Решение № 824 от 2.6.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 172/2026 г.

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-1029 от 23.04.2026 г., подадена от Т. П. М. от гр. Габрово, [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 25-•••••••••• от 29.12.2025 г., издадена от началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР Габрово. С процесната Заповед на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - прекратяване на регистрацията на собствения й лек автомобил Фиат Панда с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до една година, затова, че М., като собственик на лек автомобил Фиат Панда с рег. № [рег. номер], е допуснала притежаваното от нея МПС да бъде управлявано от лицето П. Х. Ч., който е лишен от право да управлява МПС по административен ред. Неговото СУМПС е иззето с издаден АУАН от 23.12.2025 г., съставена му е Заповед за налагане на ПАМ от същата дата. В жалбата срещу процесния ИАА се сочи, че санкционираното с горепосочения АУАН и лишено от право да управлява МПС лице е син на жалбоподателката. Административнонаказателното производство срещу него е прекратено с мотивирана резолюция въз основа на Протокол за химическа експертиза № 3 от 05.01.2026 г., при която е отчетено наличие на алкохол в кръвта под 0.5 промила. Изземването на СУМПС на това лице e в пряка причинно-следствена връзка със съставянето на АУАН № 4538717/23.12.2025 г., а оттам – и с липсата на валидно СУМПС при извършената проверка на същата дата и издадената и обжалвана Заповед. Отпаднала е причината за отнемането на СУМПС на П. Ч. при първоначалното му спиране от органите на реда, а оттам и основанието за налагане на мярката – управление без надлежно свидетелство при последваща проверка. В контролния акт на директора на ОД на МВР липсват мотиви. В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Б. Г. от Адвокатска колегия София, който поддържа депозираната жалба. Ответната страна в лицето на административния орган, издал обжалвания ИАА, не се явява и не изпраща представител. От събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че процесният автомобил Фиат Панда с рег. № [рег. номер] е собственост на жалбоподателката. На 23.12.2025 г. е съставен АУАН № 4538717 на П. Х. Т. /тук е посочена друга фамилия на водача/ за това, че на същата дата управлява процесния лек автомобил, собственост на М., на път III-5004, км 4, в посока гр. Дряново, като при наличие на пътна маркировка М1 /единична непрекъсната линия/ я пресича, идвайки от пътния възел. След като е спрян за проверка, при извършена такава на «Чекердеков» с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, проба 1520, в 16.00 часа, уредът отчита 0.62 промила в издишания от водача въздух. Издаден му е талон за изследване № 296747 и стикери към него № А 105168. В същия АУАН е посочено, че е «иззет като доказателство» СУМПС [номер]. На същата дата по този подо е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18117251, като на основание чл. 171, т. 1, б. «б» от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на П. Т. е отнето временно СУМПС за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. На тази дата е съставен и АУАН № 419313, отново срещу П. Т., за това, че управлява процесния лек автомобил в гр. Габрово, след като е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред и СУМПС му е иззето с АУАН, посочен по-горе и въз основа на издадената Заповед за налагане на ПАМ, също цитирана по-горе. С издаването на този акт са иззети два броя регистрационни табели на автомобила, както и СРМПС № 014967396. Към административната преписка е приложен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който е отразено, че на 23.12.2026 г., в 18.19 ч., е взета кръвна проба на П. Х. Ч.. В Протокол № 3/2026 от 05.01.2026 г. за извършена химическа експертиза по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е отразено, че резултатът от извършения анализ показва наличие на алкохол в кръвта от 0.46 промила. С Мотивирана резолюция от 06.01.2026 г. на началник група в ОД на МВР Габрово е прекратено административнонаказателното производство по АУАН № 4537717 от 23.12.2026 г., т.к. в дадената от водача, посочен тук с фамилия Чекердеков кръвна проба е установено наличие на алкохол от 0.46 промила. На лицето е издадено обаче Наказателно постановление № 25-•••••••••• от 08.01.2026 г. затова, че на 23.12.2025 г. е управлявало процесното МПС след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред, въз основа на съставения му АУАН и издадена Заповед за налагане на ПАМ. По така изложените факти не е налице спор между страните в производството. На 29.12.2025 г. е издадена процесната заповед, чиито адресат е жалбоподателката Т. М., за това, че е «допуснала» собственият й лек автомобил да бъде управляван от П. Х. Ч. в гр. Габрово, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред, като СУМПС му е иззето с АУАН № 4538717/23.12.2025 г. и му е издадена Заповед за налагане на ПАМ, а за констатираното нарушение – управление на МПС без СУМПС, му е съставен АУАН № 4191313/23.12.2025 г. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР са определени службите за контрол по ЗДвП, сред които са е и Областните дирекции на МВР. В тази връзка по делото е приложена Заповед № 264з-2761 от 26.09.2025 г. на ВПД Директор ОД на МВР – Габрово, с която същият административен орган възлага на посочени длъжностни лица, сред които началници сектор „Пътна полиция“ прилагането на ПАМ от вида на процесната, с оглед на което следва да се приеме, че процесният ИАА е издаден от надлежно оправомощен административен орган в изпълнение на предоставените му по закон правомощия. ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според която нормативна разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая не собственикът е управлявал процесното МПС, а друго лице. В процесната заповед изрично е посочено, че жалбоподателката е „допуснала“ притежаваното от нея МПС да бъде управлявано от такова лице – лишено от такова право по административен ред. Под допустителство се разбира непопречването на извършване/довършване на противоправно деяние от друго лице, но за да влече такова едно поведение неблагоприятни последици за лицето, което го реализира, то следва да е извършено при наличието на субективен елемент – знание за поведението на другото лице и за резултата от него и възможност да се вземе и осъществи друго по вид поведение, с което да се окаже влияние на прекия извършител. Най-общо допустителството е регламентирано в нормата на чл. 322 от НК, като в общия случай деецът допуска извършването или довършването на неправомерно деяние от друго лице– т.е. той бездейства и макар че има възможност, не попречва на извършителя на деянието. В случая съдът намира, че допустителство не е налице, т.к. по делото нито се твърди, нито се доказва, че жалбоподателката е знаела, че същия ден Чекердеков е бил лишен от право да управлява МПС и въпреки това е взел нейния собствен автомобил, за да го ползва. Дори и тя да е позволила изрично автомобилът й да бъде ползван от такова лице, то логично е това да е станало преди той да бъде спрян за проверка за алкохол и да му бъде иззето СУМПС, още повече – преди да е осъществена втората му проверка, при която му е издаден АУАН за това, че управлява автомобила с отнето СУМПС. Тук е мястото да се отбележи, че процесният ИАА не съдържа съществен елемент от състава на деянието – кога жалбоподателката е „допуснала“ това лице да управлява МПС без свидетелство за управление, т.е. не е посочено времето на извършване на това допускане, което е съществена непълнота. Може да се предполага, че това е станало на процесната дата 23.12.2025 г. – т.е. в рамките на няколко часа Чекердеков е взел процесното МПС да го ползва, след което му е направена проверка за алкохол и СУМПС е иззето и накрая той е санкциониран и за това, че управлява МПС без СУМПС /с отнето такова/. На практика жалбоподателката не е имала обективната възможност да предприеме някакъв ход, чрез който да избегне развоя на ситуацията в рамките на тези няколко часа. Дори и да се приеме, че тя е знаела, че Чекердеков ще ползва автомобила й и, нещо повече, да му е позволила изрично това /което не се твърди, нито се установява по делото като фактология/, то с оглед развоя на събитията – изземване на СУМПС, СРМПС и двата броя регистрационни табели на автомобила последователно в рамките на няколко часа в един и същи ден, не може да се предполага, че тя е била наясно с факта, че лекият автомобил се управлява от лице с отнето преди съвсем наскоро СУМПС, че това лице управлява същия с отнето свидетелство, за да носи тя, в качеството й на собственик, неблагоприятните последици от чуждото поведение. Административната мярка няма и не следва да има санкционен характер. Нейните функции са посочени в нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, според която целите на ПАМ са „осигуряване на безопасността на движението по пътищата и … преустановяване на административните нарушения“. В случая към датата на издаване на процесния ИАА не се установява поведението на жалбоподателката по какъвто и да било начин да създава опасност за движението по пътищата, няма данни с поведението си тя да е извършила каквото и да било нарушение, на което да би могла лично тя да се въздейства по какъвто и да било начин и да е „допуснала“ извършването на такова поведение от друго лице. По този начин са нарушени принципите на административния процес за съразмерност, законност, служебно начало, като при издаването на акта не е извършена проверка дали предпоставките затова са налице. Процесният ИАА не е мотивиран и в такава насока, като той не съдържа описание на факти, навеждащи на извод, че тя има каквото и да било отношение към създаване на опасност за движението или извършване на нарушение, с оглед обективната невъзможност да е наясно със случилото се. Следва да се вземе предвид, в тази връзка, и това, че водачът не е лишен от право да управлява МПС с влязъл в сила съдебен или административен акт. Свидетелството му е отнето при съставяне на АУАН, по който не е налице издадено НП, т.к. се установява, че същият не е извършил деянието, за което е иззет документът. Изземването е посочено в акта като действие по събиране на доказателства: „иззех като доказателство СУМПС“– т.е. не в изпълнение на наложена мярка или санкция с влязъл в сила акт. Приложена е Заповед за налагане на ПАМ на П. Х. „Т.“ /лицето е посочено с друга фамилия, както бе отразено по-горе/ за временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, като тя е от същата дата – 23.12.2026 г. и не е влязла в сила, а, както става ясно, посоченото в нея нарушение не е налице, поради което административнонаказателното производство по отношение на него е прекратено с горепосочената Резолюция. Съдът споделя съжденията на процесуалния представител на жалбоподателката, че в този конкретен случай се установява липса на основание за отнемане МПС на водач, който не е извършил вмененото му нарушение и в този случай на още по-голямо основание не е налице причина, поради която жалбоподателката да бъде лишена от възможността да управлява собствения си автомобил за половин година, т.к. тя не е осъществила каквото и да било противоправно поведение или изобщо поведение, което създава предпоставки за възникване на опасност за движението или извършване на нарушение, с оглед на което горепосочените принципи са нарушени с издаването на процесната заповед и тя следва да бъде отменена. С оглед изхода на правния спор своевременно заявено още с депозираната жалба и основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него деловодни разноски. Същите се равняват на 5.11 евро платена държавна такса и 511.29 евро адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адвокат Г., осъществил процесуалното представителство на основание чл. 38, ал. 2,във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, който размер на възнаграждението съдът не счита за прекомерен. Воден от изложеното и на основание 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 1, б. з/гг от Закона за движението по пътищата, Административен съд- Габрово