Решение № 144 от 11.5.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 209/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на А. С. Б. против М. Р. К. за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000лв., частично от общо дължими 300 000лв. по договор за спогодба с нотариална заверка на подписите от 03.06.2025 год., сключен между А. С. Б. и М. Р. К. във връзка с издаден в полза на М. А. Д. запис на заповед, джиросан на 08.03.2025 год., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 15/09/2023 година ответникът издал в полза на М. Д. запис на заповед за сумата от 300 000лв., платим на посочения в същия падеж – 04.01.24 год. в град Поморие. Твърди, че на посочената дата и до момента задължението на ответника не е погасено чрез изпълнение или друг способ. С джиро от 08.03.2025 година Д. прехвърлил всички свои права по записа на заповед на джиратаря А. Б.. Ищецът поддържа, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити. На 03.06.2025 година между А. Б. и М. К. се подписал договор за спогодба, с който К. се задължил да заплати на ищеца сумата от 30 000лв., дължима по процесния запис на заповед, в тридневен срок от подписване на договора, а остатъкът от 270 000лв. на три равни вноски, дължими до края на месеците юни, юли и август 2025 год. Депозиран е отговор от ответника, с който претенцията се оспорва. Поддържа, че са налице основания за приложението на чл.31 от ЗЗД. От фактическа страна се твърди, че ответникът е лабилен, податлив на внушения и манипулации, живее отделно от семейството си и няма достатъчно доходи, задлъжнява към свои кредитори, един от които Община Поморие. Твърди се, че ответникът бил собственик на част от имот с идентификатор 57491.503.348 и заедно с другите съсобственици сключил с дружество договор за строеж. През лятото на 2024 год. ответникът започнал да посещава заведение в гр.Поморие, в което подновил контактите си с Д. и неговия вуйчо А. Б.. По това време Д. установил лабилността на ответника и му внушил, че трябва да му възложи строителството в имота. Ответникът доверчиво подписал предварително изготвено пълномощно на 20.08.2024 год., като считал, че делегира мандат за проектиране и строеж, а всъщност упълномощил Д. да се разпорежда с имота му. След като съпругата на ответника узнала за пълномощното, го убедила да го оттегли, което той сторил на 02.09.2024 год. След това Д. внушил на ответника да му прехвърли 10 кв.м.ид.ч. от имота, за да погаси задълженията му към Община Поморие. Бил сключен договор за замяна на 30.09.2024 год. между ответника от една страна и Т. и А.Д., родители на М. Д., който понастоящем бил атакуван по съдебен ред с иск за унищожаване и било образувано гр.д.№644/25 год. по описа на РС Несебър. Съпругата на ответника се усъмнила, че той е мишена на измамливи действия и го убедила да прехвърлят имуществото му на дъщеря им с дарение. След като М. Д. узнал за завеждането на гр.д.№644/25 год., той, заедно с ищеца Б., се свързали с ответника и го транспортирали в гр.Царево, където ответникът подписал процесната спогодба, считайки, че подписва книжа за строеж. Ответникът твърди, че не е подписвал запис на заповед, не се е задължавал с такава непосилна сума, нито е изписвал собственоръчно имената си. В отговора се заявява, че ответникът не е лице, което може да контролира постъпките си и да осмисля това, което върши. Твърди се, че той страда от заболяване, налагащо поставянето му под запрещение, а подписаните от него сделки са унищожаеми на основание.чл.31 ал.1 от ЗЗД. Заявява се, че записа на заповед и спогодбата са унищожаеми и поради измама, като ищецът и неговият праводател Б. умишлено са въвели ответника в заблуждение относно съдържанието на сделките и са предизвикали и поддържали у него невярната представа, че подписва договор за възлагане на строителство. Измамата опорочила волята на ответника по такъв начин, че ако той би действал, съзнавайки действителното положение, никога не би сключил такава сделка. Твърди се, че записът на заповед е нищожен на основание чл.486 ал.2, вр.чл.535 от ТЗ, тай като съдържа падеж на предявяване и датиран падеж. Сочи се, че процесния запис на заповед не се предшества от конкретна каузална сделка и че бил издаден след образуване на съдебните производства по повод договора за замяна, а посочената в същия дата на издаване е недействителна. Заявява се, че е налице недобросъвестност на ищеца към датата на джиросване на записа на заповед на 08.03.2025 год., доколкото джиратарят е знаел, че джирантът не е кредитор на ответника, тъй като запис на заповед към тази дата изобщо не е съществувал и е липсвала конкретна каузална сделка, като самото джиро било направено само с цел да лиши длъжника от възраженията по каузалното правоотношение между него и поемателя джирант А. Д.. Заявява се, че джирото не отговаря на изискванията на чл. 466 - 468 от ТЗ, доколкото записът на заповед съдържа ограничението, предвидено в чл. 466 ал. 2 от ТЗ. На две места в същия било посочено изрично, че плащането се извършва на М. Дебелиев и че може да се плати на негова заповед. Ответникът се позовава на чл. 466 ал. 2 от ТЗ, предвиждащ, че когато издателят е написал в менителницата израза „Не на заповед“ или друг равнозначен израз менителницата се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания. Заявява се, че в процесния запис на заповед конкретно е посочено, че издателят се задължава да плати конкретно на бенефициента, ето защо прехвърлянето на вземането по записа на заповед е нищожно и е следвало да бъде спазена изискуемата от закона форма – тази за прехвърляне на вземания. Твърди се, че джирото е нищожно и на основание чл. 468 ал. 1 от ТЗ поради неспазване на изискването за форма. Договорът за спогодба също се оспорва като нищожен, доколкото спогодбата е извършена върху непозволен договор. Заявява се записът на заповед е нищожен, поради което е налице основанието за нищожност по чл. 366 от ЗЗД. Дори и спогодбата да не се приеме за нищожна, а за действителна, то тогава според ответника липсва клауза за нейната предсрочна изискуемост. Договора за спогодба се оспорва като нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като е сключен с лице, което не би подписало такъв договор, при условие, че е психически здраво, и тъй като договорът има за цел да влоши положението на страните по договора за дарение и в голяма степен да обезсмисли предявените от тях искове за защита. Освен това със същия се преурежда несъществуващ дълг, от лице, което поради психическо лабилното си състояние го признава. Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца, с която се заявява, че предмет на делото е изискуемо и неоспорено вземане, удостоверено в приложените запис на заповед, джиро и споразумение с нотариална заверка на подписите от 03/06/2025 година, от които ищецът желае да се ползва след оспорването им с отговора като неистински. Ищецът оспорва възраженията за унищожаемост на записа на заповед и договора за спогодба като сключени при условията на чл. 31 от ЗЗД, доколкото към датата на подписването им липсват каквито и да е обективни данни, че М. К. не е могъл да разбира и ръководи действията си. Всички документи били подписани от него с ясното съзнание за същността им и правните им последици. Оспорва се твърдението, че ищецът осъществявал психическо въздействие върху ответника, включително и чрез даване на обещание за строителство върху недвижим имот. Не се оспорва, че ответникът е издал представеното по делото пълномощно и че същото впоследствие е оттеглено, както и че К. лично се е разпоредил с притежаваните от него недвижими имоти впоследствие, като поголямата част дарил на дъщеря си А. К.. Оспорва се твърдението, че ответникът е бил взет на неизвестна дата и бил откаран до град Царево, за да подпише документи за строеж на имота. Твърди се, че това е станало именно по настояване на К.. Оспорват се твърдението за неавтентичност на подписите на ответника в двата документа, възражението за унищожаемост на записа на заповед и договора при условията на измама и възраженията за нищожност на записа на заповед. Признава се твърдението, че записа на заповед не е издаден във връзка с каузални отношения, но се настоява, че представлява абстрактна сделка. Заявява се, че вземанията по същата могат да се прехвърлят с джиро и последното отговаря на изискванията на чл.486 ал.1 от ТЗ, тъй като е написано на гърба на документа, т.е. върху самия документ. Депозиран е допълнителен отговор, с който ответникът моли да бъде прието за безспорно, че процесния запис на заповед не е предшестван от каузални отношения, довели до неговото издаване. Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът основава вземането си на поредица от едностранни и двустранна сделки, съотв.запис на заповед, издаден от ответника на 15.09.2023 год. в гр.Поморие, с който К. се е задължил да плати на М. Д. сумата от 300 000 лв.; джиро от 08.03.2025 год., с който Д. е прехвърлил правата си по ефекта на А. Б. и договор за спогодба с нотариална заверка на подписите на страните от 03.06.2025 год., сключена между Б. и К., с която е признат размера на дълга и неговия източник и от длъжника е поето задължение за изплащането му на части и в срокове, посочени в договора. Между страните е безспорно, че задължаването по записа на заповед от ответника не е предшествано от никакви каузални отношения. Безспорно е също, че на 20.08.24 год. са заверени от нотариус подписа и съдържанието на пълномощно, с което ответникът е упълномощил Д. и му е предоставил широк кръг от права, вкл. да го представлява пред нотариус, с право да сключи по своя преценка сделка с предмет притежавани ид.ч. от поземлен имот и сграда в гр.Поморие. Пълномощното е било оттеглено с акт, заверен от нотариус на 02.09.2024 год., за което също няма спор. На 30.09.2024 год. с нотариален акт №37, том ІІІ, рег.№12220, дело №397/24 год. на нотариус под № 701 с район на действие СРС, ответникът е прехвърлил на Т. и А.Д. – родители на М. Д., 10/601 кв.м. ид.ч. от поземлен имот в гр.Поморие, в замяна на който имот К. е получил нива в с.Чепинци, район Нови Искър. Родствената връзка между поемателя по записа на заповед и джиратаря не се оспорва и се установява от представеното удостоверение – А. Б. е вуйчо на М. Д.. От показанията на св.Д. се установява, че той и ответника се познават от дълго време, като К. често посещавал семейното заведение на Д.и в гр.Поморие. Самият ответник поискал да подпише запис на заповед, с който да се задължи към свидетеля за 300 000 лв., без преди това да са имали други отношения и без свидетелят да му е давал тази сума. По обясненията на Д., К. предварително бил изготвил документа – записа на заповед, дошъл с този документ и го подписал пред свидетеля и неговите роднини без да иска нещо в замяна. Към онзи момент вървял по-трудно, като казал, че го била блъснала кола, но не бил дезориентиран. По обяснения на свидетеля, ответникът поискал личните му данни седмица или десетина дни преди подписването. Свидетелят решил да прехвърли записа на заповед на ищеца, като обяснява това свое решение с факта, че ответникът не си спазва уговорките. Консултирал се с адвокат как става това и чрез джиро прехвърлил правата си на своя вуйчо. Според свидетеля, вуйчо му и ответника после се били разбрали. Тъй като свидетелят имал земя в гр.Царево и водел там дело за делба, се наложило да пътува до гр.Царево. По това време ответникът и ищецът трябвало до посетят нотариус Иван Кожухаров в гр.Бургас. Нещо обаче се случило и те попитали къде има нотариус, след което свидетелят им отговорил, че сигурно има нотариус в Царево. Всички пътували до гр.Царево, като страните по делото си говорели нещо за пари. Свидетелят ги оставил при нотариуса и след като всички били готови се върнали заедно. Свидетелката Г. изнася, че ответникът е доверчив и наивен, иска да помага на хората и дори е теглил кредити за тях, за да им услужи. Според свидетелката е много лесно да бъде излъган и след като претърпял операция на главата след катастрофа дори проявява някаква неадекватност. Свидетелката посочва, че миналата година ответникът я уведомил, че го обвиняват, че е подписал нещо, за което му искат 300 000 лв. Казал й, че не видял какво подписва, не прочел документа и не знаел какво подписва. Ответникът живеел сам, със съпругата му били разделени. Според свидетелката ответникът не е в състояние да изготви сам запис на заповед – той не може да работи на компютър, нито знае какви са необходимите реквизити. По искане на ответната страна и след задължаване по реда на чл.183 от ГПК ищецът представи оригиналите на записа на заповед и спогодбата. Съдът се убеди, че джирото е саморъчно изписано на гърба на ценната книга, с което е спазено изискването на чл.468 от ТЗ. Ответникът е оспорил автентичността на записа на заповед с твърдение, че не го е подписвал и не е изписвал трите си имена върху документа. От заключението на в.л.А. по съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписът и трите имена в документа запис на заповед под „Издал“ не са изпълнени от ответника. Заключението е изпълнено въз основа на обемен сравнителен материал, който представлява образци от подписи на ответника, положени пред нотариуси, при издаване на документи за самоличност и пред работодателя му – Община Несебър в период, съвпадащ с оспорения документ и до 2025 година. При изследването са установени прилика в транскрипцията и съществени различия в частните графически признаци, проявяващи се във формата и движенията при свързване на щриховите елементи в началото и завършващата част (заключителна част) на подписа, както и в относителното разположение на движенията при изписване спрямо реда на началото на дъговидно- ъгловидния елемент, средната част на същия елемент и завършващата му част, подробно описани в констативната част на заключението. Различията са характерни и образуват съвкупност, достатъчна за извода, че подписът, обект на експертизата, не е изготвен от К., а от друго лице с имитация на подписа му. Различия в частните признаци са установени и при изследване на почерка, с който са изписани трите имена – във формата на движение при свързването на буквите „р“, „и“ и „т“; относителното месторазположение на движението при изписване на началната част на ІІ-ри елемент на „К“; продължителност на движението при изписване на началната част на „М“ и завършващата част на ІІ-ри емелент на „и“; относително разположение на движенията при изписване спрямо реда на І-ви елемент на „а“ и „г“. Различията са характерни и образуват идентификационна съвкупност, достатъчна за извода, че почерка не е изпълнен от ответника, а от друго лице с имитация. В съдебното заседание вещото лице е пояснила, че действително ответникът има вариации на подписа и почерка, но дори и при отчитане на вариантите не допуска положения подпис да е автоимитация. Според вещото лице, при автоимитация не би имало такава прилика в общите признаци, би имало треперене на ръката с цел да се избяга от собствения подпис. Освен това в съдебно заседание в.л. допълва, че подписът прилича на рисуван, изпълнен е без натиск, за разлика от сравнителните образци, при които „всичко е в натиск“. По отношение на втория оспорен документ експертизата дава заключение, че както подписът, така и трите имена, са изпълнени от ответника. Съдът изцяло възприема заключението на в.л.А. като обективно, мотивирано и компетентно изготвено. Оспорването му от ищеца се аргументира с неубедителност, с липса на изследване на образци, изготвени специално за нуждите на заключението, както и с констатирани противоречия със свидетелските показания, тъй като и двамата свидетели заявили, че именно ответникът е подписал документа. Експертното заключение не обвързва съда и се цени наред с другите доказателства. В случая същото е изготвено въз основа на множество сравнителни образци и противно на изявлението на адвокат А. по убедителен начин изяснява конкретните различия в частните признаци на подписа и почерка, дали основание за крайните изводи. Вещото лице разполага със свободна преценка дали да използва специално предоставени за нуждите на изследването образци и след като счита, че те не са полезни в достатъчна степен, за разлика от образци в различни официални документи, това не се преценя от съда като недостатък на заключението. Съдът не кредитира показанията на св.Д., на които заключението противоречи, от една страна поради неговата заинтересованост – явно е родството му с други лица, които са придобили имоти от ответника и сделката им е предмет на съдебно оспорване, както и с ищеца – джиратар, а от друга страна и поради противоречието им с несъмнено установени факти по делото. От приложената епикриза е видно, че ответникът е пострадал от катастрофа и е бил приет в болница в края на 2023 год., което изключва да е бил в описаното от свидетеля състояние през м.септември 2023 год., когато е подписана ценната книга. Освен това, дори и записа на заповед да представлява абстрактна сделка без необходимост от конкретна кауза за неговото издаване, показанията на свидетеля са напълно нелогични и противоречат на всякаква житейска логика за задължаване. Никой разумен човек не би поискал сам да се задължи по запис на заповед ако ценната книга не изпълнява гаранционнообезпечителна функция по друго правоотношение, да поиска личните данни на бъдещия си кредитор, да изготви сам ценната книга и да я подпише, а ищцовата страна поддържа, че ответникът е действал напълно разумно и адекватно. Както в тълкувателната си практика, така и в каузалната такава, ВКС последователно приема, че макар и с абстрактен характер, записа на заповед обичайно се съставя по повод на конкретно каузално отношение (напр. решение №102/25.07.2011 год. по т-д.№672/2010 год. ІІ т.о. ВКС). Разбира се съществуването на такова каузално отношение не е задължително условие на валидността на ефекта, но то е „житейското“ основание за задължаване, от което се извлича логиката в действията на правните субекти. Тук такава логика от свидетелските показания не може да бъде установена. Освен това показанията противоречат на твърденията на ищеца – според Б. К. настоял да заверят спогодбата извън Поморие, за да не се разчуе, а свидетелят твърди, че я заверили в Царево, защото не открили нотариус Кожухаров и не знаели къде има друг нотариус в Бургас. От показанията на св.Г. е видно, че ответникът няма необходимата компетентност да изготви сам документа, с необходимите реквизити за неговата валидност. Същата свидетелка не потвърждава пряко подписване на ценната книга, а въобще на документ, ето защо съдът не счита, че нейните показания противоречат на експертизата. Като се има предвид, че според заключението ответникът е изписал имената си и се е подписал на спогодбата, съдът приема, че това е документът, за който свидетелката говори. Възприемайки съдебно-почерковата експертиза съдът приема, че ефектът е неавтентичен – той не е подписан от ответника и последният не е изписал имената си. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Понеже документът е неавтентичен, неговата формална доказателствена сила е оборена, липсва волеизявление на издателя и следователно не материализира никакви права на Д.. Поради неавтентичността на документа не е необходимо съдът да обсъжда дали е редовен от външна страна и съдържа задължителните реквизити, както и дали са налице евентуални пороци на волята при неговото издаване, понеже такава воля липсва. Дори и върху документа да е изписано редовно от външна страна джиро, при липса на права на поемателя неговата транспортна функция изобщо не е осъществена в полза на ищеца. Спогодбата е самостоятелен двустранен договор, с който по дефиницията на чл.365,ал.1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, вкл. чрез създаване на ново правоотношение, което не е било предмет на спора, т.е. спогодбата би могла да има и правопораждащ характер. С решение № 229/18.12.2023 год. по гр.д. №4038/22 год. ІІІ гр.о. ВКС се приема, че ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата която е сключил , само ако оспори нейната валидност, като при определени предпоставки съдът проверява действителна ли е спогодбата и без да е направено възражение от ответника , но условието е ищецът да е основал иска си на нейното действие. Според чл.366 от ЗЗД спогодбата върху непозволен договор е нищожна, а съдебната практика е разяснила, че под „непозволен договор“ следва да се има предвид нищожен договор и е правно нетърпимо по него да се сключи съдебна спогодба. Например в решение №238/05.08.2025 год. по т.д.№811/2024 год. І т.о. ВКС се приема, че нищожността не може да се санира в последващи действия на страните, вкл. и със спогодба. При липсващо волеизявление за задължаване записа на заповед е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД, следователно на основание чл.366 от ЗДД нищожна е и последвалата спогодба, сключена върху него. Тя не е породила правни последици в полза на ищеца, което прави претенцията му за частично присъждане на сума, дължима по спогодбата, неоснователна и подлежаща на отхвърляне. На ответника следва се присъдят разноските в настоящото производство по представен списък – 2245,16 евро. Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд