Решение № 5348 от 20.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 45036/2025 г.

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Д.З.“ АД, с която срещу „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 3000 лева, като част от претенция с глобално посочен размер от 6431,63 лева/, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение /включващо ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева/ за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – автомобил „••••• •••“ рег. № ••••• •••, ударен отзад от водача на ППС „••••• •••“ с рег. № ••••• ••• поради неспазване на безопасна дистанция, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на ••••• ••• г., на път ••••• •••, между село М••••• ••• и село П••••• •••, е реализирано ПТП между МПС „••••• •••“ с рег. № ••••• •••, което се движело пред МПС „••••• •••“ с рег. № ••••• •••, чийто водач поради неспазване на необходимата дистанция, ударил спиращото пред него МПС „••••• •••“ с рег. № ••••• •••, при което за последното са настъпили имуществени вреди, подробно описани в уточнителна молба. За настъпилото събитие е бил съставен двустранен протокол за ПТП. За увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка, като в изпълнение на задълженията си по същия застрахователят определил и изплатил сума в размер на 6416,63 лева за отстраняване на вредите. Към датата на събитието отговорността на водача на автомобил „••••• •••“ с рег. № ••••• ••• е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по имуществената застраховка, като ответникът отказал да удовлетвори същата. Ищецът счита, че в случая поведението на застрахования при ответника водач се намира в причинна връзка с настъпването на щетите, с оглед което и предявява иска си за изплатеното обезщетение. Моли за решение, с което претенцията му да бъде уважена.

Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на застрахования при него водач, управлявал МПС „••••• •••“ с рег. № ••••• •••. Признава, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „••••• •••“ с рег. № ••••• ••• към датата на събитието, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, както и че ответникът е отказал да извърши плащане. Намира, че са налице обстоятелства, изключващи вината на застрахования при него водач. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че не всички щети се намират в причинноследствена връзка с процесното събитие. Сочи, че водачът на МПС „••••• •••“ е нарушил разпоредбите на чл. 24 ЗДвП като е намалил рязко скоростта на движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, съответно има изключителна вина за настъпване на ПТП, евентуално въвежда възражение за съпричиняване. Твърди завишеност на размера, като посочва, че са налице запазени части, които е следвало да бъдат приспаднати.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогА.а в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си за изключителна вина на застрахования при ищеца водач - наличие на противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, в т. ч. и тези негови действия и бездействия, да са допринесли за настъпване на вредите по застрахованото имущество.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада съдът е обявил обстоятелствата, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „••••• •••“ с рег. № ••••• ••• е била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника към ••••• ••• г.; че ответникът е отказал да удовлетвори извънсъдебно претенцията на ищеца; че последният е изплатил обезщетение за репариране на вредите по застрахованото имущество в посочения размер и е извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Като спорни между страните са очертани обстоятелствата дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена към датата на настъпването им /••••• ••• г. /, както и дали поведението на водача на МПС „••••• •••“ с рег. № ••••• ••• е единствената причина за настъпване на ПТП, съответно дали е допринесъл с поведението си за причиняване на вредите.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен съставен между водачите на двата автомобила двустранен констативен протокол за ПТП от ••••• ••• г., съгласно който произшествието е настъпило на същата дата между следните автомобили: лек автомобил „••••• •••“, рег. № ••••• ••• и лек автомобил „••••• •••“, рег. № ••••• •••. От съдържанието на протокола за произшествието става ясно, че водачът на лекия автомобил „••••• •••“ се е движил след лекия автомобил „••••• •••“ в същата пътна лента и посока, като ударът е настъпил в областта на предната част на автомобила „••••• •••“ и задната част на автомобила „••••• •••“. е излизал от паркинг, частен терен, черен път, когато е настъпило съприкосновение По застрахования при ищеца автомобил увреждания са настъпили в задната част – броня, багажна врата, а по автомобил „••••• •••“ уврежданията са били в областта на предна броня, капак, фар.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция по делелгация за възложени и са извършени процесуални действия по събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. К. и Г. П. – водачи на автомобилите, участвали в процесното ПТП. Въз основа на показанията им, съдът приема следното:

В деня на инцидента св. К. управлявал автомобил „••••• •••“ по пътя от гр. А••••• ••• към с. П••••• ••• в посока Б••••• •••. Инцидентът се случил малко преди с. П••••• •••, пътят бил по една лента в посока. Автомобилът му спрял рязко, включили се аварийните светлини и водачът на автомобила зад него не успял да реагира и ударил колата му. Пояснява, че спирането на автомобила е настъпило поради засичане на някакво движение заради автоматичен режим, аварийно спиране. Счита, че се е движил с не повече от 80 км/ час. Уврежданията по автомобила „••••• •••“ били в областта на задна броня, задни стопове. След като свалили задна дясна броня се установили още увреждания. Не е имало спорове относно механизма и причините за настъпване на инцидента между водачите.

