Решение № 182 от 8.1.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2117/2024 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията. Жалбоподател е ГБС-Инвест ЕАД, [ЕИК], с адрес [населено място] 1619, [улица], представлявано от изпълнителните директори Р. А. К. и П. Л. С.. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощниците – юрисконсулт Ю. С. и адв. В. Б. от САК. Жалбоподател е и Б. 2000 ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място] 1619, [улица], представлявано от управителя Р. А. К., конституиран като жалбоподател с протоколно определение от 24.02.2025г. В производството този жалбоподател участва чрез пълномощник - адв. В. Б. от САК. Ответник по жалбата е кмета на община Созопол. Ответникът се представлява в производството чрез адв. И. А.-Р. от САК. Заинтересовани страни са Аркутино ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], те.1, представлявано от изпълнителния директор Д. К., и Ф. С. С. ЕАД (с предходно наименование А. В.), [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], те.1, представлявано от изпълнителния директор Д. К.. Двете заинтересовани страни се представляват в производството от адв. Д. С. от АК Бургас. Предмет на оспорване е заповед № 8- Z -1045/09.10.2024г., издадена от кмета на община Созопол, с посочено правно основание чл.193 ал.3 от ЗУТ. Със заповедта се учредява в полза на Аркутино АД възмездно право на прокарване през имоти 67800.12.424 и 67800.47.48 на отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в [имот номер] до изливна шахта в [имот номер], местност Алепу, землище на [населено място], с обща засегната площ на тръбопроводното трасе и създадения сервитут 738 кв.м., срещу заплащане на цена 14 327лв., дължима на община Созопол. В жалбата на ГБС-Инвест ЕАД се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на производствените правила и за неправилно приложение на материалния закон. По конкретно се въвеждат твърдения, че административният орган е издал оспорената заповед без да изясни фактическата обстановка и без да изложи необходимите съобразно приложимия закон мотиви. В тази връзка се сочи, че не е изяснено обстоятелството дали между собствениците на засегнатите имоти е постигнато съгласие, както и дали избраното техническо решение е най-икономически целесъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочат се доказателства. Иска се съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Вторият жалбоподател - Б. 2000 ЕООД, излага идентични оплаквания относно законосъобразността на оспорената заповед. Същият сочи още, че липсват градоустройствените предпоставки за учредяване на право на прокарване през чужд имот и не е изяснен статута на тръбопровода, като липсват изискуемите документи, в това число план-схема по част ВиК към одобрен ПУП-ПРЗ. Излага също и съображения, че административният орган недопустимо е смесил две различни производства, тъй като от една страна в заповедта било посочено, че е налице съгласие на част от собствениците, а същевременно се провежда процедура по чл.193, ал.3 от ЗУТ. Наведени са още и доводи, че липсата на заповед на кмета на общината по повод на останалите засегнати общински имоти (имот с идент. 67800.12.189 и 67800.49.23) обосновава, че с оспорената заповед се дава превес на частния интерес пред интереса на общината. По същество се иска отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът е представил заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на жалбата, в които сочи че са налице основанията за издаване на оспорената заповед. Прави искане за отхвърляне на жалбата. Ангажира доказателства. Претендира разноски, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Заинтересованите страни Аркутино ЕАД и Ф. С. С. ЕАД (с предходно наименование А. В.), чрез процесуалния си представител, също излагат съображения за неоснователност на жалбата и искат същата да бъде отхвърлена. Представят доказателства. Не претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Жалбата на ГБС-Инвест ЕАД е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, против подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално допустима. Относно жалбата на Б. 2000 ЕООД съдът се е произнесъл по допустимостта с протоколно определение от 24.02.2025г., като е счел същата за допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на акта, и в законоустановения срок. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното. Поземлен имот с идент. 67800.47.77 по КККР на [населено място], с площ 20 809кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг курортно-рекреационен обект, е собственост на Аркутино ЕАД, съгласно скица № 15-534490/19.05.2023г., издадена от СГКК-Бургас и приложена с административната преписка (л.43). Поземлен имот с идент. 67800.47.48 по КККР на [населено място], с площ 705кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение, е собственост на ГБС-Инвест ЕАД и Алепу вилидж АД, съгласно скица № 15-272457/18.03.2023г., издадена от СГКК-Бургас и приложена с административната преписка (л.45). Видно от данните от скицата, в имота попада сграда с идент. 67800.47.48.1 със застроена площ от 63кв.м., представляваща – сграда за водоснабдяване и/или канализация. Съгласно нотариален акт за собственост акт № 166, том І, рег.№ 3200, дело № 163/2022г. (л.152), представен в хода на съдебното производство, двете дружества - ГБС-Инвест ЕАД и Алепу вилидж АД, са обявени за съсобственици на имот с идент. 67800.47.48 и изградената в него пречиствателна станция – сграда с идент. 67800.47.48.1. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 167, том ІІ, рег.№ 2887, дело № 306/2003г., представен в хода на съдебното производство (л.153), дружеството Б. 2000 ЕООД е придобило собственост върху земеделска земя – [имот номер] в землището на [населено място], местността Алепу, с [ЕКАТТЕ], с площ от 13,002дка, с начин на трайно ползване – залесена нива. Според представената справка от кадастралния регистър на недвижимите имоти описаният [имот номер] съответства на имот с идент. 67800.12.424 по КК на [населено място], като в Кадастъра е вписан с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за второстепенна улица (л.154). На 14.01.2021г. е сключено тристранно споразумение между Аркутино ЕАД (страна първа), ГБС-Турс ЕАД (към настоящия момент Б. С. Ф. Р. ЕАД) (страна втора) и ГБС-Инвест ЕАД (страна трета), представено с жалбата срещу разглежданата заповед (л.11). В тристранното споразумение е посочено, че страна първа - Аркутино ЕАД, е собственик на имоти с идент. 67800.47.71, 67800.47.70, 67800.47.73 и 67800.47.72, образуващи заедно бивш [имот номер], УПИ ІІ-979, м.Аркутино – обект „Знаме на мира“, и има намерение да изгради ЛПСОВ в имот с идент. 67800.47.71 за нуждите на собствените му имоти или по-точно за незавършен обект „Знаме на мира“, разположен в имот с идент. 67800.47.72, за който е необходимо да осигури водоснабдяване с питейна вода и заустване на пречистените отпадъчни води. Страна втора по споразумението - ГБС-Турс ЕАД, е ползвател на плаж Аркутино и кей в зоната на плажа пред имот с идент. 67800.47.72, както и предоставя услуги на собственици на самостоятелни обекти във в.[населено място]. За целите на дейността си, за ГБС-Турс ЕАД е необходимо да осигури преминаването на собствениците и на гостите на самостоятелните обекти във вилното селище по асфалтов път (алея), изграден в имоти с идент. 67800.47.71 и 67800.47.72, собственост на Аркутино ЕАД. Третата страна по споразумението - ГБС-Инвест ЕАД, е собственик на в.[населено място] и на изливна шахта за отпадъчни води, изградена в имот с идент. 67800.47.48 и дълбокоморско заустване, въведено в експлоатация с разрешение № СТ-12-540/18.06.2008г. на ДНСК. За упражняване правото си на собственост дружеството – ГБС-Инвест ЕАД има необходимост да ползва описания асфалтов път (алея), изграден в имотите собственост на Аркутино ЕАД. Във връзка с описаните нужди, страните по споразумението са поели съответни задължения. ГБС-Инвест ЕАД е поело задължение да подпише нотариално заверена декларация, с която да даде съгласие на Аркутино ЕАД да се включи в изливна шахта за отпадъчни води, изградена в имот с идент. 67800.47.48 и дълбокоморско заустване, да учреди, при необходимост, право на преминаване за включване на колектор в изливната шахта, както и да подпише нотариално заверена декларация, с която да разреши включване на Аркутино ЕАД към довеждащ водопровод в обхвата на Път ІІ-99 Созопол-Приморско-Царево-Малко Търново от км.34+530 до км.35+530 в точка с координати х=683533.376 и у=4690981.0071, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-12-540/18.06.2008г. на ДНСК. В отговор страна първа - Аркутино ЕАД, се задължава да учреди в полза на другите две страни по споразумението право на преминаване през имоти с идент. 67800.47.71 и 67800.47.72 в точки с координати, съгласно приложена скица, съответстващи на изградения в имотите асфалтов път. На същата дата, на която е сключено тристранното споразумение, от ГБС-Инвест ЕАД е подписана нотариално заверена декларация (представена с административната преписка и с жалбата по делото)(л.12). С декларацията дружеството е дало съгласие на Аркутино ЕАД след изграждане на планувания ЛПСОВ да заусти пречистените води в изливна шахта за отпадъчни води, изградена в имот с идент. 67800.47.48 и дълбокоморско заустване, при конкретно посочени условия – спазване на строително-техническите правила и нормативи, одобрен проект, изграждане на задържателен резервоар и др. На 14.05.2024г. от Аркутино ЕАД е депозирано заявление с рег.индекс № 26-00-1376 пред община Созопол за провеждане на процедура по чл.193 ал.2 от ЗУТ за издаване на заповед за учредяване право на прокарване на техническа инфраструктура през имоти с идент. 67800.47.48 и 67800.12.424 (л.29). Искането е мотивирано с това, че от главен архитект на община Созопол е постановен отказ за одобряване на проект за издаване на разрешение за строеж за обект „Отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в [ПИ] до изливна шахта в Поземлен имот с [идентификатор]“, който отказ бил обоснован с липса на нотариално заверено съгласие от собствениците на имоти с идент. 67800.47.48 и 67800.12.424 или на учредено право на прокарване на техническа инфраструктура. Към заявлението са приложени скици на двата поземлени имота (описани по-горе в изложението), експертна оценка за определяне на размера на обезщетението за учредяване на възмездно право на преминаване на линеен обект – сервитут през поземлени имоти – частна собственост, и учредителен акт на дружеството. Експертната оценка е изготвена на 07.05.2024г. от „Д. и сие експертни оценки“ ДЗЗД. В същата е описано, че сервитута обхваща право на преминаване през поземлени имоти с идент. 67800.12.424 с площ от 0.774дка и 67800.47.48 с площ от 0.705дка, като и двата имота са описани като урбанизирана територия, съответно първият с предназначение за второстепенна улица, а вторият – за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение. Дължината на трасето през всеки имот и площите с ограничение на ползването са както следва: за имот с идент. 67800.12.424 – дължина на трасето от 96.12м и площи с ограничение – 0.589дка; за имот с идент. 67800.47.48 – дължина на трасето от 32.53м и площи с ограничение – 0.149дка. На 28.05.2024г. от постоянна комисия по чл.210 от ЗУТ към община Созопол, одобрен от кмета на Общината, е изготвен оценителен протокол относно определяне на оценка на заявения сервитут, като пазарната стойност за правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения за имот с идент. 67800.12.424 е определено на стойност 9 216лв., за имот с идент. 67800.47.48 – на стойност 5 111лв. В същия е посочено, че се приема представената от заявителя оценка, изготвена от независим оценител и въз основа на нея се определя съответната пазарна стойност на сервитута. Описано е още, че съгласно изработения проект за обект „Отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в [ПИ] до изливна шахта в Поземлен имот с [идентификатор]“, трасето на техническата инфраструктура преминава в улична регулация, която не е приложена за имот с идент. 67800.12.424 и през имот с идент. 67800.47.48, с отреждане по ПУП „За Пречиствателна станция“. Изготвеният оценителен протокол е съобщен чрез пощенска пратка на Аркутино ЕАД на 05.06.2024г., видно от известие за доставяне PS8130 004746E; на Б. 2000 ООД – на 03.05.2024г., видно от известие за доставяне PS8130 004737E; на ГБС-Инвест ЕАД – на 03.05.2024г., видно от известие за доставяне PS8130 004738F. На Фор Сизънс Сънрайз ЕАД (с предходно наименование Алепу Вилидж) съобщението е връчено лично на представляващия, съгласно представено пълномощно по преписката на 26.06.2024г., видно от отбелязването върху изготвеното съобщение за връчване на протокола (л.26). На 26.06.2025г. от служители на Общината е изготвен констативен акт, в който е вписано, че в срока за оспорване на оценителния протокол на комисията по чл.210 от ЗУТ не са постъпили възражения. На 07.10.2024г., във връзка с уведомление от 25.09.2024г. за приключила процедура по оценка на сервитута, от Аркутино ЕАД е заплатена дължимата стойност на сервитута, определена с оценителния протокол. Със заповед № 8-Z-1045/09.10.2024г. кметът на община Созопол е учредил в полза на Аркутино ЕАД възмездно право на прокарване през следните имоти – имот с идент. 67800.12.424, с вид на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за второстепенна улица, собственост на Б. 2000 ООД, и имот с идент. 67800.47.48, с вид на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение, собственост на Алепу Вилидж АД (с настоящо наименование Фор Сизънс Сънрайз ЕАД) и ГБС-Инвест ЕАД. Учреденото право осигурява прокарване на технически проводи и съоръжения – отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в имот с идент. 67800.47.77 до изливна шахта в имот с идент. 67800.47.48. Засегната площ от тръбопроводното трасе и създадения сервитут е определена на 738кв.м. с цена на правото на прокарване, определена по реда на чл.193 ал.8 от ЗУТ – 14 327лв., дължима на община Созопол. В мотивите на заповедта в т.1 е посочено, че сервитутът се учредява във връзка с необходимостта да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. В т.2 от мотивите е посочено, че е изготвена оценка по чл.210 от ЗУТ, а в т.3 – че правото на прокарване е заплатено от титуляра. В т.4 от мотивите на заповедта е отчетено, че е налице нотариално заявено съгласие от ГБС-Инвест ЕАД към Аркутино ЕАД за заустване на пречистените води в изливна шахта за отпадъчни води, изградена в имот с идент. 67800.47.48 и дълбокоморско заустване, въведено в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-12-540/18.06.2008г., издадено от ДНСК. Така издадената заповед е връчена лично на представител на Аркутино ЕАД и Алепу Вилидж АД (с настоящо наименование Фор Сизънс Сънрайз ЕАД), видно от отбелязването върху съобщение за връчване на заповедта, изготвено от служител на община Созопол. С преписката са представени известия за доставяне на пощенска пратка до Б. 2000 ООД и ГБС-Инвест ЕАД, получени от дружествата на 16.10.2024г. Върху известията за доставяне е посочено, че същите касаят „право на преминаване“. С административната преписка по делото са представени още и писмо с изх.№ ПД-816/22/20.12.2021г., изготвено от РИОСВ-Бургас до Аркутино ЕАД, с което до дружеството е изпратено решение № БС-105-ПР/20.12.2021г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Видно от приложеното решение (л.51) е извършена преценка, че не е необходимо извършване на ОВОС по отношение осъществяването на проект „Локална пречиствателна станция в поземлен имот с [идентификатор] за отвеждане на битови отпадъчни води от съществуващи сгради в поземлени имоти с идентификатори 67800.47.73 и [ПИ] и отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ до изливна шахта в [ПИ] по КК на [населено място], м. Аркутино, община Созопол“. За изготвяне на посоченото решение в РИОСВ са постъпили и писмо с изх.№ 05-10-383/А6/20.07.2021г. (л.59), изготвено от Басейнова дирекция „Черноморски район“ и писмо с изх.№ 10-180-1/26.11.2021г. (л.66), изготвено от РЗИ-Бургас, с които двете институции са дали положителни становища относно инвестиционното предложение. Двете писма са приложени към административната преписка. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателите е представена справка от кадастралния регистър на [населено място] (л.189), от която се установява, че имот с идент. 67800.12.189 е с площ [рег. номер].м., с трайно предназначение – земеделска, с начин на трайно ползване – за селскостопански, горски, ведомствен път, предоставено за стопанисване от община Созопол, а имот с идент. 67800.49.23 с площ [рег. номер].м., с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение, собствен на община Созопол. Справката е представена с оглед твърдение на жалбоподателите, че трасето на предвидения колектор, засегнато от оспорената заповед, включва и посочените два имота. От страна на заинтересованата страна Аркутино ЕАД са представени два броя молби, адресирани до Б. 2000 ООД и ГБС-Инвест ЕАД, с която двете дружества са поканени да учредят в полза на Аркутино ЕАД право на прокарване по смисъла на чл.193 от ЗУТ във връзка с изграждането на отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в поземлен имот с идент. 67800.47.77 в поземлен имот с идент. 67800.47.48 (л.190 и 191). На двете молби е отбелязана дата на изготвяне 29.03.2024г. В хода на съдебното производство от ответната страна е представено и становище с изх.№ 11-03-247/30.05.2025г., изготвено от заместник-кмет на община Созопол във връзка с настоящото административно дело (л.204). В становището е описано, че със заповед № 284/08.03.2005г. на кмета на община Созопол е одобрена улична регулация на [улица]17-18-19-20-21 и [улица] с трасе през имот с идент. 67800.12.424 с площ о 774кв.м., която съгласно §22, ал.1, т.1а от ПР на ЗУТ не е приложена. Посочено е, че по отношение на засегнатите от процесното право на прокарване имоти с идент. 67800.12.424 и 67800.47.48 са налице условията на чл.67 от ЗУТ, тъй като се касае за изграждане на съоръжение на техническата инфраструктура, чието местоположение съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗУТ се определя с общите и подробните устройствени планове при спазване на съответните технически правила и нормативи. Изложено е в обобщение, че при неприложена улична регулация може да се прокарва подземна инфраструктура, каквато е засегната с оспорената заповед. От ответната страна, отново в хода на съдебното производство, са представени, според молба с вх.№ 12977/10.11.2025г. по описа на съда, части от административната преписка, а именно части от инвестиционен проект за обект „Отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в [ПИ] до изливна шахта в [ПИ]“, с възложител Аркутино ЕАД – част ВиК, фаза ТП, Геодезия - чертеж Ситуация, чертеж Надлъжен профил канализация клон 1. Т. напречен профил, чертеж „Ревизионна шахта №2“, чертеж „Ревизионна шахта №3“, чертеж „Ревизионна шахта №4“, чертеж „Ревизионна шахта №5“, чертеж „Ревизионна шахта №6“, чертеж „Ревизионна шахта №7“, чертеж „Ревизионна шахта №8“, чертеж „Ревизионна шахта №9“, чертеж „Ревизионна шахта №10“, чертеж „Съществуваща ревизионна шахта“. С молбата е приложена и обяснителна записка към инвестиционния проект. Представените части от инвестиционен проект нямат отбелязване да са били одобрени от съответния административен орган. Наред с това, с молба с вх.№12978/10.11.2025г. от ответната страна е представена и ВиК схема (л.256), която е част от обект „Знаме на мира“. Тази схема е одобрена по съответния ред, видно от положените върху нея печати и отбелязвания. В хода на съдебното производство от вещото лице Стоян Илчев са изготвени заключения по съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. Експертът е констатирал, че във връзка с разработена по друг проект ЛПСОВ е възникнала необходимост след пречистване отпадъчните води да се отвеждат до включване в съществуващо дълбоководно заустване, за което е изготвен технически проект. Въз основа на това проектно решение били изработени трасировъчен чертеж с координати на шахтите на новия канализационен колектор и регистър на засегнатите имоти. Вещото лице е посочило, че проектираният колектор засяга имоти в землището на [населено място], а именно имот с идент. 67800.12.424, представляващ урбанизирана територия, с площ от 774кв.м., с предназначение – за второстепенна улица, и имот с идент. 67800.47.48, представляващ урбанизирана територия, с площ от 705кв.м., с предназначение – за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение. Експертът е констатирал, че проектното трасе на напорния тръбопровод е предвидено да се изгражда подземно в границите на двата имота. Констатирано е още, че за имот с идент. 67800.12.424 има влязъл в сила ПУП, но с неприложена регулация. Заустването на тръбопровода е предвидено да се извършва в съществуваща изливна шахта в имот с идент. 67800.47.48. Дължината на колектора в имот с идент. 67800.12.424 е 96.12м. при ограничение на ползването – 589кв.м. или определена сервитутна ивица с ширина 6.12м. спрямо осевата линия на съоръжението. Дължината на колектора в имот с идент. 67800.47.48 е 32.53м. при ограничение на ползването 149кв.