Решение № 309 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 189/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. В., против Наказателно постановление № 25 -0436-000604/29.12.2025 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР В., 2 РУ, с което е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лв. (204,52 евро) на основание чл.638, ал.3 от КЗ. В съдебно заседание въззивникът не се явява, но се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата на посочените в нея основания, като моли за присъждане на разноски. Наказващият орган - редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител, депозира постъпили писмени бележки. На 26.12.2025г. служители на ОД на МВР – В., 2 РУ – между които свид.М. и свид.Г. изпълнявали служебните си задължения. Около 18.24 часа в гр. В., на ул.“К.“, спрели за проверка л.а. с рег. №••, собственост на „С. С.“ ЕООД. Като водач на автомобила установили възз.С. В.. При проверка е установено, че водачът управлява МПС без сключен и действащ договор за гражданска отговорност на автомобилистите. При тези констатации свид.М. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл.683, ал.3 от КЗ. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без никакви възражения. Писмено възражение в законоустановения срок не постъпило. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свид. М. и Г., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка, разпечатка от „Гаранционен фонд“, справки и др. Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св. М. и Г.. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14- дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор при 2 РУ на ОД на МВР - В., съгласно КЗ и Заповед на Директора на ОД на МВР-В., приложена по преписката. Съгласно чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 до 3 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от материалите по преписката нарушението е установено на територията на гр.В., който град попада в обхвата на ОД на МВР В., следователно компетентен да издаде НП е Директорът на ОД на МВР-В. или оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената по преписката Заповед рег.№ 365з-277/21.01.2016г. на Директора на ОД на МВР-В. последният е оправомощил изрично издателя на процесното НП да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1 до 3 и ал.5 и чл. 639 от КЗ. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав неконстатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Въззивникът С. е санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание "глоба" в размер на 400 лв. (204,52 евро) за лице, което не е собственик на МПС, но управлява същото, без за него да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От обективна страна не е спорно, че той е управлявал МПС с рег. № СВ5545СС, собственост на търговско дружество. Не се отрича факта, че към часа на съставяне на АУАН няма влязла в сила полица за гражданска отговорност, макар такава да е сключена три дни след установяване на нарушението. От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината небрежност, защото възз. не е предвиждал последиците, но е могла и е била длъжна да го направи. Въззивника е наказан за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, която разпоредба предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В настоящия случай от събраните по делото доказателства, бе установено по безспорен и категоричен начин, че въззивникът не е собственик на управлявания от него автомобил. Безспорно бе установено и че към датата и часът на деянието за процесния автомобил не е имало валидно сключена застраховка ГО. Безспорно, преди да предприеме управление на което и да било МПС, независимо дали е собствено или предоставено за ползване, правоспособният водач, каквато е въззивника, е длъжен да се увери , че за автомобилът има сключена и валидно действаща ГО. Обстоятелството, че три дни след установяване на нарушението е сключена застраховката, е ирелевантно в случая, тъй като е следвало въззивника да се увери установи това обстоятелство при предприемане управлението на автомобила. Към часът, посочен в акта, издаден от компетентните органи, е видно, че той е управлява автомобила без валидна застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 481, ал. 3 от КЗ застраховането на водача по реда на КЗ се явява абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност " от страна на възз. е осъществен състава на административно нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В този смисъл са и съответните текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Чл. 483.