Разпитан пред РС – А••••• •••, св. П. е заявил, че е бил водач на лекия автомобил „••••• •••“ при настъпване на произшествието. Автомобилът пред него – „••••• •••“ с б••••• •••ка регистрация спрял внезапно – без светлинен сигнал и без да намали скоростта. Между автомобилите е имало разстояние от около 2-3 коли (около 20 м.), а свидетелят управлявал с около 70 км./ч. Отсреща е се е движило друго МПС, с оглед което и свидетелят П. не е успял да избегне удара. Счита, че поведението на другия водач е причина за настъпване на произшествието, тъй като К. не разбрал как колата му изгаснала изведнъж. Настилката е била суха, не е имало неравности, нито мъгла. В резултат от произшествието по автомобил „••••• •••“ настъпили увреждания в предната му част, а по автомобил „••••• •••“ – в областта на задната броня. Между водачите не е имало спорове относно вината за настъпване на произшествието.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице и. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че лек автомобил „••••• •••“ е оборудван с комплексен пакет от системи за активна безопасност (Advanced Driver Assistance Systems - ADAS), обединени под търговското наименование Safety Plus Pack и Drive Assist Pack. Този пакет включва системата Active Safety Brake (Автоматична система за аварийно спиране - AEBS3), функционираща чрез синтез на данни (sensor fusion) от два основни източника:

1. Радарен сензор (Millimeter-wave radar), монтиран в центъра на предната броня или зад радиаторната решетка, който излъчва електромагнитни вълни с честота 77 GHz за измерване на дистанцията и относителната скорост на обектите отпред.

2. Оптична стереокамера, разположена в горната част на челното стъкло зад огледалото за обратно виждане, която извършва визуално разпознаване на форми (автомобили, пешеходци, велосипедисти, пътна маркировка).

Когато електронният блок за управление (ECU) изчисли, въз основа на алгоритми за време до сблъсък (Time-To-Collision - TTC), че съществува неизбежна опасност, системата преминава през няколко фази - подава визуален и акустичен сигнал към водача, ако липсва реакция (натискане на спирачния педал или рязко отклоняване на волана), системата самостоятелно и автономно индуцира максимално хидравлично налягане в спирачните магистрали чрез помпата на електронната стабилизираща програма (ESP/ABS), като автономното аварийно спиране генерира екстремно спирачно закъснение (децелерация), достигащо физическия лимит на сцепление между пневматичните гуми и асфалта. Едновременно с това, съгласно протоколите за безопасност, системата автоматично активира аварийните светлини (мигачите) на автомобила, за да предупреди движещите се отзад превозни средства за внезапното екстремно спиране. В случая според вещото лице се касае за фалшиво позитивно активиране (False Positive Trigerring) на системата Active Safety Brake (AEB). При определени условия на околната среда — например силни слънчеви отблясъци, сенки от надлез, метални фуги на пътя, летящи птици, отломки по платното или дори специфични геометрични форми на крайпътни обекти, алгоритъмът за машинно зрение може да изпадне в грешка (false positive). Софтуерът погрешно интерпретира оптичната или радарната аномалия като непреодолимо физическо препятствие на траекторията на движение. В резултат на това изчисление системата отнема контрола от водача и инициира протокол за екстремно спиране. За да се постигне максимално забавяне в най-кратък срок, системата запълва спирачния асистент (Pre-fill) и прилага пълно системно налягане от над 150 bar към спирачните апарати. Това създава физическо усещане у водача и пътниците за „удар в стена“ или „блокиране на автомобила“, тъй като децелерацията е внезапна, без предварително плавно обиране на свободния ход на педала. Същевременно, алгоритмите на автомобила са програмирани автоматично да активират аварийните мигачи при децелерация над определен праг (обикновено над ), за да предупредят трафика отзад. Лекият автомобил „••••• •••“ е претърпял екстремно и непланирано от водача спирачно забавяне, генерирано автономно от електронните системи на превозното средство. Решението за спирането не е взето от човешкия фактор (водача), а от компютъра на автомобила, като системата автоматично е подала изискуемите светлинни сигнали (стоп-светлини и аварийни светлини), действащи в порядъци, много по-бързи от възможностите за човешка реакция.

Преди възникване на инцидента, двата леки автомобила са се движили в колона, един зад друг, по републикански път ••••• ••• (в участъка между гр. А••••• ••• и с. П••••• •••). Пътят е двулентов (по една лента за движение във всяка посока). Автомобилите са се движили в дясната лента. Поради факта, че поддържаната от водача на „••••• •••“ дистанция е била по-малка от необходимия път за реакция и спиране, автомобилът не е успял да неутрализира относителната скорост до нула, в резултат от което е настъпил удар. Контактът е реализиран между челната структура на „••••• •••“ и задната структура на „••••• •••“. Векторът на ударния импулс е насочен отзад напред, успоредно на надлъжните оси на превозните средства (попътен удар). Разпределението на щетите по бронята на „••••• •••“ според заключението сочи към значително припокриване, засягащо основната структурна греда.

