Решение № 2174 от 6.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7843/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, чрез пълномощник – адв. Р. В., против А. Г. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 304,90 лева /155,89 евро/, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ и услуги в изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 107 - „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови“ по време на болничния му престой, продължил от 06.10.2024 г. до 08.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 17.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1376/18.02.2025 г., по ч. гр. д. № 3030/2025 г., по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII гр. с-в. В исковата молба се твърди, че на 06.10.2024 г. ответникът е транспортиран от Центъра за спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина, със снета анамнеза за предозиране с психотропни лекарства и алкохол със суицидна цел. След извършен преглед и преценка на дежурния лекар, ответникът бил насочен за незабавна хоспитализация в Клиника по клинична токсикология с диагноза „Други хипотензивни средства, некласифицирани другаде“ по клинична пътека № 107 - „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови“. Ответникът бил хоспитализиран на 06.10.2024 г., като след проведена комплексна терапия били овладяни токсичните симптоми. По негово категорично желание лечението било прекъснато преди завършване на диагностично-терапевтичния курс по клиничната пътека. Ответникът бил изписан на 08.10.2024 г. с окончателна диагноза „Отравяне с други хипотензивни средства, некласифицирани другаде; тентамен суицидий“. При приемането си в лечебното заведение и по време на болничния престой ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по горепосочената клинична пътека, която била в общ размер на 304,90 лева, съгласно ценоразписа на болничното заведение. За събиране на посочената сума ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3030/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищецът възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. С оглед изложеното се претендира за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адв. С. В., назначен като особен представител на ответника А. Г. Б., в който се излага становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения. Сочи се, че съобразно приложения от ищеца лист за преглед на пациент от 06.10.2024 г. ответникът е отказал болнично лечение, поради което се изтъква, че не е било налице съгласие за хоспитализация. Възразява се, че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, доколкото ищецът не ангажирал доказателства в тази насока. Оспорват се издадената от ищеца сметка на пациента, която била лишена от доказателствена стойност за начислените суми за предоставени медицински услуги. Възразява се, че между страните не било налице облигационно правоотношение, обосноваващо задължение на ответника за заплащане на претендираната сума. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на предявения иск. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от приложеното ч. гр. д. № 3030/2025 г., по описа на РС - Пловдив, XVII гр. с-в., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество. От материалите по делото се изяснява, че ответникът А. Г. Б. е постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив за времето от 06.10.2024 г. до 08.10.2024 г. поради приети психотропни вещества и алкохол със суицидни намерения. Установява се, че състоянието на ответника не е могло да бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив. От листа за преглед на пациент се доказва, че ответникът е насочен към незабавна хоспитализация в Клиника по клинична токсикология, с оглед необходимостта от прилагане на лечение извън спешен кабинет. От представената медицинска документация – лист за преглед на пациент /л. 6/, направление за хоспитализация /л. 7/, декларация за информирано съгласие /л. 8/, епикриза /л. 11/, история на заболяването /л. 13/, сметка на пациент /л. 30/ се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил Клиника по клинична токсикология на твърдяната от ищеца дата /06.10.2024 г./. Неоснователно е възражението на особения представител, че на ответника е проведено болнично лечение без негово съгласие. Видно от приложената Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, ответникът е информиран за диагнозата и характера на заболяването си, необходимото лечение и последиците при отказ от такова. Декларацията е подписана от ответника в частта за изразяване на съгласие, а не на несъгласие и отказ от лечение, с което е обективирана воля за провеждане на болнично лечение. Декларацията представлява частен диспозитивен документ, който съгласно чл. 180 ГПК се ползва с формална доказателствена сила досежно обстоятелството, че изявленията, изхождат от лицето, сочено като техен автор. Безспорно се установява, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период, ответникът не е бил здравноосигурен. Това обстоятелство се потвърждава от приложената по делото справка от НАП, както и допълнително изисканата информация, съгласно която за процесния период ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Ищецът е изпълнил вменените му задължения, като е предоставил информация на пациента за курса на лечение, който следва да се проведе, както и условията, при които ще следва да заплати предоставената му медицинска помощ. Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. По делото се установява от приложената медицинска документация, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на престой. Установи се, че ответникът е напуснал болничното заведение въпреки необходимостта от продължаване на лечението и преди завършване на клиничната пътека. При това положение и доколкото ответникът не доказа заплащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да плати стойността й на основание чл. 52, ал. 2 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив. Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, резултатите от клинична лаборатория, са свидетелстващи документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответникът е бил хоспитализиран и му е оказаната необходимата медицинска помощ. В приетата по делото документация е отразено, че на ответника са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № 107 - „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови при лица над 18 години“. Установява се, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, макар и преди приключване на клиничната пътека, доколкото ответникът е преценил да напусне болничното заведение. Ето защо се дължи плащане на съответната услуга, която съобразно Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, утвърден със Заповед на Изпълнителния директор № 89/05.02.2015 г., възлиза на сума в размер от 304,90 лева /155,89 евро/. Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува парично вземане в размер от 304,90 лева /155,89 евро/, представляващо стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 107 - „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови при лица над 18 години“, по време на болничния му престой, продължил от 06.10.2024 г. до 08.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /17.02.2025 г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1376/18.02.2025 г., по ч. гр. д. № 3030/2025 г., по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII гр. с-в. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 438,12 евро, от които 12,78 евро - държавна такса за заповедното производство, 12,78 евро – държавна такса за исковото производство, 2,56 евро - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 205 евро - възнаграждение за особен представител и 205 евро - заплатен адвокатски хонорар. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 438,12 евро, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство (съобразно разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС). Така мотивиран, съдът