м. или определена сервитутна ивица с ширина 4.58м. спрямо осевата линия на съоръжението. Установено е, че проектирания колектор за пречистени води е с обща дължина 237.90м., изпълнен с тръби РР SN8 Ф 315мм. Експертът е уточнил още, че за тръбопроводното трасе в участъка от новопредвидената [улица] има изработен проект в части: инвестиционен проект, част Геодезия – ситуация, регистър на засегнатите имоти и териториален обхват на ТП със схема на засегнатите имоти, като вещото лице не е установило по делото план-схема по част ВиК. В съдебно заседание вещото лице дава отговор, че трасето на тръбопровода минава през улицата, като това е най-добрия икономически и целесъобразен начин, тъй като улиците са мястото през което се прокарва техническата инфраструктура. В тази връзка експертът уточнява, че при преминаване на сервитута през имотите, различни от улица, ще се наруши възможността за тяхното застрояване и ползване. Прави уточнение още, че след като засегнатите от заповедта имоти попадат в урбанизирана територия, то за същите е преминато одобрение на ПУП. В допълнително изготвеното заключение вещото лице е констатирало, че изработения трасировъчен чертеж по част ВиК, показва координатите на шахтите на проектното трасе на предвидения канализационен колектор, което включва трасето на отвеждащия колектор с 10бр. шахти, разположени в посока от ЛПСОВ до съществуващата изливна шахта. Трасето според експерта включва още разстоянието между шахтите и разположението на трасето спрямо уличните регулационни линии. Въз основа на изготвения регистър на засегнатите имоти, експертът е посочил, че освен двата имота, обхванати от оспорената заповед, трасето на колектора засяга и следните имоти: 67800.12.189 със сервитутна площ от 0.007дка; 67800.12.295 (земеделска територия, за селскостопански, горски, ведомствен път, стопанисван от общината) със сервитутна площ от 0.093дка; 67800.12.423 (урбанизирана територия, за друг курортнорекреационен обект, собственост на „Б.“ 2000 ООД) със сервитутна площ от 0.014дка; 67800.12.240 (урбанизирана територия, за второстепенна улица, частна собственост) със сервитутна площ от 0.001дка; 67800.47.77 (урбанизирана територия, за друг курортнорекреационен обект, собственост на „Аркутино“ ЕАД) със сервитутна площ от 0.385дка; 67800.49.23 със сервитутна площ от 0.144дка; и 67800.49.27 (урбанизирана територия, за курортен хотел, почивен дом, собственост на „Алепу Вилидж“ АД) със сервитутна площ от 0.041дка. Имот с идент. 67800.12.189, според регистъра на засегнатите имоти, представлява земеделска територия, с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път, предоставена за стопанисване на община Созопол, който имот според вещото лице не е засегнат от трасето на колектора, но част от сервитута (7кв.м.) попада в него. Експертът е констатирал още, че част от трасето на колектора – 28.24л.м., с общ сервитут 144кв.м. преминава и през [имот номер], който представлява урбанизирана територия, без определено предназначение, общинска собственост. Вещото лице сочи, че пречиствателната станция (ЛПСОВ) се намира в имот с идент. 67800.47.77. Експертът не е установил одобрени за трасето на отвеждащия колектор – парцеларен план в частта му извън регулация и/или план схема към одобрен устройствен план за имотите – урбанизирана територия. В съдебно заседание вещото лице дава становище, че проектът в извършения вид с трасировъчен чертеж дава достатъчно информация да бъде приложен от строителя и колектора да бъде реализиран. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Оспореният административен акт е издадена на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ, съгласно която разпоредба при липса на съгласие на засегнатите страни, право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се учредява със заповед на кмета на съответната Община. В случая заповедта е издадена от кмета на община Созопол, т.е. от компетентния орган по чл.193, ал.3 от ЗУТ във връзка с учредяването на право на прокарване през имоти, находящи се на територията на община Созопол. Не е налице основание за оспорване по чл.146, т.1 от АПК. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата обаче е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон. Самото производство е започнало по установения ред – въз основа на подадено заявление от страна на лицето, което иска прокарване на техническото съоръжение, в случая Аркутино ЕАД. Проведена е и процедура по чл.210 от ЗУТ за определяне на пазарната стойност на сервитута, като заповедта е издадена и след внасяне на определеното обезщетение от страна на титуляра на правото на прокарване на техническото съоръжение. Решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, както и оспорената заповед са връчени на заинтересованите лице. В този смисъл са спазени формалните изисквания за провеждане на производството. Същевременно обаче административният орган не е уведомил заинтересованите страни за започване на производството и не е изпълнил вменените му с нормите на чл.34 и чл.35 от АПК задължения да изясни в цялост фактическата обстановка и да събере необходимите доказателства, обосноваващи настъпването на предпоставките за издаване на заповед по чл.193, ал.3 от ЗУТ, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Учредяването на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот е регламентирано в чл.193 от ЗУТ. В ал.1 на цитираната разпоредба е посочено, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Едва при непостигане