Решение № 52 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Панагюрище по дело № 22/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Ц. И. Р. от град Панагюрище с ЕГН: •••••••••• срещу Наказателно постановление № 26-0310-000078 от 18.02.2026 г. на Началник група при РУ Панагюрище, ОДМВР - Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 10 точки на жалбоподателя. Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че жалбоподателят не е бил уведомен надлежно за дерегистрацията на процесното МПС, поради което се изключва наличието на умисъл при извършване на деянието, което обстоятелство не е взето предвид при издаване на процесното НП. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен защитник – адв. М., чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, изразено е писмено становище с доводи за неоснователност на подадената жалба. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски. Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното: Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.12.2025 год. в 16:17 часа в с. Попинци, общ. Панагюрище, по ул. „Г. Бенковски“ в посока на движение от с. Попинци към гр. Панагюрище е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № •• •••• ••, който не е регистриран по надлежния ред, автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ Това било нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от служител на РУ – Панагюрище – мл.автоконтрольор К К, който след извършена проверка съставил АУАН и докладна записка, като с постановление от 17.02.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик, ТО- Панагюрищ е отказано образуването на наказателно производство. При това положение срещу жалбоподателя било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. То било връчено лично на наказаното лице, видно от отбелязването в него- на 19.02.2026г., като жалбата против него била подадена чрез АНО на 23.02.2026, т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима. По делото няма спор, че на гореописаната дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, след като същото било служебно дерегистрирано на 24.09.2025 г., видно от справка представена от сектор ПП към ОДМВР - Пазарджик, като уведомление до собственика на превозното средство не е изпращано сектор ПП към ОДМВР - Пазарджик. Уведомление е изпратено на 24.08.2025 г. от Гаранционен фонд, но липсват данни същото да е получено от жалбоподателя. Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приложени по делото, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се, а и не се отричат от жалбоподателя. Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал нерегистрирано МПС, доколкото същото е било служебно дерегистрирано. Така описаното, сочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, т.е нерегистрирано по установения ред МПС, т.к законът разпорежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата изисква наличието на две кумулативни дадености – надлежна регистрация на МПС-то и наличие на табели с регистрационен номер. От приложените по делото писмени доказателства -писмо л. 42 и данни за МПС за служебно променена регистрация на МПС се установява, че регистрацията на управляваното МПС е била прекратена на 24.09.2025 г., посочено е, че това е станало въз основа на уведомление от ГФ за липса на Гражданска отговорност, по чл. 574, ал. 1 КЗ, което уведомление е получено от сектор ПП Пазарджик на 29.08.2025г. Съгласно чл. 571, ал.1 от КЗ гаранционният фонд изгражда и поддържа Информационен център, в който води електронни регистри, в т.ч съгл. т.1 за застрахователните полици по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 т.е за гражданската отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС-то. Информацията относно сключените договори за застраховка, съгл. чл. 573, т.1 от КЗ се предоставя от застрахователите. След което информационният център, съгл. чл. 574, ал.10 от КЗ уведомява собствениците на МПС-та, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. След изтичане на този срок и когато в рамките на него не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по регистриране на МПС-тата да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Този орган, съгл. чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) е областната дирекция на МВР (ОДМВР) по адреса на регистрация на собственика. В случая това е ОДМВР Пазарджик. По делото липсват писмени доказателства, установяващи надлежно уведомяване на собственика на автомобила от страна на Информационен център съобразно чл. 574, ал. 10 от КЗ. Съгласно чл. 18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., регистрацията на превозно средство се прекратява освен по писмено заявление от собственика и служебно. В последният случай, съгл. чл. 18б, ал.1, т. 8 от наредбата прекратяването се извършва след уведомление от Гаранционния фонд. Самото прекратяване на регистрацията се извършва, съгл. чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата след получаване на уведомлението от Гаранционния фонд. Уведомяването на собственика на МПС-то се извършва от органите на МВР, съгл. чл. 18б, ал.2 от Наредбата, чийто текст не е променен с оглед изменението на чл. 143, ал. 1 ЗдВП, т.е. за органа прекратяващ регистрацията, който в конкретния случай е сектор ПП, ОДМВ Пазарджик дължи изрично уведомяване на собственика на ПС за прекратената регистрация. По делото, обаче, липсват приложени доказателства и за това уведомяване на жалбоподателя от органите на МВР да е извършено преди 27.12.2025 г. – дата на нарушението. Предвид изложеното, съдът намира, че към момента на извършване на нарушението не е било налице уведомяване нито от Информационен център, съгл. чл. 574, ал.10 от КЗ за необходимостта в срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, нито от органите на МВР, ОДМВР Пазарджик съгл. чл. 18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. - за прекратяване на регистрацията. Всяко административно нарушение, извършено от физическо лице, следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл или непредпазливост, за да е съставомерно. В конкретния случай не се установи жалбоподателят - собственик на автомобила да е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на лекия автомобил управляван от него към момента на извършване на нарушението, в този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. ма ОСС НК ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят, като водач на МПС с рег.№ •• •••• ••, не носи вина за извършеното нарушение, управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съгл. чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради служебно прекратяване на регистрацията му. С оглед на изложеното, издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени на посоченото горе основание. От страна на жалбоподателя се претендират сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Видно е от представения договор за правна помощ и защита адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 150 - л. 6 от делото, като са представени доказателства и за плащане на възнаграждението- в брой. В срок е направено възражение за прекомерност на разноските от РУ Панагюрище. По въпроса за разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимални определен размер съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за адвокатурата във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, което в конкретния случай съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата е в размер на 204,52 евро ( 400 лв.), поради което неоснователно се явява възражението на АНО за прекомерност на разноските, доколкото същите не надвишават минималния размер предвиден за този вид работа. По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът