищожна, защото ответникът няма компетентност да урежда размера на цените за входен билет за посетители за Градска художествена галерия – Пловдив, защото това правомощие принадлежи само на директора на музея по аргумент на чл.187, ал.2 ЗКН. Твърди също, че Общински съвет Пловдив не е спазил административнопроизводствените правила на чл.26 и чл.28 ЗНА, тъй като не е публикувал проекта на сайта на общината поне 30 дни преди приемането, липсват доклад и мотиви за приемане на оспорената част и анализ за съответствието й с правото на Европейския съюз, а в случая няма съответствие и с вътрешното право, като липсва информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет. Твърди се, че след като е лишен от право да определя цени за вход и беседа, по аргумент на §1 вр. чл. 187 от Закона за културното наследство /ЗКН/, ответникът е нарушил чл.6 от Конституцията на РБ, вр. с чл.4 от ЗЗДискр, защото с оспорената част е въвел по недопустим начин различен размер на цените за вход между 1лв. и 16лв., в зависимост от възрастов, социален или семеен белег за редовен билет и от 4 лв. за учащи, студенти и пенсионери, поради което, се твърди, че е пряко дискриминирана група „възрастни, които заплащат най-висока цена за вход. Моли да са прогласи нищожността на оспорената част от наредбата или алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да се присъдят направените по делото разноски. Към оспорването на З. се е присъединила Т. И. Д.. В молбата за присъединяване се сочи, че се оспорва т.1 от таблица „Градска художествена галерия-Пловдив“ към Приложение №8.2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, с които ответникът е определил цени за вход и беседи в ГХГП. Иска се да бъде прогласена нищожността на оспорените разпоредби, алтернативно, да бъдат отменени като незаконосъобразни по аналогични доводи на тези от жалбата на З.. Претендират се разноските по делото. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Поддържа представеното становище от 16.10.2024г. Твърди, че са спазени всички изисквания за нормативните актове. Претендира разноски по делото. Възразява относно претендираните разноски от процесуалния представител на жалбоподателите. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на оспорването. Съдът намира жалбата за допустима поради следното: Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. От данните по делото се установи, че жалбоподателите оспорват разпоредбата на т.1 и т.2.1 от приложение № 8.2 към „Градска художествена галерия-Пловдив“ от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив. От изложените оплаквания в жалбата и в молбата за присъединяване Съдът намира, че предмет на правния спор са разпоредбите, определящи цени за вход за посещение на обекти по т.1 и сл. Подточки / от т.1.1 до т.1.2.1 вкл./: „вход за посещение на един обект“; вход за посещение на постоянна експозиция, [улица]; маршрутен билет за всички обекти; маршрутен билет за два обекта; маршрутен билет за 2 обекта, включващи Постоянна експозиция, [улица]. по т.1.1 от приложение № 8.2 към „Градска художествена галерия-Пловдив“ от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив. Определени са цени за вход за възрастни, за възрастни над 65г., за учащи се, семеен билет, за организирани групови посещения на 10души/ на човек, за организирани групови посещения на ученици и студенти над 10 души/ цена на човек. Предмет на правния спор е и т.2.1 „Екскурзоводска беседа“. Жалбоподателите твърдят, че сочените разпоредби са нищожни, тъй като издателят на акта няма компетентност да издава същия предвид нормата на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, която се явява специална по отношение на нормата на чл. 9 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. След като с въпросните разпоредби са определени цени за билет за вход за обекти, които са публична общинска собственост и могат да бъдат посещавани от всеки по всяко удобно за него време, следва да бъде прието, че за жалбоподателите съществува правен интерес от оспорването. В този смисъл е определение № 7927 от 26.0.2024 г. по адм. дело № 5173/2024 г. на ВАС, VІІІ о. Жалбите са допустими. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: С оспорените точки и подточки- т.1 и т.2.1 от приложение № 8.2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив са определени цени за билет за вход за Градска художествена галерия Пловдив и за екскурзоводска беседа. Съгласно чл.187, ал.2 ЗКН цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. В случая Градска художествена галерия - Пловдив е общинска галерия, като по този факт страните не спорят. Съгласно чл.1 от Правилник за устройството и дейността на Градска художествена галерия-Пловдив (ХУДОЖЕСТВЕН МУЗЕЙ) този правилник урежда устройството и дейността на Градска художествена галерия – Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, наричана за настоящия правилник „музеят”. Съгласно чл.2 музеят е културна и научна организация, която участва в осъществяването на държавната и общинска политика по опазване на културните ценности и музейното дело на територията на община Пловдив (чл. 24, чл. 26, ал. 2 от ЗКН) Съгласно чл.3 от Правилник за устройството и дейността на Градска художествена галерия-Пловдив (ХУДОЖЕСТВЕН МУЗЕЙ) музеят е юридическо лице на бюджетна издръжка на Община Пловдив, второстепенен разпоредител с бюджет (чл.41 от ЗКН), съгласно Решение №323/06.11.1996г. с протокол №21 от Заседанието на Общински съвет – Пловдив и Заповед № ОА-1332/24.11.1996 г. на кмета на Община Пловдив. Следователно изхождайки от нормата на чл.187, ал.2 ЗКН, цените на входните билети в Градска художествена галерия-Пловдив следва да се определят от неговия директор съгласувано с община Пловдив, която е финансиращият орган. Общинският съвет е само органът, който приема и изменя годишния бюджет на общината (чл.21, ал.1, т.6 ЗМСМА). От писмо от директора на Градска художествена галерия-Пловдив до председателя на Общински съвет-Пловдив с изх. № 154 от 23.10.2024г. /л.1098 по делото/ се установи, че е издадена Заповед за цени на билети, услуги и безплатен вход с №6 от 19.02.2018г. След тази дата не са издавани други заповеди, защото се изпълняват решенията на Общински съвет-Пловдив относно Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив. Цените на входните билети по видове услуги и дните с безплатен вход са отразени в наредбата по начина, по който са предложени от Градска художествена галерия-Пловдив. Сочената идентичност между предложенията за цени на входни билети и по видове услуги от Градска художествена галерия-Пловдив и приетите с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив с нищо не променя извода, че в случая е налице противоречие на подзаконов нормативен акт със разпоредбата на специален закон- чл. 187, ал.2 ЗКН. Определянето на цената на билетите следва да стане единствено от директора на художествената галерия след съгласуване с общината. Липсата на компетентност на общинския съвет води до нищожност на оспорените разпоредби. Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената част от наредбата следва да бъде обявена за нищожна. Относно претендираните разноски от процесуалния представител на жалбоподателите: За жалбоподателя П. З. е представено пълномощно /л.1132 по делото/ и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е изплатена в брой сумата в размер на 1200лв.-адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че делото е без определен материален интерес, не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание в настоящата инстанция и не са събирани нови доказателства, предмет на оспорване е определен текст от наредбата, поради което и като взе предвид решението по дело С-438/22 от 25.01.2024г. на Съда на ЕС, съгласно което националният съд е длъжен да откаже прилагането на наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, когато тя нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, настоящият съдебен състав намира, че размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева за настоящата инстанция напълно отговаря на правната и фактическа сложност на делото и извършената от процесуалния представител на жалбоподателя дейност. Или общата сума, която ответникът дължи в полза на З. е 540лв. /петстотин и четиридесет лева/, от които 500лв.-адвокатско възнаграждение; 10лв.- внесена ДТ и 30лв. -. за обявление в ДВ. Относно сочената в представения списък на разноските такса превод / от по 2 лева/, съдът намира, че същата не представлява разноски по делото. За жалбоподателя Т. Д. е представено пълномощно с дата 08.11.2024г. и договор за правна защита и съдействие. Договореното възнаграждение е в размер на 1000лв. /хиляда лева/ и е отбелязано, че е платено в брой. Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на ответника относно липсата на индивидуализиращи данни, такива са в достатъчна степен посочени. Но и относно тази претенция за разноски следва да се посочи, че съдът се съобразява с решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на Съда на ЕС, съгласно което националният съд е длъжен да откаже прилагането на наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, когато тя нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева за настоящата инстанция напълно отговаря на правната и фактическа сложност на делото и извършената от процесуалния представител на жалбоподателката дейност. На жалбоподателката Т. И. следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. /петстотин лева/. Воден от горното и на основание чл. 193 ал.1 от АПК, Съдът