Решение № 75 от 9.6.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 74/2025 г.

Търговско дело № 74/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 3182/13.05.2025 г. на регистратурата на Окръжен съд – Добрич, с дата на пощенското клеймо 09.05.2025 г., подадена от Б. Г. Н. ЕГН •••••••••• с пост. и наст. адрес ••• срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД гр. София, •••, ЕИК ••• за сумата от 30 677.51 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 11.03.2025 г. от водач на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“ модел „БОРА“ с рег. № •••, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ведно с лихва за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху главницата, считано от 09.04.2025 г. ( датата на уведомяване на застрахователя ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА: Съгласно данните, съдържащи се в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1035-50183 по описа на сектор ПП - ОДМВР-Добрич (съставен по реда на чл. 125а ЗДвП и притежаващ материална доказателствена сила в гражданския процес – р. 33-2007-ІІ ТО ), както и от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, на 11.03.2025 г. около 16.40 ч., по път ІІ-71 ( Добрич – Силистра ), в посока от гр. Добрич към гр. Силистра са се движели в колона три леки автомобила- най отпред лек автомобил „ФИАТ ПУНТО“ рег. № ••• ( управляван от С. С. Н. с пасажер на предната дясна седалка Г. Е. Н. ), зад него - лек автомобил „ФОКСВАГЕН ТИГУАН“ рег. № ••• ( управляван от А. Г. Н., с пасажери А. А. Б. – предна дясна седалка, Е. Т. К. – задна лява седалка, Н. Г. Н. – дясна задна седалка ), и накрая - него лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ рег. № ••• ( управляван от Н. Ш. Н., с пасажери – Е. Е. Н. – предна дясна седалка, С. О. Л. – задна лява седалка и Б. Г. Н. – задна дясна седалка ). Няма данни в близост до трите автомобила и зад тях в същата посока да са се движели други автомобили. Произшествието е станало през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време, много добра метеорологична видимост и при наличие на видима хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Пътната настилка – асфалтова, суха, запазена, без неравности по нея, прав участък от пътя. След комплекс „Ловчанското ханче“ лекият автомобил „ФОКСВАГЕН ТИГУАН“ е изпреварил лекия автомобил „ФИАТ ПУНТО“, след което лекият автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ също изпреварил лекия автомобил „ФИАТ ПУНТО“. Трите автомобила са се движели във формация „пакет“ един след друг. Движението в района било изключително интензивно , като в същото време в противоположна посока се е движел състав от превозни средства – влекач с прикачено полуремарке и зад него – колона от автомобили, в това число лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ••• и лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛС 400Д“ рег. № •••. Водачът на лекия автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛС 400Д“ изпреварил няколко леки автомобила и и състава от превозни средства, като след извършване на маневрата се прибрал в своята лента за движение по посока Добрич. В това време водачът на лекият автомобил „ФОКСВАГЕН ТИГУАН“ е задействал спирачната система на автомобила си с цел да намали скоростта на движение. Разстоянието между лекия автомобил „ФОКСВАГЕН ТИГУАН“ и лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ е било около 10.69 м., т. е. по-малко от минималната безопасна дистанция с оглед скоростта на движение. Водачът на движещия се зад него лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ възприел това действие на водача на лекия автомобил пред себе си и с цел да избегне съприкосновение между двете МПС първо предприел маневра ляв завой и веднага след това десен завой, за да го заобиколи от дясна страна. Последвал удар между задната дясна част на лекият автомобил „ФОКСВАГЕН ТИГУАН“ и предната лява част на движещия се зад него лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“. Не е установено водачът на МПС да е бил под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. След удара лекият автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ продължил движението си вдясно, напуснал платното за движение, преминал върху десния банкет и през дълбоката водоотводнителна канавка и последвал удар на лявата част на купето в крайпътно дърво. След удара в дървото последвало преобръщане на автомобила върху тавана на купето и завъртане около вертикалната му ос, след което се установил в покой. В резултат на настъпилото ПТП водачът на лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ Н. Ш. Н. и пасажерът С. О. Л. загинали, а пасажерите Е. Е. Н. и Б. Г. Н. получили телесни повреди. Вещото лице е установило, че непосредствено преди ПТП и към момента на удара лекият автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ се е движел със скорост около 114.34 км.ч., а в момента на удара в крайпътното дърво – със скорост около 74.34 км./ч., докато лекият автомобил „ФОКСВАГЕН ТИГУАН“ непосредствено преди ПТП се е движел със скорост около 89.05 км./ч., а към момента на удара – със скорост около 76.40 км./ч. Вещото лице е изчислило, че при установена скорост на движение на лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ около 114.34 км.ч., опасната зона на спиране е с дължина около 114.40 м., а при установената за лекия автомобил „ФОКСВАГЕН ТИГУАН“ скорост на движение около 89.05 км./ч., опасната зона за спиране е с дължима 78.33 м., при което водачът на лекия автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ е разполагал само с една секунда време за реакция. Според експертното мнение на вещото лице, постраД.т Б. Г. Н. е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза вследствие на настъпилото произшествие постраД.т е получил следните травматични увреждания – контузия на главата, хирургически обработени рани, счупване лява ключица. ПостраД.т е бил транспортиран в МБАЛ-Добрич, приет в Отделение по неврохирургия. Оздравителният период, съпътстван с болки и страдания, е продължил около 1-1.5 месеца, през което време постраД.т е бил с болево ограничени движения в лявата ръка. Вещото лице е категорично в заключението си за наличието на причинно-следствена връзка между получените при произшествието увреждания и настъпването на смъртта на постраД.. Според експертното мнение на вещото лице, ако постраД.т е бил с поставен предпазен колан, не би следвало да се получи счупване на ключицата. Малка е вероятността конкретното нараняване да се получи по индиректния механизъм ри страничен удар в областта на рамото. Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите по делото – Е. Е. Н. ( без родство с ищеца ) и Н. А. Н. ( майка на ищеца по делото, чиито показания с оглед установената родствена връзка с ищеца следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересуваност ) , кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, убедително и взаимно допълващи се, установяват, че постраД.т изпитва и продължава да изпитва болки и страдания вследствие на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на домашното лечение постраД.т не е бил във възможност сам да се обслужва и е бил обгрижван от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП шок постраД.т се е затворил в себе си, станал е неактивен и стресиран. Преди инцидента постраД.т е бил жизнен и енергичен човек, но преживеният от него инцидент изиграл ролята на стресор. Видно от заключението на вещите лица по комплексната съденопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза, преживяното от постраД. е изиграло роля на масивна психотравма, довела до влошаване на психичното и общото му физическо състояние, приело клиничната характеристика на остра стресова реакция. След отшумяване симптомите на острата стресова реакция, влошеното психично състояние на постраД. се е владеело от депресивни мисли, съчетани с висока по интензивност тревожност, съчетано с повишено мисловно и визуално преработване на преживяваното психотравма, което представлява клиничната характеристика на смесена тревожно депресивна реакция, в рамките на оформилото се разстройство в адаптацията. Според експертното мнение на вещите лица, постраД.т преживял събитието като внезапно и високостресово въздействие, съпроводено с тревожност, обърканост и нарушена преработката на случващото се. В последващия период се развили постстресови прояви с изразен психоемоционален дистрес, които с времето показват тенденция към редуциране. По делото не е спорен фактът за наличието на облигационно отношение между водача на МПС и ответното застрахователно дружество, произтичащо от договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН БОРА“ рег. № •••, обективиран в полица № BG/07/125000385534, с начална дата на покритие 29.01.2025 г. и с крайна дата на покритие 28.01.2026 г. Съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ ищците са предявили застрахователна претенция вх. рег. № •••/02.04.2025 г., по която застрахователят е образувал щети № 15001128470 и № 15001128471. С писмо изх. № 2940/09.04.2025 г. застрахователят е уведомил постраД., че следва да представи влязъл в законна сила краен акт на наказателното производство. ПостраД.т не е представил изискуемите от застрахователя документи. При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: І. По допустимостта на исковете: Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ. Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие. С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция. Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск. Ищецът е спазил процедурата по чл. 380 КЗ. Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество. ІІ. По основателността на исковете: С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ. Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ. Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования. Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК. Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2. Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение, определена съобразно кръга на лицата, имащи право на обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт на близък, съгласно приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4 - 1961 и № 5 - 1969 и при доказани изключителни случаи – от разширения кръг съгласно ТР – 1 – 2016 -ОСНГТК; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение. В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на 11.03.2025 г., за което вината е на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-транспортното произшествие. Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата ( чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 4, 20, ал. 2, изр. второ, 116, предл. първо, ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б. Г. Н.. . Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на постраД. смърт. С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка и непосредствена последица от него. Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя. Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ през периода, в който е реализирано пътно-транспортното произшествие. Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Вреда по смисъла на параграф 1, т. 5 от ДР на КЗ е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психично състояние. Нормативната цел на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е да осигури обезщетение в полза на трети за застрахователното правоотношение лица, претърпели вреди от виновното и противоправно поведение на застрахования водач. Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Член 493, ал. 1 КЗ разпростира застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното събитие, настъпило в рамките на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се означава като пътно-транспортно произшествие. Съгласно легалната дефиниция в параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права, което засягане няма парична оценка – ТР – 4 – 2012 - ОСГТК. Неимуществените вреди са неоценими в пари последици от засягането на защитени права и интереси. Делението на имуществени – неимуществени вреди не е приложимо към засегнатите блага, а към произтеклите от засягането последици. Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл. 6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство, добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода ( чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ), правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ), използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране, но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно отглеждане на неосиновено дете – храненик ). Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален патримониум“ ( общност на всички нематериални блага, които нямат комерсиална стойност ), който се състои от две части – в едната попадат неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице ( „афективната част на моралния патримониум“ ), а другата част – онези вреди, които засягат достойнството на постраД. в обществото ( „социалната част на моралния патримониум“ ). Първият вид неимуществени вреди са резултат от засягане на блага, свързани с вътрешния мир и психични преживявания на лицето, като накърняване на чувството на привързаност, скръб и болка при загубата на близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на обозначение“, свързани с външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта, доброто име, репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр. Юридическият критерий за квалификацията на вредата като неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския оборот - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с. 366. Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК. В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367. Неимуществената вреда е необратима и непоправима. Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на паричното плащане към постраД. компенсаторна функция. Функцията, която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост, но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от стореното противоправно деяние. Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория. Справедливостта като метод за решаване на въпроса за обезщетяване на неимуществените вреди включва и следните задължения към Съда: 1. Да отчете наличието на особени обстоятелства ( принцип на специфичност на преценката на Съда ); 2. Да прецени цялата конкретна обстановка на случая ( принцип на цялостност на преценката на съда ); 3. Да третира еднаквите случаи по един и същ начин ( принцип на равно третиране при преценката на съда ); 4. Да формулира своето вътрешно убеждение отчетливо – по начин, който прави възможно подлагането му на обективен контрол, и обосновано – по начин, който го прави убедително и за останалите членове на обществото ( принцип на обоснованост на преценката Съда ). Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота на постраД., физическите и психологическите последици за увредения и други фактори. Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно. В българската правна система, основана на върховенството на правото ( арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), Съдът е компетентен да разрешава спора по справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правнотехнически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като неимуществените последици от виновното противоправно поведение не могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на върховенството на правото. Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от противоправното деяние. Причиняването на телесна повреда при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на засегнатото лице за неимуществени вреди. Обективният критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка между телесната повреда на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява наличието на болки и страдания, претърпени и търпени от постраД. вследствие на пътно-транспортното произшествие. Гореизложените доводи дават основание на Съда да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата от 15 338.75 евро. В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице. Съпричиняването на вреди от постраД. е налице, когато за настъпване на вредата са допринесли най-малко две лица – деликвентът и увреденият. ПостраД.т съпричинява вредата, когато с поведението си допринася за настъпването на самото пътно произшествие или за собственото си увреждане. Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на постраД., 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на постраД., което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. 397 - 401. Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които постраД.т е допринесъл за увреждането. Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на постраД. към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на постраД. не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си постраД.т е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963. Доказателствата по делото водят до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постраД.. В разглеждания случай постраД.т е нарушил предписанията на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП ( задължението на пасажера в МПС да използва обезопасителен колан ), поради което с противоправното си поведение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза е категорично в заключението си, че ако постраД.т е бил с поставен предпазен колан, не биха настъпили вредоносните последици. В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на постраД. за основателно, като определя принос на постраД. при съпричиняване на вредата в размер на 10 % . Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, причинило телесна повреда на ищеца, психическите изживявания, изпитани от него, здравословен и психически статус, обществено - икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП, нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия момент, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на постраД., счита, че искът за неимуществени вреди се явява доказана и основателен в размер на сумата от 13 000.00 евро. ІІІ. Относно разноските по делото: На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 евро с включен в цената ДДС ( 416.67 евро данъчна основа и 83.33 евро ДДС ), определено съобразно разрешенията, дадени в решението на СЕС по дело С- 438/22 на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г., отчитайки правната и фактическа сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 300.00 евро и съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 350.00 евро. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от 520 евро, представляваща държавна такса. С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД