Решение № 441 от 14.10.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 580/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. С решение 11 от 14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1146/2025 г. по описа на РС-Ихтиман, е признато за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, ЕИК ............., с адрес град София, п.к.1606, бул. Македония“ № 3, че дължи на дължи на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД ЕИК ............., адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ сумата от 291,13 евро (569,40 лева), представляваща регресна претенция по щета № .................., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – София сумата от 449,94 евро (880,00 лева) - разноски в заповедното и исковото производство. Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че не е доказан покрит застрахователен риск. Представените Общи условия по застраховка „Каско“ не съдържат подпис на страните и дата, а публикуваните в интернет общи условия са изменяни многократно, поради което не е ясно кои от тях е кредитирал първоинстанционният съд. Счита, че решението е немотивирано по въпроса за валидността и приложимостта на общите условия, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Сочи, че в полицата като основно покритие е посочено само „Пълно каско“, а като допълнително покритие – „Щети без документ“ и „Доверен сервиз“. Рискът „гуми“ не е изрично договорен, поради което описаната щета не попада в покритите рискове. Въззивникът поддържа още, че по делото липсва протокол за ПТП, съставен от компетентен държавен орган. Водачът не е уведомил органите на МВР, а КАТ – Пътна полиция не е посетила мястото, в нарушение на Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. и на общите условия на застрахователя. Оспорва доказателствената сила на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и на декларацията за настъпване на застрахователно събитие. Счита ги за частни свидетелстващи документи, изготвени от служители на ищеца, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и не съдържат неизгодни за издателя си факти. Сочи, че приложените снимки не са годно доказателство, тъй като са датирани от 22.07.2024 г., а процесното ПТП е настъпило на 18.07.2024 г. Според въззивника не са установени мястото, причината и механизмът на ПТП, а между показанията на свидетеля и съдържанието на частните документи имало съществени противоречия. Заключението на САТЕ било изготвено въз основа на хипотеза, а описаните щети можели да се получат и при удар в бордюр, навлизане в банкета или попадане в отводнителна шахта. Ако препятствието имало твърдените характеристики, предвид клиренса на автомобила, по него биха се получили и други увреждания, например по предния спойлер, предпазната кора и ходовата част. Въззивникът поддържа също, че застрахователят не е извършил задължителната проверка по чл. 403, ал. 4 КЗ за наличие на изключени рискове. Водачът не е тестван за алкохол и не е изключено движение извън пътя, груба небрежност, умисъл или износване, а описът-заключение по претенцията не съдържа подпис. На следващо място въззивникът твърди, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е съобразил скоростта си със състоянието на пътя и не е могъл да спре пред предвидимо препятствие. Поради това прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Счита, че не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Не било установено задължението му за поддръжка на конкретния участък, нито причинната връзка между бездействието и вредите. Сочи и че към датата на ПТП в ОПУ – София не са постъпвали писмени предупреждения или сигнали за процесния участък. Намира претенцията за недоказана и по размер, а уважаването в пълен размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Въззивникът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност моли съдът да се произнесе по възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ чрез адв. К. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, постановено съобразно закона и събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на регресния иск: валидно застрахователно правоотношение, настъпила вреда и изплатено застрахователно обезщетение. Механизмът на ПТП е изяснен от показанията на разпитания свидетел и от приетата САТЕ. От тях се установява, че на пътното платно е имало големи, необезопасени и необозначени дупки. В една от тях е попаднал управляваният от свидетеля автомобил, в резултат на което са се спукали двете му десни гуми. Произшествието е станало на републикански път I-8 с. Нови хан – с. Вакарел, на 1 км преди разклона за с. Вакарел. Въззиваемият счита оплакванията в жалбата за неоснователни и бланкетни. Позовава се на чл. 19 и чл. 30 от Закона за пътищата, съгласно които ответникът управлява републиканските пътища, осъществява дейностите по тяхното изграждане, ремонт и поддържане и носи отговорност към третите лица за причинените им вреди. Позовава се и на § 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата, според който поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Поддържа, че ответникът не е изпълнил това задължение и отговаря на основание чл. 49 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Ихтиман решение, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: РС-Ихтиман е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 291,13 евро (569,40 лева), представляваща регресна претенция по щета № .................., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло. Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното. Видно е от застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ............/............г., че същата има за обект лек автомобил марка “Мерцедес”, с ДК№ ............., като застрахован бил В.Х. Ш., а застраховател – ищецът в производство. Срокът на застрахователното покритие е от 06.12.2023 г. до 05.12.2024 г. Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора, клаузата „Пълно Каско“ покрива всички рискове от щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“. Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № .................., от които е видно, че са били изготвени опис и оценка на щетите. Видно от платежно нареждане от 05.08.2024 г., ищцовото дружество е изплатило на В.Х. Ш. сумата от 291,13 евро /569, 40 лева/. Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 569, 40 лева. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 18.07.2024 г., на Път I-8 в участъка между с. Нови хан и с. Вакарел, Община Ихтиман, обл. Софийска, на около 1 км. преди разклона за с. Вакарел, е настъпило ПТП, при което е било увредено ППС – л.а. „Мерцедес“ с ДК № .............. Автомобилът е управляван от В.Х. Ш.. Причина за настъпване на ПТП е преминаване на дясната страна на автомобила през несигнализирана и необезопасена дупка в асфалтовото покритие с остри ръбове. В резултат на това са увредени предна дясна и задна дясна гума на лекия автомобил. Уврежданията по автомобила се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на увредата, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 607,46 лева. В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан водача на увредения автомобил В.Х. Ш.. Свидетелят заявява, че на 18.07.2024 г., при светла част на денонощието и хубаво време, е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ в посока от с. Нови хан към с. Вакарел, точно преди отбивката от главния път за магистралата и за с. Вакарел, като в автомобила е пътувал и зет му. Посочва, че в дясната лента на самото платно е имало големи дупки, с ширина 50–60 см. и дълбочина поне 10–15 см., които не са били обозначени и обезопасени, а насрещно движещ се автомобил не му е позволил да ги заобиколи. Движел се е със скорост около 40 км/ч, максимум 50 км/ч. В резултат на преминаването през дупките са се спукали двете десни гуми, които са били нови, на няколко месеца, и при последвалото придвижване до с. Вакарел са се срязали напълно. Свидетелят сочи още, че е заснел дупките и е изпратил снимките на застрахователя, че не е уведомил полицията, а е закупил две гуми от гумаджийница в с. Вакарел, за да може да се прибере. Въззивният съд се доверява на заключението по СТЕ, т. к. същото е изготвено при обективна и професионална преценка на фактите, обосновано е логически, а и не е оспорено от страните. Кредитират се и показанията на разпитания свидетел по делото, които кореспондират със заключението и събраните писмени доказателства. Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи. Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 49 ЗЗД. За основателността му ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между него и собственика на увредения автомобил, настъпването на покрито застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие, изплащането на застрахователното обезщетение, както и наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД спрямо ответника. Последните включват противоправно действие или бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа, настъпила вреда и причинна връзка между тях. В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 он ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него. В настоящия случай е доказано, че между ищеца и В.Х. Ш. е сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско Стандарт“, обективирано в полица № ........... със срок на покритие от 06.12.2023 г. до 05.12.2024 г., с обект лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № .............. Процесното събитие от 18.07.2024 г. е настъпило в срока на покритието. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. Неоснователен е доводът на въззивника, че общите условия не обвързват страните, тъй като не съдържат подпис и дата. Съгласно чл. 348 КЗ общите условия са част от застрахователния договор, когато са предадени на застраховащия при сключването му, а полицата, подписана от страните, препраща към тях. Законът не поставя изискване общите условия да бъдат отделно подписани и датирани като условие за действието им. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 569,40 лева. Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба. Неоснователни са възраженията на въззивника, че ПТП не било посетено от КАТ -Пътна полиция. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/, каквато не е хипотезата в случая. В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г. /. са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая от свидетелските показания на св. В.Ш. се установява, че карал до с. Вакарел със спукани гуми, които се срязали напълно и от гумаджийница закупил две гуми, т.е. автомобилът е могъл да се придвижи на собствен ход. Ето защо, водачът на ППС е нямал законово задължение да уведомява органите на КАТ. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел и заключението на автотехническата експертиза, от които се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети. Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и декларацията за настъпване на застрахователно събитие са частни свидетелстващи документи, които изхождат от водача на автомобила, а не от служители на ищеца. Вярно е, че те нямат обвързваща материална доказателствена сила и подлежат на преценка заедно с всички доказателства по делото. В случая обаче изложените в тях обстоятелства се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля В.Ш. и от заключението на САТЕ, което установява, че посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинноследствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Неоснователно е и възражението на ответника, че процесната щета не попада в покритите застрахователни рискове по застрахователния договор. В Глава трета от ОУ - „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, в т. 6.3. е разписано, че за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. Изключенията за гумите се отнасят само до кражба на колела, джанти, гуми и тасове (клауза „Пълно каско“) и до разходите на асистанс компанията за подмяна и ремонт на гуми. По делото остана недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по средни пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице това е сумата от 607.46 лева. Тя надвишава изплатеното обезщетение от 569,40 лева, поради което претенцията е доказана в пълния предявен размер. Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.02.2025 г. - до окончателното му заплащане. С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея. Тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе. По изложените съображения атакуваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено. Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция, а именно – сумата от 245, 00 евро за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, за което е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално плащане. По изложените съображения, съдът