Решение № 58 от 11.5.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 63/2026 г.

Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”. С присъда №60 от 12.11.2024 г. по НОХД №1051/24 г. на Дупнишкия районен съд подсъдимият Р. К. Х. е признат за виновен в това, че на 10.08.2023г., на автомагистрала „Струма“, при км. 50+500м., в посока към гр. София, при управление на МПС - влекач с марка „••••••••” с per. номер •••••••••, собственост на фирма „•••••••••“ ЕООД - гр.София с прикачено към него полуремарке, марка ••••••••••“, per. № •••••••••, собственост на „••••••“ ЕООД -гр. София е нарушил правилата за движение по ЗДП- чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗдвП и по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 11 032,49 лв. (на фирма „•••••••••“ ЕООД - гр. София в общ размер на 6467,07 лв., а на ••••••“ ЕООД - гр.София в размер на 4565,42лв. , с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “А”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 (седем) месеца с периодичност на срещите два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7 месеца. На основание чл. 343г от НК подс. Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. Уважен е предявения от ТМ “••••” ЕООД граждански иск в размер на 4 565, 42 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.08.2023 година до окончателното изплащане на сумата. С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск „•••••••••“ ЕООД - гр.София за сумата от 6 467,07 лева, както и са му възложени разноските по делото в размер на 2 554, 98 лева, както и е осъден да заплати държавна такса за уважения граждански иск в размер на 182, 61 лева. Присъдата се обжалва от адв.С. Р.- защитник на подс. Х.. Развити са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и несправедливост на наложеното наказание. Иска отмяна на присъдата. Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Представителят на гражданските ищци ТМ “••••” ЕООД и „•••••••••т“ ЕООД- адв.Е.Г. пледира за необходимостта от потвърждаване на присъдата. Защитникът на подс. Р. К. Х.- адв.Р. поддържа жалбата на подсъдимия пред въззивния съд. Сочи, че подс.Х. следва да бъде освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК поради наличие на предпоставките по чл.78а от НК; изтъква доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в допускане в наказателното производство на предявен граждански иск. Иска се изменение на присъдата и приложение на посочената разпоредба с налагане на минимално по размер административно наказание, както и неналагане на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Подсъдимият Р. К. Х. поддържа жалбата и иска приложение на чл.78а от НК. Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно правомощията си, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред ДнРС е протекло по реда на глава XXVII от НК ( съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подс. Х. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд. Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК , съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно ДнРС в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в ОЧ на ОА, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на ДнРС от страна на въззивния съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността по точка 2 на чл. 371 от НПК . Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят за установени фактите, изложени в ОЧ на ОА, възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно: През 2023 година подс. Х. работел като шофьор на товарен автомобил в „•••••••••“ ЕООД –гр.София, което дружество осъществявало международен превоз на товари. Същото било собственик на влекач м. „••••••••” с per. номер ••••••••, който бил с прикачено ремарке ••••••••••“, per. № •••••••••, ползвано под наем, собственост на „••••••“ ЕООД - гр.София. На 09.08.2023г. подсъдимият бил изпратен от работодателя си да извърши курс с ППС-състав от влекач и ремарке до РГърция за превоз на строителни материали. Същият взел със себе си като пътник непълнолетния К.С.. В този ден влекача и ремаркето били натоварени със строителни материал и на следващия ден 10.08.2023г. подс. Х. и С. тръгнали обратно за гр.София. В ранните часове на деня преминали през ГКПП Кулата. Движейки се по АМ“Струма“ посока гр.София, около 4 часа сутринта в района на яз.Дяково, км.50+500, подс.Х., който управлявал товарния състав със скорост от 60км/ч, загубил контрол върху него, напуснал лентата за движение, преминал през аварийната лента, през банкета и се преобърнал странично-на дясната страна, в отводнителната канавка. В резултат на настъпилото ПТП, подсъдимият и спътника му С. получили леки телесни повреди, а на влекача и ремаркето били причинени значителни повреди, както следва: На влекач „••••••••” – били повредени предно панорамно стъкло, дясна врата и нейно стъкло, стъкло на предна дясна врата и удължение, дясна горна и долна степенка, стъпало на долна дясна степенка; спойлер вертикален десен зад кабината; десен панел; предна дясна водобранна лайсна; десен резервоар за гориво и 3 бр. скоби за закрепването му; дясна маска /панел/ за фар и дясно странично огледало, на стойност 6467,07лв. На полуремарке с м. „••••••••••“ -повредени нитове на средна колона 40 броя; 6 бр. междинна колона и ролка; повредени предна дясна, лява и задна дясна колона, трегер, таванна щора и 4 бр. ролки с метален обръч; амортисьорна щора - 2 бр. и 15 бр. ролки на щора - 15бр.; тресчотка дясна, панта долна Кьогел, брезент, крепежни елементи, всичко на стойност 4565,42лв. На място на настъпилото ПТП дошли служители на полицията, като при проверката на подсъдимия било установено, че същият не е употребил алкохол или наркотични вещества. От назначената АТЕ се установява, че непосредствената причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол върху управляваното МПС/ състав от влекач и полуремарке/ от подсъдимия, в резултат на което състава е излязъл от платното за движение, навлязъл е в аварийната лента вдясно, преминал е банкета и се е преобърнал в крайпътната канавка, причинявайки описаните по-горе повреди на влекача и полуремаркето в посочения размер, установен с оценителната експертиза. От събраните по делото писмените доказателства се установява, че дружеството “•••••••••“ ЕООД –гр.София , собственик на влекача, е имало валидна застраховка „Каско“ за влекача, като настъпилите вреди от причиненото то подсъдимия ПТП, са били изплатени в размер, надвишаващ този, посочен в оценителната експертиза. Стойността на повредите полуремаркето, собственост на ••••••“ ЕООД -гр. София в размер на 4565 лева не е заплатена от застраховател поради липса на застраховка „Каско“ за този обект. Първоинстанционният съд законосъобразно е действал в съзвучие с разп. на чл. 372 ал.4 НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото- протокол за оглед на местопроизшествие, показания на св.К.А., С.Н., Б.С., К.С., С.Н.,А.Д., Н., АТЕ и оценителни експертизи на в.л. М. Й., З. Й., СМЕ на д-р В.Н., както и тройна СМЕ на в.л.Н., Л. и Б., писмени доказателства от застрахователя и бюлетин за съдимост съгласно разп. на чл. 373, ал.4 НПК са довели до законосъобразното възприемане на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. ДнРС е дал отговор на осн. чл. 373, ал.3 НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект първоинстанционният съд е преценил, че доказателствата от досъдебното производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени и безпротиворечиви. От друга страна самопризнанието на подсъдимия на свой ред придава съдържание на обвинителната теза, която иначе би страдала от възможни непълноти. В тази насока при мотивиране на своето вътрешно убеждение, ДнРС е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно авторството на деянието. Затова и ДнРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК. Не е допуснато и нарушение с допускането на приетите в НП граждански искове, доколкото същите са били предявени своевременно и в съответствие с разпоредбите на чл.84 НПК- несъмнено дружествата, собственик на товарния автомобил, с които е извършено ПТП, са претърпели имуществени вреди, за чиято репарация същите са предявени. След като първостепенният съд е преценил, че разглеждането им няма да затрудни наказателното производство, то същите правилно са били допуснати и приети за разглеждане. При така приетата фактическа обстановка и направеното признание деянието обосновано е квалифицирано като такова по чл.343, ал.1, б.”А“ НК вр. чл.342, ал.1 НК. То е осъществено от обективна и субективна страна от страна от подсъдимия, като допълнителни съображения вън от тези на първостепенния съд, които са напълно убедителни и подробни, не е необходимо да се излагат. Упреците към прокуратурата за необходимостта от прекратяване на наказателното производство са неоснователни, доколкото тя е органа, който очертава рамките на обвинението. След като е образувано съдебно производство, съдът не може да го прекратява извън хипотезите по чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.2- 10 НПК, каквито в случая не се налице. По въпроса- има ли деяние, извършено ли е виновно и дали то е престъпление, съдът дължи произнасяне с присъдата си- чл.301, ал.1, т.1 и 2 НПК. Изтъкнатите в тази насока доводи за незаконосъобразност на присъдата се отхвърлят по тези причини като неоснователни. Съобразно доводите в жалбата, КнОС следва да прецени справедливостта на наложеното наказание. Както бе посочено, в настоящия случай производството пред ДнРС е протекло съгласно диференцираната процедура по глава ХХVІІІ НПК по чл. 371 т.2 НПК. Този облекчен ред на протичане на наказателното производство е свързан с последиците на чл. 373, ал.2 НПК, като съдът е длъжен при наличие на признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да приложи разпоредбата на чл. 58А НК (ако налага наказание ЛС). В настоящия случай, видно от мотивите на съда, ДнРС е счел, че на подс.Х. следва да се наложи наказание по втората алтернатива на чл.343, ал.1, б. „А“ НК- „пробация“ и е определил наказанието при условията на чл.54, ал.1 НК, като му е определил наказание “Пробация” в размер на 7 месеца с определяне на мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.2 НК, както и е лишен на основание чл.343г от НК от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. Основното възражение в жалбата е свързано с неправилно определяне на наказанието, като се сочи, че в случая е налице възможност за приложение на чл.78а от НК: твърди се, че в случая имуществените вреди са обезпечени чрез възможността същите да бъдат възстановени от застрахователя. Предпоставките, предвидени в тази разпоредбата, не са налице в настоящия казус. Чл.78а от НК се прилага в случаите, когато обвиняемият за съответното престъпление се предвижда наказание ЛС до 5 години или друго, по- леко наказание в случаите на непредпазливи престъпления, каквото е настоящето; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на тази глава и когато са възстановени имуществените вреди от престъплението. Няма спор по първите две предпоставки. Спорен е въпроса относно наличието на третата- дали са възстановени вредите от престъплението. В тази насока ДнРС е изтъкнал доводи, които се подкрепят от настоящата инстанция, като следва да се допълнят: Рамките на обвинението се определят от обвинителния акт. В същия е определен размера на съставомерните имуществени вреди- 11 032, 49 лева. Следователно- това е релевантния размер, който следва да бъде възстановен. В случая доводите на защитата по отношение намаление размера на вредите са несъстоятелни, доколкото производството е протекло при условията на чл.371, т.2 НПК- с изцяло признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях. В случая застрахователят е заплатил обезщетение на пострадалото юридическо лице „•••••••••“ EFFO, представляващо стойността на повредения автомобил м.“••••••••“, което обезщетение покрива необходимите повреди относно възстановяване на вредите по този автомобил. Обезщетение за повредите на полуремарке с м. „••••••••••“ не са заплатени по причината- липса на застраховка „Каско“- срвн. писмо от Комисията за финансов надзор от 03.07.2025 г., от което се установява, че няма данни в страната за наличието на такова застраховка за посоченото полуремарке. В този аспект настоящата инстанция също приема за верен извода на ДнРС, че е налице невъзстановяване на пълния размер на вредата, а само частично такова. На обезщетяване обаче подлежат вредите, които са предмет на обвинението. В случая прокуратурата е приела, че вредите имат значителен характер и са стойност 11 032, 49 лева. Несъмнено част от тях в размер на 4 565, 42 лева не са възстановени- нито от застрахователя, нито от подсъдимия. (В този аспект и законосъобразно е уважен и предявения граждански иск от собственика на полуремаркето- „••••••“ ЕООД- гр. София). Разпоредбата на чл.78а НК, в каквото насока са претенциите на защитата, не може да бъде приложена без пълно репариране на причинените от престъплението имуществени вреди. Позоваването на ППВС №7/1985г. на ВС в тази насока е несъстоятелно. Следва да се отбележи, че то не е загубило силата си съгласно задължителните постановки на ТР№1/24.01.2022 г. на ОСНК на ВКС, но следва да се има предвид, че то предвижда възможност за приложение на чл.78а от НК спрямо дееца, когато имуществените вреди са изцяло възстановени или обезпечени. В настоящия случай няма нито изцяло възстановяване на вредите, нито обезпечаване, доколкото повреденото полуремарке не е било застраховано. В случая въпроса за наличието на застраховка, респ. за обезпечаване на вредите, няма съществено значение, тъй като актуалната норма на чл.78а, ал.1 от НК (бр.26/2010г.) изисква като предпоставка за приложението й само възстановяване на имуществените вреди. С посоченото ТР №1/22 г. изрично е прието, че приложението на указанията на цитираното от защитата ППВС № 7/85 г. следва да се прилагат при съобразяване на действащите разпореди. След като сега действащата разпоредба на чл.78а, ал.1 НК предвижда само възстановяване на имуществените вреди, при липсата на такова, същата е неприложима. Ето защо КнОС счита, че третата предпоставка, предвидена в закона, не е налице, което е пречка за приложение на чл.78а, ал.1 НК спрямо подс.Х.. В този аспект определеното от ДнРС наказание „пробация“ е справедливо и законосъобразно. Такова е и определеното наказание на основание чл.343г от НК- „лишаване от право да управлява МПС“- същото е съответно на тежестта на деянието и ще способства да мотивира дееца към стриктно спазване на правилата за движение по пътищата. Присъдата следва да се потвърди и в частта, в която ДнРС е възложил разноските на подс.Х.. Същевременно съдът констатира, че повереника на гражданските ищци адв.Г. претендира разноски пред въззивния съд (в размер на 920€), за което са представени и разходни документи (фактура 3343/13.01.2026 г.), установяващи плащане от страна на „••••••“ ЕООД на Адвокатско дружество „С.Т.Х. и С.“. Адв.Г. е упълномощен адвокат на посоченото дружество, конституирано като граждански ищец в наказателното производство и с оглед неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.189, ал.3 НПК, посочената сума следва да бъде заплатена от подсъдимия. По тези съображения постановената присъда следва да се потвърди като правилна и законосъобразна и да се възложат на подсъдимия разноските на гражданския ищец пред въззивната инстанция в размер на 920 €.