Във връзка с предотвратимостта на произшествието, вещото лице е посочило, че ако водачът на лек автомобил „••••• •••“ е поддържал времева дистанция спрямо предния автомобил по-малка от 2.5 секунди ( или по – малко от 55.8 м., съответстващи на скоростта), той е бил поставен в обективна невъзможност да предотврати удара чрез спиране. Подобна внезапна и неоправдана от пътната обстановка децелерация на предния автомобил до нула, вещото лице е посочило, че поставя всеки задно движещ се водач с нормално време за реакция в ситуация на неизбежност, ако не е осигурил значителен буфер от пространство. Тъй като ударът е настъпил, експертизата констатира, че дистанцията преди настъпването му, е била по-малка от критичната. Затова, въпреки предприетите спирачни действия, разполагаемото разстояние не е било достатъчно за абсорбиране на кинетичната енергия преди контакта.

Експертизата установява наличието на пълна причинно-следствена връзка между описаното в ДКП произшествие и уврежданията по задната част на л.а. „••••• •••“. Всички описани ремонтни операции – демонтаж, монтаж, боядисване и най-вече калибрирането на камерите (Calibration of ADAS), както и подменените детайли, са технологично и конструктивно необходими за пълното възстановяване на автомобила до техническото му състояние преди настъпване на застрахователното събитие. Процесният лек автомобил марка „••••• •••“, модел „508“ е бил в експлоатация 1 година, 4 месеца и 3 дена, считано от датата на първоначална регистрация, с оглед което и вещото лице е възприело, че ПТП е настъпило през периода на фабрична гаранция на автомобила и същият е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз и чрез влагане на оригинални части. Размерът на вредите експертът е посочил, че възлиза на 6 416.63 лева (3 280.77 евро ) с включен ДДС. Обичайните ликвидационни разноски възлизат между 15 лева и 25 лева.

Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и по размер. Причина за настъпване на произшествието е поведението и на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Св. П. е нарушил правилата на чл. 23, ал. 1ЗДВП, изискваща водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Установено е от събраните по делото доказателства по несъмнен начин, че водачът на лекия автомобил „••••• •••“ не е осигурил необходимата за безаварийно спиране дистанция спрямо преднодвижещото се МПС. Съгласно собствените му показания, събрани по делото, се е движел на две, три коли разстояние, като съгласно изявлението на вещото лице в откритото съдебно заседание на 26,02,2026 г., проведено по делото, дори разстоянието да е било в порядъка на 30 метра, то водачът П., пак не би имал обективната възможност да спре без да настъпи съприкосновения със застрахованото при ищеца имущество. Ето защо и изцяло противоправно е неговото поведение, като от събраните по делото доказателства не се установява нито несъобразяване с правилата за движение по пътищата от страна на другия водач, нито последният да е могъл да предприеме действия или маневра, за да избегне съприкосновението между автомобилите. По тези съображения възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно. Установено е по безспорен и категоричен начин от заключението на САТЕ, че в случая се е задействала автономно спирачната система на автомобила, поради навлизането му в авариен режим, на който процес водачът К. не е могъл да противодейства. Скоростта на движение не е намалена като резултат от човешко поведение, с оглед което и не са нарушени изискванията на чл. 24 ЗДвП.

С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „••••• •••“ с поведението си е причинил вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на действителната пазарна стойност на вредите съгласно заключението на САТЕ.

Във връзка с горното следва да се допълни, че при имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото (в този смисъл и формираната съдебна практика).

В настоящия случай, от представените писмени доказателства по делото се установява, че процесният лек автомобил към датата на настъпване на ПТП е бил в експлоатация по-малко от 3 години, считано от датата му на първоначална регистрация. Посоченият факт се потвърждава и от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза. Следователно, доколкото по делото категорично се установява, че автомобилът е пуснат в експлоатация в срок до 3 години от настъпване на застрахователното събитие, то следва, че в случая е приложима клаузата в застрахователния договор "Каско", предвиждаща отстраняване на частични щети само в официален сервиз на марката. В случая ищецът е предявил част от претенцията си, с оглед което и същата следва да бъде уважена в цялост.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата от 120 лева (61,36 евро) - държавна такса, 127,82 евро - депозит за вещо лице, 20.45 евро – депозит за разпит на св. К. и юрк. възнаграждение в размер на сумата от 150 евро, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Сума в размер на 359,63 евро следва да се възложи в тежест на ответника.

По арг. от чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ левовите стойности, предмет на висящи съдебни производства, се считат за стойности в евро чрез автоматичното им превалутиране. Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд