Решение № 287 от 17.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 786/2026 г.

Мотиви към Решение № 287/17.03.2026 г. по АНД № 20265330200786 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав. Производство е по реда на чл. 32 и следващите от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). Образувано е по внесен в съда Акт за констатиране на противообществена проява № 27 от 08.02.2026 г., съставен от С.Д.С. – полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на * РУ при ОД на МВР – П., срещу Н. А. Б. с ЕГН: ••••••••••. В съдебно заседание нарушителят Б. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Дава обяснения, в които признава да е влязъл на стадион „*“ и да го е направил с намерението да наблюдава като зрител футболна среща, както и да е знаел за предходно наложена му със съдебно решение забрана за посещаване на спортни мероприятия в страната и в чужбина. В хода на съдебните прения заявява, че не желае да загуби работата си, която да му е много важна. С последната си дума моли за по-леко наказание. Районна прокуратура – П., редовно призована, не се представлява. СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Нарушителят Н. А. Б. е роден на ••.••.•••• г. в гр. П., българин, български гражданин, живущ в гр. П., ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, със средноспециално образование, женен, работещ, осъждан, с ЕГН: ••••••••••. С Решение от 11.07.2024 г. по АНД № 9736 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд на основание чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 11 от ЗООРПСМ на нарушителя Б. била наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина“ за срок от две година, считано от датата на влизане в решението в сила. Съдебното решение не било обжалвано и влязло в сила на 12.07.2024 г., поради което срокът на забраната му бил до 12.07.2026 г. Нарушителят Б. присъствал в откритото съдебно заседание, в което било обявено съдебното решение и бил уведомен за неговото съдържание. На 08.02.2026 г. в гр. П. на стадион „*.“, находящ се на бул. „*“ № *, се провела футболна среща от „Ефбет лига“ между отборите на ПФК „*“ Пловдив и ПФК „*“ С.З. Около 16:40 часа на същата дата нарушителят Б., след като си бил закупил билет, влязъл на стадион „*“, като преминал през съоръженията за контрол на преминаването, поставени на входа. Нарушителят влязъл на стадиона с намерението да изгледа футболната среща между отборите на ПФК „*“ Пловдив и ПФК "*“ С. З., въпреки че знаел, че не е изтекъл срокът на забраната му да посещава спортни мероприятия в страната и в чужбина. В охраната на спортното събитие участвали Л. М. Т. – разузнавач в група „Хулиганство, екстремизъм и спортни мероприятия“ към отдел „*“ при ОДМВР – П. и Л. Л. Ч. – полицейски инспектор в група „ТП“ при * РУ гр. П Възложените на полицейските служители Т. и Ч. задачи включвали и контрол за посещение на стадиона от лица с наложени забрани за посещение на спортни мероприятия. За тази цел предварително им били раздадени списъци с лица, които имали такива забрани. Полицейските служители Т. и Ч. се намирали в близост до турникетите на входа на стадиона, откъдето преминавали влизащите посетители. От това място преминал и нарушителят Б. по пътя си към трибуните на стадиона. Той бил забелязан и разпознат от полицейските служители, като Л. Л. Ч. го спрял и поискал от Б. да представи за проверка документа си за самоличност. След като се уверили в самоличността на дееца и че той изтърпявал забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина, полицейските служители подали сигнал до * РУ при ОДМВР – П. Нарушителят Б. бил отведен в сградата на Районното управление, където дал писмено обяснение за случая. За така извършеното деяние срещу нарушителя Б., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели бил съставен процесният Акт за констатиране на противообществена проява № 27 от 08.02.2026 г. Фактическата обстановка съдът приема за установена от: обясненията на нарушителя Н. А. Б., дадени в съдебното производство; от приложените по преписката писмени обяснения от Л.М. Т. (лист 5 от делото) и Л.Л. Ч. (лист 6 от делото); Заповед за задържане на лице с рег. № 3389зз-67/08.02.2026 г. по описа на * РУ при ОД на МВР – П. (лист 12 от делото); справка от АИС „Бълграски документи за самоличност“ за нарушителя Н. А. Б. (лист 15 от делото), както и от заверен препис от протоколно решение от 11.07.2024 г. по АНД № 9736/2024 г. по описа на СРС (лист 22-24 от делото) В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия и от тях по категоричен и несъмнен начин се доказва приетата от съда фактическа обстановка. При така установените факти съдът приема, че от правна страна с действията си Н. А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, т. 15 от ЗООРПСМ. От обективна страна на 08.02.2026 г. около 16:40 ч. в гр. Пловдив нарушителят Б. е пребивавал в спортен обект – на стадион „*“, находящ се в гр. П., бул. „*“ № *, по време на провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „*“ Пловдив и ПФК „*“ С. З. в срока на наложена му с Решение от 11.07.2024 г. по АНД № 9736/2024 г. на Софийски районен съд принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“, която е със срок до 12.07.2026 г. От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на посочените дата и място нарушителят Б. е пребивавал на стадион „*“ в гр. П. Това обстоятелство се разкрива от обясненията на нарушителя, дадени в съдебно заседание, както и материалите по преписката – снетите писмени обяснения от полицейските служители Л. М. Т. и Л. Л. Ч.. Двамата изясняват, че са установили самоличността на нарушителя Б. от представена от последния лична карта в хода на проверката. В обясненията си пред съда нарушителят също признава да е влязъл на стадиона, като заявява: „купих си билет, реших да гледам футболната среща, чекирах се, влезнах на стадиона“. Доказва се още, че деянието е осъществено по време на спортно мероприятие – футболна среща между отборите на ПФК „*" П. и ПФК „*“ С. З. Датата, на която се е провеждала футболната среща, и участващите в нея отбори се установяват от писмените обяснения на полицейските служители Т. и Ч., за които се доказва да са присъствали на спортното мероприятие, тъй като са участвали в охраната и опазването на обществения ред. Мястото, на което е установено присъствието на нарушителя Б., а именно на стадион „*“ в гр. П. след системата за контрол на преминаването на входа, или т.нар. турникет, по своето естество представлява съоръжение, което служи за осъществяване на спортни дейности, като в конкретния случай на него се е провеждала футболна среща между професионални отбори. Следователно това място представлява спортен обект по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗООРПСМ. Присъствието на нарушителя Б. на стадион „*“ представлява годна форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 21, т. 15 от ЗООРПСМ, тъй като той се е намирал на спортен обект в срока на изтърпяване на забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина. Доказано е от обективна страна, че към датата на деянието – 08.02.2026 г., спрямо нарушителя Б. е действала такава забрана. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че с решение от 11.07.2024 г. по АНД № 9736/2024 г. на Софийски районен съд на нарушителя Н. А. Б. е наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина“ за срок от две години. Установява се още, че тази мярка е породила действие на 12.07.2024 г., когато решението е влязло в сила, както и че срокът й е две години. Следователно, когато на 08.02.2026 г. нарушителят Б. е извършил процесното си деяния, спрямо него е действала забраната за посещение на спортни мероприятия. Така извършеното деяние с оглед конкретната си обществена опасност и интензитета на увреждане на защитаваните обществени отношения не представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, включително такова по чл. 325 НК. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му нарушителят е формирал представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението. Съзнавал е, че има наложена и действаща забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и в чужбина, както и какъв е нейният срок, което се установява от факта на личното му присъствие в съдебното заседание, в което е постановена принудителната административна мярка. Формирал е представа и че на стадион „*“ се е провеждала футболна среща към момента на посещението му на 08.02.2026 г. Това се установява от факта, че преди влизането му в спортния обект нарушителят си е закупил билет, което той сам признава в обясненията си. Целта на дееца е била именно да посети футболната среща, като при разпита си Б. споделя: „направих го от страст…реших да гледам футболната среща“. Затова отивайки и влизайки на стадиона, деецът е съзнавал, че ще наруши наложената му забрана, но въпреки това е извършил деянието си. По тези съображения съдът приема, че нарушителят Н. А. Б. е извършил от обективна и субективна страна описаната в акта противообществена проява по чл. 21, т. 15 от ЗООРПСМ. По наказанието: За така извършената противообществена проява съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗООРПСМ е предвидено налагането на административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или задържане в териториална структура на МВР за срок от 5 до 15 денонощия, както и принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от две до три години. На първо място при определяне на вида на административното наказание съдът намира, че с оглед конкретната проявна форма, в която се е изразило общественоопасното поведение на нарушителя Б., следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативно предвидени в ЗООРПСМ наказания, а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Наказанието „задържане в териториална структура на Министерство на вътрешните работи“ включва в съдържанието си по-засилен обем държавна принуда, но в случая и по-лекото по вид наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ ще въздейства в достатъчна степен предупредително и превъзпитателно върху дееца. Прилагането на държавна принуда в повече от необходимите предели за постигане на преследваните цели е неоправдано, поради което съдът приема наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за най-подходящо и справедливо, съобразно обществената опасност на деянието и на дееца. При индивидуализацията на наказанието съдът приема за смекчаващо отговорността обстоятелство пълното самопризнание, което прави нарушителят Б. Доказва се, че в случая той е установен от вътрешната страна на стадиона, но близо до входа и в кратък срок след преминаването на пропускателните съоръжения, поради което защитаваните обществени отношения са засегнати в минимална степен. Това обстоятелство съдът също приема за смекчаващо отговорността. Не се установяват отегчаващи обстоятелства. Действително деянието е извършено след изтърпяно предходно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Предвид добрите характеристични данни за дееца и установените смекчаващи обстоятелства съдът приема, че санкция и в минимален размер ще е годна да постигне превъзпитателните и предупредителни цели на административното наказване. Така мотивиран, съдът наложи с решението си на нарушителя Б. административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 60 (шестдесет) часа. На основание чл. 38, ал. 1 от ЗООРПСМ това наказание следва да се изпълни от кмета на община П., в която се намира настоящият адрес на нарушителя Бочев. На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗООРПСМ наред с така определеното административно наказание съдът наложи на нарушителя Н. А. Б. и принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина“. Същата се определя в размер на 2 (две) години. Този период на действие се явява достатъчен за постигане на преследваните с мярката цели, като продължителността му е съобразена с установените по делото смекчаващи обстоятелства и обществената опасност на деянието и на дееца. По делото не са приобщени веществени доказателства и в хода на процеса не са направени разноски. Така мотивиран, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: