Решение № 129 от 23.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 22/2026 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. С присъда № 12 от 20.10.2025 г. по НОХД № 434/2025 г., ОС Перник, е признал подсъдимия Б. М. П. за виновен в това, че на 22.12.2023г. между село Прибой и гр. Радомир на ПП I-6, на километър 62+700 при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ” с peг. № ••• нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне) и по непредпазливост причинил смъртта на В. Ц. П., ЕГН ••••••••••, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл.58а и чл.54, вр. чл.2, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години. Признал е подс. П. за невиновен и го е оправдал по обвинението да е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил наложеното на подсъдимия Б. М. П. наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Б. М. П. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 22.12.2023г. до 18.01.2024г., както и времето, през което е изтърпявал мярка за неотклонение домашен арест, считано от 18.01.2024г. до 20.02.2024г. На основание чл. 343г, вр. чл. 49, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подсъдимия Б. М. П. от правото да управлява МПС за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което е бил лишен на основание чл. 69а от НПК от възможността да упражнява това право, считано от 29.01.2024 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 111, ал. 1 от НПК съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото да бъдат върнати, както следва: 1. Лек автомобил „Рено Меган“ с peг. № ••• (на съхранение в ОД на МВР-Перник, паркинг в кв. „Калкас“) и 3 броя калъфчета за документи със съдържанието в тях - на наследниците на В. Ц. П., ЕГН ••••••••••; 2. Лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с peг. № ••• (на съхранение в ОД на МВР-Перник, паркинг в кв. „Калкас“) - на собственика Ц. С. М., ЕГН ••••••••••; 3. Лек автомобил „БМВ Х 5“ с peг. № ••• (на съхранение в ОД на МВР-Перник, паркинг в кв. „Калкас“), свидетелство за регистрация, част І на лекия автомобил и калъф със слънчеви очила - на собственика В. Ц. Х., ЕГН ••••••••••. Останалите веществени доказателства - обекти от ДНК експертиза, опаковани по надлежния ред е постановил след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени по реда на Правилника за администрацията в съдилищата, а веществените доказателства - оптични носители – да останат по делото в срока на съхранението му и да се унищожат с него. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. М. П. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Перник сумата от 14 396,63 лева (четиринадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство. В законоустановения срок срещу присъдата са постъпили жалби от частните обвинители С. В. П. и М. М. Д., чрез техния повереник – адв. Д. Д., както и от защитника на подсъдимия Б. М. П. – адв. Б. Т.. В жалбата на частните обвинители и в допълнението към нея се посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен единствено в частта относно определения размер на наложеното наказание, което според жалбоподателите несправедливо е било занижено. Изрично се подчертава, че не считат, че при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд са били допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане за увеличаване на наложения размер на наказанието „лишаване от свобода“, което според частните обвинители следва да бъде определено между средния и максималния, предвиден в закона размер. Това искане се аргументира с недооценяване от страна на съда на отегчаващите отговорността обстоятелства, в това число: 1/ на инкриминираната дата подсъдимият е посетил няколко питейни заведения, което според частното обвинение е свидетелство за упоритост в действията по незачитане на законовата забрана да не се управлява МПС в пияно състояние, което се определя като един от основните фактори за настъпилото ПТП; 2/ подсъдимият е станал причина за настъпването и на друго ПТП малко преди процесното, от което е избягал; 3/ не е оказал съдействие на разследването; 4/ направил е опит да се укрие като извършител на деянието, сочейки друг като автор на престъплението; 5/ ПТП е настъпило по вина изцяло на подсъдимия; 6/ данните за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия; 7/ настъпилите несъставомерни имуществени вреди на последователно ударените от подсъдимия два автомобила. С тези аргументи се обосновава тезата за завишена обществена опасност на подсъдимия и деянието и се отправя искане за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода. В депозираната от защитника - адв. Б. Т., жалба се отправя искане за изменение на присъдата, намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, определянето му под предвидения в закона минимум и отлагане на изпълнението му на основание чл. 66 от НК. Аргументира тезата си с факта, че според държавното обвинение липсват отегчаващи отговорността обстоятелства и въпреки това съдът е приел наличието на такива, което се интерпретира като тенденциозност и пристрастност от страна на съда във вреда на подсъдимия. Не са били анализирани според защитата смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които единствено са били маркирани от съда (чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни, липса на регистрирани данни в Унифицираната система на прокуратурата за образувани наказателни производства и изразено искрено съжаление за извършеното). В противовес на това е било отделено детайлно внимание на отегчаващите отговорността обстоятелства. Акцентира върху обстоятелството, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия надвишава критерия за пияно състояние с едва 0,23 на хиляда. Критикува подхода на първия съд да третира във вреда на подсъдимия продължителното управление на автомобила без каквато и да било уважителна причина, което е било квалифицирано като „упорито и целеустаремено“. Като недоказана се определя тезата на окръжния съд за „самоуверено и грубо нарушаване на правилата за движение“. Приема, че неправилно е било интерпретирано упражненото право на защита от страна на подсъдимия на фазата на досъдебното производство в негова вреда и в отказ за приложение на чл. 55 НК. По същия начин като недопустим се дефинира подходът на първия съд да отчете като отегчаващи отговорността обстоятелствата, свързани с причиняването на несъставомерни имуществени и неимуществени вреди, които са останали недоказани. Не е бил отчетен в полза на подсъдимия фактът, че според експертното психологично изследване при него не се установяват белези на болестна зависимост от алкохол или друго психоактивно вещество, което говори за инцидентно поведение, свързано с употребата на минимално количество алкохол. Отново превратно се твърди, че е била отчетена и информацията, изводима от справката за нарушения на правилата за движение по пътищата, която сочи, че за 2023г. П. има издаден един фиш за глоба, а за 2024г. – няма нито един. Изненадващо е за защитника, че съдът не е взел предвид нарушенията на ЗДвП и ППЗДвП на подс. П. за цялото време от издаването на СУМПС. Приема, че не е доказано, че всички отразени в справката нарушения са били осъществени от подсъдимия, а не и от неговата съпруга, която ползва същия автомобил. Допълва, че за допуснатите нарушения са му били налагани глоби в минимален размер от 20 лева до 100 лева и не са му били отнети контролни точки. С горните аргументи приема, че обжалваната присъда в частта на определеното наказание е необоснована и отправя искане за изменението й, налагане на наказание лишаване от свобода на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което след редукцията му да бъде отложено с изпитателен срок. Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, включително назначаването на нови или допълнителни експертизи. В съдебно заседание пред САС са представени и приети от съда медицински документи, касаещи здравословното състояние на подсъдимия Б. П.. Отправено е и искане за допускане на ново психиатрично изследване на подсъдимото лице. Същото е отхвърлено поради липса на необходимост от изготвяне на такава. За да стори това въззивният съд е отчел факта, че по делото е била изготвена СПЕ, която е дала отговори на относимите към предмета на доказване проблеми и поради това въпросите, посочени от защитата не могат да бъдат приети за неизяснени. В съдебно заседание повереникът на частните обвинители адв. Д. Д. заявява, че поддържа депозираната жалба, с направените в нея оплаквания касаещи справедливостта на наложеното наказание. Счита, че по делото е налице превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства, което налага определянето на наказанието над предвидения среден размер. Аргументира исканията си с обстоятелството, че инкриминираната вечер подсъдимият е посетил няколко питейни заведения, където е употребил алкохол, въпреки че е управлявал МПС, което говори за проява на упоритост към осъществяването на укоримо деяние. Сочи, че в такова пияно състояние подсъдимият е причинил и друго ПТП извън процесното, след настъпването на което не е спрял, за да установи последиците от него. Акцентира на обстоятелството, че след настъпването на инкриминираното ПТП не се установява подсъдимият да е оказал каквото и да е съдействие за разкриване на обективната истина, опитал се е да се укрие, сочейки друго лице като автор на деянието. С тези аргументи отправя искане за увеличаване на наказанието и оставяне без уважение на жалбата на подсъдимия. Частните обвинители С. В. П. и М. М. Д. заявяват, че подържат казаното от повереника им и нямат какво да добавят. Защитникът на подсъдимия Б. П. – адв. Б. Т. счита, че анализът на събраните по делото доказателства сочат на наличие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на П. обстоятелства и липса на отегчаващи такива, както е било маркирано и в обвинителния акт на прокуратура. Като смекчаващи отговорността обстоятелства отбелязва чистото съдебно минало на П., трудовата му ангажираност, добрите му характеристични данни, липсата на криминалистични регистрации, данните за издаден само един фиш за санкционирането му за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно за неправилно паркиране в периода от 2020 - 2023 година и изразеното от него съжаление и разкаяние за извършеното. Като самостоятелно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство отбелязва наличието на заболяване - биполярно афективно разстройство. Като такова се интерпретира от защитата и фактът, че концентрацията на алкохол в кръвта му е надвишавала критерия за пияно състояние с едва 0,23 %, което не може да бъде определено като значително. Предвид даденото разрешение в изготвената КСППЕ, а именно, че при подсъдимия липсва болестна зависимост от алкохола и други психоактивни вещества, то следва да се приеме, че се касае за инцидентно поведение, което опровергава тезата на частното обвинение за упоритост в намерението за употреба на алкохол. Критикува се на тази база и възприетото от първоинстанционния съд положение, че подсъдимият е предприел упорити и целеустремени действия, тъй като е управлявал автомобила продължителен период от време. Не възприема и тезата за арогантност на поведението на П. на пътя. Като необоснован се определя и подходът да се възприемат като отегчаващи отговорността обстоятелства причинените имуществени вреди на други два автомобила и непочиващата на доказателствата по делото причинена лека телесна повреда на свидетеля Г. Г.. Приема, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което отправя искане за изменение на присъдата, определяне на основното наказание по реда на чл.55 от НК и отлагане на изтърпяването му след редукцията му с 1/3. Приема, че в конкретния случай ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ не би допринесло за постигане на неговите цели и би представлявало единствено възмездие. Подсъдимият Б. П. в лична защита заявява, че поддържа становището на защитника си. Изразява съжаление за случая, тъй като и той е загубил близък човек при подобни обстоятелства. Изказва съболезнования на близките на починалото лице. Представителят на САП отправя искане за оставяне без уважение на жалбата на подсъдимия. Определя присъдата като правилна и обоснована. Приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а отмерените наказания определя като справедливи. Отправя искане за потвърждаване на постановения съдебен акт. В предоставената му последна дума подсъдимият Б. П. отново изразява съболезнования на близките на жертвата и иска намаляване на наложеното му наказание. Софийският апелативен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, окръжният съд е провел съдебно следствие по реда на съкратеното съдебно следствие – в хипотезата на разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, в рамките на която процедура е съобразил направените от подсъдимия в хода на съдебното следствие признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, както и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: протокол от 22.12.2023г. за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвен към него фотоалбум; два протокола от 23.12.2023г. за освидетелстване на подсъдимия и на св. Г. Г. с приложени фотоалбуми; протокол от 14.02.2024г. за оглед на веществени доказателства с приложен фотоалбум, талон за изследване бл. № 078164; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози на Б. П.; протокол от 05.01.2024г. за доброволно предаване на 1 бр. CD със записи от видеокамери на заведението, находящо се на разклона за с. Углярци; протокол от 05.02.2024г. за снемане на видеозаписи; констативен протокол от 22.12.2023г. за ПТП с пострадали лица и схема; писмо от 09.01.2024г. на Дирекция „Национална система 112“ с 1 бр. CD, съдържащ два броя звукозаписи и електронни картони във връзка с подадени на 22.12.2024г. два сигнала за процесното пътнотранспортно произшествие; писмо от Национален институт по метрология и хидрология с предоставена метеорологична информация за района на пътния инцидент; медицинска документация за подсъдимия във връзка с пътнотранспортното произшествие (т. ІV, л. 25-27, л. 29-38); протокол за доброволно предаване от 06.03.2024г., с който П. е предал копия на други медицински документи (т. ІV-ти, л. 39-53); постановления на прокурор от Окръжна прокуратура-Перник за връщане на веществени доказателства; справка за нарушител/водач на подсъдимия; препис-извлечение от акт за смърт на В. П.; удостоверение за наследници на починалия; извлечение от централна база данни относно собствеността на лек автомобил „БМВ“ с peг. № •••, лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ••• и лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № •••, справка за съдимост на подсъдимия; показанията на свидетелите: Г. Г., Ц. С. М., С. И. М., В. Ц. Х., М. Д. Д., Д. Д. Д., А. В. П., В. Г. Г., Б. В. Д., И. Ц. Ц., К. Р. В., М. Р. З., Г. А. Х., И. М. Т. и Д. П. Я.; заключенията на изготвените във фазата на досъдебното производство автотехническа експертиза; съдебномедицинската експертиза на труп; съдебнохимически експертизи №№ А-009/2024г. и 24/ТЛ-13 на проби кръв, взети от починалото лице и от водача на лекия автомобил „Тойота“. Към посочените следва да бъдат добавени и представените пред въззивния съд писмени доказателства, свързани със здравословното състояние на подс. Б. П., които се явяват част от доказателствения материал и няма пречка да бъдат използвани от съда при анализа на доказателствата. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на ОС Перник по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода на производството пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства (извън относимите към здравословното състояние на подсъдимия) и не бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи на първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал - направените от първостепенния съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал дадени от този съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция. Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, съпоставени и с направеното от подсъдимия самопризнание, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд: Подсъдимият Б. М. П. е роден на •••г. в гр. София, с адрес в гр. •••. Завършил е средно образование и работи като ••• в „ДАНСОН БГ“ ЕООД, гр. Радомир. Не е осъждан. От 1994г. подсъдимият Б. П. е правоспособен водач на МПС категории С, В, АМ и ТКТ, като към 22.12.2023г. притежавал съответно свидетелство за управление на такова. В периода 2021-2023 година е санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата общо четири пъти. На 22.12.2023г., следобед, подсъдимият Б. П. бил в заведение в центъра на гр. Радомир, където се срещнал със св. Г. М. Г.. По предложение на подсъдимия, двамата посетили още две други заведения в същия град, в които не намерили места, поради което решили да отидат до известното им Углярското ханче. Същото се намирало вдясно на пътя, водещ от гр. Радомир за гр.Кюстендил, в района на разклона за с.Углярци. Около 18:00 часа, с лек автомобил марка „БМВ” с peг. № •••, ползван и управляван от подсъдимия, двамата пристигнали в заведението, в което П. консумирал алкохол. Около 18:50 часа, подсъдимият и св. Г. потеглили обратно към гр. Радомир с посочения автомобил, който поради тъмната част от денонощието се управлявал от водача с включени светлини. Движението се осъществявало по първокласен път І-6 с посока от гр. Кюстендил към гр. Радомир. Участъкът на пътя след с. Прибой, общ. Радомир бил двупосочен, с по една активна лента за движение, разделени с бяла непрекъсната линия като надлъжна маркировка. Двете ленти били с ширина от по 3,7 метра. Пътната настилка в този участък била влажна, изградена от асфалт, който бил грапав, износен, напукан без големи неравности и дефекти. По същото време по първокласен път І-6 в посока от гр. Радомир към гр. Кюстендил се движел лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № •••, управляван от св. Ц. М.. На задната седалка в колата пътувала неговата съпруга – св. С. М.. На около 200 метра след автомобила на св. М., в същата посока се движел и лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № •••, управляван от В. Ц. П.. Водачът пътувал сам. Подсъдимият П. достигнал в района между с. Прибой и гр. Радомир. При км 62+700, след преминаване по надлез над ЖП линия и лек ляв завой, излязъл на хоризонтален прав участък. Без техническа причина изгубил контрол над управлявания от него автомобил, като вследствие на това лекия автомобил „БМВ“ се отклонил наляво. Автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение и продължил движението си по нея, където по това време се движел в десния край на лентата си лекия автомобил „Тойота“, управлявания от св. М.. При разминаването между двете превозни средства, настъпил удар в областта на левите им странични части, при който предната лява гума на „Тойотата“ се разкъсала, като джантата й се деформирала. Задната дясна джанта също се деформирала, като гумата се разхерметизирала и при последвалото въртене се демонтирала от джантата си. Автомобилът на св. М. продължил да се движи само по джанта и спрял на около 50 метра вдясно от пътя. Подсъдимият не спрял управлявания от него автомобил, въпреки възникналия пътен инцидент, а продължил движението си. След около 200 метра от първия удар, продължавайки да се движи в насрещната лента за движение и да не контролира „БМВ-то“, П. ударил насрещно движещия се лек автомобил „Рено Меган“. Ударът бил челен, кос, много ексцентричен между предните леви части на двете превозни средства. В резултат на този конфликт „Реното“ се завъртяло за много кратък момент в посока на часовниковата стрелка, като при достигане на максималната деформация рязко сменило посоката си на въртене - обратна на часовниковата стрелка и почти перпендикулярно на оста на пътя се насочило към намиращата се нива в дясно от пътя, където спряло. След удара, управляваният от подсъдимия автомобил продължил движението си, като се отклонил надясно, връщайки се в дясната лента. На около 44-45 метра след сблъсъка с „Реното“, „БМВ-то“ напуснало платното за движение в дясно. Последвал удар в намиращата се там мантинела, плъзгане странично, при което възникнал момент, който завъртял автомобила около надлъжната му ос и го обърнал върху левите му врати, след което се върнал обратно на пътното платно, където спрял, обърнат на лявата му страна. Непосредствено след произшествието, от пътуващи лица в други автомобили бил подаден сигнал на телефон за спешни повиквания 112. На място пристигнали екип на Спешна медицинска помощ, който установил смъртта на водача на лекия автомобил „Рено Меган“ – В. П., както и полицейски служители от ОД на МВ-Перник. Бил извършен оглед на местопроизшествие, за което процесуално действие бил съставен протокол, в който била отразена пътната обстановка, характеристиката на пътя, положението на леките автомобили „БМВ“, „Рено Меган“ и „Тойота Корола Версо“, намерените обективни следи и извършените измервания. Иззети били одорологични следи, включително от предна лява и дясна седалка на „БМВ-то“. Подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол. От заключението на изготвената по делото съдебнохимическата експертиза (т.ІІ-ри, л.43-44) се установява, че във взетата проба кръв от Б. М. П. е установено съдържание на етилов алкохол в концентрация 0,73 промила. Тялото на починалия П. било транспортирано към СМО при МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник, където бил извършен оглед и аутопсия на трупа. От заключението на изготвената в хода на образуваното досъдебно производство съдебномедицинска експертиза на починалия се установява, че в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, на В. П. е установена автомобилна травма, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, тежка гръдна травма, гръбначна травма (счупване на тялото на девети гръден прешлен), травми на горни и долни крайници, разкъсвания на вътрешни органи (черен дроб, слезка, ляв бъбрек), охлузни наранявания по корема вляво и остра кръвозагуба (общо 1100 мл кръв, източени от двете гръдни половини на починалия). Според вещото лице, изготвило експертизата, смъртта на П. е от травматично естество и се дължи на тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и гръбначна травма, като описаните подробно травматични увреждания засягат жизнено-важни органи, каквито са мозъкът, сърцето и левия бял дроб, от които водеща е травмата на сърцето с четири прободни увреждания на сърдечния мускул. Те са довели до тежко, остро увреждане на помпената функция на сърцето, чийто съкращения стават неефективни, не се изтласка необходимото количество кръв към периферните тъкани и органи. Експертът е посочил, че смъртта е настъпила бързо, била е неизбежна и не е можела да бъде предотвратена дори при адекватна, навременна и в пълен обем осъществена медицинска помощ. Отбелязал е, че получената в резултат на травмата кръвозагуба в гръдния кош (около 1100 мл кръв) не може да се счита като основна причина за смъртта, тъй като тя е настъпила изключително бързо, в резултат на острото увреждане на помпената станция на сърцето. Според вещото лице не са се развили и другите белези, специфични за остра кръвозагуба, тъй като не е имало време за това. Експертът е посочил, че несъвместимо с живота е и счупването през средата на основата на черепа, при което са засегнати жизненоважни мозъчни структура (нерви, кръвоносни съдове и др.). Според вещото лице, посочените травматични увреждания на починалия отговарят да са получени в резултат на пътнотранспортно произшествие (автомобилна травма) в качеството му на водач на автомобил и са в пряка, непосредствена причинна връзка с настъпилия смъртен резултат. Изготвена е одорологична експертиза във връзка с мирисовите следи, иззети при огледа на местопроизшествие от предните седалки на лекия автомобил „БМВ“. При извършеното изследване е установено, че мирисовата следа от предната лява седалка се идентифицира със сравнителните образци от подсъдимия, а мирисовата следа от предна дясна седалка се идентифицира с тези от св. Г. Г.. В извършената ДНК експертиза е фиксирано, че по-голяма част от биологичния материал по три броя стерилни тампони-обтривки от заключваща пластина на колан на предна лява седалка, от отворена въздушна възглавница пред предна лява седалка и от вътрешната дръжка на предна дясна врата (обекти № 2, 6 и 8) произхождат от подсъдимия П.. Изяснено е, че по-голяма част от изследвания клетъчен материал по един брой стерилен тампон – обтривка от волан (обект № 3), произхожда от подсъдимия П.. От извършената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на подсъдимия е установено, че предвид цялостното му психично и физическо състояние към момента на извършване на деянието и към момента на провеждане на изследването, той е бил и е в състояние правилно да преценява реалната действителност и да взема реални решения. Не се поставя под съмнение, че П. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. При освидетелстването на подсъдимия на 23.12.2023г. са констатирани травматични увреждания в областта на дясна длан, дребно овално охлузване по задната повърхност на дясна предмишница в средната трета, оплаквания от болезненост в областта на лявото рамо, кръвонасядания в областта на лява гръдна половина, в средна и долна трета, лентовидно охлузване в дясната тилна област на главата, линейно охлузване в лявата теменно-тилна областна главата, охлузване по страничната повърхност на ляво коляно, овално кръвонасядане по страничната повърхност в горната трета и на дясна подбедрица. Локализираните в областта на главата, тялото и крайниците травматични увреждания на Б. П., според експертното заключение на извършената съдебномедицинска експертиза (т.ІІІ, л.65-71) като вид и състояние отговарят да са получени като водач на лек автомобил при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.12.2023г. Същите се дължат на действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части и детайли от интериора на автомобилното купе и от уреди за управление на автомобил, по механизмите на удар и на косо тангенциално действие на такива предмети. При освидетелстването на 23.12.2023г. на Г. Г., който е пътувал на предната дясна седалка в управлявания от подсъдимия автомобил е констатирано, че е получил редица травматични увреждания, които са с характер на лека телесна повреда. Според извършените съдебнохимически експертизи (т.ІІ-ри, л.17-19 и л.62-63) във взетата проба кръв от починалия В. Ц. П. и от Ц. М., като водач на лек автомобил „Тойота“, не е установено наличие на етилов алкохол. Назначена е и изготвена по делото автотехническа експертиза. От нейното заключение се установява, че скоростта на лекия автомобил „БМВ“ при удара с лекия автомобил „Рено Меган“ е била около 114-115 км/ч, което е изисквала повишено внимание при контрола върху моторното превозно средство, особено в тъмната част на денонощието и при влажна настилка. Отбелязано е, че дори и при скорост от 140 км/ч водачът на „БМВ-то“ е можел да поддържа траектория на движение в дясната полагаща му се лента и по този начин да не допусне пътнотранспортното произшествие. Установено е и мястото на удара между „БМВ-то“ и „Реното“ - по широчина на пътното платно на 1,7 метра вляво от осевата линия, считано по посока движението на управлявания от подсъдимия автомобил. Експертите, изготвили обсъжданото заключение са посочили, че в случая основната техническа причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие се дължи на субективните действия на водача на „БМВ-то“, който неправилно е действал с органите за управление, което е довело до отклонение на автомобила наляво с последващо навлизане в насрещната пътна лента, където последователно настъпват двата удара с насрещно движещите се лек автомобил „Тойота“ и лек автомобил „Рено Меган“. Въззивната инстанция изцяло споделя фактическите констатации и анализа на доказателствата, направени от първостепенния съд като счита, че направеното от подсъдимия самопризнание на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на ОА изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Последните не са противоречиви поради това и не се налага да бъдат обсъждани подробно, като анализът направен от първостепенния съд на същите се споделя напълно и от въззивния такъв. В хода на въззивното производство не бяха събрани нови доказателства, нито установени нови фактически обстоятелства, поради което и не следва да бъдат повтаряни отново изводите на първостепенния съд във връзка със събрания доказателствен материал по делото. Първостепенният съд е подценил и не е обсъдил налично противоречие в събрания на фазата на ДП доказателствен материал, което обаче не е съставлявало пречка за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура на Глава 27 НПК. Това е така доколкото съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Според въззивният съд такова противоречие е внесено от показанията на свид. Г. Г., дадени пред орган на досъдебното производство и пред съдия по реда на чл. 223 НПК. В същите той развива тезата за настъпил един удар (който не е бил челен), резултат от движение в тъмната част на денонощието на управлявания от подс. Б. П. автомобил срещу друг, който бил със силно светещи фарове, без да е усетил настъпването на втори удар. Доколкото първият съд не е обсъдил тези твърдения, въззивният съд намира за необходимо да ги подложи на самостоятелен анализ и да посочи дали ги кредитира или не, съответно по какви причини, както и да прецени дали те водят до промяна във фактическите и правни изводи, направени от първостепенния съд, респ. дали дават основание за друг отговор на въпроса относно съставомерността на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна, за което е повдигнато обвинение на подс. Б. П.. Настоящият съдебен състав прие, че в случая, дадените от свид. Г. показания на досъдебното производство съставляват опит да оневини или поне да смекчи отговорността на подс. Б. П., поради което се явяват в тази им част недостоверни. За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място, че дадените от него показания относно начина на настъпване на ПТП, обстоятелството дали към момента на настъпването му срещу тях се е движел друг автомобил със силно светещи фарове и колко е бил броят на настъпилите ПТП са житейски нелогични, противоречиви и освен това не кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен материал - в частност с показанията на разпитаните по делото свидетели, най-вече тези на св. Ц. С. М. и С. И. М., които са се движили с л.а. Тойота Корола Версо, с който е настъпил хронологично първият удар и които са категорични и последователни в своите показания на фазата на досъдебното производство, че непосредствено преди ПТП управляваният от подсъдимия лек автомобил се е движел със „силни“ светлини, с висока скорост, по средата на пътя, напускайки лентата си за движение в неговата посока и при разминаването им и независимо от предприетите от водача М. действия по намаляване на скоростта и прибиране плътно вдясно на платното за движение, между двата автомобила е настъпил удар, след който подсъдимият П. без да намалява скоростта, продължил в посока към гр. Радомир, когато е настъпил и инкриминирания втори удар с управлявания от жертвата автомобил. Тези показания освен последователни се отличават и с обективност поради липса на какъвто и да било друг интерес у тези свидетели, различен от това да възпроизвеждат обстановка преди възникването на инкриминираното ПТП, различна от действително възприетата от тях. Освен това техните показания кореспондират изцяло с протокола за оглед местопроизшествие и със заключенията на автотехническите експертизи, които категорично сочат, че броят на настъпилите ПТП са две – с л.а Тойота и второ – с л.а. Рено Меган. Ето защо и доколкото показанията, дадени от свид. Г. на фазата на досъдебното производство не кореспондират с експертно установените брой и механизъм на ПТП, както и с причините за настъпване на същите, съдът ги намери за недостоверни и опровергавани от писмените доказателствени средства, показанията на свидетелите-очевидци, а и от становището на експертите. Всичко това сочи само на едно - дадените от свид. Г. показания по този въпрос са недостоверни, тъй като чрез тях той се опитва единствено да защити или поне да омаловажи поведението на подс. Б. П., с когото очевидно са били в близки отношения към датата на деянието, но доста несполучливо. Следва да се маркира и фактът, че очевидно съзнавайки неубедителността на заявеното от него по въпроса за броя на настъпилите ПТП в показанията си, той все пак е добавил, че не е „усетил“ втори удар. С оглед на това, а и доколкото изявленията на този свидетел са крайно неубедителни и колебливи за значимите в хода на настъпването на двете ПТП обстоятелства (колко са били те, били ли са той и подсъдимият с поставени обезопасителни колани, каква е била траекторията на управлявания от Б. П. автомобил след настъпването на инцидента), то изявлението на подс. П. пред първоинстанционния съд, че признава фактите, отразени от прокурора в обвинителния акт, се явява подкрепеното от доказателствата, събрани на досъдебното производство, а дадените от свид. Г. показания съдът прие, че са имали единствено защитно за подсъдимия предназначение. В заключение и поради всичко изложено по-горе въззивният съд не кредитира показанията на свид. Г., дадени на фазата на досъдебното производство в тази им част, като прие същите за опит за защита на подсъдимия, която освен, че се опровергава от другите събрани по делото доказателства, е и житейски неправдоподобна и следва да бъде отчетено признанието от Б. П. на фактите, описани в обвинителния акт на прокурора, които потвърждават извода на първата инстанция, че с поведението си подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. Въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като правилно го е подвел под състава на престъплението по чл. чл.343, ал.3, пр.1, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Според въззивния съд се касае именно за непредпазливо причиняване на смърт при управление на МПС, в пияно състояние и в нарушение на правилата за движение по пътищата. От обективна страна подс. Б. П. на 22.12.2023г. между село Прибой и гр. Радомир на ПП I-6, на километър 62+700 при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ” с peг. № ••• нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20, ал.1 от ЗДвП Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне) и по непредпазливост причинил смъртта на В. Ц. П. и деянието е било извършено в пияно състояние. Изпълнителното деяние се е изразило в това, че по време на движение на управляваното от подс. П. превозно средство, той е извършил нарушение на две правила за движение. Подсъдимият е управлявал автомобила в платно за движение, на което е имало две пътни ленти като е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение без това да е било свързано с изпреварване или заобикаляне в разрез със задължителното правило, прогласено в нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е било резултат от това, че очевидно не е упражнявал непрекъснат контрол на управляваното моторно превозно средство в разрез със задължението, което е имал съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Като е нарушил тези законови правила подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира на възможни препятствия и опасности. Конкретно – лишил е себе си и насрещно движещите се автомобили от възможността въпреки предприетите от тях действия (намаляване на скоростта и прибиране вдясно) да се разминат безконфликтно. На практика подсъдимият П., при управление на своя лек автомобил на пътно платно с двупосочно движение безпричинно и без да има необходимост от предприемане на изпреварване или заобикаляне, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е продължил движението си там. Въпреки, че е забелязал насрещно движещия се автомобил Тойота Корола Версо, управляван от св. Ц. М., подсъдимият П. не е преминал вдясно – в лентата за движение в неговата посока и при разминаването си с този автомобил и въпреки поведението на св. М., който се изтеглил плътно вдясно и намалил скоростта, станал причина за настъпването на ПТП с този автомобил. Независимо от това и без да спре или да намали собствената си скорост подс. Б. П. продължил движението си в насрещната лента за движение, при което ударил насрещно движещия се лек автомобил „Рено Меган“, в резултат на което „Реното“ се завъртяло за много кратък момент в посока на часовниковата стрелка, като при достигане на максималната деформация рязко сменило посоката си на въртене - обратна на часовниковата стрелка и почти перпендикулярно на оста на пътя се насочило към намиращата се нива в дясно от пътя, където спряло. В резултат на удара на водача на лекия автомобил Рено били причинени черепно-мозъчна травма, тежка гръдна травма, гръбначна травма (счупване на тялото на девети гръден прешлен), травми на горни и долни крайници, разкъсвания на вътрешни органи (черен дроб, слезка, ляв бъбрек), охлузни наранявания по корема вляво и остра кръвозагуба (общо 1100 мл кръв, източени от двете гръдни половини на починалия) и в резултат на това и в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с действията на подсъдимия П., са настъпили нараняванията и незабавната смърт на пострадалия В. П.. Така всяко от горните две нарушения на правилата за движение се намира в самостоятелна причинноследствена връзка с настъпването на удара. В случай че подсъдимият бе контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и не бе навлязъл в резултат на това в лентата за насрещно движещите се автомобили, то той би могъл безпрепятствено да се размине с тях и двете ПТП, включително инкриминираното, биха били предотвратени. Като е нарушил коментираните правила, подсъдимият е станал причина за настъпването на удара между управляваното от него превозно средство и автомобила на В. П., в резултат на което е настъпил и предвиденият в наказателния текст противоправен резултат - причиняване на смърт на друго лице. Смъртта на водача на лекия автомобил „Рено Меган“ е била неизбежна последица от получената при произшествието тежка множествена травма. Уврежданията са в пряка и непосредствена причинна връзка с произшествието, тъй като са получени в резултат от настъпилия удар. Този вредоносен резултат не би настъпил, ако подсъдимият бе контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и не бе навлязъл в резултат на това в лентата за насрещно движещите се автомобили. Няма фактор, прекъсващ установената причинноследствена връзка. Както правилно е отбелязал първостепенният съд, подсъдимият е изпълнил и по-тежко квалифициращият деянието признак (визиран в разпоредбата на алинея трета на чл. 343 НК), защото деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта на дееца над 0,5 на хиляда, а именно с 0,73 ‰ и това позволява квалифицирането му като извършено в пияно състояние съобразно тълкуването на закона в т. 4, б. „а“ от Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС. Били са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е видно от писмените документи по делото за това, че кръвта за изследване е иззета по надлежния ред, съхранявана е съобразно изискванията на посочената Наредба и е предоставена за изследване във вид, годен за такова изследване. Изследването е извършено по газхроматографски метод (вж. л. 43 от т. ІІ от ДП) от компетентно лице в специализирано медицинско заведение при спазване на нормативните изисквания. Допълнителни доводи към тези на първата инстанция не следва да се излагат, тъй като в жалбата пред съда не се поставят аргументи за неспазване на разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Правилно първоинстанционният съд е намерил, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан в това да е нарушил забраната на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Не е спорно, че П. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол от 0,73 промила, но това обстоятелство е основание за квалифициране на деянието като такова по чл.343, ал.3, пр.1, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй като пияното състояние е включено като елемент от обективната страна на фактическия състав. При това положение нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която визира общо правило не се явява запълваща бланкетната разпоредба на чл.343, ал.3, пр.1, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал. 1 от НК. Коректно е била цитирана и относимата съдебна практика на върховната съдебна инстанция. Предвид гореизложеното и като се солидаризира с правните изводи на първата инстанция, въззивният съд приема, че от обективна страна подсъдимият Б. П. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. САС приема, че нарушенията на правилата за движение са извършени умишлено, защото подсъдимият е бил наясно със законовото си задължение да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство и да не навляза в лентата за насрещно движещите се автомобили. В интелектуалния аспект на умисъла му е било включено знанието на факта, че се движи в разрез с тези изисквания. Мотивите на първоинстанционния съд следва да се попълнят с аргументи и по отношение на субективната страна на деянието, доколкото такива на практика не са били изложени. В случая няма как да се приеме, че деянието е осъществено при самонадеяност, единствено с оглед обстоятелството, че в обвинителния акт прокурорът е приел небрежност като форма на непредпазливостта и подсъдимият е признал именно това - деецът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Основният и единствен довод, дал основание на защитата и частните обвинители да атакуват присъдата на първия съд, е справедливостта на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Твърди се, че неправилно е преценена тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства и те според частното обвинение са необосновано толерирани, което е довело до несправедливо занижаване на наказанието „лишаване от свобода“, а според защитата до прекомерното му увеличаване и незаконосъобразен отказ от отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 НК. Възраженията на защитата и частното обвинение са съсредоточени единствено по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, неговия размер и начин на изтърпяване, като не се излагат доводи, които да касаят наказанието „лишаване от право“ да се управлява МПС. Имайки предвид забраната за утежняване положението на подсъдимия, липсата на протест от страна на прокуратурата и след като прецени аргументите и оплакванията на защитата на подсъдимия и частното обвинение, то въззивният съд ще се произнесе само в границите на визираните оплаквания, а именно относно справедливостта на наказанието „лишаване от свобода“. Апелативният съд счете оплакването както на защитника на подсъдимия, така и на частните обвинители за нарушение на материалния закон за изцяло неоснователно. При като цяло правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия като е съобразил факта, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. В тази връзка е приел, че с оглед на императивните изисквания на закона следва да индивидуализира наказанието на подсъдимия съобразявайки изискванията на чл. 58а от НК, вр. чл.343, ал.3, пр.1-во, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Доколкото деянието е извършено на 22.12.2023 г., правилно е била съобразена като по-благоприятна за подсъдимия действащата към датата на деянието редакция на разпоредбата на чл. 343, ал. 3 от НК. Към инкриминараната дата – 22.12.2023 г. наказанието, което е предвиждал законът за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 НК е било от 5 до 15 години лишаване от свобода, а след последвалото изменение, публикувано в ДВ бр. 61 от 2025 г. границите на санкцията са коригирани от 10 до 15 години лишаване от свобода. Безспорно в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК тъй като до влизане в сила на присъдата е последвало изменение на закона, изискващо преценка кой е по-благоприятен за дееца. Няма спор, че законът предвиждащ по-леко наказание, в случая по-нисък предел на минималното допустимото наказание, действал към момента на извършване на престъплението, се явява по-благоприятен за подсъдимия. Затова и наказанието от 7 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ (преди редукцията) се определя като такова над минималния и под средния размер. С оглед диференцираната процедура, по която е протекло съдебното следствие окръжният съд е наложил наказания на водача съответно - лишаване от свобода в размер на 5 (пет) години (след редукцията по реда на чл. 58а НК) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 (пет) години, приел е, че те са и съответни на извършеното от него непредпазливо престъпление. Приел е още, че предвид размера на определеното и редуцирано наказание „лишаване от свобода“ не следва да бъде обсъждан въпросът за отлагането на неговото изпълнение. Изложени са мотиви и са обсъдени относимите според първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Присъства и аргументация по доводите на защитника на подсъдимия и частното обвинение за различен размер на наказанието „лишаване от свобода“ и убедителни мотиви защо при конкретните характеристики на извършеното от дееца се налага отмерване на основното наказание именно по този начин и ефективното му изтърпяване като естествена законова последица от срока му. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, първостепенният съд е съобразил следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, предвид представената в хода на съдебното следствие характеристика от неговия работодател и липсата на регистрирани данни в Унифицираната система на прокуратурата за образувани спрямо лицето наказателни производства. С положителен знак е било прието и изразеното от страна на П. съжаление и разкаяние за извършеното. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са били изведени: самоувереното и грубо нарушаване на маркираните от държавното обвинение правила за движение, довели до съставомерния резултат, който се дължи само и изцяло на поведението на П.; опитите на подсъдимия да мотивира св. Г., да поеме отговорността за инцидента вместо него; първоначалното му намерение да насочи разследването в грешна посока, отричайки да е управлявал „БМВ-то“, интерпретирано като опит за възпрепятстване на ефективността на разследването; наличието на несъставомерни вредни последици-причинените имуществени вреди по лекия автомобил „Тойота Корола Версо“ и по „Рено Меган“, както и множеството телесни увреждания, релевантни за лека телесна повреда на пътуващия в „БМВ-то“ Г.; възникналия пътен инцидент в непосредствена близост преди инкриминирания случай, между управлявания от П. автомобил и лекия автомобил „Тойота Корола Версо“, въпреки настъпването на който подсъдимият е продължил движението си, без да спре и да установи какви са последиците от инцидента и само след около 200 метра е причинил и пътнотранспротното произшествие, при което е починал водача на лекия автомобил „Рено Меган“; факта на допуснати предходни нарушения на правилата за движение по пътищата в периода от 22.10.2020г. до 13.01.2023г., които са интерпретирани като завишаващи степента на обществена опасност на дееца. По отношение на другите визирани от първостепенния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд подложи на корекция част от изводите на ОС Перник, като счита, че последният е пропуснал както някои смекчаващи, така и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно и на първо място наличните по делото данни определят П. като ангажиран трудово и успешно социално вграден. Предходните му нарушения на правилата за движение по пътищата са със значителна давност и имат по-скоро инцидентен характер. Не може да бъде интерпретирано във вреда на подсъдимия и фактът, че не е признал пред пристигналите на мястото на ПТП полицейски служители, че именно той е управлявал лекия автомобил „БМВ“, доколкото деецът не е бил длъжен да прави подобни самопризнания и това, че не го е сторил не може да бъде оценявано в негова вреда. Въззивната инстанция не намира основание да увеличи размера на наказанието „лишаване от свобода“, каквото е искането на частното обвинение. Определянето на наказанието във всеки един случай не е самоцел. То има за задача да изпълни, както целите на генералната превенция, така и тези на специалната. Трябва да отговори на въпросите относно предупредителното въздействие спрямо членовете на обществото, да съответства на обществената опасност на деянието, но и да има своето поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия и да е съобразено с характеристиките на неговата личност. Именно в това се състои спецификата при индивидуализирането на наказанието, във всеки един конкретен случай, като съдът следва балансирано да съчетае задачите на двата вида превенции, за да има основание да определи и справедливо наказание. Тези принципни положения се отнасят с пълна сила и за конкретния казус. Редом с високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от широкото разпространение на подобни деяния в обществото ни, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че отмереното от първия съд наказание „лишаване от свобода“ - над минималния и под средния размер, би постигнало целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Всичко изложено дотук води и въззивната инстанция до извода, че определеното при условията на чл. 54 НК и впоследствие редуцирано наказание е законосъобразно и справедливо. Следва да се заяви съгласие и с преценката, че нито видът, нито броят на смекчаващите обстоятелства обосновават несъразмерна тежест на предвиденото най-ниско наказание, което да доведе до прилагане на смекчената отговорност по реда на чл. 55 НК. Наложеното по реда на чл. 54 НК наказание се определя от САС като справедлив и адекватен израз на дължимата държавна принуда за стореното от подсъдимия, тъй като отговаря на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Този съдебен състав не намира за основателно и искането на защитата за намаляване на размера на основното наказание и за отлагането на неговото изпълнение при приложение на чл. 66 НК. Вярно е, че подсъдимият е неосъждан, но наложеното наказание „лишаване от свобода“ и след редукцията надвишава три години и не са налице основания за неговото намаляване. При все това, съдът намира, че за поправянето и превъзпитаването на дееца е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието. При осъществяване на оценъчната си дейност по този въпрос апелативният съд намира, че наказанието е било правилно отмерено от първоинстанционния съд и за постигане на целите по чл. 36 от НК не се налага неговото намаляване, респ. ревизия на разрешението за ефективното му изтърпяване. Това е така, тъй като не могат да бъдат пренебрегнати данните, разкриващи завишената обществената опасност на деянието – инкриминираното ПТП е в резултат от целенасочено нарушение на правилата за движение по пътищата. Подс. Б. П. не просто е навлязъл в лентата за насрещно движение на автомобилите, той се е движел там, в тъмната част на денонощието, без съобразяване с атмосферните условия и факта, че пътната настилка е била влажна, реализирането на друго ПТП, непосредствено преди инкриминираното, което макар и по-леко е налагало да изпълни задължението си да спре и да изчака пристигането на служители на ОПП на съответното ОДМВР, обстоятелството, че в автомобила му се е движел с друго лице, чието здраве и живот също е поставил в опасност, факта, че с неразумното си поведение е можел да постави в опасност живота и безопасността и на други участници в движението, включително и това, че в резултат на деянието са били причинени и имуществени вреди и на автомобил извън участващите в инкриминираното ПТП, както и обстоятелството, че подсъдимият се е движел с превишена скорост, което макар да не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на пътно-транспортните произшествия, е факт, намерил отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. признат от подсъдимия П., който се оценява като израз на демонстрация на незачитане на правилата за движение по пътищата. Всичко това преценено наред с данните за наличието на насрещно движение, атмосферните условия и въобще факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия, индицира потребност от по-интензивно въздействие върху личността на подсъдимия с цел поправянето и превъзпитаването му. САС намира, че намаляването на наказанието не би постигнало такъв ефект. Не бива да се подценяват целите на генералната превенция. С оглед зачестилия брой на произшествия, приключващи с фатален за човешкия живот край, тези цели трудно биха могли да бъдат постигнати с прилагането на неоправдано снизходителен подход чрез налагане на минимални наказания или наказания, чийто размер е под предвидения в закона специален минимум, каквото е конкретното искане на защитата. САС намира, че санкцията, с оглед и причинения възможно най-тежък резултат, какъвто е отнемането на човешкия живот, не е несъразмерно и непропорционално тежко ограничение за подсъдимия. Напротив - наложително е изтърпяване на наказанието именно в отмерения от първия съд размер с цел изграждане на правосъзнание у дееца за необходимостта да съблюдава занапред правилата за движение по пътищата, за да не застрашава останалите участници в него. Твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт за това, че подс. Б. П. е направил опит да се укрие като мотивира свид. Г. да поеме вината за управлението на л.а. „БМВ“ пред пристигналите на място служители на МВР отсъства, поради което и не е допустимо да бъде обсъждано, включително в процеса на индивидуализация на наказанието и изграждане на заключението за постигане целите по чл. 36 от НК, затова и апелативният съд не го отчита като фактическо обстоятелство, обрисуващо дееца като личност. Независимо от последното САС намери, че жалбата на защитата е неоснователна в частта относно необходимостта от намаляване на основното наказание и неговото ефективно изтърпяване, тъй като заключението на първостепенния съд е основано на пълноценна дейност по преценка и при правилно отчитане на съществените доказателства за степента на обществената опасност на деянието и дееца. Последица от това се явява и правилността на извода както за размера на наказанието, така и за начина на неговото изтърпяване. За пълнота и тази съдебна инстанция отбелязва, че в конкретния случай липсва съпричиняване на престъпния резултат от страна на жертвата В. П.. Това е така, тъй като за да е налице съпричиняване, е нужно престъпният резултат да е настъпил вследствие на поведението и на друго лице, различно от подсъдимия. В случая такъв принос към престъпния резултат от друго лице липсва. Що се отнася до направените от подсъдимия самопризнания, то същите няма как да бъдат взети предвид от съда, тъй като са част от процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК и ВКС в свое тълкувателно решение ясно и недвусмислено е приел, че при това положение е недопустимо едно и също обстоятелство да се взима предвид два пъти- веднъж при определяне на реда, по който ще се провежда съдебното следствие и втори път при индивидуализацията на наказанието на лицето. Става въпрос за задължително по отношение на съдилищата решение на ВКС. Концентрацията на алкохол в кръвта действително не следва да бъде отчитана при индивидуализацията на наказанието. Това обстоятелство е квалифициращо, а концентрацията от 0,73 промила не надвишава съществено критерия за пияно състояние. Независимо от това не може да не бъде отчетен фактът, че именно след употреба на алкохол, деецът е предприел управление на автомобил на значително разстояние и продължително време, което само по себе си завишава обществената опасност на деянието, с което е бил застрашен животът и здравето и на лица извън жертвата. Диагностицираното заболяване на П. - биполярно афективно разстройство, не се възприема от настоящия съдебен състав за такова обстоятелство, което е от характер да мотивира индивидуализацията на наказанието на основание чл. 55 от НК. То би могло да е с отношение към преценката за изтърпяването на наказанието в аспекта на данните за начина на живот на подсъдимия, но е без отношение към индивидуализацията на санкцията за стореното от подсъдимия. Следва да се акцентира на факта, че актуалното здравословно състояние на П. е добро, без проява на болестно отклонение, като предвид цялостното му психично и физическо състояние, както към момента на деянието, така и към момента на изследването, той е бил в състояние правилно да преценява реалната действителност и да взема адекватни решения, може да пребивава в арест, респ. в пенитенциарно заведение. По-нататък, фактът на нарушаването на две правила за движение също отегчава отговорността на дееца. При това едното от тях е фрапантно. Споделя се становището на частното обвинение, че управлението на автомобила през нощта в лентата за насрещно движещи се автомобили е нарушение, създаващо потенциална опасност за всички участници в движението. Същевременно е ясно, че подсъдимият е бил опитен водач и произшествието не е настъпило в усложнена пътна ситуация. В случая е била необходима проява на елементарно отговорно поведение от страна на водача, при проявата на което инцидентът не би настъпил. Обстоятелството, че преди да се качи в автомобила си, подсъдимият и свид. Г. Г. са посетили няколко питейни заведения, не може да се интерпретира във вреда на П., доколкото не се установява да са употребили алкохол във всяко от тях. Не се споделя тезата на защитата, че липсата на зависимост към алкохол при подс. Б. П. следва да води на извод за инцидентно поведение. Това е така, доколкото липсата на такава зависимост не води до задължителен извод за изолирана проява, а в случая независимо дали това е прецедент в живота му, той е предприел последващо управление на МПС, нарушил е правила за движение по пътищата и е причинил най-тежкия престъпен резултат. По-нататък, въпросът за това дали е възможно друго лице да е осъществило нарушенията на ЗДвП, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред (защитата предлага възможността това да е съпругата му), не следва да бъде обсъждан, включително в процеса на индивидуализацията на наказанието му, тъй като е бил решен по окончателен начин в хода на съответните административнонаказателни производства (пред съда или пред съответния административнонаказващ орган). Правилно е наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС. Въззивният съд не намира основания за неговото увеличаване, тъй като счита, че в този размер то е достатъчно да окаже търсеното от закона легитимно въздействие. Дори обаче това да не беше така, въззивният съд не би могъл да увеличи размера на това наказание поради липса на съответно искане. Справката за нарушения на ЗДвП не съдържа данни за множество и/или тежки по характер административни нарушения от страна на подсъдимия, поради което размерът на определеното лишаване от права се определя като достатъчен по интензивност. Следва да се маркира и че към датата на деянието все още не е била действаща новата разпоредба на чл. 343г, ал. 2 НК (ДВ бр. 61 от 2025 г. в сила от 29.07.2025 г.), съгласно която, когато лишаването от права се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години, поради което налагането на допълнителното наказание и неговият размер не противоречат на материалния закон. Съдът е процедирал законосъобразно и досежно веществените доказателства, поради което в тази част присъдата следва да бъде потвърдена. При осъдителния за подсъдимия изход на делото, разноските по воденето му правилно са му били възложени в негова тежест, тъй като такава е уредбата, предвидена в чл. 189, ал. 3 НПК. При осъществената, освен по доводите, пълна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не установи допускането на съществени процесуални нарушения в съдебната и досъдебната фаза. Не са налице основания за нейното изменение, поради което и присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, вр.чл. 334, т. 3 от НПК, Софийският Апелативен съд