Решение № 402 от 1.4.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 139/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Делото е образувано по касационна жалба на С. Б. В. чрез адв. Г. К. - САК против Решение № 237 от 05.12.2025 г. на Районен съд - Ихтиман, постановено по АНД № 178 по описа на съда за 2025 г., с което съдът е изменил Наказателно постановление № 25-0274-000151/25.03.2025г., издадено от Началник на РУ на МВР - Ихтиман, като на С. Б. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и е изменил наказателното постановление в частта, с която на С. Б. В., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като съдът е преквалифицирал същото на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е намалил срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС на 1 месец. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че за да обоснове направените от него фактически и правни изводи въззивният съд се е позовал на доказателствено средство, което не е изготвено по предвидения в закона ред. На следващо място посочва, че въззивната инстанция, не е събрала всички необходими за изясняване на делото доказателства и не е извършила проверка на събраните по делото доказателства. Посочва, че събраните по делото доказателства са обсъдени избирателно, а някои от тях неоснователно не са кредитирани. Неоснователно според касатора не е допуснато от въззивния съд извършване на съдебно - техническа експертиза. Моли съда да отмени атакуваното решение, както и да отмени Наказателно постановление № 25-0274-000151/25.03.2025г. В представена по делото молба касаторът доразвива доводите си за неправилност на решението на въззивния съд, както и за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В проведеното открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Началник на РУ МВР - Ихтиман не се явява и не изразява становище по жалбата. Софийска окръжна прокуратура, не изпраща представител. Административен съд - София област, касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на касационна проверка е Решение № 237 от 05.12.2025 г., постановено по АНД № 178 по описа на съда за 2025 г., с което съдът е изменил Наказателно постановление № 25-0274-000151/25.03.2025г., издадено от Началник на РУ на МВР - Ихтиман, като за извършеното от С. Б. В. нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и е изменил наказателното постановление в частта, с която на С. Б. В., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като съдът е преквалифицирал същото на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е намалил срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС на 1 месец. Районният съд, въз основа на всеобхватен анализ на събраните доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 10.01.2025г. С. В. е управлявал товарен автомобил, марка „ ЗИЛ " е peг. № [рег. номер] натоварен с дърва за огрев, които трябвало да достави до адрес на клиент. При разтоварването на дървата водачът е предприел различни маневри, с цел да доближи превозното средство в близост до оградата на имота и да осигури възможност дървата да бъдат прехвърлени през оградата директно в двора на имота. При една от маневрите касационният жалбоподател С. В. допрял с предна дясна гума на камиона част от бетонната основа на оградата на имота, вследствие на което били причинени материални щети, изразяващи се в свличане на част от основата и наклоняване на част от металните колове и металната мрежа на оградата в посока навътре към двора. Водачът не слязъл от камиона и след като дървата били прехвърлени през оградата от В. Р. - товарач, двамата напуснали адреса. Собственичката на имота е подала жалба за нанесените материални щети до Началника на РУ-Ихтиман. За констатираното нарушение е издадено НП № 25-0274-000151/25.03.2025г. на началника на РУ Ихтиман, с което на С. Б. В., [ЕГН]: 1) за нарушение на чл. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева; 2) за нарушение на чл. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева; 3) за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Решението на РС е правилно и съответно на събраните по делото доказателства. Касационната инстанция в настоящия състав, споделя извода на районния съд, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява по категоричен начин извършеното нарушение. Съобразявайки нормата на чл. 221,ал.2 изр. 2 от АПК в ред. /Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на РС и не е необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания относно събраните в хода на делото доказателства и тяхното тълкуване. Те са обсъдени от въззивната инстанция в пълнота и не допуснато процесуално нарушение. Съдът намира, че обжалваното решение е постановено при пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина и при правилно приложение на материалния закон. Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от възпроизведеното по реда на чл. 285 от НПК на флаш устройство съдържание, че водачът е напуснал мястото на произшествието, без да слезе и да установи последиците от произшествието, като е знаел за наличието на произшествието и нанесените вследствие на него материални щети. Твърденията на касатора в обратен смисъл са несъстоятелни. Предвид установеното деяние – водачът е разбрал за причинените имуществени вреди по оградата при предприетите маневри с управлявания от него камион, но не е слязъл от него, за да установи какви са последиците от произшествието. Следва да се приеме, че правилно РС – Ихтиман е преквалифицирал деянието от такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП на нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Не е осъществено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Следва валидното, допустимо и правилно решение да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд - София област, II-ри касационен състав