Решение № 1507 от 20.7.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 206/2026 г.

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във вр.с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Е. Х. Я. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Д. М. със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица]партер, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0296-000025 от 28.04.2026 г., издадена от С. С. М. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - гр. Разград, РУ - Лозница, упълномощен със Заповед peг. № 330з-2920 от 09.09.2025г. на директора на ОДМВР – Разград, с която за посоченото в нея нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В жалбата се изтъква незаконосъобразност на оспорения акт, кореспондиращо с отменителното основание по чл. 146 т. 4 АПК – допуснато нарушение на материалния закон. Оспорващият се позовава на Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС по т.д. №3/2022 г. Като основен довод се сочи, че оспорващият не е бил уведомен и не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното МПС, а също и не е бил уведомен и от застрахователя за изтичащата застраховка на това МПС. Изтъква, че със сключването на застрахователен договор за „ГО на автомобилистите“ веднага след установяване на нарушението, регистрацията на МПС била възстановена и това нарушение било санирано. При това положение визира неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал.2 от АПК. Ето защо жалбоподателят моли за отмяна на оспорената ЗППАМ. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв. Р. М. от АК – Търговище, преупълномощена от редовно упълномощеният от жалбоподателя процесуален пълномощник адв. Д. М. от АК – Търговище. Процесуалният пълномощник поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт. Ответникът по жалбата – С. С. М. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - гр. Разград, РУ - Лозница, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание като от същия не е депозирано и писмено становище по жалбата. В Определение №1057/26.05.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена срещу обжалваем акт от адресата на този акт и в рамките на законния срок за оспорване. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Видно от приетите материали по административната преписка, на 28.04.2026 г. около 08:02 часа в община Лозница на път ВТОРИ КЛАС №51, в близост до к-ще с [улица], движещ се в посока гр. Шумен е спрян за проверка л.а. „Фолксваген Туарег“ с peг. номер [рег. номер], управляван от Е. Х. Я. от [населено място], който е собственик на автомобила, и при извършената проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 24.03.2026г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ във връзка с чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, и управляваното от Я. МПС не е регистрирано по надлежния ред. Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 140 ал.1 предл.1 ЗДвП, за което е съставен АУАН с.GA № 4292595/28.04.2026г. от старши полицай при РУ – Лозница към ОДМВР – Разград. При съставянето на акта в последния като иззето доказателство е описано: СУМПС [номер]. АУАН е връчен на визирания нарушител в деня на съставянето му. Въз основа на установените факти С. С. М. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - гр. Разград, РУ - Лозница, упълномощен със Заповед peг. № 330з-2920 от 09.09.2025г. на директора на ОДМВР – Разград, е издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0296-000025 от 28.04.2026 г. срещу Е. Х. Я.. Като фактически основания за издаването на ЗППАМ органът е изложил описаната в АУАН с.GA № 4292595/28.04.2026г. фактическа съвкупност и се е позовал на този АУАН, приемайки, че е налице извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 предл.1 ЗДвП. При така приетите факти и на основание чл.171, т.1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В ЗППАМ е записано, че е отнето СУМПС [номер]. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 28.04.2026г. лично. По приложената административна преписка е налице разпечатка за регистрацията на МПС марка „Фолксваген Туарег“ с peг. номер [рег. номер] като от същата е видно, че автомобилът е придобит от Е. Х. Я. от [населено място] на 16.03.2020г. От наличната по преписката справка от АИС на МВР следва, че на 16.03.2020г. е направена промяна в регистрацията на МПС досежно собствеността върху същото, а въз основа на уведомление от 27.02.2026г.от ГФ на 24.03.2026г. е прекратена служебно регистрацията на МПС съгласно чл. 143 ал.10 ЗДвП поради липса на валидна ЗЗ“ГО“. От същата справка става ясно, че на 28.04.2026г.в 08.51 часа служебно е възстановена по реда на чл. 143 ал.10 ЗДвП регистрацията на автомобила поради получено от ГФ уведомление за сключена валидна ЗЗ „ГО“. Видно от депозираната от жалбоподателя застрахователна полица №BG/06/126001457815 от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, е налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“за МПС марка „Фолксваген Туарег“ с peг. номер [рег. номер] със срок от 09:03 часа на 28.04.2026г.до 23:59 часа на 27.04.2027 г. Приложен е и приемо-предавателен протокол, подписан от органа, издал оспорената ЗППАМ, и жалбоподателят, в който е отразено, че на 28.04.2026г. в 09.10 часа на Е. Я. са върнати 2 бр.рег.табели № [рег. номер] и СРМПС - част 2, във връзка с валидна полица ГО № BG/06/126001457815/28.04.2026г. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ЗППАМ по чл. 171 т.1 ЗДвП се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед peг. № 330з-2920 от 09.09.2025г. на ВПД директора на ОДМВР – Разград в т.3.3 като ръководител на служба за контрол същият е оправомощил служителите на длъжност „полицейски инспектор VI-V степен“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Лозница - за територията, обслужвана от съответното РУ, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171. т. 1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т.5 б.“а“ от ЗДвП. Видно от удостоверение рег.№330000-15606/01.06.2026г., издадено от ВПД директора на ОДМВР- Разград, издалият оспорената ЗППАМ полицай С. С. М. , считано от 28.04.2026г. е преназначен на длъжност „полицейски инспектор V степен“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Лозница при ОДМВР – Разград със специфичино наименование на длъжността „инспектор“, която длъжност е изпълнявал на 28.04.2026г. При тези данни следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираната му материална, териториална и времева компетентност. Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и с оглед съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК. Съдът извърши служебна проверка относно допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Развилото се административно производство е предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП и предвид естеството му не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за неговото започване, а органът може да пристъпи към издаване на ЗППАМ при наличие на фактическите и правните основания за това. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. Но органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил действителната фактическа обстановка, имаща значение за издаване на ЗППАМ. Обсъденото в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС налага да се изследва и прецени дали адресатът на акта е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, а в случая събраните доказателства установяват безспорно, че собственикът на МПС не е бил уведомен и съответно не е знаел за това. Въпреки дадените от съда при разпределение на доказателствената тежест указания, по делото не се доказа ГФ да е изпратил до собственика на МПС уведомление по чл. 574 ал.10 КЗ. А когато собственикът на автомобила без валидна застраховка "Гражданска отговорност" не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС на това основание, то това изключва съставомерността на нарушението по чл. 140, ал. 1 предл.1 от ЗДвП, наказуемо съгласно чл. 175 ал.3 ЗДвП. Липсата на събрани данни в посочения аспект и изясняване на визираните обстоятелства водят до формиране на съвсем различни правни изводи по приложението на материалния закон в сравнение с хипотезата на събрани такива данни. Ето защо допуснатото процесуално нарушение на нормата на чл. 35 АПК води до издаването на акта в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и се явява съществено такова. Досежно отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК : Визираната в оспорената заповед като правно основание норма на чл.171, т.1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП е влязла в сила от 07.09.2025 г., като съгласно същата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП включва две материалноправни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – в случая нарушение по чл. 140, ал. 1 предл.1 от ЗДвП, наказуемо съгласно чл. 175 ал.3 ЗДвП, за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно по делото е качеството на жалбоподателя като водач на МПС – предмет на извършената на 28.04.2026г. проверка. Относно втората предпоставка в процесната заповед е отразено, че същата е издадена поради извършено нарушение по чл. 140 ал.1 предл.1 ЗДвП, който предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Санкционната разпоредба за нарушение на това правило се съдържа в чл. 175 ал.3 ЗДвП и съгласно същата наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По преписката е налице съставен АУАН за това административно нарушение и органът, издал оспорената ЗППАМ, се е позовал на същия. В този АУАН и в обжалваната ЗППАМ е прието, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация на 24.03.2026г. поради липса на ЗЗГО, т.е. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно последната норма в действащата ѝ редакция /изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ в редакцията ѝ в сила от 01.08.2025г., регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. А чл. 574 ал. 11 КЗ в редакцията му в сила от 01.08.2025г., предвижда, че компетентните органи по ал. 1 /които регистрират превозните средства в Република България -т. 1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т. 2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка; когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ "ГО" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В случая липсват доказателства за изготвено и изпратено такова уведомление до собственика на МПС. При тези данни липсва изпълнение на първата степен от предвидения в закона тристепенен механизъм на процедурата, включващ: първо - информиране на собственика по чл. 574, ал. 10 от КЗ и възможност за доброволно изпълнение на задължението за сключване на ЗЗ „ГО“; второ - информиране на компетентните органи на МВР по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липсата на валидна ЗЗ „ГО“ на МПС, предпоставяща служебно прекратяване на регистрацията му; и трето - служебно прекратяване на регистрацията. Едва при реализирането на тези три степени от посочения механизъм настъпва законосъобразно като правна последица служебното прекратяване на регистрацията на едно МПС. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаването на индивидуалния административен акт. В случая се доказват несъмнено втората и третата предпоставка : служебното прекратяване на регистрация, основано на получено от ГФ уведомление по чл. 143 ал.10 ЗДвП, че МПС е без ЗЗ „ГО“. При положение, че в закона е разписана процедура за служебно прекратяване на регистрацията на ППС, едва при нейното изпълнение, управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано МПС и да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП. С изменението на чл. 143 ал.10 ЗДвП, влязло в сила на 07.09.2025г., за органа по чл. 143 ал.1 т.1 ЗДвП вече няма разписано изрично задължение да уведомява собственика за прекратената регистрация. Липсата и на такова уведомяване напълно поставя водача в положение да не знае, че управлява МПС с прекратена регистрация. Същевременно нормата на чл. 18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, гласи, че при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 (т.8 – служебно прекратяване по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд) се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Тази разпоредба не следва да се определя като противоречаща на нормативен акт от по – висша степен, какъвто е законът, тъй като в ЗДвП липсва забрана за такова уведомяване, а само е премахнато изричното задължение за това уведомяване. Наред с това няма основания да се счита за загубило сила тълкуването, дадено в Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Независимо от последвалото законодателно изменение на нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП реализирането на нарушение от субективна страна е пряко свързано със знанието на водача за прекратяване на регистрацията, а това знание е налице след като е бил уведомен собственика за това. Действително този въпрос е от решаващо значение при реализиране на административнонаказателната отговорност на водача, но доколкото посочената в оспорената заповед като правно основание норма на чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП включва във фактическия си състав извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, то липсата на уведомяване по чл. 574, ал. чл. 10 от КЗ и по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП силно разколебава извода за извършването на такова нарушение от субективна страна и поставя под въпрос наличието на посоченото правно основание за издаване на ЗППАМ. Въпреки че понастоящем чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не изисква изрично уведомяване, това изискване е необходимо предвид разпоредбата на чл. 574 ал.10 от КЗ и принципите на законност по чл. 4 от АПК, на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и от процесуалните изисквания на чл. 35 от АПК за постановяване на акта след изясняване на фактическата обстановка, при гарантиране правото на защита на субекта на твърдяното нарушение. Ето защо се явява необоснован извода на ответния орган за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на приложената ПАМ. От събраните доказателства следва, че веднага след извършване на проверката на 28.04.2026г.в 08.02 часа на същата дата в 09.03 часа е сключена нова валидна ЗЗ „ГО“ за управлявания от жалбоподателя автомобил – факт, който е довел веднага до служебно възстановяване на регистрацията на същия, с което обективно нарушението, заради което е издадена оспорената ЗППАМ, е било прекратено. И след като целта на издадената ЗППАМ е постигната по този начин, то наложената със същата ПАМ : отнемане на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, вече придобива недопустим санкционен характер, несъвместим със заложените в чл. 22 ЗАНН цели на принудителните административни мерки (превантивна, преустановителна и възстановителна). Действието на наложената ПАМ при тези обстоятелства би противоречало и на принципа за съразмерност по чл. 6 ал.2 АПК, тъй като би засегнало права и законни интереси на адресата на акта в по – голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при нарушение на материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК. Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорената ЗППАМ, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която в полза на оспорващата страна могат да се присъдят направените от нея деловодни разходи за такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, при положение, че претендира същите. По настоящото дело оспорващата страна не е направила претенция за присъждане на разноски нито в жалбата, нито в съдебно заседание, поради което и съдът не следва да се произнася по отговорността за разноски. Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл.2 АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП съдът