Решение № 274 от 27.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 887/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 11/11.06.2024 г., постановено по т.д. № 38/2023 г., ОС- Монтана е отменил решение от 02.11.2023 г. на общото събрание на Сдружение „Ловнорибарско дружество Огоста“, Монтана, ЕИК: 111514769 за изключване на Г. З. З. като член на сдружението; отменил е решение от 02.11.2023 г. на общото събрание на Сдружение „Ловнорибарско дружество „Огоста“ Монтана за избор на С. П. С., М. И. Ж., П. К. П., Д. К. Д., С. Г. С., Д. В. К., А. М. А., Л. И. Ж., А. Б. А., И. Г. П. и В. И. С. за членове на УС на сдружението; отменил е решение от 02.11.2023 г. на общото събрание на сдружение „Ловнорибарско дружество Огоста“, Монтана за избор на Е. В. Х., К. И. Д. и А. М. Й. за членове на КС на СЛРД „Огоста“- Монтана, отхвърлил е иска на Г. З. З. за отмяна на решения от 2 ноември 2023 г. на общото събрание на сдружение „Ловнорибарско дружество Огоста“, Монтана за избор на С. П. С. за председател на УС и на Е. В. Х. за председател на КС на СЛРД „Огоста“- Монтана, с присъждане на разноски. В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Сдружение Ловно рибарско дружество „Огоста“- Монтата, с което се обжалва първоинстанционното решение в частта , с която предявените искове са уважени. Твърди, че съдът няма правомощия да разглежда и контролира правилността и целесъобразността на взетите решения на УС и да проверява доказаността на различните хипотези за налагане на дисциплинирани наказания на членове на сдружението. Сочи, че УС е дал възможност на ищеца да изложи своята позиция по конкретни нарушения, констатирани от УС, КС и отделни членове за нарушения на устава на дружество. Оспорва изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не следва да носи отговорност за провеждането на нерегламентирани ловни мероприятия в землището на с. Дългоделци, тъй като от него не са изискани обяснения за тези дейности от УС. Поддържа се, че нито в устава, нито в ЗЮЛНЦ са предвидени конкретни процедури по налагане на „дисциплинарни наказания„ на членове на сдружението. Заявява се, че оперативното решение за налагане на дисциплинарни наказания е възложено на УС, без предвидена конкретна дисциплинарна процедура, а окончателното решение по контрол на такива решения е запазено за самото ОС при спазване на законовите изисквания за представителност и законосъобразност на свикване и провеждане на самото ОС. Твърди се, че към датата на провеждане на събранието на 02.11.2023г. мандатът на членовете на УС и КС е бил изтекъл, поради което и нарочно решение за освобождаването им не е било необходимо. В тази насока се сочи, че нарочно решение за освобождаване на членове на органите за управление и контрол би било необходимо при предсрочно прекратяване на мандата им, преди изтичане срока, за който са избрани, предвиден в устава, каквато хипотеза при вземане на оспорените решения не е била налице. Оспорва се единственото въведено с исковата молба основание за незаконосъобразност на решенията за избор на председатели на УС и КС, че в дневния ред е предвидена точка за избор на председател на УС и КС, като погрешно се приема, че това означава избор на един председател и на двата органа. Смята, че точката от дневния ред е формулирана граматически неправилното с употребата на съществителното „председател“ в единствено число, което обаче не е достатъчно, за да се приеме, че решенията за избор на председатели на УС и КС са опорочени. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта ,с която предявените искове са уважени, с присъждане на разноски. С писмения си отговор Г. З. оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди решението в обжалваните му части, с присъждане на разноски. САС, ТО, 5 състав, намира следното: Жалбата е допустима- подадена е в срок, от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. В исковата молба на Г. З. З. се излага, че от 20 години е член на ответното сдружение. На 02.11.2023 г. е проведено извънредно отчетно-изборно събрание на сдружението, свикано от неговия председател въз основа на определение по ч.т.д. № 20/23 г. на МОС., протекло при посочения дневен ред. Твърди, че дневния ред е бил приет единодушно от всички делегати, присъствали на събранието, но липсвали данни по какъв начин е упълномощено лицето А. Г., отправило искане до членовете на сдружението за свикване на извънредното общо събрание, както и за изрично изразена молба за определяне на точките от дневния ред. Взетите от общото събрание решения за приемане и освобождаване на членове, за избор на членове на УС и на КС и за избор на председатели на УС и КС са незаконосъобразни. По т.1 от дневния ред ОС е взело решение за потвърждаване на две решения на УС: по протоколи № 19/10.05.2023 г. и от 31.05.2023 г., с който е изключен като член на сдружението. Сочи, че решенията на УС са незаконосъобразни, по съображения подробно изложени в исковата молба, като тяхната незаконосъбразност влече и незаконосъобразност на решението на ОС, което ги потвърждава. Решението на ОС е незаконосъобразно и поради това, че ищецът не е бил поканен да участва в това събрание, в поканата за свикването му не е вписано изрично, че ще бъде изключен, нито кои негови конкретни действия съставляват нарушения, несъвместими с по-нататъшното му членство. Като не е бил поканен на ОС, ищецът е бил лишен от възможността да защити правата си и да изложи аргументите си срещу изключването му. ОС не е формирало изрична и недвусмислена воля за изключването му като член на Сдружението, като не са посочени конкретни нарушения на Устава, на ЗЛОД или на друг нормативен акт; липсват мотиви, конкретизация по време и място на 1извършване на нарушенията. Наред с това ОС нямало и правомощие „да изключва и заличава членство в Сдружението, което било от компетентността на УС, съгласно чл. 38, ал. 8, т. 16 от устава, като решенията на УС подлежат на последващ контрол от ОС. ОС е взело решението си за изключване на четирима ловци (един от които ищецът) анблок и въз основа на нищожни текстове от устава. Чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава бил в противоречие с чл. 25, ал. 4 и ал. 5 от ЗЮЛНЦ, поради което е нищожен и решенията, взети на това основание също са нищожни. Относно решението за избор на председател на УС и КС посочва, че няма длъжност председател на двата органа едновременно. Уставът предвиждал всеки от двата органа да има свой председател, като било недопустимо съвместяване на двете длъжности от едно лице, а дневният ред било предвидено именно такова съвместяване. ОС не било освободило досегашните членове на двата органа, каквато точка в дневния ред не е била включена. След като не са освободени досегашните, решението за избор на нови членове било незаконосъобразно. Иска се съдът да постанови решение, с което да отменени решението на извънредното отчетно-изборно ОС на сдружението от 02.11.2023 г., с което са потвърдени решения на УС за изключването му като член на сдружението; решението за избор на членове на УС и на КС и решението за избор на председател на УС и КС, с присъждане на разноски. С писмения си отговор СЛРД „Огоста“- Монтана оспорва предявените искове. Твърди, че ОС е свикано с определение на МОС по ч. т. д. № 20/2023 г. и е редовно проведено при спазване на устава и ЗЮЛНЦ. Искането за свикването му било отправено от А. Г., като „натоварено лице“ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, а дневният ред бил посочен в определението на съда. Поканата за свикване била обявена в ТР по партидата на сдружението на 26.09.2023 г. и разлепена на видно място в офиса на сдружението, от което следвало, че всички членове са надлежно уведомени, като нямало изискване за индивидуална покана до ищеца. Оспорва твърдението, че ищецът е следвало да бъде персонално поканен за ОС, както и че той не е бил уведомен за двете заседания на УС, на които е обсъждано изключването му. С писмо от ищеца са били поискани обяснения – покана №30/12.04.2023 г., във връзка с което той е изпратил писмено заявление с вх. № 34/27.04.2023 г. Решението на УС за изключване е било оспорено от ищеца пред ОС, докладвано е на делегатите и е било подложено на гласуване, в резултат на което е потвърдено от ОС, с което предвидената в устава процедура е спазена. Подчертава, че съдебният контрол върху решенията на ОС е ограничен до спазване на императивните изисквания на ЗЮЛНЦ относно свикване, обявяване на дневен ред, кворум, лица, имащи право на участие в ОС, но не и контрол по същество. Оспорва доводите за нищожност на чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от устава, които текстове от устройствения акт не изключват възможността за обжалване решенията на УС пред ОС на сдружението. Относно решенията на ОС за избор на членове на УС и на КС изтъква, че събранието на 02.112023 г. е свикано като отчетно-изборно, което ясно сочи, че изборът се отнася до нови членове на двата органа след като е изтекъл мандатът на досегашните. Оспорва тълкуването на ищеца, че точката в дневния ред, формулирана като „Избор на Председател на УС и КС“, има предвид избор на едно лице, което да председателства двата съвета на Сдружението, като от устава на сдружението било ясно, че всеки от тези два органа има свой председател. Иска предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски. САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното: Не се спори по делото, че ищецът Г. З. е член на сдружението, което се установява от приложения препис от членска карта. С писмо изх. № 30/12.04.2023 г. Г.