Решение № 974 от 23.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК). С решение рег. № 4909/28.07.2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО І-14 състав по гр.д. № 20221100111373 частично са уважени предявени от „КОРУНД-Х“ ООД искове с посочена квалификация чл. 45 ЗЗД. Отхвърлени са искове с посочена правна квалификация чл. 45 ЗЗД за претърпяна загуба над сумата от 2641,60 лв. до пълния предявен размер от 4914,77 лв. в това число: 1753,13 лв. – законна лихва върху сумата от 42075,87 лв. – задържана от „Александра Филмс“ АД като гаранция за евентуални претенции за нарушени права и 520 лв. – държавна такса за заявяван на търговска марка „Спекуланти“; за сумата 25007 лв. – пропуснати ползи от неосъществена премиера на 08.04.2022 г. на продуциран от ищцовото дружество филм под наименование „Спекуланти“; за 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – уронване на доброто име на „КОРУНД-Х“ ООД вследствие на медийни публикации и за 855,55 лв. – вреда от наложен запор върху банкови сметки. С решението е отхвърлен и предявен иск от Х. Х. с посочена правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. С решението са разпределени и разноските между страните. Решението е обжалвано от „КОРУНД-Х“ ООД в отхвърлителната част, наричан впоследствие съответно въззивник или ищец. Навежда се довод, че заплатената, но непризната от първоинстанционния съд сума от 520 лв. да касае заявка за регистрация на марка „Спекуланти“, подадена в защита правата на ищеца. Твърди се този разход да поизтича пряко от недобросъвестното й заявяване от страна на ответника с аргумент, че нормата чл. 12, ал. 11 от Наредбата за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по ЗМГО определя подадената заявка като най-силното доказателство, прилагащо се за всички производства по чл. 12, ал. 4 и ал. 5 ЗМГО. Непризнатата вреда в размер на 1753,13 лв. се свързва с невъзможност за въззивника да ползва приходи от филма в размер на 42 075,87 лв. за периода на задържане на сумата, наложено от изпратено от ответника писмо с противопоставяне на прожекцията. Отрича да е имал възможност за избор при подписване на споразумение, предложено му от най-големия разпространител на кинопродукции в киносалоните предвид желанието му филмът да бъде показан по кината. Упреква първоинстанционния съд за възприетата необходимост да доказва сигурен приход при въведено твърдение за отрицателен факт – неизлъчване на филма. Смята съотношението на установената обща посещаемост на киносалоните към месец април и месец май за показателни за редуцираната посещаемост на киносалоните към момента на реализираната премиера с 26 %, обуславящо основателност на претенцията при възможност за съда да определи конкретния й размер. Първоинстанционният съд е упрекнат в непълнота на изследването досежно адресатите на медийните публикации при твърдение, че възможността за връзка между публикацията и конкретно лице може да се изведе от съдържанието й без да е необходимо поименното му посочване, а в случая се твърди името на управителя на дружеството изрично да е било посочено от ответника при указание то да е и продуцент на филма „Спекуланти“. Смята и че поименно цитиране на съдружник и управител на дружеството само по себе си влияе негативно върху репутацията на самото дружество. Позовавайки се на съдебна практика,поддържа, че извадена от разпоредителната власт на ответника сума от 35 000 лв. поради наложен запор обосновава и обезщетение не по-малко от законната лихва. Въззивникът Х. Х., наричан впоследствие и ищец, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му за 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Сочи като съдружник и управител на „КОРУНД Х“ ООД и основател на продуцентската компания да е пряко засегнат от публикации, наричащи дружеството и другия съдружник (сина на въззивника Н. Х.) „крадци на интелектуална собственост“, „интелектуални пиавици“, „киномафия“ и подобни им обидни квалификации и клевети. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не отчита изричното посочване на името му в публикациите. В отговор ответникът в първоинстанционното производство – К. И. И., наричан впоследствие въззиваем или ответник, оспорва жалбите, позовавайки се на съображенията на първоинстанционния съд. Допълнително сочи, че възприетата обвързаност с предложеното споразумение от „Александра Филмс“ придобива значение във вътрешните отношения между „КОРУНД Х“ ООД и разпространителя без да рефлектира върху съдържанието на деликтното правоотношение. Намира основанието на претенцията за пропуснати ползи от неосъществената премиера на първоначално планираната дата за изводимо единствено от доказан интерес към конкретния филм. Смята и за недоказано, че медийните публикации са засегнали репутацията на дружеството, което едва намира да обосновава и възприетата от първоинстанционния съд принципна възможност и юридическо лице да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Допълнително се позовава на съдебна практика, застъпваща становище, че неимуществената вреда предпоставя засягане на специфичен интерес на субекта на право – психичната сфера на физическо лице или засегнато право без имуществен аналог в конкретни хипотези, а не приравнява юридическите на физическите лица. Застъпена е теза, че това налага засегнатата репутация да доведе до имуществено изражение, за да породи задължение за обезвреда. Оспорва в хипотезата на чл. 403 ГПК вредата да се предполага, а цитираната от дружеството въззивник практика намира за преодоляна с ТР № 3 от 13.01.2023 г. по т.д. № 3/2021 г. Досежно жалбата на въззивника Х. се излага довод, че медийните публикации не са насочени към него, за да обосноват и отговорност за твърдяните вреди. Решението в осъдителната част не е обжалвано, поради което не подлежи на обследване в настоящото производство. Въззивните жалби са предявени в предписания от закона срок от процесуално легитимирано лице. Дължимата държавна такса е внесена. В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника – адв. П., поддържа жалбите. Твърди, че наложената от разпространителя промяна в наименованието на филма по повод регистрираната от ответника търговска марка „Спекуланти“ и изпратеното от ответника писмо довело до загуба на публика поради излъчване на филма под непознато име след месеци наред рекламиране под заглавието „Спекуланти. Поддържа се да е подписано споразумение за отлагане на премиерата с месец и половина и да се е осъществила през месец май, определен като традиционно слаб за филмовата индустрия поради намалена посещаемост на киносалоните, определена в случая с 26 %. Сочи и въззивникът Х. да е посочен изрично в публикациите. Претендират се разноски като е представен списък. Процесуалният представител на въззиваемия – адв. Д., оспорва жалбата. Поддържа извода на първоинстанционния съд, че неприетите имуществени вреди за дружеството не са свързани с поведение на ответника, а от развитието на самостоятелно правоотношение между „КОРУНД-Х“ ООД и „Александра филмс“. Намира за изключена пряката причинно-следствена връзка. Тъй като съд установил, че търговска марка с указаното име не може да съществува, не намира за възможно с действията си ответникът да е възпрепятствал разпространението и популяризирането на филма. Поддържа се теза, че проблемът е създаден от разпространителя. Оспорва да е доказана сигурност за твърдяните като пропуснати ползи поради отложената премиера. Поддържа и да е напълно установено в съдебната практика невъзможност юридическо лице да бъде обезщетявано за неимуществени вреди, както и за установено, че Х. Х. не е споменаван в публикациите, за да бъде уронен неговият престиж. При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част. Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Във въззивното производство не е повдигнат спор досежно авторството на публикациите и установеното от първоинстанционния съд тяхно съдържание, както и предприетите от ответника действия по регистрация на търговска марка и противопоставяне на излъчване на продуциран от „Корунд-Х“ ООД филм под заглавието „Спекуланти“. При тези съображения и предвид нормата на чл. 272 ГПК непосредственото обсъждане на доказателствата в тази насока остава безпредметно. Пренесеният спор досежно причинната връзка между незачетените имуществени вреди и действията на ответника, съответно твърдяното разгласяване на уронващи репутацията на дружеството, а и доброто име на ищеца Х. налага непосредствен анализ на съдържанието на публикациите. Относимите към висящия спор въпроси, изводими от съдържанието на исковата молба са съответно: Ищецът „Корунд-Х“ ООД твърди в резултат на медийните публикации на ответника да са уронени престижа и доброто име на дружеството на каквото основание претендира сумата от 10000 лв. С невъзможността филмът да бъде представен на първоначално планираната дата свързва по-нисък размер на приходите с 26,46 % (съгласно уточнителна молба от 28.11.2022 г.), на което основание претендира обезщетение от 25007 лв. Сумата от 1753,13 лв. определя като законна лихва върху задържана от „Александра Филмс“ АД гаранция, която намира за равностойна на дължимото обезщетение от неоснователно наложено обезпечение. С уточнителната молба от 21.03.2023 г. се конкретизира, че статиите съдържат неистински факти, а отправените искания и то чрез медиите, не отчитат прехвърлените изключителни права на продуцента, препятстващо го да влияе върху ПР на филма, датата на премиерата на филма, промяна в надписите и званията на членовете на екипа. Публикацията на писмото се свързва с единствената цел за изнудване на ищците и уронване доброто име на продуцента, довело като пряка и непосредствена последица до отказ на разпространителя на филма да го излъчи на обявената дата. Съгласно уточнителната молба от 21.03.2023 г. неимуществените вреди на ищеца Х. Х. се извеждат от недобросъвестно заявената марка, противопоставянето на използването на заглавието на филма, отложената премиера, полученото писмо на 28.03.2022 г., така и от медийните публикации на това писмо, а и от последвалите съдебни спорове по инициатива на ответника К. И.. В отговора си ответникът застъпва теза, че вреди от наложено обезпечение предполага установено с влязло в сила решение, че претендираното и обезпечено право не съществува, съответно да бъде установена вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от наложеното ограничение. Твърди се ответникът да е инициирал създаване на сценарий за филм, касаещ банковия и финансов сектор и се свързал с Н. Х.. След представяне на доразвит сценарий въз основа на идеи и предложения, генерирани на общите срещи на сформирания екип, през есента на 2017 г. Н. Х. предложил да се кандидатства за финансиране в Националния филмов център (НФЦ), а кандидати да бъдат „Корунд-Х“ ЕООД на Н. Х., продуцентската къща „КАДРЕ“ ООД и „МЕДЖИКШОП“ ООД. По инициатива на ответника за доразвитие на сценария бил привлечен А. Ч. като на 21 март 2018 г. била завършена финалната версия на сценария по първоначалната и развита впоследствие идея на ответника. След незначителни корекции сценарият спечелил финансиране, отпуснато със заповед на директора на НФЦ от 11 ноември 2018 г. През месец юли 2020 г. ответникът привлякъл и И. С., за да съдейства в процеса на търсене на финансиране. Той бил нает от „КОРУНД Х“ ЕООД като финансов консултант и през месец август 2020 г. дал препоръки за подобрения във финансовата терминология и някои технически аспекти на „трейдърството“. Никоя от дадените идеи не били интергрирани в сценария без последващата корекция, преработка и одобрение от страна на М. И. – продуцент на филма. Твърди се ищцовото дружество да е наело С. като съавтор на сценария. През 2021 г. се появили възможности за външно финансиране на продукцията чрез привличане на рекламодатели и възможност за продуктово позициониране във филма. По инициатива на С. и без съгласието на ответника и Ч., били преснимани някои от епизодите във филма. През октомври 2021 г. в интервя пред медиите С. се представил като сценарист, а и създал страница на филма в IMD8, където посочил себе си и Ч. като сценаристи на филма, но не и ответника. И. С. бил посочен като сценарист и във всички рекламни материали на филма „Спекуланти“ – плакати, статии за филма както и във финалните надписи със съгласието на „КОРУНД Х“ ЕООД. Навежда се довод, че след 01 юли 2020 г. сценарият на филма „Спекуланти“ бил променян от И. С., изявявайки се като сценарист, но без съгласието на действителните съавтори на сценария.Застъпва теза, че допуснатата намеса от страна на ищцовото дружество съставлява нарушение на авторските права на ответника, определено от чл. 174 НК като „натрапено съавторство“, изразяващо се в непризнаване на действителното авторство – непосочване имената на автора и нарушение целостта на произведението, непозволено използване на преработеното филмово произведение и без заплащане за всеки вид използване на произведението. Оспорва да се е разпореждал с право за промяна съдържанието на произведението. Твърди се през месец декември ответникът да е разбрал за подготвяна предпремиера на филма от „КОРУНД- Х“ ЕООД с изменения сценарий за 04.12.2021 г. без съгласието на ответника и премиера на 08.04.2022 г. с разпространител Александра Филмс. Твърди се с предприетите действия, свързани с маркетинговата стратегия по отношение на реализацията и преди всичко – по отношение на разпространението на филма, К. И. да е бил игнориран като автор в качеството си на сценарист, а и като притежател на словна търговска марка, идентична със заглавието на филма. На 28.03.2022 г. ответникът се обърнал към „Корунд-Х“ ЕООД с настояване да бъде преустановено използването на филма с променен сценарий и на наименованието „Спекуланти“ по всякакъв начин. Посочил и че при излъчването на филма на планираната дата 6 април 2022 г. в София и Варна ще бъде прието за израз на пряка конфронтация и ще иницииира всички производства по търсене на гражданска, наказателна и административна отговорност на двамата управители на „КОРУНД Х“ ЕООД – Х. Д. Х. и Н. Х. Х.. Навежда довод да се е противопоставил на разпространението на базата на своите авторски права. Въпреки това, на 05.04.2022 г. „КОРУНД-Х“ ЕООД подало в Патентно ведомство заявка за регистрация на комбинирана търговска марка с името „Борсови играчи“. На 08 април 2022 г. ответникът получил и писмено становище от двамата управители на „КОРУНД-Х“ ЕООД, при твърдение ответникът да им е прехвърлил изключителните права на продуцента като наличието на регистрирана търговска марка „Спекуланти“ не му давало никакви права по отношение на процесното филмово произведение. Навежда се довод, че това поведение се явява недобросъвестно, а израз на недобросъвестност да е и предприетата промяна на името с последващото му възпроизвеждане и разпространение под новото име на територията на страната в различни киносалони без съгласието на ответника. Ответникът застъпва теза, че обсъжданите негови действия по никакъв начин не рефлектират върху личността на ищеца Х. Х., а смята да касаят филм с първоначално наименование „Спекуланти“. Твърди да е предоставил права на ползване на сценария на този филм, който определя за свое авторско произведение, единствено на „Корунд-Х“ ЕООД в качеството му на продуцент. От събраните по делото доказателства, относими към поддържания във въззивното производство спор, се установява следното: На 09.01.2019 г. писмено е изразено съгласие между К. И. И., наричан по договора „СЪСЦЕНАРИСТ“ и „КОРУНД – Х“ ЕООД, представлявано от Х. Х., нарочино „ПРОДУЦЕНТ“ да уредят взаимоотношенията си по повод реализацията на пълнометражен игрален филм с работно заглавие „ЖИВОТИНСКИ БЕСОВЕ“, по идея на Н. Х., съсценарист А. Ч. и режисьор Г. К... С чл. 2 от договора срещу възнаграждение ответникът е отстъпил на продуцента изключителните авторски права (съгл. Чл. 36, ал. 2 и чл. 63, ал. 1 на ЗАПСП върху сценария за филма в техния пълен обем с изключение на непрехвърлимите съгласно ЗАПСП в това число правото за преценка на времето, мястото и начина на разгласяване на произведението. Съгласно чл. 7 от договора продуцентът може по своя преценка да ангажира редактори и драматургични консултанти като им възлага създаването на отделни части или елементи на произведението, в които случаи съсценаристът запазва всички авторски права. На 09.02.2022 г. е изразено съгласие, че „КОРУНД-Х“ ООД предоставя на „АЛЕКСАНДРА ФИЛМС“ АД изключителното право на разпространение на филм с наименование „СПЕКУЛАНТИ“ на територията на Република България за срок от 2 години. На 30.03.2022 г. по сметка на Патентно ведомство е заплатена сумата 520 лв. с указание ДТ за марка Спекуланти, вх. № 16588 . На 1.04.2022 г. представител на Александра филмс писмено е уведомил ищеца „Корунд-Х“ ООД, че във връзка с възникналите спорове около търговската марка на филма „Спекуланти“ до изясняване на случая с патента на марката, ще се въздържат от по-нататъшни действия по разпространение на филма с предвидена премиерна дата 8 април и пред-премиери от 4 април 2022 г. Посочено е, че предпремиерите от 4 април отпадат от програмацията в предвидените кина, а след среща с адвокатите им в понеделник, ще изяснят последващите действия (Приложение № 46). На 05.05.2022 г. с анекс № 1 към договор за дистрибуция от 09.02.2022 г., подписан между Н. Х. като управител на „КОРУНД-Х“ ООД (продуцент) и представител на „АЛЕКСАНДРА ФИЛМС“ АД (разпространител), писмено е изразено съгласие, че получено уведомление на 06.04.2022 г. от разпространителя за възникнал правен спор за търговска марка „Спекуланти“ налага отлагане на националната премиера на филм с наименование „Спекуланти“, насрочена от продуцента за 08.04.2022 г. Отразено е представоставена на 15.04.2022 г. виза, валидна до 25.03.2025 г., издадена от НФЦ за разпространение на филма, предмет на договор за дистрибуция от 09.02.2022 г. под наименованието „БОРСОВИ ИГРАЧИ“, както и желание на продуцента премиерната дата на филма под това наименование да бъде пренасрочена за 20.05.2022 г. Продуцентът е гарантирал пред разпространителя, че всички авторски права са уредени и е поел задължение да предпазва, защитава и обезщетява разпространителя за всички възможни вреди като при поискване заплаща всяка сума, наложена на или дължими от разпространителя, неговите съдружници, управители, служители. Продуцентът е поел задължение да предостави на разпространителя отново всички материали, включително рекламни материали (трейлър, прес кит, плакати и др.) с промененото наименование на филма „Борсови играчи“. С анекс № 2 от 20.05.2022 г. писмено е изразено съгласие, че разпространителят има право да задържи като гаранция срещу евентуални претенции на трети лица, свързани с нарушения на ЗАПСП, ЗМГО или ЗЗК във връзка с разпростарението или показа на филма „БОРСОВИ ИГРАЧИ“ (с предходно наименование „СПЕКУЛАНТИ“), дължимото на продуцента възнаграждение за първите шест месеца от премиерната дата или до достигане на сума в размер на 50 000 лв. Уговорено е, че при липса на отправени съдебни претенции и/или наложени обезпечителни мерки във връзка с разпространението/показа на филма в продължение на 6 месеца от премиерната дата, разпространителят започва да заплаща на продуцента дължимото възнаграждение на месечна база в срок до 3 работни дни, считано от датата на изготвяне на месечния отчет за киноразпространение. От представените отчети се установяват реализирани приходи от процесния филм през месец май 2022 г. в размер на 18 424,01 лв. без ДДС, през месец юни – 29296,67 лв., а през месец юли 2022 г. – за 1256,27 лв. С определение № 1590 от 12.05.2022 г. по т.