Решение № 49 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 115/2026 г.

и за да се произнесе съобрази: Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № НП-3 от 24.02.2026г., издадено от П.В.М. – Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, представлявано от В.С., Г. М. и Р.Ц., в качеството им на членове на Управителния съвет на дружеството, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 60 000 лева /30 677.51 евро/ на основание чл. 206, ал. 3 във вр. чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за нарушение по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ. Същото е обжалвано в законоустановения срок от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт С. Т., като с жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В съдебно заседание, юрисконсулт С. Т. поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за отмяна на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства. За ответника по жалбата КЕВР гр. София, редовно призовани, в съдебно заседание се явява процесуалния представител главен юрисконсулт Н. Н., който намира жалбата за неоснователна. По същество на делото излага подробни аргументи за законосъобразност, правилност и доказаност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Ангажирани са доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. И. М. и Г. В. П. и от приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На дружеството жалбоподател е съставен АУАН №Е-КРС-2 от 09.01.2026година за това, че за периода 24.10.2025г. до 31.10.2025г. е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т.3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители /Методиката/ на обекта на С.С. находящ се в гр.•••, м. „•••“, абонатен №•••, средство за търговско измерване /СТИ/ №2511047598. Констатациите в съставения АУАН били направени по подов извършена проверка на дейността на дружеството, в изпълнение на Заповед № З-Е- 281/12.09.2025г., изменена със Заповед №З-Е-370 от 24.11.2025г. и Заповед №З-Е-108 от 03.04.2025г. на Председателя на КЕВР. Периода на проверката е бил от 01.01.2024 г. до 15.09.2025г., удължен със заповед до 15.12.2025година. Проверката е била свързана с постъпили в „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД жалби за качеството на доставяната електрическа енергия, предприетите от дружеството мерки и изпълнение на дадените от КЕВР задължителни указания. От дружеството жалбоподател бил предоставен на КЕВР Констативен протокол № ПЛ-КЕВР-3/03.11.2025г. /приложен на л. 19 от делото/, в който са отразени резултатите от извършената проверка за изменение на захранващото напрежение. Видно от този протокол, уреда за измерване е бил монтиран в гр.•••, обл. Ловеч, м. •••, ТП-3, кв. ••• в електромерно табло на абоната на главен предпазител за периода от 24.10.2025г. до 31.10.2025 година. Видно от отразеното в констативния протокол, по отношение на изискването, 100% от усреднените за 10 мин. квадратични стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, да бъдат в обхвата на Un±10%, е установено, че 99% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. Отразено е също, че по отношение на изискването всички усреднени за 10 мин. квадратични стойности на захранващото напрежение, да бъдат в обхвата на Un = +10%/- 15%, е установено, че 99,2% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. Тоест ,установено е, че и по двата показателя за качество по т. 3.2.1.3.2 на Методиката, доставената електрическа енергия в мястото за измерване на абонат № №•••, находящ се в гр.•••, м. „•••“ – клиент С.С. не отговаря на изискванията. За резултатите от извършената проверка по издадената Заповед № З-Е-281/12.09.2025г., изменена със Заповед №З-Е-370/24.11.2025г. на Председателя на КЕВР, е бил съставен Констативен протокол № Е-22 от 24.11.2025г., /л.20 от делото/, който е подписан от представител на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД– пълномощника С. Ж. Т. на дата 25.11.2025г., на която дата е връчен и екземпляр от констативния протокол. На 09.01.2026г., е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-2, от свидетеля Г. И. М. – Главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР, в присъствие на свидетеля Г. В. П., предявен на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД същия ден /09.01.2026година/. В законоустановения седмодневен срок, дружеството жалбоподател е подало писмено възражение срещу АУАН, в което са изложени възражения срещу акта и е направено искане за прекратяване на административнонаказателното производство. Въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е издадено Наказателно постановление № НП-3 от 24.02.2026г. от П.В.М. – Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, представлявано от В.С., Г. М. и Р.Ц., в качеството им на членове на Управителния съвет на дружеството, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 60 000 лева на основание чл. 206, ал. 3 във вр. чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, за нарушение по чл. 206, ал. 3 във вр. ал. 1 от ЗЕ. В законоустановеният седмодневен срок „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подало жалба, с която моли РС-Троян да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като в жалбата са изложени подробни аргументи за това. Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса. Предвид това, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна. Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено Наказателно постановление /НП/, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено лице – П.В.М. – Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от Закона за енергетиката. Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от компетентно лице – свидетелят Г. И. М. – главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР, в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗЕ. Спазена е била и процедурата по предявяване на АУАН за подпис на упълномощения представител – С. Т., който е подписал акта на 09.01.2026г. и е получил екземпляр от същия. В Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ са посочени доказателствата, които доказват нарушението, а именно Констативен протокол № Е-22 от 24.11.2025г.; Констативен протокол № ПЛ-КЕВР-3/03.11.2025г за резултатите от извършена проверка за изменение на захранващото напрежение и Решение № 173 от 12.02.2025г. на Административен съд – София област. Задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Задължително е също така да съществува единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Настоящия състав не споделя възражението на жалбоподателя в тази насока и счита, че в конкретния случай Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаденото въз основа на него наказателно постановление /НП/ отговарят на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като приетото за извършено нарушение е формулирано изчерпателно и ясно, за да бъдат изпълнени изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на съотносимото й право на защита на наказаното лице. Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е била ангажирана за неизпълнение на задължение по чл.206, ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗЕ: „На енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв. ". Съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба: „При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1. " Подробно описано е в АУАН, както и в НП, а и от доказателствата по делото е видно, че „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД е титуляр на Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия и съгласно т. 3.3.1 от същата „Лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на комисията. ". Видно е и от цитирания по-горе Констативен протокол № Е-22 от 24.11.2025година, че дружеството не е изпълнило своите задължения, предвидени в т.3.3.1 от лицензията, да доставя на клиента, електрическа енергия, съответстваща на установените показатели за качество. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на търговец- юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата или общината, при осъществяване на дейността му, като тази дейност е обективна и безвиновна. Предвид всичко изложено по-горе, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават и да представляват формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, ч е посочения в Методиката стандарт БДС E N 50160:2007 е отменен, с което е отменено и „нормативното правило за поведение", което трябвало да спазва електроразпределителното дружество, поради следното: С Решение по протокол № 87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР била приета Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители (Методиката). Съгласно Глава II, Определения, точка 1 от Методиката, понятието „Качество“ е определено като: „съвкупност от свойства, характеристики и показатели на продукти или услуги, които удовлетворяват съществуващи или предполагаеми потребности на потребителите", като следва да бъде в съответствие със стандарт БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007. Цитираното решение по протокол в частта по т.1, с която е приета Методиката не е било оспорено пред съда и същото не е отменено, т.е. породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, продължават да действат по отношение на субектите към които са насочени, като в тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че приетата Методика не е била действаща към датата на констатиране на нарушението, тъй като в същата е посочен срок на действие до 31.10.2013година. Тази дата, която жалбоподателят сочи за краен срок по отношение на действието на Методиката, всъщност е крайният срок, определен за постигане на целевите стойности на показателите за качество на електрическа енергия, съгласно глава II, Определения т. 4 от Методиката. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че посочения в Методиката БДС EN 50160: 2007 е отменен, с което е отменено и "нормативното правило за поведение", което трябвало да спазва електроразпределителното дружество. Безспорно към датата на която е приета Методиката – 17.06.2010 година, действаща е била редакцията на БДС EN 50160 от 2007година. Методиката е била приета с решение на КЕВР и същата има за цел да обвърже с конкретни стойности, заложеното в т. 3.3.1 от издадената на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, с предишно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД, лицензия № Л – 135 – 07 от 13.08.2004 г., задължение на дружеството да "осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на комисията". От посочените по – горе обстоятелства следва извода, че "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД е длъжно да доставя ел. енергия на своите потребители в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на комисията – в случая посочените в приетата с Решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г., в частта по т. 1 от Методиката. В конкретния казус е безспорно установено, че доставяната електрическа енергия на С.С. в качеството му на клиент, за обект, находящ се в гр. •••, общ. •••, не отговаря на посочените в Методиката показатели, т.е. налице е нарушение на т. 3.3.1 от издадената на дружеството лицензия. В тази връзка актосъставителят правилно и обосновано е квалифицирал извършеното нарушение като такова на т. 3.3.1 от издадената на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия", респективно законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е издал наказателното постановление и е приложил санкционната норма на чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, доколкото видно от приложените към административната преписка доказателства, електроразпределителното дружество вече веднъж е било санкционирано за същото по вид нарушение, с наказателно постановление, което е влязло в сила. Съдът счита, че наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В конкретният случай съдът приема, че наказващият орган е изпълнил така вменените му права и задължения, като преди да издаде наказателното постановление е преценил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, извършил е преценка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, приел е, че нарушението по акта е доказано и съставомерно, като е изложил мотиви за това и е посочил доказателствата, които потвърждават нарушението. Изложил е и мотиви относно подаденото писмено възражение срещу акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като е приел аргументите на нарушителя за неоснователни. Изложени са и мотиви относно липсата на предпоставки за маловажност, както и досежно размера на административното наказание. Предвид изложеното и анализа на приложените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че е доказано по несъмнен начин, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е извършило нарушение по чл.206, ал. 3 от ЗЕ, за каквото е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Безспорно установено е обстоятелството, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958 е титуляр на Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическата енергия. Съгласно т. 3.3.1 от Лицензията, лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическата енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на КЕВР. Съдът счита, че извършеното от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД нарушение е извършено при условията на повторност и е осъществен състава на нарушението по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, предвид обстоятелството, че на дружеството е било издадено Наказателно постановление № НП-11 от 17.04.2024г., което е потвърдено с Решение № 173 от 12.02.2025г., постановено по КНАД № 1482/2024г. по описа на Административен съд – София област. Посоченото решение е приложено на л. 44-48 от делото. Съдът споделя изложените мотиви от наказващия орган в обстоятелствената част на наказателното постановление, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от наказателния кодекс /НК/, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а напротив: с извършеното нарушение са били накърнени обществени отношения с голяма обществена значимост. В тази връзка настоящият състав изцяло споделя изложените аргументи, в представената по делото писмена защита от юриск.Н., в смисъл, че Законът за енергетиката урежда обществени отношения с изключителна обществена значимост, които са свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ и поради изключителната важност на тези обществени отношения, законодателят предвижда механизми за държавно управление при определяне на енергийната стратегия и политика на страната, както и при осъществяване, регулиране и контролиране на дейностите в енергетиката. Безспорно е, че разпределението на електрическа енергия е „всеобщо предлагана услуга от обществен интерес“, която заедно с експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, лицензирани за съответната територия и която услуга не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ постановява, че за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия, т.е., налице е установено със закон монополно положение, като дейността „разпределение на електрическа енергия“ се явява монополна за дадената територия и при съмнения за качеството на доставяната ел.енергия от отделния клиент, същият не може да избере друго дружество, което да спазва неговите права на потребител. Предвид изложеното, съдът счита, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. След като съдът прие, че административнонаказващия орган е приложил правилно материалния и процесуалния закон, обжалваното наказателно постановление на Председателя на КЕВР следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП /т.е. КЕВР/ има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление. В представените по делото писмени бележки и по време на съдебните прения пред РС на 21.05.2026година, юрисконсулт Н. Н. е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производствостраните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на КЕВР следва да се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130.00 лева до 190.00 лева. В случая, настоящото дело е приключило в едно открито съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на въззиваемата страна. Освен това юрк. Н. е депозирал и писмени бележки по делото, в които подробно са анализирани събраните по делото доказателства и е даден отговор на релевираните от жалбоподателя доводи. Самият правен спор също се отличава с известна фактическа и правна сложност, поради което настоящият съдебен състав счита, че Дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да плати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в максимален размер според Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 190.00 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, определената сума от 190.00 лева се равнява на 97,15 евро и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958 следва да бъде осъдено да плати на Комисията за енергийно и водно регулиране именно тази сума за направените от въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът