Решение № 237 от 22.4.2026 г. на Районен съд - Монтана по дело № 3076/2025 г.

Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД. Ищцата М•••• Д. Ц., ЕГН •••••••••• от гр.М••••••••, обл.М••••••••, ул.“С•••••••••• твърди, че по силата на договор за кредит МАХ 500083992, сключен на 30.04.2025г. между „Б•••••••“ ООД като кредитор и нея - М•••• Д. Ц. като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 1 000 лв., при следните условия: месечна вноска от 121.55 лева, срок на договора 10 месеца, ГПР - 59.31 %, ГЛП - 44.58 % и обща сума за плащане от 1 215.50 лв.. Съгласно условията на чл.9.1. от договора, на кредитополучателя допълнително са начислени такси за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане в общ размер на 877.30 лева, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по договора за кредит става в размер на 2 092.80 лева, а дължимата вноска в размер на 209.28 лева, което е видно от инкорпорирания в договора погасителния план. Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.З от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Какъвто и да е размера на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора надхвърля 512 %. /петстотин и дванадесет процента/. Твърди, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗГІК - заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви, такси, неустойки и други разходи. След сключване на договора, потребителят е заплатил 4 вноски по 209.28 лева или общо е изплатил сумата от 837.12 лева. С тези суми ищеца е погасил част от задължението по кредита, като непогасеният остатък от главницата е в размер на 162.88 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит МАХ 500083992, сключен на 30.04.2025г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит, както и да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от Закона за потребителския кредит по отношение на ,,Б••••••••“ ООД, че тя – М•••• Д. Ц. НЕ ДЪЛЖИ на ,,Б••••••••“ ООД, сума над 162,88 лева, представляваща неплатения остатък от главница по сключения между тях договор за кредит МАХ 500083992, сключен на 30.04.2025г., както и други лихви, такси и разходи по заема, извън чистата стойност на кредита /главница/. Моли съда да му присъди сторените по делото разноски. В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ”Б•••••••” ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С••••••• район ,,•••••••• е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на посочената разборедба са неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски. Доказателствата по делото са писмени. Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното: Установено е по делото, че на 30.04.2025г. е сключен договор за кредит МАХ 500083992 между „Б•••••••“ ООД като кредитор и М•••• Д. Ц. като кредитополучател, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000,00 лева, при следните условия: месечна вноска от 121.55 лева, срок на договора 10 месеца, ГПР - 59.31 %, ГЛП - 44.58 % и обща сума за плащане от 1 215.50 лева. В чл.9.1. от договора, страните са се уговорили за заплащане на такса бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане в общ размер на 877.30 лева, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по договора за кредит става в размер на 2 092.80 лева, а дължимата вноска в размер на 209.28 лева. От приетата по делото справка за плащания се установява, че ищцата е заплатила на ответника по кредита сума в общ размер на 429,48 евро. При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От представените по – горе писмени доказателства, съдът обосновава извод, че между страните е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Основните възражения на ищцата са свързани с твърдението, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Какъвто и да е размерът на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора надхвърля 512 %. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК - заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви, такси, неустойки и други разходи. Предвид гореизложеното, съдът намира, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, поради което следва да се признае за установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен. От приложената на л.32 от делото справка за платени суми е видно, че ответникът признава, че ищцата е заплатила по кредита общо сумата от 429,48 евро – равностойността на 839,99 лева. Като се приспадне тази сума от главницата от 1000 лева, остава сумата от 160,01 лева или 81,81 евро. Тъй като ищцата е заявила, че не дължи над 162,88 лева или 83,28 евро, като не е заявила изменение на иска, то съдът намира, че същият следва да бъде уважен в заявения размер. Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – М•••••••• държавна такса по отношение на единия иск в размер на 50,00 лева или 25,56 евро, както и 5 лева или 2,56 лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответното дружество следва да заплати на ищцата разноски в размер на 22,55 евро, а на пълномощника й – адвокат М. С. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 300,00 евро. Предвид изложените по-горе съображения съдът