на съгласие между собствениците на засегнатите имоти и невъзможност за сключване на договор по ал.1 е предвидено частните интереси да бъдат регулирани чрез държавна намеса, а именно чрез издаване на заповед на кмета на общината за учредяване на право на прокарване – чл.193, ал.3 от ЗУТ. Посочената разпоредба въвежда и друго изискване за издаване на заповед за учредяване на разглеждания сервитут, а именно - друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. В чл.193, ал.5 от ЗУТ е регламентирана още забрана с прокарването на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал.1. Доколкото нормата на ал.5 допуска изключение единствено в случаите на постигната договорка между страните, то това изключение е неприложимо в хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ. Цитираните текстове обуславят необходимите предпоставки за учредяване право на прокарване по чл.193, ал.3 от ЗУТ, а именно: 1. липса на постигнато съгласие между собствениците на засегнатите от сервитута имоти; 2. друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно; 3. прокарването на техническата инфраструктура да не влошава условията за застрояване на поземлените имоти, да не препятства установения начин на трайно ползване на поземлените имоти и да не засяга разрешени строежи или съществуващи сгради. За да бъде законосъобразна заповедта по чл.193, ал.3 от ЗУТ е необходимо посочените условия да са налице кумулативно. Липсата на което и да е от тях води до незаконосъобразност на заповедта. В оспорената заповед не се съдържат мотиви разглеждащи изискванията на закона друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно и дали е спазена забраната на чл.193, ал.5 от ЗУТ. Административният орган само бланкетно е посочил, че друго решение е явно икономически нецелесъобразно, но не е изложил никакви съображения как е достигнал до този извод. Отделно от това липсва каквото и да било изложение относно спазване изискванията на чл.193, ал.5 от ЗУТ. Едва в съдебното производство, в частност от изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза и дадените от вещото лице разяснения в хода на съдебното производство, се установява, че по отношение на учредения на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ сервитут са спазени изискванията предложеното техническо предложение да е икономически целесъобразно, както и че същото не е в нарушение на забраната, въведена с чл.193, ал.5 от ЗУТ. Установените чрез експертизата обстоятелства не са били изяснени и взети предвид при издаването на оспорения административен акт, видно от мотивите му. Оспорената заповед засяга имоти с идент. 67800.12.424 и с идент. 67800.47.48, като първият от тях е с установено предназначение – за второстепенна улица, а вторият – за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение. Според разясненията, дадени от вещото лице, най-целесъобразният начин за изграждане на тръбопроводи е именно прокарването им под улица. Т. техническо решение съответства и на изискването на чл.83, ал.2 от ЗУТ - водоснабдителните и канализационните мрежи в населените места да се проектират като улични мрежи. Следователно преминаването на отвеждащия колектор под предвидената [улица], е съобразено със законовите изисквания. Вещото лице сочи в изготвеното основно заключение, че е предвидено тръбопровода да преминава изцяло по осевата линия на улицата, поради което не създава пречки или затруднения относно изграждането или експлоатацията на пътното съоръжение. Отделно от това, вторият засегнат имот е именно с предназначение за изграждане на технически инфраструктури, свързани с отвеждането на отпадни води. Самият тръбопровод в този имот също ще се изгражда подземно и ще се зауства във вече съществуваща изливна ревизионна шахта за дълбокоморско заустване. С оглед предназначението на имот с идент. 67800.47.48 и начина на изграждане на предвидения отвеждащ колектор следва да се приеме, че същият няма да създаде затруднения относно ползването на посочения имот или промяна на неговото предназначение. Наред с това, преминаването през имот с идент. 67800.47.48 е необходимо и целесъобразно с оглед обстоятелството, че по този начин ще се ползва вече изградена отводнителна система. При изложените съображеня съдът приема, че учреденото право на прокарване на отвеждащия колектор през двата засегнати от заповедта имота се явява целесъобразно и в съответствие с изискванията на чл.193, ал.5 от ЗУТ. Независимо от горния извод обаче, липсата на мотиви в заповедта по отношение на посочените изисквания на закона за учредяване на право на прокарване на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ е такова нарушение на производствените правила, което не може да бъде санирано със съдебното решение и съответно е основание за нейната отмяна. На следващо място, съдът намира, че в случая не е доказано по безспорен начин, че е налице първата посочена по-горе предпоставка за учредяване на сервитут по смисъла на чл.193, ал.3 от ЗУТ, а именно – че липсва постигнато съгласие между собствениците на засегнатите от сервитута поземлени имоти. За да се обоснове наличието на посоченото обстоятелство е необходимо да се ангажират безспорни доказателства, че е направен опит за доброволно договаряне между страните, който е приключил без постигане на съгласие. Следва да се има предвид още, че липсата на съгласие за учредяване на сервитут не може да се предполага, а следва да бъде надлежно обоснована с всички възможни доказателствени средства (в този смисъл решение № 1358 от 7.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2023 г.). В случая в административната преписка липсват каквито и да било доказателства относно проведени опити за сключване на договор по чл.193, ал.1 от ЗУТ между заявителя Аркутино ЕАД, в качеството му на собственик на имота-титуляр на сервитутното право, и собствениците на двата поземлени имота (служещи имоти), засегнати от оспорената заповед, а именно ГБС-Инвест ЕАД и Б. 2000 ЕООД. Пред административния орган не са били представени и никакви доказателства сочещи на липса на съгласие на посочените дружества за сключване на договор за учредяване право на прокарване на процесния отвеждащ колектор. Напротив, в хода на административното производство е представена единствено нотариално заверена декларация на жалбоподателя ГБС-Инвест ЕАД, с която последният декларира съгласие за заустване на предвидения отвеждащ колектор в намиращата се в собствения му имот изливна ревизионна шахта за дълбокозаустване. Тази декларация демонстрира изявено съдействие от страна на ГБС-Инвест ЕАД във връзка с необходимостта на Аркутино ЕАД да обезпечи отвеждането на пречистените води от ЛПСОВ, находящ се в имот с идент. 67800.47.77., което по същество противоречи на извода за липса на съгласие за сключване на доброволен договор за учредяване на сервитут. Същата, въпреки че е упомената в оспорената заповед, не е отчетена от административния орган като индикация за наличие на евентуално съгласие от страна на дружеството-декларатор за сключване на договор за учредяване на сервитутното право. Напротив декларацията е игнорирана, като органът изцяло се е съобразил с твърденията на заявителя, че съгласие между собствениците на засегнатите имоти липсва без да са били събрани доказателства за потвърждаване на това твърдение. Наред с това, в хода на съдебното производство нито административният орган, нито заинтересованата страна – Аркутино ЕАД ангажират доказателства, които да обосноват категоричен извод, че не е постигнато съгласие за сключване на договор по чл.193, ал.2 от ЗУТ. Същевременно обаче, от жалбоподателя ГБС-Инвест ЕАД е представено тристранно споразумение, сключено между него и Аркутино ЕАД и ГБС-Турс ЕАД, с което страните са поели ангажимент за насрещни престации, в това число от ГБС-Инвест ЕАД е поет ангажимент за учредяване на сервитут – преминаване през собствения му имот, за целите на изграждане на процесния отвеждащ колектор. Посоченото споразумение отново сочи на оказано съдействие от страна на дружеството за реализиране на проекта на Аркутино ЕАД. От друга страна, следва да се има предвид също и, че и двете дружества-жалбоподатели в настоящото производство сочат, че преди издаване на процесната заповед не са демонстрирали несъгласие за сключване на договор за учредяване на процесното сервитутно право. Процесуалното поведение на жалбоподателите и представените от тях доказателства са в противоречие с извода за липса на съгласие за сключване на договор за учредяване на процесния сервитут, който от своя страна не е подкрепен с никакви преки или косвени доказателства. Тук е необходимо да се посочи, че в хода на съдебното производтво действително от Аркутино ЕАД са представени 2бр. молби, с които дружеството отправя до ГБС-Инвест ЕАД и Б. 2000 ЕООД покана за провеждане на среща относно учредяването на процесния сервитут. Действително върху молбите са положени дати 29.03.2024г., което е преди издаване на процесната заповед. Същевременно обаче липсват каквито и да било доказателства, че същите са достигнали до техните адресати – пощенски разписки, разпечатка от имейл, или др., удостоверяващи начина на изпращането им и получаването им от двете дружества. Още повече, че молбите имат изцяло частен характер, не притежават каквито и да било белези, които да обосноват достоверност на момента на тяхното изготвяне и са представени едва на третото по делото заседание, поради което съдът намира, че същите са изготвени единствено за целите на съдебното производство и не могат да бъдат ценени като годни доказателства за визираните в тях действия. Ето защо не може да се приеме, че представените молби удостоверяват действително отправена покана за сключване на договор, още по-малко могат да обоснова извод, че не е постигнато съгласие или че техните адресати са отказали сключването на този договор. Изложените съображения обосновават извод, че в хода на административното производство не е доказано по безспорен начин, че е направен опит за сключване на договор по чл.193, ал.2 от ЗУТ относно учредяването на право на прокарване на процесния отвеждащ колектор през имотите, предмет на оспорената заповед, и съответно не е постигнато съгласие между страните за сключване на такъв. Посочените обстоятелства не са доказани и в хода на съдебното производство. Следователно не е доказано наличието на първата изискуема предпоставка за издаване на заповед по чл.193, ал.3 от ЗУТ – липса на съгласие за сключване на договор за учредяване на сервитут, която се явява и абсолютна предпоставка за провеждане на самото производство пред кмета на общината. Липсата на която и да е от предвидените в чл.193, ал.3 от ЗУТ предпоставки за учредяване на право на преминаване, или съответно недоказване наличието на същата, обуславя извод и за липса на законосъобразна възможност за издаване на процесната заповед, с която е учредено право на прокарване, съобразно заявлението на Аркутино ЕАД. В случая, както се посочи по-горе, не са ангажирани безспорни доказателства, които да обосноват извод за липса на постигнато съгласие за сключване на договор за учредяване на процесния сервитут, т.е. не е доказано наличието на изискуема от закона предпоставка за издаване на оспорената заповед и съответно само на това основание заповедта се явява издадена при неправилно приложение на материалния закон и като незаконосъобразна следва да се отмени. В тази връзка следва да се посочи още, че административният орган не е положил дължимата грижа да установи всички релевантни за производството факти и обстоятелства и съответно не е изпълнил вмененото му задължение по чл.35 от АПК да изясни цялата фактическа обстановка. Този пропуск е довел до недоказаност на една от материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед и съответно постановяване на незаконосъобразен акт. При наличието на необорени данни за съдействие от страна на някой от собствениците на засегнатите от сервитута имоти (предвид наличието на описаните нотариално заверена декларация и тристранно споразумение), а и във всеки случай при провеждане на процедура по чл.193, ал.3 от ЗУТ, за административният орган възниква задължение да изиска представяне на доказателства относно невъзможността за сключване на договор за учредяване на сервитут. Такива не са били изискани от заявителя, съответно и не са били представени със заявлението или на по-късен етап. Отделно от това, административният орган не е изискал нито становище, нито доказателства или каквито и да било други данни от лицата, чиито имоти са засегнати от сервитута (жалбоподателите в настоящото производство), чрез което да извърши дължимата проверка за наличието на изискуемата от закона предпоставка, а именно липса на съгласие за сключване на договор за учредяване на сервитут. Напротив тези лица дори не са били уведомени за започване на производството по чл.193, ал.3 от ЗУТ и съответно не са имали възможност да изразят своето становище или да представят доказателства, които да оборят твърденията на заявителя, че не е било постигнато съгласие. Последното представлява нарушение на вмененото на административния орган задължението по чл.26 от АПК. Така допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила настоящият съд преценя като съществени, доколкото неизпълнението им е довело до неизясняване на релевантни за производството факти и обстоятелства и тяхното недопускане би довело до различен резултат, а именно недоказаност на твърдението на заявителя Аркутино ЕАД за липса на съгласие за сключване на договор между засегнатите страни, което от своя страна е следвало да повлече отказ за издаване на заповед по чл.193, ал.3 от ЗУТ на изложените по-горе съображения, а не заповед за учредяване на право на прокарване. Сумирайки изложеното съдът приема, че заповед № 8- Z -1045/09.10.2024г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ се учредява в полза на Аркутино АД възмездно право на прокарване през имоти 67800.12.424 и 67800.47.48 на отвеждащ колектор за пречистени води от ЛПСОВ в [имот номер] до изливна шахта в [имот номер], местност Алепу, землище на [населено място], с обща засегната площ на тръбопроводното трасе и създадения сервитут 738 кв.м., срещу заплащане на цена 14 327лв., дължима на община Созопол, се явява незаконосъобразна като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна. По делото е направено искане за присъждане на разноски за воденето му, поради което и на основание чл. 143 от АПК следва в полза на жалбоподателите да се присъдят претендираните разноски, като същите се определят в еврова равностойност, с оглед обстоятелството, че съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България от 01.01.2026г. официалната валута в страната е евро. В тази връзка на жалбоподателя Б. 2000 ЕООД следва да се присъди сумата от 25,56 евро, или левова равностойност 50лв., представляваща заплатена държавна такса. На жалбоподателя ГБС-Инвест ЕАД следва да се присъди обща сума в размер на 2351.94 евро, или левова равностойност 4600лева, от които: 25.56 евро, или левова равностойност 50лв., заплатена държавна такса, 792.5 евро, или левова равностойност 1550лв., заплатени депозити за експертиза, и 1533.88 евро, или левова равностойност 3000лв. с вкл.ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение. От ГБС-Инвест ЕАД се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 8215.49лв. с вкл.ДДС, за което са представени доказателства за реално изплащане. Същевременно в чл.8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за дела по ЗУТ е предвидено минимално възнаграждение в размер [рег. номер]., или 1500лв. с включено ДДС. Съдът намира, че претендираният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение се явява завишен спрямо фактическата и правна сложност на делото и с оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна същият следва да бъде намален. Справедливият, според настоящия съд, размер на адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди на жалбоподателя [рег. номер]. с вкл.ДДС, или еврова равностойност 1533.88 евро. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас