Решение № 41 от 9.10.2026 г. на Районен съд - Елхово по дело № 304/2025 г.

наказателно дело № 20252310200304 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № ••• от •••г., издадено от Д.С.А. - Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, с което на К. А. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, е наложена глоба в размер на 2550.00 лв. на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, представляваща 200 % от продажната цена на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – цигари марка „LEADER” без бандерол, с надпис върху потребителската опаковка „DUTY FREE“ - ••• къса, с обща продажна цена в размер на 1275.00 лева. Срещу това НП е подадена жалба от К. А. К. от •••, чрез адв.С. М., с която се желае отмяна на същото като незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, неправилно е определен размера на наложената санкция, както и че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват вредоносни последици от нарушението, жалбоподателя няма наложени адм. наказания до настоящия момент за такъв вид дейност, а наложеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното адм. нарушение. В последното съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител – адв.Р. Е. С., като се заявява, че се поддържат изцяло жалбата, подадена от адв. М., както и писменото становище, с което са посочени допълнителни основания за неправилността и незаконосъобразността на издаденото НП. Претендират се и направените разноски по делото. Органът, издал обжалваното наказателно постановление, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., заявява в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава. Желае съдът да потвърди обжалваният акт като законосъобразен. В съдебната фаза ангажира доказателства. Желае се присъждане в полза на Агенция „Митници“ възнаграждение за юрисконсулт и е направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Районна прокуратура Ямбол, ТО Елхово, редовно призовани, не изпращат представител и не са изразили становище по жалбата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От приетите писмени доказателства по делото и от показанията на свидетелите Ю. А. и С. Н. се установява, че на ••• г. около 17:00 часа на митнически пункт „Лесово“, на трасе за обработка на „входящи товарни автомобили“ от Република Турция към Република България, пристигнал товарен автомобил, собственост на ••• - влекач „DAF“ с рег. № ••• и прикачено полуремарке с рег. № •••, на път от Р. Турция за ФР Германия, управляван от К. А. К. от •••, ••• Преди започване на митническата проверка митническите служители поканили устно водача да декларира носените от него лични вещи, валутни ценности и стоки. Същият декларирал единствено превозвани стоки съгласно митническите документи като за превозвания товар представил транзитна митническа декларация ••• CMR от •••г. и фактура •••г., с които декларирал превозваната стока (готови облекла с код по КН 611522). След приключване на документния контрол товарният автомобил бил селектиран от старши инспектор З.К. за извършване на рентгенов контрол и е изпратен към колоната от товарни автомобили, чакащи за пролъчване с рентгенова апаратура. Митническите служители инсп. К.М. и старши инспектор С. Н. обходили и огледали товарните автомобили, които изчаквали реда си за рентгенов контрол и след извършен анализ на риска те решили да проверят кабината, долапите и сандъците на товарната композиция, управлявана от жалб. К.. При извършената такава проверка митническите служители открили в намираща се в кабината пазарска чанта укрити - недекларирани тютюневи изделия, необлепени с български акцизен бандерол – цигари марка „LEADER” с надпис върху потребителската опаковка „DUTY FREE“ - ••• На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от водача на МПС – жалбоподателя К. /приложени на л.11 от АНП/, в които той вписал, че е закупил на •••г. цигарите за лична употреба от безмитна зона •••. Намереното количество цигари - предмет на митническото нарушение било иззето с Разписка № ••• г., приложена в АНП на л.10. Бил съставен и протокол за извършена митническа проверка № •••г., също приложен в АНП. Поради горното и на основание чл.230 от Закона за Митниците на жалбоподателя К. А. К. в негово присъствие и в присъствието на св.С. Н. бил съставен на •••г. от митническият служител Ю. А. Акт за установяване на административно нарушение № ••• за нарушение по чл.233, ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ за това, че на •••г. на МП Лесово, трасе „входящи товарни автомобили“ е превозил през държавната граница укрити и недекларирани акцизни стоки – тютюневи изделия без знанието и разрешението на митническите органи – цигари марка „LEADER“, с надпис върху потребителската опаковка „DUTY FREE“ – •••, всички без български акцизен бандерол. Веднага след съставянето на АУАН същият бил предявен на жалбоподателя, подписан от него и му било връчено копие от същия, като бил уведомен съгласно текста в самия АУАН, че в седемдневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени възражения по него. При подписването на съставеният му АУАН К. А. К. не е вписал възражения. В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е подадено писмено възражение по акта. Видно от приложеното към АНП становище от комисия, назначена със Заповед № ЗТД-1000-191/27.02.2025г. на Директора на ТД Митница Бургас, същата комисия е изчислила продажната цена на тютюневите изделия - предмет на митническото нарушения на основание т.34, апр.1 от ДР на ЗМ, във вр. с чл. 29, ал. 4, т.5 от ЗАДС, вр. с чл.71, ал.1, т.1 от ППЗАДС за цигари марка „LEADER“, без акцизен бандерол, с надпис ,,Duty free“ - ••• или общо 1275.00 лева. Въз основа на така съставения АУАН е издадено от Д.С.А. - Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас атакуваното НП № ••• от •••г., с което на К. А. К. за това, че на •••г. на МП Лесово е превозил през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи акцизни стоки – тютюневи изделия, на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за митниците е наложена глоба в размер на 2550.00 лв. представляваща 200 % от продажната цена на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – цигари марка „LEADER” без бандерол, с надпис върху потребителската опаковка „DUTY FREE“ - ••• с обща продажна цена в размер на 1275.00 лева, Това НП е връчено на нарушителя К. А. К. на 29.08.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне на пощенска пратка, получена от С.К. – майка на жалбоподателя. Жалбата е депозирана пред АНО на 10.09.2025 година, заведена с вх. № •••, като е била изпратена по пощата на 04.09.25г. видно от пощенското клеймо. Материалната компетентност на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас да издава НП за нарушения по ЗМ се установява от приетата по делото Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, с която последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ на посочената категория длъжностни лица - началници на териториалните отдели „МРР“ в ТД съобразно тяхната териториална компетентност. Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото административно наказателна преписка, показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. А. и С. Н. и останалите приложени по делото писмени доказателства, посочени по-горе. Показанията на двамата свидетели съдът кредитира като непротиворечиви, логични, достоверни и взаимно допълващи се, като те обективно и правдиво са възпроизвели възприетите от тях факти, които са относими към предмета на доказване по делото. От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 14-дневен срок и като такава се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните съображения: Съдът счита, че в производството по установяване на адм. нарушение и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В настоящия случай, производството е протекло в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН – със съставяне на АУАН в срока по чл. 34 ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушение на митническия режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. В конкретния случай актът за установяване на митническо нарушение е съставен от Ю. А. – инспектор в ТД на АМ – ТД Митница Бургас, лице осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощие на Началника на Отдел МРР към ТД Митница Бургас да издава НП за нарушения по ЗМ следва от оправомощаването му със Заповед № ЗАМ–502/32-817160 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, приложена по делото. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, направено чрез защитника му, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП. В случая АУАН е съставен съгласно разпоредбите на чл. 40 - 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин твърдяното нарушение като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение, като актосъставителят е посочил, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на чл.233, ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ. Основният състав на административното нарушение „митническа контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ, а алинея трета очертава признаците на квалифицирания състав на посоченото митническо нарушение. Изпълнителното деяние на митническата контрабанда може да се изрази в две форми – „пренесе” или “превози”, като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ е и опитът за това. От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява престъпление. Съставът на чл.233 ал.3 от ЗМ е квалифициран, като квалифициращият признак е предмета на нарушението – акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, вкл. тютюневи изделия. Фактическата обстановка, изложена в обжалваният акт, е ясна и точна, което от своя страна припокрива изискването за ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение. Ревизираните актове – АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН, а що се отнася до авторството, съобразно събраните доказателства по делото - писмените такива, вкл. от предпроцесуалното действие на К. К. – даденото от него писмено обяснение като нарушител, съдържащо признание за собственост на акцизните стоки, превозени с управлявания от него товарен автомобил през държавната граница в Република България от Република Турция и гласните доказателства – свидетелските показания на Ю. А. и С. Н., то следва да се приеме, че именно жалбоподателят е автор на административното нарушение, визирано в обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на митническата контрабанда по чл.233 ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ - превозването на стоките през държавната граница. От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъществения превоз като втори съставомерен признак на деянието, както и за мястото, където са открити укрити тютюневите изделия и тяхното количество и вид /марка и брой цигари/, се доказва с показанията на разпитаните митнически служители – свидетелите Ю. А. и С. Н.. Митническите служители са отправили ясно покана до нарушителя - жалбоподателят К. да декларира превозвани стоки в автомобила, на което той декларирал единствено стоките съгласно митническите документи (готови облекла с код по КН 611522), а в резултат на извършената митническа проверка на автомобила е установено наличието на укрити в пазарска чанта в кабината на товарния автомобил акцизни стоки – цигари марка „LEADER”, без бандерол, с надпис върху потребителската опаковка „DUTY FREE“ - •••. Дължимо в случая е било писмено деклариране и липсата му изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за превозването и пренасянето на стоките. Анализът на доказателствения материал води до извода, че К. К. е осъществил от обективна и субективна страна релевираното административно нарушение, поради което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ установява общото задължение за деклариране, както и чл. 158 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съгласно който всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране по един от предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно или с писмена митническа декларация, то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя К. К. по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е извършил от обективна страна състава на чл. 233, ал. 3, вр. с ал.1 от ЗМ. В конкретният случай, съобразно вида на стоката - цигари, а и нейното количество - над допустимите норми от 40 броя за безмитен внос, установени в Регламент /ЕО/ № 1186/2009г. на Съвета от 16.11.2009г. и чл.51а, ал.4, т.1 от ППЗДДС, тя подлежи на деклариране. Именно това свое задължение за деклариране не е изпълнил жалбоподателя К. К. при влизането си в страната от Република Турция. С бездействието си същият е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО в тази насока са правилни. Извършеното нарушение не представлява престъпление. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.233, ал.3, вр.ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България не съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница /което е практически невъзможно/, а вътре в територията на Република България, поради което съдът намира, че е налице довършено нарушение, а не опит за такова и не възприема възражението на жалбоподателя в тази насока. К. К. е пристигнал на ГКПП Лесово от Р Турция като е влязъл през държавната граница на Република България и е достигнал линията на митническата проверка на МП-Лесово, поради което е налице в случая довършено адм.нарушение. Съдът приема, че жалбоподателят е бил наясно с митническите изисквания към влизащите на територията на страната граждани и именно поради тези си познания е предприел укриването на пренасяните от него акцизни стоки в количества, надвишаващи нормативно определените, от митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задълженията във връзка с митническия режим на стоката, включително и задължението за деклариране, той не е декларирал пренасяните от него акцизни стоки, като е съзнавал противоправния характер на деянието си и от волева страна е целял настъпването на общественоопасните последици - укриване, непредоставяне на вярна информация на митниците, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат. Ето защо и съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на митническата контрабанда по смисъла на чл.233, ал. 3 във вр. ал.1 от ЗМ, като не е декларирал пред митническите органи, превозваните от него акцизни стоки – цигари от една марка. Съдът намира, че АНО правилно е определил продажната цена на стоките - предмет на нарушението в размер на 1275,00 лева, въз основа на цената, посочена от назначената комисия от длъжностни лица при ТД Митница Бургас, съобразявайки се с разпоредбата на параграф 1, т.34 от ДР на ЗМ относно дефиницията на понятието „Продажна цена на тютюневи изделия“ - цената, регистрирана в Регистър на цените на тютюневите изделия на Министерството на финансите или определена по реда на акцизното законодателство, както и на чл. 29, ал.4, т.5 от ЗАДС, във вр. с чл. 71, ал.1, т.1 от ППЗАДС за описаните в АУАН и НП цигари. Тъй като не се представиха доказателства и в хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупнопродажна цена), съдът възприе посочената от митническите служители стойност, т.е. не намери основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена. Съдът намира че АНО при определяне размера на наказанието глоба изцяло се е съобразил с тежестта на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, доколкото по делото няма категорични данни за други предишни такива нарушения. Съгласно чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки, за които се дължи акциз, на виновните лица се налага „глоба” в размер от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена, а съгласно чл.233, ал.6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. В конкретния случай за извършеното от жалбоподателя митническо нарушение е определено наказание глоба в размер на 2550.00лева, представляваща 200% от продажната цена на стоката - предмет на нарушението. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя административно наказание в минимално предвиденият в закона размер, а именно 200 % от продажната цена на вещите, предмет на митническото нарушение, е правилно Както се посочи по-горе продажната цена на стоките, предмета на нарушението е в размер на 1275.00 лева, по делото не са налице данни за други нарушения през последните 10 години от страна на жалбоподателят по Закона за митниците, за които да са му налагани административни наказания и административно наказание в определеният размер съответства на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отговаря на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите - предмет на нарушението. Целта на ЗМ е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 1 и 3 от ЗМ няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива пониска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай. Наказателното постановление в частта на постановената санкция „отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението - т.2 от НП, изрично предвидена в ал.6 на чл.233 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение – митническа контрабанда, също е правилно и следва да бъде потвърдено. Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д. искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм. нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63д, ал.1 и 4 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Доколкото в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК няма установено правило за определяне и присъждане на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева/, като дължимите разноски следва да бъдат определени около минималния размер от 150.00 лева или 76.69 евро и тази сума да се присъди в тежест на жалбоподател. Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд