Решение № 259 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 681/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалбата на П. Н. К., ЕГН: •••••••••• против НП № ••••••••••• год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя в качеството му на ••••••• и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2024 г.), при условията на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.), във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и за нарушение на чл. 128, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 5 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ (обн. ДВ, бр. 15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г. изм. и доп. бр. 91 от 14.11.2017 година) във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФ е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента). В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно – издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна. Основното възражение се състои в твърдението, че АНО е подходил формално, като не е изследвал дали непредвидения в бюджета на ••••• за 2024 год. ангажимент за разход нарушава ограниченията по чл.94, ал.3, т.1 и т.2 от ЗПФ. В този смисъл разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗПФ следвало да бъде разглеждана и анализирана във връзка с чл.128, ал.2 от ЗПФ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адвокат, чрез който поддържа жалбата и моли НП, като материално и процесуално незаконосъобразно да бъде отменено. За ответника по жалбата – АНО се явява юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното: Жалбоподателят П. Н. К., е санкциониран за това, на •••••• г., в •••••, ••••••••••••••, като •••••••, в качеството си на първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината, съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси, е сключил Допълнително споразумение № 605-1 от •••••• г. към Договор № 99-ЗОП-4/31.01.2024 г. за възлагане изпълнението на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на СМР за изграждане на нов физкултурен салон в ОУ „••••••“ - гр. •••••“, с което е поел ангажименти за разходи на стойност 350 000 лв., като от тях 273 392,64 лв. не са предвидени в годишния бюджет на ••••• за 2024 година. Всичко това съставлявало нарушение на чл. 128, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 5 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ (обн. ДВ, бр. 15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г. изм. и доп. бр. 91 от 14.11.2017 година) във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФ, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 11-01-705/21.10.2025 год. въз основа на който било издадено атакуваното НП. Последното било изпратено по пощата, препоръчано с обратна разписка и връчено на жалбоподателя / чрез родственик – баща/ на ••••, а жалбата против него била подадена чрез АДФИ в РС – ••••• на 28.04.2026 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП. От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът възприе следните факти, описани и в НП, по които страните не спорят: След проведена процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1,т. 12 от ЗОП, на 31.01.2024 г. между ••••• и „•••••" ЕООД, гр. ••••, бил сключен договор № 99-30П- 4/31.01.2024 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на СМР за изграждане на нов физкултурен салон в ОУ „••••••“ - гр. •••••“. Общата стойност на договора била в размер на 641 450,53 лв. без ДДС или 769 740,64 лв. с ДДС, като включвала цена за строително-монтажни работи (СМР) и непредвидени разходи за СМР - 3 % върху стойността за СМР. На •••••• г. към сключения договор за възлагане на обществената поръчка, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗОП и във връзка с чл. 48 от договора между страните - •••••, представлявана от Кмета и „•••••" ЕООД, гр. •••• било сключено допълнително споразумение № 605-1 от •••••• г., с което била променена общата стойност, регламентирана в чл. 3, ал. 1 от договора, която от 641 450,53 лв. без ДДС или 769 740,64 лв. с ДДС ставала 933 117,20 лв. без ДДС или 1 119 740,64 лв. с ДДС. Всички останали клаузи на основния договор останали непроменени. Така фактическото увеличение на стойността на договора, било в размер на 291 666,67 лв. без ДДС или 350 000 лв. с ДДС. Поетите към „•••••" ЕООД, гр. •••• ангажименти по Договор № 99- ЗОП- 4/31.01.2024 г. и Допълнително споразумение № 605-1 от •••••• г., в размер общо на 1 119 740,64 лв. били осчетоводен в •••••, като била дебитирана сметка 9800 „Възникнали ангажименти за разходи“ срещу кредитиране на сметка 9200 „Поети ангажименти за разходи- наличности“. Не се спори по делото, а това е видно и то приетите писмени доказателства, че с Решение № 30/19.02.2024 г. на Общински съвет, гр. •••••, взето с Протокол № 2, бил приет бюджета на общината за 2024 г., като с т. 2 на решението бил приет и поименен списък на капиталовите разходи за 2024 г. по източници на финансиране, съгласно приложение № 4 към решението. Съгласно приетия от Общинския съвет поименен списък на капиталовите разходи за 2024 г., изграждането на физкултурния салон на ОУ „••••••“ - гр. ••••• се финансира със собствени средства, като за целта във функция 3 „Образование“ по §§ 52-02 „Придобиване на сгради“ са предвидени 833 442 лв. и по § 51-00 „Основен ремонт на дълготрайни материални активи“ за ремонт на ограда ОУ „••••••“ - гр. •••••“ - 12 906 лв., т.е. общата стойност на утвърдения бюджет за „Изпълнение на СМР за изграждане на нов физкултурен салон в ОУ „••••••“ - гр. •••••“ за 2024 г. е 846 348 лв. Не е спорно и обстоятелството, че в течение на годината (в периода от 20.02.2024 г. до 31.12.2024 г.), бюджетът на ••••• в частта на изграждането на физкултурния салон на ОУ „••••••“ - гр. •••••, не е актуализиран и променян, като такива постъпки не са били предприемани от жалбоподателя в качеството му на Кмет на Общината. Ангажиментите за разходи, поети с допълнителното споразумение от •••••• г. , които не са били бюджетно обезпечени за 2024 год. , са били гласувани от Общинския бюджет през 2025 год. като капиталови, след което са били разплатени. Така изложените факти се установяват от събраните по делото гласни / чрез разпита на актосъставителя свид.М./ и писмени доказателства, които са непротиворечиви и по които страните не спорят. Предвид гореизложеното, на •••••• г„ жалбоподателят П. К. като ••••••• и първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината, съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси, чрез сключването на допълнително споразумение № 605-1 от •••••• г. към договор № 99-30П- 4/31.01.2024 г. за възлагане изпълнението на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на СМР за изграждане на нов физкултурен салон в ОУ „••••••“ - гр. •••••“, е поел ангажименти за разходи на стойност 350 000 лв., като от тях 273 392,64 лв. не са предвидени в годишния бюджет на ••••• за 2024 година, приет с решение № 30/19.02.2024 г. на Общински съвет, гр. •••••, с което е нарушил забраната, възведена в чл.128, ал.1 от ЗПФ. Съгласно цитираната разпоредба не се допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината. Съгласно § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за публичните финанси (ЗПФ) "поети ангажименти за разходи" са клаузи на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение на: разходите за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други публични държавни и общински вземания. Кметът на Общината е органът, който изпълнява решенията на ОбС, организира изпълнението на общинския бюджет и осигурява организационно техническото му обслужване, съгласно разпоредбите на чл. 44, ал. 1, т. 5, т. 7 о т ЗМСМА и чл. 29а ЗМСМА. Общинският съвет е орган на местното самоуправление и сред правомощията му, разписани в чл. 21 от ЗМСМА, е приемането и изменението на годишния бюджет на общината, осъществяване на контрол и приемане отчета за изпълнението му. В глава седма, Раздел II ЗПФ са регламентирани правилата за приемане на бюджета на общината. Съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗПФ , Общинският съвет приема с решение бюджета на общината по показателите по чл. 45, ал. 1 в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета. Размерите на бюджетните взаимоотношения с държавния бюджет трябва да съответстват на приетите със закона за държавния бюджет за съответната година, както и на други относими за съответната община показатели и разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3, т. 6 от ЗПФ (доп. ДВ, бр. 91/2017 г.), с решението за приемане на бюджета на общината, общинският съвет одобрява и разчетите за финансиране на капиталови разходи, включително разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи, определена със Закона за държавния бюджет за съответната година, по обекти за строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, включително за съфинансиране и за плащания по заеми за капиталови разходи. В случая като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, Кметът е задължен да изпълни и изплати задължението на Общината по сключения договор № 99-30П-4/31.01.2024 г., изменен с допълнително споразумение № 605-1 от •••••• г. съобразно приетия с решение № 30/19.02.2024 г. на Общински съвет, гр. •••••, отразено в Протокол № 2, бюджет на Общината за 2024 г. В така приетия бюджет за 2024 г. и приложение 4 към същия обаче, общата стойност за „Изпълнение на СМР за изграждане на нов физкултурен салон в ОУ „••••••“ - гр. •••••“ е 846 348 лв. или с 273 392,64 лв. по – малко от окончателно договореното. В тази връзка следва да се отбележи с оглед на характера на вмененото като извършено нарушение, че решението на ОбС за приемане бюджета на Общината, задължава Кмета да го изпълнява и да не поема ангажименти за разходи, надхвърлящи предвидените за това. Именно това поведение е обявено за административно нарушение и за наказуемо с нормата на чл. 32 от ЗДФИ. Обстоятелството, че за следващата финансова година - 2025 г., ОбС е гласувал дофинансирането на същия този обект до договорената с допълнителното споразумение стойност, не обезличава факта на подписване на договор / допълнително споразумение към основен договор/ на •••••• г. и поемане на задължение на Общината към изпълнителя по договора извън приетия бюджет. Това е така, доколкото процесното споразумение е било подписано на •••••• г. и влиза в сила от момента на подписването му, като съответно задължението е поето за тази година, без да фигурира в приетия бюджет на Общината и без да има гаранции от бъдещо събитие за това, че тепърва ще бъде включено и съответно прието в бюджета за следващата година. По изложените горе съображения съдът намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 128, ал. 1 от ЗПФ , вр. § 2 от ДР на ЗПФ . От субективна страна, нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Предвид изложеното горе, съдът счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съобрази следното: Законодателят е въвел правна рамка, регулираща сформирането, изпълнението и отчитането на общинските бюджети. Същата има за цел да гарантира финансовата стабилност на общините, като са предвидени редица механизми за контрол, ограничаващи възможността за произвол от страна на определени лица. Неспазването на тази правна рамка може да доведе до множество неблагоприятни финансови последици. В случая следва да се отчете, че за разлика от останалите юридически лица, чийто финансов крах засяга само техните собственици и контрагенти, нарушаването на бюджетната дисциплина от страна на кмета засяга и интересите на населението, което му е гласувало доверие. Като не се е съобразил с въведената правна рамка, Кметът на ••••• е нарушил бюджетната дисциплина. С подписването на процесното допълнително споразумение е поел ангажименти за разходи, които не са били одобрени от Общинския съвет по съответния ред и при недобросъвестност при последващо подобно поведение, това би могло да доведе до произвол и влошаване на финансовото благосъстояние на Общината. Съдът отчете също и факта, че с променената стойност на договора, която не е била бюджетно обезпечена за 2024 год. чувствително е увеличена първоначално договорената цена – от 769 740,64 лв. с ДДС на 1 119 740,64 лв. – повече от 30 %. Поради изложените обстоятелства, съдът приема, че не са налице основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед дължимата цялостна преценка за законосъобразност на обжалваното НП съдът намира че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Производството е започнало със съставянето на АУАН от компетентно длъжностно лице, в присъствие на нарушителя, удостоверено с подписа му. Налице е редовна процедура по съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя. Обстоятелствата на нарушението са точно описани, като съдържат време, място и начин на извършване. Обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , от компетентен административнонаказващ орган и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Правилно е определена датата на извършеното нарушение, като на тази дата- •••••• г., жалбоподателят като ••••••• е сключил допълнително споразумение № 605-1 към договор № 99-30П-4/31.01.2024 г., с което е поет ангажимент за разход, който не е бил предвиден в бюджета на общината за финансовата 2024 година. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето какво административно нарушение му е вменено като извършено, и на какво основание се налага наказанието. В тази връзка не е нарушено правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Ето защо оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни. Що се касае до основното възражение, то не държи сметка на факта, че разпоредбите на чл.128, ал.1 от ЗПФ и чл.128, ал.2 от ЗПФ съдържат две съвсем различни, самостоятелни и независими една от друга хипотези. В първия случай /приложим за процесния/ се съдържа забрана за извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината, която забрана е абсолютна и не допуска изключения. В втория случай ЗПФ забранява поемането на ангажименти за разходи от кметовете на общини, ако общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 , дори те да са предвидени в годишния бюджет на общината. Тук е мястото да се цитира разпоредбата на чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ, съгласно която с решението по ал. 2 / за премането на бюджета на общината/ общинският съвет одобрява максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, с ограничението наличните към края на годината поети ангажименти за разходи да не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години. Смисълът на разпоредбите е да се създаде възможност за Кмета да може да поеме нови ангажименти за разходи през годината, но само и единствено ако преди това внесе в Общинския съвет искане за актуализация /корекция/ на приетия вече бюджет и искането му бъде уважено от Общинския съвет със съответно решение, съобразено с одобрения вече максимален размер на разходи или ангажименти за разходи.В случая обаче това не е било направено своевременно през 2024 година, преди да е поет ангажимента за разход, поради което действието е в нарушение на чл.128, ал.1 от ЗПФ. В този смисъл след като поетия ангажимент за разход не е бил бюджетно обезпечен в бюджета за 2024 год. чрез актуализация, без никакво правно значение е дали той е съобразен с ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ. При определяне размера на административното наказание АНО се е съобразил с критериите за индивидуализация, като е наложил на жалбоподателя глоба в минимално предвидения в чл. чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция размер от 500 лева, съответно превалутирни по правилата на ЗВЕРБ на 255,65 евро. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а издаденото НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на АДФИ претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Съдът като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя на юрисконсулта на АДФИ възнаграждение в размер на 80 евро, което следва да бъде присъдено в полза на Агенцията. По изложените съображения, РС – ••••• и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,