Решение № 260022 от 3.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 13019/2019 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена и конкретизирана, на М.Г.П. ЕГН ••••••••••, адрес: ••• против М.В.М., ЕГН ••••••••••, адрес: ••• за делба на следния недвижим имот: жилище, апартамент, представляващо имот, с идентификатор № ••••по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед •••••г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., район Ю., бул. „М.” №••, бл.••, ет.*, ап.••, който обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор № •••, с предназначение на самостоятелния обект, със застроена площ по документ от 43.84 кв.м., ведно с прилежащите към имота избено помещение №•• с площ 9,09 кв.м., както и 0,825% идеални части от общите части на сградата, при съседни на имота самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № ••••, под обекта - № ••••; над обекта- № •••. В исковата молба се твърди, че ищцата М.Г.П. се е омъжила за общия на страните наследодател – В. С. П., ЕГН •••••••••• на ••• г., като от брака си нямат деца. Ответницата М.В.М. е дъщеря от предходен негов брак. След смъртта на В. П. на •••• г. в наследството му фигурират ½ ид. ч. от описания по-горе имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, както и 15 000 лева по сметка в „Централна кооперативна банка“ АД. Твърди се, че наследодателят, със саморъчно завещание от •••• г., се е разпоредил с притежаваната от него ½ идеална част от имота, както и със сумата от 12 000 лева от банковия влог в полза на ответницата-негова дъщеря. Иска се допускане на съдебна делба на процесния жилищен имот, като се твърди, че със завещанието е накърнена запазената част на ищцата. С молба от •••• г. е предявен конститутивен иск за възстановяване на запазената ѝ част, като се иска делба на процесния имот при съответните квоти, с оглед възстановяване на запазената част от наследството в натура. В отговора на исковата молба, уточнен и конкретизиран, ответницата М.В.М. възразява по основателността на възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН. Иска допускане на съдебна делба на процесния апартамент при равни квоти, както и допускане на съдебна делба на притежавания от наследодателя лек автомобил: марка „Н.“, модел „М.“, рег. № ••••. Развити са подробни съображения, че завещанието не нарушава запазената част от наследството на ищцата. Сочи, че недвижимият имот не може да се разглежда изолирано от цялото наследство, което включва - парични влогове и движими вещи, както и части от друг недвижим имот. В полза на ищцата също са направени завещателни разпореждания, в същото саморъчно завещание, което следва да се вземе предвид, при определяне на цялата наследствена маса. Твърди се, че към момента, на ответницата е известно, че освен ½ идеална част от апартамента в град П., наследодателят е притежавал още: 1/ идеални части от недвижим имот в с. Ц., обл. П., наследствен за В. П. от неговия баща, като имотът представлява дворно място с къща и стопански постройки; 2/ движими вещи, лична собственост на наследодателя, които са придобити по време на брака, но са служили за упражняване на професия или занаят: трактор „Х.”, с пусково устройство, прилежащ плуг, фреза, браздир, електрожен; ъглошлайф, бормашина, моторна резачка марка „Щ.“, казан за варене на ракия, пчелни кошери 4 броя; 3/ движими вещи, лична собственост на наследодателя, придобити преди брака: холова гарнитура; 4/ движими вещи, придобити по време на брака - хладилник, фризер, автоматична пералня, телевизор, готварска печка, компресор за въздух, агрегат за доене, домашна ярмомелка, холова секция, автомобил „Н. М.“. Изложено е, че В. П. е имал и паричен влог, като към момента на смъртта по сметката му е била налична сума от над 18000 лева. Твърди се, че всички описани движими вещи се намират при ищцата и се ползват от нея в имота в село ••••, общ. •••, обл. Пловдив, ул.••••. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.08.1991 г. В. С. П. и М.Г.П. са придобили, при равни квоти апартамент № ••, находящ се в гр. П., ул. „•••“ № ••, ет.*, бл.••, състоящ се от две стаи, готварна, баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 43,84 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № •• с площ от 9,09 кв.м., както и 0,825 % идеални части от общите части на сградата. Имотът е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като СОС с идентификатор № •••, видно от схема № •••г. По делото е представено саморъчно завещание от В. С. П. от дата ••• г., обявено на ••• г. от ••• ••••., вписано в СВ Пловдив под акт № ••, том *, вх.рег. № ••• г. Завещателят завещава на ••• си М.В.М. неговата чат от жилището му в гр. П., бул. „•••“ № ••, ет.*, ап.••, трактор Х. с пусково устройство, плуга, фрезата, браздира, електрожена, ъглошлайфа, казанче за ракия, моторна резачка Щ. В завещанието е посочено, че завещателят притежавал 15000 лв. в банковата си сметка в банка „ЦКБ“, от които М. да получи 12000 лв., а останалите да бъдат на М.П., жената на завещателя. Видно от удостоверение за наследници изх. № ••• г. В. С. П. е починал на ••• г., като е оставил за свои законни наследници М.Г.П., •••, и М.В.М., •••. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към момента на смъртта си на ••• г. наследодателят В. С. П. е имал в ЦКБ депозити на обща стойност 18717,97 лв. Последното се потвърждава и от писмо от банката (л.77 от делото). Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № ••, том ••, дело № ••• г. С. П. К. е признат за собственик на дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в село Ц., представляващо парцел * от кв. *. С. К. е наследодател на В.С. П., видно от удостоверение за наследници от ••• г. (л.80 от делото), като общият на страните наследодател е придобил 1/5 ид.ч. от имота. По делото е приета СТЕ от вещо лице Т.Б. (л.142-151 от делото) за оценка на имуществото на наследодателя с оглед формиране на наследствената маса. Дадената оценка на имуществото е към датата на експертизата (2022 г.), както следва: СОС с идентификатор № ••••– 73269,22 лв., ПИ в село Ц. – 8820 лв., движими вещи лична собственост, придобити по време на брака, както следва: трактор „Х.“ с пусково устройство, плуг и фреза в лошо състояние – 150 лв., електрожен, самоделен, в лошо състояние – 25 лв., юглошлайф – 55 лв., бормашина – 45 лв., моторна резачка „Щ.“ (неизвестно техническо състояние) – 150 лв., казан за варене на ракия, самоделен – 20 лв., пчелни кошери, 4 бр. - 80 лв.; движими вещи в режим на СИО: хладилник – 120 лв., фризер, не работи – 160 лв., автоматична пералня G. – 180 лв., телевизор 50 инча, •••• – 150 лв., автомобил „••••••“ (не се знае техническото състояние) – 2800 лв. Движимите вещи готварска печка, компресор за въздух, агрегат за доене, домашна ярмомелка не са установени на място, а холова секция е без стойност. След оспорване на заключението на СТЕ на вещо лице Б., по делото е прието заключението на СТЕ на вещо лице П.. От последното се установява стойността на имуществото, включено в наследствената маса, към датата на смъртта на наследодателя през 2019 г., както следва: СОС с идентификатор № ••••– 57610 лв., поземления имот в село Ц., ведно с построените в него сгради – 45000 лв., трактор „Х.“ с пусково устройство, плуг и фреза – 2300 лв., електрожен, самоделен – 100 лв., ъглошлайф, черен, лошо състояние – 100 лв., бормашина – 50 лв., моторна резачка „Щ.“ – 100 лв., казан за варене на ракия – 40 лв., пчелни кошери – 90 лв., холова гарнитура – 150 лв., хладилник C. – 250 лв., фризер C. – 200 лв., пералня G. – 250 лв., телевизор 50 инча, С. – 200 лв., холна секция – 150 лв., лек автомобил ••••.– 2000 лв. Заключението на СТЕ на вещо лице П. не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, съгласно нормата на чл.202 ГПК и на него съдът ще основе правните си изводи, доколкото отразява стойността на наследственото имущество към релевантния момент, а именно – смъртта на наследодателя. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един св. Л. С. М., •••• на ответницата от ••• г. Изяснява, че през ••• г. В. си закупил автобус, както и инструменти, с които да го ремонтира – електрожен, ъглошлайф, бормашина и компресор. Установява, че В. и •••• му до ••• г. живеели в •••, след което се преместили на •••• и започнали за обработват земя, закупили нов трактор с плуг, пусково устройство, браздир и фреза, с които извършвал оран на дворовете на хората, за да изкарва допълнителни доходи. Тракторът и инвентарът към него били в село М. Пояснява, че В. си закупил лек автомобил „••••“, който бил спрян от движение. Имал четири кошера, които се намирали в с. М., както и казан за ракия и резачка марка „Щ.“. В. му споделял, че за цялото съвместно съжителство със съпругата му, отглеждал и нейните деца, като им купувал учебници, дрехи на обща стойност от 20000 лв. Установява, че преживялата му съпруга нямала никакви средства, защото не работила, а се издържала с парите на В.. Наследодателят обзавел къщата в село М. с всички необходимо. При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна: Съдът е сезиран с иск за делба на наследство – недвижим имот и лек автомобил, съединен с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част на ищцата, накърнена с частно завещателно разпореждане – завет на ½ идеална част от недвижим имот и завет на сумата от 12 000 лева, като двата иска се намират в съотношение обуславящ обусловен (делбата е обусловена от иска по чл. 30, ал. 1 ЗН). По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че страните са наследници на В. П., починал на •••г., както и че наследодателят, със саморъчно завещание от •••• г., се е разпоредил в полза на ответницата с ½ идеална част от процесния недвижим имот в гр. П., с притежаваните от него трактор „Х.”, с пусково устройство, прилежащ плуг, фреза, браздир; електрожен; ъглошлайф, бормашина, моторна резачка марка „Щ.“ и казан за варене на ракия, както и сумата от 12 000 лева от банковата му сметка в „Централна кооперативна банка“ АД, която към датата на завета е в размер на 15 000 лева. В полза на ищцата със завета е завещана наличната сума по банковата му сметка за разликата над сумата от 12 000 лева до размера към момента на смъртта. Като мотив на завета е посочено, че наследодателят се е грижил и е подпомагал материално предимно своята съпруга и нейните роднини, поради което ••• му от ••• брак заслужава да получи завещаното в нейна полза имущество. Безспорно е и обстоятелството, че посочените по-горе движими вещи, предмет на завета, са лична собственост на наследодателя, ведно с четирите броя пчелни кошери и холовата гарнитура. Безспорно, за целите на иска по чл. 30 ЗН е, че останалите движими вещи, посочени от ответницата са придобити по време на брака и са съпружеска имуществена общност. Съгласно нормата на чл.30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните такива. Касае се за конститутивен иск, като легитимиран да го предяви е наследник с право на запазена част. Запазената част е правото на наследника да получи по наследство имущество на определена стойност, като частта от наследството вън от запазената част е разполагаема част. Нормата на чл.28, ал.1 ЗН повелява, че право на запазена част от наследството имат низходящи, родители и съпруг. В настоящия случай, ищцата М.Г.П. е наследник на наследодателя В. С. П., починал на •••• г., на основание чл.9, ал.1 ЗН, в качеството си на преживяла съпруга, видно от представеното удостоверение за наследници – л. 7 от делото. Поради това и на основание чл. 29, ал.3 ЗН ищцата е активно материално легитимирана да води настоящия иск за възстановяване на запазената и част от наследството на своя съпруг. Законът поставя допълнително изискване съгласно чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис, който е елемент от основанието за възникване на правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане. Това изискване обаче е налице само когато възстановяване се иска по отношение на лице, което не е наследник по закон, какъвто не е настоящият случай. Наследодателят е извършил частно завещателно разпореждане – завет, в полза на друг негов наследник по закон – неговата дъщеря от предходен брак, настояща ответница, поради което по аргумент за противното (Per argumentum a contrario) от чл.30, ал.2, не е необходимо приемането на наследството по опис. В този смисъл т.4 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в нормата на чл.29 ЗН и по отношение на съпруга и низходящите зависи от броя на децата. Съгласно ал.3 на цитираната норма, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3. Доколкото наследодателят е оставил за свои законни наследници съпруга и едно дете, неговата разполагаема част от наследството му е 1/3, респективно съпругата има право на запазена част от 1/3 от наследственото имущество. Правото на наследника да иска възстановяване на запазена част се погасява с изтичане на общата петгодишна давност – чл.110 ЗЗД, като началото на срока се поставя след откриването на наследството. При завещание, какъвто е и настоящият случай, давността започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието – т.3, б. „г“ от ППВС №7 /1973 г. От момента на приемането му преминава и собствеността върху завещаното имущество – чл.22, ал.2 ЗН, във вр. чл.48 - чл.54 ЗН. За такъв момент се счита обявяването на завещанието от нотариуса по искане за заветника по предвидения в ЗН ред, като е ирелевантно узнаването за завещанието от наследника, чиято запазена част е накърнена (така решение № 194/ 24.09.2014 г. по гр.д. № 2734/ 2014 г., ВКС, I г.о.). В случая завещанието на наследодателя, починал на ••• г., е обявено от нотариуса по искане на ответницата на дата •••• г. От този момент заветникът е извършил приемане на завещанието и от тогава тече погасителната давност за предявяване на иска по чл.30, ал.1 ЗН. Петгодишният давностен срок изтича на ••• г., т.е. преди подаване на исковата молба на •••• г. При преценка дали са накърнени запазените части на ищеца наследник чрез извършените частни завещателни разпореждания в полза на ответницата, е необходимо да се съобрази следният алгоритъм: 1)Да се образува наследствена маса от всички имущества (движими и недвижими вещи, парични средства и вземания; внесените от наследодателя земи в ТКЗС, макар и още невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ в реални граници; права върху акции и търговски дружества), които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН – така чл.31, ал.1 ЗН. 2)След това към стойността на наследствената маса се прибавя стойността на заветите към датата на откриване на наследството, както и стойността на даренията (с изключение на обичайните такива) според тяхното положение към момента на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти. Присъединяването на даренията и заветите става мислено, т.е. то е само аритметична операция. 3)След извършване на тези аритметични операции се получава стойността на наследствената маса – цифрова величина, въз основа на която се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. 4)Следва сравняване на стойността на правата, които ищецът е придобил по наследство от наследодателя със стойността на запазената му част от наследството. 5)В случай че стойността на наследените права е по-малка от стойността на запазената част, се изчислява каква е разликата между по-голямото (стойността на запазената част) и по-малкото (стойността на полученото от ищеца наследство). 6)От тази изразена в пари разлика се изважда паричната стойност на заветите/даренията, които наследодателят е направил в полза на ищеца – така чл.30, ал.1 ЗН. 7)На последно място, ако резултатът на извършеното изваждане (прихващане) е положителен, т.е. ако се окаже, че стойността на направените в полза на ищеца завети/дарения е по-малка от разликата между запазената му част и полученото наследство, тогава, до размера на този краен положителен резултат следва да се намали заветът, който е предмет на делото. Обратно, ако резултатът от прихващането е отрицателен, т.е. ако стойността на получените от ищеца завети/дарения е по-голяма от положителната разлика между запазената част и придобитото наследство, тогава искът за намаляване на завета, чиято цел е допълване на запазената част, следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото накърняване на запазена част не е имало. Изложените по-горе принципни положения по установяване на обстоятелството накърнена ли е запазената част на ищеца, отнесени към наследството на наследодателя на страните намират следното фактическо изражение: На първо място, следва да се установи имуществото на наследодателя В. С. П. към момента на неговата смърт – •• г. От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че след смъртта си наследодателят е оставил следните имущества със стойност към датата на смъртта му, както следва, а именно: 1/5 ид.ч. от поземления имот в село Ц., ведно с построените в него сгради – 9000 лв., пчелни кошери – 90 лв., холова гарнитура – 150 лв., хладилник C. – 250 лв., фризер C. – 200 лв., пералня G. – 250 лв., телевизор 50 инча, С. – 200 лв., холна секция – 150 лв., лек автомобил Н.М.– 2000 лв. Общият размер на наследствените имущества, останали към момента на смъртта на наследодателя възлиза на сумата от 12290 лв.. Не се установи наследодателят да е имал задължения или увеличения на наследството по реда на чл.12, ал.2 ЗН. Към така получената сума, с оглед изяснения алгоритъм следва да се прибави стойността на извършените завети от наследодателя. Последният е извършил завет в полза на ответницата съгласно саморъчно завещание от ••• г. на притежаваната от него ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••••, находящ се в гр. П., бул. „М.“ № ••, бл.•••, представляващ апартамент – на стойност 28805 лв., както и на сумата от 12000 лв. по банковата му сметка и на следните движите вещи, а именно: трактор „Х.“ с пусково устройство, плуг и фреза – 2300 лв., електрожен, самоделен – 100 лв., ъглошлайф, черен, лошо състояние – 100 лв., бормашина – 50 лв., моторна резачка „Щ.“ – 100 лв., казан за варене на ракия – 40 лв., а в полза на ищцата е завещал сумата над 12000 лв. до наличните средства в банковата му сметка към датата на смъртта му, или сумата от 6717,97 лв., общо 50212,97 лв. При извършване на аритметическата операция събиране, на посочените суми (стойността на наследственото имущество и на завещаното) се получа сумата в размер на 62502,97 лв., която представлява стойността на наследствената маса, база за определяне на размера на запазената и разполагаема част от наследството. Както се посочи по-горе след смъртта си на ••• г. наследодателят е оставил е свои законни наследници съпруга и едно дете, поради което и на основание чл.29, ал.3 ЗН запазената част на съпругата е 1/3 ид.