Решение № 78 от 25.9.2026 г. на Районен съд - Смолян по дело № 346/2025 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № •••/27.05.2025г. на Н. на Д. /Д./, ••••, с което за извършено нарушение на чл.161, ал.4, т.1 във връзка с чл. 142, ал.5, т.7 и т.8 от ЗУТ на основание чл. 53 от ЗАНН на „Е.“ ЕАД, ЕИК •••, на основание чл.237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ във вр.чл. 239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т. 15 от ЗУТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева /2556,46 евро/.

Жалбоподателят „Е.“ ЕАД, ЕИК •••, чрез юрисконсулт Н., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят „Е.“ ЕАД, ЕИК •••, се представлява от процесуален представител. В съдебната фаза не се ангажират допълнителни доказателства. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП (въззиваемата страна) - Н. на Д. /Д./, гр. С., редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Самуилов, който оспорва жалбата и моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,

претендират се и разноски. Представят се и допълнителни писмени доказателства.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения на дата 25.04.2025г., свидетелят инж. Х. С. Х. - на длъжност ••••, в присъствието на свидетеля инж. И. Т. П. - на длъжност •••. съставили АУАН на „Е.“ ЕАД, ЕИК ••• за това че във функциите си на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, не е осигурил необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и т. 8 от ЗУТ и предоставянето им на лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект за отразяване в комплексния доклад за оценка на съответствието и органа одобряващ инвестиционен проект и издаващ разрешение за строеж касаещ строеж: Кабелна линия ниско напрежение за присъединяване на селскостопанска сграда в ПИ №•••.12.422, с. М.“ преминаваща през имоти с идентификатори •••.10.201, •••.10.1, •••.12.1•••, •••.12.114, •••.12.23 по КК на село М. разрешен с разрешение за строеж №•••/10.02.2025година в нарушение на чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.142, ал.5, т.7 и т.8 от ЗУТ на оценката за съответствие на инвестиционния проект. Това задължение е вменено на възложителя и с нормата на чл. 144, ал. 1, т. 5 ЗУТ- Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на: по т. 5. данни за влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон. С други думи именно възложителят е този, който следва да осигури изискуемите документи за одобряването на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж, а именно разрешение за специално ползване на път III - •••"••••" във връзка с чл. 127, ал. 2, т. 1 ЗУТ и § 1, т. 8 от ДР на ЗП, чл.18, ал.1 и ал.5 от ЗП, чл. 18 и чл.19 от Наредба за специално ползване на пътищата и становище на компетентния орган по отношение на инвестиционния проект по спазване на изискванията на чл.81 и чл.92 от ЗООС. Такива безспорно са въведените с приложения чл. 19, ал. 1 г. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, според чието съдържание разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се изисква при пресичане на пътя от подземни или надземни

линейнисъоръжения във връзко с чл.18, ал.1 и ал.5 от Закона за пътищата и § 1, т. 8 от ДР на ЗП. Според проекта по част Геодезия и част Електро и ПБЗ при осъществяване на обект: „Кабелна линия ниско напрежение за присъединяване на селскостопанска сграда в ПИ №•••.12.422, с. М.“ кабела ще премине през имоти с идентификатори •••.10.201, •••.10.1, •••.12.1•••, •••.12.114, •••.12.23 по КК на село М., от които имот с ид. •••.10.1, •••.12.1••• представляват републикански път III - ••• "•••" е налице хипотезата за "специално ползване на пътя" по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата, изразяващо се в изграждане на ново подземно линейно съоръжение с произтичащите от това и посочени по-горе изисквания, които следва да бъдат изпълнени. Ето защо разрешението за "специално ползване на пътя", което в случая не е дадено от Агенция "Пътна инфраструктура", в качеството й на администрация, управляваща пътя и собственик на имоти с идентификатори •••.10.1, •••.12.1••• съгласно решение №•••на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ, чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, чл.2, ал.2, т.1 от Закона за държавна собственост, е материална предпоставка за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж

№•••/10.02.2025година на главния архитект на община С. и липсата му води до ангажиране на отговорността на възложителя. В тази връзка е и предоставена информация до РДНК С. от Областно пътно управление- С. с писмо вх.№РС-СМ-83-00-•••4/24.02.2025 г., с което уведомяват, че строителството предвидено с разрешение за строеж №•••/10.02.2025година преминава през имоти изключително публична държавна собственост със собственик Агенция "Пътна инфраструктура" представляващи републиканска пътна мрежа - трети клас, за което са подавани заявления до Началника на СГКК в град С. за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти с изх.№24-00-57/24.03.2023 г. и изх.№24-00-71/21.04.2022 г. Липсва и становище на компетентния орган по отношение на инвестиционния проект по спазване на изискванията на ЗООС. Преценката дали и какъв акт по тези закони следва да се издаде се прави от правоимащите органи, посочени в тях. Според чл. 81 от ЗООС екологична оценка и ОВОС се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. Процедурата по ОВОС на инвестиционните предложения е регламентирана в глава VI, раздел III от ЗООС. В чл. 92 от ЗООС е установена задължителност на процедурата по ОВОС за инвестиционни предложения за строителство, съгласно Приложение № 1. За инвестиционните предложения по приложение № 2 се преценява необходимостта от извършване на ОВОС във всеки конкретен случай. Уредбата на ЗУТ не дава възможност лицето извършващо оценка, контролните органи или главният архитект да извършват собствена преценка относно необходимостта от оценка или сам да извършва оценка, когато това е необходимо. Може единствено да следи за наличието на такова и да изискват да се представи такова с оглед одобряването на проект и издаване на разрешение за строеж. Нарушението е констатирано на •••.02.2025 година в Общинска администрация С. при извършена проверка по реда на чл.156, ал.2 от ЗУТ на издадено разрешение за строеж №•••/10.02.2025година издадено от Главен архитект на Община С.. Разрешение за строеж №•••/10.02.2025година е издадено на основание чл.148, ал.2 и чл.142, ал.6 от ЗУТ. Разрешението за строеж е издадено във връзка с постъпило в Община С. заявление с вх. №••••-001/10.02.2025 година, подадено от „Е.“ ЕАД-К. С. както и заявление №•••/09.12.2024година за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж. Разрешението за строеж е съобщено по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ с писмо изх. №••••/12.02.2025 година на Главен архитект на община С., заведено в РД. С. с вх.№ •••/12.02.2025 година. Проверката е извършена от инж. Х. Х. - старши инспектор в РД. С., като резултатите са отразени в констативен протокол № 1 от •••.02.2025 година. Нарушението е извършено на 09.12.2024година в град С. при подаване на заявление №••••/09.12.2024година в сградата на Община С. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж.

Нарушението е квалифицирано по чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.142, ал.5, т.7 и т.8 от ЗУТ –

чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ : Възложителят носи отговорност за:

1. осигуряване на необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8 и предоставянето им на проектанта и на лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект, за отразяване в комплексния доклад за оценка на съответствието, с изключение на случаите, в които с договор тези задължения са възложени на консултанта;

чл.142, ал.5, т.7 и т.8 от ЗУТ:

………..

(5) Оценката обхваща проверка за съответствие със:

7. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) други специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива;

8. (нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта;

Актът е предявен, подписан с възражения и е връчен на жалбоподателя.

Депозирано е писмено възражение от жалбоподателя.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началника на Д. /ДИСК/, гр. С., издава процесното НП № •••/27.05.2025г В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган като налага на „Е.“ ЕАД, ЕИК ••• следното административно наказание на основание чл.237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ във вр.чл. 239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т. 15 от ЗУТ, имуществена санкция в размер на 5000 лева /2556,46 евро/.

НП е връчено на жалбоподателя.

Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, направи следните фактически и правни изводи:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Районен съд С.. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН , Съдът констатира, че по делото не се съдържа информация и не се навеждат твърдения имуществената санкция да е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП, в резултат на плащане на финансовата санкция.

ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН

Материалната компетентност на актосъставителя – старши инспектор в Регионална дирекция за национален строителен контрол /РД./ С. и на Началника на Д. /ДИСК/, гр. С. да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗУТ съответства на регламентираното в разпоредбата на чл.237, ал.1 и чл.238, ал.2,т.2 от ЗУТ.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Преценена по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. Чл. 237, ал.1,т.14 от ЗУТ гласи следното:

Н. на Д. или упълномощено от него длъжностно лице налага

имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва:

………….

14. на възложител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 161, ал. 4 - в размер от 5000 до 30 000 лв.;

По делото се установи, че „Е.“ ЕАД, ЕИК •••, в качеството му на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ не е осигурило необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и т. 8 от ЗУТ - разрешение за специално ползване на път III - •••„•••“ и становище на РИОСВ и предоставило на лицето Д. ООД, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект за отразяване в комплексния доклад за оценка на съответствието за обект: „Кабелна линия ниско напрежение за присъединяване на селскостопанска сграда в ПИ №•••.12.422, с. М.“.

Нарушението е извършено на 09.12.2024 г. в град С. при подадено от „Е.“ ЕАД заявление вх.№ •••14/09.12.2024 г. в сградата на община С. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по които се издава разрешение за строеж.

Нарушението е установено на •••.02.2025 г. в общинска администрация С. при извършена служебна проверка по реда на чл. 156, ал.2 от ЗУТ на издадено от главния архитект на община С. разрешение за строеж № •••/10.02.2025 г., резултатите от която са отразени в констативен протокол №1/•••.02.2025г

По този начин „Е.“ е осъществил административно нарушение по чл.237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, като законосъобразно му е наложена предвидената минимална санкция в тази норма.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и доказана въз основа на разпитаните свидетели Х. и П. – служители в Р. С.. Свидетелите са единодушни, а и показанията им се потвърждават от приобщените писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни, последователни, безпротиворечиви и логични.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че поземлен имот с идентификатор •••.10.1 е общинска собственост и представлява земеделска земя, а не публична държавна собственост.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че поземлен имот с идентификатор •••.10.1 , който имот е засегнат в сервитута на кабелна линия нн за с.М., е част от републикански път •••, т.е. този имот е изключителна държавна собственост и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ – съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, поради което е било необходимо издаване на разрешително за ползване на пътя от Агенция „Пътна инфраструктура“ съгласно чл.18, ал.1 от ЗП и чл.18 и 19 от Наредбата за специално ползване на пътищата. В настоящия случай такова разрешение липсва, което е видно от приложения комплексен доклад, в който се посочва въз основа на какви документи е изготвен.

Освен това от извършена от съда справка в публично достъпната - kais.cadastre.bg - кадастралната карта на с.М. се установява, че поземлен имот с идентификатор •••.10.1 е изключителна държавна собственост и е с начин на трайно ползване „за път от републиканската пътна мрежа“.

На следващо място съдът констатира и че при изготвяне на комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания на строежите , изготвен от Д. ООД, не е било представено становище или решение по екологична оценка на планове и програми по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон.

От представеното и приложено по делото Писмо на директора на РИОСВ С. от дата 18.02.2025г. се установява, че такова становище не е било налично при изготвяне на комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания на строежите.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва, че „Е.“ е осъществил административно нарушение по чл.237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ.

АНО е наложил наказание – имуществена санкция в минималния размер посочен в чл.237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ , а именно 5000 лева /2556,46 евро/, поради което не се налага редуциране.

При извършена служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна отмяна на процесуално основание.

Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото право на разноски има ответната по жалбата страна, а именно АНО, който е представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, претендирал е разноски и е представил списък на същите, поради ,което следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати разноски в размер на 76,69 евро /150,00 лв./.

По изложените по-горе съображения на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал.9 от ЗАНН, РС С.