Решение № 789 от 16.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 916/2026 г.

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба от Н. С. Р. от гр.Перник, чрез адв. С. Д. от АК Перник, насочена против Решение № 258/24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 725/2023 г. по описа на СГС, ГО. Със същото въззивникът Р. е осъден да заплати на Б. Т. Г. от гр.София на основание чл. 72, ал. 2 от ЗС сумата 22 576,67 лв., от която 2 783,29 лв. - стойността на разходите за необходими разноски в УПИ XIV-622 в кв. 91 по рег. план на с.Рударци,общ.Перник утвърден със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976 г., с площ на целия имот от 628 кв.м., и 19 793,38 лв. –- стойността на разходите за необходими разноски в построената в същия УПИ западна част от масивната жилищна сграда-близнак, състояща се от сутерен и етаж, със застроена площ от 49 кв.м., вложени в жилищната сграда и УПИ през периода 2016 г. – 2019 г., заедно със законната лихва върху сумата от 22 576,67 лв., считано от датата на предявяването на иска – 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 22 576,67 лв. до пълния претендиран размер от 28 812,50 лв. В последната му част решението не се обжалва и е влязло в сила, като не е предмет на въззивна проверка. С решението е признато и право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС на Б. Т. Г. спрямо Н. С. Р., на 1/4 ид.част от УПИ XIV-622 в кв. 91 по рег. план на •••, утвърден със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976 г., с площ на целия имот от 628 кв.м. и на втория етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в същия УПИ върху 49 кв.м., до заплащане на сумата от 22 576,67 лв., представляваща стойността на разходите за необходими разноски в горепосочените ид.ч. от УПИ и западна част от масивната жилищна сграда-близнак. Във въззивната жалба се поддържа и неправилност на обжалваното решение в обжалваната му уважителна част и частта, с което е признато право на задържане на Б. Г. спрямо въззивника Р. /допълнение към въззивната жалба с вх.№7655/, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.72 ЗС, както и поради необоснованост. Поддържа се първоинстанционният съд правилно да е установил фактите относно съсобствеността на страните по делото по отношение процесната сграда. Не се оспорва и правилността на извода, че собствениците на индивидуалните обекти в сградата участват в ползите и тежестите за необходимите разноски на сградата /общите части на сградата/, съразмерно с частта си. Поддържа се обаче, че разноските, извършени от етажния собственик изключително по отношение индивидуалната му собственост в етажната такава няма как да бъдат отнесени в задължение на останалите етажни собственици, съобразно квотите на отделните жилищни имоти и в тази именно насока въззивникът навел възражения пред първоинстанционния съд, които не били разгледани. Твърди се установените по делото факти да сочат, че основната и значително повисоката във финансово отношение част от строителството, осъществено от ищеца - въззиваем, било отнесено към притежавания от него индивидуален обект - първия етаж от процесната сграда. Така на въззивника били възложени за заплащане разноски, касаещи именно първия етаж, който бил изключителна собственост на въззиваемия. Отделно възложените разноски и не били уточнени от самия ищец-съсобственик, поради което и ОС Перник неправилно и безкритично кредитирал оспореното от въззивника заключение на вещото лице по изслушаната експертиза, която не успяла да обоснове мотивите си за приемане на всеки пункт извършени разноски - експертът отговорил единствено, че така е преценил. Предвид на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и неговата цялост и по съществото на спора постанови отхвърляне на предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове. Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на обжалваното решение се оспорват. Пред настоящата инстанция са събрани нови доказателства. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното: Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими като предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от обжалваното решение в неблагоприятната за него уважителна част. След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства въззивната инстанция в решаващият състав намира за изцяло споделими крайните изводи и изложените в тяхна подкрепа мотиви на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове с правно основание чл.72, ал.1 и чл.72, ал.2 ЗС, като за избягване на излишното им приповтаряне им препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Във връзка с формулираните във въззивната жалба оплаквания, излага и следното: Ищецът-въззиваем е поддържал в обстоятелствената част на исковата молба, че на основание договор покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 185 том I, рег.