Решение № 671 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 760/2025 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от „Коко трейд 2000“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Лазарци, общ. Елена, обл. Велико Търново, ул. № 29, представлявано от управителя М. И. Р., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/2025 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 с изх. № 02-040-2600/617#17 от 12.08.2025 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството е отказано финансово подпомагане за суми общо в размер на 5 133,58 лева и са наложени санкции за бъдещ период в същия размер. Жалбоподателят развива доводи, че оспореното писмо е незаконосъобразно на основанията по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Сочи, че процесното писмо е издадено в изпълнение на влязло в сила решение по адм.д. № 169/2025г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменено предходно издадено такова поради липса на посочени конкретни фактически и правни основания за издаването му. Твърди обаче, че в повторно издаденото писмо отново липсва посочване на фактически и правни основания за постановения отказ за подпомагане. Изтъква, че като правно основание за издаване на акта е посочено „във връзка с решение на административен съд“, което по силата на АПК не е нормативно такова, а е позоваване на съдебен акт. Посочва също, че както и в предходното уведомително писмо, схематично и в табличен вид са изброени цифри и суми, които по никакъв начин не могат да бъдат свързани конкретно и индивидуално с изложените факти и препятстват възможността за разграничение кой конкретен факт е свързан с наложената санкция. С оглед на това намира оспореното писмо за издадено при неизпълнение на влязлото в сила решение по адм.д. № 169/ 2025г. на Административен съд Велико Търново. Извън горното посочва, че според твърденията в писмото подпомагането е отказано поради неизпълнение на изискването на чл.19, ал.3 от Наредба № 3/17.02.2025 г. за отглеждане на заявените животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Изтъква обаче, че в случая няма данни подпомаганите животни да не се отглеждат от дружеството за посочения период от 80 дни след 11.06.2022г., като според съдържащите се в преписката данни за въпросните животни е заявено преместване в животновъден обект на дружеството, част от стопанството на земеделския производител, находящ се в местност „Лъките“, Лазарци, общ. Елена, с престой в стопанството на „Стойков Агро“ ЕООД. Сочи, че въпросното преместване се е наложило поради липса на пасище в близост до ползвания животновъден обект в с. Пърчевци, като същото е със срок от 10 календарни дни до регистрацията на временен животновъден обект за периода 15.03.2022г. до 15.11.2022г., за който е подадено заявление за регистрация в БАБХ Велико Търново. Изтъква, че според приложените в административната преписка ветеринарномедицински свидетелства всички заявени за подпомагане животни са транспортирани до животновъден обект, част от стопанството на дружеството, клинично здрави и идентифицирани по ушни марки, като същите не са продавани, нито са умъртвявани през периода на задържане. Горното според него не предполага извод за недължимост на заявената помощ Моли оспореното уведомително писмо да бъде отменено. Не претендира разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез управителя си М. Р. и пълномощника си адв. М. Я., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Не претендира разноски. Ответникът по жалбата – зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк Ц., отрича основателността на жалбата. Намира, че от всички събрани доказателства, включително присъединеното дело, безспорно се доказва, че процесните животни в периода на задържане, съгласно изискванията на приложимата Наредба №3/17.02.2025г., визирани в чл. 25, ал. 2, са се намирали в друго юридическо лице, в друг животновъден обект, който не е собственост на земеделския стопанин – жалбоподател. Моли съда за произнасяне в този смисъл. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Между страните не се спори и от съдържащата се в административната преписка документация се установява, че жалбоподателят „Коко трейд 2000“ ЕООД е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/ 676137, като на 03.05.2022г. е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2022, с което е кандидатствал за подпомагане по различни схеми и мерки. Заявлението е регистрирано с УИН 04/190522/95846, с поставен входящ № 19786943/03.05.2022 г. (л. 45 от делото). На това заявление са извършени автоматични проверки, приключили на 03.05.2022 г., обективирани в „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 г.“ за УРН 676137 /л. 49-гръб и сл. от делото/. На стр.1 от цитирания документ като предупреждения са отбелязани общо два вида предупреждения – ако лицето не е регистрирано в СЕУ, на посочения от него адрес на електронна поща в заявлението за подпомагане ще получи потвърждение за автоматичната му регистрация в СЕУ, и че следва да спазва заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-493/20.04.2022 г. и/или РД 09-503/27.04.2022 г., с детайли: заявено е участие по мярка 10. Подадено е второ /коригиращо/ заявление на 25.05.2022 г., в което са нанесени корекции на ръка относно заявените схеми и мерки за подпомагане /л. 60/. При автоматичните проверки на това заявление, приключили на същата дата /л. 61 и сл./ са отразени същите предупреждения като при предходната автоматична проверка. На 25.05.2025 г. е извършена нова корекция на подаденото заявление /л. 62-гръб и сл./. С него жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане по схеми и мерки, включително по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони /5-9 животни/-СМлК /пл/, Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/, Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки в планински райони /10-49 животни/ - ДПЖ /пл/, като по посочените схеми е заявил в животновъден обект №2719060030(5070-0115) 8 бр. животни по СМлК пл., 6 бр. животни по СМКЮ и 18 бр. - по ДПЖ пл. Животните за този ЖО са подробно описани в Таблица за отглежданите животни 2022г. /л.66 от делото/. При тази фактическа обстановка от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна и национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 г. с изх. № 02-040-2600/617 от 07.02.2025 г., с което на дружеството е отказано подпомагане по СМКЮ, СМлК пл. и ДПЖ пл. на сума общо в размер на 5 133,58 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в същия размер. Уведомителното писмо е изтеглено от профила на кандидата на 11.02.2025 г., съгласно приложеното известие за доставяне/връчване на уведомително писмо (л. 47 от адм.д. №169/2025г.). Недоволен от него, „Коко трейд 2000“ ЕООД го е оспорил пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена на 20.02.2025г. Въз основа на тази жалба е образувано адм.д. № 169/2025г. по описа на съда. С Решение № 1986/18.06.2025г. по адм.д. № 169/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна и национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 г. с изх. № 02-040-2600/617 от 07.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението по подаденото от „Коко трейд 2000“ ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2022 година съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е немотивирано по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочил е, че от съдържанието на писмото не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. Изтъкнал е, че за да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен вид единствено са посочени размерите на исканите суми, на намаленията и на оторизираните суми, както са налице и пояснения към всяка колона, от съдържанието на които обаче не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът, за да постанови пълен отказ от подпомагане, влечащ налагането на санкции за бъдещ период. Намерил е, че фактическите основания не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на уведомителното писмо, нито от приложеното допълнително писмено становище, тъй като мотивирането на акта едва в съдебната фаза на производството е недопустимо, защото поставя в невъзможност адресата да организира защитата си, а също да бъде упражнен контрол за неговата законосъобразност. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 04.07.2025 година. Последвало е ново произнасяне по заявлението на „Коко трейд 2000“ ЕООД, като от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е било издадено обжалваното в настоящото производство уведомително писмо. Със същото е извършено намаление (отказ за заплащане) на цялата поискана сума в размер на 5 133,58 лева, като в колоните към Таблица 1 е посочено следното: схема – СМлК (пл): искана сума – 3040,24 лв., намаления – 3040,24 лв., редукции – 0, оторизирана сума – 0; схема – СМКЮ: искана сума – 944,58 лв., намаления – 944,58 лв., редукции – 0, оторизирана сума – 0 и по ДПЖ (пл): искана сума – 1 148,76 лв., намаления – 1 148,76 лв., редукции – 0, оторизирана сума – 0; схема – СМКЮ: искана сума – 944,58 лв., намаления – 944,58 лв., редукции – 0, оторизирана сума – 0. Административният орган е приел, че кандидатстващото дружество не е изпълнило критерия да продължи да отглежда заявените животни за подпомагане по горепосочените схеми най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявлението за подпомагане. Посочил е, че декларираните животни не са били през целия период на задържане, който за кампания 2022г. е от 11.06.2022г. до 29.08.2022г., в животновъден обект, регистриран на името на земеделския стопанин, като според данните в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС в периода от 09.06.2022г. – 04.08.2022г. животните са се намирали в животновъден обект №50973-0002 със собственик „Стойков Агро“ ЕООД. В писмото е посочено и че с отказаната за изплащане за СМлК (пл) сума от 3040,24 лв., за СМКЮ – от 944,58 лв. и за ДПЖ пл. – от 1 148,76 лв. се налагат санкции за бъдещ период, като е пояснено, че съгласно разпоредбите на чл. 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 от 11 март 2014 г. на Комисията, когато процентът на несъответствие е по-голям от 50% и констатираните несъответствия се отнасят за повече от три животни, се налагат санкции за бъдещ период, които се прихващат от бъдещи плащания на бенефициера през следващите три календарни години след годината на установяване на несъответствията. Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на 26.08.2025г., видно от известието за доставяне на 44 от делото. Недоволно от него, дружеството го е оспорило чрез ответната администрация пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез куриерска служба на 09.09.2025г., която е постъпила в ответната администрация на 10.09.2025 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство. Като писмени доказателства по делото са приети административната преписка, изпратена с писмо изх. № 02-040-2600/617#19 от 07.10.2025г. на ДФЗ Областна дирекция-Велико Търново, както и представените такива в хода на проведеното на 26.11.2025г. открито съдебно заседание от жалбоподателя, а именно: Уведомление от „Коко трейд 2000“ ЕООД; ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система № BG2022-026225 от 25.10.2022г.; предписание №0906/09.06.2022г. на Областна дирекция по безопасност на храните; Констативен протокол №724082-1/14.06.2022г. на БАБХ Поделение на БАБХ Велико Търново; Удостоверение №2/29.06.2022г. на БАБХ поделение Велико Търново; Уведомление от „Коко трейд 2000“ ЕООД до д-р Й.; ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2022-032960 от 05.08.2022г.; заявление от жалбоподателя до директора на ДФ „Земеделие“ вх. №02-2600/6645 от 21.11.2022г.; писмо от ДФЗ до „Коко трейд 2000“ ЕООД изх. №02-2600/6645 от 09.12.2022г.; писмо от жалбоподателя до заместник изпълнителния директор на ДФЗ от 20.04.2023г.; писмо от ДФЗ изх. №02-2600/2057 от 13.05.2023г. до жалбоподателя. Приети като доказателства са и постъпилите с писмо вх. №5847/02.12.2025г. от ОБДХ-Велико Търново доказателства, по опис. Като доказателство е вложено адм. д. № 169/2025г. на Административен съд Велико Търново. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу Уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/617#17 от 12.08.2025 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – гр. София, е подадена от правоимащо лице – адресат на административния акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 149 от АПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП и представената Заповед № 03-РД/1969#1/10.05.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактически и правни основания за издаването му. Възраженията на жалбоподателя за немотивираност на уведомителното писмо и за противоречието му с влязлото в сила Решение №1986/18.06.2025г. по адм.д. №169/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Това нормативно правило предоставя защита на лица, засегнати от неизпълнението на влязло в сила съдебно решение чрез последващо издадени актове или предприети действия, които му противоречат. Предпоставките за приложението на тази защита са две – влязло в сила съдебно решение и издаден акт, който му противоречи. В случая жалбоподателят се позовава на влязло в сила Решение №1986/18.06.2025г. по адм.д. №169/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна и национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 г. с изх. № 02-040-2600/617 от 07.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от „Коко трейд 2000“ ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2022 година съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. От мотивите на цитираното решение се установява, че съставът на Административен съд – Велико Търново е приел незаконосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо поради нарушение изискването на чл.146, т. 2 от АПК. Съдът е приел, че в оспореното УП, в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, не се съдържат ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да става ясна волята на административния орган както по отношение на заявеното искане, така и по отношение на редукцията на исканото финансово подпомагане. Липсата на мотиви в уведомителното писмо съдът е приел за съществен порок и абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт. В тази връзка е изложил съображения, че от данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по преписката, не могат да се извлекат правните и фактически основания, които са мотивирали акта и постановения с него краен резултат. Предвид това е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила на 04.07.2025г. След влизането в сила на съдебното решение и изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне, заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал оспореното в настоящото производство уведомително писмо – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/2025 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022 с изх. № 02-040-2600/617#17 от 12.08.2025 г., в което са конкретизирани фактическите и правни основания за извършените намаления (отказ за заплащане) за всяка една схема. Посочено е, че отказът за подпомагане по СМлК (пл), СМКЮ и по ДПЖ (пл) е вследствие неизпълнението на изискванията на чл. 19, ал. 3, чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 3 от Наредба №3/17.02.2015г. за отглеждане на заявените животни за подпомагане по горепосочените схеми най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден на подаване на заявленията за подпомагане. Посочено е също, че декларираните животни не са били през целия период на задържане, който за кампания 2022 г. е от 11.06.2022 г. до 29.08.2022 г., в животновъден обект, регистриран на името на земеделския стопанин, като според данните в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС в периода от 09.06.2022 г. – 04.08.2022 г. животните са се намирали в животновъден обект №50973-0002 със собственик „Стойков Агро“ ЕООД. Извън това, в писмото е наличен и Списък с ушни марки на животните, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане и за тях са приложени намаленията, предвидени в чл. 31 на Д. Р. 640/2014 от 11 март 2014 г. (животни с несъответствие), като е пояснено, че недопустимите за подпомагане животни са установени след извършени административни проверки спрямо данните в СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място. В процесното писмо, за разлика от УП, предмет на производството по адм. д. № 169/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, са изложени мотиви, по какъв начин е формирана общата сума на намаление (отказ за заплащане) за всяка една от схемите, като са конкретизирани и съответните животни, които са недопустими за подпомагане. Предвид горното съдът намира, че в случая не е налице противоречие на оспорения акт с горепосоченото решение на Административен съд – Велико Търново. С други думи, при новото разглеждане на подаденото от „Коко трейд 2000“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 04/190522/95846 за кампания 2022 г., административният орган е изложил фактически и правни основания относно наложените санкции и намаления, при което е спазил, макар и формално, дадените от съда указания за конкретизация на това, в какво се състои констатираната нередност, респ. въз основа на какви фактически и правни основания са наложени намаленията (отказът за заплащане). Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице основанията по чл.177, ал.2 от АПК. С оглед изложеното по отношение на процесното Уведомително писмо изх. № 02-040-26000/617#17 от 12.08.2025 г., следва да бъде извършена преценка за законосъобразност относно наличието на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. За да постанови отказ за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави, Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници и Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки в планински райони за кампания 2022г. и да наложи санкции за бъдещ период, административният орган е приел, че не са изпълнени условията на съответните мерки предвид отглеждане на заявените животни през част от периода на задържане в животновъден обект, който не е собственост на земеделския стопанин. В чл. 19б, чл.20 и чл. 22 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, са регламентирани условията, на които трябва да отговарят земеделските стопани, за да имат право на подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони /5-9 животни/-СМлК /пл/, Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ и по Схемата за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки в планински райони /10-49 животни/ - ДПЖ /пл/, като са посочени и изискванията, на които трябва да отговарят заявените за подпомагане животни по тези схеми. Според чл. 19б, ал. 1 от Наредба № 3/2015 г., право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (5 – 9 животни) имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си от 5 до 9 (включително) крави с предназначение за производство на мляко и чиито стопанства са в планински район. Алинея втора гласи, че заявените за подпомагане животни по схемата по ал. 1 трябва да: са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните, с еднакъв идентификационен номер; да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; да имат индивидуални паспорти съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВД. Според ал. 3, земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, трябва да продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Според чл.20, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си пет и повече месодайни крави и/или юници с предназначение за производство на месо. А.. 2 на цитираната разпоредба гласи, че заявените за подпомагане животни по схемата по ал. 1 трябва да: са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер; са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД; имат индивидуални паспорти съгласно чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД. Идентично с разпоредбата на чл. 19б, ал. 3 и разпоредбата на чл. 20, ал. 3 сочи, че земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, трябва да продължат да отглеждат заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Съгласно чл.22, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони (10 – 49 животни) имат земеделски стопани, чиито стопанства са в планински райони и в тях се отглеждат: 1. от 10 до 49 (включително) овце-майки, или 2. от 10 до 49 (включително) кози-майки, или 3. от 10 до 49 (включително) овце-майки и кози-майки. А.. 2 регламентира, че заявените за подпомагане животни по схемата по ал. 1 трябва да: са идентифицирани с одобрени от БАБХ обикновена ушна марка и електронно средство за идентификация; са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД. Аналогично на посочените по-горе разпоредби на чл. 19б, ал. 3 и чл.20, ал.3, и разпоредбата на чл. 20, ал. 3 сочи, че земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, трябва да продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Спорният въпрос между страните е относно изпълнението на изискването за отглеждане на заявените животни в периода на задържане - най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявлението за подпомагане, от което произтича правото на финансово подпомагане по схемите. В конкретния случай със заявлението за подпомагане, в редакцията му от 25.05.2022 г., жалбоподателят е заявил за подпомагане за кампания 2022г. 8 бр. животни по СМлК пл., 6 бр. животни по СМКЮ и 18 бр. - по ДПЖ пл. в собствения си животновъден обект №2719060030(5070-0115). За посочената кампания периодът на задържане (отглеждане) е от 11.06.2022 г. до 29.08.2022 г. съгласно чл. 12, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. От наличните по делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че още преди започване на периода на задържане - на 09.06.2022г., жалбоподателят е депозирал уведомление до ветеринарен лекар при ОДБХ – Велико Търново с искане за прехвърляне на всичките му заявени за подпомагане животни в животновъден обект на „Стойков Агро“ ЕООД за срок от 10 дни до регистрацията на временен животновъден обект, за който е подадено заявление в БАБХ. От приложеното на л. 88 от делото Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни №BG2022-026225 се установява, че на същата дата всичките 32 бр. животни, в т.ч. 14 говеда и 18 овце, са придвижени с цел смяна на пасището от ЖО №2719060030(5070-0115) на жалбоподателя, находящ се в [имот номер], гр. Елена, община Елена, обл. Велико Търново в ЖО №4306100001(50973-0002) на „Стойков Агро“ ЕООД, находящ се в с. Лазарци, община Елена, обл. Велико Търново. Установява се също, че в деня на преместването на животните в животновъдния обект на „Стойков Агро“ ЕООД, от ветеринаринарен лекар при ОДБХ – Велико Търново е било издадено предписание № 0906, с което на „Коко трейд“ ЕООД и на „Стойков Агро“ ЕООД - собственици на животновъдни обекти с № 50973-0002 и № 5070-0115, е указано да оставят отглежданите животни в посочения обект за проверка по идентификация на 14.06.2022 г. От представените по делото с писмо вх. №5847/02.12.2025г. от ОДБХ – Велико Търново доказателства /л. 114 - л. 119/ се установява също, че междувременно на 10.06.2022 г. жалбоподателката е подала заявление за регистрация на животновъден обект за временно отглеждане на животни, находящ се в с. Лазарци, местност „Лъките“, община Елена, обл. Велико Търново, което й искане е удовлетворено едва на 29.06.2022 г. с издаване на удостоверение № 2 от същата дата за регистрация на ЖО № 50973-0007 за периода от 15.03.2022 г. до 15.11.2022 г. От уведомление от 14.07.2022 г. /л. 94 от делото/, адресирано до ветеринарния лекар, се установява, че непосредствено след регистриране на новия временен животновъден обект, от жалбоподателя е направено искане за прехвърляне на заявените за подпомагане животни в него, като според приложеното на л.95 от делото Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни №BG2022-032960 животните са придвижени до новорегистрирания животновъден обект № ЖО №50973-0007, находящ се в с. Лазарци, местност „Лъките“, община Елена, обл. Велико Търново на 05.08.2022г. Тоест според коментираните доказателства в периода от 09.06.2022г. – 04.08.2022г. заявените от жалбоподателя общо 32 бр. животни не са отглеждани в заявения от него ЖО №2719060030(5070-0115), а са били преместени и отглеждани в ЖО №4306100001(50973-0002), собственост на „Стойков Агро“ ЕООД. Посоченото обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя, а и се подкрепя от представената в хода на производството по адм.д. №169/2025г. на АСВТ от процесуалния представител на ответника справка от Интегрираната информационна система /ИИС/ на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/- ВетИС /л.140 – л.141 от делото/. При така установеното и безспорно между страните обстоятелство, че в рамките на минималния период на задържане е извършено преместване на заявените за подпомагане животни, настоящият състав намира, че при преценка за допустимостта на заявеното подпомагане следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от приложимата Наредба №3 от 17.02.2015 г., регламентираща условията, при които подобно преместване не води до загуба на правото на подпомагане. Съгласно посочената разпоредба, подпомагане по схемите по чл. 18, т. 1 – 8 се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал. 1, в животновъден обект – пасище, отговарящ на условията по съответната схема, регистриран на името на земеделския стопанин и точната дата на преместването е отразена в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ. От съдържанието на тази норма е видно, че законодателят е допуснал възможност за преместване на животните през минималния период на задържане единствено при изрично въведено изискване животните да бъдат отглеждани в животновъден обект, който е собственост и се стопанисва от кандидата, с цел гарантиране на непрекъснатостта на стопанската отговорност и осигуряване на ефективен контрол върху заявените животни. В случая обаче от коментираните по-горе доказателства безспорно се установи, че заявените за подпомагане животни са били преместени и отглеждани за част от периода на задържане (за периода от 09.06.2022г. – 04.08.2022г.) в ЖО №4306100001(50973-0002), който не е регистриран на името на жалбоподателя и не се стопанисва от него, а е собственост на трето лице. При това положение, макар да е налице фактическо преместване на заявените животни, не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл.25, ал.2 от Наредба №3 от 17.02.2015г., при които законът допуска запазване на допустимостта на подпомагането. Неизпълнението на изискването за отглеждане на заявените за подпомагане животни в собствен животновъден обект през целия минимален период на задържане води и до неизпълнение и на другото кумулативно изискуемо условие за допустимост на подпомагането – животните да бъдат отглеждани най-малко 80 дни, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане. Периодът, през който животните са били отглеждани в животновъден обект, който не е регистриран на името на жалбоподателя, не може да бъде зачетен като допустим период на отглеждане по смисъла на приложимата нормативна уредба, поради което изискването за минимален срок от 80 дни не е изпълнено. Предвид изложеното настоящият състав намира, че правилно е отказано заявеното подпомагане по СМлК (пл), по СМКЮ и по ДПЖ (пл) за кампания 2022г. и правилно са определени санкции за бъдещ период по същите схеми. Неоснователно се настоява от жалбоподателя за дължимост на заявеното подпомагане с довод, че неизпълнението на горепосочените изисквания се дължи на издаденото от ветеринарния лекар предписание за задържане на животните в животновъдния обект на „Стойков Агро“ ЕООД, както и забавеното издаване от ОДБХ – Велико Търново на удостоверението за регистрация на временния животновъден обект. Тези обстоятелства, макар и релевантни от фактическа страна, не са от естество да обосноват допустимост на подпомагането при неспазване на материалноправните изисквания, установени в Наредба №3/17.02.2015г. В този смисъл следва да се отбележи, че издаденото от ветеринарен лекар при ОДБХ – Велико Търново предписание за задържане на животните в животновъдния обект на „Стойков Агро“ ЕООД /л. 89 от делото/ представлява задължителна ветеринарномедицинска мярка по Закона за ветеринарномедицинската дейност, но същото не попада сред изрично предвидените в приложимата нормативна уредба по Наредба № 3 от 17.02.2015 г. хипотези, при които е допустимо отклонение от изискванията за отглеждане на животните в собствен животновъден обект и за спазване на минималния период на задържане. Освен това с предписание № 0906 на „Коко трейд“ ЕООД и на „Стойков Агро“ ЕООД - собственици на животновъдни обекти с № 50973-0002 и № 5070-0115, е указано да оставят отглежданите животни в посочения обект за проверка по идентификация на 14.06.2022 г. в 10 часа, което не обосновава какъвто и да е престой на животните в този обект, извън времето на проверката им за идентификация, която и приключила веднага – на същия ден. Според Констативния протокол № 724082-1 от същата дата на л. 90 по делото идентификацията е приключила и е протоколирана на 14.06.2022 г. и оставането на животните там след това – при това чак до 05.08.2022 г., е лишено от основание. Що се отнася до твърденията за забавено издаване на удостоверение за регистрация на временния животновъден обект, до който да бъдат изведени животните след престоя им в животновъдния обект на „Стойков Агро“ ЕООД ( тъй като връщането им в стария обект на жалбоподателя би ги обрекло на глад) следва да се посочи, че съгласно действащата правна уредба липсата на произнасяне в законоустановения срок по направено искане за издаване на индивидуален административен акт се приравнява на отказ за издаването му. Непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който по силата на законовата фикция е приравнен на изричен отказ и като такъв подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това ако жалбоподателят е считал, че е налице незаконосъобразно забавяне в произнасянето от страна на директора на ОДБХ – Велико Търново по подаденото заявление за регистрация на временен животновъден обект, той е разполагал с възможността да оспори формирания мълчалив отказ по предвидения в закона ред. По делото обаче липсват данни същият да се е възползвал от това свое право. При това положение неблагоприятните последици от евентуалното забавено произнасяне на административния орган и „късното“ отриване на новия временен животновъден обект на жалбоподателя не могат да бъдат прехвърляни в рамките на настоящото производство и да обосноват възникване на право на подпомагане при неизпълнение на изрично установените материалноправни предпоставки. Не може да се приеме и, че неизпълнението на изискванията на чл. 19б, ал.3, чл.20, ал. 3 и чл.22, ал.3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. се дължи на наличието на форсмажорни обстоятелства. Легална дефиниция за форсмажорни обстоятелства е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която "Форсмажорни обстоятелства" са: а) смърт на земеделския стопанин; б) трайна професионална нетрудоспособност на земеделския стопанин; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя и/или животните в стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни в стопанството; д) епизоотична ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на земеделския стопанин; е) принудително отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не се е очаквало към деня на подаване на заявлението за подпомагане по чл. 1. В случая нито едно от посочените обстоятелства не е налице – не се твърди от кандидата за подпомагане, нито са представени доказателства, удостоверяващи наличието на някое от посочените обстоятелства. Не представлява тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя и/или животните в стопанството обстоятелството, че животните не могат да бъдат отглеждани в животновъдния обект на жалбоподателя поради липса на храна в него и необходимостта да им се осигури паша, което предполага откриване на нов животновъден обект, тъй като се касае за обичайни процеси през лятото, които земеделският производител и следвало да предвиди. По гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид фактическа и правна сложност н делото, съдът счита, че на ответника следва да се присъди сумата от 200 лева. Водим от горното, съдът