д. № 566/22 г. по описа на СГС, VІ-4 състав по искане на К. И. е допуснато обезпечение чрез запор върху банкови сметки на „КОРУНД – Х“ ЕООД за сумата от 35 000 лв. От банкова референция изх. № 0236-42-000746 06.10.2022 г. се налага извод, че върху сметките на „КОРУНД-Х“ ООД за периода 20.05.2022 г. – 15.08.2022 г. е бил наложен запор в полза на К. И.. С влязло в сила решение № 1690 от 04.12.2024 г. по т.д. 566/22 г. са отхвърлени предявени от К. И. И. срещу „Корунд-Х“ ЕООД иск за установяване на факта на нарушение на правото върху търговска марка „Спекуланти“ с регистрационен № 00162894, изразяващ се в рекламиране и разпространение на филм със заглавие „Спекуланти“. На 25.05.2022 г. е заплатена сума в полза на Патентно ведомство на РБ в размер на 380,00 лв. на основание искане за заличаване на рег. Чл.4(1)т.10а и е договорено възнаграждение за образуване на производство по заличаване на търговска марка „Спекуланти“ в размер на 1400 лв. По делото не се спори, а от представената разпечатка от онлайн система за търсене на информация Google (Приложение № 35 към исковата молба) се установяват различни публикации, обсъждащи промяна в наименованието на филма „Спекуланти“ и отмяна на обявена премиера на филма. На 28.03.2022 г. ответникът е депозирал искова молба срещу „КОРУНД- Х“ ЕООД като не се спори, че по заявено с нея искане е допуснато обезпечение за сумата от 35 000 лв. чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството срещу гаранция от 3500 лв. Не се спори, че въз основа на така допуснатото обезпечение ЧСИ М. Б. е наложил запор на 20.05.2022 г., вдигнат на 15.08.2022 г. (Приложение № 39 – л. 150 от хартиения образ на делото). Отразено е „КОРУНД-Х“ ООД да притежава разплащателна сметка и две погасителни сметки кр.карта. От електронно писмо, изходящо от банката (Приложение № 39 към исковата молба), неоспорено от ответника, се налага извод за наличен авоар в размер на посочената със запорното съобщение сума. На сайта novini.bg, с позоваване на публикация в 24 часа, е публикувано писмо на ответника (Приложение № 43 към исковата молба), представено от платформата като неговата версия за възникналия конфликт между него и „Корунд-Х“ и представата му за участвалите при създаване на филма. Приложеният текст възпроизвежда части от съдържанието на писмо с дата 05.04.2022 г. (Приложение № 22 към исковата молба) като са отразени и предложените в писмото действия, чието съдържание позволява признаване и оповестяване приноса на ответника за създаване на филма, включването му (лично и чрез „Кадре“ в процеса на неговото представяне) и уреждане на спорове с „КОРУНД-Х“ ООД. Цитира се продуцентска компания „Корунд“ и Н. (Н.) Х.-Ф.. Писмото е разпространено и от сайта novini247.com (Приложение № 44 към исковата молба). Случаят е преразказан и в публикация на сайта 168 chasa.bg (Приложение № 45 към исковата молба), Х. Х., представен като съсобственик на КОРУНД-Х, е цитиран, че много пъти търсели ответника по мобилния телехон, но той не отговарял. Сочи се и че само ден преди премиерата на 6 април продуцентската фирма научила, че съсценаристът К. И. е разпратил писмо до всички киносалони в страната, с което забранява филмът да бъде излъчван със заглавието „Спекуланти“. Това кара продуцентите да реагират „на пожар“ и след съответните процедури в пътентното ведомство заглавието на филма става „Борсови играчи“. Интерпретиран е и случаят с И. С., представен през погледа на Н. Х.: К. видя, че се получи много добър филм, и реши да доказва, че основната заслуга за всичко е негова. Н. Х. споделил за своята, а и на баща си изненада от патентованото име на филма и държаната тайна въпреки междувременно осъществяваните срещи с него, а и с баща му Х. Х.. Коментирно е и писмото на ответника в частта, касаеща исканията. Приложено към статията е и писмо, за което се сочи да изхожда от Х. Х., Н. Х., както и КОНУРД-Х да е продуцентска фирма от 1993 г. с посочени заглавия на продуцирани филми. С влязло в сила решение № 1024 от 30.08.2022 г. по т.д. № 20221100900870 по описа на Софийски градски съд, ТО VІ-19 състав е признато за установено, че К. И. И. е действал недобросъвестно при подаване на заявка с вх. № 2021162894N от 28.05.2021 г. за регистрация на словна търговска марка „Спекуланти“ в Патентното ведомство на Република България. С влязло в сила решение № 1112 от 06.08.2024 г. по т.д. № 20221100900906 по описа на Софийски градски съд, ТО VІ-7 състав е отхвърлен предявен от К. И. И. срещу „КОРУНД-Х“ ООД иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропусната от него възможност да реализира авторско възнаграждение от сценария на филма „Спекуланти“ в периода от 21.03.2018 г. до датата на исковата молба; обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване целостта на произведението чрез преработване на сценария, включване на нови сцени и пресонаж без негово съгласие и иск за преустановяване на неправомерното използване на сценария на филма „Спекуланти“. При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното. По исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД Нормата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите задължава този, който виновно причини вреда другиму, да я поправи. Реализацията на тази отговорност предполага да бъде доказано в процеса: 1) конкретно поведение на ответника; 2) вреда – засягане на зачетен от правовия ред интерес за пострадалия; 3) пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението и вредата; 4) противоправност – увреждането поражда отговорност, ако то е резултат на дължимо, но неосъществено поведение, обективно годно да предотврати увреждането и 5) вина, разбирана като възможност за делинквента да предвиди и да предотврати вредите. Противоправността произтича от несъответствие между поведението и установени правила, които съдът дължи да знае, а и да приложи, а по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД възможността делинквентът да предвиди и предотврати вредите се предполага. Понеже деликтната отговорност почива на общото задължение да не се вреди другиму, правоотношението възниква с факта на увреждане. Затова и всяко обективирано поведение, обективно годно да породи конкретна вреда, обосновава самостоятелна претенция. В обхвата на посочената норма се включва твърдяният разход за защита срещу недобросъвестно заявяване на търговска марка. Съгласно чл. 297 ГПК съдържанието на отношението между страните, установено с влязло в сила съдебно решение, обвързва всеки друг съд, разглеждащ свързана с това отношение претенция. Търговската марка гарантира изключително право за нейния притежател да използва знака, за да представя определена по съдържанието си услуга. Реализацията на това право почива на задължението на всички останали да се въздържат от използването му в обхвата на предоставена защита. Веднъж регистрирана, търговската марка се ползва с предписаната от закона защита, поради което всеки друг правен субект дължи да се въздържа от поведение, засягащо право в обхвата на предоставена защита. В случая обаче с влязло в сила решение № 1024 от 30.08.2022 г. по т.д. № 20221100900870 по описа на Софийски градски съд, ТО VІ-19 състав е установено, ответникът се е възползвал от нормативно осигурена възможност недобросъвестно. Позоваването на недобросъвестно регистрирана търговска марка е противоправно поведение и когато упражняването му е довело като пряка и непосредствена последица до засягане на чужд, зачетен от правовия ред интерес, поражда имуществена отговорност. Пряката и непосредствена причинна връзка определя границата на отговорност на делинквента. Той дължи да възстанови всяка вреда, която се явява типична (обичайна) последица от неправомерното му поведение. Възниква въпросът дали поискана регистрация на собствена търговска марка се включва в указания обхват на причинна обусловеност. Следва да бъде споделен и изводът, че регистрацията на самостоятелна търговска марка не е условие за заличаване на недобросъвестно заявена търговска марка. По силата на чл. 36, ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) заявката е необходима за опозиция срещу поискана регистрация. След извършена регистрация административното производство приключва, поради което единствено възможен за противопоставяне на неправомерно поведение се явява съдебният процес. Същевременно обаче, нормата на чл. 45 ЗЗД предвижда пълна обезвреда при непозволено увреждане. От тази гледна точка следва да се приеме, че типични вреди са както прякото засягане на патримониума, причинено от нарушението, така и разходите, които увреденият разумно и необходимо прави за възстановяване на накърненото си право. При недобросъвестна регистрация на търговска марка самостоятелната регистрация на същата марка от увредения субект обезпечава реалното ползване на знака като представлява нормален, предвидим и разумен начин за преодоляване на последиците от увреждането в търговския оборот. В случая обаче се установява, че ищцовото дружество не се е възползвало от регистрирана на свое име търговска марка, а е предпочело да промени наименованието на филма. Променената стопанска стратегия прекъсва връзката между сторения разход и необходимото за възстановяване на нарушеното право. Оказва се, че разходът не води до преодоляване на създадената от ответника пречка. Затова макар и провокиран от неправомерното поведение, направеният разход от 520 лв. , обективно годен да осигури използване на знака, не се включва в изискуемата степен на обусловеност и не подлежи на възстановяване от ответника. Досежно претенциите за пропусната полза Вреда в най-общ смисъл може да се дефинира като накърняване на зачетено от правовия ред благо. Намаленото имущество сочи на загуба, а възникнала, но нереализирана възможност то да бъде увеличено – на пропусната полза. Претендираната в случая сума от 25007 лв. се свързва с нереализиран приход поради отложената премиера на филма. Така очертаните вреди сочат на пропусната полза. С Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС е утвърдено разбирането, че и при деликтно правоотношение на обезвреда подлежат доказаният със сигурност – да се установи, че вредите са реално причинени. Досежно пропуснатата полза това предполага доказана възможност за увеличаване на имуществото, което да е било осуетено именно поради деликта. При така установения стандарт твърдяната вреда задължава ищцовото дружество да докаже 1) проявен интерес към филма под наименование „Спекуланти“ преди осъществената премиера през месец май 2022 г. 2) възникнала възможност за формиране на приходи на размер, превишаващ реализираните под наименование на филма „Борсови играчи“. По делото не се спори, че посещаемостта на кинопрожекции през месец април, за когато е била планирана премиерата на процесния филм, е била повисока спрямо посещаемостта през месец май, когато е осъществена премиерата. Същевременно обаче от представените и неоспорени справки от НФЦ се установяват различен брой посещения за различни кинопродукции. Тези данни позволяват извод, че ключов за приходите от продукцията е зрителският интерес, който се влияе от множество фактори. При тези обстоятелства предложеното обобщение, било то и изводимо от посещаемост на други продукции, не гарантира правдоподобен извод за реалния интерес към процесния филм, който би бил проявен към 06.04.2022 г., съответно 08.04.2022 г., а и за следващата част от периода, определен от ищцовото дружество като силен за кината. Освен това, за имуществената вреда е от значение и цената, която зрителят е готов да заплати, за да посети прожекцията и в крайна сметка гарантираният според договора за разпространение приход би постъпил в патримониума на ищцовото дружество. В тази връзка предложеният от ищеца подход за определяне размера на очаквания, но неполучен приход почива на предположение, а не обосновава нужната в случая сигурност. Извън горното, безспорното в процеса оповестяване на спора между страните в публичното пространство само по себе си провокира внимание към продукцията. Липсват обективни критерии, които да позволяват разграничаване на позитивния ефект от това обстоятелство от предполагаемия негативен ефект от наложеното от действията на ответника забавяне на премиерата. При тези съображения настоящият състав споделя достигнатия и от първоинстанционния съд извод, че ищцовото дружество не доказва реална възможност за формиране на приход, която да е била осуетена от установеното в случая противоправно поведение на ответника. Ето защо решението следва да бъде потвърдено и по отношение на отхвърления иск за сумата от 25007 лв. Ищцовото дружество свързва сумата от 1753,13 лв. с невъзможността да бъде ползван гарантиран за ищцовото дружество приход от осъществените прожекции на филма. Тези обстоятелства също сочат на неосъществена възможност за увеличение на имуществото, поради което претенцията следва да бъде разгледана според критериите за пропусната полза. Настоящият състав напълно споделя формирания от първоинстанционния съд извод за недължимост и на тази сума. Действително, задържаната сума от приходите препятства ищцовото дружество да я използва, но, както отбелязва и първоинстанционния съд, основанието това да се случи е постигнато съгласие в тази насока между продуцента на филма и разпространителя. Макар и задържането да е провокирано от застрашения от ответника интерес за разпространителя на филма – представяне на продукт под знак, съответстващ на регистрирана търговска марка предпоставя отговорност към маркопритежателя, включително имуществена, договореното обезпечение не се явява типична негова последица. Въведеното с исковата молба, а и поддържано във въззивната жалба съображение, че договореното обезпечение е било едностранно наложено от разпространителя като условие за показване на филма е относимо към частния интерес на продуцента, да се възползва от услугите именно на този разпространител. Твърдението, че „Александра Филмс“ АД е най-големият разпространител е въведено едва с въззивната жалба и съставлява нов факт, чието разглеждане предпоставя съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд. Такова обаче не се установява. Дори да се приеме, че разглеждането му е допустимо в контекста на уточнение на позицията, този факт не е ноторно известен. Дори да се приеме, че е най-големият разпространител, решението именно той да осъществи разпространението предполага субективна преценка за икономическите интереси на ищцовото дружество. От представените справки, издадени от НФЦ, се установяват и други разпространители, представящи и по-голям брой заглавия при регистрирани по-голям брой общо екрани, сравнено с отразените екрани срещу продукцията „Борсови играчи“ и при посочен разпространител ищцовото дружество. При тези обстоятелства не се установява обективно защитима предопределеност на избора на разпространител на кинопродукцията. Възможността за избор избор при реализация на прожекцията както по отношение на разпространителя, така и за вида гаранция определя твърдяната вреда като вторична по отношение неправомерното поведение на ответника, а пряко и непосредствено произтичаща от решението на управителното тяло на ищцовото дружество. С оглед принципа, че всеки дължи да поеме последиците на своето поведение, няма легитимна причина негативния резултат от направен избор да бъде възлаган в чужда отговорност. По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и досежно отхвърления иск за сумата 1753,13 лв. Досежно предявения иск с правно основание чл. 403 ГПК Законът допуска привременно ограничение на чужда правна сфера, за да бъде осигурена реализацията на едно твърдяно и защитимо пред съд право. На правото на ищеца да поиска тази защита кореспондира и задължението му да възмезди ответника, ако ограничението се окаже неоправдано. В този смисъл нормата на чл. 403, ал. 1 ГПК утвърждава самостоятелна форма на отговорност за обезвреда при алтернативно посочени основания. В случая се установява, че обезпеченият иск чрез запор върху банкови сметки на ищцовото дружество до сумата от 35 000 лв. е отхвърлен – чл. 403, ал. 1, предл. първо ГПК. Вторият елемент от фактическия състав на тази специална деликтна отговорност е причинена вреда. Запорираното вземане запазва ресурса в патримониума на длъжника, поради което загуба е невъзможна. Вреда е мислима единствено под формата на пропусната полза. Възниква въпросът дали фингираната от закона вреда в размер на законната лихва, на каквато се позовава въззивникът и съответно отговаря ли на критерия за сигурност на вредата в контекста на Тълкувателно решение № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове отговорност за обезвреда. На настоящия състав е известна предходна практика на Върховния касационен съд, че в контекста на специалния текст на чл. 403, ал. 1 ГПК законната лихва обосновава претърпяна вреда като е необходимо, но и достатъчно да бъде установено, че вземането: 1) съществува и 2) е изискуемо (така изрично решение №101 от 05.08.2013 год. по т.д. № 1029/2012 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО). Законът предвижда необоримо предположение за претърпяна вреда при неизпълнение на парично задължение (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Същевременно не допуска безпричинно разместване на блага – получилия нещо без да е налице зачетена от закона причина, дължи да го върне. При отчитане на този основополагащ принцип на разменните отношения нормативно утвърденото необоримо предположение в чл. 86 ЗЗД се извежда от конкретно неправомерно поведение – закъсняло изпълнение на парично задължение. Нормата не държи сметка за основанието на лихвоносното вземане (неговия източник), а гарантира за кредитора вземане не по-малко от нормативно предписания размер. По силата на запора титулярът на вземането бива лишен от възможността да се ползва от него. Когато има гарантирана от правовия ред възможност да усвои това вземане, той изпада в идентично състояние като кредиторът на парично притезание. Специфична е пречката да извлече присъщата на паричната сума облага. Вместо неизпълнение в рамките на облигационно задължение в общия случай на чл. 86 ЗЗД, основано на закона ограничение под контрола на запорния кредитор. При положение че законът гарантира възможност за кредитор по главно лихвоносно вземане да бъде възмезден при забавено изпълнение на парично вземане, аналогично решение следва да бъде дадено и за адресата на нормативно подплатеното ограничение. При тези съображения настоящият състав приема очертаните критерии за приложими и при действието на Тълкувателно решение № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС. При отчитане на спецификата на банковата сделка – наличната сума по разплащателна сметка е оставена за съхранение сигурност на вредата предполага доказана нужда от запорираната сума за конкретно плащане, инвестиция или друга стопанска операция, осуетена именно от наложеното обезпечение. По делото не се спори, а и анализираните доказателства позволяват извод, че сумата от 35 000 лв. е била налична по сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. От представената банкова референция следва към датата на запора ищцовото дружество да е разполагало с три сметки – разплащателна и две сметки, чието наименование ги определя като обслужващи кредитно задължение. Макар и с обслужващ характер, не съществува пречка тези сметки да са били с положително салдо. Същевременно обаче придадено й специфично предназначение на сума по обслужващата сметка подлага на съмнение потенциала й да формира доход. Дори да се приеме, че цялата сума е била налична по разплащателната сметка, който режим позволява на титуляра да се ползва от наличността незабавно, по делото не се твърди сумата да е била необходима на дружеството, за да обоснове извод, че именно наложеното обезпечение е възпрепятствало ползването й. Без еднозначен извод в тази насока вредата е хипотетична. Нормата на чл. 403, ал. 1 ГПК предвижда обезпечение на причинените вследствие на обезпечението вреди, поради което и отговорността възниква за реално настъпили такива. Следователно, на обезвреда подлежи реална, а не предполагаема вреда. Оттук следва и задължението за ищеца да докаже по категоричен начин било претърпяна загуба, например заплатена лихва за ползване на ресурс в обхвата на запорираната сума или пропусната полза – неполучен приход. Затова и при въведените в процеса твърдения настоящият състав споделя формирания и от първоинстанционния съд извод, че сумата от 855,55 лв. не отразява претърпяна вреда за ищцовото дружество. По изложените съображения решението следва да бъде изцяло потвърдено и в обжалваната част досежно отхвърлените претенции за имуществени вреди. По претенциите за неимуществени вреди И двамата ищци претендират неимуществени вреди от разпространено в публичното пространство писмено изявление, за което не се спори, че изхожда от ответника. Твърди се с писмото да са причинени неимуществени вреди и на двамата ищци. Както в теорията, така и в съдебната практика съществува противоречие досежно материалноправната легитимация на юридическо лице да бъде обезщетявано за неимуществени вреди. Този въпрос е предмет на съвместно тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Мнозинството на състава приема, че такава отговорност е възможна. Възниква въпросът налице ли е противоправно деяние. Правовият ред зачита свободата на изразяване на мнение и разпространяване на информация – чл. 39 и чл. 41 от Конституцията на Република България. Като конституционно утвърдене границите на тези права също произтичат от основния закон. Взаимовръзката между тези права и тяхната лимитативно утвърдена граница са изрично указани с решение № 7 от 04 юни 1996 г. по конституционно дело № 1 от 1996 г. Конституционният съд отбелязва специфичната и многоаспектна функция на свободата на мнение – в него се концентрират и възможностите за реализация на индивида като равноправен участник в обществената дискусия, и като следствие на това - и възможността да се създава информирано мнение у останалите (индивидуално и обществено), полезният ефект от което - в крайна сметка - се проявява в начина, по който обществото води своите дела. Взаимовръзката между информацията, осигуряваща и надлежно формиране на мнение, налага съвместното им изследване. Информацията е относима към конкретни факти от реалността, които подлежат на доказване и може да бъде вярна или невярна. Мнението съставлява обективирана оценка за взаимовръзка между определени факти и/или тяхното значение като подлежи на обосновка и може да бъде убедително или неубедително. Съгласно чл. 39, ал. 2 КРБ правото на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, която е и относимата в случая граница. Нормата на чл. 32, ал. 1, изр. второ КРБ изрично повелява закрила доброто име на гражданина. Престижът, утвърден термин за изразяване на съпоставимо по съдържанието си благо, но относимо към юридическите лица, е предпоставка за реализация на конституционно закриляната стопанска инициативност. Затова и обосновава легитимна причина за ограничаване свободата на мнение. Границата на свободното изразяване на мнение бива премината, ако съдържанието на изявлението обективно рефлектира върху конституционно защитения чужд интерес. Нормата на чл. 41, ал. 1, изр. първо КРБ ограничава правото на разпространяване на информация до засягане правата и доброто име на другите граждани. За разлика от гражданина, чиято чест, достойнство и добро име са естествени и неотменими права, социалната ценност на юридическото лице произтича от съдържанието на неговата дейност и приноса й към общественото благополучие. Това придава специфично значение на информацията, относима към дейността на юридическо лице. От тази гледна точка разгласената информация, дори и да е неточна, когато не внушава негативна фактическа теза и е относима към дейността на юридическо лице, открива възможност за включването на засегнатото лице в обществения дебат и на тази основа за надлежно обезпечаване на социалната ценност – информирано обществено мнение. Разпространената информация относно юридическо лице засяга легитимния му интерес, само ако е представена по начин, необосновано натрапващ негативна оценка на дейността на дружеството, което именно уврежда неговия престиж. Както изрично посочва и Конституционният съд в цитираното решение, основният закон реципира утвърдени ценности на международно ниво. В тази насока следва да се отбележи утвърденото от ЕСПЧ разбиране, че свободата на изразяване представлява една от основните основи на такова общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. При спазване на параграф 2 от член 10 (чл. 10-2), тя е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са благоприятно приети или се считат за безобидни или безразлични, но и за такива, които обиждат, шокират или смущават държавата или който и да е сектор от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкото схващане, без които няма „демократично общество“. Това означава, наред с други неща, че всяка „формалност“, „условие“, „ограничение“ или „наказание“, наложени в тази сфера, трябва да бъдат пропорционални на преследваната легитимна цел (срв. HANDYSIDE v. THE UNITED KINGDOM, Application no. 5493/72). Тезата е напълно споделена и от Конституционния съд. При съблюдаване на този стандарт налага се извод, че привличане на вниманието към определена тема със социална значимост преувеличение, а и обобщени квалификации се включват в свободата на изразяване на мнение. Когато изявлението представлява оценъчно съждение по въпрос от обществен интерес и е обосновано от конкретен фактически контекст, то попада в защитеното поле на чл. 39 КРБ и чл. 10 ЕКПЧ, дори да съдържа остра, преувеличена или провокативна критика. Противоправност би имало, ако изказването премине от проверима оценка към необосновано фактическо внушение, което обективно уврежда правото на добро име или престиж. Същевременно, понеже отговорността предпоставя реална вреда, субективната оценка на засегнато от мнението лице не е меродавна. Обективния прочит се осигурява през погледа на страничен, незаинтересован от темата получател на информация, подхождащ с разумна степен на критичност. Представените публикации отразяват страничен коментар на разгласено от ответника писмо, чието съдържание не се оспорва, че преди огласяването му е направено достояние на ищцовото дружество. Ищецът Х. също сочи, а и възпроизведеното изявление на сайта 168chasa.bg потвърждава и на него, като управител на дружеството, писмото да му е станало известно още преди огласяването му. От позициите на страните, а и от съдържанието на разменените в публичното пространство позиции по спора става ясно, че писмото е предхождано от противоречиво схващане за съдържанието на отношението между ответника като съсценарист на филма и ищцовото дружество като продуцент. На фона на отразените публикации от зачетен от оспорвания от ответника, но зачетен от продуцента съсценарист – И. С. (публикация на сайта www.bgonair.bg – приложение 8 към отговора по исковата молба, стр. 280 от хартиения образ на делото) и създадена страница в IMDb, игнорираща ответника като съсценарист логично следва впечатление за изолиране на ответника от представянето на филма, чието създаване самият той е инициирал. Предложените от ответника решения в писмото на възприетия и представен проблем в адресираното до ищцовото дружество писмо, а и в последващо оповестеното, еднозначно отразяват желанието на ответника за признание на неговия принос към създаване на филма и включването му в процеса на неговото представяне. Изведените обобщения в писмото, с които се свързва уронения престиж на дружеството – заглавие „Време е да се преборим с киномафията, … да се изправим срещу незащитените интелектуална собственост и авторско право, … да потърсим правата и да спрем произвола и разхищението на публични средства, … да спрем хранилката за интелекуални пиявици, професионални безхаберници и търгаши на дребно“, формулира социално значими въпроси. Това обобщение не отразява информация в посочения вече смисъл, а мнението на ответника. При очертаното общо впечатление от съдържанието на процесната статия мнението не се явява произволно, а и структурата на изявлението онагледява неговата цел – да привлече внимание на читателя към последващото изложение. Освен това, изразите ‘интелектуални пиявици’, ‘професионални безхаберници’ и ‘търгаши на дребно’ са метафорични и оценъчни квалификации, насочени съответно към лица, които се възползват от чужд труд, упражняват професията си безотговорно или поставят дребната печалба над по-широката обществена стойност. В по-широк разговорен смисъл думата ‘мафия’ обозначава свързани помежду си хора или структури, които действат в свой интерес и извън закона. Тези изрази се явяват част от обобщена критична оценка, а не представляват, както твърди ищцовото дружество, целенасочено уронване на неговия престиж. Действително връзката между представеното обобщение и писмото позволява идентифициране на ищцовото дружество като пример за очертания проблем. Същевременно обаче приложеното писмо, чийто автор именно е ответникът (самите публикации не изхождат от него), позволява представа за обстоятелствата, от които произтича формираното мнение. Самите публикации изрично представят обобщението като гледната точка на ответника, а изложените в писмото факти осигуряват възможност за формиране на самостоятелен извод досежно изразената критична позиция. Следователно, макар и остра, използваната в случая стилистика се включва в обхвата на свободата на изразяване на мнение. По изложените съображения липсва противоправност в поведението на ответника, която е необходима, за да възникне отговорност за обезщетяване. За пълнота следва да се сподели извода на първоинстанционния съд, че писмото на ответника не съдържа персонално адресирано до ищеца Х. изявление. Неговото име се свързва с „КОРУНД-Х“ ООД от публикацията в сайта 168chasa.bg, чието съдържание навежда на отговор на публично заявената от ответника позиция по въпроса. Дори да се приеме, че изпратеното до дружеството писмо е породило твърдяните негативни преживявания, те са резултат на негова субективна оценка, а не на противоправно поведение на ответника. Обективно погледнато като съдържание, а и стилистика писмо от 28.03.2022 г. (приложение № 21) не предпоставя описаната в исковата молба телсна или психическа реакция. За пълнота следва да се посочи, че правото регулира отношенията на базово ниво като съдът определя дължимото поведение и правните последици в рамките на заявеното право и релевирания фактически състав, а държавната принуда обезпечава съблюдаването на конкретно разпознати от правовия ред интереси. Развилото се отношение между страните сочи на засегнати ценности като доверие, взаимност, уважение, но те не са пряко постижими чрез правна регулация. Правото и основаната на него принуда могат да осигурят външната рамка (структурата на отношението), но не и произтичащото от взаимодействието субективно преживяване. Особено ако интересът не е бил надлежно идентифициран и обстойно изследван при създаване на договорната рамка. Същевременно фокусирането върху гарантираните от правото възможности ограничава кръгозора, а потенциалната принуда стимулира противопоставяне. Това от своя страна допълнително нагнетява взаимоотношението и в крайна сметка засилва негативното изживяване. При емоционално подплатено отношение и породило се неудовлетворение от неговото развитие своевременен и честен разговор в защитена среда, каквато предлага процедурата по медиация, открива възможност за изясняване на недоразуменията и намиране на взаимоизгоден подход за съвместяване дори на противоречиви интереси. Постижимата в съдебно производство защита е ограничена до приложимото нормативно предписание за поведение в обхвата на конкретния фактически състав на отговорност. Затова и произтичащото от исковата молба разочарование у ищеца Х., което изглежда да е взаимно (ответникът И. също сочи на разминаване между очаквано и развило се отношение), макар и обективно годно да провокира негативно преживяване, при липса на съществен елемент от фактическия състав, не поражда юридическа отговорност. Възможността за подобен разговор остава открита и след изчерпване на процесуалните средства за защита, а и независимо от изхода на спора. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските При установения изход от спора във въззивното производство направените от въззивниците разноски следва да бъдат възложени в тяхна тежест, което, с оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК освен в мотивите, следва да бъде оповестено в решението. Въззивниците дължат да възстановят направените от въззиваемия разноски във въззивното производство. Съдът дължи да обезпечи изпълняемост на установено в производството право. При парично притезание съществен негов реквизит е валутата. С оглед настъпилата промяна в националната валута установеното парично вземане за ответника следва да бъде присъдено в действащата понастоящем. Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, първи граждански състав