Решение № 690 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-011109 / 14.01.2025 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на П. Й. И., ЕГН ••••••••••, от ••• за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия Закон (ЗДП). В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основана Наредба № 1з-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи. В Жалбата си и в съдебно заседание П. Й. И. иска отмяна на Наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Въззиваемата страна Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С Молба становище, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение по същество – да се остави Жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата, се прави възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения размер в Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна. От фактическа страна: Вечерта на 30.12.2024 година свидетелят Н. В. Х. (••• в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив към инкриминираната дата) – актосъставител, и колегата му В. Г. Г. (••• в Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив) са дежурен автопатрул; двамата са униформени с отличителни знаци на Полицията, с каквито е и служебният им автомобил, оборудван и със съответната звукова и светлинна сигнализация. При изпълнение на задълженията си по превенция и контрол на пътната безопасност органите на реда виждат как към 20:52 часа лек автомобил „Рено“ с рег. № •••, движещ се по булевард „Санкт Петербург“ в посока запад-изток, преминава през кръстовището на булеварда с улица „Васил Левски“ на червен за него сигнал на свитофара и го спират за проверка. Булевард „Санкт Петербург“ в района на кръстовището с улица „Лев Толстой“ е с две еднопосочни платна, всяко от които се състои от по 3 обособени ленти за движение. Светофарната уредба, която във времевия интервал: 20:49 часа - 20:55 часа е изправна и работи съгласно заложения в контролера графика (регулираща движението при преминаване през кръстовището от двата отворени за обществено ползване пътя), действа на три фази – една, която пропуска автомобилите по булевард „Санкт Петербург“ в посока направо и надясно, втората – пропускаща автомобилите по булевард „Санкт Петербург“ в посока наляво, и третата – пропускаща автомобилите по улица „Лев Толстой“ направо, наляво и надясно. Така около 20:52 часа на 30.12.2024 година реното с рег. № ••• е спряно за проверка, защото, докато за движещите се автомобили по централна и дясна лента на булевард „Санкт Петербург“ сигналът на светофара е зелен, за лява лента свети червен забранителен сигнал (за ляв завой), но процесното моторно превозно средство преминава по тази лента, за да продължи движението си направо. При документалната проверка е установено, че водач на лекия автомобил „Рено“ е П. Й. И. и на място в негово присъствие му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3302536 / 30.12.2025 година. Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление. Горната фактическа обстановка Съдът намира за безспорно установена от разпитаният в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се приемат за незаинтересовани и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда. От правна страна: От наказващия орган се сочи нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а за П. Й. И., като водач на лекия автомобил с рег. № •••, се описва несъобразяване на поведението му съгласно предложение 2. от визираната правна норма – със светлинните сигнали. При отчитане, че чл. 12, ал. 1 от ЗДП предвижда регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища с пътни светофари със светлини с червен, жълт и зелен цвят, а по смисъла на чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДП червената светлина на светофара означава „Преминаването е забранено“, при който сигнал водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп-линията или при липса на такава – да преминават линията, на която е поставен светофарът, с оглед установените факти правилно на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП. В случая няма спор, че П. Й. И. е водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 и т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП. Отчита се, че съгласно представената от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ - Пловдив схема на въпросното кръстовище с отбелязване на организацията му с поставените пътни знаци и пътна маркировка, геометрията на кръстовището позволява от лява лента (за ляв завой) на булевард „Санкт Петербург“ да се пресече улица „Лев Толстой“ направо, без да се затруднява движението на другите пътни превозни средства по централна и лява лента, като след пресичането на улицата се навлиза направо в крайна лява активна лента на булеварда, но това не елиминира императивното правило да се спре при червен забранителен сигнал на светофара. Нещо повече – съгласно чл. 65, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДП стрелка (стрелки) за указване посоката (посоките) на движение - М10, указва задължителната посока (посоки) на движение от съответната пътна лента, а на платното на лява лента на булевард „Санкт Петербург“ е нарисувана стрелка, указваща единствено движение наляво, освен че въпросната пътна лента е регулирана със отделен сигнал на светофара. Или от жалбоподателя не е изпълнено и задължението да съобрази при движението си с МПС поведението си и с пътната маркировка съгласно предложение 3. на чл. 6, т. 1 от ЗДП. Спазено е и изискването за точно определяне на санкционната норма по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП: Наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – глобата е точно фиксирана от законодателя и наказващият орган не може да определя размера й. П. Й. И. е правоспособен водач от 2021 година и до момента с едно влязло в сила наказателно постановление и с шест фиша са му налагани глоби за нарушения на правилата за движение, за което същият според настоящия състав не може да бъде определен като лице без степен на обществена опасност, а самото нарушение – на просто извършване, общественоопасните последици от което възникват със самото неспазване на императивното правило да се спре на червен сигнал на светофара, не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на този вид нарушения, за да бъде приложим институтът на маловажния случай. И Актът, и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгласно Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи и са конкретизирани по време, място и извършител, като са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН и няма нарушения на административнонаказателната процедура при издаването им, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Съдът не следва изрично да се произнася относно посоченото в Наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки. По правилата на Наредба № 1з-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда на отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение контролни точки се отнемат въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление, а при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Съгласно разпоредбите на чл. 157 от ЗДП тези контролни точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, но за пълнота трябва да се посочи, че в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредбата точно е определен броят на подлежащите на отнемане контролни точки за нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата. С оглед на горното атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а съгласно изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но такива не са претендирани и не следва да се присъждат. По правилата на приетия Закон за въвеждане на еврото в Република България определените суми в лева трябва да бъдат посочени и в евро. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН Съдът