Решение № 550 от 29.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, чрез представителя му, против решение № 116 от 13.08.2025 г., постановено по т. д. №17/2025 г. по описа на СОС, V - ти търговски състав, с което е отхвърлен предявеният от ЗД „Бул Инс“ АД, срещу А. Й. М., регресен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 2 от КЗ, за заплащане на сумата от 200 000 лв., частичен иск от общо дължима сума от 743 300. 48 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 21.01.2025 г. - датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане, съставляваща заплатена от ищеца на Т. А. М., Н. А. М. и Й. А. М. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2020 г. и присъдените с влезли в законна сила решения суми. С решението е присъдена, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв. П. К., сумата от 7 000 лв. Въззивникът ищец твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и производствените правила. Поддържа, че първата инстанция е допуснала нарушение на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършителя на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Счита за неправилно тълкуването на СОС, че износването на гуми не представлявало „повреда, възникнала по време на движение“. Поддържа, че разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ говори за „неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението“, като законът не изисква неизправността да е възникнала по време на движението, а е достатъчно е автомобилът да е бил технически негоден за безопасно управление. Позовава се на практика на ВКС, според която използване на автомобил с неизправни спирачки или гуми представлява техническа неизправност, без значение дали повредата е възникнала преди или по време на движение. Счита, че от влязлата в сила присъда е установена причинната връзка, а именно - че ответникът е управлявал МПС с износени гуми, нарушавайки чл. 139, ал.1, т.4 ЗДвП. Поддържа, че доколкото с присъдата е установена техническата неизправност на автомобила – износени гуми, към момента на ПТП, този факт не подлежи на ново доказване в гражданското производство и е реализирано основанието по чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ за ангажиране регресната отговорност на ответника. Като отделен довод сочи, че срещу същото лице за същото събитие е заведен друг регресен иск, който е уважен – гр. д. № 9222/2024 г. на СОС. Моли да се отмени решението и да се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по разноските на ищеца, ако надвишават предвиденото в Наредбата № 1. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника А. Й. М., чрез представителя му, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, постановено при съобразяване на установяване по делото факти. Излага доводи, че ищецът не е доказал наличието на всички предпоставки на фактическия състав за възникване на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ. Неправилно във жалбата се твърди, че разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ говори за „неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението“, като законът не изисква неизправността да е възникнала инцидентно по време на движение, достатъчно е автомобилът да е бил технически негоден за безопасно управление. От текста на разпоредбата е видно, че следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки една от които е повредата или неизправността да е възникнала по време на движение и съответно водачът да не е спрял и да не е взел мерки за нейното отстраняване, както и тази възникнала по време на движението повреда или неизправност да е застрашавала безопасността на движението, а ПТП да е настъпило именно в резултат на тази появила се по време на движението повреда или неизправност, която водачът не е спрял и не е взел мерки да отстрани. Поддържа, че в случая не е установено, че повредата или неизправността на МПС е възникнала по време на движение на л. а., както и че ПТП е настъпило в резултат на това. Съдът правилно е стигнал до извод, че ищецът не е доказал наличието на специфичното изискване, обуславящо възникването на правото на регрес - водачът на л. а. да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движението повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението, както и че ПТП е възникнало в резултат на това. Обоснован е извода на СОС, че иска по чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ е недоказан и от там – неоснователен. Поддържа доводи, че от присъдата не може да се установи, че техническата неизправност, на която се позовава ищеца, е възникнала по време на движение на л. а., като ПТП е настъпило в резултат единствено на нея. В производството се установява, че ПТП е настъпило след рязко намаляване на скоростта на движение на МПС и маневра за връщане в лентата за движение на водача, при което водачът е изгубил контрол над управлявания автомобил, преминал е през десния банкет и е навлязъл в дясното крайпътно пространство, където се е ударил в дънерите на дървета, като е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Счита за неоснователно оплакването, че е допуснато противоречие с практиката по чл. 300 ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено, като правилно и обосновано постановено. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното : Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите в жалбата. Съдът следи без довод от страните само за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Настоящият въззивен състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, при постановяването му. СОС се е произнесъл иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, в редакцията на текста към датата на ПТП - регресен иск за възстановяване на изплатено от застрахователя обезщетение по застраховката „гражданска отговорност“, заедно с платените лихви и разноски при наличие на определените в текста предпоставки. От фактическа страна по делото не е спорно и от копие на присъда № 6 от 02.03.2023 г. по НОХД № 22/2023 г. по описа на СОСО, влязла в сила на 18.03.2023 г. се установява, че ответника А. Й. М. с ЕГН •••••••••• е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК - за това, че на 19.12.2020 г. в землището на с. Горна Малина, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Воксхол”, модел „Вектра“, с peг. № ••••••••, в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20. ал. 1 от ЗДвП, рязко е променил направлението си на движение и е самокатастрофирал в крайпътни дървета, като се движил с технически неизправен автомобил - протекторът на гумите бил по малък от 4 мм – по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като по този начин по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. С. В.. Според удостоверението прието пред СОС, наследници по закон на починалото лице Ц. С. В. са : Й. А. М., Н. А. М., Т. А. М. и А. Ц. В. - дъщери и син. Не е спорно също така и се установява, че решение № 88 от 27.07.2022 г. по т. д. № 134/2021 г. на СОС, изменено с решение № 312/15.03.2023г. по в. гр. д. № 2961/2022 г. на САС и определение № 2752 от 05.06.2024 г., по гр. д. № 2910/2023г. на ВКС, с което решението на САС не е допуснато до касационно обжалване, както и с решение № 112/27.10.2022 г. по т. д. № 190/2021 г. на СОС, изменено с решение № 890/28.06.2023г. по в. гр. д. № 352/2023 г. на САС, ищецът в настоящото съдебно производство е осъден да заплати на наследниците на Ц. С. В. - Т. А. М., Н. А. М. и Й. А. М., всички действащи чрез законния си представител А. Й. М. (ответник по делото), застрахователни обезщетения от по 150 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Ц. С. В., настъпила в резултат на ПТП от 19.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, а Й. А. М. и застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди, в резултат на получени травми от същото ПТП, ведно със законната лихва считано от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. От заключението на приетата без възражения съдебно - счетоводна експертиза се установява, че по изп. дело № 20247870400104 по описа на ЧСИ - М. Д. е постъпило едно плащане в размер на 45 129, 68 лв. на 05.11.2024 г. с наредител ЗД „Бул Инс“ АД, с което е било погасено задължение представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 39 440 лева за осъществено представителство пред СОС и САС, разноски направени в изпълнителното производство в размер на 2 586 лв. и присъдени разноски в размер на 3 103. 68 лв. От заключението се установява също, че по изп. дело № 20248680400227 на ЧСИ Р. М. е постъпило също едно плащане в размер на 11 659, 75 лв. на 04.06.2024г. с наредител ЗД „Бул Ине“ АД, представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 10 551, 60 лева и 1 108. 15 лева за такси и разноски за ЧСИ. Вещото лице е установило, че по описа на ЧСИ В. М. са били образувани четири изпълнителни дела, по които са постъпили плащания от ищеца, както следва : По изп. дело № 20238600401043 по описа на ЧСИ М. е постъпило едно плащане в размер на 29 589, 69 лв. на 03.08.2023г. с наредител ЗД „Бул Ине“ АД, представляващо главница на застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв., законна лихва върху него в размер на 5 406. 55 лв. и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 4 183, 14 лв. По изп. дело № 2023860040266 по описа на ЧСИ М. са постъпили три суми с наредител ЗД „Бул Инс“ АД, а именно: на 07.04.2023 г. - 200 000 лв., на 13.04.2023 г. - 200 000 лв. и на 21.04.2023 г. - 188 366, 25 лв., с които била погасена главница на застрахователно обезщетение в размер на 450 000 лв. /по 150 000 лева за всеки взискател/, законна лихва в размер на 104 940 лв., както и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 33 426, 25 лв. По изп. дело № 20238600400006 по описа на ЧСИ М. е постъпила една сума с наредител ЗД „Бул Ине“ АД, в размер на 57 152, 04 лв. на 23.01.2023г., с която била погасена главница на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 7 152, 04 лева. По изп. дело №20238600401377 по описа на ЧСИ М. е постъпила една сума с наредител ЗД „Бул Инс“ АД, в размер на 11 403, 07 лв. на 04.09.2023 г., с която била погасена законна лихва в размер на 10 390.92 лева върху присъдено обезщетение в размер на 50 000 лв., както и такси по изпълнителното дело в размер на 1 012. 15 лв. Извършените от ищеца плащания на суми на обезщетения за неимуществени вреди към наследниците на починалото от ПТП лице Т. А. М., Н. А. М., Й. А. М. и Ц. С. В., се установят и от приетите по делото платежни нареждания и писмени доказателства. Като съобрази установените по делото факти, както и доводите на страните във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СОС настоящият състав намира следното по съществото на спора : Искът, по който се е произнесъл СОС е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ в действащата към ПТП редакция. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност" има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. В чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „в“ и т. 5 КЗ е предвидено, че застраховката ГО покрива отговорността за вреди по ал. 1 и в случаите, когато водачът е нарушил законовите изисквания за техническа изправност на моторното превозно средство и когато вредите са причинени в резултат на повреда на моторното превозно средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие. Регресните права на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на деликвента са уредени в чл. 433 КЗ и в чл. 500 КЗ. Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ (в редакцията на нормата към датата на ПТП), освен в случаите по чл. 433, т. 1 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от обезщетение във връзка със застраховката „гражданска отговорност“, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване на ПТП не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникналата по време на движението повреда или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП е настъпило в резултат от това. Както е посочил и първоинстанционния съд в оспореното решение, предпоставките за уважаване на регресният иск са : валиден договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, в срока на който са настъпили вреди, за които застрахования отговаря, изплащане на третото (тите) пострадало (ли) лице (а) на обезщетение за причинените вреди от застрахования водач по застраховката „гражданска отговорност“. Тъй като правото на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ по чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ по своя характер е регресно, то може да се упражни след като застрахователя заплати обезщетението на увреденото лице. Специфичните предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ са в производството да се установи, че виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движението повреда или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП е настъпило в резултат от това. Доказването на всички предпоставки за възникване на регресната отговорност са в тежест на ищеца. В тежест на ответника е да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения по иска. В случая по делото се установява безспорно, че е сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество, по която то е изплатило обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на наследниците на пострадалото (починало) лице, след приключили с влязло в сила решение съдебните производства. Не е спорно съща така, че с влязлата в сила на 18.03.2023 г. присъда № 6/2.03.2023 год., по НОХД № 22/2023 год. на СОС настоящият ответник А. Й. М. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Обоснован е извода на съда, че деянието, както и неговата противоправност са установени с влязлата в сила присъда. Тя е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието и неговата противоправност и виновността на дееца, по арг. от чл. 300 ГПК, във вр. с чл. 383, ал. 1 НПК. Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали е доказана специалната предпоставка по чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ за ангажиране регресната отговорност на ответника, а именно : при настъпване на ПТП виновният водач да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движението повреда или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП да е настъпило в резултат от това. В случая съдът намира за обоснован и в съответствие с доказателствата по делото извода на СОС, че дори да е налице техническа неизправност на МПС, свързана с това, че протекторът на гумите на МПС, с което е причинено ПТП е бил по - малък от 4 мм, не се установява ПТП да е настъпило в резултат именно от тази неизправност. От доказателствата по делото в съвкупност, включително влезлите в сила решения по исковете по чл. 432 КЗ, които не се оспорват от ответника, доколкото той е участвал в тези производства като законен представител на ищците по тях (на децата си), се установява, че причината за настъпване на ПТП е, че при сух път ответникът не е съобразил обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с десен волан и е предприел маневра изпреварване без да има видимост в насрещната лента. След като е установил, че в нея има друг автомобил, с цел да избегне удар, е предприел маневра по прибиране на МПС в платното му на движение. При това е загубил контрол върху автомобила и е преминал през десния банкет, навлизайки в дясното крайпътно пространство, където е самокатастрофирал - ударил се е в дънерите на няколко дървета. При този неоспорен от ищеца механизъм на ПТП, не може да се приеме, че неспазване на задължението за оборудване на автомобила с гуми с дебелина 4 мм е довело до настъпване на ПТП, каквото кумулативно условие поставя КЗ за реализиране на отговорността на ответника по реда на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ. Управлението на автомобил с непредназначени за условията на пътя гуми действително представлява техническа неизправност и нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП и ППЗДвП. В чл. 139, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДВП, е предвидено че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: т. 1. технически изправни; т. 4. с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм през периода от 15 ноември до 1 март. Тъй като ПТП е настъпило през м. 12.2020 г. управлението му с гуми, които не отговарят на посочените изисквания представлява техническа неизправност и е в нарушение на цитираните законови, както е посочено и в присъдата. Ищецът обаче не е установил, че управлението на автомобила с гуми, с грайфар под 4 мм е в причинно следствена връзка настъпване на ПТП. Както се посочи до момента неоспорената от ищеца причина за настъпване на ПТП е неспазване от страна на водача - ответник на изискването за постоянен контрол на МПС, в резултат от което е самокатастрофирал. Освен това въззивният състав споделя и решаващите изводи в оспореното решение, че не може да се приеме, че управлението на МПС с гуми с грайфер под 4 м м към момента на ПТП и м а характер на техническа повреда на МПС, която е възникнала по време на движение на автомобила, на която водачът не е реагирал своевременно и не е взел мерки за отстраняването й, по смисъла начл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ. Отделно от изложеното, както се посочи и по - горе, не се установява и пряката причинна връзка между настъпване на ПТП и посоченото обстоятелство, т. е. че това обстоятелство е основната причина за настъпване на произшествието, каквото е изискването на КЗ. В обобщение съдът споделя изводите, че не са установени изискващите се кумулативно от КЗ специфични изисквания, обуславящи възникване на правото на регрес на ищец, а именно : водачът на МПС да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП да е възникнало в резултат на това. В съответствие с материалния закон е крайния извод на СОС, че отговорността на ответника по чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ за възстановяване на изплатеното от застрахователя обезщетение от ПТП не може да бъде ангажирана. Тъй като решаващите изводи на въззивният съд съвпадат с тези на СОС, решението следва да се потвърди изцяло, включително по присъдените разноски, при липса на промяна в изхода от спора. По разноските пред САС : С оглед изхода от спора, право на разноски пред СОС има ответника. Той е претендирал адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв - за осъществена безплатна правна помощ. Като съобрази извършените от адвоката действия - депозиране единствено на отговор на въззивната жалба, без да е осъществено реално процесуално представителство пред настоящата инстанция, в това число обстоятелството, че производството не се отличава с фактическа или правна сложност и е приключило в едно заседание и без да се събират доказателства, съдът намира, че адвокатското възнаграждение за тази инстанция следва да се определи в размер на 700 евро. Воден от горното, съдът