Решение № 181 от 17.2.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 9/2026 г.

от 08 12 2025 г., е изричен такъв. Самият оспорващ заявява в с.з., че не е получавал Писмото от О. Л., а го е получил от съда, който му го е изпратил, но той не е длъжен да доказва, че е собственик на имота, за да получи исканата услуга. В жалбата се твърди, че издаването на скица на УПИ по своята правна същност представлява извършване на административни услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, обективирано в индивидуалния административен акт по см. на чл. 21, ал. 3 от АПК. Съгласно параграф 8 от ПЗР на АПК, за извършването на административни услуги се прилагат правилата за издаване на индивидуални административни актове, доколкото в специален закон не е предвидено друго. В ЗУТ не е предвидено, нито специален ред, нито особени изисквания досежно издаването на скици за урегулерани поземлени имоти и следователно намират приложение общите правила регламентирани в АПК. Съгласно чл. 5, ал. 5 от ЗУТ, Кметът на Общината организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа и организира публикуването и поддържането в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5А, Като разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от ЗУТ предвижда в структурата на общинската администрация да се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон. Всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване или погасяване на негови права и задължения. За издаването на скица не е от значение дали заявителят е собственик на имота, тъй като тези обстоятелства и всички друга характеристики на имота се отбелязват в Скицата. Скицата удостоверява единствено фактическото положение на имота .като ирелевантен за издаването й е фактът чия собственост е имота. Няма законова норма, която да регламентира издаването на скица само на собственика на имота. С оглед на горното, моли да се отмени мълчаливият Отказ на Кмета на Община Лом и да се задължи да издаде скица по заявлението за имот 3-700, кв. 96 по плана на [населено място], Община Лом, Област Монтана от 04.12.2024 година. В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата. В представени писмени бележки от адв. И. Д. се навеждат аналогични съображения на изложените в жалбата, като се посочва и номер на съдебно решение на ВАС. Моли се отмяна, както на мълчаливият, така и на изричният отказ на Кмета на О. Л., връщане на преписката за извършване на исканата услуга и присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък. Ответната страна - Кмет на Община Лом, чрез процесуалния си представител адв. А., в писмени становища от 05 02 2026г. и 12 02 2026 г. заявява, че оспорва жалбата. Счита, че не е налице, нито мълчалив, нито изричен отказ на Кмета на община Лом да издаде скица за [УПИ] в квартал 96 по кадастралния и регулационен план на [населено място], общ. Лом, обл. Монтана, одобрен с решение № 576 от 2014 г. Писмо рег. № към ТУ-12-1042-(1)/08.12.2025г. на Кмета на Община Лом няма характеристиката на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК, а представлява волеизявление, което е част от производство по предоставяне на административна услуга, целящо да изясни всички относими факти и обстоятелства с оглед надлежното предоставяне на административната услуга. Моли жалбата да се остави без уважение като недопустима /подадена срещу изричен отказ за издаване на скица от кмета на община Лом, обективиран в писмо рег. № към ТУ-12-1042-(1)/08.12.2025г., видно от уточнението, дадено с възражение вх. № 246/02/02/2026г. на жалбоподателя/ и да се прекрати производството по делото. При условие, че жалбата се приеме за допустима, след направеното уточнение, моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Не се претендират разноски за настоящата инстанция. В Писмена защита развива подробни съображения, че Кметът на община Лом е изпълнил законовото си задължение да даде възможност на заявителя на основание чл. 30, ал. 2 от АПК, да отстрани нередовностите в подаденото искане с вх. № ТУ-12-1042/04.12.2025 г. с приложено към него заявление за издаване на скици за недвижими имоти. Писмо рег. № към ТУ-12-1042-(1)/08.12.2025 г. е изпратено на електронната поща на заявителя, посочена изрично в т. 4 от заявление за издаване на скици за недвижими имоти. С него е указано на заявителя, че сочената от него разпоредба на чл. 54а, ал. 1 от ЗКИР визира предоставяне на информация към информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и е неотносима към дейността на Общинска администрация Лом, респ. дирекция „Устройство на територията, техническа инфраструктура и опазване на околната среда“ при Община Лом. Указано му още, че услугата може да бъде извършена след отстраняване на нередовностите, а именно след представяне на документ за собственост или друг документ, легитимиращ го като собственик или заинтересовано лице в горепосочения имот. Уведомен е, че към заявлението е представена вносна бележка за внесена сума в размер на 8,00 лева, представляваща такса за издаване на скица за „УПИ 3-700 в [населено място]“, но в кв. 94, а не в кв. 96 /за който са двете гореописани заявление и искане/. Таксата е внесена по банков път от наредител В. В. В., а като задължено лице също е вписан В. В. В.. Името на заявителя С. С. е вписано в поле „Още пояснения“, като следва да се уточни за кой имот е внесена таксата за услугата и кое е лицето, което я иска. При изложените съображения и на основание чл. 30, ал. 2 от АПК, на заявителя е указано, че в 3-невен срок от получаване на настоящото писмо следва да отстрани описаните нередовности в подаденото Заявление за издаване на скица за недвижими имоти и му е отправено предупреждение, че при неотстраняването им в срок, административното производство по заявление вх. № ТУ-12-1042/04.12.2025 г. ще бъде прекратено. Твърди, че неоснователно се твърди от жалбоподателя, че не е получил цитираното по-горе писмо, тъй като лично оспорващият е заявил в заявлението си издадената скица да му бъде изпратена на посочената от него електронна поща [електронна поща]. Имайки предвид това изрично негово желание, кореспонденцията с г-н С. е водена именно чрез тази електронна поща. Видно от доказателствата по делото, цялата кореспонденция между съда и оспорващия С. върви именно през тази електронна поща, на която същият получава своевременно съдебните книжа и чрез която е депозирал жалбата си пред съда. Счита за неоснователно и твърдението, че не е необходимо да доказва правен интерес за заявяването, респ. получаването на административна услуга, което е в противоречие с трайната практика на ВАС. Доказателствата по делото са писмени. Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

от 08 12 2025 г. на Кмета на Община Вършец, видно е, че същото е издадено в законовия 7 дневен срок, т.е. преди подаване на жалбата против Мълчаливият отказ, но без данни за надлежното му връчване на оспорващия. В тази връзка въпреки че Писмото е изпратено на ел.адрес на оспорващия, който ел. адрес последният изрично е посочил в подаденото Заявление, същият не е потвърдил неговото получаване, поради което и не може да се приеме, че е налице надлежно връчване, респ. за неговото обжалване не тече срок. В тази връзка дори хипотетично да се приеме, че съм самото изпращане на ел. адрес е налице връчване, (което не е законово прието), то в самото писмо не е посочен срок за обжалване, респ. орган пред който да подлежи на обжалване, поради което и при условията на чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на два месеца. По отношение полученото, на ел. поща в Административен съд, възражение вх. № 246/02/02/2026г. /л. 21/, с което оспорващият изрично възразява срещу Писмо рег. № към ТУ-12-1042-(1)/08.12.2025 г. на кмета на Община Лом, поради неговото ненадлежно подписване – няма валиден електронен подпис, така представеното не следва да бъде обсъждано, поради липсата на правно значение за делото. От друга страна по отношение изясняване предмета на делото, упълномощеният адвокат /пълномощно на л. 53/ моли за отмяна, както на мълчаливият, така и на изричният отказ на Кмета на Община Лом, в който смисъл се приема, че е издаденото и цитирано Писмо. С оглед на изложеното този състав счита, че предмет на делото не може да бъде едновременно и мълчалив, и изричен отказ, като в случая предмета е изричния такъв, обективиран в представеното Писмо рег. № към ТУ-12-1042-(1)/08.12.2025 г. на Кмета на Община Лом. Това е така, тъй като Писмото не е издадено при формиран мълчалив отказ и нормата на чл. 58, ал. 3 от АПК не е приложима, а връчването му има отношение към допустимостта на жалбата. Същевременно в същото на оспорващия изрично са дадени указания за изпълнение, т.е. поставени са условия, при които след като бъдат изпълнени ще му бъде извършена исканата услуга. В тази връзка този състав приема, че Писмо рег. № към ТУ-12-1042-(1)/08.12.2025 г. на Кмета на Община Лом е ИАА, с който на практика, под претекст за приложение на чл. 30, ал. 2 от АПК, е направен изричен отказ да се предостави искана услуга. Това е така защото по своето естество дадените за изпълнение указания нямат отношение към извършване на исканата услуга и не са елемент от състава на материалноправна норма. След като АО поставя извършването на исканата услуга от обстоятелства, които са ирелевантни към същата, то тези указания формират отказ, тъй като не водят до изясняване на неясна фактическа обстановка, както се твърди от процесуалния представител на ответната страна, адв. А.. С оглед на това, неиздаването на искана скица за конкретно посочен имот, под какъвто и да било предтекст, представлява своеобразен отказ от извършване на административна услуга, което пряко засяга законните интереси на адресата и обуславя неговият правен интерес, а актът представлява годен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, поради което и жалбата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. По съществото на жалбата. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК - уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно пар. 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР - До одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри: скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от ЗКИР - Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Данните по ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри. Съгласно чл. 8 от ЗКИР - Кадастърът и имотният регистър са публични. Кадастралната карта и кадастралните регистри са собственост на държавата Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТ - Общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката и осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община. Съгласно чл. 5а от ЗУТ - Министърът на регионалното развитие и благоустройството създава, развива и поддържа Единен публичен регистър по устройство на територията на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Условията и редът за публикуване и за поддържане в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията се определят с наредба на Министерския съвет. Не се спори между страните, че за [населено място] няма одобрени КК и КР, поради която причина приложима е нормата на § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР - скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред, т.е. от общинските администрации и въз основа на действащите планове. Неправилно е прието, че поради непредставяне на документ за собственост, скица за имота не може да бъде издадена. В това производство административният орган няма правомощие да извършва преценка относно собственическите права на молителите, като недоказването на такива права в административното производство не е основание да се откаже издаването на скица за имота. Всяко физическо или юридическо лице може да поиска административна услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване или погасяване на негови права или задължения. Административният орган е длъжен, с оглед действащите планове, да издаде скица, върху която отрази всички относими/релевантни обстоятелства, а неизвършването на това е равнозначно на отказ, а последният - незаконосъобразен. Отказът да се издаде исканата скица на лица, които не могат да удостоверят правото си на собственост върху съответния имот е незаконосъобразен, защото изрично в разпоредбата на чл. 483 от ГПК са регламентирани условията, реда и компетентният орган, който установява това право. Неправилно е също така, че заявителят следва да установява и заинтересованост/правен интерес. При установената от законодателя, в чл. 5 – 5б от ЗУТ, респ. чл. 2 – чл. 8 от ЗКИР, публичност и общодостъпност на данните в плановете, за получаването на извадка (скица) от същите, заявителите не следва да представят каквито и да било доказателства и да доказват правен интерес. Самото естество на исканата информация – издаване на скица, която е извадка и на база устройствен план/кадастрална карта, имплицитно указва на търсената от ответника заинтересованост. Единствените релевантни факти, които следва да бъдат отчетени от АО по заявление за издаване на скица за определен имот, са свързани със статута на имота, респ. всички други относими и свързани с него данни. Поради това и изискването да се представят доказателства, установяващи собственост и заинтересованост, указват на своебразен отказ от извършване на исканата услуга, респ. препятстване упражняването на права, с оглед текста на чл. 21, ал. 3 от АПК. За пълнота на изложението, този състав следва да отчете, че по отношение на другите сочени в писмото обстоятелства като нередовности по заявлението, извън обстоятелствата, за които изрично са дадени указания за отстраняване, а именно, че във вносната бележка за внесена сума в размер на 8,00 лева, представляваща такса за издаване на скица за „УПИ 3-700 в [населено място]“, е посочен кв. 94, а не в кв. 96 /за който са двете заявление и искане, този състав счита, че освен, че липсват указания за отстраняването им, сам АО е приел, че исканата скица е за УПИ 3-700 в [населено място], кв. 96. Отделно следва да се има предвид, че вносната бележка за платена сума освен, че не се попълва от заявителя, не е документ, отразяващ искане, а единствено е такъв, който удостоверява заплащането на дължима такса. И в двете заявления (свободен текст и образец) ясно е индивидуализиран конкретното УПИ, за което се иска издаването на скица, а в случай на съмнение кой е имотът, за който се иска скица, указанията на АО е следвало да бъдат единствено в тази посока и уточняване на това обстоятелство. По същите причини, това че таксата е внесена от лицето В. В. В., а името на заявителя С. С. е вписано в поле „Още пояснения“, са обстоятелства, които нямат правно значение, тъй като кой ще внесе дължимата такса е ирелевантен въпрос и самата вносна бележка няма отношение към извършване на исканата услуга. Лицето, което иска извършването на услугата е ясно и недвусмислено посочено не в едно, а в две на брой Заявления (едното свободен текст, с приложен към него съставен формуляр), а последното е това, което поставя началото на административното производство. С оглед на всичко гореизложено, както се отбеляза и по-горе, сочените в оспореното Писмо обстоятелства представляват на практика своеобразен отказ от предоставяне на исканата скица. Всяко необосновано изискване/поставяне на условие за изпълнение от страна на молителите, поискали извършването на услуга, е нарушение и на чл. 6, ал. 1, и чл. 13а от АПК и не може да дерогира характеристиките на ИАА, нито може да обоснове липсата на отказ, като се прикрие зад основанието, целящо изясняване на относими факти и обстоятелства, които факти и обстоятелства нямат такава относимост и са всъщност предтекст за неизвършване на исканата услуга. След като приетите планове са публично достъпна информация, то и извадките от тях, под формата на скица, са също такава информация, която не изисква доказване на собственост или друга заинтересованост, именно поради осигурената публичност. Следва да се отбележи и обстоятелството, че сочените правни норми от заявителя, не обвързват АО, а последният следва да се ръководи от закона и сам да подведе подаденото искане към съответната правна норма. С оглед на изложеното при издаване на оспорения административен акт са спазени изискванията за компетентност и форма, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и същият е в противоречие с материалноправните норми и не е в съответствие с целта на закона. При този изход на делото, своевременно и основателно се явява искането на оспорващия за заплащане на дължимите разноски в производството и предвид липсата на възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, същите следва да бъдат присъдени, така както са направени, съгласно представения списък за разноски /л. 52/. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Съдът