Присъда № 9 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Костинброд по дело № 37/2026 г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 9 ОТ 07.04.2026 г. ПОСТАНОВЕНА ПО Н.О.Х.Д. № 37 / 2026 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - гр. КОСТИНБРОД Районна прокуратура – гр. Костинброд е повдигнала и предявила обвинение срещу З. И. Д., ЕГН •••••••••• от гр. Костинброд, за това, че на 28.10.2025 г. около 17.35 часа в гр. К., с посока на движение от гр. София към гр. Монтана е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № СВ •••• ВХ, собственост на Х. А. Х.в, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно : 2,26 на хиляда, установено по надлежния ред на Наредба № 1 / 2017 г. с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 2025 / ХИ – 261 / 29.10.2025 г. на БНТЛ при ОДМВР – София – престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа обвинението като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл - чл. 11 ал. 2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 / една / година, което на основание чл. 58а от НК бъде намалено с 1 / 3 и така определеното наказание да бъде отложено за изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 / три / години, както и да бъде наложеното и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00 лева. Подсъдимият редовно призован явява се лично. Същият се признава за виновен. Признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акти не желае да се събират доказателства относно същите. Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Г. - САК / пълномощно от ДП / моли съдът да постанови присъда, като наложи наказание Лишаване от свобода“ в размер на 1 / една / година, което на основание чл. 58а от НК бъде намалено с 1 / 3, а именно 4 / четири / месеца или 8 / осем / месеца, като изпълнението на същото на основание чл. 66 ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна : Подсъдимият З. И. Д. е българин и български гражданин. Роден е на •••••. в гр. С.. Същият е •••••••••••••••••••••••••••••• На 28.10.2025 г. около 17.35 часа свидетелите Р. В. Л. и Ивайло А.андров П. – служители в РУ - Костинброд, спрели за проверка лек автомобил марка „Опел Зафира”, с рег. № СВ •••• ВХ, собственост на Х. А. Х.в. Автомобилът бил управляван от подсъдимия и се движел в гр. Костинброд, по ул. „Ломско шосе“, с посока на движение от гр. София към гр. Монтана, като причина за проверката била липса на включени светлини на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. След като се представили, свидетелите поискали от водача документи за самоличност и документите на автомобила и установили, че водач на автомобила е обвиняемият З. И. Д.. Потърсено било съдействие от втори екип на РУ – Костинброд в състав свид. Е. П. Д. и свид. А. И. С. за изпробване на водача за употреба на алкохол. Свидетелят Р. В. Л. изпробвал подсъдимият З. И. Д. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, с фабричен № ARNA 0 159, като последният отчел положителен резултат, а именно 3,34 промила на хиляда в издишания въздух. За установеното нарушение свид. П. съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4739314 / 28.10.2025 г. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0179969 / 28.10.2025 г., след което В 18.20 часа подсъдимият се явил във ФСМП – гр. Костинброд и дал кръв за химически анализ. Съгласно заключението на вещото лице, обективирано в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 2025 / ХИ – 261 / 29.10.2025 г. на специализирана химическа лаборатория на БНТЛ при ОДМВР – София в представената за изследване кръвна проба на подсъдимия З. Д. било установено съдържание на етилов алкохол в концентрация 2.26 на хиляда. По делото е била изготвена и съдебно – оценителна експертиза според която пазарната стойност на лек автомобил марка „Опел Зафира”, с рег. № СВ •••• ВХ възлиза на 2 637.00 / две хиляди шестстотин тридесет и седем / лева. От приложената справка от ПП – КАТ / л.42 – 43 / се установява, че подсъдимият З. И. Д. има издадено СУМПС № 286149366, със срок на валидност до 26.07.2033 г. Същият има регистрирани нарушения и налагани наказания за нарушения по ЗДвП. Видно е от приложеното свидетелство за съдимост, че подсъдимият З. И. Д., ЕГН •••••••••• е ••••. Описаната по – горе фактическа обстановка, която не се оспори от подсъдимия и неговият защитник, се доказва по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства : показанията на свидетелите : Ивайло А.андров П. / л. 23 /, Р. В. Л. / л. 22 /, Е. П. Д. / л. 24 /, А. И. С. / л. 25 / и другите приложени писмени доказателства : Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4739314 / 28.10.2025 г. / л. 6 /, талон за медицинско изследване № 0179969 / л. 7 /, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози / л. 10 /, справка за нарушител водач / л. 42 – 43 /, протокол за извършена проверка на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510”, № ARNA – 0159, протокол за химическа експертиза / л. 38 /, заключение на съдебно – оценителна експертиза / л. 26 /, свидетелство за съдимост / л. 44 /, както и други документи и протоколи прочетени и приети на основание чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ивайло А.