Решение № 17743 от 16.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 65300/2024 г.

№ 20241110165300 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК. Производството е образувано по искова молба на З. Б. А. срещу Банка ДСК ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи за осъждане на ответника „Банка ДСК“ АД да заплати на ищцата З. Б. А. сумата 1 412,38 лв., представляваща общата стойност на девет неразрешени платежни операции - трансакции, извършени на 30.03.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.11.2024 г., до окончателното плащане. Ищцата твърди, че между страните има сключен договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 04.10.2016г. и Договор за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица от 04.10.2016г., въз основа на които ищцата има банкова сметка и издадена дебитна карта. Посочва, че на 30.03.2024г. около 19:00 часа, след отваряне на мобилното приложение, установила, че са направени 9 броя плащания от сметката й, които тя не е извършвала и не е давала съгласието за извършването им. Веднага след като установила това ищцата блокирала дебитната карта и направила неуспешен опит да се свърже с банката. На 01.04.2024г. ищцата посетила офис на банката и подала искане за оспорване на трансакциите с банковата карта с вх.№ ..........г. Твърди, че на 08.08.2024г. получила писмо от банката, с което я уведомили, че е налице неизпълнение от нейна страна на задължението за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент и съгласно чл. 80, ал.3 от ЗПУПС платецът понасял всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции. На 09.08.2024г. ищцата отправила ново искане до банката да бъде преразгледан случая, като получила същия отговор. Посочва още, че в деня на извършване на плащанията ищцата е била на територията на Република България, за което свидетелствали и направени плащания на ПОС с получател „BGR SMOLIAN DETSKI SVQT”, докато самите неразрешените плащания били извършени на територията на Република Италия. Ищцата твърди, че не е нареждала и не е давала съгласие за извършването на процесните операции. Към момента на плащанията тя се намирала в гр. Смолян, като физическата дебитна карта и мобилният телефон били в нейно държане. След узнаване за операциите предприела незабавни действия за блокиране на картата, а в първия работен ден – 01.04.2024 г., подала до банката писмено искане за оспорването им. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на искова молба от дружеството ответник, с който оспорва изцяло иска като неоснователен. Не оспорва, че ищцата е клиент на банката и между страните са сключени посочените в исковата молба договори. Поддържа, че операциите б и л и извършени чрез дигитализиран вариант на картата, добавен в електронен портфейл Google Pay, след активиране на приложението DSK Smart посредством потребителските идентификатори на ищцата и еднократен код, изпратен на регистрирания от нея мобилен номер. При условията на евентуалност се позовава на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, като твърди, че евентуалното използване на данните от трето лице е станало поради проявена от ищцата груба небрежност, включително вследствие на фишинг атака. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: 1. наличие на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; 2. извършени неразрешени картови плащания на 30.03.2024 г.; 3. стойността на извършените неразрешени платежни операции; 4. своевременно уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции. Между страните по делото не е спорно, че са сключили Договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 04.10.2016г. и Договор за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица от 04.10.2016г., въз основа на които ищцата има банкова сметка и издадена дебитна карта. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за доказани. Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. Следователно правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС, регламентиращ правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката като доставчик на платежни услуги на ищеца - платец. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги, дори при липса на противоправно поведение от негова страна. Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на съответните предпоставки за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата. Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в националното законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги, трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силната страна, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят риска от измамливи действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в търговския оборот и пазара на платежните услуги и то, без да е необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права. Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна, се съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Видно от законовия текст на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга, тоест за ответника по делото. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС (в този смисъл напр. Определение № 43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС, II Т. О., Решение № 195/22.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г. и др.). С оглед направените възражения от ответника, в негова тежест е да установи съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, или респ. възстановяване стойността на неразрешените трансакции. Ответникът носи и тежестта да докаже възражението си, че извършените платежни операции са в резултат на проявена груба небрежност от страна на ищеца при неизпълнение на задълженията му по чл. 75, т. 2 и 3 ЗПУПС. На първо място, спорно между страните е обстоятелството дали процесните трансакции са разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, или са неразрешени. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена. От представените по делото договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка и договор за издаване и обслужване на дебитна карта се установява, че между страните е съществувало валидно правоотношение по предоставяне на платежни услуги. Ищцата е титуляр на разплащателна сметка при ответника и картодържател на дебитна карта с последни цифри 3609. На 30.03.2024 г. чрез платежния инструмент, свързан с посочената карта, са наредени девет операции на следните стойности: 247,70 лв.; 138,62 лв.; 39,59 лв.; 190,46 лв.; 132,03 лв.; 296,50 лв.; 48,27 лв.; 77,58 лв.; 241,63 лв. Общата стойност на операциите възлиза на 1 412,38 лв. Сумите са осчетоводени по сметката на ищцата на 01.04.2024 г. и 02.04.2024 г. От извлечението по сметката се установява и че на 30.03.2024 г. в 13:29 ч. ищцата е извършила неоспорено плащане на стойност 57,60 лв. при търговец „BGR SMOLIAN DETSKI SVIAT“ в гр. Смолян. На 01.04.2024 г. ищцата е подала писмено искане за оспорване на деветте операции. С писмо от 06.08.2024 г. ответникът е отказал да възстанови сумите. След повторно искане от 09.08.2024 г. банката е потвърдила отказа си с писмо от 13.09.2024 г. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза операциите са регистрирани в банковата система Smart Vista като успешно авторизирани и са извършени чрез дигитализиран вариант на картата, въведен в електронен портфейл Google Pay. В системата не са отразени данни за техническа неизправност при обработването им. Съдът кредитира заключението в частта, в която вещото лице въз основа на непосредствена проверка в банковите системи е установило наличието на записи за генерирани SMS съобщения, регистрирането и осчетоводяването на деветте операции, използването на дигитализирана карта в Google Pay, липсата на регистрирана техническа неизправност, модела на устройството, на което е бил инсталиран електронният портфейл и отразения в системата IP адрес. Заключението не следва да бъде кредитирано в частта, в която вещото лице е посочило, че нарежданията са извършени „от картодържателя“. Този извод не произтича от установените технически данни и излиза извън предмета на специалните знания на експерта. От банковите записи може да се установи, че плащанията са извършени чрез дигитален платежен инструмент, свързан с картата на ищцата. От тях не може да се установи самоличността на физическото лице, което е държало и използвало устройството. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице изрично уточнява, че извън съобщенията на банката не може да посочи доказателство, че действията по активиране на приложението и добавяне на картата са извършени лично от ищцата. Експертът не е изследвал самия електронен портфейл на потребителско ниво, не е проверил мобилното устройство на ищцата и не е установил географското местоположение на посочения IP адрес. Експертизата установява, че устройството, на което е бил инсталиран електронният портфейл, е Samsung SM-A14 с IP адрес 1............. По делото обаче не са представени доказателства, че ищцата притежава или използва такова устройство, че го е регистрирала пред банката или че същото се е намирало под нейния фактически контрол. Напротив, от свидетелските показания се установява, че използваният от ищцата телефон е бил червен iPhone. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. П. относно лично възприетите от него обстоятелства. Свидетелят установява, че през процесния период е бил заедно с ищцата в гр. Смолян и че тя не е напускала страната, че физическата карта и мобилният телефон не са били изгубени, че използваният от нея телефон е бил червен iPhone, както и че при получаването на известията за плащанията ищцата и присъстващите лица незабавно са направили опит да блокират картата и са сигнализирали местен полицейски служител. Обстоятелството, че свидетелят е семеен приятел на ищцата, налага преценка на показанията му съобразно чл. 172 ГПК, но не е основание за тяхното отхвърляне. Те са конкретни, основани на непосредствени възприятия и се подкрепят от писмените доказателства – извлечение за плащане в магазин в Смолян и своевременното оспорване на операциите. В изпълнение на задължението по чл. 176 ГПК ищцата се е явила лично в съдебно заседание и е заявила, че не е получавала електронно писмо с искане за актуализация на банкови данни, не е въвеждала потребителските си идентификатори в отговор на подобно писмо, телефонният номер е неин и не е получавала процесните SMS съобщения от 28.02.2024 г. Ищцата е дала непосредствени и конкретни отговори, поради което не са налице предпоставките на чл. 176, ал. 3 ГПК за приемане на определени факти за доказани поради неявяване или отказ от отговор. „Нет Инфо“ ЕАД е уведомило съда, че не съхранява информация, от която да се установи дали в пощенската кутия на ищцата е постъпило твърдяното съобщение. Представената екранна снимка на пощенската кутия на ищцата показва, че сред наличните входящи съобщения за периода 29.12.2023–03.03.2024 г. няма писмо с подател „Банка ДСК“. Екранната снимка не доказва категорично, че съобщение никога не е било получавано, тъй като писмо би могло да бъде изтрито или преместено в друга папка. Същевременно тя не доказва и тезата на ответника. По делото не е представено конкретно фишинг съобщение, не са установени неговият подател, дата, съдържание и електронен адрес, както и липсват данни ищцата да е отворила определен линк или да е въвела в него потребителски идентификатори. Следователно съдът приема твърдението за фишинг атака като недоказано предположение, а не установен по делото факт. При анализ на така събраните доказателства в тяхната съвкупност съдът приема за установено извършването на неразрешени плащания на 30.03.2024г. В Определение № 508/17.02.2025 г. по т. д. № 1593/2024 г. на ВКС, I т.о. е бил разгледан въпросът достатъчно ли е доставчикът на платежна услуга да установи използването на конкретен платежен инструмент, вкл. коректното въвеждане на неговите персонализирани защитни характеристики, или следва да проведе пълно и главно доказване на съгласието на платеца, т.е. че въвеждането им изхожда от самия него. Изрично е посочено, че няма противоречива практика по тълкуването на чл. 78 , ал. 4 вр. с ал. 1 и предвид ал. 3 на същата разпоредба от ЗПУПС, като последната единствено възпроизвежда определението за „установяване на идентичност", съгласно чл. 1, т. 29 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25.11.2015 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, отменяща Директива 2007/64/ЕО. Налице е и коментирано от СЕС приложение на идентична по съдържание на разпоредбата на чл. 72, т. 2 от Директива /EC/2015/2366, разпоредба от отменената Директива 2007/64 - чл. 59, т.2, която чл. 78, ал. 4 ЗПУПС транспонира дословно. Така с решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 / идентичен с текста на чл. 72, т.2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция като неразрешена при извършването й без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза очевидно не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. В съответствие с решение на СЕС по дело С-409/22 е и постановеното Решение № 159/14.10.2024 г. по т.д. № 904/2023 г. на ВКС, II Т.О., макар в различна от настоящата хипотеза на платежен инструмент. Няма основание чл. 78, ал. 4 ЗПУПС възприет като пояснение /допълнение/ на ал. 1 на същата разпоредба, а не като различно преценим, досежно разпределението на доказателствената тежест, фактически състав - да се прилага различно, съобразно вида на платежния инструмент. Определянето на една платежна операция като разрешена или неразрешена, е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни операции по тази сметка. В идентична на настоящата хипотеза е споделено същото и в Определение по т.д. № 2456/2022 г. на ВКС, I т.о.: „При твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи неговата отговорност, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията“. В настоящия случай ответникът доказа, чрез приетото по делото заключение по СТЕ, че операциите са автентифицирани от техническа гледна точка, точно регистрирани и правилно осчетоводени, извършени чрез дигитализиран платежен инструмент и незасегнати от регистрирана техническа неизправност. Тези факти обаче не установяват съгласие на ищцата за извършване на съответните операции. Техническата автентификация удостоверява, че системата е приела определени персонализирани средства за сигурност. Тя не установява непременно самоличността на лицето, което фактически ги е използвало. Именно поради възможността персонализираните данни да бъдат използвани неправомерно, законът не допуска разрешаването на операцията да се презумира единствено от техническата автентификация. В случая не е доказано Samsung устройството да е принадлежало на ищцата или да е било използвано от нея. Не е установено с какво действие е потвърдена всяка отделна операция и кой е държал устройството при извършването . Не е установена връзката между ищцата и активирането на DSK Smart, въвеждането на SMS кода, устройството Samsung SM-A14, добавянето на картата в Google Pay и извършването на деветте операции. Ето защо съдът приема, че ответникът не е доказал процесните операции да са разрешени от ищцата по смисъла на чл. 70 ЗПУПС. Както вече се посочи, при наведено твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.), не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, както и че обстоятелствата по чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, за които доставчикът носи onus probandi са предмет на изчерпателна регламентация (Определение № 1957/11.07.2024 г. по т. д. № 2456/2022 г. на ВКС, I Т.О.). При това положение, следва да се даде отговор на другия спорен между страните въпрос, а именно налице ли е груба небрежност от страна на ищцата (както се твърди от ответника), или не. Определението за груба небрежност се съдържа в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, IV Г.О; Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV Г.О; Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV Г.О; Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV Г.О; Решение № 62/2015 г. по гр.д. № 2798/2014г. на ВКС, IV Г.О.; и др. В трайно установената практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай. В подкрепа на това разбиране е и даденото разрешение в Решение от 21.04.2017 г. по т. д. № 2733/2015 г., ВКС, II Т.О., в което се приема, че според дефинитивното определение в чл. 40, ал. 2 от ЗПУПС /ДВ бр. 23/2009 г./ рамковият договор за платежни услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка, като са установени специални правила за оспорване на извършени платежни операции в хипотезата на разпореждане със средства по сметка, предприети от обслужващата банка, без нареждане на титуляря, както и конкретни задължения на ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга (Определение № 315/01.03.2023 г. по гр. д. № 3559/2022 г. на ВКС, IV Г.О.). Действително, при обикновена „фишинг атака", съдебната практика в част от случаите приема, че е налице груба небрежност на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността при ползването на тези услуги. Приема се, че в подобни случаи не се касае извършени действия по разбиване на паролите и осъществен чрез специални умения и нерегламентиран достъп до данните в мобилното устройство на потребителите, а именно до техни съзнателни действия по въвеждане на „чувствителни" данни в непроверен и очевидно неизходящ от банката електронен адрес. Както вече се посочи обаче, преценката е за всеки конкретен случай с оглед представените по делото доказателства и установените факти. Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца ответникът извежда от факта на успешното идентифициране и автентифициране, осъществено при нареждане на трансакциите, от което е направен извода за груба небрежност - не е спазил препоръките на банката за опазване на персонализиращите средства. Това обаче не е достатъчно, доколкото самата правна норма изключва такава връзка, като изисква ангажиране на доказателства за умисъл или груба небрежност. В конкретния случай ответникът не е установил ищцата да е предоставяла потребителското си име или парола на трето лице, да е съобщавала получен SMS код, да е въвеждала данните си във фишинг страница, да е предоставяла картата или мобилното си устройство, да е пренебрегнала конкретно предупреждение за сигурност или изобщо да е знаела за добавянето на картата в Google Pay и да не е предприела своевременни действия. Обстоятелството, че правилни идентификатори са били използвани, не позволява автоматичен извод, че ищцата ги е предоставила при груба небрежност. Липсва конкретно електронно съобщение или техническа следа, свързваща ищцата с въвеждане на данните в незащитена среда. Напротив, от доказателствата се установява, че ищцата е държала при себе си физическата карта и своя iPhone, намирала се е в България и след узнаване за плащанията е предприела действия за блокиране и оспорване. Процесните операции са наредени на 30.03.2024 г., събота, а още на 01.04.2024 г., първия следващ работен ден, ищцата е подала писмено искане за оспорването им. Следователно уведомяването е извършено без неоснователно забавяне и в рамките на законовия срок. Ето защо съдът приема, че ответникът не е доказал ищцата да е действала измамно, умишлено или при груба небрежност. С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в понеблагоприятно положение, но той е икономически и по-силната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск. Издаването на платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен риск. Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването на платежни услуги по смисъла на чл. 5 от ЗПУПС. В качеството на доставчик на платежни услуги, който издава платежен инструмент, най-същественото негово задължение е да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния инструмент. На следващо място, доказа се в хода на процеса стойността на извършените платежни операции. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че от сметката на ищцата са задължени девет суми на обща стойност 1 412,38 лв. Ответникът не доказа ищцата да е дала съгласие за операциите, нито установи измама, умисъл или груба небрежност от нейна страна. Поради това операциите следва да бъдат квалифицирани като неразрешени, а ответникът дължи възстановяване на тяхната пълна стойност на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Предявеният иск е основателен за цялата претендирана сума от 1 412,38 лв. Основателно е и искането за законна лихва върху главницата от 1 412,38 лв., считано от 04.11.2024 г. до окончателното изплащане. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищцата разноски, доколкото са своевременно поискани, удостоверени с надлежни доказателства и включени в представен списък по чл. 80 ГПК. Така мотивиран, съдът