Решение № 91 от 20.5.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 222/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2026/1000-405/НП о т 13.03.2026 година на Заместник-Директор а на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на А. Д. Д. с ЕГН ••••••••••••••••••от град •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 650.40 евро (т. 1). НП № BG2026/1000-405/НП от 13.03.2026 година на Заместник- Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Parliament night blue” – 40 кутии и цигари „Parliament aqua blue” – 40 кутии (т. 2), е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Жалбоподателят А. Д. Д. моли за отмяна на НП в обжалваната част, тъй к а т о наложеното наказание било несъразмерно (цигарите били за лично ползване, касаело се за инцидентно деяние, нямало вредни последици и не бил извършвал други нарушения от подобен характер). В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. Д. Д., се явява. Пледира пред Съда за отмяна на НП в обжалваната част на основанията, посочени в графата на Акта, касаеща възражения. В съдебната фаза не се ангажират доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща представител – Старши юрисконсулт Джунейед Муса, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 10.02.2026 година, около 14.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига моторно превозно средство (МПС) – пътнически микробус марка „ Mercedes”, модел „Vito tourer” с държавен регистрационен номер ••••••••••••••, управляван от българския гражданин – жалбоподателя А. Д. Д. . В микробуса пътува още едно лице. Преди започване на митническата проверка водачът и пътникът, са поканени устно от митническия служител Д. Н. П. да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности. Лицата не декларират нищо. На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена проверка на автомобила и багажа на лицата, при която в естествени (фабрични) кухини от левия край на багажното отделение, зад решетка, която е разглобена, са открити недекларирани цигари общо 160 кутии, всички без български акцизен бандерол, от които цигари марка „Parliament night blue” – 40 кутии и цигари марка „Parliament aqua blue” – 40 кутии, са оказват собствени на жалбоподателя съгласно изявленията му пред митническите служители, като в тази насока няма възражения от страна на пътуващото в автомобила лице. Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 26BG001015М009958 от 10.02.2026 година. На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че цигарите – 8 стека закупил от безмитната зона. На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен лично Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG10022026/1000/М-354 от 10.02.2026 година, в който жалбоподателят сочи, че цигарите са за лична употреба, а не за търговия. Проверката приключва в 14.15 часа. Описаните по–горе цигари с а иззети с Разписка № 26001061 от дата 10.02.2026 година и са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Митница Бургас. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение. Правилно е определена продажната цена на стоките – предмет на нарушението в размер на 172 евро съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) за цигарите „Parliament aqua blue” и в размер на 153.20 евро съгласно чл. 29, ал. 4, т. 5 от ЗАДС, вр.чл. 71, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗАДС (ППЗАДС) за цигарите „Parliament night blue”. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас издава процесното НП № BG2026/1000-405/НП на 13.03.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 19.03.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено по делото, с отбелязване и на името на получателя му, а именно: че е получено от съпругата на жалбоподателя – Александра Д.а Господинова. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 650.40 евро. (минималния размер от 200 % от продажната цена на недекларираната стока). Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 година, Заместник-Директорите на Териториалните дирекции и м а т право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известно на Съда (има и писмени доказателства в тази насока), а и не се оспорва от страните. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 о т ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 27.04.2026 година свидетели Д. Н. П. и З. Д. Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д. Н. П. и З. Д. Т., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Основания за критика по отношение на показанията на посочените свидетели – митнически служители, не се намериха, а единствено поради служебното им качество: служители на Агенция „Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят е превозил стока, за която се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Деловодството на АНО), срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 32-97047 от 27.03.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата санкция. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с възраженията на жалбоподателя, посочени в съответната графа в АУАН. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП (в посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова). Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Действително при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган я е посочил по следния начин: чл. 233, ал. 3, вр.чл. 233, ал. 1 от ЗМ, но това не води до различни правни изводи, тъй като този подход не се засяга правото на защита на наказаното лице, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая, както вече бе посочено по – горе в настоящото изложение. Действително в АУАН не е посочен личния адрес на свидетеля Т., а е посочен служебния такъв, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, длъжността, местоработата, адрес по месторабота и датата му на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 10.02.2026 година актосъставителят Д. Н. П. е заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля П., направено в открито съдебно заседание, проведено на 27.04.2026 година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, заема към момента на издаването му длъжността „Заместник- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Митница Бургас. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Стойността на стоката, предмет на процесното митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие - цигари, по правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 325.20 евро - общо за цялото количество от 80 кутии, според представеното Становище, в което е материализирано това заключение, ведно с Искане. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от Комисия от митнически служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед № ЗТД-1000-802/32-250596 от 15.08.2025 година, изменена и допълнена със Заповед № ЗТД-1000-812/32- 252338 от 18.08.2025 година и Заповед № ЗТД-1000-31 от 14.01.2026 година, всички на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас във връзка със Заповед № ЗАМ-632/11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. От съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена за цигарите „Parliament aqua blue” е определена от Митницата на основание чл. 29, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, тъй като за процесните тютюневи изделия има регистрирана продажна цена; а продажната цена на цигарите „Parliament night blue” - на основание чл. 29, ал. 4, т. 5 от ЗАДС, вр.чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС – 3.83 евро (7.50 лв.)/кутия от 20 къса. Съдът констатира, че посочената официална цена за конкретната процесна търговска марка цигари „Parliament aqua blue”, регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в Агенция „Митници” от 07.08.2017 година, а преди това до 06.08.2017 година воден от Министерството на финансите, съгласно чл. 6 от Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е налична и установена – 4.30 евро за 20 къса (цената е една и съща както за стандартните цигари, така и за тези, които са 100's). Съобразно така посочените единични продажни цени за процесната марка съобразно разновидността им и съобразно количеството кутии в резултат на математическо пресмятане митническите органи са получили и определили сборно сумата в размер на 325.20 евро, формираща общата продажна цена на същите. В този смисъл, цената твърдяна от органа е определена въз основа на официални документи и данни, ноторно известни и публично достъпни. Последната не се оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна продажна цена в т.ч. и доказване на такива на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът извърши единствено служебно справка в Публичния регистър относно цената на процесните тютюневи изделия – цигари „Parliament aqua blue”, воден от 07.08.2017 година от Агенция „Митници”, достъпен на интернет-страницата на Агенция „Митници”. Поради това, не се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена, съгласно § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМ, както и на правните норми от приложимия специален нормативен акт: ЗАДС - чл. 29, ал. 4, т. 1 и т. 5, с оглед вида на стоките - акцизни, при обявена, т.е. официално регистрирана продажна цена в Публичния регистър на Агенция „Митници” за цените на тютюневите изделия, респ. при определена продажна цена по реда на акцизното законодателство. Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. От показанията на свидетелите Д. Н. П. и З. Д. Т. (митническите служители, непосредствено осъществили митническия контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 10.02.2026 година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция, жалбоподателят е носел, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а именно: процесните цигари. Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити в естествени (фабрични) кухини на багажното отделение на автомобила - място, изяснено конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите Д. П. и З. Т.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от компетентния орган, последица именно поради отсъствието на знание у него за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели Д. П. и З. Т. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата н а чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ , както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт на укриването на стоките на мястото в естествените кухини на багажното отделение на пътническия микробус, е категорична индиция за незнанието от страна на митническите органи, тъй като тази информация е била укрита от тях. Ето защо, след като жалбоподателят, влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 80 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е писменото. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническия служител да декларира намиращите се във фактическата му власт и превозвани стоки. В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на превозваните стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС . Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 80 броя кутии цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите нормативно установени прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1 , предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Последно сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицирания фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ . Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя. Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че цигарите са открити в естествените кухини на багажното отделение на управлявания от него пътнически микробус, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република България. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът приема, че цигарите са собствени на жалбоподателя с оглед изявленията му пред митническите служители, чийто показания се кредитират и не се опровергават от събраните по делото доказателства, като следва да се има предвид, че в тази насока е нямало възражения от страна на пътуващото в МПС-то лице. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение. Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация от митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български език, с местоположение изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево” и предвид факта, че това е ноторно известно, както и местоживеенето му в страна от ЕС, както и предвид факта, че пътува многократно извън територията на България. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет - цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 80 броя кутии фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем внос - освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както и начинът на превозването им, следва да се отчитат за завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняваните публични, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, изричната преценка на АНО, обективирана в издадения санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. Фактът, че жалбоподателят няма съставяни други НП за нарушения на ЗМ, не променя горните изводи на Съда с оглед значимостта на накърнените обществени отношения. Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се противопостави и не е посочи доказателства за тяхното оборване. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага Глоба в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните стоки. Административното наказание по т. 1 от обжалваното НП е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 200 % от продажната цена на недекларираните стоки съобразно Становището на митническите органи, приложено в АНП. Така проведената индивидуализация според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретно количество на контрабандно превозвани стоки – значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това за превозването на стоките да не е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения, за които има влезли в сила НП, възрастта на жалбоподателя и факта, че не е правил опити да осуети или възпрепятства проверката. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е индивидуализиране на наказанието в м инимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от 200% от продажната стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 650.40 евро съгласно Становището на митническите органи, приложено в АНП. Така наложеното с обжалваното НП наказание в т. 1, Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: инкриминираното деяние е съставомерно независимо от факта, че на цигарите има надпис, съдържащ думите „duty free”, тъй като съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, като платеният акциз се удостоверява с поставянето на съответен бандерол. В Закона за безмитната търговия, в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 е посочено че бандеролът „duty free” е държавна ценна книга, като в неговата цена не се включва акциз. Както вече бе посочено съобразно видът им и тяхното бройно количество - 40 броя кутии цигари марка „Parliament night blue” и 40 броя кутии цигари марка „Parliament aqua blue”, установено по делото като предмет на процесното нарушение, посочените цигари с цитирания надпис надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос. Т.е. не може да се приеме, че те са за лични нужди, поради което когато се установи, че стоките са с търговско предназначение, физическите лица са задължени за заплащане на пълния размер на акциза за внасяните или въведените стоки. Затова в хипотезата, че стоките не са за лични нужди, и с оглед чл. 19, вр.чл. 2 от ЗАДС, при внос на такива цигари на територията на страната, те подлежат на деклариране, респ. на облагане с акциз, освен ако не са поставени под режим на отложено плащане на такъв, за което по делото няма данни да е бил приложим. Казано по друг начин поради изложеното за тях се дължи деклариране, респ. акциз и държането им без съответния бандерол, удостоверяващ това, а само с надпис, съдържащ думите „duty free”, съставлява нарушение по смисъла на ЗМ и надписът „duty free” на кутиите с цигари „Parliament night blue” и „Parliament aqua blue”, не отменя съставомерността на деяниято, а последното попада в обхвата на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. По разноските: По делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер на 66.47 евро (130 лв.) за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 66.47 евро (130 лв.). Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 66.47 евро (130 лв.) до 97.15 евро (190 лв.). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на доказателство, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. По отношение на Решението в частта за разноските АНО не мо же да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав