Решение № 20 от 19.1.2026 г. на Районен съд - Провадия по дело № 335/2025 г.

Производството по ВАНД 335/2025 г. по описа на ПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на подадена чрез пълномощник жалба от О. М. С., роден на •••••••••• г. в Украйна, гражданин на Украйна, срещу НП №25-0324-000287/02.07.2025г., издадено от Началник Група ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174 ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лeва и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. С жалбата се иска отмяна на издаденото НП, като необосновано и незаконосъобразно, за което се излагат подробни аргументи релевиращи към обстоятелството, че АУАН и НП са издадени на една и съща дата и при съставянето им от АНО не е бил назначен на осн.чл.90 от НПК преводач, доколкото и посоченият в тях нарушител е чужд гражданин и не разбира български език, което е довело до невъзможността да разбере за какво се санкционира, а така и такива свързани с отчетената от техническото средство стойност от 0,51 промила алкохол без да се вземе предвид възможното отклонение на уреда посочено в инструкцията му за употреба и в резултат на приложението на която стойността би била под посочената. В съдебни заседания, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба с изложените в същата основания. Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП- Варна не изпращат представители в съдебно заседание. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 02.07.2025 г., около 15,57 ч. жалбоподателят О. С. – украински гражданин, управлявал влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с рег ••• с прикачено към него полуремарке с рег № •••. Същият се движел в гр.Провадия, по път III- 208 в кв.Север. Полицейските служители - св.Ж. Ж. и колегите му Д.Д. и Н.Б., предвид подадена им информация за посоченото ППС като такова имащо касателство с ПТП на друга областна територия, спрели същото. Тъй като шофьорът, установен като О. М. С., роден на •••••••••• г. в Украйна, гражданин на Украйна не говорел български език, на място дошъл техен колега от РУ-Провадия К.И. който знаел руски, за да превежда на разбираем език за същия. Св. Ж. и колегите му извършили проверка на водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, който отчел 0,51 промила алкохол и сътветно издали Талон за медицинско изследване № 0165679, връчен на водача в 17,30 ч., който заявил че не желае да даде кръвна проба. На С., бил съставен АУАН за това, че управлявал МПС с концентрация на алкохол– 0,51 промила в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и подписан без възражения. На същата дата – 02.07.2025 г. административно-наказващия орган издал и обжалваното НП №25-0324-000287/02.07.2025г., за извършено от С. на 02.07.2025 г. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда - 0, 51 промила, установено с Алкотест Дрегер 7510. С НП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на С. били наложени административно наказание "Глоба" в размер на 500 лв. и административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. НП било връчено на 02.07.2025 г. от мл.и-р Н.Б. лично С., като в същото от последния било написано на руски език „Я понял всьо“. При издаването, респ.връчването на АУАН, Талона за изследване и НП, съдържанието на същите било устно преведено от български на руски език на С. от К.И.. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитания свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи: Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна поради следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и в законоустановените срокова по ЗАНН, противно на изложените за противното възражения, доколкото в случая е приложима разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, съгласно която, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган, който в съответствие с чл.52, ал.1 от ЗАНН в тези случаи се произнася в деня на получаване на административнонаказателната преписка. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. В акта е направено пълно и ясно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са нарушените законови разпоредби. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Видно от фактическите обстоятелства, изложени в АУАН и НП, ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът в качеството си на водач на МПС при извършена проверка с техническо средство, отчело резултат от 0, 51 промила алкохол в издишания въздух е управлявал посочения автомобил в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Настоящия съд намира за несъстоятелни сторените с въззивната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита, поради неосигуряване на лицензиран преводач при извършване на проверката, връчване на АУАН и НП, в следствие на което на въззивника не е осигурено правото да бъде информиран на разбираем за него език. Това е така тъй като в ЗАНН, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими единствено за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал. 4 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Чл. 1, т. 3 от посочената Директива изрично предвижда, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд/какъвто е и настоящия случай/, директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. А в конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че въззивникът, макар и украински гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод за това настоящата инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитания свидетел Ж., както и собственоръчно написаното в предявеното на нарушителя наказателно постановление, че е разбрал всичко, а именно: „Я понял всьо“, обстоятелството че своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Нито в НП, нито в АУАН С. е посочил на своя или на друг език, че не разбира написаното или че желае да му се назначи преводач. Следователно не може да се приеме, че не е разбрал същността на извършеното от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Посочената правна норма въвежда забрана на водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, е регламентиран в издадената на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. В чл. 3, ал. 1, предл. първо от Наредбата е предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните органи, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а в чл. 3а , че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В чл. 6, ал. 10 от Наредбата е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. За разлика от изрично въведеното с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, правило – при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление, или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост, от измерената от АТСС скорост, да се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в приложимата в случая Наредба № 1 от 19.07.2017 г. няма подобно изискване. Специалният ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС предвижда това да става въз основа на показанията на техническото средство от извършеното измерване, вписани в акта за установяване на административното нарушение с точност до втория знак след десетичната запетая включително, каквото в случая е извършено. От събраните по делото доказателства е видно, че използваното на 02.07.2025 г., техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARBA 0090, с което при проверка на място е извършено изследването на водача на МПС С. е отчело резултат 0. 51 ‰; че същото е одобрен тип /с Удостоверение №09.04.4812 и допълнения №09.04.4812.1 и №09.04.4812.2, видно от публикуваната информация в сайта на БИМ/ и че конкретният Дрегер 7510 с фабр. номер ARBA 0090 успешно е преминал периодична последваща проверка на дата 14.04.2025 г., със срок на валидност 6 месеца. Именно отчетеният от анализатора на алкохол в дъха на водача резултат е следвало да бъде съобразен от контролните органи при установяването на административно нарушение и съставянето на АУАН, както е сторено в процесния случай. Не е имало нормативно основание нито актосъставителят, нито наказващият орган да извършват корекция в тези резултати с оглед възможностите за допустима грешка при отчитането им. За случаите, в които провереното лице не приема показанията на техническото средство, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. предвижда установяването на стойностите да бъде извършено с медицинско и химическо лабораторно изследване. Водачът С. е подписал съставения му АУАН с отразена измерена стойност 0, 51 промила, както и издадения му Талон за изследване № 0165679 с вписан резултат от пробата с Алкостеста, като не е оспорил този резултат и не е извършил медицинско и химическо изследване, с оглед на което резултатът следва да се приеме за безспорно установен. С нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е въведена императивна забрана на водачите да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В настоящия случай не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на"водач" на МПС, като съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 25 от ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. " От обективна страна изпълнителното деяние на нарушението се изразява в "управление" на МПС. Безспорно действията на жалбоподателя представляват такива по смисъла на закона. На следващо място от обективна страна, няма спор, че автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с рег ••• с прикачено към него полуремарке с рег № ••• който жалбоподателят е управлявал е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Също така, управлението е осъществено с концентрация на алкохол в кръвта 0, 51 промила, която е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо средство - дрегер "Алкотест 7510" с фабр. номер ARBA 0090, което е било годно към датата на устнановяване на нарушението. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване, като същият не се е явил в указания срок да даде проба за изследване. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Правилно е определена и приложена съответната санкционна норма по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща наказание лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца и глоба 500 лв., водач, които управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. По отношение на размера на наложеното наказание, същият е във фиксиран от закона размер и правилно е определен от АНО, като не може да се приеме, че е налице маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид, доколкото такива характеризиращи както деянието, а така и дееца белези липсват. Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на водача наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно. По делото са претендирани разноски единствено от въззиваемата страна, с оглед и на което предвид изхода на делото такива не следва да се присъждат. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът