Решение № 65 от 7.7.2026 г. на Районен съд - Балчик по дело № 51/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ••••, ••••, със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от управителя И. Т. Д., чрез адв. Г. Г. от ••••, против Наказателно постановление № 008586/30.01.2026 г., издадено от ВрИД Председател на Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 14, вр. §5 от преходните и заключителни разпоредби, чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), на дружеството е наложено наказание „Имуществена Санкция“ в размер на 15 338,76 евро, за нарушение на чл. 55б, ал. 2 от Закон за въвеждане на еврото в Република България. Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, позовавайки се на съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага, че нито в АУАН, нито в НП са описани конкретните действия, чрез които контролните органи са установили липсата на подадена информация. Подчертава, че липсват констативни протоколи, удостоверяващи проверка в интернет пространството или в регистри на домейни, както и официални справки от информационната система на КЗП, които да доказват, че към 07:00 часа на съответната дата данни не са постъпили. Твърди, че в АУАН и НП погрешно е отбелязана длъжността на актосъставителя и не са посочени датите на раждане на свидетелите. Излага, че дружеството поддържа публична Facеboоk страница, която следва да се счита за „интернет страница“. Сочи, че ЗВЕРБ не съдържа легална дефиниция на понятието, а езиковото му значение не изключва социалните мрежи. Твърди, че на тази страница ежедневно се качва информация за цените, което прави дружеството субект по ал. 1, а не по ал. 2 на чл. 55 б, и следователно квалификацията на нарушението е погрешна. Излага, че дружеството развива многоотраслова дейност, включваща не само търговия на дребно, но и земеделско производство и туристически услуги. Поддържа, че АНО не е изследвал структурата на оборота и е приложил закона формално, обвързвайки задължението с общия приход на фирмата, вместо само с приходите от релевантната търговска дейност. Освен това намира, че издаването на множество наказателни постановления за последователни дни представлява неправомерно раздробяване на едно продължено административно нарушение. Твърди, че е налице еднородно бездействие, произтичащо от една и съща причина, и санкционирането му като отделни нарушения води до необоснована наказателна репресия, надхвърляща 46 000 евро за три дни. Отделно е направено възражение, че АНО не е обсъдил приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се позовава на краткия период от три дни на неизпълнение на законовото задължение. След получаването на 15.10.2025г. уведомително писмо с рег.№Ц-03014086/01.10.2025г. изпратено чрез БП, дружеството незабавно било предприело действия по техническо свързване на софтуера си и е започнало да подава информация към КЗП. Което води до извод,че поведението на дружеството не е свързано с укрИ.е или съзнателно противопоставяне на закона и е демонстрирало добра воля и съдействие. На следващо място се посочва, че нарушението е първо, което намалявало степента на обществена опасност, като налагането на имуществена санкция възлиза извън превантивната и дисциплинираща цел на административното наказание. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Алтернативно е направено искане, ако съдът не уважи направените доводи и възражения по отмяна на издаденото НП и наложената с него имуществена санкция, то последната да бъде изменена до законовия минимум. В съдебно заседание въззивното дружество е редовно призовано, се представлява от процесуален представител в лицето на адв. Г. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание АНО не се явява представител. По делото е депозирано писмено становище, с което се поддържа изцяло законосъобразността на издаденото НП. Посочено е, че проверката е извършена от компетентни длъжностни лица, които чрез администраторския интерфейс на портала „Колко струва“ са установили липсата на регистрация и подадени данни от страна на дружеството. Сочи, че законът не изисква прилагането на „екранни снимки“ като задължителен елемент от преписката. Относно техническата грешка в длъжността на актосъставителя (младши, вместо главен експерт), АНО счита същата за несъществена, тъй като не води до неяснота относно извършителя на проверката или неговата компетентност. Поддържа, че Facеboоk профилът не може да бъде квалифициран като „интернет страница на търговеца“ за целите на ЗВЕРБ. Сочи, че публикациите в социалните мрежи са неструктурирани и не позволяват автоматизирана обработка и агрегиране в националния портал. Позовава се на издадените на основание чл. 55 б, ал. 7 ЗВЕРБ указания, които детайлно описват изискванията за подаване на данни -подробни указания за подаване на цени, списък на стоките от голямата потребителска кошница съгласно закона, както и ръководство за работа със системата за управление на съдържанието-СУС за търговци, с което се осигурява публична и равнодостъпна нормативно-техническа рамка, която обективира изискванията относно формата, начина и съдържанието на подаваните данни. АНО поддържа, че прагът от 10 млн. лв. е обективно условие, обвързано с правния субект. Информацията за оборота е получена по официален път от НАП и се основава на декларираните нетни приходи от продажби за предходна година. Относно твърдението на дружеството, че не попада в обхвата на определението “търговска верига“ е изразено становище, че законът не поставя условия за наличие на множество търговски обекти ,а критерият е единствено оборот от над 10 000 000,00/десет милиона/ лева и осъществяването на търговия на дребно със съответните категории стоки. На това основание дружеството попада в приложното поле на нормата, ако реализира необходимият оборот. По отношение твърдението, че е налице едно „продължено нарушение“се сочи,че задължението на търговеца по чл.55б от ЗВЕРБ е ежедневно и е със срок на изпълнение до 07,00 часа, което неизпълнение води, всеки ден до осъществяване на самостоятелен състав на нарушението. Сочи се че нарушението не представлява маловажен случай, доколкото нарушението засяга механизма за публичен контрол върху цените и поради това не може да се счита за маловажно. Разпоредбата на чл.55б от ЗВЕРБ е въведена като ключов инструмент за контрол на цените в процеса по въвеждане на еврото, който процес е с изключителна значимост. След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 10.10.2025 г. св. С. С. и В. Д. - служители на КЗП, извършили проверка в сградата на КЗП в гр. София, при която констатирали, че към датата на проверката дружеството •••• няма регистрация в платформата, не е подадена информация за продажни цени, както и че не е открита официална интернет страница, поддържана от търговеца, на която данните да са публикувани в машинно четим формат, позволяващ извличане на данни. Констатираните при проверката обстоятелства са описани в Констативен протокол №К-0003265/10.10.2025 г. съставен от С. Х. С. - мл. експерт в Дирекция „ЗППР“ в КЗП. При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ, поради което 17.10.2025 г. свид. С. Х. С. съставил •••• който на същата дата бил връчен на пълномощник на дружеството. След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН на 30.01.2026 г. Председателят на КЗП, приемайки идентична фактическа обстановка. като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 14, вр. §5 от преходните и заключителни разпоредби, чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ наложил на въззивното дружество „имуществена санкция“ в размер на 15 338.76 евро за нарушение на чл. 59б, ал. 2 от ЗВЕРБ. Депозираните възражение АНО е приел за неоснователни. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на св. С., които са логични, безпротиворечиви и последователни, т. к. същите кореспондират и с останалите приети от съда доказателства на основание чл. 283 от НПК – АУАН, НП, визирания по-горе констативен протокол, документи издадени от КЗП – София, уведомително писмо на НАП, Заповеди за компетентност, Решение на МС и др., както и тези представени от жалбоподателя в с. з. От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, единствено досежно размера на имуществената санкция, по следните съображения: АУАН и НП са законосъобразно издадени, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното изготвяне. На жалбоподателя е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и при какви точно обстоятелства е извършил процесното административно нарушение, поради което съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в АУАН и в НП фактическите обстоятелства, касаещи административното нарушение не са изясни и ясно определени. Актосъставителя е компетентен да съставя актове по смисъла на чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗВЕРБ, т.к. по силата на издадена Заповед №19/31.01.2023г. и от приложена длъжностна характеристика му е вменено задължение по съставяне на АУАН по реда на ЗАНН. От приложеното Решение на МС № 639 от 11 .09.2025 година се доказва, че Александър Колячев е определен за ВрИД Председател на КЗП, което го прави компетентен наказващ административен орган по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 5 ЗВЕРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 55б, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. са длъжни да публикуват ежедневно до 7. 00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той ежедневно предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Според чл. 59, ал. 5, т. 14 от ЗВЕРБ , който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 55б се налага адм. наказание "Имуществена санкция" в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до 200 000 лв. Според § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ , действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. Според ал. 2, когато паричната сума в левове е посочена в закон или в подзаконов нормативен акт като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично е посочена съответна сума в евро, при изменение на закона, съответно на подзаконовия нормативен акт, се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкцията на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо. Установи се и се доказа, че •••• осъществява дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и е реализирало оборот за предходната финансова година, в случая 2024 г., надвишаващ 10 000 000,00 лева, като относно това обстоятелство не се и спори между странитедоказателства относно този оборот се съдържа в справката, която НАП е изпратила до КЗП, налична в кориците на делото. А това обстоятелство го прави субект, попадащ в кръга на задължените по чл. 55б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВЕРБ лица, които следва да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите, респ. в случаите, като настоящия, когато търговецът по ал. 1 не поддържа интернет страница, ежедневно да предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Също така се установи и се доказа, че на процесната дата- 10.10.2025 г. не е било изпълнено това изискване, което е следвало по закон. Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗВЕРБ, във времевите рамки на задължението за конкретните субекти е да обозначават цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, в евро и в левове за посочения в ал. 2 период, започващ на 8 август 2025 г. и приключващ на 8 август 2026 г., като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в същия закон. Описаното обосновава извод за осъществен от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 55б, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като правилно описаното деяние е квалифицирано от административно-наказващия орган. Показанията на свидетелите С., са категорични, че при извършена проверка, не са открили интернет-сайт на дружеството-жалбоподател-•••• не са открили регистрация на дружеството и въведени цени в интернет-страницата ••••, не са установили и получена информация от търговеца в КЗП. В дейността си като търговец, попадащ в кръга задължени субекти по чл. 55б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВЕРБ, е следвало дружеството чрез органите си на управление, да осигури спазването на изискванията на закона. Отговорността на едноличните търговци и юридическите лица по чл. 83 ЗАНН е обективна и безвиновна, като не предполага изследване на "вина" на конкретно физическо лице. Достатъчно е да бъде установено обективно неизпълнение на законово изискване, което е вменено в задължение на юридическото лице, и това неизпълнение да е констатирано по надлежния ред, за да бъде реализирана отговорността в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон. В случая твърденията, изложени в жалбата са не за обективни пречки от естество да изключат отговорността, а за субективни затруднения, но тези, касаещи вътрешна организация, наличен човешки ресурс или липсата на такъв, организационни затруднения не могат да променят извода за осъществено административно нарушение. Дружеството е следвало да организира дейността си по начин, по който да осигури спазването на всички законови изисквания, в частност тази по чл. 55б, ал. 1 и ал. 2 и да действа с необходимата грижа, така че да допринася за коректното поднасяне на информацията в периода на двойно обозначение на цените, предвидено в ЗВЕРБ. Обстоятелството, че е публикувало тези данни на Фейсбук страницата на дружеството не го освобождава от задължението си по регистрация в интернет и въвеждането им там. Независимо от това, обаче, вменените с цитираните разпоредби задължения, не са изпълнени, поради което в съответствие с материалния закон и обосновано е ангажирана отговорността по посочения по – горе текст от ЗВЕРБ. От друга страна, нарушението действително е извършено за първи път и с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, но въпреки това съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат, но макар и първо, то не е било единствено, налице са доказателства, че органите на КЗП са извършили проверка и на 14 и 15.10.2025г., което обхваща освен процесната, така и други дати. Освен това, конкретно деяние не само не би могло, но и не следва да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се приеме, че не е налице или обществената му опасност е явно незначителна в сравнение с други деяния от такъв вид, с които се накърняват икономическите интереси на потребителите, и то в момент на преход от националната валута лев към въвеждане на еврото в Република България, а изложените доводи в обратна насока от жалбоподателя следва да се приемат за неоснователни. Отговорността на търговеца е безвиновна и обективна и не следва да се коментира съдържанието на вложените от наказващия орган изрази за това, че обусловено от оборота и нетния приход, дружеството следвало да не изпитва никакви организационни затруднения, нито пък да се приеме, че подобни затруднения са от естество да я изключи. Доводите в обратна насока в жалбата следва да се приемат за неоснователни, а установените смекчаващи отговорността обстоятелства, макар да не са от естество да допринесат за достигане на извод за хипотеза по чл. 28 ЗАНН, възможна за всеки вид нарушение без значение кръга на защитаваните обществени интереси и отношения и размера на санкцията, са от значение в процеса на индивидуализирането й. В тази връзка съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 59, ал. 5, т. 14 от ЗВЕРБ в размер за имуществената санкция от 15 338, 76 евро- т. е. три пъти над установения специален минимум. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението по чл. 55б, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗВЕРБ на дружеството – жалбоподател е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, макар и не единствено, както и ранния период на действие и адаптация към законовите изисквания към търговците в процеса на двойно обозначаване на цените, преценени в контекста на липсата на каквито и да доказателства, дори на твърдения за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да се приеме, че е налице основание за ревизиране на подхода на наказващия орган в тази част от контролирания санкционен акт. А именно в аспекта на дейността му по определяне вида и размера на административната санкция и същата бъде намалена в размер съобразно установения законов минимум от 10 000 лева или 5112. 92 евро, в какъвто смисъл и по изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено. Съдът намира за неоснователно доводът на санкционираното дружество, че е налице т.н. “продължено нарушение“, за което е следвало да понесе една санкция, а не няколко. Законовата норма регламентира задължение за търговеца, да представя/публикува данни до 07,00ч. ежедневно продажните цени на стоките от т.н.голяма потребителска кошница, непубликуването на тези цени ежедневно, съставлява самостоятелно нарушение, за което се следва самостоятелно /едно наказание. С оглед изхода на делото, по отношение на разноските, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в съдебните производства пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид преценката, че са налице материално-правните предпоставки за ангажиране на отговорността, макар и размерът на санкцията да не е обоснован, не е налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на дружеството - жалбоподател, като съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив при това положение. Съответно искане от другата страна за присъждане в нейна полза на разноски по делото е отправено и е необходимо то на свой ред да бъде обсъдено. По отношение на разноските по направеното искане от наказващия орган, чрез процесуалния му представител, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , според която, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, то в тежест на дружеството жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в размер в рамките на цитираната норма, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото процесуалният представител не се явява в съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на ЗАНН е 130 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални и по – значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното постановление, но косаещо само депозиране на отговор във формата на писмено становище и предвид преценката при индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН именно в такъв размер, след приложение на ЗВЕРБ. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2,т.4 ,във вр.с ал.1 и във вр.с ал.7,т.4 от ЗАНН,