Решение № 220 от 29.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1142/2025 г.

Въззивното производство е образувано по реда на Глава ХХІ от НПК, по въззивна жалба и допълнение към нея срещу Присъда № 86/20.06.2025г. на 28-ми състав на СГС, с която подсъдимия С. А. Й., ЕГН: •••••••••• е бил признат за виновен и осъден по обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК, за това, че на 05.04.2023г. в изоставена постройка в гр. •••, на ул. „•••“ № *, умишлено умъртвил другиго – В. С. К., ЕГН: ••••••••••, чрез нанасяне на множество, наслагващи се удари със значителна сила с твърд предмет, които причинили груби деформации на черепния покрив и лявата лицева половина, многофрагментно счупване на костите, изграждащи черепния покрив и тези в основата на лицевия скелет, от което настъпили кръвоизливи под мозъчните обвивки, размачкване и разкъсване на мозъчното вещество и довели до тежка и несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма на К., като деянието е било извършено от подсъдимият с особена ярост и ожесточение и по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост – след нанасяне на ударите по главата, К. бил в съзнание и е имал възможност сетивно да възприема, да осъзнава и емоционално да преработва болката от ударите.

За извършеното престъпление на подсъдимия Й. е било наложено наказание по реда на чл. 54 от НК, „лишаване от свобода“ за срок от 18 (осемнадесет) години, които на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС да търпи при първоначален „строг“ режим, а на основание чл. 40, ал. 4 от НК е постановено прилагане на необходимите съответни медицински грижи към психичното заболяване на подсъдимия Й..

С присъдата съдът приспаднал и времето на неговото задържане по реда на ЗМВР, наложено с постановление на прокурор, както за което е търпял наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото наказателно прозводство.

Със същата присъда, съдът е осъдил подсъдимия С. Й. да заплати на гражданските ищци Н. И., С. К., Д. Н. и Ц. К. сумата от по 30000лв. (тридесет хиляди лева) на всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2023г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил частично предявените от тях искове за размера на сумата до 50000лв. (петдесет хиляди лева).

С оглед наказателно осъдителната присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил Й. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 13286,33 лв. (тринадесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и 33 стотинки), в хода на съдебното производство разноски в размер на 11067,97 лв. (единадесет хиляди шестдесет и седем лева и 97 стотинки), както и за сумата от 4800,00лв. (четири хиляди и осемстотин лева) – представляваща общия размер на разноските направени за уважената част на предявените граждански искове, както и заплащане на направените от частния обвинител Ц. К. разходи за адвокатско възнаграждение за повереник, в размер на 800,00 лв. (осемстотин лева).

С въззивната жалба и допълнението към нея, подадена от адвокат А. П. – служебен защитник на подсъдимия Й., се иска отмяна на присъдата като неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде постановена нова от въззивния състав, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Направено е и алтернативно искане за изменение на присъдата, като деянието на подсъдимия се преквалифицира по друг състав на НК и при условията на чл. 55 от НК, с което да бъде намален размера на наложеното му наказание. Направено е второ алтернативно искане за отмяна на присъдата, постановена от състав на СГС, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и връщане за ново разглеждане на делото от друг първоинстанционен състав.

Доводи в подкрепа на направените искане са изложени в допълнението към въззивната жалба, чрез обстойна оценка на доказателствата. Според защитата, единствените преки доказателства относно събитията на инкриминираната дата, се съдържат в обясненията на подсъдимия. В тази връзка намира, че СГС неправилно се е доверил на показанията на свидетелите Т., Г., С., както и че неоснователно е обсъдил кореспонденцията между свидетеля И. и подсъдимия Й.. Смята, че без основания първостепенният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Ф. Д. и К. Ч., които според защитата са разговаряли с подсъдимия непосредствено преди задържането му. Твърди се за предубеденост на съдебния състав, тъй като е приел, че показанията на свидетелите Д. Х., П. Ш., Р. Г. и Д. Г. нямат доказателствена тежест, а обслужват единствено неправдоподобната теза на подсъдимия. Според защитата,

незаконосъобразно са били кредитирани показанията на свидетелите М. и Т., тъй като те фактически не са присъствали при провеждането на процесуално-следственото действие следствен експеримент. С въззивната жалба са оспорени изводите на СГС относно авторството на деянието, доколкото в заключенията на ДНК експертизите, не са констатирани биологични среди от пострадалия, оставени върху дрехите на подсъдимия, с което се навежда довод, че изводите за авторството на деянието да е извършено от подсъдимият е разколебано. Оспорено е заключението и на тройната СПЕ, като се твърди, че е непълно и неубедително. Претендират се и доказателствени искания – за допускане и назначаване на допълнителна или повторна тройна съдебнопсихиатрична експертиза въз основа на материалите по делото, както и нов преглед на подсъдимия. Поискано е провеждане на въззивно следствие за извършване на очна ставка между подсъдимия и свидетеля Т. Т. по въпроси за фактите и обстоятелствата, съобщени от подсъдимия в дадените от него обяснения и показанията на свидетеля, които според защитата са останали неизяснени и/или противоречиви. Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия Й. да бъде оправдан. Направено е и алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения или за преквалификация на деянието по друг състав от НК и опреД.е на наказание при условията на чл. 55 от НК.

В хода на съдебните прения, представителят на АП – София счита, че делото е било изяснено от правна и фактическа страна, като доказателствата по делото напълно обосновават осъдителната присъда. Намира, че изслушаната и приета от въззивната инстанция СПЕ изяснява субективната страна на деянието. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна. Наред с това счита, че наложеното наказание лишаване от свобода е в справедлив размер.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв. Ц., пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и почиваща на необорими доказателства. Моли да бъде потвърден и присъдения размер на гражданските искове.

Защитата на подсъдимия Й. – адвокат П. в открито заседание пред въззивния съд, пледира за отмяна на първоинстанционната присъда на СГС, която намира за незаконосъобразна, несправедлива и постановена в нарушение на процесуалния закон. Според него съдебният състав на СГС е осъществил неправилен анализ на доказателствата. Защитникът излага подробни съображения в подкрепа на защитната теза, за превратното тълкуване на доказателствените източници в мотивите на първостепенният съд, както и за формиране на необосновани изводи върху неизяснени факти и обстоятелства, от значение за предмета на доказване. Защитникът поддържа алтернативните искания от въззивната жалба за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и тези за промяна на квалификацията на деянието и опреД.е на наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК.

В предоставеното право на лична защита, подсъдимият Й. заявява готовност да се яви на полиграф за обстоятелствата, посочени от него в обясненията си пред СГС.

В последната си дума, подсъдимият Й. заявява, че няма какво повече да добави.

Апелативен съд – София като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че за решаване на настоящото наказателно производство са налице основанията, визирани в чл.338 от НПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. А. Й. е роден на ••••••••г. в гр. •••, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, с постоянен адрес в гр. •••, ул. „•••“ № * и с ЕГН: ••••••••••. От ранна детска възраст при подсъдимия се наблюдавало интелектуално недоразвитие и дефицити в лека степен. За първи път е хоспитализиран през 2006г. в психологичното отделение на УМБАЛ „Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен и му е била поставена диагноза „параноидна шизофрения“. През годините бил многократно хоспитализиран, тъй като буйствал и ставал агресивен. При поредната му хоспитализация през 2014г. е била поставена диагноза „органично налудно разстройство“ и му била предписана съответна терапия. През същата година е било издадено решение на ТЕЛК с диагноза „параноидна шизофрения“, а през 2017г. е допълнено с увреждане за „специфични разстройства на личността“ – 92% ТНР.

Когато бил на 21-22 години, подсъдимият напуснал дома на майка си и пристигнал в гр. София. В известен период от време, подсъдимият Й. живеел при майка си – свидетЕ.та Д. Г. и съпругът й – свидетеля Р. Г., който не е негов биологичен баща. Докато пребивавал в техния дом, често буйствал, което ставало причина за хоспитализацията му в психиатрично заведение, като пребивавал и в социален дом в кв. „Захарна фабрика“, където се запознал със свидетеля Т. Т..

Въпреки посочените диагнози, към април 2023г. подсъдимият Й. не е имал качествени разстройства в базисни сфери на психичната дейност, водещи до нарушение на основните му психически дейности. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Починалия В. С. К., роден на ••••••••г. в гр. •••, от няколко години живеел в изоставена къща, находяща се в гр. •••, ж.к. •••, ул. „•••“ № *, доколкото достъпа до нея не бил ограничен и въпреки състоянието и не била оградена, част от прозорците й били изпочупени и не е имало работещо електричество. За период от около две години В. К. имал интимна връзка със свидетЕ.та Г. М., която била на 14 години, когато се запознали. Те заживеели сами в изоставената къща, като понякога там нощували приятели на К.. Издържали се, като обикаляли по кофите с боклук, събирали различни изхвърлени вещи, част от които продавали. Убитият К. често употребявал алкохол и под негово влияние, понякога прилагал физическо насилие над М., поради тя прекратила връзката си с него, но периодично продължавала да се среща с него в изоставената къща. При едно от посещенията си установила, че там пребивават непознати за нея мъж и жена, които обяснили, че са роднини на К..

През 2022 г. В. К. претърпял исхемичен мозъчен инсулт, което наложило известно време да пребивава в болница, а след това в домовете на свои роднини, които да полагат грижи за него. В периода 25.03.2023г. – 31.03.2023г. се наложила нова хоспитализация на К. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София поради припадък на улицата, за което му била издадена епикриза (т.1, л. 15-16 от ДП).

През 2023г. в изоставената къща, находяща се в гр. •••, ж.к. •••, ул. „•••“ № * се настанил подсъдимия С. Й., като обитавал една от стаите на първия етаж. При съвместното му съжителство с В. К. често възниквали конфликти помежду им.

В периода декември 2022г. – януари 2023г. В. К. се запознал с Т. Т.. Тогава свидетелят Т. приемал от време на време наркотични вещества. Двамата поддържали приятелски отношения. През март 2023г. свидетелят Т. споделил на починалия, че няма къде да спи, поради което К. го поканил в изоставената къща, поради което в края на март и началото на април 2023г. свидетелят Т. се настанил в една от стаите на къщата. Останал там за три нощи след което напуснал, поради настаняването на други хора. Докато посещавал в къщата К., Т. се запознал с подсъдимия Й., който също живеел там. При разговорите си с В. К. свидетелят останал с впечатление, че Й. и К. не са в добри отношения, въпреки че не е бил очевидец на конфликти между тях.

На 05.04.2023г., привечер, в изоставената къща в гр. •••, на ул. „•••“ № * се намирали подсъдимия С. Й. и В. К., който употребявал алкохол и към момента на смъртта му, в кръвта имало етилов алкохол в количество от 2,47 промила, а в урината - 3,49 промила. В кръвта му било установено и наличие на метанол – 0,18 промила, а в урината - 0,21 промила, което представлявало горната граница на средната степен на алкохолно опиване.

На същата дата вечерта, възникнал конфликт между К. и Й., при който подсъдимият взел дървен предмет с форма на бухалка, дълга около 65 см и нанесъл множество удари по главата и тялото на В. К., който лежал облечен по гръб в леглото си, с поставена шапка с козирка на главата. Ударите които подсъдимият нанесъл с изключителна ярост и ожесточение били със значителна сила и многобройни, с които причинил наслагващи се ударни въздействия предимно върху главата на пострадалия. Поради заболяванията, които имал и последиците от тях (слабост в дясната половина), както и поради въздействието на приетото количество алкохол, пострадалият В. К. нямал възможности да се противопостави на ударите на подсъдимия Й..

В резултат на нанесените удари с бухалката, на В. К. били причинени в областта на главата следните травматични увреждания:

• открита черепно-мозъчна и лицева травма – охлузвания в челната част на главата; три разкъсно-контузни рани в лявата челна област на главата; кръвонасядане, ангажиращо левите челна, теменна и слепоочна области на главата; кръвонасяване на меката черепна покривка по вътрешните й повърхности; деформация на черепния свод; многофрагментно счупване на костите, изграждащи черепния покрив в левите челно-теменно-слепоочни области и хлътване на костните фрагменти навътре към черепната кухина, с проследяване на отделни линейни фрактури съответно Н.сно към теменно-слепоочните области и назад и Н.сно към теменно-тилните области; минимален субдурален кръвоизлив вляво; масивен субарахноиден кръвоизлив в челнотеменно-слепоочните области, по-изразено вляво; размачкване на мозъчното вещество в левите челно-слепоочни области; многофрагментно счупване на предна и средна черепни ямки; многофрагментно счупване на костите, изграждащи лицевия скелет вляво /челна кост, орбита, носни кости, зигоматична кост, горна челюст/; масивен субконюнктивален кръвоизлив на лява очна ябълка; От травмите последвала аспирация на кръв;

В областта на тялото са причинени:

• закрита гръдна травма – неразместени фрактури на ребрата вляво от трето до шесто по предна аксиларна анатомична линия; кръвонасядане на междуребрената мускулатура в средната и долната трета на гръдния кош вдясно; двойноивести кръвонасядания на ляво бедро и дясна подбедрица; кръвонасядане на лява подбедрица /горна трета/; кръвонасядане на лява мишница, охлузване на ляво бедро; дълбоко разположени кръвонасядания на дясно бедро, в горната му трета и на дясната коленна област; белези от кръвозагуба.

Множеството травматични увреждания, които получил К., му причинили изключителни по своя характер болки и страдания, които той е могъл емоционално да преработи и усети. При нанасянето на побоя, той е бил в съзнание и е могъл сетивно да възприеме многобройните удари по главата и тялото, което се установява от наличието на кръв в стомаха (тъй като за протичането на гърлен рефлекс е необходимо съзнание) и в дихателните пътища. По този начин предсмъртните мъки продължили около 10 минути, след което К. починал.

Причината за смъртта била тежката и несъвместима с живота открита черепномозъчна травма, с груба деформация на черепния покрив и лявата лицева половина, с многофрагментно счупване на костите, изграждащи черепния покрив, основа и лицев скелет, с наличието на кръвоизливи под мозъчната обвивка и размачкване на мозъчното вещество.

В 21:41ч. на 05.04.2023г. подсъдимият Й. преустановил нападението си и с помощта на камерата на мобилния си телефон направил няколко снимки на трупа на К.. След това скрил бухалката, с която нанасял ударите, зад стар диван, намиращ се в двора на изоставената къща и напуснал местопроизшествието.

Към този момент заболяването, от което страдал подсъдимият С. Й. било в ремисия и той е имал способността да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

Около 00:15-00:20ч. на 06.04.2023г. свидетЕ.та Г. М. решила да посети В. К. в изоставената постройка. Влизайки в обитаваната от него стая, видяла, че той лежи в леглото си. Приближила се до него и забелязала, че главата и лицето му са окървавени. Бутнала го леко и го извикала по име, за да провери дали е жив. Усетила, че е студен и че не реагира. Видяла, че близо до него има личен документ, на който имало данни за самоличността му и бързо се насочила към метростанция „Надежда”. Тя разказала на полицейския служител при „Метрополитен” за случилото се с приятеля й, при което той подал сигнал на тел. 112. На сигнала се отзовали полицейските служители В. Ф., М. Н. и Б. М.. СвидетЕ.та М. ги изчакала на бул. Ломско шосе, при метростанция „Надежда”, откъдето ги завела до изоставената постройка, където лежал приятеля й В. К..

На адреса в гр. •••, ул. „•••“ № * полицейските служители установили изоставената постройка, с изпочупени прозорци и липса на ток. С помощта на светлина от фенерчета влезли в къщата и в една от стаите открили лежащ върху легло мъж, с видими следи от травматични наранявания, който не давал признаци на живот. Полицейските служители Ф., Н. и М. веднага повикали екип на Бърза помощ, който констатирал смъртта на лицето. Свидетелите, полицейски служители останали на местопроизшествието и го запазили до пристигането на разследващ полицай за извършване на съответните процесуално следствени действия. При тях останала и свидетЕ.та М..

За времето от 03:00ч. до 04:40ч. на 06.04.2023г. бил извършен оглед на изоставената къща, в присъствие на свидетеля М. В., която към онзи момент работела като оперативен работник към 02 РУ – СДВР. По време на огледа било установено, че около постройката имало множество отпадъци, треви и храсти. Вдясно от отвора на входната врата, от десния край на постройката, в двора, били намерени стари вещи, сред които стар диван, автомобилни гуми, празни пластмасови бутилки, полиетиленова торбичка, стъкла. Зад стар диван разследващите органи намерили дървен предмет с дължина около 65см., наподобяващ бухалка, по която имало следи от червеникава материя. След това разследващите органи пристъпили към оглед и на самата къща. На първия етаж вдясно била установена стая с отворена врата, в която имало поставен на пода дюшек със завивки и 2 бр. възглавници. На пода имало разхвърляни дрехи. До дюшека намерили остатъци от храна, две лъжици и една вилица, които били иззети като ВД. Като веществени доказателства от стаята били иззети още жълт фас и жълт филтър от цигара, открит в пепелник, оставен на пода вдясно от вратата; 1 бр. черни джапанки с бял надпис отпред „active”, бутилка от минерална вода „Банкя”, намираща се под пластмасов стол в десния ъгъл на стаята откъм леглото и 1 бр. медицинска маска, открита в бежова кофа.

Разследващите органи огледали и останалите стаи в изоставената къща. В стаята, обозначена условно като четвърта, до която се стигало през малко коридорче вляво от основния коридор и намираща се вдясно от санитарното помещение, бил открит трупа на В. К.. Той бил разположен върху дървено легло, лежащ по гръб, с отпуснати ръце около торса, като дясната ръка била поставена върху слабините, десният му крак е бил леко свит в коляното, а левият - прав. В. К. бил облечен с черни панталони и с множество зимни дрехи в горната част на тялото, на едната ръка имал текстилна ръкавица, на главата си носил бейзболна шапка, а краката му били боси. През тялото му имало разположена пред гърдите му черна платнена чантичка, в която били поставени 2 бр. ножчета за бръснене и нокторезачка. При извършения оглед на трупа е установен травматичен отвор в областта на черепа с неправилна форма и зацапвания с кръв по лицето на трупа. Наред с нараняванията по тялото, при влизането в стаята, по пода на разстояние 180 см от вратата, са намерени капки червеникава материя. Такива са намерени и на пода, около леглото, в областта където е била разположена главата на трупа. При провеждане на процесуално-следственото действие били направени фотоснимки от специалист – технически помощник. Иззети били следи и веществени доказателства, подробно описани в изготвения протокол.

Във връзка със случая, на основание чл. 212, ал. 3 от НПК било образувано ДП № 585/2023г. по описа на 02 РУ – СДВР, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 от НК.

За времето от 10:20ч. до 10:55ч. на 06.04.2023г., при дневна светлина, бил извършен повторен оглед в изоставената къща на ул. „•••“ № *. В стаята, в която бил открит трупа на В. К., било установено голямо тъмно петно върху завивките откъм горната част на леглото, намираща се до прозореца, както и множество пръски от тъмна течност по пода.

Междувременно, в аутопсионната зала на КСМД в гр. София, на ул. „Здраве” № 2, бил извършен оглед на трупа на В. К., в присъствието на две поемни лица и съдебен лекар. В изготвения протокол били описани подробно състоянието на трупа, дрехите, с които бил облечен К., както и вещите, които се намирали в тях. Дрехите били иззети като веществени доказателства по делото. Били иззети и следи за биологично изследване (10 бр. нокътни изрезки от ноктите на всяка ръка). По време на процесуално-следственото действие били направени и необходимия брой фотоснимки.

На същата дата били взети и образци за сравнително изследване от свидетЕ.та Г. М., както и отпечатъци от длан и пръсти от двете ръце, което било отразено в съставен протокол.

Свидетелите С. и Г. познавали подсъдимия Й., с когото се запознали известно време преди инкриминираната дата на бул. Ломско шосе по повод негова молба да му услужат с пари. Впоследствие отново се срещнали случайно и разговорът, който провели бил за това, че Г. е безработна и търсела някаква работа, при което Й. обещал да и помогне да намери такава. Това била причината да разменят своите телефонни номера. При тази среща подсъдимият изглеждал добре и двамата свидетелите не видели нищо съмнително в поведението му.

Непосредствено след извършването на убийството, подсъдимият Й. позвънил на телефон ••••••••••, ползван от свидетЕ.та Х. Г.. На телефонното обаждане отговорил свидетеля А. С., с когото Г. имала връзка, тъй като тя забравила мобилния си апарат в дома му. В проведения телефонен разговор на 06.04.2023г. подсъдимият съобщил на свидетеля С., че е извършил убийство и че има снимки, които иска да му ги покаже на следващия ден. Свидетелят го попитал дали е нормален, на което подсъдимият Й. му отговорил потвърдително, като пояснил, че човекът който убил се заял с него, в резултат на което подсъдимият му казал, че ще го убие, но той не му повярвал, поради което го убил. Свидетелят С. не повярвал на казаното от подсъдимия Й. и му затворил телефона.

На 07.04.2023г., сутринта, свидетелят С. случайно срещнал подсъдимия в ж.к. Надежда, който показал снимки на трупа на В. К. намиращи се в мобилни му телефон. Свидетелят С. отново не му повярвал, като си помислил, че снимките са свалени от интернет. За случилото се свидетелят споделил на приятЕ.та си Х. Г., която също не взела сериозно поведението на Й..

На същата дата, около 07:42ч., чрез приложението „Месинджър“ на социалната мрежа „Фейсбук“, чрез профила си „Ricardo Riko“ подсъдимият изпратил на свидетеля Д. И., с когото се познавали от заведение „Ехе“, снимките на трупа на В. К., които направил след извършването на убийството. В чат комуникацията, под снимките, подсъдимият изпратил съобщение, изписано с латински букви: „Za toz razbra kvo go napravih toz mangal“; „Ubihgo na miasto pri samo otbrana“. След като видял съдържанието на съобщението, свидетелят му отговорил: “Ква самоотбрана бе той си е лежал“. Подсъдимият продължил съобщението, като написал с латински букви:

„Mangslite triabva da mtat shtom se opitvat dame rekitira i8dane djobat sha gi ••• v alkoholivite mangalski“. След това свидетелят И. му отвърнал: „Ма тоя е на 80бе къде ше те рекетира“; „Офф Рико лягай си брат хаха“. Подсъдимият изпратил следния отговор с латински букви: „80 ti nabor e tol mangal izglejda taka na 80 godini shtoto nese e brasnal otkakto se erodil tol mangal“; „Shata zapoznaya ot kvaryala deto sigo znayat deto spuaha damu davat kakvoto i dabilo shtoto toy nesi kupuva7da yade kat iska ot horata pari za yadene a si kupuva rakia,“; „Azz a tva nemu davam nishto bate “; „I toi vze che mise izgavri izvadimi noj i se naloji da izpolzvam buhalkata ot kachix mu noja posle go pochnax dago buam prez liceto krakata, i kat go scalix na zemiata, direkno prez podbedrwniete kosti na krakata prez kapachkite na krakata, posle za finalen desert prsz liceto nosa glavata“; „I prodaljenie na 20 minuti samo kraynata gaza prez glavata I liceto kakto nosa ednovremenno“; „I sled tva si zaminah kat go vlachix kam edna stara izostavena kashta tia e stara, i tam go ostavih a buhalkata ga zanesoh pri edin priyatel daga nareje s elektricheska ta nojovka, ili sled tva vav pechkata za darva ga hvarli niama sledi dokazvashti, sreshtu men, niama nishto vsichko sam zalichil si unidhtojil“; „Leka ti nosh nosh jelaya ako pochivash“.

След като отишъл на работа в заведение „Ехе“, свидетелят И. споделил на колегите си за разговора си с подсъдимия Й., при което се оказало, че и други от тях са получили същите съобщения. Всички те също не взели на сериозно получените съобщения. Около обяд на същата дата подсъдимият С. Й. отишъл в магазин „Мега Дивайс“ за GSM аксесоари, находящ се на бул. Ломско шосе № 73. Той бил облечен със шушляково яке, с шапка и тъмни очила. Там той помолил свидетеля М. Л. да остави телефона си, за да се зареди. Свидетелят се съгласил и оставил мобилния апарат да се зарежда върху принтер, поставен на първия рафт в шкафа на бюрото в магазина. По-късно през деня магазинът бил посетен от полицейски служители, които заявили, че издирват мобилен телефон. Тогава служителите им посочили телефонът, който бил оставен от подсъдимия да се зарежда. Тогава полицейските служители извършили оглед, в присъствието на две поемни лица и специалист – технически помощник (т.1, л. 116-117 от ДП). В съставения протокол било отразено, че е установен мобилен телефон марка „Huawei“ с IMEI № 861945048357861 и № 86945049252269, със СИМ карта, отговаряща на номер ••••••••, на първия рафт в шкафа на бюрото в магазина, върху принтер, след което бил иззет. С протокол за доброволно предаване от 11.04.2023г. (т.3, л.21 от ДП) Симеон Симеонов предал на разследващите органи диск, съдържащ записи от охранителните камери на магазина от 07.04.2023г. във времевия интервал от 12:00ч. до 13:00ч. Около 14:10ч. подсъдимият С. Й. бил установен от полицейските служители на бул. Ломско шосе, за което била издадена заповед за задържане по реда на ЗМВР.

При условията на неотложност бил извършен обиск на подсъдимия, при който били описани дрехите, които е носил, като от дънковия панталон, с който бил обут, била изрязана лицевата част на предния десен джоб, върху която било забелязано червеникаво петно. По време на обиска от подсъдимия били иззети още: чифт обувки и чифт чорапи, които носил, 1 бр. хартиена свивка, открита в десния малък джоб на панталона, 1 бр. блуза с дълъг ръкав, черна на цвят, с бели надписи отпред; 1 бр. черен на цвят портфейл, съдържащ лична карта на С. А. Й. (която не била иззета), 1 бр. дебитна карта на името на Е. Ш., 1 бр. карта с надпис dskbank FEST CARD, 4 бр. пластики и 1 бр. визитка.

По отношение на подсъдимия било извършено и освидетелстване, при което били описани дрехите, които е носил, цвета на косата му, както и че след събличането му не са били установени наранявания, порезни рани, охлузвания или други травматични увреждания. По време на освидетелстването били иззети обтривки с апликатори от под ноктите на двете му ръце, както и бил изготвен фотоалбум. Със съгласие на подсъдимия, на същата дата били иззети и образци за сравнително изследване - клетъчен материал от устна кухина чрез апликатор за ДНК, дактилоскопни отпечатъци от пръстите и дланите на двете ръце.

В хода на образуваното досъдебно производство, на 07.04.2023г., в присъствието на поемните лица – свидетелите М. Т. и Б. М. и на подсъдимия Й., бил извършен следствен експеримент в изоставената къща на адрес гр. •••, ул. ••• № *, като по време на следственото действие били иззети следните вещи: 1 чифт дебели тъмни на цвят чорапи, тъмна на цвят тениска с надпис „Kelvin Klein“, 1 бр. дънки с надпис „Gropp“ отзад.

На 07.04.2023г. бил извършен и оглед на мобилния телефон, ползван от подсъдимия Й.. По време на огледа било констатирано, че телефонът е заключен, като се отключва без парола, при натиск на копче. При прегледа на галерията, в албум озаглавен „всички снимки“, били установени множество снимки, като първите четири от тях били на лице, видимо от мъжки пол, в заведение с чаша в ръка. Петата снимка, представлявала клип, на който се чува музика и неясни фигури. Четирите снимки и клипа били с дата 06.04.2023г. от 02:08ч. до 02:03ч. по хронологичен ред отгоре надолу, изписано на дисплея. Шестата снимка било установено, че е създадена в 23:24ч. и представлява лице от мъжки пол с очила. Седмата снимка била от 05.04.2023г. 21:41ч., като на нея се виждало легло, завивки и тъмен силует на човек и червеникави петна. Седмата снимка била от същата дата и час, като на нея се виждало легло, завивки и тъмен силует на човек и червеникави петна. Осмата снимка била създадена на същата дата и час и на нея се виждало възглавница, лице от мъжки пол облечено в тъмно яке, качулка и шапка, като лицето е окървавено. Деветата снимка била създадена на същата дата и час и на нея се виждало възглавница, тяло на мъж, облечен с червено яке, черна качулка, кафеникава шапка с козирка. Лицето окървавено, като на възглавницата се виждала червена материя. Десетата снимка била създадена на същата дата и час, като в горния край се виждала възглавница, подпряна на стената, мъж на легло, с черно яке и черна качулка, кафеникава шапка, като лицето е окървавено и има петна от червеникава материя на възглавницата под него. Виждали се и четири пръста от лявата ръка на тялото и светла завивка. Единадесетата снимка била създадена на 05.04.2023г. в 16:39ч. на нея се виждало лице от мъжки пол с тъмни очила и черна блуза. Останалите снимки били множество и били създадени от по - ранен период преди 05.04.2023г., като на тях все виждали различи лица и лицето с тъмни очила.

На 08.04.2023г. подсъдимият С. Й. бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 115 от НК. С определение по ЧНД № 2147/2023г. на СГС, потвърдено на 18.04.2023г. от САС, спрямо него била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. С оглед данните за психични заболявания на подсъдимия, с разпореждане от 26.04.2023г. на прокурор при СГП по образуваното досъдебно производство, С. Й. бил преведен в СБАЛЛС при Затвора – гр. ••• за стационарно изследване и изготвяне на назначената по делото СППЕ. По време на престоя му в Затвора – гр. •••, С. Й. бил посещаван от майка си – свидетЕ.та Д. Г., и съпругът й – свидетелят Р. Г.. При едно от свижданията подсъдимият им споделил, че няма нищо общо с убийството, в което го обвиняват, както и че човек на име Т. го е карал да облича кървави дрехи, да държи бухалка, взимал му е телефона и е правил снимки. Пред двамата свидетели Й. е казал, че е поел вината, защото се е уплашил, тъй като го заплашили, че ще го убият и ще наранят семейството му. Споделил е, че в замяна на поетата вина, Т. му е дал цигара и някакви пари. Версията, че лице на име Т. му е казал да поеме вината за убийството на В. К., като срещу сумата от 200 лв. трябвало да държи бухалка, подсъдимият споделил и на свидетелите Д. Х. и П. Ш., с които пребивавал заедно в СЦЗ.

В хода на воденото досъдебно производство били назначени множество експертизи - СХЕ № А-320/2023 (т.4, л.16), СХЕ № Т-320/2023г. (т.4, л. 18-20), ФХЕ Протокол № 347-Х/2023 (т.3, л. 12-13 от ДП), Дактилоскопна експертиза Протокол № 23/ДКТ-495 (т.4, л. 90-92 от ДП), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ № 33/2023 (т.3, л. 90-94 от ДП), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ № 81/2023г. (т. 3, л. 102-105 от ДП), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ №82/2023г. (т. 3, л. 112-115 от ДП), Биологична експертиза Протокол № 38-Б/2023г. (т.3, л.5-6), СМЕ по метода на ДНК профилиране Протокол № 23/ДНК- 1001 (т.4, л. 74-77), СМЕ по метода на ДНК профилиране Протокол № 24/ДНК-6 (т.4, л. 84 от ДП), СТЕ – Протокол № 2023/ИКУ-268 (т.4, л. 58-66 от ДП), които са имали за предмет на изследване приобщените веществени доказателства по делото, както и иззетите биологични проби и сравнителни образци. Извършена е и СМЕ на труп № 251/2023г. (т. 4, л. 3-10 от ДП), с която са установени видовете травматични увреждания по тялото на В. К., начина на получаването им и причините за настъпването на смъртта. Изготвена е и СМЕ по писмени данни (т.4, л. 24-52 от ДП), с която е посочено времето на настъпване на смъртта и механизма на получените травми.

Изготвена и приобщена по делото е Тройна съдебно-психиатрична експертиза (т.3, л. 37-82 от ДП) по отношение на подсъдимия С. Й., след извършено стационарно освидетелстване в периода 27.04.2023г. – 19.06.2023г. в СБАЛЛС при Затвора – •••. Вещите лица са установили, че С. Й. е с „Органично налудно разстройство /F 06.2, МКБ 10/“. Към момента на инкриминираното Д.ие и към момента на изследването освидетелстваният не е бил с качествени разстройства в базисни сфери на психичната дейност, водещи до нарушение на основните му психични годности. Приели са, че той е бил в ремисия, като Органично налудно разстройство при него не следва да се разглежда като „продължително“ на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК. Според експертите подсъдимият С. Й. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както към момента на изготвяне на заключението, така и към периода на инкриминираното Д.ие. Вещите лица са констатирали, че към момента на инкриминираното Д.ие и при проведеното стационарно изследване, при подсъдимия липсват данни за качествени или количествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. Той е в състояние е да съхрани и възпроизведе консистентни, логически свързани описания на ситуация. Дадено е заключение, че абстрактното мислене при освидетелствания е дефицитно и ведно с емоционалната и социална незрялост, обуславят повишената му внушаемост и лесната му манипулируемост, което е предпоставка за евентуално различие на твърденията във времето. Смятат, че самият той е манипулативен /поведение, обусловено от т.н. „първична печалба“ – оправдаване на действията с болестта и „вторична печалба“ – обект на грижа и внимание/, като вероятна и очаквана промяна в казаното от Й., като от психиатрична гледна точка могат да бъдат интерпретирани като симулативно поведение, целящо избягване на наказателна отговорност. Експертите са възприели, че подсъдимият има изградена и съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните спрямо него следствени действия, че не е налице медицинска пречка, която да възпрепятства участието му в наказателното производство, както и че е способен да разбира смисъла на евентуално наложената му санкция за извършеното Д.ие.

В хода на воденото досъдебно производство е била изискана и информация от мобилните оператори за проведените изходящи и входящи телефонни разговори със СИМ карта с мобилен номер +359••••••••, чийто титуляр бил подсъдимия С. А. Й.. Съгласно справката от „А1 България“ ЕАД е видно, че в периода 05.04.2023г. от 21:55:31ч. до 23:25:35ч. за този телефон са били регистрирани входящи/изходящи обаждания, както следва: в 21:55:31ч. изходящо обаждане до телефонен номер 02•••••••• /продължителност 25 секунди/; в 21:56:20ч. изходящо обаждане до телефонен номер 02•••••••• /продължителност 21 сек./; в 23:19:46ч. – входящо повикване от телефонен номер 08•••••••• /продължителност 93 секунди/; в 23:25:35ч. – изходящо обаждане до телефонен номер •••••••••• с титуляр К. Ч. /продължителност 42 секунди/. На 06.04.2023г. са регистрирани следните входящи и изходящи обаждания от телефона на подсъдимия: в 08:55:25ч. входящо обаждане от телефонен номер 08•••••••• с продължителност 79 секунди; в 08:58:43ч. – изходящо обаждане към телефонен номер 08•••••••• с продължителност 28 секунди; в 09:01:30ч. входящо обаждане от телефонен номер 08•••••••• с продължителност 37 секунди; в 09:15:01ч. изходящ разговор към телефонен номер 08•••••••• продължителност 20 секунди; в 10:22:46ч. входящ разговор от телефонен номер ••••••••••, ползван от Х. Г. с продължителност 21 секунди; в 12:37:59ч. разговор с телефонен номер ••••••••••, ползван от Х. Г. с продължителност 37 секунди; в 13:17:50ч. изходящ разговор към телефонен номер •••••••••• с продължителност 28 секунди; в 18:25:30ч. изходящ разговор към телефонен номер •••••••••• /с титуляр Р. Г./ с продължителност 688 секунди; в 18:41:55ч. изходящ разговор към телефонен номер •••••••••• с продължителност 80 секунди; в 18:58:40ч. изходящ разговор към телефонен номер •••••••••• – с титуляр В. М. с продължителност 135 секунди; в 21:50:26ч. изходящ разговор към телефонен номер 08•••••••• с продължителност 17 секунди; в 21:57:37ч. изходящ разговор към телефонен номер 08•••••••• с продължителност 16 секунди; в 23:37:56ч. изходящ разговор към телефонен номер •••••••••• с титуляр К. Ч. с продължителност 53 секунди. На 07.04.2023г. са регистрирани следните входящи и изходящи обаждания от телефона на подсъдимия: в 09:52:22ч.изходящ разговор към телефонен номер 08•••••••• с продължителност 24 секунди; в 10:50:32ч. изходящ разговор към телефонен номер •••••••••• с продължителност 34 секунди; в 10:52:54ч. изходящ разговор към телефонен номер 08•••••••• с продължителност 38 секунди; в 11:26:05ч. изходящ разговор към телефонен номер 08•••••••• с продължителност 25 секунди; в 11:26:46ч. изходящ разговор към телефонен номер •••••••••• с продължителност 26 секунди.

С внесен обвинителен акт на 26.03.2024г. било образувано НОХД № 1827/2024г., като е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия С. Й. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК. В хода на съдебното следствие, след разпита на свидетеля Д. И., съдът е извършил оглед на чат кореспонденцията му с подсъдимия Й., ползващ профил „Rikardo Riko“, като я приобщил към делото с помощта на системен администратор при СГС. Същата е била обект на изследване на назначената от съдебния състав СТЕ (л.488-513 от НОХД № 1827/2024г. на СГС). Освен това, съдът е назначил и допълнителна СТЕ Протокол № 2025/ ИКУ-065 (л. 580-591 от НОХД №1827/2024г. на СГС), с която вещите лица са дали отговор на въпросите с какъв фейсбук профил е бил ползван процесния телефон и индивидуализиращите данни на потребителя. В хода на съдебното следствие са били назначени и изготвени две СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането – Протокол № 25/ДНК – 287 (л. 691-692 от НОХД № 1827/2024г. на СГС) и Протокол № 25/ДНК - 349(л. 694-695 от НОХД № 1827/2024г. на СГС). След извършено сравнително изследване на ДНК профилите на биологичния материал, определен за обект № 33-2- 23 по СМЕ на ВД № 33/2023(угарка от цигара) и на обект № 81-3-23 по СМЕ на ВД №81/2023г., по първата експертиза вещото лице е установил, че биологичния материал по двата обекта изхожда от подсъдимия. Със заключението на втората експертиза, било установено, че ДНК профилът на биологичния материал по обект № 82-3-23 по СМЕ на ВД №82/2023г. съвпада с този на подсъдимия Й..

По доказателствата:

СГС е провел съдебно следствие по общия ред, като при постановяване на присъдата си е съобразил събраните пред него гласни, писмени и веществени доказателствени средства, писмени и веществените доказателства и заключенията на изготвените на ДП и в съдебната фаза експертизи, както следва:

Показанията на свидетелите: Г. Н. М. (л.381 гръб-383 от съдебното производство и в т.5, л.6-7 и т.5, л. 8 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Н. К. Н. (л.261 гръб – 263 от съдебното производство и т. 5, л. 9 от ДП, частично приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Х. Г. Г. (л.266гръб – 268 от съдебното производство и т. 5, л. 19 от ДП, частично приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), А. К. С. (л. 268-269 от съдебното производство и т. 5, л. 20 от ДП, частично приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), В. И. К. – Ф. (л.259гръб-260 от съдебното производство и т.5, л. 14 от ДП, частично приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), М. С. Н. (л.379-380 от съдебното производство и т.5, л. 15 от ДП, частично приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Б. Л. М. (л.260гръб-261 от съдебното производство и т.5, л. 16 от ДП, частично приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), М. Н. Л. (л.263-264 от съдебното производство и т. 5, л.10-11 от ДП, частично приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Б. Ц. М. (л.264 гръб-265 от съдебното производство), М. Т. Т. (л.265 гръб-266 от съдебното производство и т.5, л. 18 от ДП, частично приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Ф. Е. Д. (л.380гръб-381 от съдебното производство), Д. Ц. Х. (л.376 гръб- 377 от съдебното производство), П. Й. Ш. (л.377 гръб-378 от съдебното производство), Б. Д. И. (л.381 от съдебното производство), В. К. М. (л.378-379 от съдебното производство), Р. М. Г. (л.374-376 от съдебното производство), Д. С. И. (л.448-450 от съдебното производство), К. К. Г. (л. 450-451 от съдебното производство), К. Д. Ч. (л.596 от съдебното производство), Т. К. Т. (л. 600 гръб – 603 от съдебното производство), Д. В. Г. (л. 623 гръб-624 от съдебното производство), А. А. И. (л.642 гръб-643 от съдебното производство) Обяснения на подсъдимия (л. 256-259) и (л.699 (гръб) – л 670 СП част 2) Заключенията на експертизите: СТЕ (л.488-513 от НОХД № 1827/2024г. на СГС), СХЕ № А-320/2023 (т.4, л.16), СХЕ № Т-320/2023г. (т.4, л. 18- 20), СТЕ – Протокол № 2023/ИКУ-268 (т.4, л. 58-66 от ДП), ФХЕ Протокол № 347- Х/2023 (т.3, л. 12-13 от ДП), СТЕ Протокол № 2025/ ИКУ-065 (л. 580-591 от НОХД №1827/2024г. на СГС), Дактилоскопна експертиза Протокол № 23/ДКТ-495 (т.4, л. 90- 92 от ДП), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ № 33/2023 (т.3, л. 90-94 от ДП), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ № 81/2023г. (т. 3, л. 102-105 от ДП), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ №82/2023г. (т. 3, л. 112-115 от ДП), Биологична експертиза Протокол № 38-Б/2023г. (т.3, л.5-6), СМЕ по метода на ДНК профилиране Протокол № 23/ДНК-1001 (т.4, л. 74- 77), СМЕ по метода на ДНК профилиране Протокол № 24/ДНК-6 (т.4, л. 84 от ДП), СМЕ на труп № 251/2023г. (т. 4, л. 3-10 от ДП), СМЕ по писмени данни (т.4, л. 24-52 от ДП), Тройна съдебно-психиатрична експертиза (т.3, л. 37-82 от ДП), СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането – Протокол № 25/ДНК – 287 (л. 691-692 от НОХД № 1827/2024г. на СГС), СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането (л. 694-695 от НОХД № 1827/2024г. на СГС); Писмените доказателства и доказателствени средства: Епикриза от Клиниката по интензивно лечение на нервни болести при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД (т.1, л. 15-16 от ДП), Справка от АИС БДС за В. С. К. (т.1, л.17 от ДП), Фиш за спешна медицинска помощ от 06.04.2023г. (т.1 , л. 18 от ДП), Заповед за задържане на лице от 07.04.2023г. на С. А. Й. (т.1, л. 21 от ДП), Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.04.2023г. (т.1, л. 31-33 от ДП), Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.04.2023г. (т.1, л. 51-52 от ДП), Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.04.2023г. (т.1, л. 66-68), Протокол за оглед на веществени доказателства от 07.04.2023г. (т.1, л. 78 от ДП), Протокол за обиск и изземване от 07.04.2023г. (т.1, л. 90 от ДП), Протокол за освидетелстване на С. А. Й. от 07.04.2023г. (т. 1, л. 103 от ДП), Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на С. Й., (т.1, л.113 от ДП), Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на Г. М. (т.1, л. 115 от ДП), Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.04.2023г (т.1, л. 116-117 от ДП), Протокол за следствен експеримент от 07.04.2023г. (т.1, л.121-123 от ДП), Справка АИС „БДС“ за С. Й. (т.1, л.124 от ДП), Справка за експертни решения на лице (т.1, л. 126-127 от ДП), Справка за съдимост за С. А. Й. (т.1, л. 128 от ДП), Писмо от А1 изх. № 9405/16.05.2023г. (т.2, л. 76 от ДП), Справка от А1 с изх. № 8663/02.05.2023г. ведно с приложение (т.2,81-83 от ДП), Справка с № Е- 12311/05.12.2023г. на Виваком (т.2, л. 85 от ДП), Справка Йетел рег. № 12413е/2023г. (т. 2, л. 86 от ДП), Справка А1 рег. № 25210/21.12.2023г. (т.2, л. 87 от ДП); Протокол за доброволно предаване (т.3, л. 21 от ДП) Веществените доказателствени средства: Фотоалбум от проведен оглед на местопроизшествие (т.1, л. 37-50 от ДП), Фотоалбум от проведен оглед на местопроизшествие (т.1, л. 53-65 от ДП), Фотоалбум от проведен оглед на труп (т.1, л. 69-77 от ДП), Фотоалбум от оглед на веществено доказателство (т.1, л.79-89 от ДП), Фотоалбум от проведен обиск на С. Й. (т.1, л. 91-98 от ДП), Фотоалбум от освидетелстване на С. Й. (т.1, л. 104-108 от ДП); 1 бр. флаш памет, съдържаща информация от фейсбук профила на свидетеля Д. И. (л.441 от съдебното производство). При формиране на доказателствените си изводи, настоящият състав на САС взе предвид и назначената и приобщена в хода на въззивното съдебно следствие Съдебно-психиатрична експертиза от 14.01.2026г. (л.124-131 от ВНОХД № 1142/2025 г. на САС).

Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил доказателствения материал и е направил логични и обосновани изводи относно приетата фактическа обстановка. Извършеният анализ в мотивите към първоинстанционната присъда е подробен и задълбочен. Апелативен съд – София, като се запозна със събраните в хода на наказателното производство гласни доказателствени средства (разпити на свидетели и обяснения на подсъдимия), намери същите в по-голямата си част за достоверни и подкрепящи се от останалите доказателствени източници.

Правилно първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетелите Г. М. и на полицейските служители В. Ф., М. Н. и Б. Н., които са дали сведения за времето и мястото, където е бил открит трупа на В. К., както и основателно е направил изводи за неговото местоживеене.

В показанията на свидетЕ.та М. се установява информация за естеството на отношенията й с В. К., за неговото здравословно му състояние, за причините да посети на 05.04.2023г. срещу 06.04.2023г. изоставената къща, където пребивавал пострадалия, за състоянието в което се намирал при неговото откриване в стаята, за предприетите от нея действия за съобщаване на полицията по случая. В разпита и пред първостепенния съд съобщава, че за период от около две години е живяла с В. К., с когото имали интимна връзка, като и че след прекратяването й са поддържали чести контакти помежду си, поради което на инкриминираната дата тя е отишла в обитаваната от К. къща. Това, че свидетелят не сочи точния административен адрес на изоставената къща, не поражда съмнение за мястото, на което пребивавал пострадалия и за връзката на относимите обстоятелства съобщени от свидетеля с къщата на ул. •••“ № *. Това произтича и от обстоятелството, че свидетелят М. е подала сигнала до органите на реда и завела полицейските служители до къщата, обитавана от пострадалия. С извършване на процесуалните действия и частично приобщените показания на полицейските служители, дадени в досъдебната фаза е изяснен точния адрес на сградата, която е място на извършеното инкриминирано Д.ие, описано в обвинителния акт.

САС намира за неоснователно твърдението на защитата, че по делото не е било изяснено, дали към датата на инкриминираното Д.ие свидетелят е живеела в изоставената къща на ул. „•••“ № *. В показанията на свидетелят М. непротиворечиво и последователно съобщава, че е пребивавала в предходен период къщата заедно с пострадалия, но след прекратяване на интимните й отношения с него, поради периодичното насилие върху нея, след употреба на алкохол от пострадалия не живеела постоянно там, а посещавала инцидентно К.. Съдът прие за достоверни показанията на свидетеля, включително поради обстоятелството, че не разпознава в съдебната зала подсъдимия, въпреки заинтересоваността и, поради предходни лични отношения с пострадалия. Заявеното от нея напълно се подкрепя и показанията на свидетеля Т. Т., който при настаняването си в изоставената постройка е установил, че там живеят единствено подсъдимият и В. К.. Отделно от това, всеки от свидетелите Т. и М. са отговорили отрицателно на поставения им въпрос за това дали се познават. От съдържанието на приложените по делото протоколи за извършени процесуалноследствени действия на територията на изоставената постройка не се установява разследващите органи да са видели, респ. иззели и впоследствие изследвали вещи, за които да може да се предположи, да са принадлежали на свидетеля М.. Поради тези причини, правилно СГС е приел, че обясненията на подсъдимия Й., касаещи местоживеенето на свидетЕ.та М. към 05.04.2023г. са изолирани. Правилно са ценени показанията на свидетЕ.та относно здравословното състояние на В. К., доколкото тя е била запозна, че е посещавал болнично заведение в известен период от време, както и че е бил опериран. Сочените от нея данни напълно кореспондират приложената по делото като писмено доказателство епикриза от Клиниката по интензивно лечение на нервни болести при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД (т.1, л.15-16 от ДП),в която са отразени заболяванията, от които е страдал К. преди смъртта му. Отделно от всичко посочено по коментираните обстоятелства, дали свидетеля е пребивавала трайно или не къщата, обитавана от пострадалия и подсъдимия не допринася за формиране на различни изводи по отношение на установеното за авторството на деянието и/или субективната и обективна съставомерност на извършеното престъпление от подсъдимия.

Резонно СГС е констатирал, че са налице несъществени противоречия между показанията на свидетЕ.та М., дадени в съдебната и досъдебната фаза на процеса, относно възприятията си за състоянието, в което е открила В. К., както и за действията, които е предприела. За изясняване на фактите, законосъобразно е прочел протоколите от проведените й разпити на досъдебното производство. Видно е, че в съдебното заседание свидетеля заявява, че когато влязла в стаята на жертвата забелязала, че пострадалият лежал безпомощно на леглото и не реагирал, като лицето му било окървавено. В разпити по досъдебното производство, в протоколи в т.5, л.6 и т.5, л.8 от ДП свидетелят е посочил, че му говорела и докоснала безжизненото му тяло, но пострадалия не реагирал нито на докосването и, нито на говора и, като възприела, че тялото му било студено. Процесуалната годност на показанията на свидетелят М., обективирани в протоколите за разпит в т. 5, л. 6-7 и л. 8 от ДП от досъдебното производство не са негодни, доколкото са били снети при реда и условията, предвидени в НПК. Разследващият орган е запознал М. с правата и задълженията й на свидетел, разяснил й е и наказателната отговорност по чл. 290 от НК, а след приключването на разпита я е запознал със съдържанието на изготвения протокол чрез неговото прочитане. САС споделя оценката на СГС за по - висока степен на достоверност на показанията и, дадени в хода на досъдебното производство, поради близостта им до изясняваните факти, които по своето информационно значение по предмета на делото, служат предимно за дължимата процесуална проверка, относно правдивостта на заявеното от свидетел, който първи е установил състоянието на пострадалия и заявил за това пред органите на реда.

Въззивната инстанция кредитира показанията на свидетелите В. И. К. – Ф., М. С. Н. и Б. Л. М., дадени в съдебната фаза и на досъдебното производство, частично приобщени на основание чл. 281, ал. 4 и 5 от НПК части, като кореспондиращи със заявеното от свидетЕ.та М. за причините за подадения сигнал до органите на МВР, за мястото където е бил открит мъртъв В. К. и състоянието, в което се намирал. От съвкупния им анализ се установява, че тримата свидетели са били изпратени на метростанция „Надежда“, на бул. Ломско шосе“ по повод сигнал от жена за пострадал неин приятел. Логично и последователно всеки един от тях е разказал, че на метростанцията ги чакала свидетЕ.та М., която ги завела в изоставената постройка на ул. „•••“ № *. Там те констатирали, че в сградата няма електричество, поради което се наложило да използват фенерчета. След влизането в къщата, в една от стаите установили, че на легло лежи мъж, без жизнени показатели и с видими рани по главата и кръв по лицето. Видели са, че имало кръв по леглото и около трупа. Еднопосочни са показанията на тримата свидетели, че не са докосвали или местили трупа и са повикали екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на лицето и запазили без промяна местопроизшествието за извършване на първоначалните процесуално следствени действия. Законосъобразно СГС е прочел частично протоколите за разпит на тримата свидетели от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 и 5 от НПК относно датата, на която е бил получен сигнала и адресът на къщата. Не са били налице пречки тези сведения да бъдат ценени за изясняване на делото, доколкото са налице и други обективни данни сочещи, че именно на 06.04.2023г. около полунощ свидетелите Ф., Н. и М. са посетили местопроизшествието в гр. •••, ул. „•••“ № *. Отделно от това, тримата са потвърдили съдържанието на прочетените им протоколи, както и подписите в графа „свидетел“, да са положени от тях.

Показанията на свидетЕ.та М. В. съдържат правдива информация за мястото на намерения труп на В. К. и неговото видимо първоначално състояние, но няма спомен за оръдието на престъплението и какъв предмет представлява.

Правилно първостепенният съд е кредитирал като относими към авторството на деянието показанията на свидетелите Х. Г., А. С. и Д. И..

По отношение на показанията на свидетелите Х. Г. и А. С., въззивната инстанция намира, че не е налице спор относно познанството им с подсъдимия Й. и поводът, по който последният получил телефонния номер на свидетЕ.та Г. – потърсено съдействие от нейна страна за започване на работа. Не е налице и съмнение, че след убийството на В. К., подсъдимият позвънил на телефона на Г., като на обаждането отговорил свидетеля С.. Заявеното в този смисъл от свидетелите се подкрепя от писменото доказателство приложено по делото, като справка от мобилния оператор „А1“ за изходящите и входящите повиквания на подсъдимия Й. към телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на Г. Г. и ползван от Х. Г..

Относно съдържанието на проведения разговор, въззивната инстанция намира показанията на двамата свидетели за достоверни. Пряко и непосредствено свидетелят С. е възприел казаното от подсъдимото лице, че е извършил убийство, че разполага със снимки, които иска да му покаже на следващия ден. В тази насока е и информацията за поведението на подсъдимия при проведената с него среща в ж.к. Надежда в деня, следващ времето на убийството. Свидетелят достоверно съобщава, че подсъдимия Й. му показал снимки на окървавен човек от носения от него на срещата мобилен телефон. Показанията му кореспондират с тези на свидетЕ.та Г., на която подробно разказал какво се е случило и какво му е показал Й.. И двамата приели, че поведението на подсъдимия е странно и неприемливо и решили да прекратят връзката си с него. Обстоятелството, че свидетелите не възприели за достоверно казаното от подсъдимия и показаното на снимките, изяснява причината за не подаване на сигнал до органите на МВР, за съобщеното им от подсъдимия.

Резонно СГС е обърнал внимание на противоречивата информация по делото относно момента, в който подсъдимия Й. позвънил на телефонния номер на свидетЕ.та Г.. Основателно е съпоставил показанията на свидетелите Г. и С. със справката от мобилния оператор за изходящите и входящите повиквания на подсъдимия Й.. Въз основа на анализа си, първостепенният съд основателно е приел, че това се е случило на 06.04.2023г. през деня, а не вечерта, както твърдят свидетелите. САС споделя оценката на първостепенния съд, че различията се дължат на изминалия период от време от деянието до провеждането на разпитите им, поради липса на причини за излагане на недостоверни сведения от свидетелите за посочените обстоятелства. Тези факти установяват непротиворечиво, че съобщеното от подсъдимия на свидетелите е именно периода след извършването на убийството и преди неговото задържане от органите на МВР.

Законосъобразно СГС е приобщил, чрез прочитане частично показанията на двамата свидетели поради установена липса на спомен за Г., а за С., поради противоречиво изложени твърдения за този факт. Основателно именно прочетените сведения са били кредитирани при формиране на фактическите изводи по делото, тъй като двамата свидетели са потвърдили достоверността на прочетените им разпити и на положените подписи в изготвените протоколи, а съдът им се доверил, поради близостта им със събитията за които се отнасят и съответствието им с техническите данни за времето на проведените разговори, получени от мобилния оператор.

Настоящият състав намери за основателно кредитирането на показанията на свидетеля Д. И.. Не се спори, свидетелят и подсъдимият се познавали по повод работата на свидетеля И. в клуб „Ехе“, намиращ се в гр. София, ул. ••• № 6, както и че двамата са имали комуникация в социалната мрежа „Фейсбук“. В подкрепа на твърдения му, съдът е съобразил и лично възприетата информация съдържаща се в доброволно предоставената от свидетеля възможност, за установяване кореспонденция от мобилния телефон на И., чрез съдържанието на разменените съобщенията между профилите на „Rikardo Riko“ и „Д. И.“. Свидетелят И. е предоставил достоверни показания, за това кое лице е ползвател на фейсбук с профил „Rikardo Riko“, а именно – С. Й.. Той е аргументирал категоричността на твърденията си с обстоятелството, че лично подсъдимият Й. го уверявал, че ползва именно този фейсбук профил, по който са обменяли и споделяли лична информация, а предоставянето на изпратените съобщения към мобилния му телефон на 07.04.2023г., установяват, че подсъдимият му съобщил същата информация за убийството на В. К., каквато съобщил и на свидетелите Х. Г. и А. С. комуто на следващия ден показал снимки, с изображения на трупа на В. К.. Следственото следствие е законосъобразно, тъй като е било извършено в присъствието на страните, при наличието на предпоставките на чл. 155 от НПК, участието на свидетеля И. и специалист технически помощник (системен администратор при СГС) и при използването на необходимата техника. Разговорът между профилите на „Д. И.“ и „Rikardo Riko“ в социалната мрежа е бил прегледан след предоставени потребителско име и парола от свидетеля И.. По време на огледа били направени необходимият брой снимки, които били записани впоследствие на флаш памет, приложена по делото. САС счита, че при прегледа на съобщенията, не е налице съмнение, че зад профила на „Rikardo Riko“ стои именно подсъдимия. Посоченото следствено действие и съдържащата се в него информация е изцяло съответна на сведенията посочени от свидетеля И., което допринася за обосновано кредитиране на установеното в тези доказателствени източници, които допринасят за изясняване и потвърждаване обвинителните твърдения на прокуратурата срещу подсъдимия, за авторство на извършеното престъпление.

От приложените снимки на чат комуникацията между профилите на свидетеля и подсъдимия се установява, че те са си разменяли почти ежедневни съобщения от 14.03.2023г. Видно е, че свидетелят И. се е познавал лично с лицето зад „Rikardo Riko“, тъй като последният нееднократно е питал дали е на работа. Този извод се подкрепя и от заключението на съдебно-техническата експертиза – Протокол № 2025/ИКУ-065 (л.580-591 от съдебното производство), чрез която са установени профилите, акаунтите и електронните пощи, до които е достъпвано от мобилното устройство на подсъдимия Й..

Показанията на свидетеля И. напълно кореспондират и със заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза (л.488-513 от НОХД № 1827/2024г. на СГС). Тя е изготвена от компетентно вещо лице и е дал пълен, точен и ясен отговор на поставената с определението на СГС задача, като било снето съдържанието на приложената по делото флаш памет.

Възражението на защитата за нарушения на процесуалните правила при събиране на описаната информация, настоящият състав намира за неоснователно. СГС не е допуснал процесуално нарушение, като е обсъдил приложената чат комуникация, тъй като тя е приобщена в производството чрез способите на НПК. Първостепенният съд е извършил обстоен анализ на съобщенията, изпратени от профила на „Rikardo Riko“, който изцяло се споделя от настоящия въззивен съдебен състав. Безспорно по делото е установено, че свидетелят И. е получил снимките на трупа на В. К. на 07.04.2023г. в 07:42ч. в чат кореспонденцията му с профила „Rikardo Riko”, заедно с поясняващи съобщения, чийто смисъл е съобщаване и оправдаване на извършеното, което по съществото си е признание за извършеното, но оправдано от подсъдимия чрез изложените в кореспонденцията подбуди. Съдържанието на кореспонденцията е установена и приобщена, чрез извършения от съда оглед, което се потвърждава и от съдържанието в отговорите по назначената и приета съдебно-техническата експертиза на вещото лице Х..

По изложените до тук съображения, възраженията на защитата съда прие за неоснователна. Не е налице основание за защитното възражение, за наличие на превратна интерпретация на показанията на свидетелите Г., С. и И. в полза на обвинение. Пред тримата свидетели подсъдимият е направил инцидентно извънпроцесуално признание за извършеното от него престъпление, което те са възприели пряко и непосредствено. Техните лични възприятия не са дискредитирани, защото за съобщеното от подсъдимия, не са налице сведения да е било инициирано преднамерено от тях, самопризнанието е било сторено пред тях като трети, незаинтересовани от изхода на делото лица, които добросъвестно са пресъздали споделената им информация от подсъдимото лице и дори не е била първоначално възприета като истинно признание от подсъдимия. Подсъдимият е направил самопризнания пред тримата свидетели в момент, когато не е бил привлечен към наказателна отговорност, поради което и поради това, че Й. е бил наясно с психичните си заболявания и за тяхната видимост за околните, поради което не е очаквал свидетелите да му повярват, поради което не приемал за наличен и риска същите да сезират съответните органи.

Сведенията от свидетелите, относно съобщеното от подсъдимия е съответно на изводите на СМЕ, на заключението на СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране – Протокол № 23/ДНК-1001 (т.4, л.74-77 от ДП), при изготвянето на която е бил изолиран ДНК материал на С. Й. иззет от дървената бухалка. Не са събрани по делото и доказателства за наличието на ДНК следи на други лица, за които може да се предполага, че са съпричастни към авторството на деянието. Косвено, показанията на свидетелите Г., С. и И. се подкрепят и от тези на свидетеля Т., който е заявил, че към датата на убийството не е пребивавал в изоставената постройка и съответно е научил за смъртта на В. К. впоследствие.

Версията за авторството на престъплението, изложена в обясненията на подсъдимия, че той не е фактическия извършител, че е бил принуден и му е било заплатено да поеме вината, се появява в момент, в който подсъдимия е лекуван в болницата на затвора гр.•••, повлиян е бил медикаментозно от терапията, при което е осъзнал, че признанията направени пред различни лица, ще утежни положението му и ще увеличи вероятността да търпи наказание за това. В тази насока е и заключението на СПЕ, която посочва, че поведението на подсъдимия Й. е манипулативно и впоследствие намира отражение в застъпената от него теза в показанията на свидетелите Х., Ш., Ч., Д., Д. Г. и Р. Г.. То е насочено към създаване на впечатление на близките и приятелите му, че поведението в случая е било лекомислено и продиктувано от психичното заболяване, от което страда, докато в действителност има за цел да избегне евентуална наказателна отговорност.

Показанията на свидетЕ.та Б. Д. – майка на свидетеля Д. И. са от значение единствено относно информацията за телефонния номер, ползван от свидетеля И..

Въззивната инстанция кредитира като относими към предмета на доказване показанията на свидетеля М. Л.. Добросъвестно свидетелят е посочил, че подсъдимият е влязъл при него в магазина за GSM аксесоари на бул. Ломско шосе № 73 с молба да му услужи за зареждането на мобилния му телефон. Свидетелят твърди, че подсъдимият не е имал претенции за поправка на телефона, че в търговския обект не предоставят такива услуги. М. Л. свидетелства, че мобилният телефон впоследствие бил иззет от органите на МВР, за което било съставено нарочен протокол. Съществено е и обстоятелството, че свидетелят е убеден, че мобилното устройство не е било заключено с парола и е било възможно включването му с копче отстрани. Заявеното от него кореспондира с констатациите описани в протокола за оглед на местопроизшествие от 07.04.2023г. в магазин „Мега Дивайс“ в гр. София, бул. Ломско шосе № 73 (т.1, л.116-117 от ДП), протокола за оглед на веществено доказателство от 07.04.2023г. и изготвения фотоалбум от процесуално-следственото действие (т.1, л. 78,л.79-89 от ДП), както и от проведените разпити на вещите лица при изслушване на съдебно-техническите експертизи, които са потвърдили фактът, че изследваният мобилен апарат е бил без парола за отключване.

Относно адреса на магазина, модела и марката на телефона свидетелят Л. заявява за липса на спомен, а по отношение на физическите белези на лицето, оставило мобилния си апарат в магазина, СГС е констатирал противоречия. В този смисъл правилно са били приобщени показанията на М. Л. от досъдебното производство, за тези обстоятелства. Въпреки, че свидетелят не е разпознал подсъдимия в съдебната зала, като лице което е оставило мобилния си телефон за зареждане в магазина САС намира, че не са разколебани изводите, че именно това е подсъдимия, отчитайки заключенията на съдебно-техническите експертизи, с които са установени ползваните профили от собственика на устройството, телефонният номер, на който отговаряла постановена СИМ карта, справката от мобилния оператор „А1“ (т.2, л.81-83 от ДП). Наред с това, дадените от свидетеля Л. показания в двете фази на наказателното производство напълно кореспондират с протокола за оглед на местопроизшествие от 07.04.2023г. (т.1, л.116-117 от ДП), както и заключението на видео-техническата експертиза – Протокол № 161 (т.3, л.23-30 от ДП).

Процесуално допустими и достоверни са сведенията изложени в показанията на свидетелите Н. Н. и К. Г., полицейски служители за обстоятелствата, при които е бил задържан на 07.04.2023г. в района на бул. Ломско шосе подсъдимия Й., като описаните факти не са пряко относими към предмета на делото, а служат з проверка

достоверността на обстоятелствата последвали извършеното престъпление. Процесуално недопустими са единствено показанията на свидетЕ.та Н. в частта, касаеща информацията получена при проведената беседа с подсъдимия, доколкото е налице изрична забрана в чл. 118, ал. 2 от НПК, такива сведения да бъдат трансформирани в гласни доказателства.

Основателно са били кредитирани като достоверни показанията на свидетеля Т. Т. събрани във фазата на съдебното следствие. Чрез тях са установени отношенията му с убития К., периода на пребиваване в изоставената къща на ул. „•••“ № *, където се запознал с подсъдимия С. Й.. Видно е, че към онзи момент свидетелят е водил скитнически начин на живот, подобно на убития В. К. и е бил безработен, респ. не е разполагал с парични средства. Именно това е бил и поводът Т. да поиска да се настани в свободно помещение в изоставената постройка, като не се спори, че така формираното съжителство не е провокирало конфликт между убития К., Й. и Т.. При тези данни, основателно СГС е достигнал до извода, че отношенията между свидетеля и убития В. К., са били приятелски и не са имали конфликти помежду им. В този смисъл, въззивната инстанция намира за недостоверни и изолирани твърдения на подсъдимия Й., че е виждал Т. и В. да се карат и бият. Сочения от подсъдимия свидетеля Т. Т. за извършител на деянието, не е установено да е имал мотив за умъртвяването му, още повече, че именно К. се съгласил Т. да нощува в къщата.

Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата за неизяснен периода, през който свидетелят Т. Т. е пребивавал в изоставената къща. Действително свидетелят първоначално посочва, че е пребивавал за три нощи през април 2023г. в къщата, но след това се поправя, че е възможно да е било отново за три дни, но през март и си тръгнал, защото подсъдимият „…докара някакви хора - мъж и жена от „Факултета“ цигани в къщата, след което дойдоха некви техни деца /4-5 деца/…“. Твърди, че разбрал за смъртта на В. К. около 20 дни, след като е напуснал адреса, от племенник на пострадалия. В показанията на свидетеля се твърди, за възникнало напрежение между пострадалия и подсъдимия по повод допускането на подсъдимия в къщата да живеят и други хора. От гласните доказателства, не може да се установи дали действително свидетелят е нощувал точно три нощи в къщата и на кои дати е пребивавал там. Отделно от това, свидетелят посочва, че две от нощите, докато бил там, В. К. не е нощувал в къщата. Посочва, че лично не е възприемал конфликт между подсъдимия и пострадалия, но му е известно от разкази на пострадалия, че между тях са възниквали конфликтни ситуации, като „...за да го слуша С., му е шляпвал два-три шамара..“. Свидетеля Т. посочва, че му е известно от пострадалия, за влошени отношения между подсъдимия Й. и убития В. К., който му споделил, че имал проблеми със С. поради употребата на наркотични вещества и несвързания му говор. Въззивната инстанция намира, че показанията на свидетеля Т., за отношенията между пострадалия и подсъдимия са достоверни. Посочената от свидетеля причина за неразбирателство между жертвата и подсъдимия намира доказателствена опора в заключението на ФХЕ Протокол № 347-Х/2023г., изготвено от вещото лице Р. А. (т.3, л. 12-13 от ДП), от която е видно, че обект № 1 (хартиена свивка с вещество, запечатана с картон серия А0545899, иззета от подсъдимия) съдържа амфетамин и кофеин, с общо тегло 0,02 гр., с процентно съдържание на активния компонент – амфетамин 14%). За приема на наркотични вещества се съдържат данни и в заключението на съдебно-техническата експертиза (л.488-513 от НОХД № 1827/2024г. на СГС), обективираща чат кореспонденцията между подсъдимия и свидетеля И..

Сведенията съобщени от св.Т., за отношенията между пострадалия и подсъдимия съдържат и данни за отражението на психическото състояние на подсъдимия върху поведението му и когнитивните му белези, подробно изяснени от психиатричната експертиза. В обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционният съд на 20.06.2025г. (л.699 (гръб) – л 670 СП част 2), за наличие на конфликт и физическа саморазправа между него и пострадалия в нощта на убийството му, са следните: Подсъдимият твърди, че „…Той тогава, като го питах дали има цигари, че бях тогава много изнервен, когато се карахме, когато тогава той ме ритна тогава и, като го хванах на клинч, и го завлякох в стаята му…“ По делото е изяснено, че причинените увреждания по главата и тялото на пострадалия са резултат от множество, наслагващи се удари със значителна сила, като видно от съдебно медицинската експертиза са били нанесени с особена ярост и ожесточение. Това формира извод, че уврежданията са били нанесени от лице, което към момента на причиняване на уврежданията е било в конфликт с пострадалия. В противовес на защитните доводи, следва да се посочи, че липсват каквито и да са данни да е имало конфликт между свидетеля Т. и пострадалия. Не са налице факти, които да противоречат на показанията на свидетеля Т., че към онзи момент не е имал мобилен телефон, не са налице достоверни данни да е ползвал и мобилното устройство, притежавано от подсъдимия Й., освен защитните обяснения на подсъдимия, които не намират потвърждение с техническата експертиза на телефона.

Разпитания свидетел Р. Г. е съпруг на майката на подсъдимия – свидетеля Д. Г.. При посещаването на подсъдимия в ареста, подсъдимият им обяснил, че извършителя на убийството бил някакъв мъж, който го карал да облича кървави дрехи, давал му да хваща тръба или бухалка и му взимал телефона, да прави снимки с него, че същия бил много влиятелен и „колел и бесел“, поради което го било страх от него. Д. Х. е лице, което е било в ареста с обвинение за убийство и пребивавал в една килия с подсъдимия. Там подсъдимия му бил обяснил, че лицето Т., без никакви причини си сложил ръкавици на ръцете, взел бухалка и влязъл в къщата където се намирал пострадалия и го убил, после принудил подсъдимия да твърди, че е извършил убийството. В показанията си, свидетелят Х. заявява, че „…С. ми е споделял, че са се карали с убития от време на време. Щели да се бият…“. Свидетелят П. Ш., също се срещнал в затвора със подсъдимия, като преразказва споделеното от подсъдимия, че „…някакъв е утепал някакъв клошар или там къв се води човек и тоя същия му хвърлил бухалката, С. я хванал, за да остави некви отпечатъци и тоя същия му дал 200 лева и му казал да поеме вината. Аз го знам С., че той е готов на всичко за пари. ..“

Показанията на тези свидетели не съответстват на изискванията на чл.117 НПК, а съдържат единствено производни сведения, за изложената пред тях защитна версия от подсъдимия за извършеното от него, поради което, не могат да послужат за изясняване на фактите по делото, доколкото е налице оригиналната версия на фактите изложена от подсъдимият в дадените пред съда обяснения. Преразказаните защитни твърденията на подсъдимия, не могат да бъдат проверявани с производни и общи сведения на свидетелите, с които се е срещал в ареста. Те не кореспондират с обективните доказателства по делото – протоколите за оглед на местопроизшествие, ДНК експертизата Протокол № 23/ДНК-6 (т.4, л. 84 от ДП), СТЕ (л.488-513 от НОХД № 1827/2024г. на СГС), показанията на свидетелите Г., С. и И., заключенията на съдебно-техническа експертиза (л.488-513 от НОХД № 1827/2024г. на СГС) и Протокол № 2025/ИКУ-065 (л.580-591 от съдебното производство). Във връзка с тези изводи на съда, е и заключението на съдебно-психиатричната експертиза (т.3, л. 37-82 от ДП), от която обясняват особеностите в извънпроцесуалното поведение на Й., а именно - че може да бъде определен като манипулативен /поведение, обусловено от т.нар. „първична печалба“ – оправдаване на действия с болестта и „вторична печалба“ – обект на грижа и внимание/, като вероятна и очаквана промяна в твърденията му от психиатрична гледна точка могат да бъдат интерпретирани като симулативно

поведение, целящо избягване на наказателна отговорност. Показанията на Ф. Д., доколкото същите са твърде общи, производни и в противоречие на установени обективните факти по делото, не способстват за изясняване на фактите по делото. Подобно на предходните свидетели, показанията на Ф. Д. са производни и предават съобщената от подсъдимия защитната теза, като съобщеното от него, дори не съответства на времето, в което е било извършено престъплението – април 2023г., т.е. пролетта, докато Д. съобщава за някаква „грешка“ на подсъдимия, извършена през есента, без да уточнява годината. При обсъждане показанията на свидетелите Р. Г. и Д. Г., САС съобрази обстоятелството, че те са изцяло производни, че се намират в роднинска връзка с подсъдимия Й. и че са заинтересовани от изхода на делото, доколкото е ангажирана наказателната отговорност на техен близък, поради което дори да преразказват вярно, това което им е обяснил подсъдимия, те не съдържат пряко възприета информация от значение за изясняване на делото.

Неоснователни са възраженията на защитата по отношение на показанията на свидетЕ.та К. Ч.. Правилно е отбелязано в жалбата, че от справката на мобилния оператор е видно, че двамата са водили няколко телефонни разговора помежду си в периода от извършването на убийството до задържането на Й.. Въпреки това, не може да бъде споделена защитната теза, че тези показания са в подкрепа на защитната версия на подсъдимия, доколкото споделил признание за поета чужда вина, защото по съществото си са производни на обясненията на подсъдимия. На следващо място, справката за водените разговори не се установява тяхното съдържание, а липсват и други доказателства за проверка данните, че подсъдимият се е срещал със свидетеля в периода преди задържането му. Свидетелят Ч. посочва, че го познава от негово пребиваване в социална къща, на която казвали „Розовата къща“, намираща се на ул. „Опълченска“, дори че в този период подсъдимият е работел, но бил „взел чужда вина“. По делото е ясно, че във времето на извършеното престъпление не са налице данни подсъдимият да е работел. Доколкото тези показания са преразказ на обясненията на подсъдимия, няма как да бъдат ползвани в тяхна подкрепа, независимо от това колко пъти и пред кои лица подсъдимият е разпространявал своя версия за стореното убийство.

Въззивната инстанция кредитира показанията на свидетЕ.та А. И., доколкото същата дава сведения за отношенията на починалия В. К. с братята и сестрите му. Те са относими към преценката за основателността на предявените в наказателното производство граждански искове за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 116 от НК. Показанията на свидетЕ.та В. М. не съдържат относими към предмета на доказване сведения, а такива за отношенията, които тя имала с подсъдимия, поради което не допринасят пряко за изясняване на делото.

Резонно СГС е формирал фактическите си изводи на база съпоставка между обясненията на подсъдимия Й. и останалите доказателствени източници по делото. В съответствие с утвърдената съдебна практика и теория, съдът ги е подложил на задълбочен анализ, отчитайки двуяката им процесуална природа, а именно – да бъдат годно доказателствено средство по смисъла на чл. 115 от НПК, но и като средство за защита срещу повдигнатото му обвинение. Въззивната инстанция счита, че следва да бъдат кредитирани като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им, в която е посочил, че е живеел в изоставената къща (на адрес гр. •••, ул. „••• № *) заедно с убития В. К., както и че К. системно употребявал алкохол. Тези факти напълно кореспондират с показанията на свидетеля Т. Т. и Г. М., със заключенията на съдебнохимичните експертизи №А-320/2023г. (т.4, л. 16 от ДП) и № Т-320/ 2023г.(т.4, л. 18-20 от ДП), заключенията на приложените по делото ДНК експертизи и протоколът за извършен следствен експеримент, касаещ иззетите вещи принадлежали съответно на подсъдимия и на жертвата.

Обясненията на подсъдимия относно отношенията му с В. К. са достоверни, доколкото за системните конфликти с него съобщава неблагоприятни данни за правните последици от естеството на фактите, а и защото за конфликтните отношения съобщава и свидетеля Т.. Същевременно, не се установи свидетеля Т. да е имал конфликт с пострадалия, като обясненията на подсъдимия в тази връзка са схематични и неубедителни. В обясненията си, подсъдимия посочва, че преди убийството на К. е имал конфликт, който описва със наличие на физически сблъсък, посочва че „ …Набих му един крак в тялото и той хвръкна назад. През това време станах рязко и се обух. Хванах го на клинч, за да го завлека в неговата си стая….“. В тази част обясненията му кореспондират с казаното от свидетеля Т. за споделените му, от В. К. конфликтни отношения с подсъдимия Й.. Наличието на конфликт се установява и от естеството на съдържанието на чат кореспонденцията между свидетеля И. и подсъдимия, при която последният му съобщил, че поводът за убийството е, че жертвата го издразнила. Съдът прие, че обясненията на подсъдимия в частта, относно отношенията му с пострадалия са правдиви, доколкото намират подкрепа в другите описани доказателствени източници, поради което съдът прие, че възникналия конфликт между подсъдимия и пострадалия е в основата и на упражненото насилие и нанесените удари върху него от Й..

САС прие като достоверни и обясненията на подсъдимия относно ползването на бухалката и мястото на нейното укриване - зад стар диван, след като послужила за извършването на убийството на К.. Тези сведения са в съответствие с мястото на което е намерена и описана в първоначалния протокол за оглед на местопроизшествие от 06.04.2023г. (т.1, л. 31-33 от ДП) В тази връзка единствено не може да се сподели твърдението на С. Й., че именно той е показал на разследващите органи къде е укрита.

В останалата част, обясненията на подсъдимия Й. относно авторството на деянието, съдът прие за изградена защитна позиция, която да му помогне за освобождаване от носене на наказателна отговорност. Липсват инцидентни и/или трайно възникнали конфликтни основания, за да се приемат защитните твърдения на подсъдимия, че свидетелят Т. Т. е бил с нарочно поставени ръкавици и реализирал убийството на В. К. без никакъв мотив. След това, според защитната версия на подсъдимия Й., Т. е искал да бъде приписано това убийство на Й., като му дал да хване и скрие оръдието на престъплението, за да останат негови биологични следи по това оръдие. Очевиден е опита на подсъдимия, да даде обяснение за наличието на биологичен материал върху по – тънкия край на иззетата намерена бухалка, установено с ДНК експертиза (т.4 л.74- л.77 ДП), което да обясни различна версия, която не го свързва с инкриминираните действия за нанасяне на установените травматични увреждания по главата и тялото на В. К.. Така описания сложен начин, с цел оставяне на биологични следи на друго лице (на подсъдимия), върху оръдието на престъпление и направените, според подсъдимия от свидетеля Т. снимки с неговия телефон, са били придружени с психически натиск и заплащане от 200лв., само за да „поеме чужда вина“.

Версията за случилото се представена в обясненията на подсъдимия очевидно е приспособена към мястото на намерените веществени доказателства и резултатите от изготвените експертизи, но не установява никакви мотиви за това, именно свидетелят Т. да е извършил убийството. Не е ясно и защо трябва да бъде укрито оръдието на престъплението именно от подсъдимия по описания от него начин, доколкото биологични следи е можело и по – лесно да бъдат пренесени върху други места, които да обвържат подсъдимия с деянието, ако твърдения му, че се съгласил да „поеме чужда вина“ са действителни. Не може да бъде споделено и твърдението, че свидетелят Т. му е подал бухалката, за да може подсъдимият да остави биологични следи върху нея и да я скрие зад дивана, описан в първия протокол за оглед на местопроизшествие. Ако се приеме за достоверна тезата на подсъдимия, че свидетелят Т. е автор на престъплението, то последният вместо да предава бухалката на подсъдимия, за да я хване с голи ръце, докато е бил сам в къщата, е имал възможността безпрепятствено да влезе в стаята на подсъдимия Й. и успешно да остави кървави следи по намиращите се там дрехи. Обясненията на подсъдимият се опровергават от показанията на свидетеля Т. Т., от които е видно, че към инкриминираната дата той вече не е пребивавал в изоставената постройка. Твърде приспособени към обективните факти и доказателствата по делото са представени обясненията на подсъдимия, че свидетелят Т. е носил ръкавици по време на извършването на престъплението. Носенето на ръкавици не е установено, да е обичайна практика на свидетеля Т., нито има основание да се приеме, че същият преднамерено е посетил къщата носейки в себе си ръкавици, доколкото не се установяват никакви лични мотиви да е замислял или имал други причини да организира и извърши убийство на И., за да се снабди предварително да носи ръкавици с такава цел. Въззивната инстанция приема за правилен извода на СГС, че направеното извънпроцесуално признание на подсъдимия пред свидетелите И. и С. не е направено по указания на свидетеля Т..

В обясненията от 04.10.2024г. си подс.Й. представя противоречиви сведения за дрехите, с които е бил облечен и дали се е преобличал в деня след престъплението, като съда намери, че следва да цитира обясненията му в тази част в пълнота. Така например подсъдимият твърди, че „...В тази вечер преоблякох някои от дрехите си. Имах една тениска с къс ръкав „Найк рънинг“ светло синя, която два дни след това я заебах там в къщата, но явно някой ми я е взел. Беше на един фотьойл в голямата стая, където спя. Голямата стая е моята стая. Имах едни чисти крос панталони, които подарих на В., защото ми бяха големи, а на него му ставаха. Един ден преди случая се преоблякох и му ги подарих. В самата вечер не съм се преобличал. Вечерта бях облечен със сини дънки, защото черните крос дънки ги подарих на В.....Отгоре бях с друга тениска - синя „Найк рънинг“, която беше скъсана отзад и я смених такава, като тази /подсъдимият посочва тениската, с която е облечен, която е в камуфлажен цвят под бяла фланЕ./. Не си спомням последната тениска, която съм сменил. Бях със сини маратонки…“. На уточняващи въпроси на съда отговаря „…Тези дрехи, с които бях този ден, не знам къде отидоха. Само боксерките и чорапите съм си преоблякъл. Два пъти съм си ги сменял боксерките и чорапите. Малко преди да ме задържат и малко след това съм си сменял боксерките и чорапите. От случката, докато ме задържат, си бях е дрехите, с които бях в този ден, за който разказвах. Смених си само боксерките и чорапите…“. Видно е, че твърди едновременно, че не се преобличал, а заедно с това твърди, че е сменил тениската с къс ръкав „Найк рънинг“ светло синя, която била скъсана отзад и я оставил в стаята, после някой му я откраднал.

Въззивната инстанция прие, че обясненията на подсъдимия Й. относно това, че направените снимки с мобилния му апарат са направени от свидетеля Т. и за състоянието на устройството, след като му било „върнато“ от свидетеля Т. са част от защитна теза на подсъдимия. По делото не е установено телефонът да е бил използван на инкриминираната дата и след това от трето лице. От изготвените по делото експертизи е видно, че той нито е бил повреден, нито че е бил с блокиран с поставена парола. В подкрепа на тази теза, от една страна са показанията на свидетеля М. Л. където подсъдимия е оставил телефона си, само за да му се зареди батерията. Свидетелят отрича да е предоставял ремонтни услуги на подсъдимия за телефона, още повече, че изобщо не предоставя такъв тип услуги в магазина си. Телефона, оставен от подсъдимият е бил изправен и без парола за достъп до съдържанието му, което е било установено с изготвените съдебно-технически експертизи. Мобилният апарат на инкриминираната дата и след това е използван само от подсъдимото лице и не са налице доказателства, които да опровергават това обстоятелство, а приписваните действия на свидетеля Т. в обясненията на подсъдимия Й. се явяват неверни.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на изготвените по делото експертизи. Те са изготвени от компетентни вещи лица, имащи съответната специализация в областта на науката и техниката, дали са пълни, точни и ясни отговори на поставените им задачи от разследващите органи, съобразили са се със събраните по делото доказателствени източници и са дали конкретни разяснения на страните и съда по направените от тях изводи. Затова не са налице основания, които да поставят под съмнение правилността им.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп № 251/2023г. (т.4, л. 3-10 от ДП) несъмнено се установяват телесните увреждания, които са били нанесени по тялото на В. К., а именно открита черепно-мозъчна и лицева травми - охлузвания в челната част на главата; три разкъсно-контузни рани в лява челна област на главата; кръвонасядане, ангажиращо левите челна, теменна и слепоочна области на главата; кръвонасядане на меката черепна покривка по вътрешните й повърхности; деформация на черепния свод; многофрагментно счупване на костите, изграждащи черепния покрив в левите челно-теменно-слепоочно-тилни области с хлътване на костните фрагменти навътре към черепната кухина, с проследяване на отделни линейни фрактури съответно Н.сно към теменно-слепоочните области и назад и Н.сно към теменно-тилните области; минимален субдурален кръвоизлив вляво; масивен субарахноиден кръвоизлив в челно- теменно-слепоочните области, по-изразено вляво; размачкване на мозъчното вещество в левите челно-слепоочни области; многофрагментно счупване на предна и средна черепни ямки; многофрагментно счупване на костите, изграждащи лицевия скелет вляво /челна кост, орбита, носни кости, зигоматична кост, горна челюст/; масивен субконюнктивален кръвоизлив на лява очна ябълка; аспирация на кръв; закрита гръдна травма – неразместени фрактури на ребрата вляво от трето до шесто по предна аксиларна анатомична линия; кръвонасядане на междуребрената мускулатура в средната и долната трета на гръдния кош в дясно; двойноивести кръвонасядания на ляво бедро и дясна подбедрица; кръвонасядане на лява подбедрица /горна трета/; кръвонасядане на лява мишница; охлузване на ляво бедро; дълбоко разположени кръвонасядания на дясното бедро, в горната му трета и на дясната коленна област; белези от кръвозагуба – умерено проявени послесмъртни петна; анемия на трупа и вътрешните органи; ивицовидни кръвоизливи под ендокарда – т.нар. петна на Минаков. Установено е още, че смъртта се дължи на тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, която е съчетана с многофрагментно счупване на костите, изграждащи черепния покрив и основа, с кръвоизливи под мозъчните обвивки и размачкванае на мозъчното вещество. Експертите са приели, че травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърд/и тъп/и предмет/и по механизма на удари с такъв/такива, като двойноивицестите кръвонасядания - в резултат на ударното въздействие на предмет с голяма дължина и малко напречно сечение.

Като допълваща и кореспондираща със СМЕ на труп, САС кредитира и заключението на СМЕ по писмени данни (т.4, л. 24-52 от ДП). В него вещите лица подробно са отговорили на поставените въпроси, като въз основа на констатираните медицински находки за дали заключение за механизма на причиняване на смъртта на В. К.. Въз основа на предоставените им материали от досъдебното производство, вещите лица посочват часът на смъртта, като се позовавали на изминалото време от откриването на трупа до извършването на аутопсията, показанията на свидетЕ.та М., че когато го открила, тялото му е било „студено“, което експертизата преценява около два часа преди данните от направените снимки – 21:41 ч. Ето защо те са приели, че смъртта е настъпила около вечерните часове т.е около 19ч.- 20ч. на 05.04.2023г.

Не са налице факти, които да поставят под съмнение експертните изводи, че

убийството е извършено на мястото, където е открито тялото, както и че за реализирането му е била използвана бухалка. Според експертизата установените капки кръв около леглото на К. и на голямото кърваво петно на самото легло е в подкрепа на тези изводи. Според експертизата, ако трупът е бил местен, то би следвало и на други места да са открити кървави следи. Тези констатации безспорно кореспондират със съдържанието на протоколите за оглед в стаята на В. К., изготвените фотоалбуми за процесуално-следствените действия, както и оръдието на престъплението, иззето като веществено доказателство (предвид констатираните находки на характерни

двойноивести кръвонасядания по трупа).

Според заключението на вещите лица, които съдът правилно е кредитирал, няма данни пострадалия В. К. да е оказал съпротива при нанесения му побой, поради установена липса при извършената аутопсия на характерни защитни наранявания по тялото на жертвата. За това е допринесло както установеното му влошено здравословно състояние, (бил е изписан на 31.03.2023г. (т.е. дни преди убийството) от болничното заведение с диагноза – резидуална латентна десностранна централна хемипареза (слабост в дясната половина), дизартричен (забавен) говор и възможна самостоятелна походка, така и факта, че е бил в състояние на алкохолното опиянение, при установена концентрация на етилов алкохол в кръвта и урината в горната граница на средно алкохолно опиване, във фазата на елиминация. Във връзка със заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, правилно СГС е кредитирал заключенията на СХЕ № А-320/2023г. (т.4, л. 16 от ДП) и СХЕ № Т-320/2023г. (т.4, л. 18-20 от ДП). От тях е видно, че в кръвта и урината на В. К. е установено наличие на 2,47 промила етанол и 0,18 промила метанол в кръвта и 3,49 промила етанол и 0,21 промила метанол в урината. Това алкохолно опиване не е изключило възприятията на пострадалия за чувствителност и сетивност, с които е възприемал болката при ударите с твърдия предмет, при причиняването на травмите. От изслушаните отговори на вещите лица е видно, че К. е бил в съзнание около 10 минути (обосновавайки се с наличието на кръв на стомаха), което е значителен период от време, през който е възприемал многобройните наслагващи се удари с твърд тъп предмет, тяхната сила и интензивност в областта на главата и горната част на тялото. Оценката на травмите и наличието на кръв в стомаха допринасят за подкрепа извода на първостепенния съд, че преди настъпването на смъртта, В. К. е могъл да изпита и преживее болката от нанасяния му побой и емоционално да преработи страха от настъпващата смърт.

След извършването на съответните химични изследвания, в кръвта и урината на К. не е доказано наличието на алкалоиди (синтетични наркотични вещества, стимуланти, седативи и производни на опиума), барбитурати, фенотиазинови, трициклични, бензодиазепинови лекарствени средства.

Не са налице пречки да се цени заключението на съдебно-биологичната експертиза Протокол № 38-Б/2023г., доколкото въз основа на описаните изследвания вещото лице С. дава становище, че по изследваните шапка с козирка, яке с качулка, горнище на анцуг, суитшърт с качулка, блуза с дълъг ръкав, петопръстна ръкавица (всички иззети при огледа на трупа на В. К.) е доказано наличието на човешка кръв. Въз основа на тези констатации, основателно разследващите органи са възложили изолирането на ДНК профила на жертвата и съпоставката му с останалите констатирани биологични следи по делото.

Правилно първостепенният съд е кредитирал заключенията на приложените по делото ДНК експертизи (в т.ч. и изготвените в съдебната фаза на процеса), тъй като вещите лица компетентно и въз основа на иззетите образци за сравнително изследване са изолирали ДНК профилите на подсъдимия Й. и починалия В. К.. Въз основа на тези данни е изследвана принадлежността на биологичните следи върху иззетите веществени доказателства по делото. Няма спор, че кървавите следи по дрехите на К. принадлежат на него. Не се оспорват и заключенията, че ДНК следите по угарката от цигара и кървавото петно върху дънков панталон, означен като обект 33-2-23 в ДНК експертиза Протокол № 33/2023г. принадлежат на подсъдимия С. Й..

Въззивната инстанция споделя становището на СГС, че липсата на ДНК следи по дрехите на подсъдимия Й. не разколебават извода за съпричастността му към инкриминираното Д.ие. В подкрепа на извода, че именно подсъдимият е извършител на престъплението е обстоятелството, че подсъдимият сам посочва, че е сменил горната си тениска с къс ръкав „Найк рънинг“ светло синя, скъсана, но е носена от него върху друга тениска, което направил в къщата преди да излезе от нея, която след това някой му бил откраднал, че върху укритото от него оръдие на престъплението са установени биологични следи - кръв на пострадалия В. К. и на С. Й. (видно от заключението на биологичната експертиза и ДНК експертизата ДНК № 23/ДНК-1001). В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при огледа на помещението в което е намерен трупа, на пода, вдясно от вратата на същата стая, обитавана от пострадалият, (не от подсъдимия), е бил намерен пепелник с жълт фас поставен в него, с жълт филтър от цигара /обозначен като обект № 3/, по който видно от заключението на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилирането № 25/ДНК-287 /л. 691- 692 от съд.дело/, е намерен биологичен материал, който произхожда от подсъдимия С. Й. /ДНК профилът е негов/. Този извод се подкрепя и от част от гласните доказателства показания на свидетелите Х. Г. и А. С. и свидетеля И., обсъдени подробно по – горе, както и от съдържанието на информация установена с извършения оглед на чат кореспонденция между подсъдимия и свидетеля И., респ. заключението на изготвената в съдебното следствие СТЕ (л.488-513 от съдебното производство).

Основателно СГС се е доверил на заключението на видеотехническата експертиза Протокол № 161/2023г. (т.3, л. 24-28 от ДП). Вещото лице е изследвало предоставения видеозапис от охранителните камери от магазин „Мега Дивайс“ на бул. Ломско шосе“. По има отношение към установяването на мобилния апарат на подсъдимия и намиращото се в него съдържание. От заключението е видно, че на 07.04.2023г. в 12:43ч. лице от мъжки пол е влязло в магазина за GSM аксесоари и оставило там предмет, наподобяващ преносим телефон. Въпреки че вещото лице не е могло да извърши лицево разпознаване на лицето влязло в магазина поради ниската резолюция на записите и облеклото, за настоящата инстанция не е налице съмнение, че това е именно подсъдимият С. Й., което се установява от връзката на експертните изводи със съответните показания от свидетеля Л., както и от протокола за оглед от 07.04.2023г. в магазина, както и от установеното съдържание на мобилното устройство, установено чрез съдебно-техническата експертиза Протокол № 2023/ИКУ- 268 (т., л. 58-66 от ДП) и допълнително назначената СТЕ Протокол № 2025/ИКУ-065 (л.580-591 от съдебното производство), които са изследвали иззетото мобилното устройство. Съдържащата се на мобилното устройство на подсъдимия е за използвани електронни адреси, използвани акаунти в социални мрежи, за изпращаните и получавани кратки съобщения, за ползваните абонатни номера, за запаметените контакти на устройството. Относно телефонният номер експертното заключение се подкрепя от справката на мобилния оператор. Вещите лица по несъмнен начин са установили, че от изследваното мобилно устройство е достъпван профила с наименование „Rikardo Riko“ в социалната мрежа „Фейсбук“ и приложението „Месинджър“, както и други акаунти и електронни пощи, съдържащи името на подсъдимото лице. Затова от съпоставката между заключението на тази експертиза със изводите от съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Х. (л.488-513 от съдебното производство) и показанията на свидетеля Д. И., може да се направи обоснован извод, че наличните изявления в чат комуникацията изхождат имено от подсъдимото лице.

Въпреки разясненията на вещите лица пред първата инстанция, че всеки може да има достъп от различни устройства до профилите си в социалните мрежи, СГС правилно е приел, че в настоящия случай липсват доказателства трети лица да са използвали мобилния телефон на подсъдимия. Такива предположения не са направени и от подсъдимия в дадените обяснения пред първостепенния съд. Изолираното твърдение на подсъдимия, че свидетелят Т. е ползвал инцидентно устройството му, не се подкрепя от други доказателства, че именно Т. Т. е имал достъп до мобилния телефон, респ. социалните мрежи на подсъдимия, тъй като няма данни да се е намирал в къщата в деня на убийството.

Правилно първостепеннният съд е кредитирал заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза (т.3, л. 37-82 от ДП). Безспорно експертите са посочили диагнозата на психичното заболяване, от което страда подсъдимия Й.. Наред с това са установили, че към момента на инкриминираното Д.ие и към момента на изследването той не е с качествени разстройства в базисни сфери на психична дейност, водени до нарушение на основните му психични годности. Това е дало основание на експертите да дадат заключение, че Й. е бил в ремисия, като при него органичното налудно разстройство не следва да се разглежда като продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Въззивната инстанция приема, че даденото заключение е пълноценно и обосновано, доколкото е базирано на проверени данни от историята на заболяванията на подсъдимия, както и на прякото му специализирано наблюдение за определен период от време в Психиатричното отделение на болницата към затвора в гр. •••. Вещите лица са дали изключително подробни разяснения, както в обстоятелствената част на експертизата, така и в съдебната фаза, като са защитили изводите си, на които съдът се довери.

Изводите на тройната СПЕ се подкрепят и от назначената от настоящия въззивен съдебен състав експертиза (л.124-131 от въззивното производство). Въз основа на наличната медицинска документация по делото (в т.ч. и изисканата от СЦЗ такава от САС) и след извършен преглед, вещите лица не са намерили основания да дадат заключение, различно от това на първоначалната комплексна експертиза. При отговорите на поставените въпроси експертите са потвърдили, че подсъдимият се намира в състояние на ремисия, като наред с това са отграничили случаите, при които органичното налудно разстройство може да се счита за продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Следователно, според вещите лица С. Й. може правилно да възпроизвежда факти и събития преди време по тяхната външна, формална страна, с неточности във времето, без да може да пресъздаде същността на нещата и явленията. Затова са и отбелязали, че аналитичното мислене при освидетелствания е крайно недостатъчно при по-сложни моменти, както и че действителната същност на нещата му убягват. Предвид липсата на данни за качествени промени в психическата му дейност, експертите са приели, че С. Й. е могъл да възприема и запаметява факти и събития от обективната действителност. С отговорите на останалите въпроси за разликите между отделните психични заболявания, те са обосновали въпроса дали освидетелстваният може да носи наказателна отговорност.

Правилно СГС е кредитирал като годни писмени доказателствени средства изготвените протоколи от извършените процесуално-следствени действия по оглед, обиск и изземване и освидетелстване на подсъдимия Й.. Те отговарят на всички процесуални изисквания, като са извършени в присъствието на две поемни лица, а при някои от тях е използван и специалист технически помощник.

По отношение на двата протокола за оглед на местопроизшествие от 06.04.2023г. (т.1, л.31-33 и т.1, л. 51-52 от ДП), извършени в изоставената къща в гр. •••, ул. ••• № *, разследващият орган коректно е отразил последователността, в която са се провели действията по оглед, а именно – установено е местонахождението на къщата, в която е било извършено убийството, разположението на обитаваната от В. К. стая, както и на останалите стаи. По време на огледите са направени фотоснимки, приложени в изготвени албуми (т.1, л. 37-50 и т.1, л. 53-65 от ДП), които отразяват направените констатации и последователността на огледите от разследващите органи.

САС намира, че законосъобразно при първоначалния оглед разследващите органи са намерили и иззели като веществено доказателство бухалката, за която се доказа, че е оръжието на престъплението. В тази връзка съдебната практика е непротиворечива, че за извършването на процесуално-следствени действия по оглед на местности, помещения и предмети с цел непосредственото им изследване и запазване на следите от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелства по делото, не е необходимо разрешение от съответния

първоинстанционен съд или последващо съдебно одобрение. Следователно липсата на съдебно одобрение на протокола за оглед в частта, в която е иззета бухалка, намерена зад изоставен диван извън къщата, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Върху бухалката са били установени червеникави петна, които представляват следи от извършеното убийство. Тя е била иззета с цел запазване на следите върху нея. В случая не се касае за извършени действия, които по своята същност съдържат изземване на вещи и предмети от чуждо владение, поради което разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК в случая е неприложима и разследващия орган законосъобразно е приобщил посочените следи към наказателното производство.

От протокола за оглед на труп (т.1, л. 66-68 от ДП) се установяват, както телесните увреждания, които е получил В. К. при нанесения му побой, така и протекли физиологични процеси в тялото му, които впоследствие са коментирани в изготвените експертни заключения, с които е даден отговор за причините за настъпилата смърт, в съзнание ли е бил по време на побоя, в какъв период е настъпила смъртта. В съответствие с нормата на чл. 157, ал. 1 от НПК при огледа е участвал съдебен лекар. Законосъобразно по делото са били иззети като веществени доказателства дрехите на трупа на В. К., тъй като установената по тях кръв представлява следа от извършеното спрямо него престъпление, както и на биологични следи, които са послужили за изготвянето на ДНК експертизите по делото. Изготвен е и фотоалбум, с когото коректно е отразена последователността на процесуално-следственото действие.

От протокола за оглед на местопроизшествие от 07.04.2023г. в магазин „Мега Дивайс“ на бул. Ломско шосе (т.1, л. 116-117 от ДП) е видно, че в търговския обект е установен и иззет мобилния телефон „Huawei“ с IMEI № 861945048357861 и № 86945049252269, със СИМ карта, отговаряща на номер 08••••••••, ползван от подсъдимия Й.. Законосъобразно протоколът е снабден с необходимата съдебна санкция, защото се касае за принудително отнемане на имущество, което е оставено за отговорно пазене при работещите там служители.

Във фазата на досъдебното производство е извършен оглед и на вещественото доказателство мобилен телефон марка „Huawei“ с IMEI № 861945048357861 и № 86945049252269, със СИМ карта, отговаряща на номер 08••••••••. От изготвения протокол (т.1, л. 78 от ДП) е видно, че мобилното устройство не е имало технически проблем и че се отключва без парола. Надлежно са описани намиращите се в папка „Галерия“ снимки, като за откритите снимки на трупа на В. К. са отбелязани часът и датата, на която са създадени. Направени са и необходимия брой фотоснимки, приложени в нарочно изготвения фотоалбум (т.1, л. 79-89 от ДП).

От протоколите за обиск и изземване, както и за освидетелстване на подсъдимия Й., се установява, че той няма наранявания по тялото. Констатирана е червеникавокафява следа по дънковия му панталон, която при експертните изследвания е доказано, че представлява човешка кръв, която отговаря на ДНК профила на Й.. Изготвени са необходимия брой снимки, обективирани във фотоалбуми (т.1, л. 91-98 и л.104-108 от ДП). Двата протокола са снабдени с необходимото съдебно одобрение, доколкото извършените процесуално-следствени действия са насочени към неприкосновеността на собствеността и личността.

Резонно първостепенният съд е приел, че извършеният следствен експеримент не отговаря на заложените от законодателя цели. Според разпоредбата на чл. 166 от НПК следствен експеримент се провежда, за да се проверят или уточнят данни, получени при разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие на разследването. Вярна е констатацията, че към онзи момент подсъдимият Й. не е имал качеството на обвиняем по досъдебното производство, въпреки че е бил задържан за 24 часа по ЗМВР със Заповед за задържане рег. № 266зз-843/07.04.2023г. в 14:10ч. Процесуално-следственото действие е извършено на 07.04.2023г. за времето от 18:01ч. до 18:25 ч. в присъствието на две поемни лица и С. Й., който е бил привлечен като обвиняем на 08.04.2023г. в 13:50ч. Това означава, че по време на следствения експеримент, подсъдимия не е имал качеството на обвиняем и съответно не е бил запознат с правата на обвиняемия в наказателното производство, не е присъствал защитник. От материалите по делото е видно, че не е провеждан разпит на обвиняем по реда на НПК преди извършването на процесуално-следственото действие. Единствено от свидетелските показания на Н. Н. е видно, че е била провеждана беседа с арестуваното лице, която няма процесуална стойност. Затова и направените изявления от С. Й. по време на следствения експеримент не могат да бъдат използвани като годен източник на доказателства.

Тъй като при действието са иззети вещи от значение за разследването, законосъобразно СГС е приел, че се касае за извършен оглед от страна на органите на досъдебното производство. Налице са били всички предпоставки на чл. 155-156 от НПК и са присъствали две поемни лица – свидетелите Б. М. и М. Т.. Правилна е констатацията, че с процесуално-следственото действие по изземване не е засегната чужда правна сфера, която да изисква предварително или последващо одобрение от съответния първоинстанционен съд, тъй като къщата, а и вещите около нея на ул. „•••“ № * е била изоставена и е била със свободен достъп.

Във връзка с тази констатация, правилно СГС е кредитирал частично показанията на свидетелите Б. М. и М. Т.. Установява се, че двамата са присъствали на извършваните процесуално-следствени действия и са възприели изземването на посочените в изготвения протокол вещи. Двамата свидетели са потвърдили, че положените подписи в протокола за следствен експеримент от 07.04.2023г. са техни. Освен това, от съдържанието на протокола е видно, че не са направени бележки или възражения от присъствалите лица, за което право са били надлежно уведомени.

Основателно СГС не се е доверил на казаното от двамата свидетели, че не са присъствали на извършените действия от разследващите органи. Въпреки, че изявленията на подсъдимия Й. по време на извършения следствен експеримент нямат процесуална стойност, от показанията на свидетеля М. се установява, че е възприел изявленията на С. Й., който е посочвал какво и къде се е случило. Категоричен е, че спрямо Й. не е било упражнявано насилие, че доброволно е разказвал за случилото се. Свидетелят не съобщава, че подсъдимият е разказал за убийството преди започването на огледните дейности, като информацията в показанията му съответства на изискванията на чл.117 НПК, доколкото пряко е възприел поведението и казаното от подсъдимия Й., пряко е наблюдавал действията на разследващите органи и намирането и изземването на веществените доказателства, поради което независимо от заглавието на протокола, по същество е извършен допълнителен оглед на местопроизшествие.

САС намира, че не следва да бъдат ценени показанията на свидетеля Т. в частта, в която е отрекъл да е присъствал в къщата, заедно с полицаите и подсъдимия. На първо място, показанията му се опровергават от заявеното от свидетеля М., който е категоричен, че е бил на местопрестъплението заедно с още едно поемно лице. От друга страна, резонно СГС е приобщил частично показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство. Въпреки заявеното за липса на спомен, посочва че мъжът с белезниците е показал къде е извършил убийството, а при предявяването на положените подписи в съответните протоколи за разпит и за следствен експеримент (оглед), свидетелят Т. е потвърдил, че същите са негови, че е прочел съставените протоколи преди да ги подпише. Във визираните протоколи липсват отбелязания за направени възражения, което дава основание да се приеме, че процесуалноследствените действия са били извършени при съблюдаване на НПК, а липса на спомен у свидетелят се дължи на изминалия период от време. Основателно не са кредитирани показанията на двамата свидетели в частта, в която са отрекли да са влизали в изоставената къща От показанията на свидетеля М. се установява, че той подробно е възприел действията на полицейските служители и тези на подсъдимия Й., както и неговия разказ за случилото се и намерените веществени доказателства.

Въззивната инстанция кредитира като относими към предмета на доказване, приложените по делото писмени доказателства, а именно: медицинските документи, от които се установява здравословното състояние на В. К. преди убийството му, медицинските документи, касаещи психичното състояние на подсъдимия Й.; справките от мобилните оператори, от които се установява, че собствеността на мобилен номер 0•••••••• е на подсъдимия, както и справката за входящи и изходящи повиквания към този номер; приложения фиш за спешна медицинска помощ, с която е констатирана смъртта на В. К., както и справката АИС „БДС“ за В. С. К., установяваща кръга наследниците му по закон и лицата, които са активно легитимирани да участват в наказателното производство като частни обвинители и граждански ищци. Съдът цени като писмено доказателство и приобщената справка за съдимост за С. Й., от която е видно, че той е неосъждан.

От правна страна:

При така възприетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият С. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2,и пр. 3, вр. чл. 115 от НК.

По делото е доказано, че подсъдимият С. Й. страда от „органично налудно разстройство“, но състоянието му се намира в ремисия. Експертите са единодушни, че той е със съхранена психична годност и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Следователно интелектуалният и волевият момент на вменяемостта са били налице. По време на извършването на деянието не са налице данни Й. да е бил психотично мотивиран, не е прекъснал връзката с реалността, в каквато насока косвено са и показанията на свидетелите, с които е разговарял след деянието. Ето защо, настоящата инстанция споделя становището на СГС, че С. Й. е годен субект на престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2,и пр. 3, вр. чл. 115 от НК. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НК законодателят е очертал два критерия, които се съблюдават от съдилищата при преценката дали едно Д.ие е извършено от невменяемо лице, а именно – медицински, отразяващ причината за невменяемостта, и юридически – отразяващ наказателно-правната същност на невменяемостта. Законът очертава два вида психиатрични причини – умствена недоразвитост (олигофрения) и разстройство на съзнанието, което може да бъде продължително или краткотрайно, общото при които е налице неправилно възприемане на обективната действителност, а оттам и невъзможност за избор на поведение съобразно обществените изисквания. Медицинският и юридическия критерий се намират в отношение на причина и следствие. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 15/27.04.1987г. на ОСНК на ВС.

Съдът намери, че чрез отговорите на вещите лица в извършената СПЕ се установяват специфични възможности и качества, които имат значение за изясняване, както естеството на заболяването му, така и за особеностите на психично обусловеното му поведение. Върху тези изводи се наслагва и въздействието на приема н а наркотични вещества, доколкото такива са намерени в него. В тази връзка съдът съобрази и показанията на показанията на свидетеля Т., който в съответствие с намереното наркотично вещество съобщава, че подсъдимият Й. е употребявал наркотични вещества. Като доказателство в подкрепа на горното са изводите на ФХЕ Протокол № 347-Х/2023г., че в изследваната хартиена свивка с вещество, намерено в десен малък джоб на панталона на подсъдимия при извършения му личен обиск е установено, че представлява амфетамин и кофеин с общо нето тегло 0,02 гр. и процентно съдържание на активния компонент амфетамин 14%.

Следва да бъде отчетено, че психиатричната експертиза е констатирала, склонността на подсъдимият да прилага в отношенията си с други лица манипулативно и симулативно поведение, обусловено от т.н. „първична печалба“ – оправдаване на действията с болестта и „вторична печалба“ – да бъде обект на грижа и внимание. Този извод установява нивото на когнитивни, психични и интелектуални качества на подсъдимия, включително възможностите му да интерпретира и адаптира доказателствата със своя защитна версия за събитията, с цел избягване на наказателна отговорност.

От обективна страна, на 05.04.2023г. подсъдимият С. Й. е осъществил изпълнителното Д.ие на престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2,и пр. 3, вр. чл. 115 от НК, като „умъртвил” В. С. К., чрез нанасяне на множество наслагващи се удари със значителна сила с твърд предмет – дървена бухалка, с което причинил на К. тежка и несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма, с груби деформации на черепния покрив и лявата лицева половина, с многофрагментно счупване на костите, изграждащи черепния покрив, основа и лицев скелет, което е довело до кръвоизливи под мозъчните обвивки и размачкване и разкъсване на мозъчно вещество.

Престъплението по чл. 116 от НК е резултатно, поради което за да е съставомерно, следва деянието да е довело до причиняване смъртта на човешко същество, което се изяснява от заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп №251/2023г., съдебно-медицинската експертиза по писмени данни и приобщения по делото фиш за спешна медицинска помощ от 06.04.2023г. (т.1, л. 18 от ДП). По несъмнен начин е установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилата смърт на К.. От заключенията на съдебно-медицинската експертиза на труп, съдебно-медицинската експертиза по писмени данни и разпита на вещите лица се доказва, че в резултат на удари с тъп предмет върху главата и тялото на В. К. е причинена тежка черепно-мозъчна травма от която е настъпила неговата смърт. Тези увреждания са нанесени с предмет приличащ на бухалка, върху който са установени биологични следи, видно от заключението на ДНК експертиза №23/ДНК-1001, които идентифицират именно на подсъдимия Й.. В подкрепа този извод са и показанията на свидетелите И., С. и Г., които при проведените им разпити са заявили, че пред тях подсъдимият е признал за извършеното убийство, а заключението на съдебно-техническа експертиза (л.488-513 от НОХД № 1827/2024г. на СГС) обективираща чат кореспонденцията между И. и Й..

Въззивната инстанция приема, че са налице квалифициращите признаци „по особено мъчителен начин за убития“ и „с особена жестокост“ по смисъла на чл. 116, ал. 1, т.6 от НК, по следните съображения:

По отношение на признака „по особено мъчителен начин за убития“, обосновано първата инстанция е приела, че смъртта на В. К. не е настъпила веднага. Той е бил в съзнание, като в рамките на около 10 минути е имал възможността сетивно да възприеме нанасяните му от подсъдимия многобройни и наслагващи се удари в областта на главата и тялото му, което експертизата установява от намерената кръв в стомаха, тъй като за протичане на гълтателен рефлекс е необходимо съзнателно действие. Въпреки установеното наличие на алкохол в кръвта и урината му, В. К. е осъзнавал и емоционално да възприемал случващото се с него, което сочи на извода, че той е изпитвал изключителни по своя характер болки и страдания. Този извод се обосновава и от експертните заключения, които сочат, че всички констатирани травматични увреждания, получени когато пострадалият е бил все още жив, което е установено следствие изследването на обективните находки при извършената аутопсия на трупа.

Съобразно задължителните указания на Пленума на ВС в т.15 на Постановление № 2/16.12.1957г., за да бъде възприета и приложена квалификацията „с особена жестокост“, по фактите следва да е установено, че при извършването на деянието деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм спрямо жертвата. Установените по делото факти сочат за съответно на описаното отношение на подсъдимия Й. към В. К.. Фактически аргумент са броят и интензитетът на нанесените удари, използването на дървена бухалка при реализирането им, вида и характера на нанесените травматични увреждания и локацията им върху жизнено важни части на тялото, както и обстоятелството, че след извършването на убийството, подсъдимият е направил снимки на окървавения труп. Тук е мястото да се отбележи, че „особената жестокост“ като квалифициращ признак е относим към конкретното Д.ие, а не към това какъв човек е в живота по принцип извършителя (в отношението му към роднини, интимни партньори, животни и т.н.). Затова и настоящият съдебен състав не споделя показанията на свидетелите, които изразяват мнение, че подсъдимият Й. не е „способен“ да извърши убийство.

От субективна страна, обосновано първата инстанция е приела, че основните и квалифициращите признаци на деянието са реализирани от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, което е било насочено към умъртвяването на В. К. и съзнавал е общественоопасните последици – че го лишава от правото му на живот. Подсъдимият е знаел, че за целта използва средство – дървена бухалка, чрез която може да реализира престъпния резултат, че престъпната цел ще постигне, заедно с причиняването на изключителни болки и страдания на жертвата си. Освен това, правилно СГС е съобразил, че доказателствата установяват безпомощното състояние на В. К., поради здравословното му състояние и употребата на алкохол, както и поради това, че е лежал в леглото, когато подсъдимия е предприел да нанесе силните удари върху главата и тялото му. Експертните изводи, че не е успял да се защити са установени от липсата на защитни наранявания и положението на тялото в леглото.

Правилно първостепенният съд е приел, че деянието на подсъдимия С. Й. не представлява неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, доколкото не е имало нападение от пострадалия, който дори не е успял да окаже съпротива. От доказателствата по делото не се установява В. К. да е нападнал физически подсъдимия, нито да е имало борба между тях. При извършените обиск и освидетелстване на подсъдимия не са констатирани наранявания по тялото му, които да пораждат дори съмнения за предотвратено нападение. По същите причини не може да бъде обосновано превишаване пределите на неизбежна отбрана.

Предвид изложеното, настоящият състав намери, че подсъдимият С. Й. правилно е бил признат за виновен и осъден по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2,и пр. 3, вр. чл. 115 от НК.

По наказанието:

За престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

При решаване на въпроса за отговорността, първостепенният съд е изложил подробни и правилно изведени аргументи за индивидуализиране на наложеното наказание, като е обсъдил относимите за това обстоятелства по чл. 54 от НК и постижимостта на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Правилно е била зачетена високата степен на обществена опасност на обстоятелствата при които е извършено деянието, тъй като се засягат обществените отношения, осигуряващи физическата неприкосновеност на човешкия живот. С оглед механизма на извършване на престъплението, вярна се явява и преценката, че подсъдимият С. Й. е лице с висока степен на обществена опасност.

Резонно СГС е приел като отегчаващи вината обстоятелства наличието на множеството причинени телесни увреждания на В. К., които не са в пряка непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, че ударите са нанесени върху лице, което в този момент е било в безпомощно състояние, което обстоятелство не е било инкриминирано като част от квалификацията на обвинението.

САС се съгласява с преценката, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото му съдебно минало и установеното психично заболяване, доколкото формирането на мотива за действията е възникнал върху основата на дефицитите в психичното здраве на подсъдимия. Вярно, в мотивите на присъдата е отразено, че не са налице условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като изведените смекчаващи вината обстоятелства не могат да бъдат окачествени нито като изключителни, нито като многобройни, за да обосноват опреД.е на наказание под найниския предел, предвиден от законодателя в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НК. Същевременно законосъобразна е и преценката на СГС, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1 и чл. 38а, ал. 1 и ал. 2 от НК за налагане на наказание доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. От една страна, извършеното престъпление от подсъдимия Й. е тежко по своя характер с оглед механизма на извършването и отношението му към настъпилия престъпен резултат. От друга страна, то не притежава признаците на изключителност, които да водят до извода, че целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК не биха се постигнали с налагане на наказание по-леко от доживотен затвор. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че основателно първата инстанция е приела, че следва да наложи наказание лишаване от свобода в рамките на законоустановените предели в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НК.

Размерът на наказанието лишаване от свобода е справедливо отмерен от СГС на 18 години, като допълнителното му занижаване, дори и в законово определените граници, би се явило неоправдано.

Първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 41, ал.6 от НК, чл. 301, ал. 1, т. 6 от НПК и със специалния закон, правилно е определил първоначалния режим, при който следва да бъде изтърпяно наложеното наказание лишаване от свобода. От мотивите на присъдата е видно, че СГС е отчел наличието на предпоставките за опреД.е на първоначален „строг“ режим, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, като е приспаднал и времето, през което спрямо подсъдимия е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 07.04.2023г.

Правилно на основание чл. 40, ал. 4 от НК първата инстанция е постановила по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия Й., да бъдат полагани съответните медицински грижи, с оглед установените данни, че страда от психично заболяване, което трябва да бъде медицински контролирано.

По гражданските искове:

Въззивната инстанция се солидаризира със становището на СГС, че частните обвинители Н. С. И., С. С. К., Д. С. Н. и Ц. К. са пострадали от престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2,и пр. 3, вр. чл. 115 от НК, извършено от подсъдимия С. Й.. Те са от кръга лица, които са активно легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г., ВКС, ОСНГТК. От материалите по делото се установява, че В. К. е поддържал добри отношения с тях, като дори за известен период от време е живеел при тях поради влошеното си здравословно състояние. Основателно съдът е уважил частично предявените претенции, като правилно е отчел обстоятелството, че починалият е водил скитнически начин на живот и не е поддържал непрекъсната връзка с братята и сестрите си. Ето защо обезщетение от 15338,76 евро, равняващо се на 30000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието – 05.04.2023г., се явява справедливо с оглед причинените болки и страдания от загубата на техния брат.

По разноските:

С оглед изхода на делото, законосъобразно на основание чл. 189, ал.3 от НПК първостепенният съд е възложил в тежест на подсъдимия Й. сторените съдебни разноски, както следва: 6793,19 евро (превалутирани от 13286,33лв) на досъдебното производство по сметка на СДВР; 5658,96 евро (превалутирани от 11067,97лв.) пред първата инстанция по сметка на СГС, както и сумата от 2454,20 евро (превалутирани 4800лв.), представляващи общия размер на дължимите държавни такси върху уважената част на предявените граждански искове, по сметка на СГС.

Правилно СГС е осъдил подсъдимия Й. да заплати и сторените разноски за адвокатско възнаграждение от частния обвинител Ц. С. К. в размер на 409,03 евро (превалутирани от 800лв.). Подсъдимият е признат за виновен за престъпление, от което Ц. К. се явява пострадал и последният е направил съответно искане. Размерът на присъдените разноски е съобразен и с приложения по делото договор за правна помощ.

САС намира, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия и направените разноски във въззивното съдебно следствие за изготвянето на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия, а именно – 1505,25 евро, равняващи се на 2944,01 лв.

С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намери, че присъдата на СГС е правилна и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл.338 от НПК, Апелативен съд – София