З. е поканен от председателя на сдружението да се яви пред УС на 27.04.2023 г. и даде обяснения по четири въпроса: 1. Гласувал ли е с пълномощни и колко на брой на отчетно събрание на Ловно- рибарска дружина на 25.03.2023 г.; 2. Пълномощните представени ли са пред събранието и описани ли са в протокола от събранието; 3. Защо на събранието не са допуснати да присъстват зам. председателят на сдружението и председателят на КС; 4. От какви дейности се формират допълнителните приходи на сдружението. С писмено заявление, прието от председателя на УС, вх. № 34/27.04.2023 г., Г. З. е изложил становището си по поставените въпроси. На 10.05.2023 г. е проведено заседание на УС, за което е съставен протокол № 19. На заседанието единодушно е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание „изключване“ на четирима членове на сдружението между който и ищецът. Видно от изложението на председателя на КС, наказанието се налага за: 1. Нарушения на устава на сдружението,: недопускане на зам. председателя на УС и на председателя на КС на отчетно събрание на сдружението на 25.03.2023 г.; извършване на нерегламентирана спортносъстезателна дейност, тренировъчна дейност с ловен туризъм, с формиране на приходи, неотчетени в сдружението; допускане до участие в събранието на сдружението на лица с неограничен брой пълномощни или с неподписани пълномощни, без да се следи кворумът на събранието; 2. Нарушения на ЗЮЛНЦ: на събранието на сдружението председателят на дружината Пл. Петков гласувал с 8 пълномощни в нарушение на чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, като извършването на това нарушение е допуснато от Б. Г., а част от пълномощните не са подписани. 3. Нарушения на ЗЛОД: нарушение на чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД: отнети са функциите на сдружението да ръководи дейността на ЛРД; в нарушение на чл. 76 от ЗЛОД е организиран международен ловен туризъм на територията на ЛРД Дългоделци. В изпълнение на задължението си по чл. 31а, ал. 6 от устава на сдружението, председателят на УС е издал заповед № 10/11.05.2023 г. за налагане на Г. З. на дисциплинарно наказание „изключване и заличаване на членството в сдружението“ заради допуснати нарушения на устава, чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, чл. 30 и чл. 70 от ЗЛОД и ППЗЛОД. На 22.05. 2023 г. ищецът е подал жалба до УС срещу взетото решение за налагане на дисциплинарното наказание. С решение от 31.05.2023 г. УС е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил решението си. На 19.06.2023 г. ищецът е подал жалба и до ОС. С определение на Окръжен съд – Монтана по ч. т. д. № 20/2023 г. е свикано общо събрание на СЛРД „Огоста“, в дневния ред на което са включени и въпросите за приемане и освобождаване на членове на сдружението; избор на членове на УС и на КС и избор на председател на УС и КС. Поканата за ОС е поставена на 20.09.2023 г. на информационно табло в седалището на сдружението в гр. Монтана- протокол за удостоверяване на поставянето. На 02.11.2023 г. е проведено общо събрание на сдружението, на което ищецът не е присъствал. На събранието е прочетено подадено от ищецът заявление № 34, с което на 27.04.2023 г. е дал писмени обяснения до УС. Последвали изказвания, след което ОС е взело решение: „Приема се предложението за изключване на Г. З. от сдружението“. На това заседание ОС е приело и решение за избор на 11 членове на УС и трима на КС, като е избрало и Спасимир Спасов за председател на УС, а Е. Х. за председател на КС. По делото са разпитани и четирима свидетели. Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269, изр.2 ГПК, САС, ТО, 5 състав, намира следното: Предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която е отменено решение от 02.11.2023 г. на общото събрание на сдружение „Ловнорибарско дружество Огоста“, Монтана за изключване на Г. З. З. като член на сдружението и е отменено решение от 02.11.2023 г. на общото събрание на сдружение „Ловнорибарско дружество „Огоста“ Монтана за избор на С. П. С., М. И. Ж., П. К. П., Д. К. Д., С. Г. С., Д. В. К., А. М. А., Л. И. Ж., А. Б. А., И. Г. П. и В. И. С. за членове на УС на СЛРС „Огоста“- Монтана. Искът по чл.25, ал.4 във вр. чл.6 ЗЮЛНЦ е конститутивен и има за цел осигуряване защита на членствените права на ищеца в случай на нарушаването им с незаконосъобразни и/или противоуставни решения на общото събрание на сдружението. Съгласно ал.6 на чл.25 ЗЮЛНЦ искът може да се предяви от всеки член на сдружението в едномесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Принадлежността на правото на такъв иск е обусловена изцяло от принадлежността на защитаваното материално право, т.е. на правото на членство. Ето защо съществуването на право на иск, от което зависи и активната процесуалноправна легитимация в производството по чл.25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предполага ищецът да е носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда решение. Процесуалната легитимация съставлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на този иск и при отсъствието й предявеният иск е недопустим. В настоящият случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд и както не се спори по делото, към момента на провеждането на процесното общо събрание от 02.11.2023 г., Г. З. З. е член на „СЛРД Огоста“, Монтана, от където произтича и процесуалната му легитимация по спора. Съгласно приложимия към спора ЗЮЛНЦ, изключването на член на сдружението е в правомощията на общото събрание /чл. 25, ал. 1, т. 4/, освен ако уставът предвижда това да става по решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението /чл. 22, ал. 3 и чл. 25, ал. 2/, в който случай решението за изключване може да се обжалва пред общото събрание в 1-месечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението – чл. 22, ал. 3 и чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Решението на ОС по жалбата пък подлежи на обжалване пред съда по реда на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ. При подобна възможност за двуетапно обжалване, съдът следва да извърши контрол и върху първичното решение за изключване, взето от другия орган, като част от цялостната процедура по налагане на наказанието, като обратното разбиране би довело до напълно неефективна съдебната защита на изключеното лице. В актуалния устав на ответното сдружение, обявен в ТРРЮЛНЦ на 06.03.2023 г., изключването на член е уредено като едно от наказанията, което може да се наложи на членовете, наречено „изключване и заличаване на членството в сдружението“- чл. 23. Подобно наказание е предвидено да се налага „за нарушаване на устава, неизпълнение на решенията на УС и на ОС на сдружението, ръководните органи на дружината и ръководителя на лова по време на лов, за действия насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика, за уронване на доброто име и авторитета на сдружението“. Същевременно, в чл. 23а е конкретизирано, че за определени нарушения се налагат само наказания „прекъсване на членство за срок до две години“ или „изключване и заличаване на членство“, измежду които и за злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението - по предложение на председателя на сдружението или по искане на председателя на ловна дружинка по реда на т. 1 /т.е. придружено от протокол, съставен от общото събрание на дружината, където членовете с обикновено мнозинство са гласували в потвърждение на искането/. В устава е уредена и специална процедура за налагане на наказанията /чл. 23б и чл. 23в/, а именно: 1/. УС изслушва становище на нарушителя и на председателя на дружината, като могат да се допускат и писмени обяснения на други лица или документи; 2/. Решението за наказание се взема от УС с обикновено мнозинство и се налага със заповед на председателя на сдружението; 3/. Заповедта на председателя се връчва срещу подпис на нарушителя, като наложеното наказание има незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението; 4/. Решението за налагане на наказание може да се обжалва в 7-дневен срок пред УС, а ако той потвърди решението- може да обжалва пред ОС, решението на което ОС може да се обжалва и по съдебен ред. Следователно, изключването на член на ответното сдружение е резултат от два акта: решение на УС и заповед на председателя на сдружението, които само заедно пораждат целената последица, с предвидена възможност за вътрешно обжалване – пред самия УС и пред ОС. Подобна уредба е в рамките на допустимата вътрешна автономия съгласно чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ, тъй като е спазено императивното изискване за обжалваемост пред върховния орган – общото събрание. Общото събрание е неограничено в правомощията си за контрол на актовете за изключване на член, а при съдебното оспорване на неговото решение съдът извършва контрол в рамките на наведените от ищеца оплаквания, както спрямо решението на ОС, така и на предходните актове на УС и на председателя за налагане на посоченото наказание, като част от процедулата по налагане на наказанието. Незаконното решение на УС за изключване води и до незаконност на решението на ОС за потвърждаване на наказанието. Това обуславя и легитимацията на ищеца да оспорва изключването си – както пред ОС, така и пред съда. Незабавното действие на решението за изключване по никакъв начин не възпрепятства възможността за защита, като касае само момента на настъпване на прекратяване на членството, но легитимацията за защита срещу изключването винаги принадлежи на изключения член на сдружението, независимо от фазите на тази защита- в този см. е решение № 60052/13.07.2021 г. по т.д. № 261/2020 г. на ВКС, ІІ т.о./. Взетото на 02.11.23 г. решение от ОС на ответното сдружение за изключването на Г.З. е именно в процедура по чл. 23в, ал. 4 от устава по повод жалба на ищеца срещу решение от 31.05.2023 г. на УС, с което е потвърдил решението си от 10.05.2023 г. и издадената заповед № 10/11.05.2023 г. на председателя на сдружението за изключване на ищеца като член на сдружението. Според протокола за ОС жалбата е докладвана, като на гласуване е поставено изключването на ищеца, за което са гласували 62 присъстващи членове, при 2 против и 11 въздържали се, вследствие на което е отразено, че предложението за изключване се приема. Ето защо и съдът приема, че решението на ОС следва да се тълкува като такова, с което е оставена без уважение жалбата на Г.З. срещу предходното изключване, постановено с актове на УС и на председателя на сдружението. В исковата молба са наведени доводи за нарушаване на процедурата за изключване, уредена в устава, изразяаващо се в липсата на отправена до Г.З. покана на двете заседания на УС на 10.05.23 г. и на 31.05.23 г., като не бил уведомен, че ще се разглежда предложение за неговото изключване като член на сдружението, нито за какви конкретни нарушения. Както вече бе посочено, в чл. 23б, ал. 2 от устава изрично е предвидено правото на нарушителя да бъде изслушан пред УС преди да бъде наложено някое от наказанията по чл. 23, измежду които и „изключване от сдружението“. Същевременно в чл. 23а, ал.1, т.5 от устава, изрично е предвидено, че за нарушението „злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението“ може да се налага наказание само по внесено предложение от председателя на сдружението или председателя на ловна дружина. От това следва, че при такова нарушение, за да се спази изискването на чл. 23б, ал. 2, следва нарушителят да бъде уведомен за внесеното предложение за налагане на наказание, за да знае във връзка с какво се иска изслушването му и да може да организира защитата си. Изискването е съществено и неговото нарушаване води до противоречие на наложеното наказание с устава, което е основание за отмяна на съответното решение. Следователно, спазването на това изискване предполага: предварително уведомяване на съответния член на сдружението, че в конкретно заседание на УС ще се разглежда предложение за налагане спрямо него на наказание по чл. 23 от устава за конкретно описано нарушение, и покана до нарушителя за изслушване в същото заседание на УС по повод същото твърдяно нарушение. Това са минималните изисквания за осигуряване на правото на защита на съответния член, като от него зависи дали ще се възползва от предоставената му възможност. В случая ответникът, върху който е тежестта за доказване на тези обстоятелства, не е провел доказване. Единственото ангажирано доказателство за отправена до ищеца покана е писмо с изх. № 30/12.4.23 г. от председателя на сдружението, получаването на което не се оспорва от ищеца, което обаче се отнася за заседание на УС на 27.04.2023 г., не за процесното заседание от 10.05.23 г., което писмо добавя и нарушения като нерегламентирана спортно- състезателна дейност и организиране на международен ловен туризъм /по които З. е бил лишен от възможността да се защити/, а решенията относно пълномощните вече са вменени на друго лице, като не съдържа и покана за „изслушване“, а за „даване на становище“, т. е. по същество липсва покана за устно изслушване. Ето защо съдът приема, че това писмо не доказва изпълнението на процедурата по чл. 23б, ал. 2 от устава, а други доказателства в тази насока не са ангажирани. Изискването е съществено и неговото неспазване води до опорочаване на процедурата по изключването на ищеца като член на сдружението, което е достатъчно основание за отмяна на взетото по т.1 решение на ОС на 02.112.2023г. Основателен е и доводът на ищеца за липсата на достатъчна конкретизация на нарушенията, заради които е изключен. Такава не се съдържа в протокола на УС от 10.05.2023 г., където са наведени общи твърдения за нарушение на устава , на ЗЮЛНЦ- по отношение на което и не се твърди и нарушение от З., и на ЗЛОД. Липсва конкретно описание на нарушенията, нито обосновка защо именно ищецът е отговорен за тях. Следва да се посочи, че нарушението по чл. 23а, ал. 1, т. 5 от устава „злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението“ предполага не само небрежно водене на счетоводната отчетност, но и умишлено разпореждане с имущество на сдружението в негова вреда. Такава конкретизация и обосновка на вменените на ищеца нарушения не се съдържат – нито в това решение на УС, нито в последващата заповед на председателя на сдружението, нито в атакуваното решение от 02.11.2023 г. на ОС. Във всички последващи изключването жалби ищецът е изтъквал липсата на яснота и конкретизация на вменените му нарушения и е искал допълнителна конкретизация от компетентните органи на сдружението с оглед неговата защита, каквато не е направена. Наред с това, ищецът изрично е оспорил извършването на вменените му /макар и неконкретизирани/ нарушения, поради което в тежест на ответника е тяхното доказване, каквито доказателства не са ангажирани- недопускането до участие в проведеното на 25.03.23г. ОС на С. С. и Д. К. е взето от събрание на дружинката решение, а не на действия на ищеца; по делото няма данни З. да е получил плащания във връзка с тренировки на кучета и участия в лов на чужденци, липсват данни чие е задължението да превнесе в касата на сдружението на твърдени приходи. Относно липсата на доказателства за извършените от З. нарушения, неустановени и от показанията на разпитаните по делото свидетели, настоящият съд изцяло споделя изложените от ОС- Мантата мотиви, към които препраща. Ето защо и съдът смята, че предявеният на основание чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението от 02.11.23г. на ОС на сдружението за изключване на Г.З. като член на сдружението, е основателен, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, чието решение в частта , с която е отменено решение от 02.11.23 г. на ОС за изключване на Г.З. следва да бъде потвърдено. По предявеният на осн. чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ иск за отмяна на решението от 02.11.2023 г. на ОС за избор на нови членове на УС и КС, поради твърдяна от ищеца липса на решения за освобождаване на предходните членове на тези два органа: Съгласно чл. 32, съответно чл.34 от устава на сдружението, УС и КС се избират за срок от четири години. Към датата на провеждане на събранието- 02.11.2023 г. мандатът на членовете на УС и КС, избрани въз основа на законосъобразни решения на предходно ОС и вписани по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ, е изтекъл, поради което и нарочно решение за освобождаването им не е било необходимо. При вече изтекъл мандат, за делегатите, участвали в събранието на 02.11.2023г. и то като отчетно изборно, не е имало съмнение, че при членове на тези два органа с изтекъл мандат следва да се изберат нови членове. Липсата на нарочно решение за освобождаване на предходно вписаните в регистъра членове не е довело и до вписване на новоизбраните, наред с първоначално вписаните такива, видно от вписванията по партидата на сдружението. Нарочно решение за освобождаване на членове на органите за управление и контрол би било необходимо единствено при предсрочно прекратяване на мандата им, преди изтичане срока, за който са избрани, какъвто не е настоящия случай. Ето защо и предявеният на осн. чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ иск за отмяна на решението от 02.11.2023 г. на ОС за избор на членове на УС и КС, следва да бъде отхвърлен. При частично съвпадане с изводите на ОС - Монтана, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете за отмяна на решенията на общото събрание за избор на членове на УС и КС и следва да бъде потвърдено в частта за отмяна на решението за изключването на Г.З. като член на сдружението. По разноските: При този изход на спора в полза и на двете страни се дължат разноски съобразно уважената и респективно отхвърлената част от въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК. Ето защо и СЛРД „Огоста“ следва да бъде осъдено да заплати на Г. З. направените пред първоинстанционният и пред настоящия съд разноски в размер на общо 647,12 евро, с левова равностойност 1265,65 лв., а Г.З. следва да бъде осъден да заплати на сдружението сумата от общо 540,43 евро, с левова равностойност 1057 лв. На СЛРД „Огоста“ не се дължи уговореното за първата инстанция адв. възнаграждение в размер на 1250 лв., относно начина на заплащане на което липсва означение в пълномощното. Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав