Решение № 148 от 5.5.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 121/2026 г.

Делото е образувано с жалба с правно основание чл. 72, ал.4 от ЗМВР от З. А. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. •••з-363 от 30.12.2025 г., на полицай А. Г. от ПУ П. към ОДМВР Благоевград съставена от служител при РУ на МВР-П.. В жалбата е посочено, че З. А. Г. е задържан незаконосъобразно с атакуваната заповед на 30.12.2025г. на основание чл. 72, ал.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, като съществено са ограничени правата му - заповедта за задържане е връчена около един час след фактическото задържане и е била в нечетливо копие, от което той не е можел да разбере фактическото и правното основание за задържането. Освен това е бил лишен от възможността да използва телефона си за да се обади на близките си и на защитник. По време на задържането му е представена декларация, в която е било вече записано, че той не желае защитник и не желае за задържането да бъде уведомено семейството му, което не е отговаряло на действителността. В жалбата се посочва също, че З. Г. е оказал съдействие на полицейските органи по време на проверката на 30.12.2025г. - веднага след като след като е разбрал, че е търсен от полицията, се е явил доброволно на посоченото му място, отключил е автомобила си и не е препятствал извършването на проверката, както и не е правил опит да избяга или по друг начин да осуети работата на полицейските органи, поради което не е имало фактическо или правно основание да бъде задържан. В съдебното производство жалбата се поддържа от защитника на Г., който представя доказателства в нейна подкрепа. Жалбата се оспорва от издалия заповедта полицейски орган и от прокурор от Районна прокуратура Благоевград. На съда са представени писмени, гласни и веществени доказателства, които дават основание да бъдат установени следните, съществени за случая, фактически обстоятелства: На 30.12.2025г. около 19.30ч. полицейски патрул от ПУ П. в състав от полицаите А. Г. и А. Г. се е намирал на ул."Рокфелер" в гр. П., когато белязали автомобил "Тойота Рав 4", който бил спрял в насрещното платно за движение, което е забранено от правилата на Закон за движение по пътищата. При приближаването на полицейския патрул, водачът на този автомобил рязко потеглил и се разминал на много малко разстояние с полицейския автомобил. Това предизвикало подозренията на полицай Г., който видял, че водачът е З. Г., когото познавал. Полицейският екип последвал автомобила на Г. известно време, но го загубил в района на ул. "Свобода". След това са предприети действия да се установи къде живее З. Г. и в близост до дома му е намерен паркиран автомобилът "Тойота Рав 4" с рег. Е. Г. не бил в автомобила или до него и е повикан да се върне там чрез неговата майка. Около 20.00ч. З. Г. дошъл до автомобила си и след като полицейските служители му заявили, че ще бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества, той се съгласил. Г. отключил автомобила и полицай Г. започнал проверка в купето, където в близост до скоростния лост намерил суха зелена тревиста маса, която идентифицирал като наркотичното растение коноп. Г. го предал доброволно. На място са изпратени два полицейски екипа, които извършили проверка на Г. с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол, като техническото средство отчело отрицателен резултат. Г. отказал за му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества. Извършен е полеви тест на намерената тревиста маса и е получен положителен тест за марихуана. Г. е заведен в полицейското управление и е издадена заповед за задържане per. № 314зз-363 от 30.12.2025 г., на полицай А. Г. от ПУ П. към ОДМВР Благоевград. Във връзка със задържането е извършен обиск на Г. и му е предоставена декларация за правата на задържано лице, в която полицейски служител вписал, че Г. не желае адвокатска защита по свой избор и не желае назначаване на служебен защитник, не желае да бъде уведомено семейството му, отрича заболявания и пр. Г. е заведен в център за спешна медицинска помощ П. за извършване на преглед с оглед преценка за възможността да бъде задържан. Основанието за задържане на Г. се посочва от полицейските органи във факта, че в автомобила е намерено наркотично вещество, за което първоначално З. Г. не е дал обяснение. В последствие той е обяснил на полицейските служители, че това вещество е било в автомобила отдавна и той не му е обръщал внимание. Не е препятствал извършване на проверката. Обстоятелствата във връзка с извършената проверка и задържане на З. Г. са документирани в представени на съда писмени документи и в приложен като веществено доказателство видеозапис от камера, носена от полицай Г. по време на извършване на проверката в автомобила и задържане на Г.. От представените писмени доказателства се установява, че Г. не е бил задържан под стража в досъдебното производство и не е привлечен към наказателна отговорност. За извършената полицейска проверка в автомобила не е съставен протокол по реда на чл. 82 от ЗМВР, тъй като след намирането на наркотично вещество в автомобила, е образувано досъдебно производство и е съставен протокол за оглед по реда на чл. 155 от НПК. Анализ на установените обстоятелства по делото дават основание на съда да прецени, че жалбата е допустима и по съществото си е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 от Закон за Министерство на вътрешните работи полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Мярката за задържане може да бъде наложена по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление и задържането му следва да е необходимо за разкриването на престъпното деяние, като се спазва принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на административните органи, съгласно разпоредбата на чл. 6 от АПК. Преценката за необходимостта на мярката следва да включва оценка на риск от укриване на извършителя, опасността за унищожаване на следи от деянието или извършване на друго престъпление. В този случай съдът преценява, че заповедта за задържане на З. А. Г. е издадена, тъй като е имало достатъчно данни за незаконно държане на наркотично вещество, което е инкриминирано с разпоредбата на чл. 354а, ал.3 от НК, но без да бъде извършена внимателна преценка дали съществува риск от осуетяване на разследването, укриване, унищожаване на доказателства и пр., като такива основания не са посочени в атакуваната заповед и пред съда, където се твърди от полицейския орган, издал атакуваната заповед, че в случая е спазена обичайната практика за задържане на лице, за което има данни, че държи наркотични вещества. В процесния случай макар е имало данни, че З. Г. е бил съпричастен с извършването на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, не е имало основание да се счита, че задържането му е необходимо с цел да бъдат запазени следи от извършеното престъпление или за да се предотврати укриване, тъй като Г. не е направил опит да препятства проверката на автомобила си, да скрие намиращото се в него наркотично вещество или да избяга от мястото на проверката. Той е оказал изисканото от него съдействие на полицейските органи, поради което поведението му не би могло да се прецени като риск за създаване на пречки пред разследване и установяване на фактите на престъплението или като риск от укриване. Съдът приема, че приложената принудителна административна мярка не е била в съответствие с целта на закона да бъде предотвратен риск от укриване или унищожаване на следи от извършеното престъпление. В този смисъл издадената заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържане на жалбоподателя не съответства на предвидените в хипотезата на правната норма условия и на особената цел на закона, затова приложената със заповедта принудителна марка засяга правата и законните интереси на Г. в по-голяма степен от необходимото. Съдът счита, че със заповедта не е спазен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, задължаващ органа преди пристъпване към задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да прецени възможните други предвидени от закона средства за постигането на целта за разкриване на престъплението. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед за задържане на лице е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради което и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, вр. с чл.72, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от ЗМВР съдът