Решение № 1542 от 2.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 258/2026 г.

Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО вр. с чл.145 от АПК, образувано по жалбата на М. С. П. с постоянен адрес в град Стара Загора, против Решнеие №2153-23-5/11.02.2026г на Директора на ТП НОИ Стара Загора, с което е отменено разпореждане [номер]/09.12.2025г на Ръководителя на ПО рпи ТП на НОИ Стара Загора в частта му за осигурителния стаж, положен при условиятана чл.69 ал.1 от КСО с признаване и на периода от 01.02.2002г до 31.03.2003г като стаж по чл.69 ал.1 от КСО, и вместо него е постановен по същество отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 от КСО, както следва: Към 04.11.2025г заявителката има навършена възраст 52г, 00м, 07д ни и придобит осигурителен стаж по чл.69 ал.1 от КСО - 19г, 11м, 27 дни, от които 11 месеца и 10 дни по чл.104 ал.7 от КСО / мисия с висока степен на риск/, осигурителен стаж при условията на втора категория труд - няма, осигурителен стаж при условията на трета категория труд - 08г, 00м.00дни, осигурителен стажи по чл.104 ал.3,5,7 - 00г, 06м,08 дни, осигурителен стаж при условиятан а чл.104 ал.6,8 -00г, 05м, 10дни. Общ осигурителен стаж към ІІІ категория труд, съгласно чл.104 КСО -43г, 09м, 14 дни. Съгласно чл.69 ал.1 от КСО военнослужещите придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст от 54г, 04м и 27 дни и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ. Заявителката няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 ал.1 от КСО, защото към датата на заявлението 04.11.2025г е навършила 52г.00м и 07 дни, но не и възраст то 54г, 04м и 27 дни. Съгласно чл.69б ал.1 от КСО лицата, които са работили 10г при условията на първа категория труд могат да се пенсионират при навършване на възраст от 51г за жените и имат сбор от осигурителен стаж и възраст -94г. Съгласно чл.18 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ лицата, които не са придобили право на пенси япо чл.69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО. Заявителката няма право на пенсия по чл.69б ал.1 от КСО вр. с чл.18 ал.4 от НПОС ,тъй като не е навършила възраст от 54г, 04м за 20205г, която се изисква по чл.69 ал.1 от КСО - решаващия въпрос, по който се е произнесъл с Решението си Директора на ТП на НОИ е следния: Разпоредбата на чл. 69б ал.1 от КСО се прилага спрямо лицата по чл.69 ал.1 от КСО , които са навършили изискуемата възраст, но при недостиг на необходимия общ осигурителен стаж от 27г, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ тоест 18г. Решение № 2153-23-5/11.02.2026г на Директор ТП на НОИ Стара Загора е връчено на жалбоподателката на 16.02.2026г с указания за правото да бъде обжалвано пред АС Стара Загора в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата е подадена на 26.02.2026г, преди на 02.03.2026г да изтече преклузивния срок и от адресата на акта, чрез редовно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима. С жалбата се твърди, че фактите са вярно установени и по тях липсва спор между страните, но на основание чл.222 от ЗОВСРБ следва да се приеме, че трудът на военнослужещия е първа категория. Следователно стажът от 19г, 11м, 27 дни, който изпълнява изискването на чл.69 ал.1 от КСО за 2/3 действителен стаж по ЗОВСРБ от 27г общ осигурителен поражда правото на избор измежду основанието по чл.69 ал.1 и това по чл.69б ал.1 от КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а разпоредбата на чл.18 ал.4 от НПОС противоречи на Кодекса и следва да бъде оставена без приложение. Поддържа се, че са налице всички условия на чл.69б ал.1 от КСО, чието приложение не може да ограничавано от нормата на чл.18 от НПОС, защото така се достига до неравно третиране на лица, които са полагали труд при условията на една съща категория - първа, само защото едните от тях, сред които и жалбоподателката могат да придобият право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както на основание чл.69б ал.1 от КСО, така и на основание чл.69 ал.1 от КСО тоест могат да избират измежду два конкуриращи се основания, пораждащи едно и също право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не следва правото по чл.69б ал.1 от КСО да е поставено в зависимост от изпълнение на условието за възраст по чл.69 ал.1 от същия Кодекс. По тези съображения се иска от съда да бъде отменено Решение №2153-23-5/11.02.2026г на Директора на ТП НОИ Стара Загора и преписката да се върне с указания за правилното приложение на закона при новото разглеждане на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено на 05.11.2025г. Претендира възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна помощ и съдествие, ведно с разписка за изплатена в брой сума в размер на 300 евро. Ответникът Директора на ТП НОИ Стара Загора иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като поддържа становище, че лицата по чл.69 ал.1 от КСО нямат избор измежду основанието по тази разпоредба и другото по чл.69б ал.1 от същия Кодекс, което се прилага тогава, когато са навършили възрастта по специалната за тях правна норма за правото на лична пенсия за стаж и възраст, но не им достига стаж за удовлетворяване на второто кумулативно условие. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: На 04.11.2025г жалбоподателката е подала Заявление вх. №2113-23-2962 до Директора на ТП НОИ Стара Загора за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложила трудова книжка №131, издадена от последния работодател, осигурителна книжка, УП16 №2128/04.04.2024г, издадено от ТП НОИ Стара Загора, Удостоверение от 30.09.2025г от Оперативния архив на Българската армия, Удостоверение от МНО Поделение 54230, Удостоверение от МНОФ- ВФ24150, Удостоверение за раждане и за банкова сметка. С разпореждане [номер]/09.12.2025г ръководителя на ПО отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 ал.1 от КСО поради не изпълнение на първото условие за възраст от 54г и 04м, като е пропуснал и една година стаж по чл.69 ал.1 от КСО, действително прослужен в периода 01.02.2002г до 31.03.2003г, както и по чл.69б ал.1 от КСО с мотив, че това основание за пораждане правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се прилага само, когато не е изпълнено второто условие на чл.69 ал.1 от КСО за общ осигурителен стаж от 27г. С обжалваното Решение е потвърден този правен резултат с добавяне на действителен стаж по чл.69 ал.1 от КСО за периода от 01.02.2002г до 31.03.2003г и съответно действително изслужения по ЗОВСРБ е определен на 19г, 11м и 27 дни. Установени са по преписката и няма спор между страните за следните факти: възрастта на жалбоподателката към 04.11.2025г е 52г и 07 дни, което не удовлетворява условието на чл.69 ал.1 от КСО за навършена възраст от 54г и 04м, но втората кумулативна предпоставка на чл.69 ал.1 от КСО е изпълнена, защото общия осигурителен стаж е повече от 27г, а именно 43г, 09м и 14 дни, но действително изслужените години като военнослужеща по ЗОВСРБ са равни на две трети от 27г, което означава 18г, а жалбоподателката има действително изслужено време като военнослужеща по ЗОВСРБ в размер на 19г, 11м и 27 дни тоест стажът й достига. При тези факти тя твърди, че има право на избор измежду две алтернативни основания - това по чл.69 ал.1 от КСО и другото по чл.69б ал.1 от КСО с по-ниска възраст за придобиване на правото, тъй като действително изслуженото време от 19г, 11м и 27 дни е труд, полаган при условията на първа категория на основание чл.222 от ЗОВСРБ. На тази теза се противопоставя ответникът, който счита, че само НКТП определя кой труд към коя категория се числи, което е довело до специалната норма на чл.69 ал.1 от КСО, както и че към ползването на основанието по чл.69б ал.1 от КСО се преминава само, когато не достига стаж по чл.69 ал.1 от същия закон по разпореждане на чл.18 от НПОС. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива по общия състав на чл.68 от КСО или при прилагане на конкретните, според вида на професията, длъжността, или категорията труд / чл.69 до чл.69в КСО/ - изборът е между общото или някое от специалните правопораждащи основания, но не и между две специални, защото противното оставя някое от тях без смисъл и предназначение, но освен това води и до неравенство на труда пред закона. Военната служба се изпълнява по силата на договор, който не е трудов, и поради това правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на военнослужещите е уредено на самостоятелно основание, вън от това по чл.69б ал.1 от КСО отнасящо се до труда, подлежащ на категоризиране с Наредбата по чл.104 ал.1 от КСО. При пенсиониране тоест за преценка правото на пенсия по чл.69 от КСО трудът на военнослужещите е зачитан за първа категория още с влизане в сила на КСО на 01.01.2000г, откогато действат нормите на чл.104 ал.4 и на чл.69 от КСО, на основание чл. 211 ал.2 от ЗОВСРБ /отменен, считано от 12.05.2009г/ а към настоящия момент по силата на чл.222 от ЗОВСРБ в сила от 12.05.2009г. В тази връзка и позоваването на чл.104 ал.1 от КСО е неотносимо, тъй като категоризирането на труда с Наредбата е само според характера и условията на труд, полаган при сключен трудов договор, а не според естеството на професията или длъжността, упражнявани/заемани по силата на специални закони спрямо общия КТ. Няма основание да се счита, че законодателят е ограничил законотворческата си власт с нормата на чл.104 ал.1 от КСО като е приел, че единствено МС ще определя категорията на труда. Дори и това да е така, законовата делегация за приемане на подзаконов нормативен акт не лишава законодателния орган от компетентността му да установи категорията на труда с този закон, който урежда правоотношението по неговото полагане. Следователно тезата на ответника, че чл.222 от КТ не е основание за зачитане на действителния осигурителен стаж като първа категория противоречи на основни принципи на правото, но е отречена и от чл.104 ал.4, ал.7, ал.8 от КСО, както и от чл.18 ал.4 от НПОС, която норма съобразява именно това правно разрешение като дава право на лицата по чл.69 от КСО да се ползват от осигурителен стаж от същата първа категория, от която е и този по чл.69б ал.1 т.2 от КСО, с което се постига и равенство пред закона - в отговор на оплакванията на жалбоподателя. Това равенство обаче би било отречено, ако лицата по чл.69 от КСО имат претендирания избор измежду тази разпоредба и другата по чл.69б ал.1 т.2 от КСО, без със същото право да разполагат работниците и служителите, полагали труд от първа категория, съгласно НКТП. Тезата, че военнослужещите придобиват право на пенсия на две специални основания както по чл.69, така и по чл.69б от КСО оставя без смисъл и приложение изричната уредба на първото от тях. Освен това, законодателят изрично е уредил случаите, при които с навършване на възрастта да се придобие право на пенсия, независимо от недостигащия осигурителен стаж, в отклонение както от чл.68 ал.1 КСО, така и от чл.69 от същия Кодекс, но законодателния подход е един и същ като поставя всички в равенство пред закона. Това се постига с неизменното изискване за навършване на изискуема възраст, защото тя е онава услове, без което не може да се дерогира второто кумулативно за размер на осигурителния стаж. Съобразена именно нормата на чл.222 от ЗОБВСРБ и принципа за равенство, е възможността за придобиване право на пенсия на основание чл.69 ал.1 от КСО / относимо за случая/ при навършване на изискуемата възраст и при 10г действителен осигурителен стаж по чл.69б ал.1 от КСО, вместо 18г действителен осигурителен стаж като военнослужещ, на колкото са равни 2/3 от 27г осигурителен стаж. В настоящия случай жалбоподателката има действителен стаж по чл.69 ал.1 от КСО от 19г, 11м 27 дни, който е повече от 2/3 от 27г, но не отговаря на първото от двете кумулативни условия за навършена към датата на заявлението възраст от 54г и 04м. Без навършване на тази възраст тя не може да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото именно възрастта е онзи факт, който се счита за осигурителното събитие - след определена възраст човекът е неработоспособен / тази по чл.68 КСО/, а някои професии, длъжности или категории труд водят до по-ранното му настъпване - чл.69 -чл.69в КСО. Това е същността на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно да обезпечи риска от естественото настъпване на неработоспособност. Ето защо предложеното от жалбоподателя тълкуване на закона е противно на неговия смисъл, оставя го без същественото му предназначение и поражда неравенство обратно на твърдението, че военнослужещите са по-неблагоприятно третирани от лицата по чл.69б от КСО. Ако се признае правото на избор измежду основанията по чл.69 ал.1 и чл.69б от КСО тогава лицата, които са работили при условията на първа категория труд ще бъдат поставени в неравенство пред закона - поради привидно по-леките условия на чл.69б от тези на чл.69 от КСО, но лишени от претендирания избор между две специални разпоредби, което е недопустимо в едно демократично общество. Не може да се възприеме този подход на тълкуване на съдържанието на правните норми, който не държи сметка за същността и предназначението им, едновременно с принципната забрана за неравнопоставеност. Ако се приеме, че трудът на военнослужещите е е едновременно уреден от чл.69 и чл.69б от КСО, то тогава ще се достигне до неразрешимата колизия между основанието по чл.69 ал.1 и това по чл.69б ал.1 от КСО и без отговор ще остане въпроса защо законодателят урежда различно и в отделни разпоредби по чл.104 ал.2, ал.4, ал.7 и ал.8 от КСО превръщането на осигурителен стаж, придобит от една и съща категория труд, определена според характера и условията на работата. Следователно предложения от жалбоподателя подход е довеждане до абсурд на закона. Уредбата е самостоятелна, поради посоченото по-горе, а именно трудът на воннослужещите, както на учителите, балерините, танцьорите поради своето естество изисква преценка на възрастта за пенсиониране, при която настъпва осигурителния риск, без да се полага при тези условия и да има същия характер като труда, обхванат от НКТП. По тази причина с нормата на чл.69 от КСО законодателят е поставил други по своето съдържание условия за възраст и продължителност на осигурителния стаж спрямо тези по чл.69б ал.1 от КСО, като по изключение е допуснал правото на пенсия да се придобие на основание чл.69 от КСО, но по реда - при изискуемия по чл.69б ал.1 действителен осигурителен стаж от 10г, така както е сторил и с нормата на чл.68 ал.3 от КСО. Постигнал е равенство на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, чрез условието то да се претендира поне след навършване на изискуемата възраст, защото тя се свързва с настъпване на осигурителния риск. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се упражнява след сбъдване на това основание, което се отнася до вида на труда, професията, длъжността, за изпълнение на които е осигурявано лицето. След като за военнослужещите е определено, че то може да възникне не по-рано от навършване на възрастта за пенсиониране, то тогава отсъствието на това условие отрича и необходимостта от обсъждане на продължителността на действителния осигурителен стаж. на възможността за упражняването му при действителен стаж в размера по чл.69б ал.1 от КСО, още повече че в настоящият казус условието за продължителност на десйтвителния стаж е изпълнено. но жалбата си изцяло на тезата, че има право на избор между две отделни основания, на което е задължително да се даде отговор. Изхода от спора определя основателност на искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер от 51.13 евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора