Решение № 1709 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2796/2025 г.

Производството е по чл.73 от Закон за административните нарушения и наказания. Образувано е по искане на К. Е. К., [ЕГН], чрез пълномощника адвокат Й. Д. с адрес за кореспонденция: гр.Пловдив, [улица]партер, за възобновяване на административнонаказателно производство по КАНД 1161/2025г., по което е постановено Решение № 6221/09.07.2025г. на Административен съд Пловдив, 22 - ри касационен състав, с правно основание чл.70, ал.2, т.7, във вр. с ал.1, т.7 от ЗАНН. Иска се възобновяване на административнонаказателното производство, отмяна на Решение № 6221/09.07.2025г. на Административен съд Пловдив, 22- ри касационен състав, постановено по КАНД 1161/2025г. и връщане на делото за ново разглеждане с участието на касационния жалбоподател, поради нарушаване на съдопроизводствените правила от съда и лишаване на страната от участие по делото. Към искането са приложени доказателства, удостоверяващи препятствието на адвокат Й. Д. да се яви за насроченото с.з на 30.06.2025г. по КАНД 1161/2025г. и за това, че препятствието е възникнало, още преди да бъде призован за насроченото с.з. Ответната страна - Шесто РУ Пловдив при ОД на МВР Пловдив, не взима становище по искането. Участвалия по делото прокурор - представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив дава заключение за основателност на така предявеното искане. Административен съд Пловдив, в настоящия състав съд счита искането за допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл.72, ал.1,т.2 от ЗАНН - лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1, т.7 от ЗАНН, в шест месечния срок по чл.71, ал.1, т.3 от ЗАНН и срещу влязъл в сила акт по чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН – решение на административен съд, постановено в касационно производство по ЗАНН. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да се произнесе по искането съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Решение № 6221/09.07.2025г. на Административен съд Пловдив, 22- ри касационен състав, постановено по КАНД 1161/2025г. е оставено в сила Решение № 451/25.04.2025г. на Районен съд Пловдив, V- ти НС, постановено по АНД № 5971 по описа на същия съд за 2024г. С посоченото Решение № 451/25.04.2025 г. на Районен съд - Пловдив, V-ти н.с., постановено по АНД № 5971 по описа на същия съд за 2024 г., е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-3389-000538 от 09.10.2024 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на К., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание “лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. За първото по делото съдебно заседание пред Административен съд - Пловдив, насрочено за 30.06.2025г. е постъпила молба с вх. № 10225/18.06.2025г. от касационния жалбоподател, чрез пълномощника адв. Й. Д., с която е поискал делото да бъде отложено за друга дата, тъй като адвокатът е в планиран отпуск. Приложил е Удостоверение от адвокатски съвет при ПАК. На насроченото съдебно заседание на 30.06.2025г. е даден ход на делото, като съдът е приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Приел е, че съгласно чл.139, ал.1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния случай са представени доказателства единствено за невъзможносттта на процесуалния представител да се яви в съдебно заседание и то по причини, които очевидно предварително са му били известни. Доколкото не са ангажирани доказателства за невъзможността на касационния жалбоподател да се яви за насроченото съдебно заседание, съдът е намерил, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. При така установените факти съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН във вр. с ал.1, т.7 от ЗАНН влязлото в сила решение на административния съд по АНД подлежи на възобновяване, когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Следователно, текстът предвижда няколко основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Следователно нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая не са налице визираните предпоставки на посочения нормативен текст, доколкото не се установиха допуснати от Административен съд Пловдив съществени нарушения на процесуални правила, вследствие на които К. Е. К., да е бил лишен от възможност да участва в съдебното производство и да защити правата си по него, поради което не е налице някоя от хипотезите на твърдяното правно основание по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН. Съгласно чл. 139, ал. 1 от АПК субсидиарно приложима в касационното производство по ЗАНН във връзка с препращащите норми на чл. 228 от АПК и чл. 63в от ЗАНН съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния случай не са налице такива препятствия. Както правилно е приел административния съд адв.Й. Д. е могъл своевременно да организира процесуалното си поведение, за да обезпечи поетите от него задължения по делото. По отношение на лицето на което е издадено НП и страна в касационното производство К. Е. К., не са представени доказателства, че същото е възпрепятствано да се яви на насроченото съдебното заседание. Анализът на нормата на чл. 139, ал. 1 от АПК води до извод, че за да се отложи едно дело за друга дата, необходимо е едновременно както страната, така и нейният пълномощник да са били възпрепятствани да се явят по делото за насроченото съдебно заседание. В случая не е доказана невъзможността на процесуалния представител на искателя и на него самия да се явят в проведеното на съдебно заседание, поради препятствие, което да не могат да отстранят. Административен съд Пловдив не е допуснал нарушение на процесуалните правила и не е накърнил правото на участие на страната в процеса, нито е препятствал възможността страната да упражни друго регламентирано в закон право. Казано с други думи, лицето по отношение на което е издадено НП не е било лишено в никаква степен от възможността за участие по делото и за защита на правата си по него, включително и от възможността за извършване на всички съдопроизводствени действия и събирането на доказателства, поради което не може да се приеме наличие на основание за възобновяване по чл.70, ал.2,т.7 от ЗАНН във вр. с ал.1, т.7 от ЗАНН. В обсъждания контекст следва да се посочи, че лимитативно посочените в чл. 70, ал.2 т.7 от ЗАНН правни основания за възобновяване на административнонаказателното производство съставляват отклонение от общия принцип за окончателност и правен стабилитет на касационното съдебно решение, което след като е влязло в сила се ползва от сила на пресъдено нещо със съответните субективни и обективни предели за това, поради което основанията са изчерпателно посочени от законодателя и не могат да се тълкуват разширително или по аналогия в поддържания от искателя аспект. По изложените съображения, подаденото искане за възобновяване на административнонаказателното производство е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран на основание чл. 73, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 70, ал.2, т.7 от ЗАНН, Пловдивският административен съд