Решение № 16784 от 27.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 56147/2025 г.

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу К. Й. Й. и Т. Й. Й. по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове, както следва:

• с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 601.16 лв. /307.37 евро/ - представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 3-Б, вх. Г, ет. 4, ап. 48, аб. № 99882, за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 14.11.2025г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 123.08 лв. /62.93 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 601.16 лв. /307.37 евро/ в размер на законната лихва за периода 15.09.2023г. – 11.11.2025г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 21.11 лв. /10.79 евро/ – представляващо 1/2 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 3- Б, вх. Г, ет. 4, ап. 48, за периода 01.09.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 14.11.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6.03 лв. /3.08 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 21.11 лв. /10.79 евро/ за периода 15.11.2022г. – 11.11.2025г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 3- Б, вх. Г, ет. 4, ап. 48, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок са депозирани отговори от ответниците К. Й. Й. и Т. Й. Й., чрез адв. Р. Р. и адв. Валентин Тодоров, с пълномощни – л. 55 и 56, с които оспорват исковете. Оспорва се правото на собственост на ответниците. Оспорва се изпадането на ответниците в забава по подробно изложени съображения. Оспорва се задължението за услугата „дялово разпределение“, както и за акцесорната претенция за лихва. Въвежда се възражение за давност. Не се оспорва издаването от ищеца на процесните фактури за исковия период, както и че същите са осчетоводени, не се оспорва доставката на топлинна енергия относно твърдяното от ищеца количество. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.09.1969г. на същата дата Йордан Й. и Христина Георгиева са придобили имот с адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 3-Б, вх. Г, ет. 4, ап. 48. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Следователно Йордан Й. и Христина Георгиева са придобили всеки по 1/2 ид.ч. от имота. Няма данни за последващи приобритатели на имота по линията на Христина Георгиева.

Ето защо наследниците на Йордан Й. съгласно удостоверение за наследници – К. Й. Й. и Т. Й. Й. е доказано, че са придобили единствено 1/2 ид.ч. от имота или всеки по 1/4 ид.ч. и отговарят за съответните задължения.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е било отделено, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2024г. възлиза на сумата от 1202.32 лв. /614.74 евро/, че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е била осъществявана от "Техем сървисис" ООД и същата възлиза на сумата от 42,22 лева /21.59 евро/ за периода 01.09.2022г. – 30.04.2024г.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Заявлението е подадено на 14.11.2025г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност.

Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2 ОУ.

С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за топлинна енергия в общ размер на 110,56 лв. Следователно за процесния период остава дължима сумата от 1091,76 лв./558,21 евро/. Тази сума се разпределя между ответниците както следва: от К. Й. Й. и Т. Й. Й. по 1/4 или 272,94 лв./139,55 евро/ от всеки.

Погасените по давност вземания за дялово разпределение са в общ размер на 1,63 лв. Следователно за процесния период остава дължима сумата от 19,48 лв./9,96 евро/, до която следва да се уважи искът. Тази сума се разпределя между ответниците както следва: от К. Й. Й. и Т. Й. Й. по 1/4 или 4,87 лв./2,49 евро/ от всеки.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година, в случая на 2023 г., съответно на 2024 г./ е изтекъл в случая на 14.06.2023 г., съответно на 14.06.2024 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.08.2023 г. и 02.07.2024 г. да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъде поставен в забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което обстоятелство не са представени доказателства по делото.

Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг. от чл. 20а ЗЗД/.

Така се приема например и в Решение № 260586 от 15.10.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 15700/2019 г. ; Решение № 289 от 16.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 870/2024 г.; Решение № 261427 от 26.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2093/2021 г.; Решение № 7056 от 19.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10028/2023 г. и др.;

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за сумата от 123.08 лв. /62.93 евро/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ.

Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 21.11 лв. /10.79 евро/.

Относно разноските:

Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 30,74 евро; Депозити за експертизи – 100 евро и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство определено в минимални размери общо 260 лв./132,94 евро/ на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 263,68 евро.

Срещу К. Й. Й.:

Предявен размер: 751,38 лв., Уважена част: 142,04 лв.; Отхвърлена част – 609,34 лв.

От К. Й. Й. се претендират 1/2 от тези разноски или общо 131,84 евро.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от ответникът в размер на 24,92 евро.

На осн. чл. 38 ЗА с оглед отхвърлената част от исковете на процесуалния представител на отв. адв. Р. К. Р. следва да се присъди съответна част от адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното в минимален размер на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба МРАВ или 486,58 лв./248,78 евро/.

Срещу Т. Й. Й.:

Предявен размер: 751,38 лв., Уважена част: 142,04 лв.; Отхвърлена част – 609,34 лв.

От Т. Й. Й. се претендират 1/2 от тези разноски или общо 131,84 евро.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от ответникът в размер на 24,92 евро.

На осн. чл. 38 ЗА с оглед отхвърлената част от исковете на процесуалния представител на отв. адв. Валентин Тодоров следва да се присъди съответна част от адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното в минимален размер на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба МРАВ или 486,58 лв./248,78 евро/.

Така мотивиран, Софийският районен съд,