ч. В същия размер – 1/3 е и разполагаемата част от наследството. Изразена в парично измерение равностойността на запазената част на ищеца е 20834,32 лв. (62502,97 лв.*1/3 = 20834,32 лв.). На следващо място следва да се извърши сравнение между стойността на правата, които ищцата е придобила по наследство, а именно – сумата от 6145 лв. (12290 лв./2) със стойността на запазената и част от наследството – 20834,32 лв. Сравнението между двете стойности показва, че стойността на наследствените права е по-малка от стойността на запазената част. Разликата между стойността на запазената част и стойността на полученото от ищеца наследство е 14689,32 лв. От така получената сума следва да се извади паричната стойност на заветите/даренията, които наследодателят е направил в полза на ищеца. Видно от събраните доказателства наследодателят е завещал на двете страни по делото парични средства, като в полза на ищцата завещаната сума е в размер на 6717,97 лв. След извършаната математическа операция се получава сумата от 7971,35 лв. Съдът приема, че от тази сума не следва да се приспада стойността на предоставяни по време на брака между ищцата и наследодателя парични средства, в полза на нейните роднини, доколкото тези суми не са получени в ищцата лично, същите са по време на брака между страните и са свързани с обичайните отношения между съпрузите. Относно способа за възстановяване на запазената част в конкретния случай на първо място приложение следва да намери разпоредбата на чл. 34, изр. 1 ЗН, съгласно която, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. В този смисъл е Решение № 62 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 2552/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС, в което се приема, че при наличие на две дарения в полза на наследодателя на ответниците, приложим е бил чл. 34 ЗН или комбинация между чл. 34 и чл. 36 ЗН, а не само чл. 36 ЗН. Ответницата заявява в хода на устните състезания, че желае намалението на завещанието да започне от движимите вещи. Доколкото обаче заветът на движимите вещи не е предмет на настоящото производство, не е оспорен от ищеца, съдът приема, че намалението не може да се извърши по този начин. Въпреки това, по делото предмет на иска по чл.30, ал.1 ЗН са два завета, обективирани в завещанието от •••• г. на В. С. П.: единият - за ½ ид.ч. от недвижимия имот, а другият - заветът на паричната сума от 12000 лв., поради което в случая може да се приложи нормата на чл.34 ЗН. Съдът приема, че намалението следва да се извърши на първо място по отношение на завета на паричната сума, като сумата от 7971,35 лв. бъде приспадната от завещаната парична сума в размер на 12000 лв. Фактически, реализирането на намаляването на запазената част следва да се обективира чрез осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 7971,35 лв., или сумата от 4075,69 евро. По този начин съдът намира, че не се стига до намаляване на завещаната ½ ид.ч. от недвижимия имот, който е предмет на делбата. Предвид изложените съображения, искът за намаляване на запазената част от недвижимия имот следва да се отхвърли като неоснователен. Поради това съсобствеността по отношение на имота, предмет на делбата е при равни квоти, като ищцата се легитимира като съсобственик на ½ ид.ч. от имота на лично основание, съгласно договора за покупко-продажба, а ответницата – за собственик на ½ ид.ч. по силата на завет от наследодателя В. П.. При тези квоти следва да се допусне съдебна делба между съделителите. По отношение на делбата на процесното МПС, представляващо лек автомобил „Н. М.“ с рег. № ••••, по делото няма спор, че същото е придобито по време на брака между наследодателя и ищцата, поради което и на основание чл.21, ал.1 СК същото е станало съпружеска имуществена общност. След прекратяването на брака бездяловата съсобственост се е превърнала в обикновена съсобственост, при равни дялове, или по ½ ид.ч. След смъртта на съпруга В. П. притежаваната от него ½ ид.ч. е наследена от двамата му наследници по закон при равни права съгласно чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН, или по ¼ ид.ч. Поради това делбата на МПС-то следва да се допусне при квоти – ¼ ид.ч. за ответницата М.В.М. и ¾ ид.ч. за ищцата М.Г.П.. В решението следва да се посочи, че МПС-то се намира в село •••, общ. Р., ул. „•••“ № ••, във владението на ищцата М.Г.П.. По разноските: При този изход на спора, съдът намира, че сторените от двете страни разноски следва да останат за тях така, както са ги направили. Така мотивиран, съдът