андров П. и Р. В. Л., тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са последователни, логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите П. и Л., които са лица, незаинтересовани от изхода на делото, с останалите събрани, проверени и кредитирани писмени доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено, и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му. Досежно конкретно възприетите от свидетелите Ивайло П. и Р. Л. факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на посочените свидетели. Според заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза пазарната стойност на лек автомобил марка лек автомобил марка „Опел Зафира”, с рег. № СВ •••• ВХ е в размер на 2 637.00 / две хиляди шестстотин тридесет и седем / лева. С оглед разглеждане на делото по искане на подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК в съдебно заседание от 07.04.2026 г., съдът е обявил на основание чл. 372 ал. 4, във вр.с чл. 371 т. 2 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в съдебно заседание не разпитва подсъдимия, не разпитва посочените в обвинителния акт свидетели и вещи лица. При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна : Съдът намира, че осъщественото от подсъдимия З. И. Д., ЕГН •••••••••• престъпление следва да се квалифицира като престъпно деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. В разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК законодателят е криминализирал управлението на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда, което обстоятелство следва да бъде установено по надлежния ред, който към инкриминираната дата е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017 г./. За разлика от използвания при други престъпления в Глава единадесета „Общоопасни престъпления“, Раздел II „Престъпления по транспорта и съобщенията“ обективен съставомерен признак „пияно състояние“, при който съгласно трайната практика на върховната съдебна инстанция и указанията на Световната здравна организация се касае за състояние на водач, който има в кръвта си алкохол над 0,5 промила, то в конкретния случай концентрацията на алкохол в кръвта е фиксирана изрично в диспозицията на визирания нормативен регламент, а именно над 1,2 на хиляда. Това законодателно разрешение кореспондира и с чл. 174, ал. 1 ЗДвП, където е предвидено, че при концентрация от 0,5 до 1,2 промила на алкохол в кръвта се осъществява състав на административно нарушение. Именно поради очертаната специфика на престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 НК в случая не намират приложение задължителните указания, дадени с т. 4, б. „д“ от Постановление № 1 от ••••• по н.д. № 8/1982 г. на Пленум на ВС, а именно, че „пияното състояние на дееца може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК… включително със свидетелски показания…“, като релевантна се явява единствено предвидената в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. процедура. От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдим ият З. И. Д., ЕГН •••••••••• е осъществил изпълнителното деяние “управляване” на МПС, което представлява непосредствено изпълняване на функциите на водача както по време на движението на МПС, така и в покой /в този смисъл Постановление № 1 от ••••• по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС, където е дефиниран обективният съставомерен признак “управление на МПС” и извършеното казуално тълкуване в р. № 157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г. на II н.о. на ВКС/. Концентрацията на алкохол в кръвта му към посочения темпорален момент е била над предвидения минимален размер от 1,2 на хиляда, а именно 2,26 на хиляда, което обстоятелство е установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., видно от резултата на проведеното химическо изследване, обективирано в протокол № 2025 / ХИ – 261 / 29.10.2025 г. на специализираната химина лаборатория при БНТЛ. Визираният престъпен състав е формулиран като такъв на просто извършване, тъй като в него не са посочени общественоопасни последици, които да са в причинна връзка с изпълнителното деяние, поради което, за да бъде довършено престъплението е правноирелевантно колко дълго деецът е управлявал МПС – напълно достатъчно е лицето, употребило алкохол, да изпълни функциите на водач на превозното средство. Видно от внесения обвинителен акт по НОХД № 37 / 2026 г. по описа на РС - гр. Костинброд от страна на РП - гр. Костинброд е, че подсъдимият З. И. Д., ЕГН •••••••••• е обвинен в извършването на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. С оглед на изложеното съдът е длъжен да спази нормативното изискване на чл. 301 ал. 1 от НПК. I . Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. По чл. 301 ал. 1 т. 1 от НПК - съдът счита, че е извършено едно деяние, същото е извършено от подсъдимия З. И. Д. и е извършено виновно от него с оглед на събраните по делото доказателства. По чл. 301 ал. 1 т. 2 от НПК - извършеното деяние от подсъдимия З. Д. осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. От обективна страна безспорно е доказано, че подсъдимият З. И. Д. на 28.10.2025 г. около 17.35 часа в гр. К., с посока на движение от гр. София към гр. Монтана е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № СВ •••• ВХ, собственост на Х. А. Х.в, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно : 2,26 на хиляда, установено по надлежния ред на Наредба № 1 / 2017 г. с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 2025 / ХИ – 261 / 29.10.2025 г. на БНТЛ при ОДМВР – София – престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. От субективна страна подсъдимият имал представа в съзнанието си, че привежда в движение МПС, и е съзнавал предходната употреба на алкохол. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Следователно действувал е виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл – съзнавал е задължението си като водач на МПС да не привежда в движение автомобил след употреба на алкохол, но не се е съобразил с разпоредбите на закона и е осъществил деянието. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. По чл. 305 ал. 3 изр. 1 и изр. 2 от НПК - събраните и кредитирани от съда доказателства кореспондират помежду си. Не се откриват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По чл. 31 ал. 1 от НК - несъмнено е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъпление и за субект на наказателна отговорност. Видно от събраните по делото доказателства е, че З. И. Д. е пълнолетно физическо лице към датата на извършване на престъплението 28.10.2025 г., което е извършило деянието в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи извода, че подсъдимият е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл. 33 ал. 1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководите постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение. Видно от приложеното по делото и прието като доказателство свидетелство за съдимост е, че подсъдимият З. И. Д., ЕГН •••••••••• е ••••. По чл. 301 ал. 1 т. 3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО : Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание извършеното от него деяние. За престъпление по чл. 343б ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от една до три години, както и глоба от 1 000 до 5 000 лева. В конкретния случай по чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът при осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът в конкретния случай наложи наказанието при условията на чл. 58 а ал. 1 от НК. Наложи на основание чл. 343б ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а ал. 1 от НК наказание ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и „ГЛОБА“ в размер на 1 000.00 / хиляда / лева, равностойност 511.29 евро. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. НАЛАГА на основание чл. 343г, вр. чл. 343б ал. 1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, З. И. Д., ЕГН •••••••••• да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 / една / година и 8 / осем / месеца, считано от датата на отнемането му. На основание чл. 59 ал. 4 от НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ времето, през което подсъдимият З. И. Д., ЕГН •••••••••• е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 28.10.2025 г. На основание чл.343б, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК на подсъдимия З. И. Д., ЕГН ••••••••••, се присъжда да заплати в полза на държавата сумата от 2 637.00 / две хиляди шестстотин тридесет и седем / лева, равностойност 1348.28 евро, представляваща равностойността на лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № СВ •••• ВХ, който не е негова собственост, съгласно изготвената съдебно – оценителна експертиза. На основание чл. 111 ал.1 от НПК съдът връща на Х. А. Х.в, ЕГН •••••••••• от гр. С. МПС – лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № СВ •••• ВХ, ведно с един брой контактен ключ с дистанционно за него, който се намира на съхранение на паркинг на РУ – Костинброд, в с. Петърч. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият З. И. Д., ЕГН •••••••••• да заплати по сметка на ОДМВР - София направените разноски на досъдебното производство в размер на 339.84 / триста тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки / лева, равностойност 203.70 евро – възнаграждения за вещи лица по СОЕ и съдебно - химическа експертиза. Водим от горното, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ :