Решение № 128 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 738/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба от Д. А. Г. срещу И. Д. С., с която е предявен негаторен иск за осъждане на ответника да премахне за негова сметка орехово дърво, находящо се в имот УПИ II – 175, кв.141, представляващ ПИ с идентификатор 67372.350.2504 по КККР на гр. ............, собственост на ответника, което се намира на разстояние от около 1.5 м. от границата с УПИ III – 176 от кв. 141, представляващ ПИ с идентификатор 67372.350.2505 по КККР на гр. ............, в който е построена двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 67372.350.2505.1, собственост на ищеца, което дърво пречи на последния да осъществява спокойно и ненарушимо правото си на собственост върху жилищната сграда, доколкото дървото със своите корени и корона уврежда същата както и иск за присъждане на сумата в размер на 3 000 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания, от бездействието на ответника да премахне собствената му вещ – орехово дърво, което уврежда имуществото на ищеца и 780 лева, претърпени имуществени вреди от същото това бездействие на ответника, изразяващи се в платено възнаграждение за изготвяне на експертно технико-конструктивно становище. Претендират се разноски. В исковата молба и в допълнителната молба към нея са изложени обстоятелства, че ищецът е собственик на УПИ III – 176 от кв. 141, представляващ ПИ с идентификатор 67372.350.2505 по КККР на гр. ............, в който е построена двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Твърди се, че ответникът е собственик на имот съседен на този на ищеца, а именно на УПИ II – 175, кв.141, представляващ ПИ с идентификатор 67372.350.2504 по КККР на гр. ............, в който имот са засадени три орехови дървета, едно от които е на разстояние на около 1.5 м. от границата с имота на ищеца. Твърди се, че височината на това дърво е над 30 метра, като по-голямата част от короната и корените му са в имота на ищеца, като клоните са надвиснали над жилищната сграда на ищеца и падат върху нея, като рушат керемиди по покрива, с което се предизвикват течове в имота, а корените му са проникнали в основата на къщата. Наличието на това дърво пречи на ищеца да осъществява спокойно и безпрепятствено правото му на собственост и му причинява. Счита, че не са спазени предвидените в закона отстояния от собствения му имот на процесното дърво, доколкото съгласно разпоредбата на чл.52 ЗС, както и чл.94, ал.2 Наредба № 7/22.12.2003 г. – дървета с височина над 5 м. трябва да отстояват на поне 3 м. от имотната граница. Ищецът е опитал доброволно да уреди отношенията си с ответника по повод дървото, увреждащо имота му, но не е срещнал съдействие от негова страна, поради което се обръща към съда. Твърди, че се е снабдил с разрешение от община ............ за премахването на дървото, доколкото е защитен вид, но то и до днес не е премахнато. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания, притеснения и безпокойство от факта, че дървото на ответника уврежда имуществото му. Претендира и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него разноски за възлагане на експерт да изготви становище за действителното състояние имота му, в резултат от въздействието на дървото. За изготвянето на становище е заплатил сума в размер на 780 лева. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Признава обстоятелството, че имотът на ищеца и този на ответника са съседни, както и че в имота на ответника има посадени три орехови дървета. Твърди се, че ореховите дървета са много стари и са били засадени преди изграждането на жилищната постройка в имота на ищеца, поради което е следвало при изграждането на къщата да се съобрази с фактическото положение на място и наличните орехови дървета. Твърди се, че за да бъде премахнат ореха е необходимо разрешение от общинската администрация, доколкото този вид дървета се ползват с особена закрила и подлежат на премахване при определени условия и след дадено разрешение от общинската администрация. Признава, че има издадено разрешение за кастрене или премахване на дървесна и храстова растителност, издадено от община ............ по искане на ищеца, но то е било с определен срок до 22.11.2023 г., който към момента е изтекъл и е необходимо ново разрешение. Наред с това, счита, че разрешението не е издадено от компетентен за това орган. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди. Счита, че не е било необходимо изготвянето на становище от експерт за реалното състояние на дървото и имота на ищеца, в следствие от въздействието от дървото, поради което не счита, че тези разходи представляват вреда за последния, която да подлежи на обезщетяване. Оспорва да се е противопоставял на ищеца за премахване на дървото, напротив искал е да му съдейства за снабдяване с необходимите документи за това, но доколкото за премахването на дървото не са налице законовите изисквания за това, същото няма как да бъде премахнато. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Районен съд - ............, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са субективно и обективно, кумулативно съединени искове по чл. 109 ЗС и чл. 45, вр с чл.52 и чл.82 ЗЗД. За да бъде уважени исковете ищецът следва да установи, че е собственик на УПИ III – 176 от кв. 141, представляващ ПИ с идентификатор 67372.350.2505 по КККР на гр. ............, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, който граничи с УПИ II – 175, кв.141, представляващ ПИ с идентификатор 67372.350.2504 по КККР на гр. ............, собственост на ответника, в който имот има посадено орехово дърво на разстояние от около 1.5 м. от имотната граница с ищеца, като клоните на дървото се разпростират в имота на ищеца и са надвиснали над покрива на сградата и увреждат същата, а корените са подкопали основата на сградата, в резултат на което за ищеца са настъпили вреди в неговия имот, с което се засяга правото му на собственост – нарушава се целостта на неговия имот, създават се за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по- големи от обикновените, че дървото отговаря на предвидените в закона изисквания за премахване, дадено разрешение за това от съответния административен орган, че в резултат от бездействието на ответника да премахне дървото за ищеца са настъпили вреди, причинно – следствената връзка, вида и размера на вредите. В тежест на ответника – ответникът носи насрещно доказване. С Определение № 47 от 20.01.2026 г. като безспорно между страните е отделено, че ищецът е собственик на УПИ III – 176 от кв. 141, представляващ ПИ с идентификатор 67372.350.2505 по КККР на гр. ............, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 67372.350.2505.1, който граничи с УПИ II – 175, кв.141, представляващ ПИ с идентификатор 67372.350.2504 по КККР на гр. ............, собственост на ответника, в който имот има посадени 3 орехови дървета, едно от които е на разстояние от 1.5 м. от имотната граница с ищеца, като клоните на дървото се разпростират в имота на ищеца и са надвиснали над покрива на сградата, а корените са подкопали основата на сградата. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1.5 метра за средните и 1 метър за ниските, като в чл.94, ал.2 Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени земи, е посочено кои дървета са ниски – тези с височина до 2.5 м., средни са тези с височина до 5 м. и високи са тези с височина над 5 м. Безспорно в случая е, че процесното дърво е високо такова по смисъла на чл.94, ал. 2 ЗУТ, доколкото е над 5 м. /което се установява и от показанията на св. Д.А.С. и от приложения по делото снимков материал/ и е на разстояние на около 1.5 м. от границата с имота на ищеца, като не са спазени изискванията на чл.52 ЗС за отстояние до съседния имот. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че доколкото ореховото дърво било засадено преди изграждането на къщата на ищеца, то последният следвало да съобрази това обстоятелство при застрояването на имота си. Засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване и особено, ако застрашават здравето, живота и имуществото на живущите в непосредствена близост до него. В случая обаче, доколкото процесното дърво е орехово, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и чл. 63, ал. 2 ЗУТ, същото се намира под особена закрила, като за премахването му не е достатъчно да не са изпълнени изискванията за отстояние, предвидени в чл.52 ЗС, а е необходимо да е дадено разрешение за това по административен ред от компетентен за това орган. Ред за премахване на дърветата, които се ползват с особена закрила, какъвто е орехът, е предвиден в Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество и в Закона за устройство на територията. В чл.10 от посочената по-горе Наредба е предвидено, че такова разрешение за премахване на орехово дърво се дава от председателя на общинския народен съвет при наличие на изрично посочени хипотези, а именно само на стари, изсъхнали дървета или такива дървета, които не дават доброкачествен плод. В случая по делото не е спорно, че процесното орехово дърво не е старо /около 50 г., като се има предвид, че ореховите дървета са дълготрайни такива и живеят над 200 – 300 г./, нито е изсъхнало такова, както и същото към момента дава доброкачествен плод. Ако не са налице посочените условия, то съгласно чл.11 от Наредбата, отсичането на този вид дървета се допуска тогава когато това е необходимо по регулационни причини - прокарване на канали, пътища, строежи и др., а за населените места - и по хигиенни съображения, като за тази цел се съставя протокол от комисия в състав: представител на общинския народен съвет и представител на ведомството, което иска отсичането. Протоколът се одобрява от началника на управление "Земеделие" при съответния окръжен народен съвет по местонахождението на дърветата и въз основа на него съответните органи разрешават отсичането. В случая не се касае за премахване на процесното дърво по посочените в разпоредбата на чл.11 от Наредбата причини, за да бъде спазена предвидената в нея административна процедура. С оглед обсъдените разпореди съдът приема, че в Закона за опазване на селскостопанското имущество и издадената във връзка с него Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество не е предвиден ред за премахване на посочените в тях защитени дървета, каквото е орехът в случай, че тяхното състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите и сградите, какъвто е настоящия случай. В тази връзка в чл. 63, ал. 2 ЗУТ е уредено, че дълготрайните декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. В раздела, в който се намира посочената разпоредба „Устройство на озеленени и залесени площи“ се касае за озеленени площи, които включват тези по ал.2, чл.61 ЗУТ – за обществено ползване, както и тези за ограничено обществено ползване в имоти за жилищни и вилни сгради – чл.61, ал.3 ЗУТ. Тоест под дълготрайните декоративни дървета и дървета с историческо значение се има предвид както тези които се намират в имот общинска собственост, така и тези които се намират в имот частна собственост. В този изричен смисъл е и Решение № 482/03.06.2009 г. по гр. д. № 6271/2007 г. на III ГО на ВКС. Кои са дълготрайните декоративни дървета е посочено в разпоредбата на чл.165, ал. 1 Правилника за прилагане на Закона за териториялно и селищно устройство /ППЗТСУ/ (отм.), сред които е и орехът. Съгласно § 20, ал. 2 ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), се прилага до издаването на нов подзаконов нормативен акт, щом като не противоречат на ЗУТ, т. е. на чл.61, чл.63 и сл. ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.15 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност се картотекират всички намиращи се в регулационните граници на населените места дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години, дърветата с историческо значение, както и отделни ценни и редки дървета и храсти независимо от възрастта им. Картотекирането се извършва от общината. Премахването, преместване или окастряне на дълготрайната дървесина и храстова растителност и озеленените площи, съгласно раздел IV от наредбата, се извършва само с писмено разрешение на кмета на съответната община. В чл. 19 от наредбата изрично е посочено, че това разрешение се отнася и за картотекираните дървета и храсти в частни имоти, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите, какъвто е настоящият случай. Макар по делото да няма данни ореховото дърво да е картотекирано, то представлява дълготрайно декоративно дърво и отговаря на всички изисквания да бъде картотекирано и подлежи на картотекиране, което е в тежест като задължение на общината, поради което съдът приема, че премахването му е обусловено от издадено разрешение за това от кмета на общината. В смисъл, че по отношение на ореховите дървета, находящи се в частен имот, дори и да не са артотекирани, е приложима разпоредбата на чл.19 от посочената по-горе Наредба и същите подлежат на премахване след разрешение на кмета на общината, в която се намират са Решение № 482/03.06.2009 г. по гр. д. № 6271/2007 г. на III ГО на ВКС, Решение № 261 от 09.07.2019 г. по гр. д. № 272/2019 г. на Окръжен съд – ............. Следва да се посочи, че настоящият състав не е съгласен с налична практика на ВКС, цитирана и в отговора на исковата молба на ответника, която е в противоречие с посочената по-горе, съгласно която разпоредбите на Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и в частност чл.19 от същата, не е приложима по отношение на ореховите дървета, които били изключени като обект на регулация от нея по силата на чл.2 от същата, доколкото техният режим е уреден в Закона за опазване на селскостопанското имущество и в Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество. Както се обсъди по-горе в ЗОСИ и в Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество, липсва уредба за възможност за премахване на орехово дърво в случаи, когато неговото състояние /поради размера на короната и/или кореновата система, поради местоположението му – клоните минават през електрически кабели, което създава опасност от прекъсването им или друга причина/ застрашава безопасността на гражданите и сградите, макар и да не е старо, изсъхнало и неплодадайно. Съдът приема, че наличието на такава хипотеза представлява изключение, съгласно чл. 63, ал. 2 ЗУТ, при което е допустимо премахването на ореховото дърво след дадено разрешение на кмета на общината по местонахождението му. По делото е представено Разрешение за кастрене и премахване на дървесна и храстова растителност № 77-07-32 от 28.08.2023 г. на кмета на община ............, издадено по искане на ответника и след извършена проверка от общинската администрация на място, с участието на еколог, при която е констатирано, че 1 бр. дърво орех, находящ се в имот в гр. ............, Парцел II – пл.№ 175, кв.141 /собственият на ответника/ е много голямо, през средата на клоните минава електропреносната мрежа и при силен вятър може да скъса жицата, а корените разрушават основите на съседна жилищна сграда. С оглед тези констатации е дадено разрешително за премахването на дървото. Разрешението е издадено на основание чл.43, ал.2, т.1 и чл.44, ал.1 от Наредба ............ за изграждане и опазване на зелената система на територията на община ............ и е определен срок на валидност на същото – до 22.11.2023 г. В посочените в него разпоредби е предоставена възможност на кмета на общината да издаде разрешение за премахване на дълготрайни дървета /каквото е орехът/ когато дърветата застрашават сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. Следва да се посочи, обаче, че нито в ЗУТ, нито в някои от обсъдените по- горе нормативни актове, които са с по-висш ранг от този, издаден от общинския съвет на община ............, е предвиден срок за валидност на разрешението за премахване на дърветата с особено значение. Определянето на срок на валидност на разрешението за премахване на дървесна растителност в чл.44, ал.2 от Наредбата на община ............ и посочването на такъв в процесното разрешение противоречи на нормативните актове от по-висш ранг. Не е налице логическа обосновка за поставянето на такъв срок, доколкото след като веднъж е прието, че са налице предпоставките за премахване на едно дърво, особено когато застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите и сградите, какъвто е настоящият случай, доколкото клоните на процесното дърво достига до електропреносната мрежа, има възможност да скъса жиците, през които преминава ток и от това да последва сериозна опасност от възникване на пожар и засягане живота и здравето на гражданите, както и коронната му и коренната му система увреждат имота на ищеца, като тази опасност не отминава във времето, напротив не само продължава да съществува, а и нараства, предвид увеличаването на размерите на самото дърво. Няма правнооправдана логика разрешението да е обвързано със срок и особено толкова кратък, след изтичането на който да се налага да се прави ново искане и да се издава ново разрешение. С оглед изложеното съдът приема, че издадено разрешение от кмета на община ............ за премахване на процесното дърво е валиден и годен административен акт, с който е спазена административната процедура по разрешаване на премахването на процесното дърво, като защитен вид и въз основа на който може да се пристъпи към премахването на дървото без това да е обвързано със срок. Чрез даденото разрешение, съдът приема, че е спазена, предвидената в закона административна процедура, която законодателят е предвидил с цел осъществяване на контрол от страна на орган на местното самоуправление с властнически правомощия, по премахването на защитени дървета, като се извърши проверка за състоянието на дървото и се оцени какво е то и се установи дали крие опасност за здравето и имуществото на гражданите, подлежи ли на премахване изцяло или само в определени части, за да се препятства самоволното и самоцелно премахване на защитени дървета от всеки, който счита, че такива му пречат. По отношение на възражението на ответника, че не било ясно за кое конкретно орехово дърво е дадено това разрешение, доколкото в имота на ответника има три такива дървета, съдът счита, че в разрешението е описано достатъчно ясно, за кое дърво се отнася, а именно за това, чиито клони и корени преминават в имота на ищца и разрушава основите му. По делото липсват твърдения, че някое от останалите орехови дървета също прониква в имота на ищеца и предизвиква повреди в него, поради което съдът приема, че е едно единствено такова дърво и именно за него е издадено разрешението за премахване. От показанията на разпитаните по делото свидетели В. П. Г.а и Д.А.С. се установява, че процесният орех се намира на разстояние от около 1.50 метра от границата с имота на ищеца, че същото дърво е на около 50 г. и е високо най-малко 20 метра, като е развило голяма коренова и коронна система, която навлиза в имота на ищеца – клоните са надвиснали на сградата и рушат покрива, а корените рушат основата на къщата, има напуквания, които с течение на времето нарастват. От дървото падат клони и листа по покрива и запушват улиците, с което се предизвиква гниенето на последните и проникване на влага по стените на сградата, което също я уврежда. Свидетелката Г.а установява, че ищецът влагал много емоции, нерви и напрежение във връзка с този орех, започнал да вдига високо кръвно. Съдът кредитира така обсъдените показания на свидетелите като обективни и непротиворечиви. Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено. Следва да се посочи, че без правно значение, в случая, е кой е посадил процесното орехово дърво, отговорността на ответника е за това, че поддържа това положение и не осъществява действие по премахването му. За уважаването на иска по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. В този смисъл е ТР № 4 от 06.11.2027 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. В случая, с оглед обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че по делото се установиха всички предпоставки за уважаване на предявения от ищеца иск по чл.109 ЗС, като съдът ще осъди ответника да премахне ореховото дърво находящо се на отстояние от около 1.50 м. от имота на ищеца и чиито корени и корона навлизат в имота на последния и м у създават пречки за ползването на собствения му имот по- големи от обикновените, създава се опасност за живота и здравето на хората, които живеят и преминават в имота и за повреждане на сградата, находяща се в него. По отношение на обезщетението за причинени неимуществени и имуществени вреди: Съдът приема, че по делото се установи противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в бездействие по премахване на процесното орехово дърво, въпреки наличие на разрешение за това, с което се смущава нормалното ползване на собствения на ищеца имот, още повече се причиняват повреди по същия и се застрашава живота и здравето на преминаващите в имота. По делото остана неустановено, въпреки разпределената за това доказателствена тежест, че на ищеца са причинени неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Дадените показания от страна на свидетелката Г.а – съпруга на ищеца не установиха какви конкретно емоции и от какво са породени за ищеца и за какво конкретно е влагал нерви и какво му е създало напрежение във връзка с процесния орех. Не се установява, че нервното напрежение у ищеца произтича конкретно от бездействието на ответника по премахване на ореха. Следва да се посочи, че вредите подлежат на доказване, те не се презумират. Такива конкретни вреди в случая, които съдът да оцени не се доказаха. В исковата молба не са изложени обстоятелства за настъпило травматично увреждане у ищеца в резултат от бездействието на ответника, поради което и показанията на свидетелите в тази насока съдът не обсъжда, доколкото такова увреждане не е въведено своевременно като предмет на делото. С оглед изложеното този иск за сумата в размер на 3000 лева /1533.88 евро/, като неоснователен ще се отхвърли. По отношение на причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 780 лева /398.81 евро/, изразяващи се в платено възнаграждение за изготвяне на експертно техникоконструктивно становище за въздействието на процесното орехово дърво върху имота на ищеца, съдът приема, че по делото не се установи пряка причинно - следствена връзка между противоправното бездействие на ответника да премахне дървото и изготвянето на това становище, въпреки разпределената за това доказателствена тежест и изрично указание на съда, че не се сочат доказателства за нея. Видно от самото становище /л.17/ същото описва каква е фактическата обстановка на място в имота на ищеца, какво е състоянието на процесното дърво и какво въздействие оказва последното върху къщата. По своята същност това експертно становище представлява извънсъдебна експертиза, изготвянето на която не е било необходимо за предявяването на иска и не се ползва като доказателство по делото и не е вреда, която да произтича пряко и непосредствено от бездействието на ответника да премахне ореховото дърво. С оглед изложеното съдът приема, че и този иск е недоказан и като такъв ще се отхвърли. По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право се пораждат за двете страни. Ищецът доказа разноски в размер на 200 лева – платена държавна такса, от която сума ще му се присъди сума в размер на 50 лева – д.т. за иска по чл.109 ЗС. Доказа и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Доколкото в договора не е уговорено как е разпределено възнаграждението измежду предявените искове съдът приема, че същото се дължи по равно за трите иска - за иска по чл.109 ЗС и за исковете за неимуществени и имуществени вреди по чл.45 ЗЗД или по 400 лева за всеки, като ще се присъди такова в размер на 400 лева – възнаграждение по иска по чл.109 ЗС. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца са в размер на 450 лева /230.08 евро./ Ответникът доказа следните разноски – 680 лева, платено адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което са представени доказателства – разписка, обективирана в представения по делото договор за правна защита и съдействие. Доколкото и в този договор не е посочено как се разпределя възнаграждението измежду трите иска съдът приема, че е по равно и за трите или сума в размер на по 226.66 лева или с оглед изхода на делото ще му се присъди сума в размер на 453.34 лева /231.79 евро/. Превалутирането се извършва съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1, 95583 лева за едно евро. Така мотивиран, Районен съд - ............