№ 1202 дело № 133/2016г. от 09.05.2016 г. на нотариус с район на действие РС Перник, се легитимира за собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ, находящ се в землището на •••, представляващ по рег. план на селото, утвърден със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976 г. УПИ XIV-622 в кв. 91, с площ на целия имот от 628 кв.м., ведно с построената в този имот цяла западна част от масивната жилищна сграда-близнак, състояща се от сутерен и етаж, със застроена площ от 49 кв.м. Твърдял е и че по силата на същия договор за покупко-продажба бил добросъвестен владелец на имота и добросъвестен приобретател, в което си качество с лични средства, труд и материали през периода от 2016 г. до 2019 г. /в по-голямата си част през 2018 г./ извършил строително-монтажни работи /СМР/, конкретизирани по вид и стойност на труд и материали и по години на извършване. Поддържал е след закупуването на имота и сградата същите да били в недобро състояние - по-специално сградата била пострадала значително от земетресението през 2012 г. и се нуждаела от неотложен ремонт и укрепване/, наложителни д цел запазване на целостта й и ползването й по предназначението му - за жилищни нужди. Поддържал е, че не е искал съгласието на ответника и не го е уведомявал за извършването на СМР, тъй като ги и е извършил със съзнанието, че е единствен собственик на имота и жилищната сграда, респ. в качеството на единствен собственик и добросъвестен владелец на имота и сградата. Твърди 8 912,50 лв. от стойността на извършените СМР били за подобрения в дворното място /УПИ/, а 19 900 лв. от стойността на извършените СМР били изразходвани за неотложен ремонт на западна жилищна сграда, запазване и укрепване на същата. Тези суми му били дължими от ответника, също съсобственик в имота и сградата, ведно със законовата лихва върху главниците, считано от датата на предявяването на иска до окончателното им изплащане. Излага и че ответникът знаел за извършените от ищеца СМР в имота и сградата, като от своя страна не извършил каквито и да било действия по противопоставяне на извършването им. С оглед на изложеното е направил и акцесорно искане на основание чл.72 ал.3 от ЗС по отношение на ответника Н. Р. за задържане на имота, в качеството му на добросъвестен владелец, до заплащането на стойността на извършените разноски. В отговора на исковата молба ответника Н. Р., чрез адв. Д., е оспорил предявеният иск, като неоснователен. Оспорил е всички фактически твърдения на ищеца, изложени в исковата молба - че е направил всяка една от конкретизираните от него разноски за извършени СМР, защото били необходими за запазване на имота; че тези подобрения са по вид и стойност така, както са описани в исковата и уточняващата молби, са довели до увеличаване пазарната стойност на имота; че пазарната стойност на притежаваната от ответника реална част от процесната сграда - втори етаж, да се е увеличила в резултат на подобрения, извършени от ищеца; че последният е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл.70 ЗС. Поддържа от своя страна, че продавачите по сделката, въз основа на която ищецът се легитимира за собственик на целия имот - неговите родители, не са били собственици на притежавания от ответника втори етаж от сградата и идеална част от УПИ, поради което и спрямо ищеца е неприложима презумпцията за добросъвестност съгласно чл.70, ал.2 ЗС, която ответникът оспорва. Възразил е, че нито едно от подробно описаните в девет точки „подобрения на дворното място“ не съставлява действие, насочено и необходимо за запазване на имота, без което същият би се разрушил. По идентичен начин нито едно от посочените в уточняващата молба като извършени подобрения в жилищната сграда не съставлява такова действие и разход, необходимо за запазване на сградата. Възразил е и че евентуално извършеното от ищеца строителство е незаконно, като всички описани строителни и ремонтни дейности са осъществени без необходимите строителни книжа и разрешения. Като такива същите освен че не са били необходими за запазване на сградата, не можели и да допринесат за увеличаване на нейната стойност, предвид явната перспектива от очаквани административни разпореждания за премахването им. Възразил е и че голяма част от твърдените за извършени СМР не обхващат притежавания от ответника втори етаж на сградата, а касаят единствено съсобствената част на ищеца. В този смисъл е възразил и че в исковата молба и пояснението към нея липсва яснота кои строителни и ремонтни действия, според твърденията на ищеца, са отнесени спрямо притежаваната от ответника реална част от сградата - втори етаж и са извършени с цел нейното запазване, респ. - са увеличили стойността й. От фактическа страна: Страните не са спорили по установимите и от приобщените писмени доказателства факти, че ищецът-въззиваем е закупил на 09.05.2016 г. /нот.акт № 185, т.I, рег. № 1202, дело № 133/2016 г. на нотариус с рег. № ••• от РНК/ от А. А. Б. недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от УПИ XIV-622 в кв. 91, с площ на целия имот от 628 кв.м., находящ се в землището на •••, ведно с построената в този имот цялата западна част от масивната жилищна сграда-близнак, състояща се от сутерен и етаж, със застроена площ от 49 кв.м. Продавачът по сделката се е легитимирал като собственик на продавания имот на основание договор за покупко-продажба от 18.04.2016 г. /нот.акт № 147, т.I, рег. № 954, дело № 107/2016 г. на нотариус д рег.№ ••• от РНК/, с който е закупил имота от С. Г. Г. и Т. Б. Г.. Последните двама пък от своя страна са се легитимирали за собственици на продавания имот на оригинерно основание - давностно владение, въз основа на нот.акт за право на собственост върху недвижим имот на основание наследство и давностно владение № 49, т.I, рег. № 343, дело № 34/2016 г., също на нотариус с рег. № ••• от РНК. С влязло в сила на 22.01.2025 г. Решение № 425/10.11.2923 г. по гр.д.№ 558/2023 г. на ОС Перник и след отмяна на Решение № 260179/15.07.2022 г. по гр.д. № 7450/2019 г. на РС Перник е признато за установено по отношение на ответниците по този правен спор С. Г. Г., Т. Б. Г. и Б. Т. Г., както и по отношение на А. А. Б., че ищецът Н. С. Р. е собственик на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, оформен с нот. акт №74 от 09.07.1992г, том VI, дело №1461/1992 г. на 1/4 ид.част от УПИ XIV-622 в кв.91, с площ по скица от 628 кв.м, находящ се в землището на •••, при описани граници, ведно с втория етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в него върху 49 кв.м., обозначаван понастоящем като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл. С това решение е бил отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и споменатия по-горе нот.акт за право на собственост върху недвижим имот на основание наследство и давностно владение № 49, том. I, рег.№ 343, дело № 34/2016 г. от 11.02.2016 г., съставен от нотариус № ••• от РНК, с който С. Г. Г. и Т. Б. Г. са били признати за собственици на недвижимия имот, представляващ 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на •••, обл.Перник, представляващ по плана на •••, утвърден със Заповед III- 234/09.04.1976 г. УПИ XIV-622 в квартал 91, с площ на целия имот по скица от 628 кв.м., при описани граници, ведно с построената в имота западна жилищна сграда изградена на сутерен - състоящ се от коридор, две стаи, баня с тоалетна и вътрешно стълбище и етаж - състоящ се от две стаи и вестибюл, със застроена площ на западната част на сградата от 49 кв.м. от масивна жилищна сграда, състояща се от западна и източна части, всяка от тях представляваща самостоятелно жилище, в частта за 1/4 идеални части от описания в него УПИ и втори етаж от сградата, описван понастоящем като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл, със застроена площ от 49 кв.м. За разлика от първоинстанционния съд въззивната инстанция намира, че не е обвързана от установеното в мотивите на влязлото в сила Решение № 425/10.11.2923 г. по гр.д.№ 558/2023 г. на ОС Перник касателно фактът дали въззиваемият Б. Г. се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС по отношение закупения от него недвижим имот, предвид че мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Г. е въвел твърдение в исковата си молба да е бил добросъвестен владелец на целия имот - УПИ и цялата западна част от изградената в него сграда, т.к. не е имал представа, че праводателите му не са били собственици - узнал е за това едва в хода на развилото се гр.д. № 7450/2019 г. по описа на РС Перник. Нормата на чл. 70, ал. 1 ЗС съдържа определение за добросъвестно владение - когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. Следователно и нормата предвижда наличието в кумулативна даденост наред със субективната добросъвестност и юридическо основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици. Съдебната практика приема еднозначно, че субективната добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците на юридическото основание, като обсъжданият текст на чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за предположение на добросъвестността до доказване на противното, а доказването е в тежест на страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното владение. В случая независимо от въведеното от него възражение с отговора на исковата молба на твърденията за установено добросъвестно владение от страна на Б. Г. към момента на извършване от негова страна на СМР в съсобствения между страните имот, ответникътвъззивник не е ангажирал доказателства, оборващи въведената от закона презумпция за добросъвестност. Нещо повече - същият не е въвел и оплаквания във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон в нормата на чл.70, ал.1 ЗС от страна на първоинстанционния съд, както и за необоснованост на същото в частта му, с която първоинстанционният съд е извел ищецът-въззиваем да има качеството на добросъвестен владелец до момента на влизане в сила на Решение № 425/10.11.2923 г. по гр.д.№ 558/2023 г. на ОС Перник - т.е. до 22.01.2025 г. По арг. от чл.269, изр. второ ГПК по въпросите извън валидността, за която следи служебно и допустимостта в обжалваната му част, въззивният съд е ограничен в проверката си по отношение обжалваното пред него съдебно решение от посоченото в жалбата. Ето защо и настоящата инстанция извежда, че при липсата на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради неправилното приложение начл.70, ал.1 ЗС, вкл. и при отсъствието на успешно проведено оборване на презумпцията за добросъвестност на владението на ищеца-въззиваем по отношение процесния недвижим имот от страна на въззивника, изводът на първоинстанционния съд Б. Г. да е установил такова владение върху същия имот от момента на закупуването му до влизане в сила на Решение № 425/10.11.2923 г. по гр.д.№ 558/2023 г. на ОС Перник - т.е. до 22.01.2025 г., се явява правилен и поради това изцяло споделим. Такъв е изводът му касателно извършените от единствено от въззиваемия СМР в периода 2016 г. - 2018 г., основан на анализа на приобщените пред него гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Т., Б. и Б. /последните преценени в светлината на чл.172 ГПК, поради особените близки отношения между въззивника и свидетеля Б./. Преценени в съвкупност показанията на сочените свидетели установяват безсъмнено, че в периода от 2016 г. - 2018 г. Б. Т. Г. е извършил лично, със свои сили и средства, множество ремонтни дейности на процесната западна част от масивната жилищна сградаблизнак и УПИ, изразяващи се в: подмяна на цялата електроинсталация и ВиК на имота, поставяне на външна и вътрешна изолация- фибран на къщата и двата етажа, шпакловка на стените, боядисване и на двата етажа, направата на подови настилки от гранитогрес, сменен изцяло покрив, направата на ограда от ковано желязо, смяна на цялата дограма на къщата, удължаване на тераса над входа, изравняване и подравняване на двора, облагородяване на двора - направени каменни пътеки, бетонни площадки и засадени туи. Ремонтните дейности се налагали, т.к. имотът не бил в състояние да се ползва по предназначението му - дворът бил обрасъл, оградата разпадната, покривът течал Показанията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и плод на личните им възприятия, като в хода на цялото производство ответникът-въззивник не е ангажирал доказателства за оспорване на изнесените от тях факти, нито доказателства, че той лично и със свои средства е участвал в извършените в имота и/или жилищна сграда СМР. В хода на делото, вкл. и пред настоящата инстанция въззивникът оспорва извършените от въззиваемия СМР да касаят неговата изключителна лична собственост - втория жилищен етаж от западната част на къщата-близнак, както и 1/4 ид.ч. от имота и поддържа, че строителните дейности, извършени от Г. в по-голямата си част се отнасят изключително към първия жилищен етаж, който е негов собствен. Оспорва и необходимостта от извършването на всяка една от тези строителни дейности за запазването на сградата и съответно - оспорва като неправилни правните изводи на първоинстанционния съд в обратната насока, респ. - като основани при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - кредитиране на необоснованото заключение на изслушаната и оспорена от въззивника оценителна експертиза и непроизнасяне по въведените възражения в отговора на исковата молба. Според възприетото изцяло от първоинстанционния съд заключение на съдебнооценителната експертиза и допълнително дадените пояснения от вещото лице в о.с.з. от 24.09.2025 г., същото е установило като извършени и съществуващи на място в процесните УПИ и жилищна сграда СМР в периода 2016 г.- 2018 г., които е описало в приложените към заключението таблици /л.5 - л.13 от заключението/. В тях вещото лице е описало всяко едно от СМР по вид, количество, цени за труд и материали, вкл. е изчислило общо и поотделно и разходите за единица и общо труд и материали. Приело е при тези изчисления, че общата цена за извършването на всяко от тях възлиза на 53 307,77 лв. без ДДС. Посочило е, че необходимите за запазване на вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване разноски за УПИ са тези по т.1, 2, 4, 7 и 9, на обща стойност 11 133,17 лв. /без ДДС/ - изчистване на дворното място и изрязване на отпадъци и саморасли храсти; изграждане на нов водопровод и канализация, както и на водопроводна шахта с водомеризкопаване на изкоп и полагане на нови тръби за чиста и мръсна вода /изграждане водомерна шахта, изграждане водопровод до къща 3/4 цола, изграждане на канализация ф 160/; изграждане на нова ограда откъм улицата, бетонови блокчета, цимент, арматура, декоративни пана и порта от ковано желязо; изграждане на ограда на регулационната линия със съседния имот - допълнително иззидан дувар 3.5 м. дължина и 2.2 м. височина, с бетонови блокчета, премахване на старата ограда, засипване на 4 куб.м пръст; засипване на земни маси и изравняване на целия двор. Съответно - за жилищната сграда е приело, че необходимите за запазването й от погиване или повреда, респ. - условие за нейното запазване или използване, са разноските по т.1, т.2 и т.3 на обща стойност 39 586,75 лв. /без ДДС/ - укрепване и монтаж на жилищната сграда и терасите на сградата /увеличаване на плочите на терасите, изграждане на 4 броя колони между първия и втория етаж, 3 трегера - вкопани и захванати в къщата, изграждане на долна нова площадка, изолация на горната тераса с каменна вата, от горе на терасата - американска саморазливна изолация, замазка с мрежа, саниране и подобрения на общото стълбище между първия и втория етаж - испански гранитогрес, теракол и драги лепила, изграждане на площадка на втория етаж между двете стаи - испански гранитогрес, теракол, изолация, фибран, замазска с мрежа, смяна на дограмата на втория етаж с троен, шесткамерен стъклопакет- златен дъб, обръщане на прозорци, изолация на стените на втория етаж -между стаите и стълбите с фибран и гипсокартон, замазка с мрежа/; изграждане на нов покрив на жилищната сграда и над терасите /124 кв.м., керемиди- брамак-класик проект, сух дървен мат, летви за двойна скара, челни дъски, летви, пирони, лак - фирма“Синекс - 15 кутии, каменна вата и затваряне с ОСБИ- 1.8 см., ОСБИ под двойната скара, мушама на Брамак, изграждане на 2 броя комини, бетонен пояс под покривното пространство, изграждане на двете странични стени на покрива с допълнителни стени от итонг, преградна стена с тавата на сградата, близнак, капандура на покрива, италианска стълба за тавана, смяна на прозорец на покрива на страничната стена с ПВЦ дограма профилинг, поставяне на улуци, водоотток, снегозадържащи ленти и обшивка около комините/; изцяло смяна на електрическата инсталация на жилищната сграда- подмяна на всички кабели, ел.табло с бушони, смяна на всички контакти с немски такива - труд и материали. Според допълнително дадените обяснения от експерта в о.с.з. стойността /пазарната цена/ на процесния УПИ и жилищна сграда, ако не са били извършени разходите за СМР към момента на изготвяне на заключението, би била 342 619 лв. /без ДДС/. Съответно - пазарната цена /стойност/на същите имоти към момента на изготвяне на заключението в следствие на всичките извършени СМР /вкл. всички извършени разходи за УПИ и сградата, както необходимите разноски за запазване на вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване, така и подобренията/, е 383 194 лв. / без ДДС/. Следователно и увеличението е с 40 575лв. /без ДДС/ и то формирано от всички разноски - както за подобренията, така и за необходимите разноски. Съвкупният анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства установява еднозначно /а и не се оспорва от въззивника, който в нито един момент от процеса не е твърдял, че той самият или друго лице са извършвали подобренията в процесния имот/, че само и единствено въззиваемият Б. Г. е извършил със свои сили и свои средства подобренията в съсобствените между страните по делото двора и западна половина от изградената в имота къща. Противно на твърденията във въззивната жалба, тези доказателства установяват и вида на подобренията /елементи, количество, труд, материали и т.н./ подробно и изчерпателно, както и тяхната стойност. Следва да се подчертае, че кредитирайки заключението на вещото лице първоинстанционният съд правилно и при съобразяване на съдебната практика по приложението на относмия към казуса материален закон, е отделил и определил от всички претендирани от ищеца-въззиваем разноски кои от тях са необходими и кои полезни, а за част от претендираните е счел, че не отговарят на критериите нито за необходими, нито за полезни, като ги е оставил в тежест на извършилия ги Б. Г.. Оплакванията за неправилност на този му извод се неоснователни. Теорията и практиката безпротиворечиво определят необходимите разноски като такива, без чието извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, или са условие за нейното запазване или използване. Затова чрез извършването им се предотвратява загуба на собственика от разрушаване или погиване на имота, като е без правно значение дали нуждата от извършването на необходимите разноски е предизвикана от външно случайно събитие или е настъпила в резултат от изхабяването на имота при нормалното му продължително използване. Ищецът-въззиваем е поддържал, че извършените от него СМР са се наложили поради лошото състояние на имота, особено след земетресението през 2012 г., а свидетелските показания /Т., Б./ сочат, че преди ремонта покривът на къщата е текъл, оградата срутена, вратата с порта се отваряла трудно и не можело да се влезе в имота, същият бил неподдържан и му личало, че никой не живеел в него към 2016 г. Въпреки възраженията въззивникът ответник не е ангажирал доказателства както дворната част, така и къщата да са били в състояние, което да е позволявало да се ползват по предназначението им отпреди извършване на строителните дейности от страна на въззивника -т.е. да е имал работещи канализация, водопровод, ел.инсталация, покрив в състояние, което да предпазва къщата от атмосферното влияние на дъжд, сняг, както и да служи като термоизолатор. Наличните доказателства в случая предпоставят всяко едно от приетите за необходими подобрения /респ. - извършените за тях разноски/ от експертизата и първоинстанционният съд да се отнася именно до запазването на имота /двора и цялата къща /вкл. първия и втория жилищни етажи/, а не само до първия жилищен етаж, който е индивидуална собственост на ищеца-въззиваем и служат за предпазване от погиването му и съществено влошаване на състоянието му до степен да не може да се ползва по предназначение. Такъв характер безсъмнено имат изброените дейности в имота /двора/, т.к. без извършването им той не би могъл да се ползва, вкл. като обслужващ жилищната сграда /така доводите на въззивника/, а изграждането на водопроводна и канализационна системи безсъмнено касае целия имот и жилищната сграда, вкл. жилищния етаж, собственост на въззивника /не се твърди, нито се ангажират доказателства за противното/. Такъв характер имат и всички укрепителни дейности в къщата, доколкото те касаят както първия, така и втория етаж от същата, вкл. извършените СМР за превръщане и на втория етаж в годен за живеене /поставянето на мазилки, изолации, плочки, дограма и т.н., подмяната на електрическата инсталация на цялата сграда/, както и изграждането на нов покрив на сградата, вкл. над терасите. В този смисъл и всички приети за необходими СМР и разноски за тях от експертизата и първоинстанционният съд касаят цялата западна половина на сградата, изградена в имота, а оплакванията в обратната насока във въззивната жалба не почиват на обективен прочит на доказателствата. Без описаните като необходими СМР и извършените за направата им разноски не само първият етаж, който е индивидуална собственост на въззиваемия, но и вторият етаж, който е индивидуална собственост на въззивника, не биха могли да се ползват по предназначението им /без електричество, канализация, водопровод, дограма и всички СМР, без които неотменно едно жилище не може - измазани стени и пригодени за ползване подове /терекот и/или др. настилка/ и т.н. Изцяло споделим е изводът на първоинстанционния съд, че горните съждения не може да бъдат опровергани поради това, че за част от необходимите разноски в случая е установено да са вложени по-качествени материали - тяхното качество не променя характера на подобренията. В обобщение на изложеното - вложените в извършените от ищеца-въззиваем ремонтните дейности материали, характерът на тези ремонтни дейности и вещите, добавени към имота, които не могат да бъдат отстранени без да се стигне до увреждането им, предпоставят еднозначен извод както парцелът, така и жилищната сграда в него /западната половина/ да не би могло да се ползват по предназначение без тях, както и че същите са направени с цел запазване на целостта на вещите и ползването им за жилищни нужди, каквото е предназначението им. Предпоставят и че те се отнасят в равна степен както за първия, така и за втория от жилищните етажи в сградата. Само за изчерпателност и т.к. във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания в тази насока следва да се посочи и че въведеното от въззивника пред първоинстанционния съд възражение извършеното строителство да е незаконно е останало недоказано, предвид установеното от експертизата, че за извършените СМР не се изисква строително разрешение, с изключение смяната на цялостната дървена конструкция на покрива /за нея строителна документация е необходима/. За последната обаче не е установено да подлежи на премахване, при изчерпване на цялата административна процедура за това от ЗУТ. Освен това самият въззивник не е възразил срещу запазването й, доколкото без нея сградата не може да се ползва по предназначение и е безусловно необходима за предпазването й от погиване/повреждане. Предвид на извършените от експертизата изчисления и установеното по делото първоинстанционният съд правилно е остойностил извършените от въззивнаемия необходими разноски в размер на 11 133,17 лв. /без ДДС/ за УПИ и в размер на 39 586,75 лв. /без ДДС/ за жилищната сграда. Тези стойности са определи при съобразяване на факта, че двата жилищни етажа от западната част на съществуващата в парцела жилищна сграда-близнак са индивидуална собственост на всяка от страните по делото, поради което и сградата е в режим на етажна собственост, собствениците в ЕС участват в ползите и тежестите за необходимите разноски за сградата съразмерно с частта си - т.е. по ½ ид.ч., или по 19 793,38 лв. /10 120,19 евро/. За УПИ участието им в ползите и тежестите за необходимите разноски е също при равни квоти, но по 1/4 ид.ч. /от целия УПИ/ . т.е. по 2 783,29 лв. /1 423,12 евро/, или общо дължимата се сума от въззивника е в размер на 22 576,67 лв. /11 543,27 евро/. Като е стигнал до този извод при съблюдаване на действащите съдопроизводствени правила при събиране и проверка на доказателствата първоинстанционният съд е приложил точно относимия към спора материален закон и е постановил обосновано и правилно решение в уважителната му част, което следва да се потвърди. То е такова е в частта, с която е признато право на задържане в полза на ищецавъззиваем до заплащане на горепосочената сума от страна на въззивника. Последният не е изложил конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в посочената му част, поради което и единствено за изчерпателност следва да се посочи, че право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е защитно средство, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта и се обезпечава вземането за необходими разноски и/или подобрения. В случая добросъвестният владелец - въззиваем, се е възползвал от него, и с оглед частичната основателност на претенциите му за заплащане на сторените от него необходими и полезни разноски спрямо процесните имоти - парцел и жилищна сграда, правилно искането му е било уважено. По разноските. Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемата разноски пред настоящата инстанция за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат, установено от представените списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършване на разноските /договор за правна защита и съдействие/, в размер на 760 евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 27 2 ГПК, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав