Решение № 1842 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 533/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], срещу Решение № 218/24.06.2026г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 992/2026г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено НП № 27-2600038/03.04.2026 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- [населено място], с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на “Напоителни Системи“ ЕАД- [населено място], с [ЕИК], с управител на клон Г.Инджев е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение, понеже санкционираният клон на дружество е имал задължения в качеството на работодател. С оглед на което, се моли да бъде отменено решението, като бъде постановено друго, потвърждаващо НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище по същество на спора, с което поддържа жалбата и претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на сторените от касатора. Ответната страна- “Напоителни Системи“ ЕАД- [населено място], с [ЕИК], изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Ответникът по касация- “Напоителни Системи“ ЕАД- [населено място], експлоатирал обект Помпена станция „Макак 3“, находяща се в Шумен. На 19.02.2026г. и на 26.02.2026г. служители на Дирекция „ИТ”– Шумен извършили проверки по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на място и въз основа на представени документи в Дирекция „ИТ“- Шумен на 23.02.2026г., 04.03.2026г., 05.03.2026г. Било установено нарушение на чл.9а ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, изразяващо се в това, че клонът на дружество в качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като в поименен график за м. декември 2025 г. на работещите на сумарно изчисляване на работното време в обекта, при прилагане на едномесечния период на сумарното изчисляване, планираният сбор от работните часове на К. К. – работник поддръжка и пазач невъоръжена охрана е по-голям от нормата за продължителност на работното време за посочения период /152 часа/, съгласно графика били планирани 176 часа за отработване. Констатациите от проверката били обективирани в Протокол № ПР2607733 от 12.03.2026г., приложен по делото. За така констатирано нарушение на 12.03.2026г. бил съставен АУАН №27– 2600038 в присъствието на управителя на клона. Актът му бил връчен с възражения, като допълнителни такива не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт за административно нарушение Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- [населено място] издал обжалваното НП, като на основание чл.414 ал.1 от КТ на “Напоителни системи“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] била наложена имуществена санкция в размер на 800 евро, за нарушение на чл.9а ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. При така установената фактическа обстановка и преценка на относимите правни норми съобразно събраните гласни и писмени доказателства, включително направена справка в ТР, районният съд приел, че неправилно е ангажирана отговорността на клона на “Напоителни Системи“ ЕАД в Шумен. Според българското законодателство клонът не е самостоятелен правен субект. Не е юридическо лице, а обособена част от дейността на търговеца в населено място, различно от главното му седалище. Той няма отделна правосубектност от създалото го юридическо лице и всички права и задължения, породени от дейността му, възникват пряко в правната сфера на самото юридическо лице. Клонът няма отделен БУЛСТАТ/ЕИК от ЮЛ, а само допълнителен код за 2 клон, както е и в настоящия казус. Административнонаказателната отговорност за нарушения, извършени във връзка с дейността на клона, следва да се носи от самото юридическо лице. Независимо, че съгласно §1 т.1 от ДР на КТ клонът на юридическото лице има качеството на работодател, съгласно чл.412а т.2 от КТ той не може да бъде адресат на имуществена санкция съгласно чл.83 от ЗАНН. Надлежна страна в административнонаказателното производство и субект на административнонаказателна отговорност може да е търговецът– юридическото лице, но не регистрираният от него клон на дружеството. Поради което, районният съд приел, че незаконосъобразно е бил ангажирана административно- наказателна отговорност на санкционираното дружество и отменил изцяло НП без да се обсъжда спорът по същество. Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът препраща към мотивите на оспореното решение. По направеното в касационната жалба възражение за правилно насочена административно-наказателна отговорност, понеже именно клонът е носител на задължения по трудовото законодателство, съдът намира същите за неоснователни. Налице е съществено процесуално нарушение в НП свързано с липса на законосъобразно определен субект на нарушението, водещо до неговата правилна отмяна от първоинстанционният съд. В съответствие с легалното определение дадено в § 1 т.1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Макар по силата на цитираната разпоредба клонът да е включен в легалното понятие за „работодател“, това качество определя възможността чрез него да се организират и осъществяват трудови правоотношения, но не му придава самостоятелна правосубектност. Същевременно чл.83 ал. 1 ЗАНН и специалната разпоредба на чл.412а т.2 КТ определят изчерпателно лицата, на които може да бъде наложена имуществена санкция, като сред тях клонът на юридическо лице не е посочен. Предвид санкционния характер на тези норми недопустимо е приложното им поле да бъде разширявано по тълкувателен път само поради това, че клонът притежава качеството работодател. Поради това при нарушение, извършено при осъществяване дейността на клона, носител на административнонаказателната отговорност е юридическото лице– търговец, в чиято правна сфера възникват правата и задълженията от дейността на клона, а не самият клон. Това становище е било вече изложено в решения на настоящия съд- КАНД № 206 от 2025г. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- [населено място] за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Шуменският административен съд,